автор: Георги Грънчаров
Съдбата на българските орли след преврата на 9 септември 1944г.
И така… Лятото на 1944 вече е към края си. Съветските войски навлизат в България, след като правителството в Москва вече е обявило война на страната. Спират англо-американските бомбардировки над малката ни родина. България в този момент е във война с целия свят цялата статия
Неповторимият дух на чист патриотизъм и спояващо редиците единство на възпитаниците на ВНВУ се поддържа от списание „Юнкерска родна стряха”. Списанието е основано през 1930г. със съдействието на тогавашния началник на училището полк. Мих. Йовов. В редакционната колегия влизат юнкери и кадети от пребиваващите в училището випуски, като след производството си те предават щафетата на следващите. цялата статия
Тази статия винаги е най-отгоре. Новостите са под нея.
Военното на Н.В. училище Випуски Офицерският корпус
Съюз на възпитаниците на ВНВУ Маршове Репресиите
Ордените Бойното знаме Офицерските балове
Лейбгвардейският на Н.В. конен полк Дворцова свита
Списък на офицерите на действителна служба (1911-1915)
Един завет, оставили са нам дедите
Велик завет, написан с кървав меч…
/Боен марш/
.
Има един незабравим ден от живота на някои мъже, в който получават от баща си стара сабя с надпис “Съ нами Богъ”. Има семейства, за които историята не е просто учебен предмет, а и родова памет.
Има домове, от чиито стени редом с иконата и кандилото гледат избелели портрети на хора в мундири …
Точно 8 294 души са завършили Военното на Негово Величество Училище от създаването му през 1878 до 1948г., когато завършва последният випуск, влязъл като ”царски”. виж цялата статия>>
На последното Национално съвещание на Съюза на възпитаниците на Военното на Н.В. училище, ШЗО и РВГ нашия проект бе посрещнат с голям ентусиазъм. Бяхме насърчени да се организираме и като формална структура на съюза, за да се осигури приемственост. Кой, как, кога и защо може да стане член на “Един завет” и да получи правото да носи потомствения знак на СВ ВНВУ, ШЗО и РВГ (знак на Съюза на запасните офицери 1908-1944) прочетете тук>>
автор: Георги Грънчаров
Този изумителен рицар, както го нарича Любен Овчаров в книгата си “Въздушните асове на България” не напразно попада още в началото на поредицата “Българските орли”. Признавам си, аз самият научих за него и за подвизите му едва преди няколко седмици, прочитайки почти на един дъх книгата на Овчаров.
Продължаваме темата за династиите с разказ за офицерите в семейството на известния адвокат Марко Тотев (1858-1936). Двамата му сина – Георги и Никола Тотеви стигат до чин генерал-майор. Зет му е генерал Рашко Атанасов, а снаха му е сестра на поручик Асен Йорданов – великият авиоконструктор на Боинг, Локхийд и Дъглас. цялата статия
На 27.06.2009г. на посещение в България пристигна делегация на Съюза на загребските защитници на Вуковар – организация на ветераните от войната за независимост на Хърватия 1991-1995г. цялата статия
О.з. подпоручик Марин Михайлов Тодоров е роден на 24.12.1917г. в с. Сталийска махала, ломска околия. Баща му Михаил Т. Паскалев работи 35 години като моряк в Дунавската флотилия. Марин Тодоров завършва търговия в Свищов, след което постъпва във въздушна рота на ШЗО. Завършва през 1939г. и е изпратен на едногодишен летателен курс в Казанлък. След това изкарва съкратен курс в изтребителната школа в гр. Левски. цялата статия
65- ти випуск на В.Н.В.У. се нарича „Боен Дравски”. Причината е, че това е единственият в историята випуск, който е произведен не просто във време на война, но на самия фронт. Влизат като кадети през портала на 15.септември 1940. На 27 март 1945г. предсрочно са произведени фелдфебел-портупей юнкери и са изпратени в бойните части на Първа българска армия на „боен стаж”. На 6 март 1945г. с Регентска заповед са произведени в първи офицерски чин. За краткото си участие във войната двама от випуска загиват на фронта, а близо една трета получават орден „За храброст”. Има уникални случаи на двойни кавалери на ордена, чийто първо награждаване е с войнишки кръст (като юнкери), а след това, вече като офицери заслужили рубинения офицерски орден. цялата статия
„Противовъздушната отбрана на нашара войска. Поява, мирновременно и военновременно развръщане, действия за времето от Първата световна война 1914-1918 г. до края на Втората световна война (1939-1945)”
Това дълго заглавие е сложено от моя дядо – полковник Величко Енев Величков, командир на противовъздушната артилерия и противовъздушната отбрана до 01.08.1946 г. 40 години след като е написал спомените си, аз ги издадох в малка книжка, озаглавена “Въздушна тревога”. По-долу публикувам предговора, написан от моята майка.
цялата статия
Последната в историята пехотна атака с безсмъртния ни химн – 29 март 1945, Драва.
поручик Райко Алтабанов – 64 випуск.
Унгария. Месец март 1945г. 12-ти пех.Балкански полк заемаше за отбрана северния бряг на р. Драва в района на гр.Барч. Към края на месеца полкът беше сменен от позициите по реката и съсредоточен в околностите на с. Бабоча и чифлика Харонфа. Оттук трябваше да започне пролетната офанзива за нашата 8 пехотна дивизия в състава на която беше полкът. цялата статия
Представяме офицерите – предци на членове на клуб “Един завет”. Особено интересни са т.нар. “офицерски династии” - фамилии дали няколко поколения офицери, от своя страна сродени с други офицерски семейства. В статията за Офицерския корпус описахме колко сплотени са офицерите от един полк. Заедно със своите съпруги и деца те образуват “полковото семейство” – задружна общност, която споделя щастливи и трудни моменти. Съвсем логично младите офицери търсят съпруга от същата социална среда. Така при едно генеалогично проучване можем да свържем в общо родословно дърво голяма част от офицерския корпус.
Не случайно ще започнем представянето на офицерските фамилии с една типична “династия” – старият полковник Руси Радков и неговите роднини офицери. цялата статия
След получения сигнал разговаряхме с о.з.полк. Никола Рухчев – председател на СВ ВНВУ. Той ни успокои, че Съюза на възпитаниците на ВНВУ е сред инициаторите на ремонта. С проекта се е ангажирал лично началника на ВА ген-майор Георги Георгиев. Някои от повредените и счупени пушки ще бъдат подменени и паната ще заемат своето място на оградата .
Както повечето випуски на ВНВУ и 64-тия поред е с нещо уникален. Когато 170-те 16-годишни момчета се явявят на изпити за постъпване във Военното училище над Европа вече е надвиснала голямата война. Тези голобради момчета и техните майки и бащи си дават сметка, че службата им няма да е разходка с парадна униформа по “Царя”, а вероятно ще потъне в най-жестоката война, която човечеството е виждала. И въпреки това, (а може би тъкмо заради това) 64-ти випуск прекрачва прага на ВНВУ с огромен ентусиазъм. Докато се учат младите кадети, а после и юнкери следят развитието на войната и сложната политическа ситуация. Някои от тях имаш възможността да специализират в немски специални школи. Те преживяват смъртта на своя любим цар и англо-американските бомбардировки над София. И ето кое е уникалното – произведени са в първи офицерски чин на 14 септември 1944 – само 5 дни след преврата на 9 септември. Това е последният випуск, който излиза от ВНВУ непокътнат. Последните истински “царски” офицери. цялата статия
На 12 юни в зала “Тържествена” на Централния Военен клуб се проведе Национално съвещание на клубовете на Съюза на възпитаниците на Военното на Негово Величество Училище, ШЗП и родолюбивото войнство и гражданство. Този съвещателен орган се свиква в годинитем в които няма Национално събрание. цялата статия
Випускът завършва и е произведен в първи офицерски чин на 27 април 1887г – единственото производство при Регентството. Характерно за него е, че повечето випускници вече имат боен опит – били са се като доброволци в Сръбско-българската война (1885г.) Цялата статия
Този е от випуските произведни по време на Ньойския диктат, когато България е принудена да намали силно своята армия. През този период (1919-1937г.) випуските са по-малки по състав. Този факт има и добри страни – за по-малко места се състезават огромен брой младежи и във ВНВУ влизат наистина най-добрите. цялата статия
Ограниченията на Ньойския договор принуждават България да прикрива редица военни структури зад полу-цивилни такива. За да обучава запасни подофицери за инженерните войски, както и кадри за железниците си - ключов фактор за бързото придвижване на войски и бойна техника през 1922г. с указ на Цар Борис III и след специален закон от Народното събрание се създава Държавно железопътно училище с четиригодишен курс на обучение. цялата статия
