Поклон пред паметта на погубените на 1 февруари 1945 г.

С цвете и запалена свещ днес отново почитаме паметта на погубените регенти, царски съветници, министри от три правителства, депутати от XXV-тото Народно събрание, генерали и висши офицери, разстреляни в нощта на 1-ви февруари 1945 г. и на всички загубили живота си заради принадлежността си към обществения, културния и военния елит на Царство България.

Оставен без моралните си и интелектуални устои, разделен и безпътен, народът ни още страда от удaра, нанесен му в полза на чужди държави и режими. Все още търсим себе си и мястото си сред Европейските народи.

 

 

Бог да даде покой на свидните жертви, а на нас – сили. Помним.
Поклон!

„Един завет“ представи филма „Кадети“

 

На 28 януари в Централния военен клуб организирахме прожекция на документалния филм „Кадети“ – разказ за 62-ри випуск на Военното на Н.В. Училище. Инициатор на събитието бе г-н Антон Праматаров, член на Клуб „Един завет“, който ни предостави запис на филма.

Преди прожекцията председателят на нашия клуб Борис Станимиров изнесе слово, в което разказа за различните периоди в историята на офицерския корпус на Царство България – от неговото създаване при Временното руско управление до последните „царски“ випуски на Военното училище. Именно през последния, четвърти период, когато българската държава започва да отхвърля тежките ограничения по Ньойския договор, а офицерството решително скъсва с политическата партизанщина, във ВНВУ се създава „кадетското“ обучение, при който младежите постъпват на 16-годишна възраст и преминават 3-годишен гимназиален, „кадетски“ курс, преди да продължат като юнкери.

62-ри випуск е интересен и уникален с няколко неща:
– Той е сред малкото кадетски випуски на ВНВУ.
– 62-ри е последният випуск, произведен от Цар Борис III.
– Това са последните офицери от Царство България, градили пълноценна военна кариера преди 9 септември 1944 и служили в новите територии през Втората световна война, а след това понесли тежестта на войната като командири. Разправата с тях след 1944 е безкомпромисна. Последните носители на онзи дух, който е неповторим и уникален за стара България и нейния офицерски корпус.
– Във времето на интервютата във филма, живите още кавалери на Военния орден „За храбростъ“ са в своите 70-години – т.е. в активна възраст и бистър ум, което прави разказът им ценен исторически извор.
– От филма се научават много неща за реда и възпитанието във Военното на Н.В. училище, за обществения престиж на офицерството в Царство България и за съдбата на офицерския корпус след 1944г. Включени са и архивни кадри от първите стъпки на нашия Съюз на възпитаниците на ВНВУ.

Събитието бе уважено от председателя на Съюза на Възпитаниците на ВНВУ, ШЗО и РВГ кдп Атанас Илев. След края на прожекцията кавалерът на Орден „За храбростъ“ приветства аудиторията.

От клуб „Един завет“ имаме намерението, при успешно разрешаване на проблема с авторските права, да качим филма в нашия канал в YouTube, за да може да бъде видян от повече зрители. Благодарим на г-на Антон Праматаров за осигурения запис и на г-жа Любена Нинова за направените снимки.

Честит имен ден на председателя на нашия Съюз кдп Атанас Илев!

Честит имен ден на председателя на нашия Съюз, кавалерът на Орден „За храброст“ кдп Атанас Илев!

От клуб „Един завет“ му желаем здраве и дълголетие! Щастливи сме, че продължаваме да се докосваме до неговото значимо присъствие, боен дух и бистър ум!

На снимката: кдп Атанас Илев държи впечатляваща реч на последното Новогодишно тържество на Съюза на ВВНВУ, ШЗО и РВГ

Новогодишно тържество на Съюза на възпитаниците на ВНВУ

И тази година, според повелята на традицията, Новогодишното тържество на Съюза на възпитаниците на ВНВУ се проведе след приключване на Рождественския пост, в навечерието на Новата година.

Тържеството беше открито с изпълнение на „Шуми Марица“. След химна с минута мълчание бяха почетени членовете на Съюза, починали през изминалата година, както и всички покойни Царски офицери – съвипускници, наши бащи, деди и прадеди. С Господнята молитва беше поставено началото на официалната вечеря.

Председателят на Съюза – кап. Атанас Илев, приветства присъстващите с прочуствено слово за мимолетността на човешкия живот и вечната повеля на дълга. И тази година Съюза изпълни безупречно своята обществена роля като пазител на традицията и носител на рицарския дух на Офицерския корпус на Царство България.

Тази година, за първи път, клуб „Един завет“ беше символичен домакин на Новогодишното тържество на Съюза. За нас беше огромна чест и привилегия да продължим традицията и да посрещнем възпитаниците на ВНВУ и техните потомци в празничната вечер. Председателят на клуба – Борис Станимиров, отново подчерта, че основна задача на клуба е да съхраним и пренесем във времето и да направим известни онези ценности и дух, които са възпитавани единствено във Военното на Н.В. училище, които са живели само в семействата на онези офицери и до които, ние (по волята на Съдбата) сме имали невероятното щастие да се докоснем лично.

Традицията се предава от поколение на поколение, от както свят светува. На тържеството се срещната три поколения с надежда и в очакване на ново – четвърто поколение през Новата 2019 година.

Кап. Атанас Илев (95) – един от последните живи кавалери на В.о. „За Храбростъ“ връчва значката на клуб „Един завет“ на потомците на поручик Петър Бочев – летец от 61 випуск на ВНВУ, един от двамата признати въздушни асове на България, свалил четири американски бомбардировача Б-17 „Летяща крепост“ (единият съвместно с друг пилот), един Б-24 „Либърейтър“ и повредил един Б-25 „Мичъл“. 13 – точки по класификатора за въздушни победи. Загинал във въздушен бой с Луфтвафе на 5 октомври 1944 край Куманово, Македония.

След емоциите, спомените, разказите – от фамилните архиви до случките през последната година, тържеството приключи с пожелание за нови срещи и „На многая лета!“.

Благодарим на Пресияна Станилова за прекрасните снимки!

Предстои повторен конкурс за Мемориала на 1-ви и 6-и полк

Конкурсът за възстановяване на паметника на загиналите войници от Първи и  Шести пехотни полкове ще бъде възобновен с по-висок награден фонд, информира topnovini.bg. Това става ясно от писмо на заместник кмета по култура на столична община Тодор Чобанов до Здравко Здравков, главен архитект на общината.

Както стана ясно по-рано през месеца, с решение РД 09-09-138/12.11.2018 г. на направление „Архитектура и градоустройство“ на Столична община е прекратена процедурата по провеждане на открит конкурс с предмет „Изработване на проект за изграждане на мемориал на загиналите войници от първи и шести софийски пехотни полкове“. От общината посочиха няколко причини за това:

-Липса на добри решения за алейната мрежа и площадното пространство и разполагането на основните оси.

-Липса на подходящи решения за гърбовете на стените

-Предлагане на големи, черни, неравномерни обеми за гърбове.

-Неправилно разполагане на фигурата на лъва.

-Неподходящи материали

Цялата хронология за конкурса може да бъде открита на сайта на столична община тук

От цялостната композиция преди година бе възстановен само лъвът, който държи картата на Българската екзархия, но липсват паметните плочи на загиналите от оригиналния мемориал.

„Един завет“ следи внимателно процедурата по връщане на Военния мемориал на София. Напомняме, че Съюзът на Възпитаниците на ВНВУ, ШЗО и РВГ продължава да настоява мемориалният комплекс да бъде възстановен във вид, максимално близък до оригиналния.

За съжаление, автентичните мемориални плочи са в много лошо състояние и няма как да бъдат реставрирани, което налага изработването на нови. Очакваме реакцията на главния архитект.

9 години „Един завет“

Сякаш бе вчера, когато на 26 октомври 2009-а година в Информационния център на Министерство на отбраната учредихме нашия „Един завет“ – клуб на потомците на офицерския корпус на Царство България, приемник на стария „младежки“ клуб „Един завет“, датиращ от 1996-а година. И с Божията помощ, закрилата на св. Димитър и напътствията на „нашите старци“ от Съюза на Възпитаниците на ВНВУ, ШЗО и РВГ, неотклонно се стремим да пазим ценностите и идеалите на старото българско офицерство.

Честит празник!

На многая лета!

Съединението и неговите политически и морални измерения

В навечерието на 6 септември – годишнината на Съединението на Княжество България и Източна Румелия, секретарят на „Един завет“ Димитър Петров и историка д-р Светослав Живков участваха в предаването „Пресечна точка“ на ВТК. Темата, естествено, бе Съединението и неговите политически и морални измерения.

Димитър Петров нарече Съединението „подвиг“  – все още сравнително неопитната българска дипломация успява използва противоречията между Великите сили, дейците на Съединението работят в синхрон с правителството в София, войската се представя блестящо в Сръбско-българската война… Специално внимание бе отделено на ролята на княз Александър I в събитията от септември 1885г.

Д-р Светослав Живков представи интересни и по-малко познати факти от международния контекст на Съединението. Обърна внимание и на недооценената роля на румелийския областен управител Гаврил Кръстевич и неговата прикрита, но фактическа помощ за извършване на Съединението.

ЗАПИС НА ПРЕДАВАНЕТО МОЖЕТЕ ДА ВИДИТЕ ТУК

Кап. Атанас Илев на 95 години!

Днес председателят на нашия Съюз, ветеранът от Втората световна война и кавалер на Орден „За храброст“ капитан далечно плаване Атанас Илев навършва 95 години! Клуб „Един завет“ му пожелава здраве и късмет, и нека все така да продължава да бъде пример за нас! На многая лета!

Поручик Петър Бочев – българският „Ас на асовете“

Пор. Петър Ангелов Бочев е роден на 19 ноември 1920г. в село Крушето, Горнооряховско. Възпитаник на 61-ви випуск на ВНВУ, произведен в офицерски чин през 1942г.  Служил в 3-ти орляк, Карлово и Божурище, като летец-изтребител на „Месершмит“.

Първата победа над американска летяща крепост е негова – на 1.08.1943 г., за която е награден лично от цар Борис III . Води и най-големият въздушен бой в историята на българската авиация при Перник и Брезник и по този начин се превръща в спасител на Перник.

Ето и подробностите за първата му въздушна победа:

На 1 август 1943 година по време на операция Приливна вълна Бочев заедно със своя „Месершмит Bf109 G-2“ излита срещу завръщащите се от бомбардиране на нефтените рафинерии край Плоещ американски бомбардировачи. Успява да свали самолет „B-24 Liberator“. На 17 август същата година цар Борис III му връчва орден „За храброст”, а Германското съюзническо командване му дава „Железен кръст“ ІІ клас с лента.

Връченият му от цар Борис III орден е първият, който царят в качеството си на монарх вече връчва лично, със собствената си ръка – това му казва в момента на награждаването – че като престолонаследник е връчвал много ордени на бойното поле, но този е първият, който връчва лично като монарх.

В своята военна кариера пор. Петър Бочев сваля четири и поврежда два американски бомбардировача. По регистрирани данни, двамата с пор. Стоян Стоянов са двамата най-резултатни летци в историята на българската бойна авиация (според сестрата на пор. Бочев – Маргарита Бочева-Коцева, въздушните победи на нейния брат са повече, но това засега не е потвърдено).

Въздушните победи на Петър Бочев:

01.08.1943 сваля В-24
14.11.1943 поврежда В-25
22.07.1944 сваля В-17
10.08.1944 съвместно с Кр. Атанасов сваля В-17 над Нишка баня
17.08 1944 сваля В-17
26.081944 сваля В-17

Пор. Петър Бочев загива по време на въздушен бой на 5 октомври 1944г. край  Куманово, Македония.

В личния си живот пор. Петър Бочев е бил изключителен родолюбец, анти-комунист, много интелигентен и начетен (проф. Месершмит му подарява часовник за авиатори при обучението му в Германия, в знак на уважение към високите резултати, които е показал там), владеещ немски, със слабост към фотографията, литературата и музиката (свирел е на цигулка).

Сестрата на пор. Бочев, Маргарита, е била омъжена за друг български офицер – кап. Димитър Иванов Коцев, роден през 1918г., починал на 2 декември 2001г. Година на мобилизация – 1938, област – трудова повинност, щабен офицер в София и Велико Търново, уволнен през 1953 г.

Последната прикачена снимка е на кап. Димитър Коцев като младоженец, останалите три са на пор. Петър Бочев. Снимката, на която той е гологлав и по риза, е от датата на първата му победа. На нея той разказва как е успял да свали вражеския самолет. 

Клуб „Един завет“ благодари на г-н Петър Коцев (син на кап. Димитър Коцев и племенник на пор. Петър Бочев) и на г-жа Добринка Бонева (внучка на сестрата на пор. Петър Бочев и внучка по майчина линия на кап. Димитър Коцев) за информацията и снимките, които ни предоставиха!

.

XV Национално събрание на Съюза на възпитаниците на ВНВУ, ШЗО и РВГ

На 22 юни 2018 г. точно в 10:00 ч. в зала „Тържествена“ на Военния клуб бе поставено началото на XV-тото Национално събрание на Съюза на възпитаниците на ВНВУ, ШЗО и РВГ. По традиция събитието започна с изпълнение на живо на химна на България, „Велик е нашият войник“, „Шуми Марица“ и „Един завет“.

Председателят на Съюза – кап. Атанас Илев, отчете дейността през изминалите две години. Сред безспорните постижения се нареждат издаването на първи и втори том от поредицата „България през Първата световна война„, активното участие на Съюза в инициативния комитет и изграждането на паметника на на ген. Иван Колев в Добрич, както и първата знакова стъпка във възстановяването на мемориала на I-ви и VI-ти пехотни полкове – връщането на лъва от оригиналната композиция на мястото му в градинката пред НДК.

Съюзът на възпитаниците на ВНВУ продължава неотклонно да работи за съживяване на духа и паметта на българския офицерски корпус на Царство България и претворяването му в светъл пример за дълг и морал за съвременното общество. Представителите на Управителния съвет, в ролята си на официални гости на всички значими военни чествания и събития, препотвърждават мисията на Съюза и затвърждават неговата ключова роля като стожер на патриотизма и героизма.

Кап. Атанас Илев бе преизбран за Председател на Управителния съвет на Съюза на възпитаниците на ВНВУ за още един мандат. XV-тото Национално събрание прие програма за дейноста на Съюза през следващите две години.

 

За парадите на Гергьовден

6 май е Денят на Св. Георги Победоносец, Ден на храбростта и празник на Българската армия. По стара традиция, възстановена през 1993г. благодарение на активните усилия на нашия Съюз, на тази дата се провежда военен парад.

Тази година, от Нова телевизия ни потърсиха да разкажем на зрителите за тази традиция. Кап. Атанас Илев, председател на Съюза на Възпитаниците на ВНВУ, ШЗО и РВГ сподели своите лични спомени от парадите през 1937г. и 1942г., включително и досега си с Царя Обединител Борис III. Борис Станимиров, председател на клуб „Един завет“, напомни за възстановената традиция на българските военни паради и уникалното участие на ветерани от нашия Съюз.

РЕПОРТАЖЪТ МОЖЕТЕ ДА ВИДИТЕ ТУК

 

 

Помним жертвите от атентата в „Св. Неделя“

Верни на нашата традиция, ние от клуб „Един завет“ и тази година почетохме паметта на жертвите от атентата в църквата „Св. Неделя“ на 16 април 1925г.

Бог да даде покой на душите им!

СПИСЪК НА УБИТИТЕ И РАНЕНИТЕ ОТ АТЕНТАТА МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ ТУК

„Един завет“ почете жертвите на комунистическия терор

И тази година, преди всички, ние от клуб „Един завет“ поднесохме венец в памет на жертвите на комунизма.

Вечна им памет! Бог да ги прости!

Снимки: Пресияна Станилова, клуб „Един завет“

„България в Първата световна война 1917-1918г.“

В Централния военен клуб се състоя премиерата на сборника „България в Първата световна война 1917–1918 г.“. Изданието е на Съюза на Възпитаниците на Военните на Негово Величество училище, Школата за запасни офицери и родолюбивото войнство и гражданство. В книгата има 21 студии и статии от 18 автори.

Преди една година беше представен първият сборник, който е за участието ни в Първата световна война през 1915–1916 г. Очаква се да видим и трета част, който ще бъде посветена на края на войната, подписването на Ньойския мирен договор и последиците за България от него.

Съставители на изданието са полк. проф. д. и. н. Димитър Недялков, проф. д. и. н. Светлозар Елдъров и полк. проф. д. ф. н. Сево Явашчев.

 

„Написаното в сборника ни кара да се гордеем с българския войник“, отбеляза в словото си капитан далечно плаване Атанас Илев, председател на нашия Съюз.

Снимки: Пресияна Станилова, клуб „Един завет“

Новогодишно тържество на Съюза на Възпитаниците на Военните на Н.В. Училища, ШЗО и РВГ

Традицията продължава – в дните между Рождество Христово и Нова година ресторант „Панорама“ в столицата отново ни събра да изпратим отиващата си 2017-а и да посрещнем с надежда 2018-а година. Вълнуваща реч на кдп Атанас Илев, в която той акцентира върху постигнатото от нашия Съюз, томбола с награди, импровизирана артистична програма с оперно пееене и декламация, наздравици и споделяне на мили спомени… И всичко в духа на старото българско офицерство, пренесен в наши дни…

Клуб на потомците на офицерския корпус на Царство България „Един завет“ желае на всички живи офицери, на  потомците на офицери и на читателите на сайта щастлива и пълна със здраве и вяра  Нова 2018-а година!

 

 

Майор Крум Торчанов – възпитаник на 32-ри „Царски“ випуск на ВНВУ

Крум Богданов Торчанов е роден на 16.12.1893г. в гр. Разград. Той е петият най-малкият син в семейството. Родителите му Бернард и Жозефина Торчио, като младо семейство емигрират от Западна Европа (вероятно Швейцария или Южна Франция). Живеят известно време в Яш (Румъния), където им се раждат двама сина. След това живеят за кратко и във Видин, където се ражда третият им син. Около 1890г. се установяват в Разград и там се раждат последните им  двама сина. Родителите приемат български имена: Богдан и Петранка Торчанови , а децата си кръщават с имена на български царе.  Вкъщи говорят на френски, докато родителите научат добре български. Богдан Торчанов е завършил фармация в Париж. Учил е също филология и музика. В Разград открива първата аптека в града и създава там първия струнен оркестър в читалище „Развитие“.  В момента цигулката му се съхранява в „Къща-музей Анани Явашев“ в Разград. Първите двама сина, Тодор и Иван Торчанови, завършват Виенската консерватория и са първите професори, съответно по цигулка и пиано, в България.  Третият син Александър завършва медицина, а четвъртият Фердинанд – фармация.

