Маршът „Тракийски кумир“

Един от най-красивите бойни маршове, познат като инструментален аранжимент, но рядко срещан в хорово изпълнение.

Посвещаваме този архивен хоров запис на марша на светлата памет на генерал-майор Васил Делов (1861-1938) и на героизма на Хасковския отряд, проявен по поречието на Арда  през Балканската война!

Груба провокация с неговото име стана причина личността му да бъде отличена измежду героите на Балканската война и да стане обект на евтини политически спекулации.  Обидното за България решение на общинския съвет в Кърджали доведе до обществен отзвук, който има своята положителна страна – през новините името на героя влезе във всеки български дом.

Васил Петров Делов е роден в Котел. Баща му Петраки х. Николов  е роднина на Георги Бенковски и кап. Г. Мамарчев, а по майка е племенник на Гавраил Кръстевич – вторият генерал-губернатор на Източна Румелия. Жени се за Надежда Душанова – дъщеря на възрожденския учител Димитър Душанов.

Васил Делов завършва Априловската гимназия.  По време на Руско-турската война помага на руските войски като доброволец, а след това работи във временното губернаторство на град Тулча.  След това влиза в първия випуск на Военното училище и става един от първите произведени офицери на българското княжество.  Първият си орден „За храброст“ печели като капитан в Сръбско-българската война.  Вторият му военен орден е от Балканската война, в която прогонва османските войски южно от Арда и участва в обсадата на Одрин.  В междусъюзническата война командва  дивизия.  В Първата световна война е Генерал за специални поръчки към ГЩ и началник на Втора дивизионна област.  Автор е на много научни публикации и учебници по военно дело. Почива през 1938г.

Нека докато слушаме войнишката песен да помислим за онова славно поколение, към което принадлежи генерал Делов. За онези мъже, родени в робство, на които Бог бе отредил да разкъсат оковите, да победят робската психика и като офицери – водачи на въоръжения български народ да триумфират над  петвековния поробител  със своето смазващо „На нож!“

Маршът „Тракийски кумир“ е писан през 20-те години на XX век. Автор на музиката е капелмайсторът на 24 пехотен черноморски полк Павел Стефанов. Вълнуващият текст е излязъл под перото на свещеник Димитър Попниколов. Този забележителен духовник, преди да сложи расото е участвал във войните, първо като войник, а след това като офицер в 24 п.п. След първата световна война приема духовен сан и дълги години е архиерейски наместник на Бургас. Почива през 1954г. Свещ. Димитър Попниколов е брат на писателя Константин Петканов.

Тракийски кумир
(Марш на бежанците тракийци)

Музика Павел Стефанов- капелмайстор на 24-ти черноморски пех.полк
Текст свещ. Димитър Попниколов

На стража, синове тракийски!
Зора разсейва робский мрак,
сирота, майката робиня
синовно ще прегърнем пак.

Тя чака ни с’свещена клетва,
заклела ни всред кръв и дим!
Ний Странджа ще ли забравим,
полето, родний край любим?

На стража! Гробници светини
блестят пред нас и ден и нощ,
завет са те на наш’то племе,
печат на страшната му мощ.

Забравени, на нас те гледат
за братска грижа в близък час
Ний Одрин ще ли да забравим,
светците при Люле-Бургас?

На стража! Царствената сянка
на орлекрилия юнак
тревога бий над нас – вещае
отплата на жестокий враг.

Момчила помним ние! Вихър
и огън той в сърцата грей.
Юнака ще ли да забравим,
Родопа – Беломорский змей?

На стража! Погледът на Рила,
духът на родния Балкан,
те сочат ни през вековете
в борбите пътя очертан.

Закрилници народни пазят
Родината от враг незван,
Марица ще ли да забравим
Егея – наш народен блян?