Памет за разстреляния на 1 февруари 1945г. български държавен и военен елит

На 1 февруари 1945г. т.нар. „Народен съд“ осъжда на смърт тримата регенти на Царство България, министри, народни представители, царските съветници и цялото висше ръководство на българската войска – общо 147 души. Същата нощ хората са разстреляни и заровени в изкоп от паднала авиобомба край Софийските гробища. На 1 февруари Клуб „Един завет“ ще почете паметта на погубения български национален елит. Ще пуснем в небето над София 147 огнени фенера*.

1 февруари 2012, 19:00 ч.,
Паметник на жертвите на комунизма (до НДК)

На 1 февруари ще стартира проектът „Погубените 1945″. В продължение на цялата година на специално създаден сайт ще показваме снимки от процеса на т.нар. „Народен съд“ срещу държавните мъже на Царство България. Снимките са от архива на фоторепортера Тодор Славчев и никога досега не са публикувани. Уникалните фотографии бяха предоставени специално на „Един завет“ от внучката на фотографа г-жа Яна Узунова.

________
 *В случай, че метерологичните условия не позволяват пускане на фенерите, ще почетем жертвите със свещи.

Новогодишно тържество на Съюза на възпитаниците на ВНВУ

На 28 декември 2011г. в голямата столова на Военното на Н.В. училище се проведе традиционното новогодишно тържество на Съюза на ВНВУ. Тази година не бихме нарекли тържеството бал, защото нямаше валсове и танга, което отчитаме като сериозен недостатък. По традиция масите бяха подредени по випуски, имаше над 100 души от цялата страна, които с добро настроение отпразнуваха поредната година от общото си битие.  Един завет беше представен от 18 души, въпреки работния ден и междупразничния период. Тържеството започна с благослов на трапезата от о. Ангел от Св. София и Господня молитва. Като най-висок гост на вечерта, Началникът на отбраната ген. Симеонов отправи думи на благодарност и възхищение към възрастните офицери. Музикално-танцова програма изнесоха деца от ансамблите към военен клуб Пловдив, дошли специално за случая.  Председателят на Съюза полк. Рухчев произнесе официален тост за начало на вечерята. По случай новата година към присъстващите се обърна о.р.кап.д-р Боньо Бонев (67в.), син на последния командир на 9 пехотен пловдивски на Н.Ц.В. Княгиня Клементина полк, който прочете свое стихотворение. Прозвучаха „Шуми Марица“ и „Велик е нашият войник“. Отново видяхме рубинените кръстове на Военния орден, не в музея или витрината, а на гърдите на последните живи рицари на българската храброст!

10 януари – годишнина от варварската бомбардировка над София през 1944

Ние помним!
Бог вижда!

 

снимки: Изгубената България

Проф. Иван Дреников, син на последния командир на ВНВВ полк. Г. Дреников

Крием самолети в плевници заради Ньойския договор
 Михаил Григоров, в. Българска армия, 09.12.2011

Професор Иван Дреников живее близо половин век във Венецуела, но е уникален родолюбец и син на легендарния полковник Георги Ст. Дреников – последният командир на Въздушните на Негово Величество войски, който има изключителни заслуги за изграждането на бойната ни авиация, летищата и безмоторното летене. Заедно с брат си Кирил професорът създава в Белгия най-големия исторически архив за България зад граница от 30 тона. Архивът е депозиран в Станфордския университет в Калифорния.

- Професор Дреников, как се възстановява българската бойна авиация след Ньойския договор?