Крум постъпва като кадет във военното училище в София, а по-късно във ВНВУ в 32-ри „Царски“ випуск. След завършването си е зачислен във ІІ-ри Искърски полк, където по-късно става командир на Първа картечна рота. Участва в Балканската война (1912-1913г) и в Първата световна война. Там, поради дълго стоене в окопите, се разболява, лежи в болница и  се уволнява по болест, с чин капитан. Установява се в Русе, където купува къща и се жени. Тъй като на жена му й откриват вроден сърдечен порок и й забраняват да ражда, те осиновяват една от нейните  племенници.

Записва се в първия курс за оптици на проф. Константин Пашев в София. След завършването му отваря първата оптика в гр. Русе. През Втората световна война е мобилизиран и изпратен в Пожаровац, Сърбия. Произведен е в чин майор. След войната продължава да работи в магазина  до затварянето му през 1951г. Заболява и умира на 16.12.1968г.в гр.Русе.

Клуб „Един завет“ благодари на д-р Емил Михайлов, внук на майор Крум Торчанов, за предоставените снимка и биография на този достоен български офицер.

 

Годишна среща на военния министър и началника на отбраната с военно-патриотичните съюзи

На 8 декември в зала „Тържествена“ на Централния военен клуб се проведе ежегодната среща на военния министър и началника на отбраната с представители на военно-патриотичните съюзи. Проявата бе организирана от директора на дирекция „Социална политика” Иво Антонов и началника на отдел „Военни паметници и военно-патриотично възпитание” полковник от запаса Манол Тенчев, и двамата членове на нашия Съюз.

Срещата започна с изпълнение на химните на Република България „Мила Родино” и на Българската армия „Велик е нашият войник” (в оригиналния текст от 1916г. на подпоручик Константин Георгиев!) от формация „Армейска песен” на Представителния ансамбъл на Въоръжените сили. За съвместната родолюбива дейност през изтичащата година на Министерството на отбраната и военно-патриотичните съюзи разказа документалният филм „Заедно по славния път на Българската армия” с авторски колектив полковник от запаса Спирдон Спирдонов, полковник от запаса Яни Янев и мичман от запаса Димитър Бебенов.

Министерството на отбраната ви дължи още и не става дума само за пари, става дума за уважение, каза в своето приветствено слово министърът на отбраната Красимир Каракачанов.

Началникът на отбраната генерал-лейтенант Андрей Боцев изказа признателност към организаторите и участниците във все по-нарастващия брой родолюбиви инициативи, които проследяват и припомнят славния път на Българската армия. Така вие отдавате заслужената почит към загиналите военнослужещи в името на Родината, припомняте ни някои забравени събития и запознавате младото поколение с историята, подчерта той.

По традиция военният министър и началникът на отбраната наградиха членове на военно-патриотични организации. Сред наградените бяха и двама членове на Управителния съвет на Съюза на Възпитаниците на ВНВУ, ШЗО и РВГ. Анелия Зиновиева (Клуб „61-ви випуск“) и Димитър Петров (Клуб „Един завет“) получиха грамота за принос към военно-патриотичното възпитание, за военно-патриотична и родолюбива дейност, за принос към укрепване на сигурността и отбраната на страната.

Председателите на основните военно-патриотични съюзи бяха поканени да изкажат привествия. От името на нашия Съюз кдп Атанас Илев потеърди готовност за продължаване на сътрудничеството в интерес на авторитета на Българската армия и подари на министър Каракачанов и ген.-лейтенант Боцев по един брой от втория том на сборника „България и Първата световна война“ (1917-1918), издадена наскоро благодарение на усилията на нашия Съюз.

Срещата завърши с изпълнение на бойния марш „Шуми Марица” от квартет „Армейска песен”, изпращане знамето на Република България и обща снимка на председателите на военно-патриотичните съюзи с министъра на отбраната и началника на отбраната.

Клуб „Един завет“ за пореден път поздравява Иво Антонов и о.з. полк. Манол Тенчев за успешно организираното събитие.

