Бог да прости о.з. полк. инж. Никола Рухчев!

Posted in личности on май 2, 2016 by edinzavet

ruhchev

Навръх Възкресение Христово и на 92-ия си рожден ден ни напусна българският военен герой и почетен председател на Съюза на Възпитаниците на ВНВУ, ШЗО и РВГ о.з.полк. инж. Никола Рухчев!

Отново бе спазена традицията Господ да прибира при себе си велики хора на голям християнски празник!

Никола Рухчев е роден на 1 май 1924г. в гр. Карнобат, в семейство на български офицер. През 1943г. завършва Военната гимназия и постъпва във Военното на Н.В. Училище. През пролетта на 1945г., преди да е произведен в офицерски чин и без да е навършил пълнолетие (по тогавашния закон) е изпратен на фронта като взводен командир в 11-та дивизионно-инженерна щурмова дружина. Въпреки младата си възраст и липса на практически опит, успява да върне у дома живи всички негови подчинени войници. Произведен е в офицерски чин на фронта, като част от 65-и „Боен Дравски“ випуск на ВНВУ.

ruhchev1

След края на войната преподава във Военното Училище до 1955г., когато е уволнен при поредната чистка на „царски“ офицери, извършена от комунистическата власт. Впоследствие работи като инженер на различни места, а дори и след пенсионирането си е хоноруван преподавател във Военно инженерно-строителното училище в Суходол.

След демократичните промени участва активно както във възстановяването на Съюза през 1993г., така и в неговата организационна дейност. През 2000г. е избран за председател на Съюза на Възпитаниците на ВНВУ, ШЗО и РВГ и остава на поста до 2012г., когато е наследен от настоящия председател кдп Атанас Илев. През този период е и главен редактор на сп. „Един завет“. При оттеглянето му от председателския пост е обявен за почетен председател на нашия Съюз.

В началото на 2013г. излиза от печат книгата му „Военното училище на България“.

Клуб „Един завет“ се прекланя пред паметта на о.з. полк. инж. Никола Рухчев и изказва съболезнования на неговите близки! Бог да го прости и вечна да бъде паметта му!

ВИЖТЕ СЪЩО:

Спомените от войната на о.з. полк. инж. Никола Рухчев

Интервю на о.з. полк. инж. Никола Рухчев за Радио „Бинар“ – ПЪРВА и ВТОРА част

 

 

91 години от атентата в църквата „Св. Неделя“

Posted in Uncategorized on април 16, 2016 by edinzavet

panihida

За шеста поредна година клуб „Един завет“ почете паметта на загиналите в чудовищния атентат от 16 април 1925г. Членове на клуба присъстваха на панихида, отслужена от клириците на храм „Св. Неделя“ за упокой на душите на жертвите от преди 91 години. Сред присъстващите в храма имаше и преки потомци на загиналите.

panihida2

 

СПИСЪК НА УБИТИТЕ И РАНЕНИТЕ ПРИ АТЕНТАТА – ВИЖТЕ ТУК

 

cvetya

След края на панихидата ние от клуб „Един завет“ поставихме цветя до паметната плоча на стената на храма.

edinzavet

На 16 април 19125г. в църквата „Св. Неделя“ се провежда опелото на убития два дни по-рано о.з. ген. Коста Георгиев. Дейци на Военния център на поставената извън закона Българска комунистическа партия са поставили 25 кг взривен материал под купола на храма. Тяхната цел е с един удар да ликвидират управленския елит на България – Цар, правителство, депутати, генералитет.

Взривът избухва в 15.22ч., като отнема живота на 213 души. Над 500 са ранените. Към онзи момент това е най-кървавия терористичен акт в историята на човечеството. При това в храм, на Велики четвъртък!

Нека Бог да даде покой на душите на загиналите! Ние помним…

atentat

(Клуб „Един завет“ благодари на г-жа Силвия Трифонова за снимковия материал)

 

Сп. Един завет, брой 3, 2015г.

Posted in Uncategorized on април 6, 2016 by edinzavet

IMG_20160329_103416

Новият брой на сп. Един завет е вече по книжарниците. Ето съдържанието:

IMG_20160329_103400

Българската победа в Кербала, за която ни разказват поляците

Posted in Uncategorized on март 24, 2016 by edinzavet

karbala-645x430

Ирак, пролетта на 2004-а. Около година след второто американско нашествие в страната. Този път Саддам е свален от власт и няма да избегне бесилото. Древна Месопотамия е под контрола на международна коалиция от съюзнически войски… или поне така изглежда на пръв поглед. Останките на партията БААС, офицери от досегашната армия, смятащи, че новото правителство ще ги хвърли в затвора и радикални проповедници създават милиции за гериля срещу „кръстоносците”. Западните колонизатори са се завърнали и трябва да бъдат спрени. На фона на този зреещ хаос повечето хора просто се опитват да живеят. Веднага след последната Коледа камион, натоварен със снаряди, се е взривил в българската база в Кербала и е убил двайсет и един души, сред тях – петима българи. Още никой не подозира, че десетина години по-късно част от Ирак ще бъде в ръцете на страховита революционна „държава”, воюваща с целия свят под черния флаг на първите халифи.

