Царица Елеонора
Царица Елеонора
*1860 Трешен, Прусия +1917 София
Родена като: Елеонора Каролина Гаспарина Луиза, Принцеса фой Ройс цу Шлейц-Кьостриц, известна като Принцеса Елеонора Ройс-Кьостриц. Дъщеря на немския принц Хайнрих IV и Принцеса Луиза. Първият и брак е с Принц Кьостриц, който е сред спраганите имена за първи български княз. След овдовяването си участва като милoсърдна сестра от Червения кръст на фронтовата линия в редица военни конфликти, за което е наградена с високи отличия.
Когато цар Фердинанд I овдовява, той помолва Великата Княгиня Мария Павловна, която посещава България по повод откриването на паметника на Цар Освободител, да му намери съпруга, която да не очаква внимание и да се занимава с националната благотворителност. Великата Княгиня предлага своята първа братовчедка – вдовицата Елеонора Ройс –Кьостриц. Бракът е сключен през 1908г. За целта Ватиканът временно отменя отлъчването, наложено на цар Фердинанд след кръщението на престолонаследникът княз Борис в православна вяра. Но Елеонора е протестантка. След дълги преговори, Ватиканът се съгласява Фердинанд да участва и в протестантска церемония, но при условие, че бъде „напълно безучастен”. Следват преговори с лютеранските пастори. Накрая е намерено компромисно решение, вместо да питат всеки от съпрузите поотделно, дали е съгласен, да ги попитат заедно, а да отговори Елеонора. Така тя става Българска Княгня. Няколко месеца по-късно Фердинанд провъзгласява Независимостта на България и Елеонора става царица. Тя бързо спечелва любовта на заварените деца на Фердинад и на българския народ. По време на войните участва като милосърдна сестра на фронта. Подарява главното знаме на Македоно-одринското опълчение – на него е избродиран вензелът и. Една от основателките на Българският Червен кръст, заедно с Княгиня Клементина. През 1912. е обявена за шеф на 24-ти черноморски полк.
Умира през 1917г. Погребана е до Боянската църква. Година по-рано боянчани решават, че е време да си построят нова голяма църква за селото, на мястото на малката стара боянска църква. Царица Елеонора им подарява парцел за нова църква, при условие че оставят старата. Така Боянската църква дочаква днешния ден.
.
Свита:
Ана Александрова Дьо Сен Кристоф – Станчова, графиня до Грено
Надежда Станчова
Теодора Станчова
Мария Петрова-Чомакова
г-ца Хаканова
г-ца В. Маркова
г-ца Н. Маркова
Майор Червенаков – адютант
Антон Драндар – личен секретар
Генерал Сава Савов – адютант (1910-1912)
.
Шефство на полк:
24-ти Черноморски на Н.Ц В.Царица Елеонора полк
(долу: Царица Елеонора в полкова униформа изпраща знамето на Македоно-одринското опълчение)
.
Филмът „Елеонора – непознатата царица“ 2012г. можете да гледате в сайта на Н.В.
ЕДИН ЗАВЕТ 
юли 2, 2009 в 4:28 pm
Благодаря ви искрено за информацията! Но.. в публикуваните текстове има сериозни противоречия и фактологически грешки, неточни изрази и пр. А това води до „олекване“ на материала., който е така ценен за всичтки българи. Ще посоча само някои: Ц. Е. не е основателка на БЧК- той е рожба на 1885 г., но е почетна негова председателка. Клементина прави дарения чрез различни благотворителни дружества и до смъртта си, но не е също основателка.Да ОСНОВАТЕЛКА е на дружеството „Самарянка“, което е уникално за страната ни и чрез което тя дава поле за изява на жените в общестевно -социалната сфера. Ц,Е. „не получава награди“, честно и самотвержено работи за тях по време на Руско-Японската война / наградена от императора с орден “ Св. Анна“, а за прякото и участие в националноосвобидителните войни получава и ОРДЕН ЗА ХРАБРОСТ. и др. По-интересно и точно би могло да бъде изложението, / без твърде лошия и пълен с грешки руски превод/ако се раздели не хронологично, хронологично-тематично, за да се запознае читателят с многоликата и огромна нейна дейност , невероятната и дипломация отнодсно етноса, работа сред армията , усъвършенстване на милосърдното дело и мн. др. и себеотдаване за България. Не напразно я наричат „Царствения бял ангел с червения кръст“, Вазов пише за нея специална поема, а проф. П Хаджиев химн.В намереното Завещание на царицата всички средства са разделени между благотворителни дружества и сиропиталища в България!! За сведение на тези, които наистина се интересуват от живота и дейността на тази изключителна жена, останала под сянката на Фердинанд мога да препоръчам сборника „Война и милосърдие“. В него са събрани докладите и съобщенията от проведената по инициатива на историци от Института по история- БАН на 30.ХІ.2007 г. в София Национална научна конференция с межд. участие“ Война и милосърдие“,посветена на 95 г.- от началото на Балканската война и 90 г. от смъртта на Царица Елеонора,основателка на дружеството “ Самарянка“ проведена под ръководството на акад. Г. Марков,директор на ИИІБАН и със съдействието на Съюза на веонноинвалидите и военнопострадалите, Военномедицинска академия, ВА“ Г.С. Раковски“, Съюза на офицерите и сержантите от резерва, БЧК,Черноморската асоциация на жените – Бургас. Искрената ми препоръка е да се пише по-внимателно за Царица Елеонора,защото за поколения българи тя е бела само „втора съпруга“ на Цар Фердинанд.Делата и доказват ,че в много отношщения закърмена с дълбоко уважение и състрадание към хората тя не по принуда/както е написанопо повод омъжването й//, а искрено и всеотдайно цял живот се стреми и участва активно и реално в благотворителното дело като член на Германския и Австро-унгарския ЧК. Благодаря на всички, които са се поинтересували за нея!
юли 3, 2009 в 11:35 am
По повод на гореописаната конференция магистъэр Грета Бойова от Научната библиотека при ВА“ Г. С. Раковски“ изработи една изключително ценна и първа по рода си у нас пълна библиография посветена на живота и дейността на Царица Елеонора. Тя се осъществява на базата на издирените до момента в България архивни материали, студии, статии, монографии, мемоарна и художествена литература,музикални творби, портрети на Елеонора и картини с нейно присъствие, създадени от български и чужди художници, фотографии и уникални и непубликувани нейни снимки от бойното поле, запазени в наскоро откритите албуми на чешкия военен кореспондент Владимр Сис и др.
юли 3, 2009 в 1:58 pm
Моля за извинение, но пропуснах един сериозен и важен съвременен автор. Това е д-р Петрония Карамитрева от Медицинския колеж -Пловдив ,която има прекрасна книга за Царствените особи в милосърдието. В нея тя е отделила голямо вниматние на живота и дейността на Царица Елеонора. Относно Японската мисия на Елеонора може да се прочете работата на д-р Р. Чукова от ИИ-БАН,която детайлно е проследила работата на Елеонора по време на Руско-японската война с цитирането на неизвестни или малко познати документи и материали.
Под впечатление на прочетеното и в бързината да отговоря съм доруснала грешка относно авторството химна, посветен на Царица Елеонора, чийто оригинал/ноти и текст/ се пази в Института по изкуствознание – БАН.Автор на текста е А. Белковски, а музиката е написана от Добри Христов, за което моля за извинение.!
юли 3, 2009 в 2:20 pm
Извинявам се, но пропуснах да съобщя името на един от първите съвременни биографи на царицата- д-р Петрония Карамитрева от Медицинския колеж в Пловдив. В своята книга посветена на царствените милосърдни сестри тя отделя достойно място на Царица Елеонора наред с другите представителки на монархическите дворове в Европа и ясно очертава големият и авторитет в Межд. организация на Червения кръст-седалище Женева. Под впечатление на прочентеното на страницата ви и в бързината на отговора не съм изписала автора на текста на химна посветен на Елеонора, за което моля да бъда извинена. Химнът посветен на Елеонора,компрозиран 1912 г. от Добри Христов е по текст на А. Белковски. Той прозвуча отново след 95 г. при откриване на конференцията “ Война и милосърдие“на ИИ-БАН в изпълнение на възпитанички на Музикалното училище в София.
Все още твърде малко данни са намерени у нас за първият съпруг на Елеонора. Би било добре, ако се публикува, при възможност, нещо повече за него.
декември 11, 2009 в 8:49 pm
Би трѣбвало националната болница за бѫрза помощъ, която сега се казва „Пирогов“ на името на нѣкакъв руски лѣкарь да носи името на Царица Елеонора. Но това не виждамъ какъ ще стане поне докато азъ съмъ живъ.
Защото в България още управляватъ внуците на тия, които оскверниха гроба й и в обозримо бѫдеще това нѣма да претѫрпи промѣна за сѫжаление.
От редакцията: Благородна завист за шрифта!
декември 13, 2009 в 7:44 pm
Уважаеми господине, съгласен съм с Вас, че царица Елеонора е достатъчно заслужила ,за да остане поне едно здравно заведание на нейно име, но ..д-р Пирогов изобщо не е НЯКСАКЪВ ЛЕКАР. НАПРАВЕТЕ СИ СПРАВКА И ТОГАВА ТАКА, „НА АНГРО“ ПИШЕТЕ ЗА ЧОВЕК ИЗВЪРШИЛ РЕВОЛЮЦИЯ В ОБЛАСТтя на МЕДИЦИНАТА. тОЙ СЪЩО ИМ СВОИТЕ ЗАСЛУГИ ЗА БЪЛГАРИЯ! А ЩО СЕ ОТНАСЯ ДО РОДНИНСКАТА ВРЪЗКА…МАЙ ВЕЧЕ Е ТВЪРДЕ ДАЛЕЧНА.. повече от век и нещо… НЕ ЗЛОБАТА, А БЛАГОРОДСТВОТО ТРЯБВА ДА СА ВОДЕЩИ, КОГАТО ЗАСЯГАМЕ ИМЕТО НА ЕДНА ЖЕНА, ОТДАЛА ЦЕЛИЯТ СИ ЖИВОТ ЗА обединение, я не за разединение на хората.. и …сама участвала в руско-японската война 1904-1906 г., за да спасява руските фронтоваци.. Нека бъдем толерантни и по-човечни..Друго няма да ни помогне!
май 1, 2010 в 11:05 pm
Роден съм през 1948 г. в Бояна, там израснах и познавах много добре гроба на царица Елеонора в двора на Боянската черква. На 17 април 1965 г. бях ученик, а баща ми работеше в ЗММ. В полунощ у нас дойде милиция и баща ми замина нанякъде с тях. На другия ден разказа на майка ми, че милиционери и цивилни го накарали заедно с още двама души да махнат дебелата гранитна плоча от гроба на царица Елеонора и да изкопаят ковчега. Разказа как изглеждал поцинкования ковчег, как през прозорче се виждало лицето на царицата с коронка със скъпоценни камъни, прихваната под брадичката. Работниците качили ковчега в един джип и джипа заминал към София. Върху напълнения с пръст гроб веднага постлали плочи като останалите и наистина по нищо не личеше, че там е имало гроб. Ето така беше мародерстван гроба на царица Елеонора. Бях забравил за този случай, но сега като влязох в сайта и се сетих за него. Миналата година ходих в Боянската черква и забелязах, че в сравнение с преди, когато имаше
май 1, 2010 в 11:09 pm
дебела ограда от чемшир и дебела гранитена плоча, сега гробът изглежда мърляво и непочтително. В което май има нещо приемливо като знаем как Симеон Втори се завърна, стана премиер с користни цели и въобще не е ходил нито на гроба, нито се е интересувал от съдбата му.
август 3, 2011 в 10:31 am
Г-н Ковачев, благодаря ви за информацията относно гробът на царица Елеонора. Това е един важен въпрос, защото и до днес няма нито една уличка поне на нейното име, а тя реално в битността на България е много по-заслужила от другите особи на фамилията на Симеон ..За съжаление не успяваме и до днес да издадем сборникът с издирените непознати и невероятно интересни за широката публика, а и за много специалисти , документи и материали за Елеонора, защото…нямало средства! А това би я извадило от сянката на фамилията, която неоправдано тегне и върху нея.. Благодаря ви още веднаж и се надявам да напишете нещо повече за баща си, за да знаем по този повод повече подробности! С уважение А. Златева
декември 18, 2012 в 7:28 pm
Нашите дядовци и баби са уважавали и отдали заслуженото на н.ц.в. Елеонора Българска, но днес, днес ние сме длъжници.
Надявам се с книгата за нея „Забравената царица“ и с последващи възпоменателни и други чествания около годишнините от войните за национално обединение да се възродят паметта и образа на н.ц.в. Елеонора. Снощи по БНТ – канал 1 излъчиха документален филм за личността й и книгата, спомената по-горе.
април 3, 2017 в 7:08 pm
Бих искала да знам, кого,кога,защо, под какъв подтик е създадена снимката на Елеонора когато минава пред парламента. Снимката е третата изпратена по ред на тази страница. Ще ми отговорите ли?