Заветът на дедите

Тази статия винаги е най-отгоре. Новостите са под нея.

 

Военното на Н.В. училище  Офицерският корпус

Съюз на възпитаниците на ВНВУ    Клуб“Един завет“

  Випуски    Маршове   Репресиите   Ордените   

    Бойното знаме       Офицерските балове 

Лейбгвардейският наН.В.к.п.   Дворцова свита

Списък на офицерите на действ. служба (1911-15)

Губернатори на освободените земи (1912-1940)

 Книги и списания    Други военни училища и школи

 

Един завет, оставили са нам дедите
Велик завет, написан с кървав меч…
                                            /Боен марш/
.
Има един незабравим ден от живота на някои мъже, в който получават от баща си стара сабя с надпис „Съ нами Богъ“. Има семейства, за които историята не е просто учебен предмет, а и родова памет.
Има домове, от чиито стени редом с иконата и кандилото гледат избелели портрети на хора в мундири …
Точно 8 294 души са завършили Военното на Негово Величество Училище от създаването му през 1878 до 1948г., когато завършва  последният випуск, влязъл като “царски“.

на онези, които не доживяха…

Софийски университет, 9 ноември 2009г.

 

Застреляни при опит да преминат границата:

Архангелова (военна) задушница

.

Никой няма любов по-голяма от тая,

 да положи живота си за своите приятели.

(Йоан 15:13)

Първата събота на ноември преди Св. Архангел Михаил е Архангелова задушница. Известна е още като Военна задушница, защото по традиция тогава православната църква и армията почитат паметта на всички паднали за Отечеството.

В медиите

Със знака на „Един завет“ на ревера известният блогър  и рекламист Иван Стамболов – Sulla коментира 20-тата годишнина на промяната у нас в предаването „Булевард България“ по ReTV на 6.11.2009

 

Любов Винарова

Две дами от „Един завет“:  Люба Винарова , за чийто род писахме тук и потомката на Паисий Хилендарски Светлана Дяконова участваха по тема „Будителите днес“  в „Жените“ с Марта Вачкова по БНТ1

Светлана Дяконова

Вечер на Родината с братя Маркови

На 5 ноември в големия салон на БАН на пл. „Народно събрание” бе представена издадената на български език книга „Българският народ, Македония, Европа” на проф. д.ю.н. Марко Марков, живеещ в Швейцария, преподавател по международно право в университетите в Женева и Фрибург.  Честването мина под надслова „Вечер на родината” за да напомни на традицията от 30-те години за подобни вечери.  Организатори бяха съюз „Истина” (организация, събираща сведения за престъпленията на комунизма), Институтът по история на БАН и Съюзът на възпитаниците на ВНВУ.

полк. Иван Рогозаров и „Доброволческият корпус“ – истина, митология, фалшификация

При нахлуването на Съветските войски в България на 8 септември 1944г. няколко български политически лидери – националисти успяват да напуснат страната. Във виенския хотел „Империал” (на снимката) обявяват Българско правителство в изгнание с председател лидерът на Народното социално движение проф. Александър Цанков и министри – проф. Асен Кантарджиев (водач на „Ратници за напредъка на българщината”), Христо Статев (лидер на едно от двете големи крила в „Български национални легиони”), полк. Ив. Рогозаров, полк. Никола Костов. Задграничното правителство настанява прииждащите бежанци от България, координира дейността на няколко десетки хиляди българи, които превратът е заварил като студенти, доброволци или работници в Германия и Австрия.  През ноември 1944г. задграничното правителство сформира т.нар. „Български доброволчески корпус”, като бойна част на страната на немския Райх.

Този епизод от историята е почти неизвестен и неизследван поради липсата на документи и малкия брой на участниците, оставили спомени. В празната историческа ниша се наместват митове, фалшификации, откровени лъжи и спекулации. В най-голяма степен това важи за „Българския доброволчески корпус” и неговия командир полк. Иван Рогозаров.

Школа за подготовка на трудови офицери (ШПТО)

Школата за подготовка на трудови офицери е основана с Височайши указ  22 от 18 .10.1938г.  Целта на училището е да подготвя офицерски кадри за новосъздадените Трудови войски, наследник на Трудова повинност. Подчинена е на началника на Трудови войски ген. Антон Ганев.