Режисьорът и сценарист Кшищоф Лукашевич започва работа по филма „Кербала” (на полски „Karbala”)  през 2010-а. Сюжетът е за тридневна обсада, под която оцеляват 80 български и полски военнослужещи. Събитието е истинско. Това е най-голямото сражение, в което участват полски войници от края на Втората световна война насам. Лесно можем да си кажем, че същото се отнася и за българските момчета, но веднага ще трябва да се запитаме и за по-ранните мисии в Камбоджа.

Това е чисто военен филм. Вписва се идеално в жанра си, но понеже не е нито американски, нито руски, не предлага сълзлив патос. Дори кратките кадри със знамето са по-скоро иронични или пък поставят въпроси. Войната тук не е героизирана, не е преувеличена. Доколко реалистично са заснети сцените – това ще кажат професионалистите и запалените любители на военна техника. Що се отнася до ефекта, филмът е въздействащ. Напрежението, диалогът, акцентите, музиката на Цезари Скубишевски, операторската работа и озвучаването – всичко е на нивото, което сме свикнали да очакваме от добро полско кино. Вдъхновението от Black Hawk Down си личи и е съвсем на място. Едва прокрадващият се на две-три места хумор е премерен точно. Като всеки наистина смислен военен филм, „Кербала” всъщност е антивоенен.

Но мисля, че по-голямата му стойност е другаде. Внушението на разказаната история е почти документално. В сто и петнайсет минути са събрани и разговорите с дома („Не се тревожи за цената на някаква си боя, тук взривиха няколко души с бомба за по-малко пари”), и прозаичните причини човек да иде войник в Ирак („Слава ли? Искам да си платя кредитите”), и мълчанието на стрелящите. Никой не крещи. Това не е онази война, в която телата са едно до друго, едно срещу друго – това е съвременна война, в нея има разстояние между противниците, човек стреля и си пести дъха. Между отделните откоси тишината е оглушителна. Всъщност сме я чували в репортажите от места като Ирак: нощни записи, в които виждаме отблясъците от изстрели и чуваме стакатото им, но не и човешки гласове. Това е Ориентът, но не онзи от приказките.

Капитан Гжегож Калицяк (Бартломией Топа), командуващ осемдесет неопитни войници, разположени в кметството на Кербала, не е сигурен какво да прави, ако започне нападение от хората на новия „махди” Муктада ас-Садр. А нападението определено ще започне, защото това е свещеният за шиитската секта град Кербала, където е загинал имам Хюсеин. Времето е пролетта на 2004-а или 1425-а от Хиджра. Предстои празникът Ашура. Американците са далеч. В кметството са задържани и няколко десетки арестувани джихадисти. На новосформираната местна полиция не може да се вярва много. Не е ясно докога ще стигнат мунициите. Най-сигурната защита се оказват разположените на същото място също осемдесет български ветерани от други мисии под командването на капитан Гетов (Христо Шопов). Гетов е самоуверен и леко насмешлив, нищо ново за изпълнителя на Юлиян Кордек от „Карол. Човекът, който стана папа”. Такива роли са като писани за Шопов.

В крайна сметка това е историята на една обсада. Поляците и българите издържат и оцеляват без жертви. Нападателите са отблъснати. Битката е спечелена, макар че може и да не се стигне чак до ордени и премии. Като помисли човек – това е най-новата българска военна победа. Факт, за който не знаехме много, а сега ни е разказан от Кшищоф Лукашевич.

„Кербала” (Полша, 2015), реж. Кшищоф Лукашевич, се излъчва в рамките на „София филм фест“.

Автор: Манол Глишев

Източник: „Площад Славейков“

Трейлър на филма: https://www.youtube.com/watch?v=QPAlDIMhBaE

„Алма матер за българската войска“

Posted in Uncategorized on март 13, 2016 by edinzavet

vnvu-7

Реч на о.з. лейт. Владимир Матев, председател на Контролния съвет на Съюза на ВНВУ, ШЗО и РВГ, по време на Националното съвещание на Съюза –  30 юни 2015г.

На 17 септември 1937г., пред железния портал на Военното училище, се беше събрало пъстро множество от млади хора на 16-17г. с куфари в ръце, техни близки и изпращачи. Това бяха новоприетите кадети от 7. клас на военната гимназия, а впоследствие 61-ви випуск на Военното на Н.В. Училище.

