157 години от рождението на княз Александър I – репортаж от семейното имение – замъка Хайлигенберг

 

По случай годишнината от рождението на първия владетел на Третото българско царство, българският консул във Франкфурт Иван Йорданов, член-основател на клуб „Един завет“, и Александър Ненов, член на Управителния съвет на Германо-българското дружество в Дармщат и внук на офицера от Сръбско-българската война кап. Атанас Ненов посетиха свързаните с живота на княз Александър в Германия семейно имение на рода Батенберг – замъка Хайлигенберг и замъка Шьонберг.

Княз Александър I  е роден на 05 април 1857 г. във Верона и произхожда от владетелския дом на великите херцози и ландграфове на Хесен и Рейн /Hessen und bei Rhein/, които са част от най-старата германска аристокрация. Основател на династията е Хайнрих I, който през 1263 г. по силата на Лангсдорфския мирен договор е въздигнат за ландграф на Хесен. Столетия наред неговите потомци властват над областта от своите дворци в Марбург. Ландграф Филип Смелият е първият протестантски княз в Германия и основател на Университета в Марбург през 1527 г. След неговата смърт през 1567 г. Хесен е разделен между четиримата му синове, като ландграф Георг Благочестивият се възкачва на престола на Хесен-Дармщат.

 

Замъкът Хайлигенберг

Замъкът Хайлигенберг

Замъкът Хайлигенберг с герба на великите херцози на Хесен – Дармщат

Замъкът Хайлигенберг

Замъкът Хайлигенберг

Градината на замъка Хайлигенберг

Параклисът на замъка Халигенберг

Руини от готически манастир в имението

Руини от готически манастир в имението

На Александър Синът на Хесен Ти храбри предводителю на българите…..

Душек Верният боен кон на Сливнишкия герой

Възпоменателна плоча в памет на Александър I Батенберг, поставена от Германо-българското дружество в Дармщат и почетния консул на Република България за Хесен Инго-Ендрик Ланкау

Луис Маунтбатън щтрасе…

Гробът на принц Александър фон Хесен и Рейн – бащата на княз Александър I, първият, приел името Батенберг

Бившата къща на прислугата скоро ще се превърне в музей на рода Маунтбатън – Батенберг, организиран от местни краеведи и историци. В него ще има специална експозиция за „Сандро“, както е известен българския княз тук

През 1806 г., в хода на похода на Наполеон в Германия, ландграф Лудвиг I фон Хесен – Дармщат се присъединява към учредения със силата на френското оръжие Рейнски съюз, обединява земите на своите деди и се провъзгласява за велик херцог на Хесен и Рейн. По-младият внук на великия херцог Лудвиг I – Александър фон Хесен и Рейн – се жени за графиня Юлия Хауке, дъщеря на полския министър на отбраната граф Ханс Мориц Хауке. Семейството се установява в Дармщат в Германия. На 05 ноември 1851 г. великият херцог Лудвиг III присвоявя на Юлия Хауке титлата графиня фон Батенберг, а седем години по-късно, на 26 декември 1858 г., я обявява за „нейна светлост княгиня фон Батенберг”. С този акт е положено началото на владетелския род Батенберг. През 1862 г. великият херцог дарява на семейството двореца „Алекдсандър” в Дармщат /Alexanderpalais/ и двореца Хайлигенберг в Зеехайм-Югенхайм. Хайлигенберг се превръща не само в лятна резиденция и любим дворец на семейството, но и място за летен отдих на руското царско семейство. Семейството продава Хайлигенберг през 1920 г.
Княгиня Юлия има пет деца. Второто дете Лудвиг фон Батенберг, под името Луи, е основополжник на рода Маунтбатън във Великобритания. Александър е третото дете в семейството. Детските и юношеските си години той прекарва в двореца Хайлигенберг. И днес уредниците на двореца и тачещото спомена за семейството население го нарича Сандро. В семейната крипта, недалеч от двореца Хайлигенберг и до руините на готически манастир, е запазена паметта за първия българския княз, а сред местните германци е жива и връзката с България. Историкът на рода Батенберг, пасторът Манфред Кнот, до смърта си през 1995 г. е член на Германо-българското дружество в Дармщат. През 2007 г. със съдействието на Германо-българското дружество и почетния консул на Република България за Хесен Инго-Ендрик Ланкау на входа на двореца Хайлигенберг и в Гимназията „Лудвиг” в Дарщат са поставена възпоминателна плочи на княз Александър I Батенберг.

Напълно неизвестен в България факт е и наличието на третата паметна плоча на княза в Германия, издигната от неговата сестра Мари принцеса и графиня цу Ербах и Шьонберг и принцеса фон Батенберг. Принцеса Мари и Александър са били силно емоционално свързани. След смъртта на княза, принцесата посещава България и публикува в своите мемоари глава, посветена на Александър и нашата страна. Преди смъртта си, тя издига недалеч от двореца Шьонберг скромен паметник на своя брат и му посвещава с инициалите си епитафията:

„На Александър!

Сине на Хесен, ти, предводителю на българите,

Вярно ще пази историята твоята слава….”

Реклама