70 г. от окупирането на България от Съветската армия – да възродим паметта!

Posted in съобщения on септември 9, 2014 by edinzavet

В понеделник вечерта членове на клуб „Един завет” очертаха с 800 запалени свещи силуета на паметните плочи на 1 и 6 пехотен полк от I софийска „желязана” дивизия. Така клубът на потомците на офицерския корпус на Царство България подкрепи инициативата за възстановяване на военния мемориал, който е бил на мястото на днешния рушащ се паметник „1300 години България” до НДК.

EdinZavet-5

Акцията е свързана и със 70-годишнината от окупирането на България от Съветската армия. На кръглата, 70-та годишнина от трагичната дата, погубила за десетилетия националния ни дух, ние искаме възраждане на паметта за истинските герои на България. В събитието се включиха много граждани, членове на групата за възстановяване на паметните плочи във Фейсбук. Преди няколко дни те внесоха в Столична община петиция с близо 5 000 подписа за възстановяване на мемориалните стени на прославените полкове.

Повече за възстановяването на паметника може да чуете в записа от предаването „Какво се случва“ с участието на председателя на клуб „Един завет“ Борис Станимиров и зам.кмета на София Тодор Чобанов.

IMG_1 EdinZavet-4 EdinZavet-5

Статия за клуб „Един завет“ в списание ТЕМА

Posted in военна периодика, съобщения on септември 4, 2014 by edinzavet

Tema1

В бр.34 (663) от 1-7 септември списание ТЕМА помества обширна статия на Искра Ценкова за клуб „Един завет“

 

ИСТРОИЧЕСКИ РАКУРСИ

За честта на пагона

ИСКРА ЦЕНКОВА

Членовете на „Един завет“ могат лесно да бъдат разпознати. По еднаквите значки на реверите им. Отличителният знак не се продава, не се разменя. Получава се лично от жив възпитаник на ВНВУ и кавалер на ордена за храброст. Значките са произведени в Италия през 90-те години от офицери, част от старата емиграция, и са точно копие на значката на Съюза на запасните офицери, носена от офицерския корпус преди 9-ти септември. На повечето от снимките си като кмет на София ген. Владимир Вазов е с тази значка на ревера.

„Един завет“ е името на Клуба на потомците на царския офицерски корпус. Неформалната организация възниква през 1996 г.  като младежка секция към Съюза на възпитаниците на Военните на Негово Величество училища. През 2008г. клубът е преучреден като организация на потомците, а членовете й не са само младежи, обединява над 80 души на различна възраст – от 18 до 80 години. Разпръснати са из цялата страна, в различни краища на света. Като кръвни потомци на офицерския корпус от Третото българско царство и на Обществото на кавалерите на ордена за храброст, те претендират за правото да възкресят дълго потулваната и забравена история на предците си под пагон. Сред тях има и такива, които до скоро  не знаят почти нищо за своите родственици, дълги години имената им са споменавани в семейството с половин уста. Тази част от фамилната история е била строго пазена тайна по време на комунизма, защото, нарушаването й се е наказвало с лагер в Белене.

 

Сабите, снимките, потретите, ордените

 

на героите от войните са били крити или ограбени от милицията при многократните обиски. Случвало се е тези семейни реликви да се загубят и при някое от поредните изселвания.

Историята на българския офицерски корпус е драматична, а за да бъде разбрана трябва да се върнем към 1907 г., когато се създава Съюзът на запасните офицери, разказва Борис Станимиров, председател на Клуба на на потомците на царския офицерски корпус. Борис е потомък на седем български офицери с името Станимиров, сложили пагон преди 9 септември. Дядо му по бащина линия Иван Станимиров е бил офицер и командир на мостовата дружина. Строил е мостовете при боевете на река Драва. По време на Втората световна война е ранен, награден е с орден за храброст.

Офицерският корпус на Третото българско царство не е многоброен, но е гръбнакът на държавата. Кадровите офицери, избрали пагона за свое професионално поприще, са малко над 8 хил. души. Толкова са кадрите на Военното на Негово Величество Училище (ВНВУ), изковани от създаването му след Освобождението до 1944 г. Голяма част от тях загиват по фронтовете. В офицерския корпус влизат и възпитаниците на Школата за запасни офицери, мобилизирани по време на войните. Уставът и членството в Съюза на запасните офицери давали право на бившите бойци под пагон да посещават приеми, да

 

обличат на Гергьовден старите си униформи,

 

да се събират на чествания. Така честта на храбрия български офицер е съхранена дори след излизането му от строя. Офицерското съсловия сформира и голяма част от държавния елит на Царска България – академици, политици, индустриалци, художници, писатели. Войните отвеждат   младежите с дипломи от престижни европейски университети в Школата за запасни офицери, за да заминат за фронта под пагон. Униформата обличат художникът Константин Щъркелов, писателите Димитър Димов и Йордан Йовков, Кирил Христов, Чудомир, а басът Борис Христов е запасен поручик от Първи конен полк. Царски офицери са и наследниците на Каравелов, на Каблешков, на Райна княгиня. ВНВУ кове и бъдещите дипломатически кадри на България.

„Царските салони в сградата на ВНВУ са били най-луксозните му парадни помещения. В тях царят е приемал лично офицерите при производството им в чин. Сядал е до всеки, разговарял е с него, оказвал им е височайша чест. Цар Борис III е познавал отлично всичките си офицери. Професията е потомствена като традиция, много от възпитаниците на ВНВУ са били

 

второ или трето дори поколение под пагон.

 

Царят се е интересувал поименно от бащите им, от родствениците им“, разказва Борис Станимиров, който е и създател на патриотичния исторически сайт „Един Завет“.

Софийската организация на запасняците се появява в 1907 г. с благотворителна цел и идеята да обедини излезлите от служба офицери. Година по-късно софийският клуб се слива с клубовете от други градове в национална структура, която години наред ще участва в пренареждането на сложните и бурни обществени и политически промени в страната. Офицерите от запаса устройват кървави политически преврати, част са от противоречивите събития в страната.

След Ньойския договор от 1919 г. Съюзът на запасните офицери придобива особена мощ и влияние. Редиците му нарастват, подхранени са от влялата се в него огромна армия от запасни офицери, извадени под диктат от редовна служба. Клаузите на договора посичат редовната ни армия, забраняват съществуването на военна академия, флот, авиация, а випуските на ВНВУ са намалени до няколко десетки души. България има право само на погранична стража и жандармерия. За да се съхрани, армията ни минава в полулегалност. Създават се много граждански институции, които на практика функционират като военни. Железопътните войски скриват цялата инженерна част на армията, Морското на Неговото Величество Училище е замаскирано като Рибарско на остров Св. Кирик край Созопол. Войниците и подофицерите укриват по къщите и плевните оръжието, което трябва да се унищожи и предаде на съюзниците. В големите гарнизонни градове като Плевен и Шумен, ветераните от войните пренасят по цели нощи картечници и ги крият в тайници.

След 9 септември организацията е забранена като „фашистка”. Българското офицерство е унизено, жестоко разгромено и репресирано. Много от офицерите, проливали кръвта си за родината, са избити без съд и присъда още в първите дни след преврата. Председателите на Съюза на запасните офицери са разстреляни. Точно на 9 септември полк. Славейко Василев, който по това време оглавява организацията,

 

се самоубива, скачайки от прозореца.

 

Той е и последният й председатал преди разпадането й. Полк. Славейко Василев е офицер, герой от няколко войни, участва и в деветоюнския преврат през 1923 г., депутат е в няколко народни събрания, министър е в кабинета на Андрей Ляпчев, но най-вече е човек с железен характер. Самоубийството му и до днес е под съмнение. Само въпрос на поругана чест ли е?

В годините на социализма възпитаниците на ВНВУ се събират рядко на срещи на випуска. Стотици от тях са изпратени в концлагера в Белене. Тези, които остават отвън телените решетки, са зорко следени и преследвани. Досиетата им в Държавна сигурност преливат от доноси, включително и за това, че пеят на сбирките си националния химн „Шуми Марица“ и други патриотични песни.

След 10 септември 1989 г. офицерите от Третото българско царство се събират и през 1992 г. основават Съюза на Възпитаниците на Военното Негово Величество Училище. В организацията на бившите членове на офицерския корпус на Царство България членуват и кавалерите на Военния орден „За храброст“, завършили ВНВУ или Школата за запасни офицери. Учредителите са 570 души, а членовете– няколко хиляди в цялата страна. Събират се в клубове по випуски. Възрастта им е достолепна, въпреки това все нещо в стойката на тия доблестни мъже издава, че са били командири под пагон, че са се клели във вярност на Родината. Някога са учили заедно, след това са били бойни другари, днес пак са неразделни. Живите представители на випуските вече са се стопили до трима-четирима ветерани, но сбирка не прескачат. Срещат се във фиксиран ден и час,

 

клуб с клуб не си мешат фуражките, по-младите зачитат старшинството на випуските преди тях,

 

Повече от 20 години беловласите ветерани издават и свое списание – „Един завет“, наследник на юнкерското „Родна стряха“. Като млади са участвали в редакционната му колегия, ентусиазмът им не е секнал и до днес.

„Нашият клуб няма претенции да е в широк спектър патриотическа организация, нито военно-историческа в широкия смисъл – да разглеждаме битки, въоръжение, стратегии. Гледаме на тези аспекти косвено. Ние изследваме личността на българския офицер, съдбата му и така на практика се опитваме да обхванем целия офицерски корпус. Целта ни е да извадим от забвение колкото е възможно повече имена. Качваме на сайта пълните списъци за отделните випуски на ВНВУ. Успяхме да изровим от архивите и пълния списък с имената на загиналите при атентата в църквата „Света Неделя“ в 1925 г.“, разказва Борис Станимиров.

Работата на потомците по възстановяването на късчетата родовата, а оттук и националната историческа памет, е изцяло на доброволни начала. На този етап събират информация от наследниците и я обработват. Още не са стигнали до ровенето по прашните държавни архиви. Випуските преди 1929 г. са най-трудни за изучаване. За пръв път през 1929 г. юнкерите от 47-ми випуск събират фотографиите си в луксозен юбилеен албум и тази практика става традиция. Пети випуск, от който излизат капитаните и офицерите, участвали в Сръбско-българската война, също подвързва в албум ликовете си за 50-годишния юбилей от завършването си. Имената на офицерите, загинали във войните, пък са изписани на плочи в църквата „Светите архангели“ към Военната академия. Някога в храма са минавали за молитва и причастие всички юнкери. Произвеждани са в офицерски чин пред иконата, разказва Борис Станимиров. След 9 септември

 

светинята става склад за сено.

 

Едва преди две години Военната академия възстановява църквата с помощта и на спомените на живите възпитаниците на ВНВУ от Съюза. Възстановени са и унищожените плочи, на които са изписани по випуски имената на всички загинали на фронта възпитаници на Училището. Офицерските потомци подготвят проект за описване на гробовете на офицерите и генералите в Централните софийски гробища. Част от гробовете да минат под патронажа на общината или министерството на отбраната, за да има кой да се грижи за тях. Някой от офицерите нямат живи наследници, семействата им са били погубени до крак от комунистите.

 

Борис Станимиров за мемориалните стени на I и VI полк

Posted in съобщения on август 25, 2014 by edinzavet

pam1

Председателят на клуб „Един завет“ Борис Станимиров за инициативата за възстановяване на мемориалните стени на 1-ви  и 6-ти полк

Новините на Нова Телевизия, 25 август 2014

 

 

Да си върнем паметта!

Posted in съобщения on август 22, 2014 by edinzavet

Борис Станимиров  /  статия за „Петте кьошета“ / 

1-6polk

 

Всяка цивилизована нация на земята тачи своите загинали воини. Независимо колко космополитна, мултикултурна, миролюбива и толерантна е тази нация, някъде на хубаво място в нейната столица има дълга мраморна стена, на която са написани имената на мъже, паднали в битка.

Такава стена има в Лондон, точно срещу известния Тауър Бридж. Там на войнишката задушница потомците водят децата си и поставят малък изкуствен мак (символ на паметта към падналите за нацията) върху името на своя човек.
Такива стени има в САЩ, Франция, Израел, Полша… съвсем навсякъде
В България подобни монументи също има. Има ги в градовете и в селата. Паметниче с изписани десетина имена на редници и фелдфебели. Тук – там има избеляло портретче на мъж със смешни мустачки, останал завинаги на двадесет и две, като в онази песен…

Навсякъде!  Не навсякъде! Не и в София! Не и днес!

Една от легендарните български бойни части е Първа пехотна софийска дивизия, известна като “Желязната”. В Балканската война дивизията се бие с турците при Люлебургаз, Гечкенли – Селиолу, Бунархисар и стига до Чаталджа. В междусъюзническата война I Софийска бие сърбите към Ниш и се сражава с гърците по поречието на Струма. През първата световна война дивизията участва във военните действия на Западния, Северния и Южния фронт.  В Сърбия води Моравската операция, после  Косовската операция, след това превзема Лясковац и Пирот. На Румънския фронт победният марш на дивизията започва с превземането на Тутраканската крепост. После на 15 октомври 1916г. при Кубадин шопите прегазват на нож руските части. Няколко седмици по-късно полковете  преминават в тържествен марш по улиците на Букурещ…

През 1917г. Първа софийска е прехвърлена на Южния фронт, където след пробива при Добро поле и Солунското примирие е предадена в плен. Не се предава, предадена е в плен, съгласно клаузите на примирието. При този плен нито едно полково знаме не попада у врага. Всички до едно са спасени с риск за живота на офицери, подофицери и войници, които под заплахата от разстрел го крият под дрехите, във възглавнците си, в тайници и хралупи и след бягства и нощни преходи успяват да върнат всички знамена непокътнати в двореца.

На тази легендарна бойна част е посветена книгата “Един от първа дивизия” на поручик Георги Георгиев, издадена 7 пъти преди 9 септември и забранена след това от комунистите.

Желязната дивизия е легенда. В периода между двете войни, признателни софиянци издигат пред казармите на 1-ви и 6-ти полк три големи мраморни стени, на които със златни букви са изписани имената на близо 4 хиляди загинали офицери, подофицери и войници. Монументът се превръща в място за помени, паради, войнски клетви  и различни тържествени чествания.

При строежа на НДК комунистите с охота разрушават паметника. Бойците са се сражавали срещу братята руси, а на всичкото отгоре са имали наглостта и да ги победят и обърнат в позорно бягство… при това в мрачните години на “фашисткото робство”, както наричаха широк времеви диапазон между турското робство и техния Девети.  На мястото на плочите е построен шестоъгълен паметник, известен на софиянци с циничния полифалически прякор.

Четвърт век след падането на комунизма,  българската държава и Столична община не възстановиха плочите с имената на загиналите воини.

През последните две десетилетия,  каузата за възстановяването на паметта на Желязната дивизия занимава тесен кръг пределно възрастни “царски офицери”  от Съюза на възпитаниците на ВНВУ и общинския съветник  Вили Лилков. С годините се направиха някои стъпки.  Столична община безвъзмездно дари терен близо до мястото  и учреди правото на строеж на Министерство на отбраната.  Министър Бойко Ноев при тържествена церемония положи основен камък. После правителството се смени. После никой не направи нищо. Смениха се много правителства и кметове. На всеки гергьовски парад старците, възпитаници на царското Военно училище молеха за среща с президента, с министъра, с кмета. Обещаваха им. Разрешителното за строеж изтече. Общинският съветник Борислав Бориславов направи нужното да бъде подновено. Към призивите за възстановяване на паметника се присъединиха нови организации и нови общински съветници. Нищо не се случи.

Тези дни Столична община предложи на обсъждане проекти за развитие на площта около саморазрушилия се шестоъгълен  бивш паметник.  Днес вече има Facebook. Хиляди граждани се включиха в призива. Направиха електронна подписка, създадоха група. Някои медии, отегчени от лятната скука дори написаха за паметника. Колелото се завърта. Развръзката предстои.

Няма друго почтено, отговорно и справедливо решение, освен възстановяване на стария, разрушен паметник на софийските герои в оригиналния му вид и задължително на истинското му място! То носи сенките на мъртвите – на падналите герои и на техните потомци, които година след година са се покланяли пред имената им, докато червеният Нерон и времето не изличиха и хората и спомена. Когато отново изпишем в мрамора имената на предците си, това ще бъде като да прелеем кръст от вино по изсъхналите  затревени гробове из целия бурен европейски Югоизток, отъпкан от навущата им.  Ще си върнем паметта.  Душите на мустакатите,  завинаги млади софиянци  ще ни благословят от небето.  Дали тъкмо този благослов, на забравените предци не ни е нужен, за да излезем от лабиринта на цинизма, в който десетилетия се въртим, минавайки ден след ден покрай оглозганото скеле на бившия монументален шестоъгълник?

Становище на Съюза на възпитаниците на ВНВУ за възстановяване на мемориала на 1-ви и 6-ти полкове на Първа пехотна дивизия

Posted in специални проекти, съобщения on август 22, 2014 by edinzavet

1-6polk

До г-жа Йорданка Фандъкова
Кмет на гр. София

Г-н Петър Диков
Главен архитект

Направление „Архитектура и градоустройство”
Столична община
Ул. „Сердика”N5

СТАНОВИЩЕ

от Съюза на възпитаниците на военните на Н.В. училища, ШЗО и родолюбивото войнство и гражданство,
военно-патриотичен съюз, съгласно нормативната класификация на Министерство на отбраната

Относно:
Обществено обсъждане на конкурс „Зоната на архитектурно-художествен синтез „Тринадесет века България“ в контекста на реконструираното пространство на НДК – пл. „България“ гр. София

Уважаема Госпожо Фандъкова,
Уважаеми дами и господа,

На мястото на днешния полуразрушен паметник „13 века България” в периода между двете войни благодарни и родолюбиви софиянци издигнаха три мемориални стени, на които бяха изписани имената на близо 4000 офицери, подофицери и войници от Първа пехотна софийска дивизия, загинали по бойните полета на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Заради своя героизъм дивизията получава прозвището „Желязната”. Първа Софийска е един от върховете на българския боен дух.

При изграждането на днешния комплекс НДК военният мемориал беше разрушен и на мястото му бе издигнат паметника „13 века България”, който днес е в руини.

За изминалия четвърт век след падането на комунистическия режим, нашият Съюз многократно, постоянно и настоятелно се обръщаше към всички държавни институции с искане да бъде възстановено емблематичното за стара София място на синовна почит и национална памет. Уви, до този момент без особен резултат, въпреки активното съдействие на няколко общински съветници и редица обществени отганизации.
Не прилагаме преписката по случая, защото тя представлява тъжна равносметка на четвъртвековни безплодни усилия да върнем на софиянци тази памет, която им принадлежи и да окажем християнско уважение към нашите герои.

Във връзка с текущото обществено обсъждане на конкурс за пространството около бившия паметник „13 века България” категорично настояваме:

Няма друго почтено, отговорно и справедливо решение, освен възстановяване на някогашния паметник на софийските герои в оригиналния му вид и на истинското му място! Когато отново изпишем в мрамора имената на предците си, това ще бъде като да прелеем с вино изсъхналите затревени гробове из целия бурен европейски Югоизток, отъпкан от цървулите им!

Госпожо Фандъкова,

Нашият съюз обединява последните живи кавалери на Военния орден „За храброст”, възрастта на повечето от нас е над 90 години. Физическите сили вече не достигат, но духовните са крепки. Ще се борим за възстановяването на този паметник! Ако не го дочакаме, след нас ще се борят нашите деца и внуци.

От горчивия опит си даваме сметка, че ще се намерят наредби и алинеи, които формално да попречат на възстановяването на паметника. Вярваме, че изборът все пак е Ваш. Изборът, да се наредите в дългата редица български държавници, които намериха оправдание да не възстановят паметника, или да направите това, което трябва, като християнин, като българин, като софиянец, като учител и като кмет!

С уважение и надежда,

Кап. Атанас Илев
Председател на СВ ВНВУ, ШЗО и РВГ

София, 22.08.2014г.

snimki 001 snimki 002

Дължим им този паметник!

Posted in съобщения on август 19, 2014 by edinzavet

Пейо Колев, цитиран в ДНЕВНИК

pam-2

Гледам лицето на прадядо ми от пожълтялата фронтова картичка. Трудно различавам чертите му. Един млад мъж, който се усмихва. Защо се усмихваш, му казвам, почти на глас. Нима е такъв купон тая война? Нима не си оставил вкъщи млада жена, пеленаче, нивичка? Давам си сметка, че той е много по-млад от мен на тая снимка, и някак си пак ми е прадядо.

Прадядовците ми са се върнали у дома живи от тия войни. Продължили са простия си беден живот, дълбали са нивичките с първобитните си рала, записвали са новородените теленца в семейната Библия. Всеки Божи ден.

Нечии други прадядовци никога не се завърнаха. Не успели да погалят за последно разпуснатата вечер коса на младата си жена, покрита цял ден от забрадката, пазела ги от чужди погледи и изгарящото слънце по жътва. Сигурно с последния си дъх са докосвали земята, напомняща им за дома и семейството. А може би не са имали време дори за това.

Те са загинали, за да може други да живеят. Тези другите, са нашите предци, ако те бяха загинали, нямаше да живеем ние.

Ето как въпросът с този паметник стана екзистенциален за мен. Защото все пак ние им го дължим. Така, съвсем просто, по войнишки, както е било преди 80 лета. 80 сеитби, 80 жътви, ако щете. Там, някъде са останките от техните кости, техните прости цървули, техните вече ръждиви копчета на износените, но спретнати униформи. Нищо не е останало от тях освен имената им.

И ние.

 

Столична община да възстанови стените с плочите на I и VI полк!

Posted in съобщения on август 8, 2014 by edinzavet

Научихме, че Столична община подлага на обществено обсъждане съдбата на печално известния паметник „1300 години България“ в парка на НДК.  Предложенията са  различни, сред тях има и една авангардна идея, която възпроизвежда  в модернистичен проект плочите с имената на загиналите от I и VI полкове на I Софийска дивизия, наричана „желязната“.

Похвално е, че след 20 години срамно мълчание на държавата в лицето и на общината и на МО, някоя институция най-после е решила да обърне внимание на дългогодишните усилия на нашия Съюз, но и на много други родолюбиви организации, общински съветници и инициативни комитети, за възстановяване на паметта за военните герои на София, написали най-славните страници от българската бойна история.

Въпреки това, Съюзът на възпитаниците на Военните на Н.В. училища и клуб „Един завет“ настояваме, паметника да бъде възстановен в неговия автентичен вид, просъществувал от Първата световна война до 1981г,  когато е съборен от комунистическата власт!

1-6-rreg-mem

 

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 41 other followers