Клуб на потомците на офицерския корпус на Царство България „Един завет”

На празника на воинa-светец Св. вмчк. Димитър в София бе тържествено учреден  „Един завет”  – клуб на потомците на царския офицерски корпус. За двете години, откакто го има  този сайт, около него се създаде неформална общност.  Вчера клубът се учреди и формално, като структура на Съюза на възпитаниците на Военните на Негово Величество училища, Школата за запасни офицери и родолюбивото войнство и гражданство.

Български бойни знамена

От днес в интернет е достъпен специален проект на информационна агенция „Фокус“ озаглавен „Български бойни знамена“. Освен сбирка със снимки и информация за всички български бойни знамена и пленените от българската войска чужди знамена, екипът на страницата има желание да я превърне в място на памет за българската бойна слава.

НА ДОБЪР ЧАС!

Можете да видите страницата ТУК>>

Летци загинали за България

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Балканска война (1912-1913)

 Пор.  Христо Андреев Топракчиев +19.10.1912

Първа световна война (1915-1918)

Кап. Никола Стоименов Божков +02.04.1917
Кап. Димитър Петров Дрънков +02.04.1917
Пор. Коста Димитров Мишев +29.07.1917
Пор. Тодор Иванов Пачев +20.06.1918
Подоф. Данчо Ганчев Зарев +20.06.1918
Кап. Марко Бончев Щерев +26.06.1918
Пор. Иван Марков Бойчев +11.09.1918

 

 

 

 

 

 

Защита на родното небе срещу англо-американските бомбардировки (1943-1944)

Ф-л. Йордан Славов Тодоров +14.11.1943
Подпор. Митьо Симеонов Дисов +24.11.1943
Кап. Павел Лазаров Павлов +10.12.1943
Поручик Любомир Иванов Петров +17. 12. 1943
ф-л. Костадин Тодоров  Йорданов (Латинов) +17.12.1943
Подпор. Йордан Костов Ачков +17.12.1943
Ф-л. шк. Йордан  Найденов Димчевски  +17.12.1943                
Пор. Димитър Светозаров Списаревски +20.12.1943
Подпор. Георги Райчев Кюмурджиев +20.12.1943
подоф. Симеон Кирилов Михайлов +10. 01. 1944
пор. Тома Йорданов Боев +10. 01. 1944
Подоф. Атанас Атанасов Кръстев +10.01.1944
Кап. Герхард Венгел (Luftwaffe) Hptm.Gerhard Wengel +10.01.1944
Пор. Иван Василев Бояджиев +30.03.1944
Ф-л. Христо Цанков Коев +30.03.1944
Ф-л. Йордан Николов Кубадинов +30.03.1944
Ф-л Иван Минчев Сомлев +16.04.1944
Пор. Любен Захариев Кондаков +17.04.1944
Пор. Димитър Стефанов Попов +17.04.1944
Пор. Веселин Николов Рачев +17.04.1944
Пор. Христо Георгиев Арнаудов +17.04.1944
Подпор. Иван Тодоров Стефанов +17.04.1944
Подоф. Атанас Атанасов Кръстев +17.04.1944
Подпор. Иван Ненов Бонев +11.06.1944
Ф-л Цвятко Марков Загорски 24.06.1944
Пор. Георги Петков Кировски +28.06.1944
Пор. Никола Рангелов Колев +28.06.1944
Подпор. Слави Крумов Куртев 19.07.1944
Подпор. Борис Трифонов Тосунски +31.07.1944
Подпор. Димитър Петков Младенов +31.07.1944
Подпор. Милуш Кирилов Милушев +31.07.1944
Подоф. Кирил Алексиев Иванов +31.07.1944

.
Избити от комунистите* след Съветската окупация 09.09.1944

Пор. Кирил Димов Петронов
Пор. Иван Симеонов Пехливанов
Пор. Митко Ангелов Попдимитров
Пор. Владимир Александров Балан
Кап. Борис Костов Теофилов
Кап. Руси Иванов Русев
Подпор. Йордан Георгиев Йорданов
Подпор. Борислав Маринов Семов
Кап. Васил Стрезов
Майор Христо Вълев Илиев
Кап. Никола Милошев Виденов
Подполк. Тодор Йорданов Рогев
Подполк Васил Петров Вълков
Майор Никола Стоянов Бошнаков
Пор. Васил Пантев Шишков
Кап. Марин Грозев Петров
Подпор. Желю Неделчев Желев

Втора световна война (1944-1945)

Подпор. Марин Ангелов Цветков +09.09.1944
Подпор. Марин Стоименов Стойчев +11.09.1944
Подоф. Димитър Христов Минчев +16.09.1944
Подоф. Пенчо Митев Сергиев +16.09.1944
Подоф. Здравко Велев Чолаков+16.09.1944
Подоф. Стефан Димитров Узунов +16.09.1944
Подпор. Димитър Димитров Сотиров +22.09.1944
Кап. Иван Иванов Сомлев +22.09.1944
Пор. Йордан Русев Русков + 25. 09. 1944
Подпор. Иван Йонков Иванов +2 5.09. 1944
Подпор. Нено Иванов Попов+2 5.09. 1944
Подпор. Стоян Костадинов Бижев +27.09.1944
Подпор. Иван Стоянов Мартев +27.09.1944
Ф-л. Константин Б. Константинов +27.09.1944
Подоф. Асен Николов Петков +28.09.1944
Подпор. Петър Ангелов Бочев +05.10.1944
Подпор. Спас Маринов Константинов +18.10.1944
Пор. Кирил Стоилов Андонов +23.10.1944
Подпор. Виктор Николов Рангелов +31.10.1944
Подпор. Димитър Христов Бърдаров +31.10.1944
Подпор. Йовчо Димитров Атанасов +31.10.1944
Подоф. Георги Марков Георгиев +03.11.1944
Подпор. Стефан Николов Стефанов +31.03.1945
Майор Иван Георгиев Рангелов +19.05.1945
Пор. Неделчо Димитров Бончев – в неизвестност
Подпор. Спас Маринов Константинов – в неизвестност
Подоф. Георги Марков Георгиев – в неизвестност

Летци загинали при вдигане по тревога в мирно време

капитан  Иван Дончев Василев +28.06.1966
Майор Милко Пейковски +24.07.2003
кап. Николай Радулов +24.07.2003
оф. к-т Бойко Панайотов +24.07.2003

Летци загинали при аварии, избрали да не катапултират за да отклонят самолета от падане в населени места**

Полк. Радослав Славов Димитров +01.07.1987 – спасява  Костинброд
Кап. Стоян Иванов Стоянов +02.09.1960  – спасява курсант, изчаква го да катапултира
Кап. Венко Ангелов Савов +27.09.1986 – спасява Ген. Тошево
Ст.л-т Йордан Тенчев Тенчев +27.08.1986 – спасява Ген. Тошево

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

.

ВЕЧНА ПАМЕТ!

 ______

* Тук фигурират само имената на летците, разстреляни от комунистите. От списъка отсъстват още десетки имена на хора, починали след изтезания и лишения в комунистическите затвори и концлагери.

**В списъка сме дали само летците, загинали при бойни действия. Още много летци загиват по време на учебни полети, поради технически аварии,  лоши метерологични условия, човешка грешка. Всички те са герои на България! Пълен списък ще намерите ТУК

Празник на българската авиация и ВВС

На 16 октомври 1912 г.  от летището в Мустафапаша излита биплан Албатрос с пилот поручик Радул Милков  (1883-1962) и навигатор поручик Продан Таракчиев (1885-1957). Самолетът извършва разузнавателен полет над Одринската крепост и след като оглежда турските позиции, хвърля две ръчни бомби  над гара Караагач. Смята се, че това е първият случай на бойно използване на авиация в световната военна история.  Датата 16 октомври е празник на българската авиация и професионален ден на ВВС.

 Радул Милков (на дясната снимка) е роден в Пловдив в семейството на свещеник Михаил Милков. Завършва ВНВУ и курс за пилоти в Германия(1912г.)  Участва в Първата световна война където като майор е Началник на Аеропланната група. През 30-те години издава сп. Наша авиация. Достига чин полковник от ВВС.

Продан Стоянов Таракчиев (лявата снимка)  е роден в Сливен. Завършва ВНВУ през 1908г. с 28-ми випуск. След конкурс завършва въздухуплавателна школа в Русия. Участва в Първата световна война. След това е Начлалник на Аеропланното училище и на Аеропланната работилница. Достига чин полковник.

 

Самолетът Албатрос, с който е извършен полета

Копие на легендарния самолет  в естествена големина – възстановка по снимки, изработка на клуб „Авиореликви“

 

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК  ОРЛИ!

 

 

СПИСЪК НА ЛЕТЦИТЕ, ЗАГИНАЛИ ЗА БЪЛГАРИЯ>>

.

По следите на немските танкове в Българската армия

„Един завет“ си поставя за задача да разкрие личността на българския офицер от времето на Царство България. Съвсем умишлено стоим встрани от теми като военна техника, оръжие и снаряжение, стратегия… те са необятни и са обект на интерес на други групи – любителите на оръжие и военна история. Днес ще направим изключение от това правило, защото темата за немските танкове, вкопани по турската граница предизвика небивал интерес, а много запитвания по въпроса пристигнаха и при нас. Публикуваме проучване по темата от майор от резерва Манол Тенчев (ВВС). Майорът освен военна квалификация е магистър по история и журналист с редица публикации за въоръжението в БА. Материалът е предоставен специлно на Един завет.

Ново издание на книгата за бомбардировките над България

На 07 октомври 2009 г. в Националният Военно-исторически музей бе представено второто, допълнено издание на книгата Летящите крепости над България  на видния военен архивист и историк Румен Руменин. Руменин е автор и на друг уникален и епохален труд – 5-томният сборник „Офицерският корпус на България 1978-1944.

Българският въздушен ас ген.майор Стоян Стоянов

Стоян Илиев Стоянов е роден на 12 март 1913г. в с. Галата, Варненско. Пет месеца преди раждането му, неговият баща  – Илия Стоянов  – подофицер, знаменосец на 8-ми приморски полк загива при Люлебургаз на 16 октомври 1912г.  Погребан е в гробището на близкото с. Колиби.  Стоян е отгледан от майка си. Завършва Духовната семинария. През 1934г. постъпва  в ШЗО като кавалерист, но няколко месеца по-късно е приет във Военното на Н.В. училище като летец. След завършването през 1937г. с 56-ти „Княз Симеоновски” випуск, Стоянов е изпратен в Авиаторската школа в Казанлък, където пръв от курса полага I и II пилотски изпит при инструктора Добри Доневски и курс за висш пилотаж при Дончо Димитров. Показва изключителни пилотски качества и през 1938г. е изпратен на специализация в школата за висш пилотаж на Луфтвафе „Вернойхен” до Берлин.

Н. Михов, Н. Недев и Ив. Т. Иванов – трима генерали от една търновска фамилия

 Цар Борис III и ген. Ив. Т. Иванов на военен парад в Пловдив през 1936г.

Представяме трима български генерали, които са първи братовчеди помежду си – ген. лейт. Никола Михов, ген.майор Никола Недев и ген.майор Иван Тодоров Иванов.

Приключи реставрацията на оградата на ВНВУ

Преди време писахме за демонтираната ограда на Военното на Н.В. училище (днес Военна академия „Г.С. Раковски“). След първоначалното ни притеснение, получихме уверения, че паната с пушките са демонтирани за ремонт и ще бъдат възстановени напълно до края на юли. Обещахме да следим случая и да информиране читателите на „Един завет“. С удоволствие констатирахме, че на 31 юли – за дипломирането на випуск 2009 на Академията, района на училището имаше напълно реставрирана ограда. 

130 години Военноморски флот

снимка: Изгубената България

 

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

68-ми випуск на ВНВУ – последният „царски“

68-ми випуск на ВНВУ е последният  влязъл преди 9 септември 1944г.  Тези 221 кадети, които преминават през портала в свежата есенна утрин на 15 септемри 1943г. едва ли допускат, че им е съдено да бъдат тъжния епилог на българското офицерство. Едва две седмици по-рано нацията е изпратила в последния му път цар Борис III. Патрон на училището вече е невръстният цар Симеон II. Политическата и военна обстановка е непредвидима. Европа се гърчи в агонията на най-зловещата война, чийто тътен все по-отчетливо наближава България. Въпреки това, тези 16-годишни момчета са твърдо решени да следват мечтата си: да подарят живота си на Родината.