 

„Истинският патриотизъм започва от семейната история“

Борис Станимиров, председател на Клуб „Един завет“ (изказване на форума „Съвременният патриотизъм и Европа“)

Снимки: Пресияна Станилова

Рискът да говориш след толкова близки до убежденията ти хора е, че казват всичко, което мислиш, но по-красноречиво отколкото сам би го казал. Аз съм тук като председател на клуб „Един завет“ и ще споделя нашата гледна точка към патриотизма.

„Един завет“ е клуб на потомствен принцип, в който членуват потомци на офицерския корпус на Царство България. Нашата организация не е масова – при нас всеки кандидатства със своята биография, но за да го приемем по-важна е биографията на конкретен негов роднина, който е бил командир в армията преди 9 септември. Защо това е важно и каква е връзката му с патриотизма? Вярвам, че истинският патриотизъм започва от семейната история. Преди да е учебен предмет историята е родова памет, генеалогия. Когато познаваме историята на своето семейство, когато сме възпитани с разкази за исторически събития от първо лице, тогава ние имаме вътрешна опора, сърцевина около която да градим идентичност и патриотизъм. Виждаме нашето семейство и род като част от голямото семейство на българската нация. Тази лична връзка с историята ни помага да осъзнаем, че историята не е свещено-стерилна, запечатана нейде в миналото, а е нещо, което се случва и днес, дори и в този момент и се прави от хора като нас. Ето това с Македония днес и в последните седмици е история. Днес ние побеждаваме Ньой!

Патриотизмът черпи вдъхновение от миналото, но е насочен към днешния ден и към бъдещето. Всеки българин има сред предците си някой, който се е бил за България, който е загинал или е бил награден по бойните поля. Оттам започва патриотизмът. Първата книга на патриота е родословното дърво.

Можем много години безплодно да искаме преместване на Паметника на Съветската армия, но начинът да го победим не е като го плюем и боядисваме, а като го съпоставим с истински български стойности, каквито са стените с имената на загиналите от 1-ви и 6-и полк. До тях той ще изглежда излишен и нелеп и естествено губи смисъл. Тези наши 3000 софийски герои са жива памет, чиято слава и обич никой чужд идол не е в състояние да отнеме, ако ще да му вдигнат шмайзера високо като вавилонската кула.

Няколко щрихи за модерния патриотизъм, защото все пак това е темата:

• Трябва да мислим българската нация глобално. Милиони българи живеят извън границите на страната, там раждат и отглеждат децата си. Да мислим за България като за родина на всички българи по света, а за нацията като за съставена от три компонента – ние тук, традиционните ни исторически общности и емигрантската диаспора. Ако на картата на нашия лъв, който скоро се върна на мястото си е изобразен духовния ареал на българите от 19-ти век, то днешният ни духовен ареал е на всички континенти, включително в Антарктида. Като държава трябва да мислим за всички българи навсякъде по света.

• Национален идеал. Заветът на нашите възрожденци винаги е бил само един – България да бъде част от Европа, а не от Изтока или Ориента. Заветът на Апостола е: Да бъдем равни с другите европейски народи… Няма нищо по-непочтено в политиката от напъните да се оспорва европейския път на България. Твърдението, че България не е точно Европа, а някакво междинно нещо, разположено между Европа и Русия е точно толкова невярно и неприемливо, колкото че трябва да е балансьор между Европа и Турция. За разлика от Русия и Търция, България е Европа, нашата история и нашата култура е част от ДНК-то на Европа.