- След ратификацията на договора в България идва международна комисия, която трябва да провери спазването му. В една от клаузите е записано, че страната ни няма право да има военна авиация, което на практика е означавало да не притежава самолети, чиито двигатели да са по-мощни от 180 конски сили. Когато у нас хората разбират, че ще идва такава комисия започват да разглобяват германските самолети „Албатрос” от Първата световна война. Така на части те скриват в плевниците в Пожарево и край летище Божурище около 12 самолета. Около 1925 г. България започва да мисли за създаване на авиация. Изпратени са две български комисии за закупуване на самолети. Едната комисия отива във Франция, другата в Англия, като задачата е да се закупят по шест самолета. Комисията във Франция избира самолета „Потез”, чийто мотор е с голяма мощност, като се договаря с французите да сложат номера на по-слаби самолети. Другата комисия в Англия харесва самолета „Бристол”, но англичаните монтират двигатели съгласно Ньойския договор. По тази причина тези самолети започват да падат, защото двигателите не отговарят на конструкцията на самолета, и да загиват пилоти и наблюдатели. Даже се говори, че това слага началото на военните гробища в София. Със създаването на Държавната аеропланна работилница през 1925-1926 г. започват да възстановяват „Албатроси”-те от скритите части. Така възниква Трето разузнавателно ято от самолети ДАР- 2, чийто първи командир е моят баща капитан Георги Дреников. ДАР-2 летят успешно до края на 1930 г.

 

- Как се развива по-нататък военната авиация?

- Аеропланната фабрика в Казанлък заедно с италианската фирма „Капрони” започва да строи изтребители по италиански образец. Тъй като нямаме право да строим бойни самолети, те го удължават и самолета се превръща в учебен. Така през 1928 г. се създава Първи армейски орляк. Командир на този орляк през 1934-1935 г. е моят баща.

- Как се създават първите военни летища?

- Баща ми е работил по създаването на много летища като интендант на въздухоплаването в периода от 1932 – 1934 г. Работил е по създаването на летище Пловдив , както и на летище „Орлино” в Доспатската долина на височина 1200 метра. Това беше най-високото летище на Балканския полуостров.

„Войници на милосърдието“ – история за човещина и приятелство между българи и хървати

Музикалният салон на Военния клуб се оказа малък за да побере желаещите да приветстват българското издание на „Войници на милосърдието“. Книгата на българската журналистка, живееща в Хърватия Диана Гласнова представя историята на отношението на българските офицери и войници към хърватското население по време на втората фаза от участието на България във Втората световна война, когато частите на Първа българска армия преминават през хърватска територия. Десетилетия наред югославската комунистическа пропаганда рисува един негативен образ на българите. Книгата на Диана Гласнова опровергава клеветите и вади на бял свят истината – разказва история на милосърдие, приятелство и човечност, проявени от българските военни към традиционно приятелския хърватски народ.  Книгата „Войници на милосърдието“ представлява монументално тригодишно изследване на архивите на Хърватия, България, Сърбия, Русия и Украйна, стотици разговори и интервюта с възрастни хърватски граждани и български военни ветерани.

Книгата е създадена по идея на Рашко Иванов – председател на българската общност в Хърватия. Тя бе издадена в Загреб през 2009г. На премиерата в хърватската столица са присъствали над 300 души, сред които и много ветерани от хърватската освободителна война през 1991г. 

Освен за действията на българските офицери и войници на хърватска територия, книгата хвърля човешки поглед върху малко известната история на българо-хърватското военно сътрудничество преди 9 септември 1944г. Гласнова разкрива драматичната съдба на 16-те юнкери от Независимата хърватска държава, обучени във Военното на Н.В. училище с 64 и 65 випуск, разстреляни от титовистите на 15 септември 1944г. Споменава се и  Легията на хърватските военноморски сили, дислоцирани във Варна през войната и изпълняващи патрулни и миночистачни мисии. Хътватската част от 500 души под командването на кап. Андрьо Врътлян е действала под немска униформа, с хърватска емблема на ръкава.

Събитието бе почетено от пълномощния министър на Хърватия в София, г-жа Даниела Барешич.

Вечерта започна с Аве Мария от Шуберт в изпълнение на проф. Йосиф Радионов – цигулка и Зорница Радионова – пиано.

След това говориха:

Рашко Иванов – председател на българската общност в Хърватия

Божидар Петрач – председател на Съюза на хърватските писатели

Полк. Никола Рухчев в емоционално слово представи книгата и нейната история, като разказа за пътя на Българската армия в Хърватия, жестоката съдба на бежанските колони хърватски жени и деца, търсещи спасение от сръбските партизански части, проявената от българите човещина. Полковникът посочи сред присъстващите в залата живи участници в събитията като кавалериста Никола Шишков (65 в. , кВоХр), вдовицата на Марин Конов (ВоХр) и разказа за хърватските си съвипускници и за посещението си в Хърватия през 2009г. по пътя на историите, описани в книгата.

Капитан далечно плаване Атанас Илев (ВМНВУ, 64 в. ВоХр, зам-председател на Съюза) разказа за Военноморския флот на Независимата хърватска държава, дислоциран във Варна до септември 1944.

С кратки и смислени думи към присъстващите се обърнаха и полк. Севастиян Добрев от името на МО, българският издател Валентин Минев от ИК Вион,  Лука Станчев от Граждански клуб – Пловдив.

Авторката Диана Гласнова благодари на всички, допринесли за книгата, като подчерта, че истинските автори са десетките хора, които е интервюирала, а тя самата само е записала думите им. Авторката подчерта, че всяка дума в книгата е истина – публикувана, документирана или изречена от очевидци и участници в събитията, които стоят зад написаното с имената си.

След представянето гостите преминаха в съседния салон на чаша вино, а авторката даде десетки автографи.

Утре, 17. декември книгата ще бъде представена и във Военния клуб в Пловдив от клуба на СВ ВНВУ в града.

Диана Гласнова е член на СВ ВНВУ, а Съюзът има водеща роля за организацията на превода, издаването и разпространението на книгата в България. Книгата „Войни на милосърдието“ разбива клишетата на подменената история и изважда на бял свят закъснели истини,  истории за хуманизъм и милосърдие, с които българското общество може да се гордее.

Разказахме за Хърватските ветерани ТУК>>

За Хърватските юнкери във ВНВУ ТУК>>

Разказахме за хърватското издание на книгата ТУК>>

Интервю с Диана Гласнова можете да прочетете ТУК>>

Полк. Иван Бонев – герой в служба на дълга

По-рано тази година информирахме нашите читатели, че председателят на клуб „Пловдив“, о.р. кап. д-р Боньо Бонев (67 в.) подготвя книга за своя баща  полк. Иван Бонев (38 в.), героят от Деве Баир, последният командир на 9-ти пехотен пловдивски на Н.Ц.В. Княгиня Клементина полк. Героят от две войни, любимецът на войниците и гордост на пловдивчани намира своя край в концлагера Росица.

Прекрасно е, че книгата излезе в годината на 125-годишнината на полка и стана част от тържествата по овековечаването на тази прославена военна част.

На 21 ноември книгата бе представена в Театралния салон на Военен клуб – Пловдив. Присъстваха десетки членове на Съюза, граждани, членове на родолюбиви организации, представители на пловдивската културна общественост. Специално за събитието от София бе дошъл председателят на Съюза полк. Рухчев.

Седмица по-късно, на 28.11. на разширено заседание на управителния съвет на СВ ВНВУ, редакционната колегия на сп. Един завет и ръководствата на софийските клубове (по випуски) полк. Рухчев разказа за премиерата в Пловдив, а зам.председателят к.д.п. Атанас Илев представи книгата пред софийските читатели.

 

„Поривът на гимназистите да кандидатстват в кадетските класове на Военното на Н.В. училище бе неудържим.  Двадесет и шест от тридесет и двамата ученици в нашия клас бяха подали документи и се готвеха за конкурса. Те виждаха себе си при всяка среща с млад офицер. Красива униформа, ботуши, шпори, сабя, пелерина, ръкавици, шапка с кокарда. По такъв офицер въздишаха ученички и млади госпожици.“

„Моята служба“ – военна автобиография на полк. Величко Величков

На 18 ноември 2011г. в салона на Съюза на военноинвалидите бе представена книгата „Моята служба“ – военна автобиография на полк. Величко Величков. За полк. Величков – командир на ПВО на София по време на англо-американските бомбардировки и за предишната му книга „Въздушна тревога“ вече сме разказвали подробно.

Книгата „Моята служба“ е издадена с усилията  на внучките на полковника – Лилия Христова и Виолета Енчева. Изданието е подпомогнато и от Обществен дарителски фонд – Средец.

Книгата проследява живота на Величко Величков от детството в родния Разград, през гимназията, стажът му като учител, годините във Военното на Н.В. училище (38-ми випуск) и служебната му кариера като артилерийски офицер. 

Величко Величков има художествена дарба и прави отлични карикатури. На представянето част от оригиналите бяха подредени в залата. Внучките на полк. Величков представиха историята на книгата и прочетоха избрани откъси. След официалната част членовете на „Един завет“ и гостите общуваха на малък коктейл.

Полк. Величков е възпитаник на 38-ми випуск, произведен по време на Първата световна война. Възпитаниците на випуска са в разцвета на кариерата си по време на  Втората световна война и представляват гръбнака на командването на българската армия. В своите записки Величков  споделя и младежките си спомени от Балканските войни с целия ентусиазъм и покруса.  Погледът към четири войни прави книгата особено интересна.

Долу Ньой!

На 28 ноември зала „Тържествена“ на Военния клуб беше препълнена с хора. Съюзът на възпитаниците на ВНВУ домакинства тържествена паметна вечер, посветена на годишнината от срамния за цивилизована Европа Ньойски договор, осакатил снагата на България и наложил жестоки клаузи – смазващи за икономиката и унизителни за армията.

Хор с диригент Георги Дичев изпълни „Шуми Марица“. Залата се изправи на крака и запя с хора. След това прозвуча „Хубава си моя горо“. Беше прочетено и стихотворението „В неволя крепнем“, което се счита за химн на Западните покрайнини. Към присъстващите се обърнаха Иван Николов – председател на Културно-информационния център на българите в Босилеград и Зденка Тодорова – председател на Хелзинския комитет за защита правата на българите в Сърбия.

Беше показан филма на Зденка Тодорова и Венцислав Тоцев „Взривена памет“, разказваш за съдбата на българите в Царибродско и Босилеградско.

Нека не забравяме, че между 1919 и 1942г. вечерната проверка във Военното на Н.В. училище, преди свалянето на знамето завършваше с необичайната команда, подавана не от офицер, а от старши юнкер:

- Другари, помнете Ньой!

- Помним Ньой ! Готови сме да мрем за България !

19 ноември – годишнина от боя при Сливница и празник на българската пехота

Български офицери в Сръбско-българската война 1885г. Източник: Изгубената България

На 19 ноември 1885г. при Сливница българската пехота с невиждана по своята храброст атака „На нож’“ отблъсква многобройната и опитна сръбска армия и написва първата  страница в историята  на новата българска войска.  Тази битка има гигантско историческо значение. След пет века на липсваща държавност, младото княжество е изправено пред първото си предизивикателство. Българският дух помита противника. Оттам нататък бойният път на българите е предопределен – летвата е вдигната максимално високо – нищо по-малко от победа, нито едно пленено знаме, нито един непобеден враг. Да, загубихме много войни. Но влязохме с „Шуми Марица“ в Одрин, Солун, Букурещ, Ниш, Скопие, Охрид, Прищина, разбихме руснаците в Добруджа, унищожихме англичаните при Дойран, гонихме могъщия Вермахт до австрийските Aлпи, хвърляхме се с малки самолетчета срещу десетократно повече американски Летящи крепости и оставяхме след тях димна следа и надгробни паметници…

Когато през 2004г. шиитските милиции на Муктада Садр се вдигнаха на въстание, в Кербала настана истински ад. Повечето държави изтеглиха своите части. Армията на Махди завладя целия град без една малка зона… Малкият български експедиционен корпус зае позиция в сградата на кметството и в продължение на няколко денонощия отблъскваше атака след атака. Кметството на Кербала не падна. Българското знаме остана неопетнено.

 Честит празник!

На 12 ноември на армейски полигон „Сливница“ се проведе турнир по стрелба с щатно армейско оръжие.

Съюзът на възпитаниците на ВНВУ уважи паметта на чуждите войни

Всяка година през ноември Съюзът на възпитаниците на ВНВУ участва в церемонията по отдаване на почит на чуждите военни чинове, погребани в Софийските централни гробища. Тази година честването се проведе на 13 ноември и бе организирано съвместно от посолствата на Франция, Германия, Великобритания и Италия. Присъстваха военни аташета и посланици, членове на дипломатическия корпус, представители на Министерството на отбраната. Съюзът бе представен от председателя полк. Рухчев (65в.) и от Димитър Казаков (64в.)

Присъстващите поднесоха венци на германското, френското и италианското военно гробище. Като офицери, хора на честта и християни, никога не сме правили разлика между загиналите свои и чужди. Взаимната почит е традиция в цивилизована Европа.  Церемонията в неделя го потвърди – рамо до рамо стояха германци, италианци, румънци, гърци, французи и англичани и почитаха заедно честта на пагона.  Почит заслужава всеки, който полага живота си за своето Отечество!

Снимки: Посолство на Франция

Герой на два народа

по повод 125 години от раждането на ген. Гарегин Нъждех
Автор: Михран Бохосян

Пламенен дух, фанатично родолюбие, умна храброст, гражданска доблест, умения на военен тактик и стратег, интелектуална мисловност и не на последно място – първокласен оратор и страстен публицист – това далеч не са всички качества, които характеризират изключителната личност на арменския национален герой Гарегин Нъждех (1886-1955 г.). Един борец за свободата на родната  му Армения, но за свободата и на свидната за сърцето му България, човек с богата ерудиция, с магнетично излъчване, последователен в идеите и революционно-борческите си дела. Дела, с които остави ярка диря в паметта на два народа.  Нека проследим, макар и накратко жизнения му път.    

Почетохме паметта на военните герои на България

И тази година десетки членове на Съюза на възпитаниците на ВНВУ и клуб „Един завет“ присъстваха на официалната военна церемония и панихида на открито във Военния мавзолей – костница. На Архангелова задушница православният български народ почита своите мъртви и отдава специална почит на паметта на офицерите и войниците, дали живота си за Отечеството.

След това членовете на Съюза се отправиха към района на Училището. В храма „Свети Архангели“ се събраха над сто и двадесет членове на Съюза, възпитаници на ВНВУ и техни потомци. Отец Ангел Ангелов отслужи заупокойна Св. Литургия за загиналите и починали възпитаници на ВНВУ и членове на Съюза. Протодякон Любомир Братоев от Патриаршеската катедрала „Св. Ал. Невски“, сам член на Съюза и потомък на славни офицери изчете имената на полк. Каварналиев, полк. Дрангов, кап. Списаревски и спомена стотици офицери, възпитаници на ВНВУ, загинали за България. Панихидата беше посетена от Министъра на отбраната Аню Ангелов, зам. министър Августина Цветкова, контраадмирал В. Гагашев  -зам. н-к на съвеместното командване на силите за отбрана на РБ, началникът на Военна академия „Г.С. Раковски“ комодор Димитър Ангелов, бившият началник на академията ген. Георгиев, о.р. адмирал Странчевски, председателите на Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите и Съюза на ветераните от войните.

Вечна памет на българските офицери, дали живота си за България!

Бог да ги прости!

(снимки: Н.Митриков – клуб „Един завет“; МО)

 

Стоманената гордост на Бронираната бригада възкръсва в Сливен

От 1998г. група ентусиазирани колекционери, моделисти, експерти и историци обсъждат идеята да се създаде „Музей на бойната слава“ в Ямбол. Организирани действия започват през 2009г. Инициативата получи сериозна подкрепа на общината в лицето на кмета Георги Славов и на много патриотични организации. Упоритите им усилия се овенчаха с успех и от скоро Обшина Ямбол получи от Министерство на отбраната терена на бившите пионерни казарми в Ямбол за излагане на експозицията. Първите експонати вече могат да се видят.
Междувременно във военноремонтната работилница в Сливен продължава реставрацията на уникалните образци немска бронетанкова техника от Втората световна война, които бяха откопани от защитната линия по юго-източно направление от времето на Студената война. Членът на инициативният комитет д-р Добромир Димитров, член – учредител на клуб „Един завет“ беше така любезен да ни изпрати снимки. Д-р Димитров е внук на поручик Васил Боев Пенчев (1906-1983)и правнук на Бою Пенчев – доброволец в боевете при Сливница от 1885г. За реставрацията активно съдейства командирът на базата подполк. Коев, а ремонтните работи се ръководят от инж. Калев.

Виж телевизионен репортаж:
http://i48.vbox7.com/player/ext.swf?vid=fcbc7d21

Реставраторите са си поставили за цел да постигнат максимална достоверност на експонатите и се грижат за всеки детайл. Специално поръчана матова боя „Европейско танково жълто” ще възпроизведе точния цвят на „Панцерите”. Ще бъде възстановена и оригиналната българска маркировка на машините от времето на Царство България – черният Андреевски кръст. Ентусиастите срещат немалко проблеми: налични са само два комплекта вериги, а ходовата част е пълна само на 4 от машините. Трябва специално да отбележем, че когато експонатите заемат своите места в Ямбол, музеят ще добие уникална стойност – нито един музей в Европа не притежава на едно място и трите модификации Panzer IV : 4 -T-IVG,4 -T-IVH,4 -T-IVJ.

67-ми випуск на ВНВУ

67 випуск на ВНВУ

Випускът влиза във ВНВУ като кадети през 1942г. Превратът на 9 септември ги заварва все още кадети. Огромната част са изключени от Училището без да станат офицери. Произведени са в първи офицерски чин чак след промените, през 90-те години на ХХ век.

Клуб 67 випуск, 7 септември 2001г. 0т ляво надясно: Емил Маргин, Димитринка Станолова – съпруга на Ангел Станолов, Милан Джорков, Хрисан Златев, Иван Орешков, Парашкева Николова, Евгени Атанасов (прехвърлен във випуска от ВМНВУ)

67-ми е предпоследният випуск, приет в училището преди 9 септември 1944г. и положил войнишка клетва кум Царя.  Тук приложеният списък е съставен на 15 септември 1992г. Той съдържа три части: живите випускници в България към онзи момент; випускниците, за които се знае, че са в чужбина и починалите випускници.

62 випуск на ВНВУ

Особено ни е приятно да разкажем за 62 випуск на Военното на Н.В. училище. Той е уникален по своему. Това е първия и последен випуск преминал пълното 6 – годишно обучение във ВНВУ в неговия втори кадетски период. Напомняме, че кадетската гимназия е забранена след Ньойския договор и възстановена през 1937г. Тогава едновременно постъпват кадети в трите кадетски класа. Най-малки сред тях са младшите кадети – родените през 1921г. възпитаници на 62 випуск. Те са прозведени в първи офицерски чин от Цар Борис III на 31 януари 1943г. – 8 месеца преди смъртта на царя – обединител. Така 62 випуск става и последния, произведен от цар Борис III.

62 випуск е уникален и в историята на нашия Съюз, тъй като клуб „62 випуск” се учредява на 10 октомври 1990г. – цели две години преди учредяването на Съюза на възпитаниците на ВНВУ. В този смисъл клуб 62 випуск е създател на нашата организация и дава важен начален тласък за нейното създаване.

Прадядото на Прошков загинал в атентата „Св. Неделя“

Кандидатът за кмет на София Прошко Прошков може да се гордее с миналото си. Инженерът се интересува от своето родословно дърво и с часове може да разказва за двамата си прадядовци и за бабите си. В рода му има известни за времето си военни, адвокати и търговци, от които Прошков е наследил по нещо. Прадядото на десния кандидат за кмет на столицата Сокол Петров е една от най-интересните личности в родословието на Прошко Прошков. Той е загинал при бомбения атентат в църквата „Света Неделя“ през 1925 година. Всъщност Сокол Петров му е прадядо по майчина линия. Той се ражда в далечната 1892 г. в Трънския край, в семейството на бежанци от близкото Кратово. През 1910 г. постъпва във Военното училище с 33-и випуск. Поради бушуващата Балканска война обучението на юнкерите е прекъснато. И през септември 1912 г. те са изпратени на фронта, за да трупат боен опит. Портупей-юнкер Сокол Петров е назначен за началник на 6-и санитарен транспорт при 13 пехотен рилски полк. Заедно с подчинените си организира прибирането на ранените от бойното поле и извозването им до полевите болници. На 1.01.1913 г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик.

33-ти випуск на Военното на Н.В. училище при производството, 1913г.

Получава назначение като взводен командир в сборната дружина на 26 пехотен пернишки полк. През 1913 г. заминава за фронта. И се бие със сърбите при Дренак. А по-късно с огромни загуби полкът спира сръбското настъпление при Калиманци. На 14.10.1915 г. при прочитането на Височайшия манифест за обявяване на война на Сърбия поручик Петров е произведен предсрочно капитан. Събитието случайно съвпада с рождения му ден. 26 пехотен полк е в състава на Първа пехотна софийска дивизия, наричана „желязната“. А по-късно влиза в състава на 7 Рилска дивизия и участва в боевете за кота 1255. Сокол Петров е награден с военен орден „За храброст“ IV ст. II.клас

През 1918 г. дядото на кмета на община „Лозенец“ Прошко Прошков кап. Сокол Петров се уволнява от армията. Като запасен офицер започва работа като чиновник в Централното благотворително на запасните подофицери дружество „Гургулят“. На 16 април 1925 г. запасният капитан Петров отива в катедралата „Св. Крал“, сега „Св. Неделя“, на опелото на своя бивш полкови командир от 26 полк, приятел и земляк ген. Константин Георгиев. Той е застрелян на улицата от комунисти два дни по-рано. Когато опелото започва, избухва заложена от терористите бомба. Сред 213-те загинали е и кавалерът на ордена „За храброст“, запасният капитан, участник в три войни Сокол Петров.

Погребение на жертвите от атентата в Св. Неделя 1925г. Източник: Изгубената България

Дъщерята на кап. Сокол Петров, Радка, е омъжена за видния столичен адвокат

„Един завет“ избра 22 септември да почете първата Царица на българите

Обикновено нашият съюз предлага патриотични инициативи, които намират вяла подкрепа от политиците и потъват в морето от чиновническо безразличие.  Така се случи и миналата година с предложението 22 септември да се чества като Ден на Независимостта и празник на българското знаме. Не намерихме подкрепа сред националните институции. Подкрепиха ни обаче няколко по-дейни кметове и общини и военно-патриотичните съюзи. Един от най-въодушевените от идеята беше кметът на Лозенец Прошко Прошков, който веднага се свърза с нас. Оказа се, че неговият прадядо кап. Сокол Петров е завършил ВНВУ с 33 випуск и е участвал в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Трите изтощителни войни пощадяват живота на офицера, овенчават го с Орден „За храброст“.  Капитан Сокол Петров не умира от ръката на вражески войник. Убит е при комунистическия атентат в храма Св. Неделя на 16 април 1925г.  С тази семейна история Прошко Прошков стана един от нас и окачи на ревера си значката на Съюза.

Вчера на ръководство обсъждахме празника. Обадихме се на Прошков да ни каже какво предвижда общината, а той  даде идеята вместо официалното тържество ние да почетем една позабравена личност с огромен морален и исторически принос – жената, която на днешния ден през 1908г. стана първата царица на Българите – Елеонора. Идеята бързо ни завладя и въпреки краткото време за организация, на сутринта  група членове на „Един завет“ поднесохме букет на гроба на Царицата в двора на Боянската църква.

Лили Христова ни показа току-що отпечатаната книга „Моята служба“ с бележки от дневника на нейния дядо – полк. Величко Величков – командир на ПВО на София по време на англо-американските бомбардировки 1943-1944. Книгата ще представим отделно в скоро време.

____________

N.B. Прошко Прошков е кандидат за кмет на София. Както неведнъж сме подчертавали, „Един завет“ е строго надпартийна организация и не взима страна в политиката.  Въпреки това, никога няма да премълчим приноса  на всеки държавен мъж за каузата на „Един завет“. Няма как да пропуснем заслугата на общинския съветник доц. Вили Лилков за десетки паметници, паметни плочи и именувани улици в София. Нека нашите членове и приятели знаят, че и сред кандидатите за кмет на София има един от нас. А за кого и как да гласува, всеки ще реши воден единствено от собствената си  съвест.

67 години срам!

На 5 септември 2011г. на стълбите на Паметника на Съветската армия в София групата „16 април“ изписа със свещи “ 67 г. СРАМ„

Пазим паметта за 9 септември – комунистическия погром над страната ни, осъществен под щиковете на сталиновата окупаторска армия. Избрахме за проявата тъкмо датата на която СССР обявява война на Царство България, за да подчертаем абсурда на този паметник . Паметник на армия, която е обявила война на страната ни, след което я е окупирала!

Бог да даде вечен покой на душите на жертвите на 9 септември!