Владетелският двор на Третото българско царство (1878-1946)

pridvorni-templnew-picture

В представянето на историята на Третото българско царство най-често битува образа на една монархия, лишена от аристократичен чар. Един трон без пищност и размах, осакатен откъм онзи патиниран блясък на дворцовия живот, церемониал и социален кръг, характерен за европейските монархии.
 
В разказа за изграждането на новоосвободена България, най-често извинително се цитира едно изречение от Търновската конституция, което забранява благородническите титли и отличия от всякакъв тип. Обяснява се, че този документ е много демократичен за времето си. И всичко завършва дотук. По-нататък ни се представят съмнителни политически нрави, няколко преврата и толкова на брой селски диктатрури.
 
Крайно време е да се каже, че насадената представа за монархията на Третото царство е невярна. Търновската конституция наистина забранява титлите и ордените, но не  поради либералния си характер, а под външния диктат на Берлинския конгрес. Той постулира, че Княжеството е васално на султана, князът не е суверен  и тъкмо затова не може да дава титли и да учредява ордени. 
     
Третото българско царство няма благороднически титли, но има всички останали атрибути на една монархия: дворцов жиаот, който не отстъпва на съседните държави, а и на редица европейски монархии, които не са прекъсвали династическата си приемственост.  Забраната за ордените ловко е заобиколена от Княз Александър I, който създава орденна система в най-добрите европейски традиции. Тя е доразвита от Фердинанд I – един от капацитетите на своето време в областта на фалеристиката. По красота и изящество на изработката, българските ордени са сред най-добрите в Европа,  а статутът им е сходен с техните първообрази в европейските монархии.
 
Третото българско царство има свето дворцово общество. Монархът има военна и гражданска свита, флигел-адютанти, канцлер на ордените, хоф-маршал на двора, шамбелан, тайни и лични секретари, съветници, камердинери, камерхери и лейб-медици. Князете имат адютанти и лични възпитатели, а княгините – придворни дами.  През 1908г. е създадена и Дворцова гимназия, в която се обучават князете.
Дворецът има коменданти, интенданти, цивилна листа, придворни доставчици на различни вещи и услуги. Царят учредява под личния си патронаж редица културни и научни институции, които носят името Царски и съответния специален статут.
 
Монархът има своя гвардия (личен на Н.В. конвой, по-късно Лейбгвардейски на Н.В.конен полк), чиито командващи офицери са част от военната му свита. По-късно някои елитни военни формирования получават шефство на членове на владетелското семейство,  офицерите от тези полкове носят на пагона си вензелите на шефа на полка, което им носи допълнителен престиж и им дава привилегията да бъдат част от свитата.
При заемането на територия с особен статут, за неин управител се назначава генерал-губернатор, който е представител на монарха, а не редови държавен чиновник. Непълнолетният монарх се представлява от регентски триумвират.
 
Зад това дворцовото общество  стоят имена и съдби на конкретни хора. В европейската монархическа традиция, длъжностите във владетелския двор се носят от аристократи. В България, титли имат чужденците придворни, пристигнали заедно с князете Александър I и Фердинанд I. Останалите дворцови длъжности се заемат от елитни офицери, а в някои случаи и от цивилни – дипломати и учени. Всички те са високоерудирани, получили образованието си в Европа и отговарят напълно на висотата на своето обществено и длъжностно положение.
 
След преврата на 09.09.1944г., онези дворцови служители, които не успяха да емигрират бяха избити от комунистите. През следващите десетилетия да се говори за тях беше немислимо. Историята, която поколения българи учеха беше фалшива.
  
Е, истината е друга. През втората половина на XIX век амбициозни хора от балканските градчета не са се срамили от цървулите на дядо си, а са взели благословията му, изучили са се и са поставили началото на цели родови династии от елита на нова България. Имало е и друга България, освен онази на комунистите и дружбашите За нея ще разкажем в този сайт.
В йерархичен вид ще представим етапите на Третото царство, неговите владетели, техните семейства и дворцовата свита към всеки от тях. Военните са дадени с най-високия чин, който достигат в кариерата си.
 