• Другата част от завета на дедите е единството на нацията отвъд разпокъсаните граници. Това беше идеалът, заради който водихме пет войни. В днешния свят има само един път към този национален идеал – да паднат границите между българи и всички да заживеят по един справедлив закон. Този път е ЕС. Защо въпреки това сме податливи на анти-европейски настроения? Защото не вярваме в способността си да наложим националния си интерес като интерес на Европа. Мислим за себе си като за слаби, като за малки, които някой там експлоатира, като за периферия. А не бива! Като лостове на политическо влияние в ЕС (гласове при взимане на решения в Съвета) България е точно по средата от 27-те – имаме равни гласове с Австрия и Швеция и имаме повече гласове от 11 други държави – Дания, Ирландия, Хърватия, Финландия, Словения, трите балтийски републики, Кипър, Люксембург и Малта. Всички те са по-слаби от нас на масата в Брюксел, но с годините са изградили политическо умение да защитават интересите си и да ги превръщат в общ европейски интерес. Не е лесна задача, трябва подготовка, добри дипломати и постоянни преговори с 26 държави, но можем да се справим. Пример за такъв успех беше признаването на българското малцинство в Албания. Друг пример е падането на канадските визи.

И нещо може би по-важно – ЕС ни дава възможност да надмогнем регионалното мислене и да излезем на глобалната карта, стига да знаем какво искаме и да имаме воля да се борим за него. Европейска България може да бъде силна навсякъде по света, където има български интереси – търговски, военни, политически или културни. Затова аз вярвам, че модерният патриотизъм е еднозначно проевопейски.

• Означава ли това обаче, че не бива да критикуваме ЕС и начина му на функциониране? По никакъв начин. Тъкмо напротив! Ние сме длъжни да бъдем критични, но не като зрител, който люпи семки и псува Брюксел от трибуните, а като играч на терена, който се бори да подобри играта на отбора. Ако за нещо критикувам консерваторите в Европа, то е, че не представят своя цялостна визия за Европа, такава, която да бъде интеграционна, а не евроскептична. Липсва европейски консервативен проект и това позволява на либералния проект да доминира, въпреки че все повече губи на избори. Къде сбърка Европа? С бежанците, ще кажат много от вас. Аз ще ви дам друг отговор: Европа сбърка в Ница през 2000 година, когато не събра кураж да подкрепи проекта за европейска конституция, чийто преамбюл се обръщаше към християнското наследство. Ето там трябва да се върне Европа и да поеме по правилния път. Това очаквам да чуя от европейските консерватори.

• Последните две десетилетия се насаждаше една погрешна и дълбоко непочтена парадигма, която противопоставяше патриотизма на Европа, опитваше да гради някакъв утопичен нов европеец на мултикултурализма, човек без нация, религия, пол и история. Тази грешка убива Европа, защото я превърна в нещо изкуствено, лишено от емоция, в чужда бюрокрация. Европа ще я бъде, тогава, когато европейците я заобичат със сърцата си, когато са готови да умрат за нея. Никой не може да обича съюз за въглища и стомана или общ цифров пазар, никой не е готов да умре за единен надзорен механизъм. Има нужда от европейски патриотизъм, а той няма да се появи ако заличим националния патриотизъм. Тъкмо напротив – европейският патриотизъм може да го има само, ако той естествено надгражда и ако овенчава и събира 27-те патриотизма, като създава у европейците чувство за принадлежност към споделена история, към вековните ценности на християнството, родили хуманизма, идеята за ценността на човешкия живот, човешките права, свободата и демокрацията. Всички тези идеи са родени от Европа и в Европа, родени са в катедралите на Европа, в университетите на Европа и по бойните поля на Европа, покълнали са от кръвта на дедите на днешните европейци и затова са достойни да ни обединят днес.

В заключение, основните ми послания са три:

• Патриотизмът започва от родословното дърво и без него е слаб и плитък, ако изобщо е възможен.
• Българският патриотизъм е задължително проевропейски, защото в Европа ще постигнем националния идеал и завета на дедите ни – единството на всички българи без граници и под общ закон, равни с другите европейски народи.
• Само европейският патриотизъм може да спаси Европа. Патриотизъм, който не воюва с нациите, а ги обединява в принадлежност към обща цивилизация със споделена история и общ принос и място в света.

Благодаря за вашето търпение!