Малко шумни, малко възбудени, те чакаха с нетърпение да се отворят вратите и да бъдат извикани по списък, подредени да поемат нагоре по алеята, която носеше името на победния път на българската войска през войните. От този момент те започваха да разбират, че влизат в един друг свят, различен от този, който са живели преди.

va80

От този ден животът и начинът на съществуване на всеки един бе най-тясно свързан с този на взвода и ротата във Военното училище.

Това даваше отражение върху мисленето, поведението и развитието на всеки един от нас, независимо от качествата и характера на личността.

Бяхме твърде различни по темперамент, характер, насоченост.

Независимо от личните разлики, с течение на времето се създаваше известно сходство в реакции и поведение.

Общо взето, във взводовете се живееше задружно. Много се държеше на другарството, което беше жизнена необходимост за войската и в мир, и в бой.

И така, ден след ден, година след година преживяхме цели пет години в това наше Военно училище.

То разкри пред младежкия ни взор тези на военното дело, то ни направи войници, закали духа и телата ни.

Научи ни, че над личното благоденствие стои дълга и предаността на Родината.

va17

Това наше свещено военно училище от 1946г. престана да функционира. Внушителната му самотна сграда стои безмълвна под Слатинския редут и напомня за своето минало величие с кипящите в него енергия и живот.

То заемаше определено място в българския военен и обществен живот. То беше нашата Алма матер за българската войска. За своето време учебното заведение имаше особен престиж – огнище на българщината, крепост на националния дух. От него израснаха сърцати командири, поколения офицери, строители на българската войска, бойни вождове на българския народ по време на война.

Тези командири създадоха Одринската, Тутраканската, Дойранската и още много други епопеи на българското оръжие и учудиха света със своите победи.

Някой може би ще си помисли, че това училище създава военнолюбци. Много ще сгреши.

Всички знаем добре какво представлява войната, че тя носи разруха и страдания. Военните не обявяват войните, но те ги водят и умират в тях. Войните се създават от политиците.

Бележитият философ на военната мисъл ген. Карл фон Клаузевиц е писал: „Войната е продължение на политиката, но с други средства.“ Ясно и кратко.

Човешката природа е така неотстъпчива и егоистична, че войните са неизбежно зло.

През годините на комунистическия режим в България (1944-1989г.) 80% от възпитаниците на военното училище бяха подложени на физически и морален тормоз. Една част от тях бяха убити без съд и присъда, други излежаха тежки присъди, трети бяха изпратени в концентрационни лагери.

Въпреки това, мнозина от 61-ви випуск, благодарение на младостта и закалката на военното училище, оцеляха и на 20 март 1992г. създадоха Клуб „61-ви випуск“ към Съюза на Възпитаниците на ВНВУ като непартийна и родолюбива организация.

ПОВЕЧЕ ЗА 61-ВИ ВИПУСК – ЧЕТЕТЕ ТУК

Нейното единствено политическо пристрастие е демократична и благоденстваща България. При основаването на нашия клуб наброявахме 65 съвипускници и на едно наше събрание се взе решение последните един-двама от випуска да посетят това наше военно училище, да поставят цветя при колоната на българския офицер и да направят панихида за починалите наши съвипускници за успокояване на душите им, защото техните души витаят над това свято за нас военно училище.

 

Vl.Matev_

О.з. лейт. Владимир Матев е възпитаник на 61-ви випуск на Военното на Н.В. Училище и трето поколение офицер. Двоен кавалер на Орден „За храброст“ и кавалер на немския орден „Железен кръст“. Повече за офицерската фамилия Матеви – ЧЕТЕТЕ ТУК

 

143 години безсмъртие

Posted in Uncategorized on февруари 19, 2016 by edinzavet

vlevski-pblБългария има много герои, но само един Апостол на свободата. 143 години след като турците го обесиха, неговият свещен завет е жив сред нас: Свобода или смърт!

Когато подлъгани от  емоциите на злите си дни, понякога българите хулят свободата или славословят потисниците, благоволели да им оставят къшея хляб, наш дълг е да им припомним, че свободата е по-скъпа и от хляба. Когато нямаме свобода, скоти сме, роби сме. Когато сме свободни „времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме“ (В. Левски).

Поклон!


Снимка: Васил Левски в униформа на Първа българска легия (1862) – първото униформено българско формирование, предвестник на Българското опълчение и на войската на свободна България. Източник: Изгубената България

 

10 г. без кап. о.з. Любомир Банковски

Posted in Uncategorized on февруари 16, 2016 by edinzavet

lbankovski-webНа 16.02.2016г. се навършиха 10 години от кончината на кап. о.з. Любомир Минчев Банковски (1917-2006), завършил с 58-ми випуск ВНВУ, кавалер на ордена „За храброст“, пръв председател на възстановения Съюз на възпитаниците на ВНВУ, достоен потомък на фамилията Банковски  –  дала династия бележити офицери.

Вечна му памет!

 

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 52 other followers