Разгромът на „Принц Ойген“ – подвигът на Бронираната бригада при Прокупле

На 14 октомври 2019 г. се навършват 75 години от разгрома на немската елитна 7-ма планинска SS дивизия „Принц Ойген“ по време на първата фаза на Втората световна война (ВСВ) при Прокупле. Подпоручик Любен Василев Йонов от 61-ви випуск на Военното на Негово Величество училище (на снимката) на 14октомври 1944 г., като командир на 2-ра (75-милиметрова) рота от бронеизтребителната дружина към Бронираната бригада пръв пресреща елитната дивизия.

Командването и историците отбелязват, че той и ротата му с шестте оръдия прегражда пътя и ударя челото на немската колона, която е дълга около 10 км. и от там е започнал нейния разгром. Подпоручик Йонов пресреща предната стража (авангарда) на колоната, която се оттегля по шосето от Ниш за Прокупле и води неравен бой с противника. В последствие идват и другите части на Бронираната бригада и бойните действия продължават. Отново в основата на сраженията е ротата на подпоручик Йонов.

По нареждане на Военното немско командване на Балканите елитната SS дивизия „Принц Ойген“ заема и отбранява Нишкия укрепен район и осигурява по долината на р. Морава оттеглянето на 300000 немски войници от група армии „Егея“ на север от Гърция и от островите на Егея. Дивизията наброява около 21000 души с 13 пехотни батальона, разполагайки с 154 оръдия, 164 минохвъргачки, 38 танка и 18 самолета. С разгромяването на елитната дивизия „Принц Ойген“ приключва Нишката операция и Ниш е освободен.

За проявения героизъм подпоручик Любен Василев Йонов е награден с Военните ордени „За храброст“ 4-а степен, 1-ви и 2-ри класове и е повишен в чин поручик. През годините в запаса достига до чин подполковник. Той е второ поколение офицер и второ поколение двоен кавалер на Орден „За храброст“ след баща му полковник Васил Колев Йонов, който е участвал в три войни (Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война).

Ето какво казват част от пленените немци, с които подпоручик Йонов се сражава:

Командирът на група армии „Егея“ генерал-полковник Александър Льор е пленен и заявява: „българите настъпват стремително с голям ентусиазъм и нищо не може да ги спре“.

Подофицерът Ернст Лихтенфелс от 7-ма елитна SS планинска дивизия „Принц Ойген“ на 30 октомври 1944 г. казва:

„Нашата колона (противовъздушната отбрана на Ниш) тръгва на 13 октомври към 17 часа от Ниш. Пътувахме много бавно, предпазливо, като изпращахме напред мотоциклетисти. Когато на 14 октомври сутринта колоната стигна около Прокупле, бяхме нападнати внезапно от Ваши войски и разпръснати (има предвид 2–ра (75-милиметрова) бронеизтребителна (противотанкова) рота към Бронираната бригада с командир подпоручик Любен Василев Йонов). Колоната ни се състоеше от около 400 камиона и 100 леки коли. Част от разпръснатите войници се събра към 14 часа в Прокупле и веднага продължи отстъплението си към Прищина.“

Ето какво казват англичаните за Българската войска – „Манчестър Гардиън“ (седмично издание, 12 I) в една статия от Р. Сетън-Уотсън, като изяснява политическите събития, развили се след 9 септември 1944 г. казва: „Вижда се, че българите почти без чужда помощ са изтласкали германците от Ниш“.

Нека ние, потомците на тези храбри и достойни офицери и бъдещите им поколения знаем, че днес демократична България се прекланя пред техния героизъм, че подвигът им не е забравен. Те са тези, които изнесоха на плещите си ВСВ и са неотменна част от бойната слава на Българската войска и нека достойно да пазим паметта на предците си чиста и свята.

Автор: Васил Василев, син на поручик Любен Василев Йонов, и член на Управителния съвет на Съюза на Възпитаниците на Военните на Н.В. Училища, ШЗО и РВГ

Генерал – лейтенант Рафаил Жечев (1891-1945)

Ген. Рафаил Жечев е един от българските висши военни, погубени от т.нар. „Народен съд“. Малко се знае за него, дори образът му не е познат, освен от  групови снимки от събития.

Получихме писмо от негови потомци, които ни изпратиха портретна снимка на ген. Жечев. Това е хубав повод да припомним неговата история.

Рафаил Жечев Кънев е роден през 1891г.  в Котел, в семейството на Жечо и Неша Къневи. Има четирима братя и една сестра. Двама от братята му също избират военната кариера. Кръстьо Жечев стига до чин подполковник, а Кирил Жечев е генерал – лейтенант.

Рафаил Жечев завършва ВНВУ, гради военна кариера и достига чин генерал – лейтенат. През 1934г. е командир на Първа пехотна софийска дивизия. През 1935г. е назначен за флигел-адютант на Цар Борис III и началник на военната канцелария на Царя. Член на Висшия вонен съвет на Царството. След смъртта на Цар Борис III е генерал-адютант на малолетния Цар Симеон II.

След 9 септември е арестуван, осъден на смърт и разстрелян от т.нар. „Народен съд“, заедно с другите генерали от българската войска и царските съветници.

Благодарим на госпожа Аглаида Тотева, правнучка на Венда Жечева – сестра на генерала. Нейната дъщеря Мария – баба по майчина линия на г-жа Тотева е съхранила снимката на разстреляния от комунистите генерал.

Вечна да бъде паметта му!

 

Из архивите на Съюза: учредители, ръководители и активни членове

Клуб „Един завет“ дигитализира и обработи архивите на Съюза на Възпитаниците на ВНВУ. Вярваме, че нашият Съюз е уникален и безценен като членове, традиция и принос за обществото на нова България. Публикуваме част от списъците, които се се съхраняват в архива. В тях са имената на онези възпитаници на ВНВУ, които доживяха демократичните промени, сплотиха се и учредиха Съюза, оглавиха и ръководиха клубовете му през годините и участваха активно в обшествения живот през последните 30 години. Днес едва неколцина от тях са още сред нас.

Вярваме, че тези скъпи имена заслужават да бъдат помнени. Надяваме се, че техните потомци ще се зарадват да открият своите близки в тези списъци, да си спомнят за тях и може би да ни изпратят техни снимки или спомени, или сами да се включат в клуб „Един завет“ за да продължат делото им.

Илюстрираме тази извадка от архива на Съюза с една уникална снимка, която досега не бяхме виждали – цветна снимка от първия и последен парад на кавалерите на Военния орден „за храброст“ след промените. На 6 май 1993г., възстановения по инициатива на нашия Съюз празник на Българската армия се провежда първия след края на Втората световна война гергьовденски парад. На него за пръв и последен път, след частите на действащата армия марширува блок от кавалери на ордена „За храброст“ – възпитаници на Военното на Н.В. училище. За целта от Военно-историческия музей е извадено бойното знаме на ВНВУ.

Снимката ни е предоставена от Анелия Зиновиева, внучка на Катерин Катеринов от 61 випуск, кавалер на В.о.Хр. и участник в парада.

Из дневника на Васил Марков за първите събирания на възпитаници на ВНВУ, в резултат на които е основан Съюза

20 април 1990г. петък

Присъстват: д-р Любомир Захариев, д-р Димитър Лабов, д-р Николай Предов, д-р Борислав Чакъров, Иван Маринополски, Димитър Илиев – Шмид и Васил Марков

2 събрание в същия състав без Шмид – 1 юли 1990 (неделя)

11 юли 1990 (сряда)– събрание у Дянко Марков. Присъстват: Л.Козаров – 62в., Д.Марков – 63в., д-р Л. Петрунов – 66в., д-р Предов – 67в., Кузупов – 65в. , В. Марков

25 юли 1990 (сряда) Козаров – 62в., Йовов – 60в., банковски – 58в., Д. Марков, д-р Предов, д-р Петрунов, Васил Марков.

11.11.1991г. (понеделник) Клуб на СДС бул. Прага 16. Присъстват около 100 офицери от всички випуски. Избрано е временно ръководство: Любомир Банковски – 58в., Дим. Дучев – 62в., Дянко Марков – 63в., Николай Предов – 67в., Васил Марков – 67в.,

20 март 1992г. Военен куб, 9:15ч. Учредително събрание. Присъстват 535 офицери

На 6 юни 1991г. във Варна е основан първият извънстоличен клуб на „Федерацията на възпитаниците“ – бъдещият Съюз. Членове – основатели:

Боян Харизанов – 60в.

Тодор Георгиев – 58в.

Стоян Д. Иванов – 63в.

Панко Панков – 63в.

Христо Миевски – 63в.

Иван Иванов – 64в.

Божидар Сл. Кирчев – 66в.

Иван Д. Бояджиев – 67в.

Милко Милков – 67в.

 

Съдебна регистрация – решение на СГС 6.07. 1992г. регистрира Съюз на възпитаниците на военното на Н.В. училище.

Управителен съвет:

Любомир Минчев Банковски

Николай Иванов Предов

Йордан Рачев Цонев

Александър Любомиров Кузупов

Христо Дипчев

Дянко Марков

Илия Галчев

Борис Богданов

Лазар Петрунов

 

Съдебно решение от 8.7.1993. Промяна на името: СВВНВУ, ШЗО и РЗВ.

В УС: Георги Хр. Деспотов, Димитър Хр. Дилчев, Никола Василев Ружеков

 

Съдебно решение от 10.09.2002г. – променено името на СВВНВУ, ШЗО и РВГ

УС: Никола Д. Рухчев, Николай Ив. Предов, Хрисан Стеф. Златев, Атанас н. Юруков, Кръстю Антонов Кръстев, Добри Борисов добрев, Иван П. Орешков, Георги Константинов Захов, Тодор Стоев Стоев, Димитър Москов Грънчаров, Митко Косев Иванов, Георги Конст. Радонов, Иво В. Антонов, Красимир Ат. Герджиков, Недко Й. Попов.

 

Списък на бившите и настоящи председатели на клубовете (недатиран, изглежда по спомени, а не по документи)

Бургас

Стоян Александров Шахларски

Иван Кръстев Петков

 

Варна

Красимир Ат. Герджиков

Начо Овчаров

 

В. Търново

Димитър Г. Медникаров

 

Добрич

Господин Петров Стоянов

Христо Ангелов Марков

 

Казанлък

Кръстьо Цветков Попов

 

Перник

Георги Атанасов Тихов

 

Плевен

Д-р Дончо Цеков Цеков

Иван Симеонов Попов

 

Пловдив

Д-р Боньо Ив. Бонев

 

Русе

Владимир Иванов .. не се чете

Димитър Петров Казаков

Денислав Денев

 

Ст. Загора

Петко Ц. Николов

 

Трявна

Костадин г. Семерджиев

Д-р Беров

 

Шумен

Недко Йорданов Попов

 

София

 

Старши випуски

Д-р Александър Георгиев Лозанов – пр.1996

Георги Хр. Деспотов – 1996

Димитър Владимиров Кръстев – 1998

Николай Г. Шопов – 2001

Любомир Минчев Банковски – 2002. Сливане с клуб 60в.

Димитър Мих. Русчев – 2004

Венелин Ив. Пенев – 2006

 

Клуб 60в.

Александър Ангелов Грозданов – 1993

Райно Николов Каблешков – 1996

Димитър Мих. Русчев – 2001 (сливане със Старши в.)

 

Клуб 61 випуск

Симеон Ник. Кожухаров – 1993

Борис Луканов П. Борисов – 1999

Владимир Ив. Матев – 2002

 

Клуб 62 випуск

Димитър Ал. Цицелков – 1995

Георги Илиев Генов – 1998

Арет Николов Аретов – 2000

 

Клуб 63випуск

Цветан Цанов – пр. 1996

Георги Константинов Радонов – 1996

Стефан Атанасов Славов – 1998

 

Клуб 64 випуск

Иван Малчев Малчев – 1995

Д-р Митко Косев Иванов – 1998

Велчо Христов Велчовски – 2001

Атанас Хр. Илев – 2002

 

Клуб 65 випуск

Здравко Кайнов Аврамов – 1996

Кръстю Крапачев – 2005

 

Клуб 66 випуск

Петър Василев Петров – 1996

Димитър Светославов Будинов – 2000

Милко Георгиев Йосифов – 2002

 

Клуб 67 випуск

Христо Маринов Пенчев -1992

Владимир Петров Пенов – 1998

Д-р Цачо Хр. Цачев – 2000

Дечко Стефанов Драгиев – 2006

Д-р Ц. Цачев – 2007

 

Клуб 68 випуск

Иван Николов Марков – 1995

Апостол Борисов Апостолов – 1997

Иван Николов Марков – 1999

Кирил Димитров Дачевски – 2002

 

Клуб Един завет

Иво Венциславов Антонов – 1998

Константин Ал. Явричев

Борис Б. Станимиров – 2009

 

Клуб на летците кап. Д. Списаревски

Асен Димитров Ковачев – пр. 1998

Димитър Иванов Шишков – 1998

Ташко Стоименов Бозаджиев – 2003

Любомир Михайлов Величков – 2005

Йордан Г. Пашев

 

Списък на ръководствата на клубовете на Съюза (дата неизвестна, вероятно ок. 1995. Има добавяни други имена с молив над задраскани печатни – вероятно при нов избор на място на починали, или актуализация след изтичане на мандат)

Старши випуски:

Иван Атанасов Ценов – 56в.

Нако Т. Наков – 57в.

Иван Хр. Иванов – 57в.

 

59 випуск:

Никола К. Боев

Цанко К. Вакъвчиев

Иван К. Куртев

 

60 випуск

Веселин Н. Кюркчиев

Цветко Н. Бояджиев

Любомир Пантал. Петров

 

61 випуск

Симеон Ник. Кожухаров

Методи Г. Цветанов

Гроздан Пан. Спиров

 

62 випуск

Димитър Ст. Дучев

Константин Хр. Христов

Никола Ив. Филипов

 

63 випуск

Борислав Йорд. Стоименов

Тодор Бор. Балчев

Георги Ат. Хаджирадонов

 

64 випуск

Иван М. Малчев

Георги Д. Георгиев

Венец Вас. Попов

 

65 випуск

Александър Л. Димов

Владимир Г. Контев

Иван С. Игнатиев

 

66 випуск

Петър Василев Петров

Тодор Стоев Стоев

Иван Цонев Иванов

 

67 випуск

Христо Маринов Пенчев

Светослав Ив. Кюприбашиев

Здравко Бор. Маринов

 

68 випуск

Атанас Г. Тановски

Стефан Кр. Стефанов

Борислав Ал. Златанов

Митко Енчев Мирчев

 

Клуб на летците:

Асен Дим. Ковачев – 56в.

Драгомир Хр. Стефанов – 58в.

Димитър Ив. Шишков – 59в.

Методи Георг. Цветанов – 61в.

Тодор Вас. Вълков

 

В страната:

 

Ботевград

Д-р Величко Донков Маринов – 65в.

 

Бургас

Иван Кръстев Петков – 63в.

Николай Ил. Кожухаров – 67в.

Рафаил Габровски

 

Варна

Иван Д. Бояджиев- 67в.

Матей М. Бачовски – 63в.

Стамен К. Стаменов – 64в.

Стоил Минев Иванов

 

В. Търново

Антон Андреев – 65в.

Григор Ив. Григоров

Иван Макар. Старирадев – 68в.

 

Видин

Еленко Дим. Радановски – 62в.

Илия Ангелов х. Каменов – 57в.

Любомир Георг. Кръчков – 59в.

 

Враца

Константин Ник. Конов

 

Кюстендил

Йордан Дим. Балабански

Иван Томов Ценов

Младен Стефанов Базчовски

 

Казанлък

Петър Б. Кантарджиев – 58в.

Иван Кир. Попов – 53в.

Янко Стеф. Янков

 

Пловдив

Димитър Ат. Стоилов – 61в.

Марко Марков – 60в.

Христо Ат. Попов – 66в .

Боньо Ив. Бонев – 67в.

Здравко Влад. Ангелов – ШЗО

Енчо Ранг. Иванов – ШЗО

Тодор Вакр. Тодоров – подоф.

Никола Хр. Вапчев – 68в.

Петър Деянов – 60в.

Радуш Цвет. Радушев

Пазарджик

Димитър Тамахкяров – 56в.

Никола Ст. Николов – 65в.

Михаил Кост. Начев – 66в.

 

Плевен

Христо Ник. Попов – 62в.

Цветан Петров Терзиев – 61в.

Петко Алекс. Младенов – 64в.

Иван Симеонов Попов – 68в.

Константин Ламбов

 

Перник

Борис Самуилов Шейнин – 61в.

Евгени Георгиев Коларов – 59в.

Методи Ст. Савов – 63в.

 

Русе

Борис Шаханов – 61в.

Борис Тод. Стоянов – 64в.

Иван Симеонов Димитров – 63в.

Денислав Ст. Данев – 67в.

 

Ст. Загора

Евстати Бъчваров – 60в.

Райко Петров Алтабанов – 64в.

Любомир Цветков Кузманов – 66в.

 

Самоков

Никола Г. Михайлов – 65в.

Никола Ник. Начев – 62в.

 

Сливен

Георги Кирил. Славков – 62в.

Тодор Петров Бобев – 67в.

Тодор Ненов Тотев – 62в.

Сергей Борисов Бъчваров – 63в.

 

Шумен

Асен Стайков Кулаксъзов – 62в.

Евгени Ив. Шехтанов – 67в.

Евгени Паунов Савов – 64в.

 

Добрич

Александър Василев Рубчев – 61в.

Христо Марков – 68(?)в.

 

Кърджали

Петър Кожухаров – 59

Станчо Г. Нейков

Дончо Колев Михов

 

Трявна

Д-р Димитър Беров

Никола Ив. Нейков – 59в.

Петър Ив. Петров

 

Монтана

Борислав Лазаров Геров

Богдан Йорданов Илиев

 

Списък на УС на Съюза (недатиран)

Никола Дим. Рухчев- 65в.

Атанас Ник. Юруков – 68в.

Хрисан Стеф. Златев – 67в.

Митко Ил. Димитров – 60в.

Кръстьо Ант. Кръстев – 68в.

Д-р Ив. Орешков – ШЗО – 67в.

Добри Бор. Добрев – ШЗО – 67в.

Георги Конст. Захов – 62в.

Никола Вас. Ружеков – 68в.

Тодор Стоев

Д-р Николай Ив. Предов

Иво В. Антово – председател на МК „Един завет“

Петко Цветков Николов – Ст.Загора

Д-р Боньо Ив. Бонев – 67в. Пловдив

Георги Дичев Георгиев – 64в.

 

Контролен съвет:

Доц. Васил Борисов Попов – 64в.

Инж.Борислав Йорданов Стоименов – 63в.

Димитър Ал. Цицелков – 62в.

Иван Иванов Кючуков – 64в.

Начко Г. Буков – 68в.

Антон Г. Антонов

Владимир Петров Пенов – 67в.

 

Други:

Л. Банковски

Здравко Дафинов

Васил Кунделов

 

Ръководства на софийските клубове – 2001г.

 

Старши випуски

Николай Г. Шопов

Венелин Ив. Пенев

 

60 випуск

Димитър Мих. Русчев

Александър Ив. Димитров

Стефан Конст. Григоров

 

61 випуск

Борис Луканов Борисов

Георги Трайчев Кусев

Гроздан Пан. Спиров

 

62 випуск

Арет Николов Аретов

Стефан Ник. Георгиев

Дим. Ал. Цицелков

 

63 випуск

Стефан Ат. Славов

Георги Константинов Хаджирадонов

Боян Иванов Халаджов

 

64 випуск

Велчо Хр. Велчевски

Виктор Дим. Голушев

Венец Василев Попов

 

65 випуск

Здравко Кайнов Аврамов

Андрей Евгениев Полянов

Никола Вълчанов Шишков

 

66 випуск

Димитър Светославов Будинов

Ангел Богданов Балашев

Иван Цонев Иванов

 

67 випуск

Цачо Христов Цачев

Владимир П. Пенов

Ив. Стоянов Бобевски

 

68 випуск

Иван Николов Марков

Кирил Дим. Дачевски

Добри Борисов Добрев

 

Клуб „Един завет“

Иво В. Антонов

Дора Ат. Згуровска

Константин Ал. Явричев

 

Клуб на летците „Дим. Списаревски“

Илия Димитров Хаджиилиев

Теодор Константинов Муховски

Александър Любенов Бадински

 

Клубове от страната

 

Бургас

Иван Кръстев Петков – 63в.

Д-р Иван Асенов Дачев – 69в.

Стилиян Даков Русев – 66в.

 

Варна

Красимир Атанасов Герджиков – 63в.

Стоян Митев Иванов – 63в.

Юлия Рафаилова Стефанова

 

В. Търново

Димитър Г. Медникаров – 64в.

Григор Ив. Григоров – 64в.

Иван Макариев Старирадев – 68в.

 

Видин

Д-р Еленко Раденовски – 62в.

Славчо Младенов Живков

Васил Л. Казашки

 

Добрич

Здравко Стефанов Стателов – 63в.

Жельо Лазаров Алексиев – ШЗО

Вълко Ат. Вълков – ШЗО

Иван Василев – 64в.

 

Казанлък

Христо Иванов Памуков – ВСУ

Веселина Данаилова Колева

Янко Стефанов Янков –  ШЗО

 

Кюстендил

Михаил Александров Давидков

Никола Григоров Захариев – ШЗО

 

Кърджали

Дончо Колев Михов

Георги Димитров Алабалиев

Павел Петков Странджиев – ШЗО

 

Монтана

Цветко Алексиев Тодоров

Борислав Лазаров Генов – ШЗО

Йорданка Андреева

 

Пазарджик

Никола Стоянов Николов – 65в.

Симеон Хр. Колев – ШЗО

 

Перник

Георги Тихов

Симеон Тодоров Иванчев

 

Плевен

Иван Симеонов Попов – 68в.

Петко Станев Пиперков – 68в.

Мария Георгиева Тончева

 

Пловдив

Д-р Боньо Ив. Бонев – 67в.

Недялко Бояджиев

 

Русе

Денислав Стоянов Данев – 67в.

Димитър Петров Казаков – ШЗО

Стефан Петков Чернев – ШЗО

Владимир Иванов Деспотов – 67в.

 

Самоков

Никола Г. Михайлов – 65в.

Любен Василев Йонов – 61в.

 

Сливен

Георги Константинов Славков – 62в.

Тодор Ненов Тотев – 62в.

Димитър Малинов – ШЗО

 

Стара Загора

Петко Цветанов Николов – 63в.

Райко Петров Алтабанов – 64в.

Митко Бончев Конев

Д-р Борис Ст. Драгнев – ШЗО

 

Трявна

Костадин Г. Семерджиев

Димитър Николов Беров – 64в.

Николай Иванов Нейков – 54в.

Петър Ив. Петров – ШЗО

Цветан И Цветанов – 61в.

 

Шумен

Недко Йорданов Попов – 68в.

Евгений Паунов Савов – 64в.

Вес. Маринов Цанев

 

Ямбол

Лъчезар Стефанов Мошелов

Божидар Христов Димитров

 

Дупница

Никола Лазаров Коларов

Милен Ив. Близнаков – 63в.

 

Клубни списъци към края на 2001г.

Различния като тип състав на членовете показва различен и разнороден подход в различните градове. На някои места се подхожда стриктно към възпитаници на ВНВУ и ветерани от ШЗО, на други се привлича по-широк кръг запасни чинове от по-ново време, които са привърженици на промяната, на трети масово се приемат граждани – роднини и съмишленици.

Тук не даваме пълния списък на членовете, а предимно възпитаниците на ВНВУ, за които с  данни за випуска, както и някои ветерани от войната от ШЗО, които са служили преди 1944.

Списък на членовете на клуб Бургас към 15.02.2000г.

Васил Николов Белчев – 60в.

Васил Николов Бялков – 67в.

Енчо Ил. Георгиев – подоф.

Иван Кръстев Петков – 63в.

Иван Асенов Дачев – 69в.

Константин Кирилов Константинов – 66в.

Николай Ил. Кожухаров – 67в.

Стоян Ал. Шахларски – 65в.

Стилян Диков Русев – 66в.

 

Списък на членовете клуб Варна

Алексей Хр. Хинчев – старшина

Алекси Данчев Алексиев-к2р – 35 (на ВМНВУ)

Анатоли Харалампиев Златаров – к1р-56

Анка Ив. Овчарова

Арам Берберян Датев-кап, ШЗО

Атанас Матеев Йорданов – ст.л. ШЗО

Благой Кистарота – рзв

Благомир Стефанов Иванов – к2р – 39в

Богданка Борисова Апостолова

Божко Хр. Божков – ефр.

Валентин Антонов Сираков – шзо

Васил Ив. Родев – 65в.

Димитър Панчев Ценков – 68в

Димитър Хр. Василев – 64в.

Димо Георгиев Димов – 65в.

Живко Димитров Марков – 61в.

Живко Стефанов Цухов – 64в

Иван Дим. Бонджиев – 67в.

Илия Йосифов Душек – 64в.

Красимир Атанасов Герджиков – 63в.

Любен Ангелов Игнатов – 62в.

Панчо Рачев Димов – 64в.

Стамен Колев Стаменов – 64в.

Стоян Митев Иванов – 63в.

Тодор Димитров Георгиев – 58в.

Тодор Минчев Балчев – 60в

Тодор Михайлов Станчев – 57в.

Пенчо Рачев Димов – 67в.

Христо Ив. Миевски – 63в.

 

Списък на членовете клуб В. Търново

Ангел Ангелов Димитров – 64в.

Здравко Петров Бончев – 63в.

Григор Ив. Григоров – 64в.

Христо Симеонов Патев – 64в.

Димитър Г. Медникаров – 64в.

Марин Николов Конов – 65в.

Петър Дончев Трифонов -67в.

Петко Г. Мечков – 66в.

Иван Макариев Старирадев – 68в.

Добри Христов Киранов – 68в.

…

Списък на членовете клуб Видин

Еленко Димитров Радановски – 62в.

Илия Ангелов Каменов – 57в.

Тодор Попиванов Георгиев – 60в.

Петър Младенов Георгиев – ШЗО

…

Списък на членовете клуб Добрич

(Всички са родени до 1927г., явно местните ветерани и съслужили)

Господин Петров Стоянов – подп. от кавалерията, ШЗО

Иван Тодоров Василев – летец, 64в.

Желзо Лазаров Алексиев, артил.

Ради Г. Радев – ефр.

Страхил Вас. Иванов – ефр.

Кольо Т. Колев – мл.с.

Д-р Ив. Дженев

Христо Ангелов Марков 68в

Здравко Стефанов Стателов – 63в.

Д-р Коста Стойков Джелебов

Божидар Ив. Лолов – оф.к-т.

Вълко Ат. Вълков – ШЗО

Борис Стефанов Авджиев

Кирил Димитров Маринов – 68в.

Захари Добрев Медникаров – капитан, капелник

Д-р Светослав М. Мирчев

 

Списък клуб Дупница , януари 2002г.

Георги Пилев – дкв

Васил Василев – 62в.

Никола Костадинов Попниколов – 68в.

Никола Лазаров Коларов – кадет, 69в.

…

 

Списък клуб Казанлък 31.01.2002

Петър Борисов Кантарджиев – внву

Кръстьо Цветков Попов – ШЗО

Янко Стеф. Янков (р. 1915) – ШЗО

Христо Ив. Памуков  – внву

Пею Хр. Гавазов – ШЗО

Веселина Данаилова Колева (р. 1939, дъщеря на офицер)

Брадин Вълчев Найденов – р. 1911, поч. ШЗО – кап.

Анна Иванова Андреева (р.1929, дъщеря на офицер)

Анна Христова Паспалеева (р.1952, дъщеря на офицер)

Стефан Янков Стефанов (р. 1949, син на офицер)

Костадинка Христова Димова – р. 1935, дъщеря на офицер

Енчо Косев Енчев – р. 1916. ШЗО, поч.

Иван Димитров Иванов – р. 1924, ШЗО

 

Учредители, филиал на клуб на летците Кюстендил

Мирчо Йорданов Христов – внву, р.1918

Стефан Златков Таков – внву, р/ 1924

…

Списък клуб Перник

Антон Илиев Конов – 68в.

…

Списък клуб Плевен – януари 2002

Иван Симеонов Попов-68в.

Любен Стефанов Личев – 68в.

Петко Станев Пиперков – 68в.

…

Списък клуб Пловдив – януари 2002

Александър Григоров Миладинов – 61в.

Асен Петров Гагов – 61в.

Астик Ховсеп Ибоян (р.1911)

Атанас Андреев Ранделов – 68в.

Георги Аргиров Ангелов – 54в.

Георги Йорданов Пелев – 61в.

Георги Иванов Пиндев – 56в.

Димитър Атанасов Стоилов – 61в.

Димитър ХриствоАрнаудов – 68в.

Димитър Иванов Карамихайлов – 57в.

Драгомир Господинов Симеонов – 57в.

Иван Антонов Попов – 60в.

Иван Кузманов Гулов – 56в.

Кръстьо Чонев Чорбаджийски – р. 1914, внву

Константин Владимиров Константинов – 68в.

Любен Владимиров Софкаров – 63в.

Марко Георгиев Марков – р. 1920, внву

Милко Цветанов Мумджиев – 65в.

Михаил Константинов Михов – 60в.

Михаил Стоянов Драгиев -65в.

Инкола Груев Груев – 69в.

Никола Хр. Велчев – 68в.

Радко Петров Петров – 65в.

Радуш Цветанов Радушев – 68в.

Стоил Георгиев Нанков – 64в.

Стою Тодоров Стоев – 67в.

Христо Атанасов Попов – 68в.

Христо Петков Велчев – 68в.

Лечо Ботев Лечев – 57в.

Цанко Георгиев Арабаджиев – 67в.

…

 

Списък клуб Русе, януари 2002г.

Георги Александров Буюклиев – 53 в. (р. 1913)

Александър Христов Кулин – 57в.

Христо Стойнов Иванов – 58в.

Кирил Иванов Бръмнев – – 59в.

Петър Янков Желязков – 59в.

Стефан Станчев Станчев – 59в. моряк

Д-р Кирил Костадинов Караджов – 60в.

Любомир Борисов Манджаров – 61в.

Д-р Димитър Стефанов Даскалов – 61в.

Михаил Димитров Иванов – 62в.

Ангел Маринов Върбанов – 64в.

Димитър Москов Гайдов – 64в.

Светослав Стефанов Петев – 65в.

Янко Атанасов Топалов – 66в.

Владимир Иванов Деспотов – 67в.

Георги Костов Георгиев – 67в.

Денислав Стоянов Денев – 67в.

Георги Димитров Моллов – 67в. моряк

…

 

Списък Клуб Ст. Загора – януари 2002

Тодор Р. Йорданов – 51в.

Евстати Бъчваров – 60в.

Желю Калчев Желев – 60в.

Паун Д. Паунов – 60в.

Петко Цв. Николов – 63в.

Нансен Б. Начев – 64в.

Райко П. Алтабанов – 64в.

Иван Хаджипетков – 64в.

Любомир Смилков – 65в.

Ангел Д. Петров – 66в.

Любен Ц. Кузманов – 66в.

Ангел Г. Тодоров – 68в.

Д-р Георги Груев – 67в.

Георги П. Гигов – 67в.

…

 

Списък клуб Трявна – 2001г.

Д-р Димтър Н. Беров – 64в.

…

 

Списък клуб Шумен – януари 2002

Недко Йорданов Попов – 68в.

Кирил Кераков – 61в.

Пламен Недков Тодоров – 66в.

Младен Ив. Бъчваров – 68в.

Д-р Евгени И. Шехтанов – 67в.

Д-р Марин Стоянов Славчев – 69в.

Д-р Велчо Илиев Радев – 63в.

Кънчо Петров Тодоров – 61в.

Живко Михалев Михалев – 60в.

Васил Дацев Дамянов – 61в.

Ангел Хр. Дянков  – вму

…

Цитираните данни далеч не са изчерпателни. Те са само част оъ омената в първичните извори – документи и списъци в архива на Съюза. За пълнота ще цитраме заключителната част от Историята на Съюза, написана от покойния полк. Н. Рухчев  и издадена 2008г.

„…Но в най-голяма степен, всичко което беше направено в тези години се дължеше преди всичко на тези, които застанаха начело на този Съюз – Съюза на възпитаниците на военните на Негово Величество училища, Школата за запасни офицери и родолюбивото войнство и гражданство

На първо място с право трябва да поставим личността на о.з.капитан Любомир  Банковски /58.в./. На него, като първи председател на Съюза, се падна трудната задача да съгради основите на Съюза на възпитаниците на Военното на Негово Величество училище. Той е бил председател с мандата на три Национални събрания – 1-во, 2-ро и 4-то.С  него е свързано организационното изграждане на Съюза. С личния си авторитет той  нареди не само себе си , но и Съюза си сред уважаваните личности и организации на новото време.

Дянко Марков /63.в./ застава логично на кормилото на Съюза след Третото национално събрание / април 1994 г/. Бликащият му патриотизъм, съчетан с неукротимия му темперамент и подплатен от вродения му ораторски талант, постави Съюза в челото на борбата за  истина и справедливост в демократизираща  се България.Избирането му обаче за народен представител  от 37-то Обикновено народно събрание /декември 1994 г./, при ограниченията на Устава на Съюза, го принуди да напусне председателската длъжност.До края на мандата на Третото национално събрание длъжността председател на Съюза изпълняваше неговият заместник д-р Николай Предов.

Четвъртото национално събрание /април 1996 г./ отново върна на поста председател на Съюза Любомир Банковски. С познатата му инициативност и  настойчивост той продължи усилията за организационното  укрепване на Съюза и издигането на неговия авторитет в обществото и ръководи Съюза до Петото национално събрание /април 1998 г./,когато щафетата пое д-р Александър Лозанов.

Д-р Александър Лозанов /58.в./, със своя улегнал характер продължи делото на Дянко Марков и Любомир Банковски, като внесе спокойствие  и творческа свобода в структурите на Съюза, понесе първите подмолни  удари на  недобросъвестни бивши възпитаници на военното училище срещу изтъкнати ръководители в Съюза.

О.з.полк.инж.Никола Рухчев пое ръководството на организацията след Шестото национално събрание /април 2000 г./ и е начело на Съюза до днес.

За тези 15 години  по различно време през ръководните органи на Съюза са преминали 83 души. От  тях 53 в Управителния съвет и 30 в Контролния съвет. Сам по себе си този факт говори на каква широка основа е било поставено ръководството на Съюза. Трудно би било да се изтъкне приноса на всеки един от тях за общия просперитет на Съюза ни.Но обстоятелството, че вземането на решения в Съюза се е базирало на толкова много хора показва с каква задълбоченост и с колко мнения и предложени е трябвало да се занимава колективният орган на организацията за да подбере най-доброто. Това говори и за още един факт. Колко много наши членове са били съпричастни на живота на Съюза, как са отделяли време и сили за да допринесат с нещо за общото дело. Как не са се срамували да вършат и най-непривлекателна и тежка работа, на преклонна възраст, с риск за здравето си, за  да помогнат и те с нещо . И  ако само с моето  голямо БЛАГОДАРЯ, бих могъл да спра до тук, това  би  било най- лесно за мен, но за моите първи помощници то ще бъде толкова по-обидно и болно.

Нормално е да се започне със зам.-председателите на Съюза.През целия 15 годишен период тази длъжност са заемали 8 души:

Д-р Николай Предов – с мандата на 1-во, 2-ро, 3-то, 4-то и 5-о Национално събрание;

Георги Чакалов – с мандата на 4-то Национално събрание;

Д-р Александър Лозанов с мандата на 5-то Национално събрание;

О.з.полк.инж.Никола Рухчев – мандата на 5 –то Национално събрание;

Атанас Юруков – с мандата на 5-то, 6-то, 7-о 8-о и 9-то Национално събрание;

Митко Димитров – с мандата на 6-то, 7-о и 8-о Национално събрание;

Инж. Хрисан Златев – с мандата на 6-то, 7-о, 8-о и 9-о Национално събрание и

Капитан далечно плаване Атанас Илев – с мандата на 9-о Национално събрание.

Д-р Николай Предов е един от инициаторите и  основателите на Съюза. Логично беше той да заеме поста на зам.председател на Съюза след Учредителното събрание. И потенциално беше един от възможните председатели на Съюза за в бъдеще , ако не беше неговата  самокритичност и разбиране, че председател на Съюза трябва да бъде човек завършил Военното на Негово Величество училище, човек с офицерско звание и по възможност дори участник във войната.Със своят богат житейски опит, изпитал на гърба си ударите на комунистическите репресии, българин  с изострено чувство на национална гордост, всеотдаен родолюбец, д-р Предов бързо намира  своето място сред първостроителите на възраждащия се Съюз и  отдава  всичките си сили за неговото организационно укрепване. Със здрава мисъл и  остро перо, той смело излага своето верую по страниците на всекидневния и периодичен печат, а словото му го прави редовен участник в научно-публицистичните изяви.В началото на м.февруари 2000 г. появилите се на страниците на в.”Труд” статии от неговия съвипускник д-р Павел Бъчваров, в които той обвинява д-р Предов в сътрудничество на ДС, внасят смут и съмнения сред членовете на Съюза, а върху самия д-р Предов трудно преодолим стрес. И до днес водените  от д-р Предов съдебни дела срещу д-р П.Бъчваров,  се отразяват негативно върху цялостното поведение на д-р Предов и неговата жизнена  устойчивост. Това доведе до неоправдани личностни конфликти в Управителния съвет и редакцията на сп. „Един завет”, където д-р Предов е заместник главен редактор  Това  доведе до негови неоправдани  и прибързани решения, включително и това, да обяви по телевизия „СКАТ”, че той повече  не е член на Съюза.

Георги /Гочо/ Чакалов е зам.-председател на Съюза само един мандат. Управителният съвет имаше силното желание да използва ерудираната личност на Чакалов в своята цялостна организационна и публицистична дейност. Той дори бе привлечен и към редакционната колегия на сп.Един завет”. Широката му обща култура, доброто владеене на английски език го правеха незаменим в много отношения. За съжаление влошеното му здравословно състояние не му позволи  по- дълго да бъде полезен за родолюбивото дело.

Включването на  д-р Александър Лозанов като зам.-председател на Съюза  след Четвъртото Национално събрание, бе предшестващ етап с оглед перспективата да стане  председател след изтичане мандатността на Любомир Банковски. Със своя  улегнал характер, трезва мисъл и ясни виждания д-р Лозанов вля допълнително  спокойствие в работата на Управителния съвет. Добрите му връзки с отговорни фактори в Министерството на отбраната и Генералния щаб на БА допринасят за осъществяването на полезни инициативи като  възобновяването  на някои символи във Военното училище /сега Военната академия/ – „Алеята на победите”, поставяне паметни плочи на Борис Дрангов и др.

На  Петото Национално събрание о.з.полк.инж.Никола Рухчев бе избран за зам.-председател на Съюза главно заради добрите му връзки с военните среди,  ерудицията му, организационни умения и добрите му лекторски възможности като военен историк.

Атанас Юруков е представител на най-младия випуск – 68.в.Той е зам.-председател на Съюза в продължение на пет мандата – от петия до деветия.През цялото това време на него бе поверена отговорността за клубовете от страната.Освен това А.Юруков се утвърди и като  доброволен домакин на Съюза. Чрез него се разпределят получаваните помощи, той се грижи за библиотеката на Управителния съвет.

В три мандата на Управителния съвет зам.-председател е и Митко Димитров.Нему бе възложена една от най-отговорните дейности в Съюза – организационната работа. Със стабилния си характер, житейски опит  и авторитет на участник във войната и възможностите да пътува из страната го правеха незаменим помощник на Председателя .По-късно бе заменен поради напредналата си възраст.

Инж. Хрисан Златев, също от по-младото поколение  –  67.в., вече четвърти мандат е зам.председател на Съюза.Рядко работоспособен, точен и организиран, с опит от  живота и професионалната си реализация Хр.Златев оглавява едно от най-трудните направления в съюзния живот – работата със софийските клубове.Той контролира и координира живота в 11-те софийски клуба, в постоянна връзка е с председателите на тези клубове и осигурява присъствието на членовете на тези клубове при всички масови прояви.

Атанас Илев е зам.-председател на Съюза  от деветото  Национално събрание. Определен е като първи зам.-председател. Сега на него е поверен организационният живот на Съюза. Той е първият представител на Военноморското на Н.В.училище в ръководния орган на Съюза. Това утвърждава  равнопредставеното присъствието и на  моряците в организацията. Богатият му жизнен опит, владеенето на чужди езици, запазен и енергичен в проявите си, както и с разумните си целесъобразни предложения, той се откроява като ценен помощник на председателя и полезен член на Управителния съвет.

През целия този 15-годишен период, в най-различни направления от дейността на Съюза, работиха десетки наши членове. Не можем да не споменем например, името на рано напусналият ни Лазар Петрунов /66.в./, който постави началото на публицистичната дейност в организацията,дълго време ръководеше Пресцентъра на Съюза. Той ни остави прецизно събрани и подредени публикации в ежедневния и периодичен печат, свързани със Съюза, които очертават присъствието  му  в живота на българската общественост.Или инж. Йордан Цонев /65.в./ първият секретар на Съюза,който дари на Негово Величество  Симеон ІІ уникалната  си сабя с неговите инициали.Георги Захов е неотменният  отговорник в продължение на 7 мандата на направлението за  почивки и  социално осигуряване на членовете на Съюза. Негово дело е пълното изследване  на репресираните български офицери след 9 септември 1944 г. и публикуването му на страниците на сп. „Един завет”. Кръстю Кръстев /68.в./ със своя ентусиазъм и всестранни връзки всеки момент е готов да помогне и осъществи планирани и непланирани мероприятия. Съдейства за поставянето на надписите по колоните на  „Алеята на победите”, плочата   на полк.Дрангов във Военната академия и др.Докторът по музика на Лайпцигския университет Тодор Стоев /66.в./, нашият „маестро” и талантлив поет,  е душата на нашите музикални предавания и културни прояви в рамките на ежемесечната ни Лектория. Всички поместени в сп.”Един завет” български военни маршове са по негов избор и  негово дело.В продължение на 6 мандата касиер-счетоводител на Съюза бе Добри Добрев /ШЗО/.С прецизността на финансист той бдеше строго над средствата на Съюза и контролираше тяхното целесъобразно изразходване. Упражняваше строг контрол и над касиерите на клубовете в столицата и страната.Благодарение и на него Съюза не е имал сериозни финансови проблеми. Съществена  помощ по финансовите въпроси оказваше и главният счетоводител на Съюза Йордан Попов /64.в.С „най-продължителен стаж” в състава на Управителния съвет на Съюза е д-р Иван Орешков /ШЗО/. В продължение на седем  двугодишни мандата –от 1994 до 2006 г. д-р Орешков е неотменен административен секретар  на Съюза. Добре владеещ стенография, той става незаменим регистратор и администратор на организацията. Неговите протоколи са живата история на Съюза. Освен това, като лекар, той е първият консултант по здравните пробели на съюзните членове. Вече три мандата с въпросите на връзките с обществеността и ползването на медиите се занимава Димитър Грънчаров. Опитът му в тази област му позволява да използва по най-рационален начин средствата на масовата комуникация – вестници, телевизия, радио  за популяризирането на идеите и дейността на нашата родолюбива организация. Най – младият член на Управителния съвет Иво Антонов вече пет мандата, освен с младежките проблеми в Съюза, като служител в Министерството на отбраната,  е  и нашата непосредствена връзка с  институцията, с която ние по понятни причини  сме най-тясно свързани.

В по-дълги или по-къси периоди в  Управителния съвет са работили още Христо Дипчев, Илия Галчев, Борис Богданов, д-р Димитър Дилчев,Никола Ружеков, Петър Илинов, Михаил Бакърджиев, Георги Д.Георгиев, Богдан Банджев, Георги Генчев, Митко Димитров,Стойчо Стойчев, Антон Антонов, д-р Боньо Бонев, Петко Николов, доц. Димитрина Нанева, Митко Косев, Георги Радонов, Красимир Герджиков, Недко Попов, Евгени Атанасов, Симеонка Петкова, Костадин Косачев.

Председатели на Контролния съвет са били 4 души:

Венелин Попов –  6 мандата /с мандата на 1-во, 2-ро, 3-о, 7-о, 8-о и 9-о Национално събрание.

Димитър Шишков – с мандата на 4-о Национално събрание.

Митко Димитров – с мандата на 5-о Национално събрание и

Васил Попов – с мандата на  6-о Национално събраниие.

В различно време в Контролния съвет са работили: Васил Марков, Александър Виделов, Райно Каблешков, Атанас Тановски, Александър Димов, Иван Кожухаров, Тодор Стоев, Георги Севов, Михаил Бакърджиев, Борислав Попстоименов, Здравко Брадваров,Димитър Цицелков, Начко Буков, Антон Антонов, Владимир Попов, Иван Кючуков, Йордан Попов, Владимир Пенов, Георги Д.Георгиев, Владимир Матев, Владимир Контев, Евгени Атанасов, Любен Миланов.

 

През тези години  клубовете  бяха оглавявани от  десетки председатели,  които в различните периоди от съществуването на организацията допринасяха за тяхното организационно укрепване  и  пълноценен клубен живот.

Председатели на  Софийски клубове:

„Клуб старши випуски”: д-р Александър Георгиев Лозанов, Георги Христов Деспотов, Димитър Владимиров Кръстев, Николай Георгиев Шопов, Любомир Минчев Банковски;

„Клуб – 60. випуск”: Александър Ангелов Грозданов, Райно Николов Каблешков,Димитър Михайлов Русчев.

/След сливането  през 2004 г. на „Клуб – старши випуски” с „Клуб -60.  випуск”  той се наименова „Клуб – старши випуски” и се оглавява последователно от: Димитър Михайлов Русчев и Венелин Иванов Пенев/.

„Клуб – 61. випуск”: Симеон Николов Кожухаров, Борис Луканов Попборисов, Владимир Иванов Матев.

„Клуб – 62. випуск”: Димитър Александров Цицелков, Георги Илиев Генов, Арет Николов Аретон.

„Клуб – 63.випуск”: Цветан Цанов, Кеорги Константинов Радонов, Стефан Атанасов Славов.

„Клуб – 64. випуск „Д-р Димитър Доросиев”: Иван Малчев Малчев, д-р Митко Косев Иванов, Велчо Христов Велчевски, Атанас Христов Илев.

„Клуб – 65. випуск” :Александър Любенов Димов, Здравко Кайнов Аврамов, Кръстю Василев Крапачев.

„Клуб – 66. випуск”: Петър Василев Петров, Димитър Светославов Будинов, Милко Георгиев Йосифов.

„Клуб – 67. випуск”: Христо Маринов Пенчев, Владимир Петров Пенов, д-р Цачо Христов Цачев, Дечко Стефанов Драгиев, д-р Цачо Христов Цачев.

„Клуб – 68. випуск”: Иван Николов Марков, Апостол Борисов Апостолов, Иван Николов Марков, Кирил Димитров Дачевски.

„Клуб „Един завет”: Иво Венциславов Антонов, Константин Александров Явричев.

„Клуб на летците „Капитан Димитър Списаревски”: Асен Димитров Ковачев, Димитър Иванов Шишков, Ташко Стоименов Бозаджиев, Любомир Михайлов Величков.

Председатели на клубове от страната:

„Клуб – Бургас”: Иван Кръстев Петков, Стоян Александър Шахларски.

„Клуб – Варна”: Марин Марков, Красимир Атанасов Герджиков, Начо Овчаров.

„Клуб – Велико Търново”: Димитър Георгиев Медникаров.

„Клуб – Добрич”: Господин Петров Стоянов.

„Клуб – Казанлък”: Христо Иванов Памуков,Кръстю Цветков Попов.

„Клуб – Перник”: Георги Атанасов Тихов.

„Клуб – Плевен”: Иван Симеонов Попов.

„Клуб – Пловдив”: д-р Боньо Иванов Бонев.

„Клуб – Русе ”: Десислав Денев, Димитър Петров Казаков, Владимир Иванов Котларов.

„Клуб – Стара Загора”: Петко Цветков Николов.

„Клуб – Трявна ”: д-р Димитър Николов Беров, Костадин Георгиев Семерджиев.

„Клуб – Шумен”: Недко Йорданов Попов

 

 

*

 

Едно от най- стойностите достояния на Съюза е създаването, списването и издаването на печатния орган на организацията списанието „Един Завет”. Скоро то се превръща в мощна трибуна за нравствено и родолюбиво възпитание. А неговата военна насоченост го прави флагман на военнородолюбивото възпитание сред войската и подрастващите поколения. Списание „Един завет” е едно от малкото периодични издания запазило своето съществувание  от промените след 10 ноември 1989 г. и до днес.Със своите разнообразни рубрики, то задоволява интересите не само на ограничен  кръг военни специалисти, но привлича вниманието и на широк кръг от читатели. И това списание тази година ще отбележи своята 15-годишнина,когато в юбилейното си издание ще направи преглед на изминатия път.

Вдъхновител, основател и  пръв главен редактор на списанието е о.з.капитан  Здравко Недялков Дафинов /57.випуск/.Високо ерудирана личност със солидни познания в областта на библиотечното дело, докторът  на архитектурните науки Здравко Дафинов поставя на здрави основи и начертава основните пътища на развитие на това уникално по своето съдържание списание.

През тези 15 години списанието  е оглавявано по различно време от четирима главни редактори: Здравко Дафинов, Гочо Чакалов, Дянко Марков и Никола Рухчев. Здравко Дафинов е провъзгласен за почетен главен редактор и до днес името му се изписва в началото на редколегията. Негови заместници са били : д-р Николай Предов, Ангел Станолов, Гочо Чакалов и Тодор Стоев. Списанието се подготвя от редакционна колегия  през  която, освен споменатите по-горе, през различни периоди от време са преминали 32 души: Мила Младенова, доц. Димитрина Нанева, д-р Димитър Дилчев,  Здравко Маринов, Иван Петров, инж. Михаил Бакърджиев, Михаил Станчев,Красимира Казанджиева, Петър Илинов,  Георги Златев, Емил Терзийски, Дечко Драгиев, Стоян Стоянов, полк.Сево Явашчев, полк. Петър Стоименов, Любомир Банковски, Петър Кокилев, д-р Иван Орешков, полк.д-р Иван Симеонов, полк. д-р Петър Петров, кап.І ранг Васил Данов, проф. Димитър Колев, Димитринка Станолова, проф. Йордан Червенков, проф. Светлозар Елдъров, доц.  Тина Грънчарова, подп. Марин Пандохов. Ценни сътрудници на списанието през тези години са били Мариета Преславска – отговорен секретар,Георги Стаменов – художник, Лидия Стоянова – коректор, Васил Кунделов и Иван Кючуков –  касиер-счетоводители, Христо Казаков – зав.абонаменти и експедиция.

Списанието се печата във Военно издателство с  помощта на Министерството на отбраната. През първите 15 години  да издадени 60 книжки  – по четири броя на година.

Друг печатен орган на Съюза е неговият Информационен бюлетин излизащ всеки два месеца..Той е служебно издание и отразява текущия живот в организацията. Малкият редакционен колектив сам набира материалите и такива предоставени му от Управителния и Контролен съвет и преди всичко от клубовете в страната и чрез бюлетина ги прави достояние на членовете на Съюза. В последните години Информационният бюлетин се списва от редакционен колектив в състав: Антон Антонов, Б.Вълчев,Димитър Грънчаров, сем. Разсуканови.

*

Споменавайки толкова много имена на активни сътрудници на Съюза ни, ние в никакъв случай не пренебрегваме и стотиците  редови съюзни членове, които чрез свои писания, изказвания, предложения и препоръки, по един или друг начин, са спомагали за цялостния живот  на  организацията ни.

Тук на първо място трябва да споменем плеядата от талантливи  литературни творци, които чрез издаване на свои  книги и публикуване на   статии, са издигали авторитета на една  организация на културни и ерудирани хора. Много от тези книги са животоописания, които чрез личните  преживявания на авторите отразяват истината по време на един трагичен за народа ни период на тоталитарното господство на комунизма.Може би трябва да започнем със Здравко Дафинов.Този неуморим творец, който вече и на 94 години продължава да пише и издава. Той е подготвил и издал  52 книги с общо 18585 страници и е публикувал 163 статии с 296 стр.А заедно с непубликувани книги и статии трудовете му  са 279 с 24 806 страници. Илия Галчев, вече на 90 години, тази година издава седмата си книга. Или Желязко Стойчев  с неговото откровение „Аз бях осъден на смърт”.  Христо Миевски с „Царски морски офицер” и „Обикновен социализъм”, Димитър Беров, Митко Косев, Атанас Илев,Мария Димитрова и т.н и т.н…  А  поетът Михаил Станчев, с  неговите „Гласове от ъглите на времената”. Художниците Юлий Минчев, Георги Киров, Георги Георгиев, Георги Стаменов, музикантите и диригентите д-р Тодор Стоев, Иван Петков, Димитър Русчев… И да се помъчим да изброим всички творци , все ще пропуснем някого. А те са 34 автора със 103 издания.

 

 

 

Из архива на к.подоф. Христо П. Димитров от Беломорието

Милен Калчев от Варна ни изпрати снимки от личния архив на дядо си.

Кандидат-подофицер Христо Петров Димитров е служил във Варненския брегови укрепен пункт, през 1926-1928 г. През 1941-1943 г. е бил мобилизиран в Беломорието-Гюмюрджина и Дедеагач.

Христо Петров Димитров е роден в Одрин през 1906г. Съвсем млад идва във Варна с по-малкия си брат. Постъпва в артилерията и става телеметрист на двуоръдейна батарея с 240 мм. оръдия Шнайдер в местността Траката. Едното оръдие днес е част от експозицията в Морската градина.

С известно закъснение публикуваме тези ценни семейни документи и изказваме възхищение от грижливо съхранената родова памет

Годишнина от кървавия атентат в катедралата Св. Неделя (16 април 1925)

На 16 април 1925 г. в 3 ч. и 20 мин. следобед по време на опелото на убития два дни по-рано край дома си генерал Константин Георгиев, в момента, когато Софийският митрополит Стефан започва да чете Евангелието на Йоан, дейци от Военното крило на Българската комунистическа партия (БКП) детонират над 25 килограма експлозив и активират механизъм за разпръскване на отровни газове в катедрала Св. Неделя (Св.Крал). Централният купол на храма се срутва. На място са убити над 140 души. В близките дни броят на жертвите нараства на 213, а ранените са над 500.

Източник на снимката: Изгубената България (http://www.lostbulgaria.com)

Терористичният акт на Българската комунистическа партия е най-кървавият атентат в историята на България и Европа, съизмерим по жестокост само с атенатите от 11 септември 2001 в Ню Йорк и 11 март 2004 в Мадрид.

Днес, когато сърцата ни се късат, защото пред очите ни гори една от емблематичните катедрали на Европа – парижката Света Богородица, нека се замислим за скърбите и болката на близките на загиналите на 16 април, изправени пред пепелищата на Св. Неделя.

Нека сведем глава и отново да отдадем почит пред погубените генерали и офицери, политици и държавници, общественици и граждани, загинали под отломките на взривения храм.

 

 

Отново публикуваме СПИСЪК НА УБИТИТЕ И РАНЕНИТЕ ОТ АТЕНТАТА!

Светла им памет!

 

Умишленото убийство на стотици невинни граждани е било и ще бъде престъпление по всички Божии и човешки закони. Дистанцията на времето само затвърждава моралната присъда за извършителите, техните сподвижници и съиденици.

Няма оправдание за тероризма!

 

3 март и Санстефанският мирен договор

В навечерието на националния празник, Военният телевизионен канал посвети петъчното издание на „Пресечна точка“ именно на темата за 3 март и Санстефанския мирен договор. Гости в предаването бяха секретарят на Клуб „Един завет“ Димитър Петров и журналистът от в-к „Българска армия“ Венцислав Жеков.

Димитър Петров акцентира върху факта, че въпреки прелиминарния си характер, Санстефанският договор има огромно психологическо значение за българите – страната ни отново се появява на картата на Европа. Секретарят на „Един завет“ напомни и за ролята на българското опълчение в Руско-турската война – роля, която често е подценявана. Венцислав Жеков обърна внимание на спецификите на тогавашната международна обстановка и детайлите на договора.

Засегната бе и темата с националния празник и дискусиите дали 3 март е най-подходящата дата (споменават се 6 септември, 22 септември, 24 май и т.н.). Гостите се обединиха около тезата, че 3 март е логичен избор, тъй като това е бил националният празник на Царство България. Венцислав Жеков заяви, че която и дата да бъде избрана, това по никакъв начин не омаловажава другите. Димитър Петров напомни, че величието на една нация се измерва не толкова с постигането на собствените цели, колкото с приноса към останалия свят – затова в друга ситуация една такава дата би била национален празник. 3 март обаче има огромно морално значение за нас, българите, далеч надхвърлящо чисто юридическите измерения на договора от Сан Стефано.

ЗАПИС НА ПРЕДАВАНЕТО МОЖЕТЕ ДА ГЛЕДАТЕ ТУК

Поклон пред паметта на погубените на 1 февруари 1945 г.

С цвете и запалена свещ днес отново почитаме паметта на погубените регенти, царски съветници, министри от три правителства, депутати от XXV-тото Народно събрание, генерали и висши офицери, разстреляни в нощта на 1-ви февруари 1945 г. и на всички загубили живота си заради принадлежността си към обществения, културния и военния елит на Царство България.

Оставен без моралните си и интелектуални устои, разделен и безпътен, народът ни още страда от удaра, нанесен му в полза на чужди държави и режими. Все още търсим себе си и мястото си сред Европейските народи.

 

 

Бог да даде покой на свидните жертви, а на нас – сили. Помним.
Поклон!

Новогодишно тържество на Съюза на възпитаниците на ВНВУ

И тази година, според повелята на традицията, Новогодишното тържество на Съюза на възпитаниците на ВНВУ се проведе след приключване на Рождественския пост, в навечерието на Новата година.

Тържеството беше открито с изпълнение на „Шуми Марица“. След химна с минута мълчание бяха почетени членовете на Съюза, починали през изминалата година, както и всички покойни Царски офицери – съвипускници, наши бащи, деди и прадеди. С Господнята молитва беше поставено началото на официалната вечеря.

Председателят на Съюза – кап. Атанас Илев, приветства присъстващите с прочуствено слово за мимолетността на човешкия живот и вечната повеля на дълга. И тази година Съюза изпълни безупречно своята обществена роля като пазител на традицията и носител на рицарския дух на Офицерския корпус на Царство България.

Тази година, за първи път, клуб „Един завет“ беше символичен домакин на Новогодишното тържество на Съюза. За нас беше огромна чест и привилегия да продължим традицията и да посрещнем възпитаниците на ВНВУ и техните потомци в празничната вечер. Председателят на клуба – Борис Станимиров, отново подчерта, че основна задача на клуба е да съхраним и пренесем във времето и да направим известни онези ценности и дух, които са възпитавани единствено във Военното на Н.В. училище, които са живели само в семействата на онези офицери и до които, ние (по волята на Съдбата) сме имали невероятното щастие да се докоснем лично.

Традицията се предава от поколение на поколение, от както свят светува. На тържеството се срещната три поколения с надежда и в очакване на ново – четвърто поколение през Новата 2019 година.

Кап. Атанас Илев (95) – един от последните живи кавалери на В.о. „За Храбростъ“ връчва значката на клуб „Един завет“ на потомците на поручик Петър Бочев – летец от 61 випуск на ВНВУ, един от двамата признати въздушни асове на България, свалил четири американски бомбардировача Б-17 „Летяща крепост“ (единият съвместно с друг пилот), един Б-24 „Либърейтър“ и повредил един Б-25 „Мичъл“. 13 – точки по класификатора за въздушни победи. Загинал във въздушен бой с Луфтвафе на 5 октомври 1944 край Куманово, Македония.

След емоциите, спомените, разказите – от фамилните архиви до случките през последната година, тържеството приключи с пожелание за нови срещи и „На многая лета!“.

Благодарим на Пресияна Станилова за прекрасните снимки!

Предстои повторен конкурс за Мемориала на 1-ви и 6-и полк

Конкурсът за възстановяване на паметника на загиналите войници от Първи и  Шести пехотни полкове ще бъде възобновен с по-висок награден фонд, информира topnovini.bg. Това става ясно от писмо на заместник кмета по култура на столична община Тодор Чобанов до Здравко Здравков, главен архитект на общината.

Както стана ясно по-рано през месеца, с решение РД 09-09-138/12.11.2018 г. на направление „Архитектура и градоустройство“ на Столична община е прекратена процедурата по провеждане на открит конкурс с предмет „Изработване на проект за изграждане на мемориал на загиналите войници от първи и шести софийски пехотни полкове“. От общината посочиха няколко причини за това:

-Липса на добри решения за алейната мрежа и площадното пространство и разполагането на основните оси.

-Липса на подходящи решения за гърбовете на стените

-Предлагане на големи, черни, неравномерни обеми за гърбове.

-Неправилно разполагане на фигурата на лъва.

-Неподходящи материали

Цялата хронология за конкурса може да бъде открита на сайта на столична община тук

От цялостната композиция преди година бе възстановен само лъвът, който държи картата на Българската екзархия, но липсват паметните плочи на загиналите от оригиналния мемориал.

„Един завет“ следи внимателно процедурата по връщане на Военния мемориал на София. Напомняме, че Съюзът на Възпитаниците на ВНВУ, ШЗО и РВГ продължава да настоява мемориалният комплекс да бъде възстановен във вид, максимално близък до оригиналния.

За съжаление, автентичните мемориални плочи са в много лошо състояние и няма как да бъдат реставрирани, което налага изработването на нови. Очакваме реакцията на главния архитект.

9 години „Един завет“

Сякаш бе вчера, когато на 26 октомври 2009-а година в Информационния център на Министерство на отбраната учредихме нашия „Един завет“ – клуб на потомците на офицерския корпус на Царство България, приемник на стария „младежки“ клуб „Един завет“, датиращ от 1996-а година. И с Божията помощ, закрилата на св. Димитър и напътствията на „нашите старци“ от Съюза на Възпитаниците на ВНВУ, ШЗО и РВГ, неотклонно се стремим да пазим ценностите и идеалите на старото българско офицерство.

Честит празник!

На многая лета!

Съединението и неговите политически и морални измерения

В навечерието на 6 септември – годишнината на Съединението на Княжество България и Източна Румелия, секретарят на „Един завет“ Димитър Петров и историка д-р Светослав Живков участваха в предаването „Пресечна точка“ на ВТК. Темата, естествено, бе Съединението и неговите политически и морални измерения.

Димитър Петров нарече Съединението „подвиг“  – все още сравнително неопитната българска дипломация успява използва противоречията между Великите сили, дейците на Съединението работят в синхрон с правителството в София, войската се представя блестящо в Сръбско-българската война… Специално внимание бе отделено на ролята на княз Александър I в събитията от септември 1885г.

Д-р Светослав Живков представи интересни и по-малко познати факти от международния контекст на Съединението. Обърна внимание и на недооценената роля на румелийския областен управител Гаврил Кръстевич и неговата прикрита, но фактическа помощ за извършване на Съединението.

ЗАПИС НА ПРЕДАВАНЕТО МОЖЕТЕ ДА ВИДИТЕ ТУК

XV Национално събрание на Съюза на възпитаниците на ВНВУ, ШЗО и РВГ

На 22 юни 2018 г. точно в 10:00 ч. в зала „Тържествена“ на Военния клуб бе поставено началото на XV-тото Национално събрание на Съюза на възпитаниците на ВНВУ, ШЗО и РВГ. По традиция събитието започна с изпълнение на живо на химна на България, „Велик е нашият войник“, „Шуми Марица“ и „Един завет“.

Председателят на Съюза – кап. Атанас Илев, отчете дейността през изминалите две години. Сред безспорните постижения се нареждат издаването на първи и втори том от поредицата „България през Първата световна война„, активното участие на Съюза в инициативния комитет и изграждането на паметника на на ген. Иван Колев в Добрич, както и първата знакова стъпка във възстановяването на мемориала на I-ви и VI-ти пехотни полкове – връщането на лъва от оригиналната композиция на мястото му в градинката пред НДК.

Съюзът на възпитаниците на ВНВУ продължава неотклонно да работи за съживяване на духа и паметта на българския офицерски корпус на Царство България и претворяването му в светъл пример за дълг и морал за съвременното общество. Представителите на Управителния съвет, в ролята си на официални гости на всички значими военни чествания и събития, препотвърждават мисията на Съюза и затвърждават неговата ключова роля като стожер на патриотизма и героизма.

Кап. Атанас Илев бе преизбран за Председател на Управителния съвет на Съюза на възпитаниците на ВНВУ за още един мандат. XV-тото Национално събрание прие програма за дейноста на Съюза през следващите две години.

 

За парадите на Гергьовден

6 май е Денят на Св. Георги Победоносец, Ден на храбростта и празник на Българската армия. По стара традиция, възстановена през 1993г. благодарение на активните усилия на нашия Съюз, на тази дата се провежда военен парад.

Тази година, от Нова телевизия ни потърсиха да разкажем на зрителите за тази традиция. Кап. Атанас Илев, председател на Съюза на Възпитаниците на ВНВУ, ШЗО и РВГ сподели своите лични спомени от парадите през 1937г. и 1942г., включително и досега си с Царя Обединител Борис III. Борис Станимиров, председател на клуб „Един завет“, напомни за възстановената традиция на българските военни паради и уникалното участие на ветерани от нашия Съюз.

РЕПОРТАЖЪТ МОЖЕТЕ ДА ВИДИТЕ ТУК

 

 

Помним жертвите от атентата в „Св. Неделя“

Верни на нашата традиция, ние от клуб „Един завет“ и тази година почетохме паметта на жертвите от атентата в църквата „Св. Неделя“ на 16 април 1925г.

Бог да даде покой на душите им!

СПИСЪК НА УБИТИТЕ И РАНЕНИТЕ ОТ АТЕНТАТА МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ ТУК

„Един завет“ почете жертвите на комунистическия терор

И тази година, преди всички, ние от клуб „Един завет“ поднесохме венец в памет на жертвите на комунизма.

Вечна им памет! Бог да ги прости!

Снимки: Пресияна Станилова, клуб „Един завет“

Новогодишно тържество на Съюза на Възпитаниците на Военните на Н.В. Училища, ШЗО и РВГ

Традицията продължава – в дните между Рождество Христово и Нова година ресторант „Панорама“ в столицата отново ни събра да изпратим отиващата си 2017-а и да посрещнем с надежда 2018-а година. Вълнуваща реч на кдп Атанас Илев, в която той акцентира върху постигнатото от нашия Съюз, томбола с награди, импровизирана артистична програма с оперно пееене и декламация, наздравици и споделяне на мили спомени… И всичко в духа на старото българско офицерство, пренесен в наши дни…

Клуб на потомците на офицерския корпус на Царство България „Един завет“ желае на всички живи офицери, на  потомците на офицери и на читателите на сайта щастлива и пълна със здраве и вяра  Нова 2018-а година!

 

 

Годишна среща на военния министър и началника на отбраната с военно-патриотичните съюзи

На 8 декември в зала „Тържествена“ на Централния военен клуб се проведе ежегодната среща на военния министър и началника на отбраната с представители на военно-патриотичните съюзи. Проявата бе организирана от директора на дирекция „Социална политика” Иво Антонов и началника на отдел „Военни паметници и военно-патриотично възпитание” полковник от запаса Манол Тенчев, и двамата членове на нашия Съюз.

Срещата започна с изпълнение на химните на Република България „Мила Родино” и на Българската армия „Велик е нашият войник” (в оригиналния текст от 1916г. на подпоручик Константин Георгиев!) от формация „Армейска песен” на Представителния ансамбъл на Въоръжените сили. За съвместната родолюбива дейност през изтичащата година на Министерството на отбраната и военно-патриотичните съюзи разказа документалният филм „Заедно по славния път на Българската армия” с авторски колектив полковник от запаса Спирдон Спирдонов, полковник от запаса Яни Янев и мичман от запаса Димитър Бебенов.

Министерството на отбраната ви дължи още и не става дума само за пари, става дума за уважение, каза в своето приветствено слово министърът на отбраната Красимир Каракачанов.

Началникът на отбраната генерал-лейтенант Андрей Боцев изказа признателност към организаторите и участниците във все по-нарастващия брой родолюбиви инициативи, които проследяват и припомнят славния път на Българската армия. Така вие отдавате заслужената почит към загиналите военнослужещи в името на Родината, припомняте ни някои забравени събития и запознавате младото поколение с историята, подчерта той.

По традиция военният министър и началникът на отбраната наградиха членове на военно-патриотични организации. Сред наградените бяха и двама членове на Управителния съвет на Съюза на Възпитаниците на ВНВУ, ШЗО и РВГ. Анелия Зиновиева (Клуб „61-ви випуск“) и Димитър Петров (Клуб „Един завет“) получиха грамота за принос към военно-патриотичното възпитание, за военно-патриотична и родолюбива дейност, за принос към укрепване на сигурността и отбраната на страната.

Председателите на основните военно-патриотични съюзи бяха поканени да изкажат привествия. От името на нашия Съюз кдп Атанас Илев потеърди готовност за продължаване на сътрудничеството в интерес на авторитета на Българската армия и подари на министър Каракачанов и ген.-лейтенант Боцев по един брой от втория том на сборника „България и Първата световна война“ (1917-1918), издадена наскоро благодарение на усилията на нашия Съюз.

Срещата завърши с изпълнение на бойния марш „Шуми Марица” от квартет „Армейска песен”, изпращане знамето на Република България и обща снимка на председателите на военно-патриотичните съюзи с министъра на отбраната и началника на отбраната.

Клуб „Един завет“ за пореден път поздравява Иво Антонов и о.з. полк. Манол Тенчев за успешно организираното събитие.

 

„Истинският патриотизъм започва от семейната история“

Борис Станимиров, председател на Клуб „Един завет“ (изказване на форума „Съвременният патриотизъм и Европа“)

Снимки: Пресияна Станилова

Рискът да говориш след толкова близки до убежденията ти хора е, че казват всичко, което мислиш, но по-красноречиво отколкото сам би го казал. Аз съм тук като председател на клуб „Един завет“ и ще споделя нашата гледна точка към патриотизма.

„Един завет“ е клуб на потомствен принцип, в който членуват потомци на офицерския корпус на Царство България. Нашата организация не е масова – при нас всеки кандидатства със своята биография, но за да го приемем по-важна е биографията на конкретен негов роднина, който е бил командир в армията преди 9 септември. Защо това е важно и каква е връзката му с патриотизма? Вярвам, че истинският патриотизъм започва от семейната история. Преди да е учебен предмет историята е родова памет, генеалогия. Когато познаваме историята на своето семейство, когато сме възпитани с разкази за исторически събития от първо лице, тогава ние имаме вътрешна опора, сърцевина около която да градим идентичност и патриотизъм. Виждаме нашето семейство и род като част от голямото семейство на българската нация. Тази лична връзка с историята ни помага да осъзнаем, че историята не е свещено-стерилна, запечатана нейде в миналото, а е нещо, което се случва и днес, дори и в този момент и се прави от хора като нас. Ето това с Македония днес и в последните седмици е история. Днес ние побеждаваме Ньой!

Патриотизмът черпи вдъхновение от миналото, но е насочен към днешния ден и към бъдещето. Всеки българин има сред предците си някой, който се е бил за България, който е загинал или е бил награден по бойните поля. Оттам започва патриотизмът. Първата книга на патриота е родословното дърво.

Можем много години безплодно да искаме преместване на Паметника на Съветската армия, но начинът да го победим не е като го плюем и боядисваме, а като го съпоставим с истински български стойности, каквито са стените с имената на загиналите от 1-ви и 6-и полк. До тях той ще изглежда излишен и нелеп и естествено губи смисъл. Тези наши 3000 софийски герои са жива памет, чиято слава и обич никой чужд идол не е в състояние да отнеме, ако ще да му вдигнат шмайзера високо като вавилонската кула.

Няколко щрихи за модерния патриотизъм, защото все пак това е темата:

• Трябва да мислим българската нация глобално. Милиони българи живеят извън границите на страната, там раждат и отглеждат децата си. Да мислим за България като за родина на всички българи по света, а за нацията като за съставена от три компонента – ние тук, традиционните ни исторически общности и емигрантската диаспора. Ако на картата на нашия лъв, който скоро се върна на мястото си е изобразен духовния ареал на българите от 19-ти век, то днешният ни духовен ареал е на всички континенти, включително в Антарктида. Като държава трябва да мислим за всички българи навсякъде по света.

• Национален идеал. Заветът на нашите възрожденци винаги е бил само един – България да бъде част от Европа, а не от Изтока или Ориента. Заветът на Апостола е: Да бъдем равни с другите европейски народи… Няма нищо по-непочтено в политиката от напъните да се оспорва европейския път на България. Твърдението, че България не е точно Европа, а някакво междинно нещо, разположено между Европа и Русия е точно толкова невярно и неприемливо, колкото че трябва да е балансьор между Европа и Турция. За разлика от Русия и Търция, България е Европа, нашата история и нашата култура е част от ДНК-то на Европа.

• Другата част от завета на дедите е единството на нацията отвъд разпокъсаните граници. Това беше идеалът, заради който водихме пет войни. В днешния свят има само един път към този национален идеал – да паднат границите между българи и всички да заживеят по един справедлив закон. Този път е ЕС. Защо въпреки това сме податливи на анти-европейски настроения? Защото не вярваме в способността си да наложим националния си интерес като интерес на Европа. Мислим за себе си като за слаби, като за малки, които някой там експлоатира, като за периферия. А не бива! Като лостове на политическо влияние в ЕС (гласове при взимане на решения в Съвета) България е точно по средата от 27-те – имаме равни гласове с Австрия и Швеция и имаме повече гласове от 11 други държави – Дания, Ирландия, Хърватия, Финландия, Словения, трите балтийски републики, Кипър, Люксембург и Малта. Всички те са по-слаби от нас на масата в Брюксел, но с годините са изградили политическо умение да защитават интересите си и да ги превръщат в общ европейски интерес. Не е лесна задача, трябва подготовка, добри дипломати и постоянни преговори с 26 държави, но можем да се справим. Пример за такъв успех беше признаването на българското малцинство в Албания. Друг пример е падането на канадските визи.

И нещо може би по-важно – ЕС ни дава възможност да надмогнем регионалното мислене и да излезем на глобалната карта, стига да знаем какво искаме и да имаме воля да се борим за него. Европейска България може да бъде силна навсякъде по света, където има български интереси – търговски, военни, политически или културни. Затова аз вярвам, че модерният патриотизъм е еднозначно проевопейски.

• Означава ли това обаче, че не бива да критикуваме ЕС и начина му на функциониране? По никакъв начин. Тъкмо напротив! Ние сме длъжни да бъдем критични, но не като зрител, който люпи семки и псува Брюксел от трибуните, а като играч на терена, който се бори да подобри играта на отбора. Ако за нещо критикувам консерваторите в Европа, то е, че не представят своя цялостна визия за Европа, такава, която да бъде интеграционна, а не евроскептична. Липсва европейски консервативен проект и това позволява на либералния проект да доминира, въпреки че все повече губи на избори. Къде сбърка Европа? С бежанците, ще кажат много от вас. Аз ще ви дам друг отговор: Европа сбърка в Ница през 2000 година, когато не събра кураж да подкрепи проекта за европейска конституция, чийто преамбюл се обръщаше към християнското наследство. Ето там трябва да се върне Европа и да поеме по правилния път. Това очаквам да чуя от европейските консерватори.

• Последните две десетилетия се насаждаше една погрешна и дълбоко непочтена парадигма, която противопоставяше патриотизма на Европа, опитваше да гради някакъв утопичен нов европеец на мултикултурализма, човек без нация, религия, пол и история. Тази грешка убива Европа, защото я превърна в нещо изкуствено, лишено от емоция, в чужда бюрокрация. Европа ще я бъде, тогава, когато европейците я заобичат със сърцата си, когато са готови да умрат за нея. Никой не може да обича съюз за въглища и стомана или общ цифров пазар, никой не е готов да умре за единен надзорен механизъм. Има нужда от европейски патриотизъм, а той няма да се появи ако заличим националния патриотизъм. Тъкмо напротив – европейският патриотизъм може да го има само, ако той естествено надгражда и ако овенчава и събира 27-те патриотизма, като създава у европейците чувство за принадлежност към споделена история, към вековните ценности на християнството, родили хуманизма, идеята за ценността на човешкия живот, човешките права, свободата и демокрацията. Всички тези идеи са родени от Европа и в Европа, родени са в катедралите на Европа, в университетите на Европа и по бойните поля на Европа, покълнали са от кръвта на дедите на днешните европейци и затова са достойни да ни обединят днес.

В заключение, основните ми послания са три:

• Патриотизмът започва от родословното дърво и без него е слаб и плитък, ако изобщо е възможен.
• Българският патриотизъм е задължително проевропейски, защото в Европа ще постигнем националния идеал и завета на дедите ни – единството на всички българи без граници и под общ закон, равни с другите европейски народи.
• Само европейският патриотизъм може да спаси Европа. Патриотизъм, който не воюва с нациите, а ги обединява в принадлежност към обща цивилизация със споделена история и общ принос и място в света.

Благодаря за вашето търпение!