История: Възпитаниците на ВНВУ възстановиха деня на храбростта

 

6 МАЙ – ДЕН НА ХРАБРОСТТА И ПРАЗНИК НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ

През  комунизма празникът на ордена „За храброст“ беше отменен като „националистически“ и превърнат в работен ден  „празник на овчаря“. Като празник на БА се честваше 9 септември, а от 1956г. – 23-септември – деня на т.нар. „септемврийско въстание“ от 1923г.

Веднага след своето преучредяване през април 1992г. Съюзът на възпитаниците на ВНВУ се обръща писмено към Монистерство на отбраната с настояване 6 май да бъде възстановен  като ден на храбростта и празник на армията. Провежда се среща на ръководството на Съюза с министър В. Александров, който приема идеята, не не може да я осъществи, поради краткия срок.

Така на 6 май 1992г. само представителите на нашия съюз дефилират в шествие по улиците на София с ордените за храброст на гърдите. Без оркестър, без телевизия, без гвардейски караул.

Натискът върху Министерството не спира. Министър Александров  внася предложението на Съюза на ВНВУ в Министерски съвет.  С решение на МС от 27 януари 1993 Гергьовден е възстановен като ден на храбростта и празник на българската армия.

Започва подготовката за онзи незабравим парад. На 6 май 1993г. заедно с курсантите и войниците, след половин век  по жълтите павета отново ще дефилира блок на Военното на Н.В. училище. Бившите юнкери са леко разочаровани, че няма да бъдат в „своите си “ блокове 12х12, а в новия стро 8х8, но това е бял кахър.

6 май 1943

6 май е преди всичко празник на Военния орден „За храброст“. Затова пред трибуната здраво стъпва блок от 64 кавалера на най-високото българско бойно отличие.  Начело на блока е кап. Любомир Банковски – председател на Съюза.  От военния музей специално е изнесено истинското знаме на ВНВУ с надписа „СЪ НАМИ БОГЪ“  Носи го двукратният кавалер на ордена пор. Венелин Попов, с асистенти Хр. Дипчев и Румен Чешнаков – също двойни кавалери.  Рубинените кръстове барабанят по реверите, знамето се вее,  а сълзите на старите войни текат като реки и никой не се опитва да ги скрие…  Уви за пръв и последен път.

6 май 1993

На следващата година президентът Желев настоява всички ветерани да дефилират заедно в общ блок.  Възпитаниците на Военното на Н.В. училище категорично отказват да се наредят до комунистическите офицери, които ставаха такива за едно денонощие, оскверниха честта на пагона, съсъпаха  морала на войската и се кълняха във вярност на омразния окупатор. Този отказ не беше просто лично отношение, а принципна позиция – няма как комунистите да бъдат допуснати под святото знаме на ВНВУ.

Всяка следваща година от МО и ГЩ поставят въпроса за общ блок на всички ветерани. Всяка година нашите горди старци заявяват, че и в гроба няма да се наредят до червените. Съвсем скоро по безмилостните закони на времето няма да има живи възпитаници на ВНВУ.  Но ние, потомците никога няма да забравим този доблестен инат и това чувство за чест.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА: статия във в. Стандарт>>

Advertisements

2 Отговора to “История: Възпитаниците на ВНВУ възстановиха деня на храбростта”

  1. ivanvladimirov Says:

    Баща ми, проф.д-р Владимир Хр. Андреев е бил участник във втората фаза на Отечествената война като капитан от медицинските служби.При Драва за проявен героизъм(прекарва ранени под минохвъргачен огън) е награден с Орден за храброст
    Иван Андреев,София

  2. ivanvladimirov Says:

    Бих желал да ми пратите текста на „Един завет“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: