100 години по-късно: игрален филм за по-различен поглед към историята

Posted in съобщения on април 1, 2015 by edinzavet

Този месец по време на традиционната лектория на Съюза на Възпитаниците на ВНВУ, ШЗО и РВГ се проведе прожекция на филма «1914: Тайната на Конфрекурт». Филмът бе любезно предоставен от Сдружението на европейските ровери – България и представя един по-различен поглед към Първата световна война.IMG_20150223_173737[1]

Актьорите във филма не са професионалисти, а френски скаути. Музиката към филма пък се изпълнява от оркестъра на френските скаути.

„Нанесените рани са много дълбоки, изтекла е много кръв, ударите са нанасяни от всички страни. Косвените улики са противоречиви, което изключително затруднява определянето на вината. В крайна сметка става ясно: всички участници са виновни – едни повече, други по-малко.“ Така австралийският историк Кристофър Кларк анализира казуса „Престъплението Първа световна война“.

Историческите факти са известни, развитието на събитията до болка познато, но логиката на този първи световен и кървав конфликт все още убягва на историци, политици, обикновени граждани.

Първата световна война коства на Европа 20 млн. човешки живота, всеки трети европеец става жертва.

Как се е развила историята може да прочете във всеки учебник по история. Но филмът представя Първата световна война зад кулисите на бойното поле: там войниците са изживявали своите емоции, присъщи за всяко човешко същество, но скрити зад желязната маска на оръжието.

Асоциацията на европейските скаути – Франция стартира инициативата за опазването на останките и съоръженията от войната, като искат чрез скаутския начин на живот – на открито и организирането на лагери, да се докоснат до онези трепети и чувства, които е изпитал обикновения войник.

Филмът представя една интересна гледна точка за войната и смисълът от нея 100 години по-късно.Тайната, което крие мястото, наречено Конфрекурт близо до френско-немската фронтова линия, се превръща в пресечна точка на множество млади личности.

142 години безсмъртие

Posted in Uncategorized on февруари 19, 2015 by edinzavet

VLevski-pbl

България има много герои, но само един Апостол на свободата. 142 години след като турците го обесиха, неговият свещен завет е жив сред нас: Свобода или смърт!

Когато подлъгани от емоциите на злите си дни, понякога българите възвеличават „освободителите“, а хулят свободата, наш дълг е да им припомним, че свободата е дело българско, дело вечно. Стремежът към свобода е запалил искрата на българското Възраждане, с него пламти национално-освободителната борба дълги години след подписването на Берлинския договор, той е безусловният обединител на всички българи. И нека в дните на изпитание помним, че съдбата ни зависи от нас самите, защото:

„Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме…“

___

Снимка: Васил Левски в униформа на Първа българска легия (1862) – първото униформено българско формирование, предвестник на Българското опълчение и на войската на свободна България. Източник: Изгубената България

Поклон пред паметта на погубените на 1 февруари 1945 г

Posted in съобщения with tags on януари 31, 2015 by edinzavet

Днес отново поднасяме цвете и палим свещ в знак на почит и възпоменание на погубените регенти, царски съветници, министри от три правителства, депутати от XXV-тото Народно събрание, генерали и висши офицери, разстреляни в нощта на 1-ви февруари 1945 г. и на всички загубили живота си заради принадлежността си към обществения, културния и военния елит на Царство България. Наш дълг е да съхраним и да пренесем през годините разказа за Третото Българско Царство като неразделна част от онази Европа, към която днес отново вървим.

IMG
IMG_7901 IMG_7918
IMG_7861 IMG_7940
IMG_7935 IMG_7924
IMG_7978

Снимки от официалната церемония пред паметника на Жертвите на комунизма на пл. „България“

Гвардейски караул пред венеца с форма на бял кръст, положен от клуб "Един завет" на паметника на жертвите на комунизма!
5689fc77eb74973155ebdfb1c12826a3

Бог да даде покой на свидните жертви, а на нас – сили. Помним.
Поклон!

Н.В Борис III – 121 години от рождението на Царя Обединител

Posted in Uncategorized on януари 30, 2015 by edinzavet

boris3bulgaria1894-20

Цар Борис III
(1918-1943)
*1894 София +1943 София

gerbborisСин на втория български княз Фердинанд I и княгиня Мария-Луиза Бурбон-Пармска. На 1 година е покръстен в православие. Кръстник му става руският император. Този дипломатически ход на княз Фердинанд възстановява отношенията с Русия, която до тогава третира българския цар като узурпатор. Възкачва се на престола на 24-годишна възраст след абдикацията на баща си през 1918г. Поема държавата в рискована и нестабилна ситуация – тежки репарации, наложени от Ньойския договор, териториални, човешки и стопански загуби в следствие на последните две войни и агресивна антимонархическа опозиция в лицето на комунисти и земеделци. Година след възкачването му на трона, на власт идва правителството на Стамболийски. Буржоазните партии и офицерският корпус са преследвани а монархът е под постоянна заплаха. През 1923г. е извършен военен преврат, Стамболийски е убит. През 1925г. комунистите правят 2 последователни опита за убийство на царя – единият при прохода Арабаконак, а другият няколко дни по-късно при атентатът в столичната катедрала Св. Неделя.

През 1934г. нов военен преврат на кръга Звено забранява политическите партии и отрежда на царя марионетна роля. В рамките на една година обаче, цар Борис постепенно печели влияние и през 1935г. на практика овладява властта. Следващите години често са определяни като „личен режим на Цар Борис III”. Парламентарната система е възстановена, но изцяло мажоритарно, без политически партии. Това е периодът на най-голя икономически възход на Българя в цялата и нова история.

През 1930г. Цар Борис се жени за Принцеса Йоанна Савойска – дъщеря на италианския Крал Виктор-Емануил. След католическата церемония в Асизи, следва православна в София. Кумува Бенито Мусолини. От брака им се раждат 2 деца:

  • Княгина Мария – Луиза (1933)
  • Княз Симеон Търновски (1937) – по късно Цар Симеон II.

При избухването на Втората световна война, България е поставена под силен натиск. Умението на цар Борис III да лавира между великите сили е причина за минималните жертви, които страната дава. Силна икономическа свързаност с Германия и щедрите предложения от страна на Хитлер за възстановяване на отнетите български територии (национална травма на българите от Берлинския конгрес и Ньойския договор) от една страна и военната заплаха от друга, принуждават Борис III да се присъедини към Тристранния пакт през 1941г.и да обяви „символична война” на Англия и САЩ. България си връща Южна Добруджа и Македония, а в Беломорието и
Източна Югославия изпраща окупационен корпус, който поема властта от германските войски. Макар и за малък период от време е осъществен българският национален блян от Санстефанска България. За това Борис III е наречен от българския народ „Цар Обединител” Въпреки че нито един български войник не участва в сражение срещу силите на Антантата, през 1943-1944 София е подложена на жестоки бомбардировки, при които града понася тежки разрушения, загиват над 3000 души предимно цивилно население. Натискът от страна на Хитлер за изпращане на български войски на Източния фронт се засилва. Борис III категорично отказва. Друга негова заслуга, е че подпомогнат от силния обществен натиск, намира начин да не позволи депортирането на 50 000 български еврей в лагерите на смъртта. Не успява да спаси 13 000 евреи от Беломорието, които не се намират под негова юрисдикция.

През август 1943г., няколко дни след изключително тежка и враждебна среща с Хитлер, Цар Борис III умира неочаквано от сърдечна недостатъчност. Причината за смъртта му не е изяснена и е обект на множество интерпретации (Хитлер, Сталин, САЩ).

Погребението на Монарха е грандиозно – той е много популярен сред всички слоеве на населението. Погребан е в Рилския манастир. Гробът му се превръща в обект на поклонение. След съветската окупация и комунистическия преврат на 09.09.1944г., тялото му е изровено и тайно заровено в двора на двореца Врана. След демократичните промени, по спомени на участници в „акцията” мястото е разкопано. Намерено е само сърцето, което е било в стъкленица извън ковчега. През 1993г. сърцето е погребано отново в гроба в Рилския манастир, който е възстановен в стария си вид.

Съвременното лице на тероризма – месечна лектория на Съюза на Възпитаниците на ВНВУ

Posted in съобщения on януари 27, 2015 by edinzavet

На 26 януари 2015 година в столичния Военен клуб се проведе месечната лектория на Съюза на Възпитаниците на ВНВУ, ШЗО и РВГ. Този път лектор бе представител на нашия клуб – журналистът и член на УС на „Един завет” Христо Анастасов, който изнесе лекция на тема „Съвременното лице на тероризма”. Изборът на тази тема бе провокиран от терористичните нападения в Париж от началото на тази година. 10397087_10153001134866505_6862306183282626991_o

Г-н Анастасов познава отблизо ситуацията в днешна Франция – учил е и работил като журналист в Париж, а в последните години бе кореспондент на френската медия „Куриер дьо Балкан” в София. Отделно от това, неговата изключителна ерудиция го превръща в интересен за слушане коментатор на актуалните външнополитически събития.

10957421_10153001134276505_6801116114792983736_o 10847444_10153001134036505_1278915336297918027_o

 

В своята лекция Христо Анастасов представи различията между ислямската религия и доктрината на ислямизма, положението на френските граждани, потомци на имигранти от Северна Африка, тенденциите при организирането на терористични атаки.

Ръководството на Клуб „Един завет” благодари на г-н Анастасов за интересната и увлекателна лекция!

 

10 януари – годишнина от варварската бомбардировка над София през 1944г.

Posted in съобщения with tags , on януари 10, 2015 by edinzavet

На 10 януари 1944г. англо-американската авиация извършва най-тежката въздушна бомбардировка над град София. Загиват над 500 цивилни невинни софиянци, стотици сгради са разрушени.

В неравна битка с многократно превишаващия като брой и военна мощ противник излитат българските офицери от 1/6 изтребителен орляк и оказват свирепа съпротива.  Загиват:

  • Атанас Кръстев
  • Тома Боев
  • Симеон Михайлов
  • Герхард Венгел (пилот от Луфтвафе)
dsc_0128Паметник на летците – защитници на София (1943-1944)

По обяд на 10 януари 1944 г.  сирени възвестяват предстоящото въздушно нападение. Малко по-късно София е атакувана от 180 американски бомбардировача и 100 изтребителя. Срещу тях в небето излизат 39 български прихващачи. България губи само един самолет, а противникът – 31 бомбардировача.

bomb2Разрушенията в София след бомбардировките на съюзническата авиация
на 10 януари 1944 г. – улица “Цар Иван Шишман”
(снимка: Изгубената България)

Най-тежката бомбардировка е през нощта на 10 срещу 11 януари. В спомените си ген. Стоян Стоянов пише: „В града бе настъпил хаос, ад. Разрушени къщи и разорани улици, димящи пожари и развалини, повредена електрическа мрежа и водопровод, студ и дезорганизация, изплашени граждани, които плахо се завръщат към домовете си – това бе София вечерта към 22 часа. Те търсеха изчезналите си близки или топло място, където да се приютят в студената нощ, когато изведнъж, неочаквано за всички и без предупреждение от сирените, се чуват артилерийски изстрели и в същото време над главите им падат отново бомби и прелитат самолети на противника със силния рев на моторите и с грохот на стрелба от оръдия и картечници. Целият град бе осветен от пуснатите с парашути, бавно падащи лампиони и от причинените пожари. Всеки от нас се бе прикрил, където го бе заварила бомбардировката.

На сутринта още от тъмни зори по пътищата и шосетата, излизащи от София, във всички посоки тръгнаха кервани от хора, напуснали своите топли огнища, за да се спасяват кой където може, само да не останат в града. Мнозина от тях не знаеха къде отиват, но тяхното желание бе преди всичко да бъдат далеч от хаоса.“

Bomb1София, войници разчистват отломките на старата сграда на Софийска община,
намирала се на ул. “Гурко”, пресечката с ул. “Дякон Игнатий”, след
бомбардировките на англо-американската авиация през януари 1944 г.
(снимка: Изгубената България)

За едно денонощие над София са изсипани 1800 бомби с обща тежест от 450 тона, 750 загинали военни и цивилни граждани и още толкова ранени, стотици сгради са разрушени.

Ние помним!
Бог вижда!

Честит празник!

Posted in съобщения on януари 6, 2015 by edinzavet

Bogojavlenie

Честито Кръщение Господне! На този ден Бог се явява в своите Три Лица: Отец, Син и Дух Свети. На този ден по традиция от цар Симеон Велики, честваме единството на Църква, войска и народ!

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 49 other followers