Офицери, участвали във въоръжена съпротива срещу комунистическия режим

Широко разпространена е тезата, че българите не са оказали съпротива на комунистическия метеж и наложения от него под съветските щикове тоталитарен режим.  През последното десетилетие излязоха доста факти, които категорично опровергават тази заблуда. От първите дни след 9 септември 1944г., чак до края на 50-те години на територията на страната се провеждат стотици акции на въоръжени групи, които се конфронтират с комунистическата власт. Явлението, известно като „Горянско движение“ обединява няколко типа прояви с различен произход и характер. Още в края на 40-те години ораганизирани групи навлизат в България от Гърция с цел разузнаване и създаване на агентурна мрежа. При кампанията по отнемане на земята от населението, т.нар. „колективизация“ в началото на 50-те години, стотици ограбени земеделски стопани – предимно селяни излизат в гората и образуват отреди, които се сражават с комунистите. Оттук идва общото название Горяни. Горянството добива характера на гражданска война – мощни горянски чети действат в Сливенско, Трънско и Пиринския край. Някои от сраженията траят по няколко денонощия, като в смазването на съпротивата се включват танкове, артилерия и авиация. Такъв е случаят с горяните в Сливенско, които сформират въстаническа армия (по думите на радио „Горянин“ )0т над 150 човека, срещу които в продължение на няколко денонощия се сражават няколко (версиите варират между 3 и 13) хиляди редовни военни части. Допълнителен повод за въоръжена съпротива дава безродната политика на комунистите по насилственото създаване на т.нар. „Македонска нация“ . Стотици български патриоти, които отказват да се пишат македонци минават в нелегалност и започват да нападат органите на държавната администрация. Част от тях имат конспиративен опит в структурите на ВМРО. От Гърция предава радио „Горянин“, което насърчава съпротивата. Смята се, че общия брой на горяните е над 2000 души, а помагачите в създадената от тях мрежа – над 8000. В различни периоди действат над 160 чети, 28 от които са многобройни, а 52 – съставени от емигранти, преминаващи нелегално границата.

Повечето горяни загиват, оцелелите прекарват десетки години в комунистическите затвори и концлагери.

Горянското движение е съпротива на притиснатото от насилие и грабеж население. В същото време организираните въоръжени групи, които навлизат от Гърция / Турция, нерядко с подкрепата на чужди държави (САЩ, Франция, Югославия) влизат в сражение с редови наборни войници, които нямат никаква вина за комунистическата власт. Тези невинни момчета, изпълняващи устава, както и самите диверсанти загиват в братоубийствена война, без да допринесат за падането на омразния про-съветски режим. Дори напротив – дават повод за изкуствена героика и пропаганда.

Горяните и горянското движение са много широко явление, което се нуждае от отделно, подробно изследване.  Ние ще се ограничим с тясната тема на нашия сайт – офицерския корпус. Ще съберем тук данни за български офицери – участници в горянското движение и въоръжената съпротива срещу комунистическия режим.  Трябва да направим изричното уточнение, че нелегалната борба не е масово явление сред офицерския корпус.  В горянските чети се включват предимно офицери, които вече имат издадени смъртни присъди и са поставени в безизходица. Кадровите офицери в редиците на горяните са единици (според един доклад на ДС от 1951г., сред 1800-те „бандити“ регистрирани в страната, бившите „царски“ офицери наброяват 38 души. За сравнение: земеделците в четите са 422-ма) . Доста повече се запасните офицери (цивилни граждани, завършили ШЗО и като такива притежаващи военновременен офицерски чин), но като цяло тяхната мотивация е по-скоро свързана с колективизацията и ТКЗС. Като цяло свикналите на дисциплина и законов ред офицери  остават по-скоро настрана от акциите. „Помощта“ на чужди държави влиза в остро противоречие с войнската клетва и това допълнително отслабва мотивацията за участие в събитията. Това не пречи именно те – офицерите да са най-потърпевши от поредицата скалъпени процеси за „шпионаж“ и  „диверсия“ завършили с екзекуции и дълги присъди.  Познати са много случаи на офицери, загинали при опит да преминат границата и да избягат от страната, за да се спасят от преследване. Когато биват открити, те влизат в престрелка с граничарите, използвайли личното си оръжие. Тази стрелба е по-скоро лична самоотбрана, отколкото организирана въоръжена съпротива.

.

Полковник Стойно Цветков Бачийски – София, Пирински отряд на Герасим Тодоров в Пиринския край 1948.

Подполковник Димитър Кузманов Цветков – София, Пирински отряд на Герасим Тодоров, 1948

Полковник Райчо Райчев – горянин, емигрант в Гърция, а после в САЩ, създава „Български запасни офицери в изгнание“

о.з. подпоручик Ангел Стефанов Иванов  – Асеновградска нелегална организация „Национален християнски кръст“ – 1947

о.з. подпоручик  Никола Георгиев – „Чета на смъртта“ – Асеновград – Първомай – Пловдив.

о.з. подпоручик Христо Бузов – Асеновградска нелегална организация „Национален християнски кръст“ – 1947

Поручик Никола Моисеев Кацаров – Пирдопска чета, 1947

Поручик (о.з.) Цветко Моисеев Кацаров – Пирдопска чета, 1947

Кап. (о.з.) Иван Георгиев Диловски –  Пирдопска чета, 1947

пор. Ганчо Ганчев – Пирдопска чета, 1947

пор. Петко Емануилов – Пирдопска чета, 1947

пор. Кирил Ангелов – Пирдопска чета, 1947

оф. Борис Харалампиев Петрунов – Пирдопска чета, 1947

фелдф. школник Петър Радев – Пловдив – Смолян 1944

сан.подоф. Христо Караянков – Пловдив – Смолян 1944

Майор Никола Радославов Мутафчиев – „Български противоболшевишки легион на народното спасение“ – от Гърция 1946-1949, военен лагер „Лаврион“

полк. Иван Гологанов – „Български противоболшевишки легион на народното спасение“ – от Гърция 1946-1949

поручик – авиатор Маню Коев Попов – „Български противоболшевишки легион на народното спасение“ – от Гърция 1946-1949

поручик Димитър Теофилов Чалъков – 65-ти випуск.  Преминава в Гърция през 1950 и в следващите 8 години многократно влиза в страната. През 1958 заминава за САЩ

подпоручик Драгия Нанев Драгиев (65 в) – през 1949 изчезва при опит да премине границата

подпоручик Митко Ангелов Попдимитров (65 в) – през 1949 изчезва при опит да премине границата

поручик Георги Андреев Аврамчев (64в) през 1964  при опит за бягство със самолет е свален край В.Търново

поручик Кирил Петронов (64 в) През 1950 минава границара с  Гърция, през 1951 е спуснат с парашут При Якоруда с цел създаване на мрежа за съпротива. Заловен, осъден и екзекутиран през 1952г. В процеса е обинен и съвипускника му Димитър Хр. Буков, който получава 8-годишна присъда.

о.з. подпоручик Мирко Петров Тодоров – Николапетковист от Варненско – 1948

поручик Илия Митев Радев – Варна, 1948

Иван Костов Ковачев – Варна, възпитаник  на ВМНВУ

о.з. подпоручик Атанас Иванов Баталов – с. Каравелово, Пловдивско 1950

о.з. подпоручик Борислав Иванов Атанасов – 1948 бяга в Гърция, от лагера „Хаджи Кириякос“ до Пирея  многократно влиза в България. 1953 става секретар на Ив. Михайлов (ВМРО), 1962 се установява в САЩ, а после в Канада.

о.з. летец  Иван Монов – командир на чета , действала в район Банкя – Годеч-Монтана

о.з. подпоручик Благой Златански – Българско съпротивително движение (БСД) – 1950

о.з. полковник Георги Сотиров Мотикаров – зам. к-р на Нелегална патриотична организация (НПО) в брезнишкоя край – 1948

о.з. подпоручик Иван Лазаров –  чета в Кърджали – 1945

о.з. поручик Илия Минев – той не вдига оръжие срещу властта, но я провокира с всички възможни мирни средства. Прекарва 33 – години в концлагери и затвори, което го превръща в най-дълго лежалия политически затворник в Европа. Създател и вдъхновител на Независимото дружество за защита правата на човека, обявил гладна стачка срещу комунистическия режим и .. .победил.

7 Коментари to “Офицери, участвали във въоръжена съпротива срещу комунистическия режим”

  1. Георги Says:

    Това трябва да стане достояние на целия Български народ.Аз нямам роднини горяни,но те трябва да бъдат нашата гордост и всички в тази наша България трябва да разберът,че те за нея умряха.Народа бе лъган и лъжите продължават и до сега.

  2. Горянското движение в България е едно от най-силните съпротивителни действия на българските патриоти и родолюбци срещу натрапения с помощта на въшлясалите и пияни руско-съветските голтаци и гладници комунистически режим. За горяните се знае твърде малко и освен това доста непълно и дори неточно. Горянската съпротива е много по-широкообхватна и по-продължителна от натрапената и подклаждана от страна на съветска Русия т.н. „партизанска“ борба срещу монархофашизма и капитализма. Но днес много малко хора знаят истината за горяните. Страната ни е осеяна с паметници на комунистически терористи, които историята отрече, а за горяните съвременният българин няма от къде да почерпи сведения, няма къде да отиде и една китка да им сложи. Това е печално и пагубно за нас истинските българи и за България!

  3. Български офицер Says:

    ВЪЗМЕЗДИЕТО за Българската Червена-комунистическо-каскетаджийска сган , чака вече 70 години , след 9.септември.1944 г……..!!!

  4. Капитан от Българската Армия Says:

    ВЪЗМЕЗДИЕТО за кървавите престъпления на Червената каскетаджийска сган след 9.Септември.1944 г. – чака вече 70 години …………!

  5. Иван Гунев Says:

    Здравейте.
    Понеже тук е -блог на клуба на потомците на царския офицерски корпус,няма да пиша за горянското движение и за неговото значение.Искам да споделя с вас как през март 1994 година съдбата ме срещна с един голям Българин,а именно споменатия по горе Поручик Маню Коев Попов.Това се случи в Дърбан ЮАР и благодарение на подадената безкористно ръка от този възрастен господин,аз сега съм жив…Не знаех кой е,случайно православен свещеник ме свърза с него и тогава се запознах с него и историята му.За Маню Попов,след Гърция заминава с параход за Нова Зеландия ,жени се за гъркиня,която много мило дори беше научила български език,имат пет деца.Семейството се премества в ЮАР по здравословни причини заради хубавия климат за една от дъщерите му,но винаги остава Новозеландски гражданин.Към онова време те със съпругата му напускаха ЮАР за да се върнат към спокойния живот в Нова Зеландия.Децата му тогава бяха пръснати в Лондон дъщеря,в Мелбърн-Австралия двама сина и две дъщери в Нова Зеландия.Където по света през годините е пребивавал този човек,то той е бил уважаван,почтен и преуспял.За жалост тогава пътищата ни се разделиха и незнам нищо повече.
    Огромно Благодаря на Поручик Маню Попов…Дълбок поклон !!!

  6. михаил Says:

    Смърт на комумистите

  7. Zina lyubenova Says:

    Здравейте, можете ли да ми помогнете да намеря все още жив участник в Горянското движение или потомък, който може да разкаже историята от първо лице. Благодаря

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: