Напомняме, че предишният конкурс, обявен от Столична община, остана без победител, тъй като нито един от предложените проекти не се доближаваше до идеята мемориалният комплекс да бъде възстановен във вид, максимално близък до автентичния – без „модернистични“ решения, със запазване на духа на Мемориала. За съжаление, оригиналните паметни плочи са необратимо корозирали и това изисква изработването на нови.
„Един завет“ гарантира, че ще следи процедурите и ще продължи да настоява Военният мемориал на София да бъде възстановен възможно най-бързо във вида, в който всички ние искаме да го видим!
На 1 септември се навършиха 12 години от създаването на Рота „Гражданско-военно сътрудничество“ (CIMIC) към Сухопътни войски на БА. „Един завет“ прие поканата, отправена ни от бойците, като секретарят на клуба Димитър Петров връчи подаръци от името на Съюза на Възпитаниците на ВНВУ, ШЗО и РВГ.
Рота „Гражданско-военно сътрудничество“ е специализирана в осъществяването на координацията между армията и гражданите при кризисни ситуации. Развива сътрудничество с полицията, Български червен кръст, международни хуманитарни организации и аналогични военни части на партньорски държави. Участва в учения както на територията на България, така и в други държави-членки на НАТО. Наскоро командирът на ротата кап. Милен Раданов се свърза с нас и изяви желание и готовност за сътрудничество между нашия Съюз и рота CIMIC.
„Един завет“ възторжено приема подадената ръка. Напомняме, че наша основна цел (наред със съхраняването на паметта за офицерския корпус на Царство България) е и осъществяване на връзка между поколенията в армията – ценностите и идеалите на старото българско офицерство да бъдат възприети от днешните военнослужещи.
Направление „Архитектура и градоустройство” Столична община Ул. „Сердика”N5
СТАНОВИЩЕ
от Съюза на възпитаниците на военните на Н.В. училища, ШЗО и родолюбивото войнство и гражданство, военно-патриотичен съюз, съгласно нормативната класификация на Министерство на отбраната
Относно: Обществено обсъждане на конкурс „Зоната на архитектурно-художествен синтез „Тринадесет века България“ в контекста на реконструираното пространство на НДК – пл. „България“ гр. София
Уважаема Госпожо Фандъкова, Уважаеми дами и господа,
На мястото на днешния полуразрушен паметник „13 века България” в периода между двете войни благодарни и родолюбиви софиянци издигнаха три мемориални стени, на които бяха изписани имената на близо 4000 офицери, подофицери и войници от Първа пехотна софийска дивизия, загинали по бойните полета на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Заради своя героизъм дивизията получава прозвището „Желязната”. Първа Софийска е един от върховете на българския боен дух.
При изграждането на днешния комплекс НДК военният мемориал беше разрушен и на мястото му бе издигнат паметника „13 века България”, който днес е в руини.
За изминалия четвърт век след падането на комунистическия режим, нашият Съюз многократно, постоянно и настоятелно се обръщаше към всички държавни институции с искане да бъде възстановено емблематичното за стара София място на синовна почит и национална памет. Уви, до този момент без особен резултат, въпреки активното съдействие на няколко общински съветници и редица обществени отганизации. Не прилагаме преписката по случая, защото тя представлява тъжна равносметка на четвъртвековни безплодни усилия да върнем на софиянци тази памет, която им принадлежи и да окажем християнско уважение към нашите герои.
Във връзка с текущото обществено обсъждане на конкурс за пространството около бившия паметник „13 века България” категорично настояваме:
Няма друго почтено, отговорно и справедливо решение, освен възстановяване на някогашния паметник на софийските герои в оригиналния му вид и на истинското му място! Когато отново изпишем в мрамора имената на предците си, това ще бъде като да прелеем с вино изсъхналите затревени гробове из целия бурен европейски Югоизток, отъпкан от цървулите им!
Госпожо Фандъкова,
Нашият съюз обединява последните живи кавалери на Военния орден „За храброст”, възрастта на повечето от нас е над 90 години. Физическите сили вече не достигат, но духовните са крепки. Ще се борим за възстановяването на този паметник! Ако не го дочакаме, след нас ще се борят нашите деца и внуци.
От горчивия опит си даваме сметка, че ще се намерят наредби и алинеи, които формално да попречат на възстановяването на паметника. Вярваме, че изборът все пак е Ваш. Изборът, да се наредите в дългата редица български държавници, които намериха оправдание да не възстановят паметника, или да направите това, което трябва, като християнин, като българин, като софиянец, като учител и като кмет!
С уважение и надежда,
Кап. Атанас Илев Председател на СВ ВНВУ, ШЗО и РВГ
Вместо последните два редовни броя на сп. Един завет за 2013г, редакцията издаде обемнен луксозен щбилеен сборник, посветен на 100-годишнината от Балканската и Междусъюзническата войни (1912 – 1913гг).
Изданието съдържа богата информация за всички аспекти на военния и обществен живот около паметните събития. Интересът към сборника се оказа значително по-голям от предвиденото. Целият тираж е изчерпан.
Неведнъж сме отбелязвали срамния факт, че вече близо две десетилетия откакто „Велик е нашият войник“ официално е химн на българската армия, но за всичките тези години не беше произведен студиен запис на бойния марш в неговия оригинален величав вид. Вместо това се пускаше кастрираната версия, която БНА пускаше по времето на комунизма, с редактиран според повелите на онова време текст. Единственият оригинален запис на марша беше спонтанното му изпяване на честване на 65-ти „боен“ Дравски“ випуск на ВНВУ от 1995г. качено в youtube каналa на клуб „Един завет“
Доживяхме това да се промени! Най-авторитетният мъжки хор – „Гусла“ записа „Велик е нашият войник“ в цялата му прелест! Заслугата не е на Министерство на отбраната, нито на правителството или Народното събрание. Осъществена е от Агенция „Фокус “ и радио „Фокус“ с техни сили и средства.
Излязоха от печат книгата и музикалният диск „Бойните маршове на честта и славата на България“
В книгата са събрани историята и оригиналните текстове на 17 бойни маршове, които през последното столетие са се превърнали в символ на борбите на българския народ за национално освобождение и обединение. След комунистическия преврат през септември 1944 г. голяма част от тези песни са били забранявани по чисто идеологически съображения и са определяни като политически нецелесъобразни, вредни и великобългарски по своето звучене. Други впоследствие са допуснати до изпълнение с променени текстове цели десетилетия след смъртта на техните автори като в повечето случаи промените нямат нищо общо с оригиналния замисъл и конкретния повод за тяхното написване.
В книгата и музикалния диск към нея са включени „Марш на 23-ти пехотен Шипченски полк“, известен още като „Велик е нашият войник“, който през 1997 г. бе обявен за химн на Българската армия, държавният химн на Царство България от 1879 г. до 1947 г. „Шуми Марица“, маршовете „Тракийски кумир“, „О добруджански край“, „Бдинци“, „Ломци на Чеган“, “ Един завет“, както и песните на българската национална революция – „Вятър ечи…“, „Стани, стани, юнак балкански“, „Жив е той, жив е !“, „Боят настана…“, „Тих, бял Дунав“.
Тук са и песните на живите рани на България: „Маршът на македонските революционери“, известен още като „Изгрей зора на свободата“ – песента на българите от Македония, „Химнът на Западните покрайнини“ – песента на българите от отнетите и предадени на Сърбия части на отечественото землище в резултат на Ньойския мирен договор от 1919 г, „О, Добруджански край“ – маршът на борбата на българите от Добруджа срещу румънската окупация на люлката на българската държава, „Тракийски кумир“ – песента на българските бежанци от Беломорска и Одринска Тракия.
За първи път след повече от 70 години в книгата и дискът към нея присъстват бойните маршове на три от полковете на 6-та пехотна Бдинска дивизия – Марш на 3-ти пехотен Бдински полк или „Бдинци, лъвове, титани“ – за първи път в пълния си текст, Марш на 15-ти пехотен Ломски полк или „Ломци на Чеган“ – забранен като текст след 1945 г. и Марш на 36-ти пехотен Козлодуйски полк или „Козлодуйски марш“.
След 1945 г. партитурите на част от маршовете са обявени за „зловредна великобългарска литература“ и са забранявани и унищожавани. Въпреки това, Агенция „Фокус“ успя да издири част от тях и да ги предостави за изпълнение. Авторските права са запазени от Агенция и Радио „Фокус“.
Записът на песните е направен в Студио 1 на Българското национално радио в София на 15, 16 и 29 март 2014 г.
Изпълнението е на Академичен мъжки хор „Гусла“, създаден през 1924 г. от композиторът Добри Христов. Обработката за мъжки хор и пиано е направена от маестро Валентин Бобевски, ръководител на Хор „Гусла“, а изпълнението на пиано е на Лилияна Станиславова.
Книгата и музикалният диск „Бойните маршове на честта и славата на България“ са част от закъснялото извинение пред делото на поетите и композиторите Добри Чинтулов, Христо Ботев, Иван Вазов, подпоручик Константин Георгиев, подполковник Александър Морфов, Никола Живков, Иван Йончев, Милан Митов, Димитър Генев, Любомир Бобевски, Георги Шагунов, Добри Христов, Димитър Попниколов, Петър Бояджиев, Александър Кръстев, Емануил Манолов, Павел Стефанов, Георги Безлов, Боню Кирчев. Всички те са само частица от безсмъртието и славата на България.
Книгата и музикалният диск „Бойните маршове на честта и славата на България“ са преклонение пред паметта на хилядите знайни и незнайни герои, паднали за свободата, независимостта и обединението на страната ни.
Книгата дискът са посветени на героизма на българските войници и офицери през Първата световна война (1914-1918), разгоряла се точно преди 100 години.
Проектът е по идея и с финансиране от Агенция „Фокус“ и радио „Фокус“, които притежават авторските права върху изпълнението.
Председателят на клуб „Един завет“ Борис Станимиров изказва специална благодарност на госпожа Меглена Щ. Кунева, която дари скъпото луксозно издание на клуба. Преди да бъде европейски комисар и български политик, г-жа Кунева е дъщеря на Щилиян Кунев, офицер от 67-ми випуск на Военното на Н.В. училище. Неговият баща Георги Стоянов Кунев също е офицер, завършил ВНВУ с 34-ти випуск.
По случай годишнината от рождението на първия владетел на Третото българско царство, българският консул във Франкфурт Иван Йорданов, член-основател на клуб „Един завет“, и Александър Ненов, член на Управителния съвет на Германо-българското дружество в Дармщат и внук на офицера от Сръбско-българската война кап. Атанас Ненов посетиха свързаните с живота на княз Александър в Германия семейно имение на рода Батенберг – замъка Хайлигенберг и замъка Шьонберг.
Княз Александър I е роден на 05 април 1857 г. във Верона и произхожда от владетелския дом на великите херцози и ландграфове на Хесен и Рейн /Hessen und bei Rhein/, които са част от най-старата германска аристокрация. Основател на династията е Хайнрих I, който през 1263 г. по силата на Лангсдорфския мирен договор е въздигнат за ландграф на Хесен. Столетия наред неговите потомци властват над областта от своите дворци в Марбург. Ландграф Филип Смелият е първият протестантски княз в Германия и основател на Университета в Марбург през 1527 г. След неговата смърт през 1567 г. Хесен е разделен между четиримата му синове, като ландграф Георг Благочестивият се възкачва на престола на Хесен-Дармщат.
Замъкът Хайлигенберг
Замъкът Хайлигенберг
Замъкът Хайлигенберг с герба на великите херцози на Хесен – Дармщат
Замъкът Хайлигенберг
Замъкът Хайлигенберг
Градината на замъка Хайлигенберг
Параклисът на замъка Халигенберг
Руини от готически манастир в имението
Руини от готически манастир в имението
На Александър Синът на Хесен Ти храбри предводителю на българите…..
Душек Верният боен кон на Сливнишкия герой
Възпоменателна плоча в памет на Александър I Батенберг, поставена от Германо-българското дружество в Дармщат и почетния консул на Република България за Хесен Инго-Ендрик Ланкау
Луис Маунтбатън щтрасе…
Гробът на принц Александър фон Хесен и Рейн – бащата на княз Александър I, първият, приел името Батенберг
Бившата къща на прислугата скоро ще се превърне в музей на рода Маунтбатън – Батенберг, организиран от местни краеведи и историци. В него ще има специална експозиция за „Сандро“, както е известен българския княз тук
През 1806 г., в хода на похода на Наполеон в Германия, ландграф Лудвиг I фон Хесен – Дармщат се присъединява към учредения със силата на френското оръжие Рейнски съюз, обединява земите на своите деди и се провъзгласява за велик херцог на Хесен и Рейн. По-младият внук на великия херцог Лудвиг I – Александър фон Хесен и Рейн – се жени за графиня Юлия Хауке, дъщеря на полския министър на отбраната граф Ханс Мориц Хауке. Семейството се установява в Дармщат в Германия. На 05 ноември 1851 г. великият херцог Лудвиг III присвоявя на Юлия Хауке титлата графиня фон Батенберг, а седем години по-късно, на 26 декември 1858 г., я обявява за „нейна светлост княгиня фон Батенберг”. С този акт е положено началото на владетелския род Батенберг. През 1862 г. великият херцог дарява на семейството двореца „Алекдсандър” в Дармщат /Alexanderpalais/ и двореца Хайлигенберг в Зеехайм-Югенхайм. Хайлигенберг се превръща не само в лятна резиденция и любим дворец на семейството, но и място за летен отдих на руското царско семейство. Семейството продава Хайлигенберг през 1920 г.
Княгиня Юлия има пет деца. Второто дете Лудвиг фон Батенберг, под името Луи, е основополжник на рода Маунтбатън във Великобритания. Александър е третото дете в семейството. Детските и юношеските си години той прекарва в двореца Хайлигенберг. И днес уредниците на двореца и тачещото спомена за семейството население го нарича Сандро. В семейната крипта, недалеч от двореца Хайлигенберг и до руините на готически манастир, е запазена паметта за първия българския княз, а сред местните германци е жива и връзката с България. Историкът на рода Батенберг, пасторът Манфред Кнот, до смърта си през 1995 г. е член на Германо-българското дружество в Дармщат. През 2007 г. със съдействието на Германо-българското дружество и почетния консул на Република България за Хесен Инго-Ендрик Ланкау на входа на двореца Хайлигенберг и в Гимназията „Лудвиг” в Дарщат са поставена възпоминателна плочи на княз Александър I Батенберг.
Напълно неизвестен в България факт е и наличието на третата паметна плоча на княза в Германия, издигната от неговата сестра Мари принцеса и графиня цу Ербах и Шьонберг и принцеса фон Батенберг. Принцеса Мари и Александър са били силно емоционално свързани. След смъртта на княза, принцесата посещава България и публикува в своите мемоари глава, посветена на Александър и нашата страна. Преди смъртта си, тя издига недалеч от двореца Шьонберг скромен паметник на своя брат и му посвещава с инициалите си епитафията:
Борис Христов като школник в ШЗО към Първи конен полк с любимия си кон Урал
Автор: Борис Станимиров
Когато казваме, че офицерският корпус е бил високият обществен елит на Царство България, казваме го съвсем буквално и нямаме предвид само военното дело. Повечето велики български писатели, художници, дипломати, учени, държавници, творци са минали през ВНВУ или ШЗО. Малко известен факт е, че великият Борис Христов – най-големият басов глас на света е подпоручик от Първи конен на Н.В. княз Александър I полк. цялата статия
58-ми „Родопски“ випуск е последният произведен преди началото на Втората световна война в Европа. Випускът влиза през 1937г. при възстановяването на Кадетската гимназия след отхвърляне на ограниченията на Ньойския договор. Тогава едновременно в училището влизат 3 випуска – 58, 59, 60 и 61-ви, като 58-ми випуск постъпва в първи юнкерски клас, а другите три – в кадетските класове. От випускът са първият председател на възстановеният ни Съюз – Любомир Банковски, брат му Иван Банковски, четвъртият председател – Александър Лозанов, летецът Петър Манолев и др.
58-ми Родопски випуск на Военното на Н.В. училище
Н.В. Цар Борис III
Н.В. Царица Йоанна
Н.Ц.В. Княз Симеон Търновски – престолонаследник
Ген. Лейт. Теодосий Даскалов – министър на Войната
Ген.м-р Никола х. Петков – нач. На ВНВУ до 3.03.1938
40-ти випуск на Военното на Негово Величество училище е един от историческите випуски. Като военновременен випуск той е много голям. На 8 май 1917г. (а не както обикновено на 1 септември) са приети 697 младежи, които започват да се обучават по ускорена програма. Бушува Първата световна война. На 28 април 1918г. юнкерите полагат клетва пред Цар Фердинанд I, който приема всеки от тях поотделно.
През септември 1918г. под въздействието на пропагандата на БЗНС войници от 3 Балканска дивизия при Добро поле дезертират и се разбунтуват. тълпи клетвопрестъпници се насочват към София, като плячкосват всичко по пътя си. В София почти няма военни части. Силата, която спира метежа се оказват юнкерите от Военното на Н.В. училище, които влизат в бой с бунтовниците при Захарна фабрика, Горна баня, Княжево, Мало Бучино, Владая, Перник и Радомир. В сраженията загиват 4-рима юнкери
На 3 октомври 1918г, в Радомир випускът полага клетва пред новия Цар – Борис III.
След тежкия Ньойски договор, училището, както и цялата българска войска е разформировано. От близо 700 випускници, едва 123 са произведени в първи офицерски чин на 4. 10. 1920г. Останалите са принудени да напуснат армията и да се насочат към други професии и гражданско образование. Такава е съдбата на огромната част от българския офицерски корпус. Някои преминават в паравоенните структури, които формално са граждански, но по същество са военни – Географския институт, Трудова повинност, ЖП дружина и др. Повечето завършват гражданско образование и се реализират успешно като юристи, чиновници, лекари и т.н.
Албумът е издаден през 1943г. и съдържа информация за онези випускници, които са се отзовали. Ценното е, че те присъстват със званията и занятията си към този момент и така можем да проследим съдбата на цяло едно поколение българи, съкрушено в разцвета на силите си от Ньойския диктат.
Сред известните фигури във випуска е артистът Асен Русков, придворният фотограф Бончо Карастоянов, кметове, министри, народни представители…
Починали
Иван Димитров Гешанов – 29.09.1918
Никола Стоянов Царибашев – 29.09.1918
Ангел Иларион Иларионов – 2.10.1918
Янко Иванов Петков – 2.10.1918
Грую Рашков Фингаров – 16.06.1923
Любен Димитров Зуйбаров – 19.09.1923
Стефан Кръстев Бекяров – 25.01.1935
Христо Димитров Алексиев – 26. 11.1939
Никола Константинов Грозданов – 14.12.1939
Тодор Иванов Белопитов – 24.05.1942
Участвали в юбилейното честване през 1942г. (по старшинство)
Петър Ламбринов
Тодор Долапчиев
Георги Матеев Грънчаров
Христо Бърдаров
Георги С. Банков
Мирчо Йорданов Мирчев
Георги К. Ватев
Симеон Инджиев
Дяко Ив. Халаджов
Иван П. Иванов
Стоян Русев Стоянов
Сава Генов
Илия Иванов Илиев
Иван К. Търнев
Тодор Ив. Казанджиев
Славейко Савов
Пеньо Василев
Тодор Ник. Попов
Иван Тодоров Дедов
Димитър Хр. Димитров
Иван Стоянов Иванов
Кирил Стефанов
Георги М. Манов
Борис Д. Рогев
Димитър П. Карамаждраков
Богдан М. Генчев
Димитър А. Стамболджиев
Иван Мих. Икономов
Димо Хр. Кърпчаев
Стефан Стеф. георгиев
Стокно Алексов
Христо Д. Караджов
Владимир Дограмаджиев
Алекси Ст.Мартинов
Младен Петков Костов
Христо Н. гайтанджиев
Тодор Д. Ставрев
Иван Хр. Цонев
Никола Милушев
Петър Д. х. Иванов
Лозан М. Вишков
Асен Г. Кирков
Филип Ив. Тотоманов
Пенчо Б. Сарафов
Георги Д. Славов
Генчо Панчев
Петър Георгиев Високов
Иван Георгиев
Кирил Киселички
Евстати Т. Беджев
Никола константинов
Тодор Ив. Ахтимов
Стефан Димитров
Любен Т. Колев
Кирл И. Овчаров
Яко Николов Кръстев
Димитър Ив. Симидчиев
Борис Сариянов
Иван Стефанов Генов
Панайот Василев
Георги П. Пипалов
Борис Ив. Делов
Тодор Ст. Икономов
Владимир Йор. Стефанов
Михаил Рачев
Георги Хр. Георгиев
Васил П. Иванчев
Стефан Ц. Ковачев
Тодор Ст. Радославов
Асен Д. Русков
Петър Панов
Харалампи Ив. Лесов
Добри Добрев
Бончо Д. Карастоянов
Христо Г. Тотев
Кирил Попов п. Стоичков
Стефан Топалов
Величко К. Дюкмеджиев
Илия Я. Баталов
Владимир Несторов
Марко В. Попов
Димо С. Попов
Драган Апостолов
Любен Хр. Мутафов
Никола Ст. Орловски
Пенчо В. Маджаров
Петър Камбуров
Александър Атанасов
Асен Райков
Йордан Велев
Цоню Минев Русчев
петко Д. Топалов
Трайко Кръстанов
Димитър Ян. Мавров
Любомир Андронов
георги Атанасов Шулев
Петър Стефанов Недев
Борис В. Кочев
кирил Н. Пъдарев
Марин Х. Станчов
Иван Мончев Павлов
Георги Паскалев
Асен Пенев
Павел Анг Павлов
Петър Д, Денчев
Борис Дянков коджабашев
конст. п. Радулов
кирил Д. Фудулов
Иван Дончев Долмов
Радослав Ст. Ангелов
Александър П. Киселов
Боян Р. Антов
Васил гатев Венков
Васил. К. Желязков
Георги Антонов Стоянов
Александър П. Енчев
Васил Ив. Иванов
Димитър П/ Димитров
Трайко Георгиев Илиев
Генчо Върбанов Стойков
Христо Ив. Печев
Михаил Ангелов
Иван Рачев Гатев
Асен Матеев Стоянов
Михаил Ив. Радинов
Конст. Ив. Константинов
Георги Димчев Спасов
Христо Стефанов
Христо Н. Христов
Ангел Димитров Алексов
Лазар Димитров Мирчев
Николай Данков
Йордан Младенов Стаменов
Михаил Павлов
Иван Г. Кираджиев
Крум Гр. Кралев
Васил Сотиров
Атанас Зах. Санкев
Димитър Костов Димитров
Георги Петр. Панагонов
Спиридон Ст. Сапунов
Михаил Ст. Камбуров
Димитър Николков Ганев
Борис Ив. Белокапов
Стефан Б. Стоянов
Петър Ник. Константинов
Иван Ил. Стефанов
Стефан Ник. Чернаев
Диаманд Геор. Касабов
Христо Ат. Пеев
Петко Илиев Раев
Васил Тотев Даалов
Иван Тод.Геров
Янаки Ж. Попов
Илия Ив. Вучков
Христо Димитров Христов
константин Манчев х. Костов
Димитър Хр. Никифоров
Христо Стефанов Христов
Георги Бъркашки
Любен Ив. Самарджиев
Тодор Ив. Стойков
банко Д. Въчев
Мирчо Лалев Илиев
Григор Я. Каракашев
Борис Янакиев
Стоян Мих. Николов
Любомир Тод. Цветков
Иван П. георгиев
Иван Р. Овчаров
Димитър С. Гилев
Милуш Ст. Здравков
Асен Ник. Петков
Асен Хр. Попов
Борис Симов Господинов
Петър Ник. Мицков
Георги Филипов
Никола Ст. Додев
Ганчо Минчев Чучев
борис Геор. Василев
Тодор Йор. Кожухаров
Любен Ил. Бутилов
Радослав Кузманов Тричков
Георги Ангелов Зарков
Руси Гочев
Димитър Зах. Димитров
кирил К. Чобанов
Игнат К. Игнатов
Борис Я. Драганов
Методи Янев Константинов
ганчо М. Абаджиев
Г. Липовански
Юрдан Ник. Юрданов
Велизар Ст. Панайотов
Рахни Чалъков
Петър Грънчаров
Лука Н. Юруков
Стоян З. Балканджийски
Владимир Дим. Ганчев
Васил Обретенов
Пенчо Минков Тодоров
Георги Колев Митев
Един от най-красивите бойни маршове, познат като инструментален аранжимент, но рядко срещан в хорово изпълнение.
Посвещаваме този архивен хоров запис на марша на светлата памет на генерал-майор Васил Делов (1861-1938) и на героизма на Хасковския отряд, проявен по поречието на Арда през Балканската война!
Груба провокация с неговото име стана причина личността му да бъде отличена измежду героите на Балканската война и да стане обект на евтини политически спекулации. Обидното за България решение на общинския съвет в Кърджали доведе до обществен отзвук, който има своята положителна страна – през новините името на героя влезе във всеки български дом.
Васил Петров Делов е роден в Котел. Баща му Петраки х. Николов е роднина на Георги Бенковски и кап. Г. Мамарчев, а по майка е племенник на Гавраил Кръстевич – вторият генерал-губернатор на Източна Румелия. Жени се за Надежда Душанова – дъщеря на възрожденския учител Димитър Душанов.
Васил Делов завършва Априловската гимназия. По време на Руско-турската война помага на руските войски като доброволец, а след това работи във временното губернаторство на град Тулча. След това влиза в първия випуск на Военното училище и става един от първите произведени офицери на българското княжество. Първият си орден „За храброст“ печели като капитан в Сръбско-българската война. Вторият му военен орден е от Балканската война, в която прогонва османските войски южно от Арда и участва в обсадата на Одрин. В междусъюзническата война командва дивизия. В Първата световна война е Генерал за специални поръчки към ГЩ и началник на Втора дивизионна област. Автор е на много научни публикации и учебници по военно дело. Почива през 1938г.
Нека докато слушаме войнишката песен да помислим за онова славно поколение, към което принадлежи генерал Делов. За онези мъже, родени в робство, на които Бог бе отредил да разкъсат оковите, да победят робската психика и като офицери – водачи на въоръжения български народ да триумфират над петвековния поробител със своето смазващо „На нож!“
Маршът „Тракийски кумир“ е писан през 20-те години на XX век. Автор на музиката е капелмайсторът на 24 пехотен черноморски полк Павел Стефанов. Вълнуващият текст е излязъл под перото на свещеник Димитър Попниколов. Този забележителен духовник, преди да сложи расото е участвал във войните, първо като войник, а след това като офицер в 24 п.п. След първата световна война приема духовен сан и дълги години е архиерейски наместник на Бургас. Почива през 1954г. Свещ. Димитър Попниколов е брат на писателя Константин Петканов.
Тракийски кумир
(Марш на бежанците тракийци)
Музика Павел Стефанов- капелмайстор на 24-ти черноморски пех.полк Текст свещ. Димитър Попниколов
На стража, синове тракийски!
Зора разсейва робский мрак,
сирота, майката робиня
синовно ще прегърнем пак.
Тя чака ни с’свещена клетва,
заклела ни всред кръв и дим!
Ний Странджа ще ли забравим,
полето, родний край любим?
На стража! Гробници светини
блестят пред нас и ден и нощ,
завет са те на наш’то племе,
печат на страшната му мощ.
Забравени, на нас те гледат
за братска грижа в близък час
Ний Одрин ще ли да забравим,
светците при Люле-Бургас?
На стража! Царствената сянка
на орлекрилия юнак
тревога бий над нас – вещае
отплата на жестокий враг.
Момчила помним ние! Вихър
и огън той в сърцата грей.
Юнака ще ли да забравим,
Родопа – Беломорский змей?
На стража! Погледът на Рила,
духът на родния Балкан,
те сочат ни през вековете
в борбите пътя очертан.
Закрилници народни пазят
Родината от враг незван,
Марица ще ли да забравим
Егея – наш народен блян?
Медалът е учреден от Националния инициативен комитет за отбелязване на 100 – годишнината от обявяване на Независимостта на България през 2008г. Комитетът е под патронажа на президента на Републиката и под председателството на министър председателя.
Медалът е раздаван от Министъра на отбраната, Щаба по отбранат, както и упълномощени от тях структури и организации.
С медала са удостоени действащи офицери, ветерани – участници във войната, както и граждански лица – народни представители, общественици, взели участие и допринесли за честване на годишнината.
Освен белия емайлов кръст, същата година е издаден и бронзов кръст, копие на Кръста за независимост от 1909г. Той е раздаден на участниците в тържествата във Велико Търново. Към бронзовия медал има и дамски кръст.
Продължаваме да публикуваме архиви на Съюза в нашия видеоканал.
„Велик е нашият войник“ – марш на 23-ти пехотен Шипченски полк
Написан е на брега на Охридското езеро през 1916г.
Музика: Михаил Шекерджиев
Текст: Константин Георгиев.
Песента е най- обичаният боен марш в Царство България.
След 9 септември 1944г. комунистите виждат огромната му популярност и не посмяват да го забранят, както другите „царски“ маршове, но подменят текста.
През 1997г. „Велик е нашият войник“ е обявен за официален химн на Българската армия. Въпреки това, до днес не е направен студиен запис на оригиналния текст, а се пуска версията от преди 1989г.
Вижте „Велик е нашият войник“ с оригиналния си текст, изпълнен от офицерите от 65ти „Боен-Дравски“ випуск на Военното на Н.В. училище през 1995г. Тържеството е по случай 50 години от производството на випуска в първи офицерски чин и 45 години от приемането им в училището. Днес повечето от тези последни офицери от епохата на Царство България са покойници.
По случай 20-тата годишнина от възстановяването на Съюза на възпитаниците на ВНВУ клуб Един завет организира и дигитализира архива на съюза. Попаднахме на уникални документи, аудио и видеозаписи, които показват последните рицари на България – царските офицери, кавалери на ордена „За храброст“, водили въоръжения народ в 5 войни и неизгубили нито едно знаме.
Започваме с уникално изпълнение на бойния марш „Един завет“. Годината е 1995, мястото – Военната академия „Г.С. Раковски“ – бившето Военно на Н.В. училище. Изпълнители са ветераните от 65-ти „Боен-Дравски“ випуск на ВНВУ (1940-1945), събрани за да честват 50 години от производството си в първи офицерски чин.
Някога във ВНВУ юнкерите са пеели постоянно бойни маршове на няколко гласа. Докато маршируват, докато вървят на поход или работят. Маршовете са били основно средство за патриотично възпитание и на тях е обръщано голямо внимание. Преподавател по музика във ВНВУ е бил легендарният капелмайстор Драгия Тумангелов.
По време на комунизма бойните маршове на Царство България са забранени. Позволяват ги отново и то с променени „скопени“ текстове едва през 70-те, след като комунистите виждат, че народът ги обича и не могат да се преборят. В този период бившите „царски офицери“ са преследвани и следени, ако се съберат заедно са арестувани и предупреждавани в милицията (по-късно ще покажем и такива документи). Казваме това, за да подчертаем, че това изпълнение е спонтанно, без подготовка и репетиция, 50 – години след последното им групово изпълнение на любимия боен марш…
по повод 125 години от раждането на ген. Гарегин Нъждех
Автор: Михран Бохосян
Пламенен дух, фанатично родолюбие, умна храброст, гражданска доблест, умения на военен тактик и стратег, интелектуална мисловност и не на последно място – първокласен оратор и страстен публицист – това далеч не са всички качества, които характеризират изключителната личност на арменския национален герой Гарегин Нъждех (1886-1955 г.). Един борец за свободата на родната му Армения, но за свободата и на свидната за сърцето му България, човек с богата ерудиция, с магнетично излъчване, последователен в идеите и революционно-борческите си дела. Дела, с които остави ярка диря в паметта на два народа. Нека проследим, макар и накратко жизнения му път. цялата статия
ЕДИН ЗАВЕТ 