Временно руско управление на България (1877-1879)

Временното руско управление не е част от Третото българско царство, доколкото се упражнява от руска имперска администрация. Въпреки това, в него участват много българи, в това число най-изявените интелектуалци и политици на бъдещото княжество. То поставя институционалната основа на бъдещата българска държава и българската войска.  Това е причината за пълнота да го включим като отделен етап от настоящото изложение.
Временното руско управление може да се раздели на четири етапа: подготвителен, военновременен, мирновременен и заключителен.
.
Първият етап – започва през ноември 1876, когато в хода на подготовката за войната главното командване към руската армия създава „Канцелария за гражданско управление на освободените отвъддунавски земи”. Началник е княз Владимир Черказки, а негови съветници  са Сергей Лукиянов и М.Домонтович, полк.Съболев, Н.Геров, М.Дринов, Т.Бурмов, Т.Икономов и др. Отчитайки особеностите и влиянието на османската феодална система те проектират формата на бъдещото държавно управление на България. Подготвят се нови административни актове за местното и централното управление. Посредством руското правителство, Одеското настоятелство и славянските комитети в Петербург и Москва са издирини много българи получили висшето си обазувание там. Към Канцеларията се привлечени 80 офицера и 20 руски консула.От тях по-късно са назначени и първите губернатори, вицегубернатори, окръжни управници и полицейски началници.
.
Вторият етап започва с преминаването на руските войски на Дунава и завършва с преустановяването на военните действия. След форсирането на р. Дунав на 4 (16) юли 1877 г. става тържественото установяване на гражданското управление в гр. Свищов. За негов губератор е назначен Найден Геров, а за вицегубернатор – Марко Балабанов. До подписването на мира са създадени общо 8 губернии, като за губернатори са назначени висши руски офицери, а техни заместници стават видни български общественици. Под ръководството на Канцеларията се устройват полицейските, административните, финансовите, съдебните, медицинските и образователните органи в освободените земи.
.
След подписването на Санстефанския договор започва третият – мирновременният период през който сме свидетели на постепенната замяна на руските кадри с български, успоредно с изграждането на българска армия, полиция, цантрални и местни органи на управление, съдебни и финансови институции.
Княз Черкаский почива в деня на подписване на мира на 3.03.1878г. На негово място временно е назначен генерал Дмитрий Г. Анучин. На 8.05.1878г. княз Дондуков – Корсаков е назначен на новата длъжност „Имперски Комисар”. Под негово ръководство се изгражда Съвет на имперския комисар състоящ се от 7 отдела. Седалището му е преместено от Търново в Пловдив, тъй като се е смятало той да стане столица на новата държава.
.
Заключителният етап от ВРУ започва след Берлинския конгрес (1 юли 1878г.) Конгресът определя границите и характера на Княжеството и автономната област Източна Румелия. За 9 месеца ВРУ се задължава да организира свикване на Велико народно събрание, което да гласува конституция и да избере княз. Губернаторът на Пловдив генерал Аркадий Д. Столипин е назначен за генерал-губернатор на Източна Румелия и Одринския санджак, който има задача да подготви предаването на областта на новия управител, назначен от султана.  През октомври 1878г. седалището на ВРУ се премества от Пловдив в София.
 
Служителите на ВРУ, като представители на императорската власт са част от руското дворянско съсловие, определено от Петър I със закона за дворянските – грждански и военни чинове „Табель о рангах“ от 1722г.
.
Протоколни обръщения :
Императорски комисар – Негово Високо Превъзходителство
Губернатор и вицегубернатор  – Негово Превъзходителство
Губернски секретар и други длъжности в губернската канцелария – Негово Благородие
 .
Генерал – Негово Превъзходителство
Офицер – Негово Благородие

*
Княз Владимир Ал. Черкаски
Императорски комисар в България (01-03.1878)
*1824 Черн/Тулска губ., +1878 Сан Стефано

Произход: Черкасские е древен княжески род, който води началото си от кабардинския владетел Инал, потомък на египетските султани. При превземането на Астрахан от Иван Грозни (XVI век) праправнука на Инал – Темрюк изпратил децата си в Москва и те се покръстили и получили титлата князе Черкаски. Дъщерята на Темрюк – Михаил, Мария станала втора съпруга на Иван IV Грозни, а сина му Мурза – Борис се оженил за сестрата на Патриарх Филарет. Оттогава княжеския род Черкаски е дал редица изявени пълководци, участвали в редица бойни походи.
Кариера: княз Владимир Черкаски завършва право в Московския университет. Един от радетелите на крепостната поземлена реформа в Русия. Работи в администрацията на васалното Кралство Полша след потушаването на полското възтание от 1863г., където извършва поземлена реформа. След това е кмет на Москва, устройва модерна администрация и устройва „Градската реформа”. По време на Руско – турската война ръководи мисията на Руския червен кръст, а от началото на 1878г. е ръководител на Временното руско управление, което устройва гражданската и военна администрация в освободените територии. Участва в подготовката на бъдещата Търновската конституция. Умира в Сан Стефано на 19 февруари, деня на подписване на договора.

Свита:
Генерал Леонид Ник. Соболев – началник на канцеларията
Генерал Михаил Ал.Домонтович – началник на канцеларията 
Найден Геров – секретар и ковчежник

*

Генерал Дмитрий Гаврилович Анучин
Императорски комисар в България (03-05.1878)
*1833 Тамбовска губ +1900 Санкт Петербург
Произхожда от дворянски род от Централно-Черноземски район /Тамбовска губерния, за който има данни от началото на XVIII век. Завършва Павловския кадетски корпус и Имперската военна академия. През 1863г. за участието си в потушаването на полското възстание получава от императора златна сабя с надпис „За храброст”. Губернатор на Радомск; Генерал-губернатор на Източен Сибир, член на Сената. Военен писател и учен. По време на Руско-турската война е част от Канцеларията на гражданското управление. След смъртта на княз Черкаски временно заема мястото му до назначаването на княз Дондуков – Корсаков за императорски комисар.

*

Генерал княз Александър М. Дондуков – Корсаков
Императорски комисар в България (1878-1879)
*1820 Петербург, +1893 Полоная /Псковска губ

Произход: Йона, Дъщерята на Калмицкия хан Дондука-Омбо се омъжва за поковник Корсаков, който през 1802г. е обявен за княз под името Дондуков Корсаков. Тяхната единствена дъщеря Мария се омъжва за Михаил Александрович, вицепрезидент на Царската академия на науките, който през 1820г. приема фамилията и титлата на жена си.  Техен най-голям син е княз Александър Дондуков-Корсаков.
_
Кариера: Завършва Право и военно училище. Адютант на княз Воронцев; Участник в редица военни кампании; Генерал – адютант на Императора; Генерал-губернатор на Киевска, Подолска и Волинска губерня. По време на руско-турската война генерал от Кавалетията, командир на източния отряд. След смъртта на княз Черказки през 1878 е назначен за императорски комисар в България, до избора на княз Александър I на българския престол през 1879. Генерал – адютант
След приключване на българската си мисия се завръща в Русия и е назначен за генерал- губернатор последователно на Одеса, Харков, и Кавказ. Избран е за член на Държавния съвет
_
Свита:
статски съветник, сенатор Сергей Ив. Лукиянов (1834-1905) – упълномощен императорски комисар (наместник) 
ген. Георги Агура – адютант
ген. Михаил Ал. Домонтович – началник на канцеларията за дипломатически отношения
Ротм. Александър Мосолов – адютант
Ротм. Миллер – адютант
Иван Богоров – драгоман
княз Михаил Ал. Дондуков – син на княза
ген. Александър Панкратович Шелейховски – командващ Българската земска войска
ген. Петър Аполонович Грессер – началник вътрешен отдел
Марин Дринов – главен секретар
_
Шефство на военна част:
9-та пехотна Търновска дружина

*

Генерал Аркадий Дмитриевич Столипин
Генерал-губернатор на Източна Румелия и Одринско (1878-1879)
*1822 имението Середниково +1899 
  .
Произход: Столипини е стар високопоставен дворянски род. Столипин е братовчед с поета Михаил Лермонтов. Баща му е легендарен генерал, а сина му е изтъкнат държавник и министър от началото на XX век. Съпругата на Аркадий Столипин е княгиня Горчакова – от стария и изтъкнат род. Интересен факт е, че през Горчакови, родът Столипини се сродява с рода на неговия приемник в Източна Румелия – Богориди чрез брака на една от внучките на княз Стефан Богориди с представител на Горчакови.
.
Кариера: Получава домашно образование в родовото имение Середниково.На 16 годишна възраст Аркадий Столипин постъпва в конната артилерия, участва в потушаването на Унгарското въстание, след призива на Австрийския император. Участник в Кримската война. За участие в защитата на Севастопол е награден със златна сабя с нядпис „За храброст”. След войната е командващ атаман на Уралското казачество. След манифеста за освобождаване на селяните от крепостничество е назначен за началник на Комитета по обсвобождаване. Причислен е към свитата на императора, където заема различни високопоставени длъжности: генерал – адщтант, обер-камерхер, таен съветник, шталмайстер.
По време на Руско-турската война е корпусен командир. Съпругата му – княгиня Горчакова участва като милосърдна сестра. Столипин е командващ румънските части от името на княз Карол, ръководи превземането на Николпол, комендант на Плевен, началник на Бургаския гарнизон. След Санстефанския мир е назначен за губернатор на Пловдив, а след Берлинския конгрес – за Генерал-губернатор на Източна Румелия и Одринско. На този пост Столипин установява гражданска и военна администрация идентична с тази в княжеството и по този начин осуетява османската власт в автономната област и създава предпоставки за съединението. След изготвянето на Органически устав на областта и назначаването на княз Алеко Богориди за генерал-губернатор, Столипин му предава властта.
След завръщането си в Русия Столипин е командир на Гренадирския корпус, комендант на двореца Кремъл. Освен военната и гражданска служба, Столипин се занимава активно със скулптура, композира музика, пише исторически съчинения.
.
Канцелария:
Римски – Корсаков – вицегубернатор 
Пьотр Неклюдов – началник на канцеларията

*

Губернатори през временното вруско управление
Посочените лица заемат губернаторски постове по различно време в периода между форсирането на Дунава от руските войски през юли 1877 и гласуването на закона за административното деление в княжеството, който премахването на губернската администрация през 1880г.

.
Свищов:
Найден Геров – губернатор
Марко Балабанов – вицегубернатор
Ген. Василий Гр. Золотарев – Губернатор
Иван Вазов – губернски регистратор
Алеко Константинов – писар
Палаузов – началник на губернската канцелария
Христо Павлов  – подначалник на губернската канцелария
оф. Ценин – директор на канцеларията
.
Варна:
Генерал Иван Кишелский (първият българин-генерал на руска служба)
Камерюнкер Н. Баумгартен ( – 06.1879)
Драган Цанков (06-8.1879)
Д-р Панталей Минчович (08-12. 1879)
Васил Димитров Стоянов
Тодор Пеев
Андрей С. Тръпков – вицегубернатор
Тодор Н. Шишков – управител на губернската канцелария (06.1879)
Стерю Анастасиади – съветник на Губеранатора
Подполк. Куртъянов – губернски началник на земската войска
.
София:
Пьотр Алабин – губернатор (02.1878)
Тодор Бурмов – губернатор (1879)
проф.Марин Дринов – вицегубернатор (1878)
Полк.Спокойский-Францевич – губернски началник на земската войска
.
Пловдив:
Ген. Николай Николаевич Вельяминов – военен губернатор
Ген. Александър Ал. Шепелев – губернатор
Ген. Барон Огюст Казимировия Гибш фон Гростал – губернатор
Ген. Аркадий Д. Столипин – губернатор, от 06.1878 – генерал-губернатор на Източна Румелия и Одринския санджак
Тодор Бурмов – вицегубернатор (06.1878)
Полк. Кесяков – губернски началник на земската войска
.
Русе:
Ген. Василий Гр. Золотарев – губернатор
Марко Д. Балабанов – вицегубернатор
Никола Г. Даскалов – вицегубернатор (07.1877)
Подполк. Граф Тизенхаусен – губернски началник на земската войска
Иван Вазов – секретар – писар
.
Търново:
Ген. Княз Николай Ив.Святополк-Мирский – военен губернатор (1877)
Ген. Михаил Ал. Домонтович – губернатор (1877)
Марко Балабанов – вицегуребранор
Петко Р. Славейков – губернатор ?
Драган Цанков – вицегубернатор
Н.Щербински – губернатор
Марко Тотев – началник на канцеларията на губернатора
Подполк. Редькин – губернски началник на земската войска
.
Видин:
Константин Н. Станишев – вицегубернатор (1879)
Андрей С. Тръпков – губернатор
Петко Каравелов – вицегубернатор
Подполк. Флоренский – губернски началник на земската войска
.
Сливен:
Ген. Илишевич – губернатор
Майор Гречановски – вицегубернатор
Димитър Хранов – губернски съветник
Захарий Коняров – началник на канцеларията
Иван С. Иванов (Ив. Цанев Калянджиев) – губернатор
Римски – Корсаков – вицегубернатор
Бляев – началник на канцеларията
Гусаков – чиновник за особени поръчения
Петко Р. Славейков – старши чиновник за особени поръчения
Подполк. Доршпрунг – Целица – губернски началник на земската войска
.
Тулча:
И.Белоцерковец – губернатор
Тодор Икономов – вицегубернатор
Никола Г. Даскалов – вицегубернатор (06-12.1878)
. 
Плевен:
Ген. Михаил Д. Скобелев – военен губернатор

*
Руски аристократи на командни длъжности в опълчението и българската земска войска

Генерал Михаил Черняев („Генералът наш“)
Княз Леонид Дмитриевич Вяземский
Граф М. П.Толстой
Барон фон Дер-Ховен
Граф Федор Едуардович Келлер 
Граф Ессен-Стенбок-Фермор 
Генерал Давиров
Генерал Август фон Дригалски
Генерал Шелейховский
полк. Липранди
кап.Флейшер
Шт.кап. Павел Едуардович фон Адлеберг
Барон фон Таубе – офицер за особени поръчки към ГЩ
кап. Барон Владимир Константинович Штакельбер
корнет Карл Оттонович Барон Штакельберг – ЛНВКонвой
подполк. Де-Прерадович
кап. Бален-де-Бейлю
корнет Виктор Антонович Княз Гедройц
пряпорщик фон Гертцберг
кап. Гринкевич-Мочульский
подполк. Яков Павлович Де-Витте
пряпорщик Алекдандр Лаврентиевич Занков (дворянство на Московкса губерня)
ротм. фон Засс
прапорщик Барон Карл Васильевич Каулбарс
подпоручик Барон Келлес-Краузе
штабскап. Николай Максимович фон Кубе
ротмистър Юрий Фон Кубе – командир ЛНВКонвой
поручик Федор Павлович Линдберг-Коль
штабскап. Марсов-Тишевский
поручик Александър Александрович Мосолов – ф-ад. на княза и к-р ЛНВКонвой
штабскап. барон Николай Оттонович Ребиндер
подполк. Александър Федорович Редигер
кап. Арнольд Алексеевич Ремлинген
поручик Константин Павлович фон Ренне
ротм. Дмитрий Егорович фон Ризенкампф – к-р ЛНБКонвой
поручик Михаил Петрович Римски-Корсаков
подпоручик Княз Трубецкой
подпоручик Едуард Рудольфович фон-Фрейман
капитан Отто Рудольфович фон-Фрейман
штабскап. Станислав Людвигович Чернота-де-Бояри-Боярский – ЛНВКонвой
полк.Иван Иванович Веймарн
щабскап. Михаил августович Рихтер
щабсротм. Рогге
поручик Антон Антонович Реут

*

НЯКОИ БИОГРАФИЧНИ, ГЕНЕАЛОГИЧНИ И ХЕРАЛДИЧНИ ДАННИ ЗА РУСКИ АРИСТОКРАТИ ВЪВ ВРЕМЕННОТО РУСКО УПРАВЛНИЕ И НА  БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВНА  СЛУЖБА В КНЯЖЕСТВО БЪЛГАРИЯ

*