ВРЕМЕННО РУСКО УПРАВЛЕНИЕ (1877-1879)
 

*
ИЗТОЧНА РУМЕЛИЯ (1879-1885)

iztrumelia

Автономна област, обхващаща българските земи южно от Стара планина (без София и Македония) Управлявана от генерал-губернатор, християнин, назначаван от Турския султан. Създадена е по решение на Берлинския конгрес. На 06.09.1885г. е извършен преврат и е обявено Съединение с княжество България. След Съединението Турция признава българския княз за управител на Източна Румелия. След обявяване на Независимостта от 1908 Източна Румелия престава да съществува в правния мир.
Вътрешно устройство:
Генерал – губернатор;
Органически устав – конституция;
Главен секретар (и директор на вътрешните работи)
Частен съвет на Генерал-губернатора с 6 директори (министри);
Областно събрание – законодателен орган (56 души, от тях 10 по право и 10 назначени от генерал-губернатора);
Постоянен комитет (от 10 депутати, във времето когато не заседава Областното събрание)

КНЯЗ АЛЕКСАНДЪР (АЛЕКО) БОГОРИДИ (1879-1884)

ГАВРИЛ КРЪСТЕВИЧ (1884-1885)

Kняз Александър I Батенберг /формално (1885-1886)

Княз Фердинанд I Сакс-Кобург Гота / формално (1887-1908)

*
 
КНЯЖЕСТВО БЪЛГАРИЯ (1879-1908)

knjajestvobg1
Васално княжество, управлявано от княз, избран от народа и назначен от султана със съгласието на Великите сили. Създадено по решение на Берлинския конгрес.
Устройство: Наследствена конституционна монархия с еднокамерен парламент и правителство съгласно Търновската конституция от 1879г. Формално, от съединението на България през 1885 до обявяването на независимост през 1908г. князът се именува „Княз на България и генерал-губернатор на Източна Румелия“, форма, която е дипломатически приемлива за Турция и Великите сили

КНЯЗ АЛЕКСАНДЪР I БАТЕНБЕРГ (1879-1886) 

       Принц Франц-Йосиф фон Батенберг

       Принц Лудвиг фон Батенберг

РЕГЕНТСТВО (1886-1887)

КНЯЗ ФЕРДИНАНД I САКС-КОБУРГ ГОТСКИ (1887-1908) 

        Княгиня Клементина Орлеанска      

        Княгиня Мария-Луиза Бурбон-Пармска

*
ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ (1908-1946)

gerbtsarstvobg

На 22 септември 1908г. в църквата „Св. 40 мъченици” в старопрестолния град Търново с манифест княз Фердинанд обявява независимостта на България  – държавата става Царство, а монархът – Цар.   Цар Фердинанд I царува до 1918г., когато след загубата на Европейската война е принуден да aбдикира в полза на сина си Цар Борис III. През 1934 е извършен преврат и политическите партии са разпуснати, въпреки запазването на парламентарната система. Царят запазва влиянието си в обществения живот и практически управлява страната. Този период е известен като „Личен режим на Борис III” През 1943г. дни след посещение при Хитлер Цар Борис умира при неизяснени обстоятелства.   На трона се възцарява 5 – годишния Цар Симеон II, като от негово име управляват регенти. След окупацията на България от Съветската армия на 09.09.1944г. и установената комунистическа диктатура, регентите са свалени и в последствие разстреляни от т.н. „Народен съд” Назначени са нови регенти. През 1946г. след проведен референдум в условията на тежки репресии, България е провъзгласена за Народна Република, а царското семейство е прогонено от страната.

ЦАР ФЕРДИНАНД I (1908-1918) 

           Царица Елеонора

           Княгиня Надежда

ЦАР БОРИС III (1918-1943) 

            Царица Йоанна

            Княгиня Евдокия

            Княгиня Мария-Луиза

ЦАР СИМЕОН II / при регенти (1943-1946) 

            Княз Кирил Преславски

           
*

ПРИДВОРНИ ДЛЪЖНОСТИ И ДВОРЦОВИ ИНСТИТУЦИИ

*

ГЕНЕРАЛ-ГУБЕРНАТОРИ В ОСВОБОДЕНИТЕ ЗЕМИ (1912-1940)

ЛЕЙБГВАРДЕЙСКИЯТ НА Н.В.КОНЕН ПОЛК

КАНЦЕЛАРИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ОРДЕНИ

ШЕФСКИТЕ ПОЛКОВЕ

ДВОРЦИТЕ НА ТРЕТОТО ЦАРСТВО

РЕГАЛИИ НА ВЛАДЕТЕЛИТЕ

ЦАРСКИТЕ НАУЧНИ ИНСТИТУТИ

ЦАРСКИЯТ ЩАЛ И АВТОМОБИЛНА СЛУЖБА

ДВОРЦОВИТЕ ПРИЕМИ

ОФИЦЕРСКИТЕ БАЛОВЕ

КЛУБОВЕ И САЛОНИ  (Софийският Clubland)

4 Отговора to “Владетелският двор на Третото българско царство (1878-1946)”

  1. Здравейте,
    казвам се Николай Бърдаров и преподъвам Дървесинознание в Лесотехнически университет-София. Миналата година направихме кръжок и една от първите задачи ни бе да открием основателите на нашата дисциплина в България. Преглеждайки библиографските справки попаднахме на „военни записки“ (цитирам по памет) на „полковника от инженерни войски Ковачев“. В периода от 1920-1932 той е издал много кники за военното обучение на българските офицери. Една от тях е ръководство на офицерите от инженерните войски наречено „Строително изкуство“. Тази книга е първият систематизиран труд в изучаване и използване на дървесината. Между многото приноси на този човек към българската армия и държава, може би никой не знаеше (до сега), че той е основателя на нашата дисциплина в България. Проблемът е, че не намерихме никакви биографични данни, дори и малко име. Писахме на два сайта за съдействие, но за сега никакъв отговор.
    Моля пишете ни, ако има начин да научим повече за този достоен Българин!!!

  2. Моля да Бъде направена справка – снимка и биографични данни за поручик Стефан Петров, командир на Шуменската доброволческа дружина по време на Сръбско-българската война. 1885 г. Същият достига до звание генерал-майор

  3. милена гергинова-танева,тел.852-67-49,1463 София,ул.Бузлуджа 59 Says:

    Господа,Моля дайте ми адреса,на който мога да проверя какви по-точно ордени и медали е получил пра-дядо ми-подполковник Алеко Парашкевов Петкович от 33 Свищовски пехотен полк,участвал в Сръбско-Българската, Междусъюзническана и Балкансната война? ЗНАМ ,ЧЕ Е ИМАЛ ГЕОРГИЕВСКИ КРЪСТ ЗА ХРАБРОСТ и мн.др.Имам негови снимки като Губернатор на Нишка област-той е победил и окупирал града,въпреки че е бил много кротък човек по характер,но е имал добри знания,бидейки Руски военен възпитаник,дипломирал се- от Русия-в България,за да бъде в първия випуск на Българското Военно училище в София-пазим студентската му маса,учебник по Геометрия.Сабята му навярно е останала у сестра му,където почива -сем.Соня Боневи-снаха там е Есил Дюран,те живеят в Княжево,бихте ли ми помогноли да ги намеря-мъжът на Есил Дюран е мой трети братовчед.
    С уважение-арх.Милена Гергинова-правнучка на Алеко Петкович-брат на Соня Бонева,прабаба на мъжа на певицата Есил Дюран

  4. Здравейте, опитвам се да издиря рода си..от разкази на роднини разбрах, че братята на прадядо ми са били придворни музиканти на цар Борис, най- вероятно единият е загинал в атентата през 1925..другият Георги е избягал в Русия през пристанище Варна.Били са белогвардейци и са дошли в България през 1916. Къде може да се намери повече информация

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: