16 април
„16 април“ се роди през 2009г. от няколко разговора на група приятели, които се вайкаха един на друг за нуждата обществото ни да помни фаталните исторически дати и поуките от тях. Конкретният повод беше пропуска от страна на демократичната общност през да помене годишнината от атентата в „Св. Неделя“. Обединихме се около мнението, че има три трагични дати, които трябва да се помнят и знаят от всеки цивилизован българин. Пропускът им е срам, позори паметта на предците и ни обрича на блатото на чалгата в което живеем. Това са най-тъжните дати в новата ни история:
– 16 април 1925г. – атентатът в катедралата „Св. Неделя“
– 9 септември 1944г. – Съветската окупация на Царство България и установяването на марионетния режим на ОФ
– 1 февруари 1945г. – екзекуцията на политическия елит на България – министри, депутати, генерали и висши офицери, царски съветници, осъдени от т.нар. „народен съд“
Когато наближи 9 септември по идея на Валентина Иванова няколко души решиха да отбележат годишнината от черната дата. През това време българските медии даваха с охота гласност на умилни спомени за „хубавите времена“ на социализма и Съветската армия „освободителка“, а в парламента се чуваха позорни призиви да почитаме вкупом „всички загинали за идеалите си“.
На 9 септември 2009г. на стъпалата на срамния фетиш на българските комунисти – унизителния паметника на съветския окупатор, се появи надпис „65 г. ЛЪЖИ“, изписан със запалени свещи. Така започна всичко. Останалото е история… история, която дължим на „16 април“ и Валя . Към инициативите на 16 април се присъединиха много от по-младите членове на „Един завет“, демократично мислещи хора от различни организации, както и такива, които не членуват в организации и се гордеят с това. Оформи се истински неформален граждански кръг от хора, воюващи срешу лъжата и късата памет.
Валентина Иванова е зам.председател на клуб „Един завет“. Неин дядо е поручик Стоян Радев от 68 випуск на ВНВУ. Прадядо и – Велчо Вакъвчиев е участвал като доброволец в боевете при Сливница и Драгоман през Сръбско-българската война.
„65г. ЛЪЖИ“ 9 септември 2009, паметник на окупатора
„20г. СВОБОДА“ 9 ноември 2009 СУ „Св. Климент Охридски“
„ГОЦЕ, МОЖЕМ ПАК…“ 4 февруари 2010г. между Президентството и Партийния дом
16 април 2010г. Проливният дъжд осуети надписа, но не изми паметта…
„66г. ПОЗОР“ 9 септември 2010г. Все още далечен тътен на кампанията за преместване на Паметника на Съветската армия…
„ПОМНИМ“ 1 февруари 2011г. Царския дворец
„213+“ 16 април 2011г. Софийска катедрала „Св. Неделя“
“ 67г. СРАМ“ – 5 септември 2011г., Паметника на Съветската армия
септември 19, 2011 в 3:57 pm
Чудесно направено!!!Да се помни!!