Клуб на потомците на офицерския корпус на Царство България „Един завет”

EZ-znak1На празника на воинa-светец Св. вмчк. Димитър в София бе тържествено учреден  „Един завет”  – клуб на потомците на царския офицерски корпус. За двете години, откакто го има  този сайт, около него се създаде неформална общност.  Вчера клубът се учреди и формално, като структура на Съюза на възпитаниците на Военните на Негово Величество училища, Школата за запасни офицери и родолюбивото войнство и гражданство. 

Като организатор на събитието имах известни притеснения – все пак с повечето хора бях контактувал само по електронната поща, а за вечерта бях запазил зала на Министерството на отбраната и ангажирах времето на възрастните възпитаници на ВНВУ и кавалери на ордена „За храброст”.  Притесненията ми се оказаха напразни. Четвърт час преди обявеното начало всички които бяха потвърдили присъствие бяха налице. Учредители от страната и чужбина изпратиха писмени приветствия, които бяха прочетени от трибуната. 

На срещата присъстваше целият Управителен съвет на Съюза,  двойните кавалери на ордена „За храброст” – 90-годишните Венелин Попов и Владимир Матев – и двамата от 61-ви випуск,  както и знаменитият оратор Дянко Марков – летец-бомбардировач (63 вип.). Военният телевизионен канал отрази събитието. 

Събранието започна с великия марш „Един завет”. Залата стана на крака, а възрастните ветерани запяха в хор. Председателят на Съюза полк.инж. Никола Рухчев (65 вип.) приветства присъстващите и в емоционално слово разказа за историята и ценностите на съюза и съдбата на старото офицерство. След него Дянко Марков говори за България и родолюбието.
Всеки от учредителите получи лично от полк. Рухчев нагръдния знак на Съюза на запасните офицери (1908г.), който днес е знак на нашия съюз като единствен продължител на забранената от комунистите и заклеймена като „фашистка” организация (най-големият „фашист” вероятно е героят от Дойран ген. Владимир Вазов, който най-дълго е начело на СЗО) 

Споменаха се предците – имената на десетки достойни офицери,  водили българските синове в петте войни, а също подофицери и войници, които се причислиха към строя на вечните водачи, кой с железния, кой с дървения си кръст… Ако трябва да повторя всички имена, рискът да пропусна някого е огромен, а би било кощунство. Затова ще изредя само генералите: Никола Михов (регент), Никола Недев, Георги Георгиев, Стефан Паприков, Никола Станимиров, Тодор Кантарджиев, Георги Марков, Никола Марков… както пише в заглавната ни страница: има семейства, за които историята не е учебен предмет, а родова памет. 

Съюзът на възпитаниците на ВНВУ е единствената обществена организация, която носи ценностите на старото българско офицерство от епохата на Царство България.  Само при нас членуват онези, които 9 септември завари с офицерски пагон. За голяма част от тях, офицерското призвание се предава по наследство от бащите и дядовците. Тези хора бяха убивани, изхвърлени от армията, изпратени по затвори и концлагери, преследвани и изселвани, оживелите съхраниха честта си за да я пренесат във времето и да я вградят в нова България. В нашия Съюз са последните живи кавалери на ордена „За храброст” – рицари по статут, аристократи по дух, пример за следване по битие. Най-сетне, при нас са онези, които излитаха с малките си самолетчета  срещу десетократно по-голям противник  – армадата на летящите крепости, която зачерняше небето до хоризонта… българските летци се връщаха от тази обречена битка като победители, защото волята на противника за живот, беше  по-слаба от тяхната готовност да умрат за страната си. Няма друга организация, която да носи тази памет и дух, няма и не може да има, защото тази велика войнска традиция е наша семейна традиция. 

През  последните две десетилетия  България премина през политически и социални разделения, залитания, възторзи и разочарования. Възпитаниците на ВНВУ нито за миг не се подадоха на изкушенията на времето и  съумяха да опазят неопетнен своя безупречен авторитет. 

The4horsemen 

снимка: Изгубената България 

Членовете на Съюза   принадлежат към  последните випуски на Военното на Н.В. училище, които имат живи представители. Мястото на починалите членове понякога заемат техните съпруги и деца. 

Дали духът на старото офицерство ще си отиде с последния поручик, който е вдигал знаме в Орфанския залив на Егейско море? Ролята на клуба на потомците е да не допусне това да се случи. Ние сме хората, които от деца знаха къде у дома се крият сабята и ордените и които носеха клеймото „семейство на царски офицер” с гордост, която онези с петолъчките в главите и на шапките никога няма да разберат. 

Чрез нашия клуб в Съюза влизат потомци на по-старите випуски на ВНВУ и ШЗО, които нямат живи представители. Сред нас са и  потомци на подофицери и войници, получили войнишки кръст „за Храброст” – най-високото отличие  в моралната скала на честта.
Сред нас са потомци на висши държавни сановници, дипломати и учени, удостоени с царски ордени като строители на съвременна България.
Отворени сме и към наследници на онези малцина, издържали строгата селекция да служат под щандарта на личния на монарха гвардейски конен полк. Надяваме се, че всички тези хора са наследили от семействата си частица от добродетелите и честта на стара България. 

Има офицери от днешната БА – действащи и от резерва, които чувстват магията  на  традицията и я намират при нас. Те са живата връзка с армията, която ще разнесе мелодията на „Заветът на дедите” от хребетите на Хиндукуш до пясъците на Арабската пустиня. 

В един древен ръкопис се казва, че „българите са онзи народ, при който благородството се купува с кръвта на неприятеля и без колебание за по-благороден се счита онзи, чието оръжие е окървавено в сражение.”  Днешният неприятел не носи пушка и не дебне на границата. Неговото оръжие са фалшифицираната история, клеветата и забравата. Затова специално поканихме сред нас няколко души – историци,  журналисти и личности с активна гражданска позиция, които воюват за истината – хора, които изследват миналото,  спорят с лъжата и вадат от забвение имената на славата . 

Всеки, който  поиска да се изяви ще получи тази възможност.  Който има време и желание ще присъства и  участва в публичните изяви  на Съюза. Най-важната полза от клуба на потомците обаче, ще бъде духовната съпричастност – това че нашият знак и нашето слово ще влезат в няколко десетки български домове, отговарящи на старото буржоазно понятие „добро семейство”. Когато знаем, че сме общност, че има и други като нас, ще бъдем по-уверени да отстоим паметта на предците си. Ако ние, потомците на офицерския корпус на Царство България опазим родовата и семейната си памет, ако се покажем достойни за нея, това рано или късно ще повлияе цялото общество.
На добър час! И както пише на сабите ни… 

snamiBog1 

Борис Станимиров 

Председател на клуб „Един завет“ 

ЗА ЧЛЕНСТВО В КЛУБА>> 

 

 

 снимки: Л.Метев
Advertisements

9 Отговора to “Клуб на потомците на офицерския корпус на Царство България „Един завет””

  1. Иван Стоев Says:

    Като внук на офицер от 7 випуск и зет на офицер от 40,желая да членувам в клуба

  2. kristina Ipolitova Says:

    – премахнато поради неспазване на правилата за коментари в сайта–

  3. Здравейте.
    Молим Ви да ни пишете на кирилица.
    Ако споделите имената и рожденните години на прадядовците си, може някой да открие нещо за тях.
    Поздрави,
    ЕЗ

  4. Кристина Иполитова Says:

    Здравейте.
    Извинете, не съм запозната с правилата.
    Ще пиша на кирилица.
    Знам само малките имена на дядовците си.
    Дядо Иполит -фамилията май е Мариянов, но ще се опитам да разбера, е от село Ореш, Свищовско. Бил се е при Одрин като обикновен войник, доколкото знам и има кръст за храброст и награда златен часовник, доколкото съм чувала.
    Дядо ми Пеньо-нямам никакава представа за фамилията, защото е бил убит когата баба ми е била пеленаче, е бил офицер.
    Той е от село Изгрев, някога Дервишко, Плевенско.
    Това е всичко, което знам в момента.
    Но ще се радвам, ако някой може да ми каже нещо повече.

  5. Сава Мушков Says:

    Здравейте. Пиша Ви с молба за помощ. Търся информация за баща си Димитър Савов Мушков, роден през 1914 г. в гр. Ямбол. Знам, че е завършил ШЗОи предполагам, че е бил в един от последните випуски преди 09.09.1944г. Участник в първата фаза на Отечествената война като командир на минохвъргачна рота. Мобилизиран е през 1944 г. и е бил някъде около турската граница. Следвал е с прекъсвания фармация в Загреб. Живя и се пенсионира в Ямбол. Разполагам с няколко негови снимки като офицер.

  6. milena gerginova-taneva Says:

    Уважаеми Г-да,Искам да науча всичко за прадядо си,подп-к Алеко Петкович от 3.Свищовски пехотен полк,участвал в първите 3 войни на миналото столетие,удостоен с Георгиевски кръст за храброст,участвал е и в битките край река Черна,Прокупле и Добро поле,бил е завоевател на гр.Ниш, имаме снимки.Завършил е Първият випуск на Военното у-ще, София,роднина на Алеко Константинов по линия на сестра му.
    Моля,уведомете ме,дали сайта се следи от компетентни хора.

    …искам да добавя,че освен Георгиевски кръст за храброст,прадядо ми е получил и златен часовник от Фердинанд,златото пазим,но ордените му са загубени.Бих искала да знам и закупя същите ордени, ако Военно-историческия музей разполага с такива.Пазим снимки на най важните потомци на Алеко Константиновия род.
    арх.Милена Гергинова-Танева
    С уважение-арх.М.Гергинова

  7. Ралица Димитрова Says:

    Здравейте, много се радвам, че открих страницата ви и че съществувате. Аз съм изключително пристрастна като историк, а и по лични причини, към темата за офицерите от царската армия. Моят прадядо е бил капелмайстор във Видин и е композитор на Бдинци, лъвове, титани. Другият пък е безследно изчезнал в началото на октомври 1944 военен техник.

  8. Tsvetana Kirilova Says:

    Здравейте ,дядо ми е Анатоли Жеребков, роден 10.1900г. ,като музикант в белогвардейската армия е бил в гр.Брезник,след това е живял в Перник около 1943г. емигрира в Клагенфурт,Австрия.Моля ако има някакви данни за него да пишете.

  9. Ангел Николов Says:

    На 9 септември 2014г. се навършват 70 години от окупацията на България от Съветската армия и установяване на диктатурата на Българската комунистическа партия. По този повод, на 7 и 8 септември от 13:00 часа в Централния дом на армията в София, ще бъде проведена двудневна научна конференция на тема: „Деветосептемврийският преврат, тоталитарният режим и съвременна България”.
    От името на организаторите на конференцията – Фондация „Конрад Аденауер”, Фондация „Духовност и милосърдие” и Инициативен комитет от общественици, имам честта и удоволствието да Ви поканя да присъствате на конференцията и ако желаете да вземете участие и в дискусиите по темите.
    София, август 2014г. С уважение,
    Ангел Николов
    член на Инициативния комитет
    за контакт: Ангел Николов
    GSM: 0887 276 604
    Inter_idea@mail.bg

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: