Честит празник!

“Един завет” поздравява кавалерите на ордена “За храбростъ” и техните потомци с орденския празник “Св. Вмчк. Георги Победоносец”!

За ордените

За Военен орден “За Храбростъ”

 

Заветът на дедите

*

Един завет, оставили са нам дедите

Велик завет, написан с кървав меч…

                                /Боен марш/

Има един незабравим ден от живота на някои мъже, в който получават от баща си стара сабя с надпис “Съ нами Богъ”.Има семейства, за които историята не е просто учебен предмет, а и родова памет.

Има домове, от чиито стени редом с иконата и кандилото гледат избелели портрети на хора в мундири …

Точно 8 294 души са завършили Военното на Негово Величество Училище от създаването му през 1878 до 1948г., когато завършва 68-ми випуск - последния, влязъл като ”царски”.

Пътеводител за този сайт

Как да открием онова, което ни интересува в “Един завет” ?

Шуми Марица

“В планината мощно прозвуча българския национален химн “Шуми Марица”, подхванат от хиляди здрави гърла. С викове “ура”, но без да стрелят, българите се нахвърлиха с щик върху сърбите, които не очакваха една такава атака и се разбягаха, като отчасти захвърлиха оръжието си.”…

..Без да изгърми една пушка, с развити пряпорци и биющи барабани, под ужасен сръбски огън, Дунавския полк пристигна на бърдото - един силен напор, и сърбите бяха изхвърлени с щика из позициите и изгонени от височините. Сърбите за пръв път чуваха звуковете на българския народен химн Шуми Марица. Тези звукове сетне бяха вече сами достатъчни, за да разтреперят сръбската войска и да я докарат към бягство. В много случаи сърбите напущаха позициите, щом чуеха звуковете на “Шуми Марица”.

Пруският подполковник Хугербюгер

Специални проекти

РАЗГЛЕДАЙТЕ ПРОЕКТИТЕ

Специалните проекти на “Един завет” представят по-задълбочена и систематична информация по различни теми:

българските ордени

лейбгвардейският полк

репресиите срещу офицерския корпус

бойните маршове

именни списъци на офицерите

и др. (Кликнете върху картинката за да влезете в съдържанието)

***

“Пази традициите на този дом…”

Така пише от вътрешната страна на портала на Военното на Н.В. училище. Този надпис прочитат младите юнкери всеки път, когато излизат в отпуск. Той им напомня, че навън те не представляват просто себе си, а цялото офицерство, че са наследници на традиции, създадени от бащите им. Напомня им за честта на пагона, която трябва да пазят винаги и навсякъде повече от живота си. Този надпис прочитат и в деня, когато след първото си офицерско производство заминават към поверените им части…

Съюз на възпитаниците на Военните на Негово Величество училища

Съюзът на възпитаниците на Военните на Негово Величество училища е създаден на 20 март 1992 г. като приемник-възродител на забранените и разтурени след 9 септември 1944 г. „Съюз на запасните офицери” и „Общество на кавалерите на ордена “За Храброст”.

Българските бойни маршове

“Един завет” стартира нов проект.  Ще представим историята, авторите и бойния път на маршовете на българските победи. Песенната традиция е дълбоко свързана с българската армия. Военната музика не е просто параден церемониал. В 6-те войни, които България води в новата си история военните оркестри маршируват в първата линия на боя и повдигат духа на войните. Малцина знаят, че по своето музикално наследство българската армия е уникална - бойните ни маршове са над 400!

Традиция е всеки полк, както и всеки випуск на ВНВУ да имат свой марш, прославящ бойните подвизи на частта.

Катин - унищожението на офицерския корпус на Полша

Малко известно у нас е че през 1940г. след споразумение между СССР и нацистка Германия и съвместната окупация на Полша, червената армия  разстрелва над 8000 полски офицери и още 14000 свещеници, учители, учени. В гората край Катин, смоленска област, западна Русия е изтребен командния състав на полската армия и елита на полската нация. Ужасът на катинското клане е пресъздаден от големия полски режисьор Анджей Вайда, чийто баща е сред разстреляните в Катин.

Полската военна храброст е пословична. Известни са полските хусари с техните “крилати”доспехи. Известни са и отчаяните атаки на полската конница срещу танкове - боен подвиг без аналог в новата история. Тези храбри мъже заслужават да им отдадем чест. В блога на Георги Грънчаров попаднахме на статия за филма “Катин”:

Офицерският корпус

Особеният статус на офицерското съсловие в България. Възникване и история на офицерския корпус в Европа и Русия и приемственост на традициите в младата българска държава. Идеология, морал и чест на офицерството.

„…Българите това е народът,който имаше всичко което е пожелавал, народ в който е придобивал титли онзи който е купувал благородството си с кръвта на неприятеля, народ при който бойното поле прославя рода, понеже у тях без колебание за по-благороден се смята оня, чието оръжие е било окървавено в сражение; те са народ, комуто преди битката с тебе (крал Теодорих) не се е случвало да срещне противник, който да му устои…”
 
(Из “Похвално слово за крал Теодорих” на Магнус Феликс Енодий)
 

Шипка - извоюваната свобода

„…и “Аллах!” гръмовно въздуха разпра.
Върхът отговаря с други вик: Ура!..”
 (И. Вазов. Опълченците на Шипка)

*
Наскоро отбелязахме 130 г. от шипченските боеве. Обръщаме специално внимание на тази годишнина, не само заради несравнимото величие, а преди всичко, защото на Шипка  в редовете на опълчението са голяма част от бъдещите офицери на царство България.. За всеки, който разбира малко от военна тактика е ясно,  че ако българските опълченци не бяха удържали Сюлеймановата армия при Шипка, цялата военна кампания на руснаците щеше да се провали. 
При формирането на Българското опълчение в Кишинев и Плоещ в неговите 6 дружини се записват 7526 души.

15 години списание „Един завет”

Репортаж от  две отминали събития: честване на 15 години на списанието и представяне на книгата за полк. Дим. Младенов

На 18 декември 2007г. бе проведена последната за миналата година лектория на Съюза на възпитаниците на ВНВУ. Този път поводът бе особено значим - 15-тата годишнина на списание „Един Завет”. Зала Тържествена на Военния клуб беше препълнена с членове на съюза, членове на редакционната колегия и техни близки, журналисти.
Събранието започна с изпълнение на марша „Един завет”. На пиано акомпанираше д-р Тодор Стоев, а редиците пееха сърцато,  вярно,  на няколко гласа, все едно че още са на платца пред Колоната.

Памет: 63 години от “народния съд” - най-масовото убийство на български офицери

“На осъдените, преди да ги убият бе отнета последната надежда да видят отново близките си, тъй като семействата бяха депортирани и това бе причината, поради която поисках да ги видя един по един преди екзекуцията…

Върни се с щита си, или върху него!

Ген.м-р Стоян Стоянов :”Има известни личности, които рязко се отличават от околните - срещнеш ли ги веднъж, запомняш ги завинаги. Списаревски беше от този тип хора. Със своята мъжествена, едра и стройна фигура, с особената си походка и с характерен акцент в говора, той винаги обръщаше внимание на околните… За Димитър въздушният бой беше ситуация, която го наелектризираше по особен начин, правеше го още по-силен, неустрашим и самоуверен. Да победи във въздуха за него бе нещо, което се разбира от само себе си. Би разкъсал и със зъби противника, но никога не би го оставил да се измъкне невредим. Аз знаех, че вкопчи ли се в бой, ще се бие до победа, та ако ще и срещу хиляди. Отстъплението в боя при каквито и да е обстоятелства му беше чуждо, противно, невъзможно за неговата натура. Той влизаше в бой така, както някога в древността суровият воин на Спарта е изпълнявал повелята на своята майка, която като му връчвала щита, е казвала: „Върни се с него или върху него!”

Славният водач на българската конница

Портрети на един български генерал все още могат да се срещнат в семейните албуми на стотици български домове. Съхраняват ги потомците на неговите войници и офицери от Добруджанския боен театър, като израз на магнетичната привързаност на своите деди към този легендарен воин. В тези семейства се съхраняват и преданията за славния водач на българската конница. Името и делото на генерал Иван Колев се пазят в народната памет. Животът на този необикновен човек, както и смъртта му, са порядъчно митологизирани, а митовете са знак за безсмъртие.
  Генерал Иван Колев е роден в Бесарабия през 1861 г.

Последният кръстоносен поход

„И в тая борба на кръста срещу полумесеца, на свободата срещу тиранията…”
Из Манифеста на цар Фердинанд за обявяване на Балканската война 05.октомври 1912г.

*
Балканската война е връх в новата ни история и триумф на българското оръжие. Нейната цел е освобождение на християните под турска власт. Религиозно - символното значение на тази война е сравнително непознато, заради доскорошната атеистична доктрина. В пресата на православните държави, войната е обявена за Кръстоносен поход. Освобождаване на Константинопол - люлката на източното християнство е мечта на всеки православен владетел от превземането на града от турците през 1453г. Църквата на църквите - Св София, превърната в джамия, владее съзнанието на християнския свят векове наред.

Шефските полкове

*

„Вчера присъствах на една от онези внушителни церемонии, които те карат да се възторгнеш, където и да се намираш. Князът (Фердинанд - б.р.)назначи майка си за командващ Девети пехотен полк (сигурно знаеш, че в чужбина в страните с монархии, на владетелките и принцовете се поверяват полкове) и Княгинята официално прие командването на полка, който ще носи името и, цветовете и (синьото на Франция) и монограма и. Такива неща ви връщат в друг век…”

 (Граф Робер дьо Бурбулон. Български дневници)
Традиционно монарсите разполагат със свои лични гвардейски части - това са формирования със специален статут, ясно различимо облекло, командвани от най-доверените на владетеля офицери. Гвардията носи вътрешния караул на двореца, охранява непосредствено покоите на владетеля и семейството му и придружава монарха при всички официални церемонии. По тази причина службата в гвардията винаги се е считала най-престижна и по-същество гвардейските офицери са част от придворната аристокрация. Лейбгвардията носи като свое знаме личния щандарт на монарха с неговия владетелски герб - наследство от герба върху щитовете на средновековните рицари.

“…за войнската чест и за славата на бойното знаме”

  (част от текста на военната клетва)

Историческият факт че никоя страна в света не може да се похвали с пленено българско бойно знаме е един от първите поводи за гордост, който всеки българин ще посочи. Действително няма военен музей по света, който да има трофейно българско знаме.

В същото време в софийския военноисторически музей са изложени 62 пленени бойни знамена на всички армии, които са имали нещастието да воюват срещу българската. Тази българска военна гордост се е превърнала в клише, но много от днешните българи, особено неслужилите не познават в дълбчина символиката на знамето и нямат представа, защо един предмет е толкова ценен и по - важен от човешкия живот.