Руски аристократи на губернаторски постове във Временноото руско управление и на служба в Княжество България

По азбучен ред даваме кратки сведения за руски аристократи във временното руско управление на България  и такива работили на българска служба в администрацията на княжеството.  Настоящата публикация не представлява оценка на лица и събития и не следва да се приема като русофилска или русофибска, а само като разкриване на интересни факти от българската история в първите години след Освобождението.

Пьотр Владимирович Алабин
gerbalabinalabinГубернатор на София (1878-1879)
*1824 Подолск +1896 Самара
.
Руски историк и общественик – славянофил. Офицер от лейбгвардията и егерските части, участник в Унгарскара и Кримската войни. Губернатор на Самара. Инициатор за ушиване на самарското знаме. По време на Руско-турската война е представител на червения кръст. Първият губернатор на свободна София, наследен на поста от Тодор Бурмов.От дворянски род Алабини (Олабини) от Рязанска губерния от XVI век
 .
*
.
Генерал Николай Николаевич Вельяминов
veliaminowvelyaminovВоенен губернатор на Пловдив (1878)
*1821 +1892
 
Генерал от пехотата, командвал дивизия в Руско-турската война. Представител на стар благороднически род, който води началото си от варяжкия княз Шимон Африканович, който през 1027г. се преселва от дн. Норвегия в Киев. От същият произлиза и рода Воронцеви. В рода има няколко генерали.
.
*
.
Генерал Княз Леонид Дмитиевич Вяземский, флигел-адютант
wiazemski1viazemskii1Командир на 2-ра бригада на Българското опълчение
*1848 +1909

Учи в Царскоселския лицей. Военната му кариера е свързана с Руско-турската война, когато като полковник командва 2-ра опълченска бригада. Получава златна сабя „За храброст). След войната е предводител на Усманското дворянство, губернатор на Астрахан и атаман на Астраханското казачество.
Князете Вяземски произхождат от киевския княз Светослав, същият, който унищожава Преслав през Х век. В началото на XIII век княз Андрей Владимирович „Дългата ръка” поставя началото на името Вяземские. Родът дава много висши аристократи, дворяни, пълководци.
.
*
.
Александър Ф. Головин
gerbgolovinПресаташе в политическия кабинет (1879) и личен секретар (1879-1882) на княз Александър I *1850 +1904
Личен приятел на княз Батенберг, българофил, защитник на бългрската кауза и на княза. Съпругата му д-р Анастасия Головина (1850-1933)  е първата българска дипломирана лекарка – психиатър. Двамата развиват активна журналистическа, писателска и издателска  дейност в България, Русия и чужбина в защита на каузата на княза.
.
Головини е древна фамилия, която види произхода си от византийската династия Комнин. Младши член на тази династия бил владетел на Крим и готски княз – Стефан Василиевич. Неговият син Григорий Хавра, основал рода Хавра, а неговият внук Иван „Главата” основал рода Головини. Родът дава много генерали, адмирали и висши дворцови служители.
.
*
.
Генерал Михаил Алексеевич Домантович
domontovichgerbdomontovich(1830-1902)
Губернатор на Търново (1877)
Началник на канцеларията за общи дела и дипломатически отношения на Временното руско управление (1878)
.
Руски военен деец, генерал-майор. В навечерието на Руско-турската война 1877-1878 г. е назначен за управляващ канцеларията на завеждащия гражданската част при главнокомандващия руската Дунавска армия. 1878 г. –
Потомък на стар украински дворянски род от Черноговска  губерня, дал няколко генерала.
.
*
.
Граф Ессен-Стенбок-Фермор
gerbstenbockfermorКомандир на 5-та батерея  в Българската земска войска (1878)
Стенбок са шведски графове, произлизащи от държавния съветник Йонс, живял през XIII век. Дъщеря му Екатерина била трета съпруга на шведския крал Густав Вази. През XVII век клон от рода се преселва в Естония. В началото на XIX век представител на рода се жени за единствената дъщеря на граф Фермор и получава правото да носи името Стенбок-Фермор. Техния син се жени за единствената дъщеря на граф Ессен и така родовото име става Ессеб-Стенбок-Фермор.  Родът е дал много офицери, традиционно в артилерията.
.
*
.
Генерал Василий Григориевич Золотарев
gerbzolotarevГубернатор на Свищов и Русе (1878)
Золотареви – дворянски род известен от XVII век.
.
*
.

.

.

 
Генерал-адютант Граф Федор Едуардович Келлер
gerbkellerfkellerНачалник-щаб на Българското опълчение (от окт.1877)
*1850 + 1904
.
Келлер е Щвейцариски благороднически род от XV век, който се среща в, Прусия, Австрия, Естония  Русия. Праядото на Ф.Е. Келер получава графска титла в Прусия и е писланик на кралството в Санкт-Петербург. Така е поставено началото на руския клон на рода.
 
Генерал –адютант Роден през 1850г. Служи в Пажеския корпус и кавалерията. По майчина линия е от сръбския род Ризничи. Доброволец в Сръбско-турската война, командвал български части. През Октомври 1877 като подполковник е назначен за началник-щаб на Българското опълчение на мястото на ранения подполк. Ринкевич. Награден е със златна шпага. След осовбожеднието е кавалер на бългаския княжески орден „Св. Александър – 3 ст. След войната е началник на Пажеския корпус и губернатор на Екатеринослав. Жени се за княгиня Мария Александровна Шаховска – живеят в имението Сенница в Зарайск (на снимката). През 1904г. е убит по време на Руско-японската война.
Братовчед му ген.граф Ф.А.Келлер е наричан „първата шашка на Русия” – изключителен казашки атаман, проявил се във всички кампании от  Руско-Турската до Първата световна война.
Връзка: http://www.veszarajsk.narod.ru/Keller/keller.htm
.
*
.
Ротмистър Юрий фон Кубе
gerbvoncubeкомандир на Лейбгвардейския на Н.В. Княза конвой (1884)
От род на немски благородници
.
*
.

.

.

Ген. Александър Александрович Мосолов
gerbmosolovmosolovАдютант на Княз Дондуков- Корсаков (1878-1879)
Адютант на Княз Александър I Батенберг (1879-1886)
Командир на лейбгвардейския на Н.В. конен полк (1879-1883)
*1854 Русия  +1939 България

Участник в Руско-трската война. Като ротмистър е адютант на Княз Дондуков. Запазва службата си и при Княз Александър I. Първият командир на Лейбгвардейския личен на Н.В. конвой. Напуска двора след разривът с руските офицери и се завръща в Русия. Генерал-лейтенат от руската лейбгвардия, Началник на канцеларията на Дворцовото Императорско министерство. Посланик в Букурещ (1917). Като приближен на Цар Николай II е сред заговорниците в неуспешния опит за спасение на семейството на императора през 1918г. Успява да емигрира. През 1921г. рганизира Общоруския монархически същз в Рейхенгал (Германия). От 1933г. до смъртта си живее в България, където пише известната си книга „При двора на последната император”

Родът Мосолови произлиза от Мурза Ахмед, който от Златната Орда постъпва на служба при Великия Княз Василий Василиевич. При покръстването си приема името Мартемьян. Има няколко клона на рода. Най-старите писмени сведения са от 1550г.
.
*
.
Римски-Корсаков
gerbrimskykorsakovГубернатор на Сливен, вицегубернатор на Източна Румелия (1877-1879)
Римски Корсаков е дворянски род, произлязъл от древния литовски род Корсак. Той води началото си от XIV век, когато Жигимунт Корсак се преселил от Чехия в Литва. Двама от неговите синове се преселили в Москва в свитата на една княгиня, като дали началото на няколко руски дворянски рода, сред които Корсако и Римски-Корсаков. Името Римски – Корсаков идва вероятно от брак с последна наследница на род Римский. Родът Римски-Корсаков е дал много генерали, губернатори и известния руски композитор Николай Андреевич Римски-Корсаков (1844-1908) 
.
*
.
Генерал Александър Федорович фон Рюдигер (Редигер)
gerbgraf_rydigerredigerМинистър на войната (1883)
*1853 Новгород +1920 Севастопол
.
Родът фон Рюдигер е с немски произход и  принадлежи към регистрите на финланското кралство. Среща се и в балтийските страни. От същия род има няколко генерали и бившия патриарх на Русия Алексий II.
.
Александър фон Рюдигер е син на генерал. Учи в кадетския корпус на Великото кралство Финландия, а след това в пажеския корпус. Завършва Николаевската щабна акадения. Участник в руско-турската война. След войната е преподавател в ГЩ – академията, а от 1882г. е на висша длъжност в бългаското военно министерство. През 1883г. е военен министър с чин полковник от Българската армия. В начлото на XX век е военен министър на Русия.

 *
.
Генерал-адютант Княз Николай Ив. Святополк-Мирски
gerb-sviatopolk-mirskisvaitopolkmirskyВоенен губернатор на Търново (1877)
*1833 Митсков + 1898 Мир

Генерал от кавалерията. Генерал-адютант. Член на Имперския съвет. Кръщелник на цар Николай II. Произхожда от древен полски благороднически род в Белорус, дал няколко изявени генерали и държавници. Рожденното му име е  Томас Богомил Жан Святополк-Мирский. Баща му бил посланик на васалното Кралство Полша в Русия. Учи в пажеския корпус. Започва военна кариера в Кавказ под командването на генерал граф Воронцев. По време на Руско-турска война,командва дивизията, която води завършващите боеве при Шипка. От 1881 е атаман на Донското казачество. Има два брака: първият е с грузинската принцеса Вера Илийчина,а вторият – с Клеопатра Ханикова. Има общо 8 деца. До смъртта си живее е семейния замък Мир в Белорус (на снимката)
 orda-mir_castle.
*
.
Генерал Михаил Дмитриевич Скобелев
skobelevВоенен губернатор на Плевен (1877)
*1843 Санкт Петербург +1882 Москва
 .
Генерал Скобелев, генерал-адютант, наречен  „Белият Генерал” е сред най-изтъкнатите руски пълководци. Баща му и дядо му също са изявени генерали, командвали гвардията и казашката конница в много походи, предимно в Азия. Михаил Скобелев учи в парижки частен пансион, след което постъпва като кадет в кавалиергвардията. Участва в потушаването на полското въстание. След това завършва Николаевската шабна академия и е изпратен в Туркестан. Там се отличава с превземането на Хива и Андижан. Назначен е за губернатор на Фергана. По време на Руско-турската война командва казашката конница при превземането на Плевен, Ловеч, Шейново. Частите на ген. Скобелев първи заемат Сан Стефано. Получава от императора златна сабя с брилянти и надпис „За преминаване на Балкана”. След войната е изпратен в Туркестан, където ръководи територията на днешен Туркменистан. При превземането на крепостта Гьоктепе избива цялото мъжко население, след което на път за Ашхабад е отзован. Бил е женен за княгиня Мария Николаевна Гагарина. Погребан е в родовото си имение.
.
*
.

Граф фон Тизенхаузен
gerbtiesenhausen1Подполковник. Служи в Българското опълчение. Губернски началник на Българската земска войска в Русе (1877)
.
Тизенхаузен е стар благороднически род с разклонения в Латвия, Естония, Германия, Русия. Води началото си от Холщайн, Германия. В началото Тизенхаузен са били рицари при графовете Вьолпе (известни оъ VIII век). В началото на XII век двама братя Тизенхаузен – Етелбрехт и Дитрих се преселват в Ливония (днешна Латвия) Етелбрехт става фохт на Тевтонския орден. През XIV век са титуловани за членове на императорския дом на Свещенната римска империя. През XVII век шведската кралица им дава баронска титла, а през XVIII руският император ги прави графове на руската империя, а през XIX – барони.
.
*
.
Граф М.П. Толстой, флигел-адютант
gerb-tolstoi_v1_p12Командир на 3-та бригада на Българското опълчение
.
Толстой е голям благороднически род, който води корените си от XIV век. Родоначалник е Идрис, който се заселва в Чернигов и се покръства под името Леонтий. Той е родоначалник на няколко големио знатни рода. Неговият правнук Андрей Харитонович получава от княз Василий Тъмни прозвището Толстой (тлъст, едър) и така поставя началото на рода. Много воеводи, пълководци и дворяни принадлежат към рода, в това число и писателя Лев Толстой. Графовете Толстой са сродени с всички родове на високата руска аристокрация.

.
*
.
Генерал Александър Викторович фон Фок
gerbvonfockДоброволец в Балканската война (1912-1913) 
*1843 – неизв
.
Руски генерал. Участник в Руско-турската война. През 1898г. предизвиква на дуел друг генерал, за което е разследван. През руско-японската война командва крепостта Порт Артур. През Балканската война е доброволец в Българската армия.
Фок е стар немски рицарски баронски род, прдставен в Германия, Естония и Русия. Дал много немски и руски генерали, един немски фелдмаршал, често били се на противоположни страни. От този род е съпругата на нациския водач Херман Гьоринг
.
*
.
Барон фон дер Ховен
gerbvdhowenКомандир на 5-та рота в 5-та дружина на Българското опълчение
.
Бароните фон дер Ховен са древен род с родословие от XIV век, когато преселват от Остзее в Курландия (Естония). Регистриани са в Курландскито, Естландските и Литванските рицарски регистри. От XIX век са руски барони.
.
*
.

.

.

Генерал Михаил Григориевич Черняев
gerbcherniaevchernyaevКомандвал българските доброволчески части в Сръбско-турската война (1876)
*1828 Могилевска губ + 1898 Могилевска губ
.
Малко хора знаят, че Генерал Черняев е „генерала наш”, за който се пее в българския боен химн „Шуми Марица”. Командва българските доброволчески отряди  в боевете при Кревет-Гредетин, където се бият много от  бъдещите първи офицери на българската армия, проявили се в Опълчението, Сръбско-българската и Балканската война. Българския доброволчески корпус е първата българска бойна част.
Михаил Черняев е от дворянски род. Служи в дворянския полк, а после в лейб-гвардията. След генерал-щабната академия е зачислен в Дунавската армия, с която участва в потушаването на унгарското възтание. Участва в Кримската война. За защитата на Свеастопол е награден със златна сабя „За храброст”. След това служи в азия. Начело на 2000 души превзема 100-хилядния град Ташкент, защитаван от 30-хилядна армия. Назначен е за военен губернатор на Туркестанска област.
По време на Сръбско-турската война от 1876г. е командващ армията на княз Милан.
След войната се връща в Русия и е назначен за генерал-губернатор на Туркестан, член на Военния съвет на императора. Погребан е в родовото си имение.
 .
.*
Генерал Александър Александрович Шепелев
gerbshepelev_v3_p20Губернатор на Пловдив (1878)
*1841 +1887 Баку
.
Генерал-адютант.Участник в Руско-турската война. Губернатор на Пловдив, а след Берлинския конгрес – делегат в комисията за Източна Румелия.
От древен благороднически род, водещ началото си от „честен мъж на име Шел“, който през XIV век се преселил от германското кралство Швай в Полша, а оттал постъпил на служба при княз Дмитрий Донски. През 18-ти век Дмитрий Шепелев е обер-хофмаршал при Елисавета, построил Зимния дворец.

***
.
След встъпването на княз Александър I Батемберг, по негово искане в Българската армия са изпратени руски офицери, които да помогнат за организацията и обучението на българската армия. Първоначалното намерение на княза е да покани и пруски военни, но то не се осъществява. Сред руските офицери, които пристигат в България има редица представители на стари аристоктарични родове- руски, естонски, немски и др. Няколко от тях заемат и министерски длъжности.
Генерал Пьотр Дмитриевич Паренсов
Генерал Леонид Николаевич Соболев
Барон Александр Васильевич Каулбарс
Генерал Йохан Казимир Густавович Ернрот
Княз Генерал Михаил Александрович Кантакузин
полк. Сахаров – н.щ. ВНВУ

*

2 Коментари to “Руски аристократи на губернаторски постове във Временноото руско управление и на служба в Княжество България”

  1. Столярчук Стефка Says:

    Уважаеми господа,
    Моля Ви да ми дадете повече информация за барон Тизенгарден І и княз Чхеидзе участници в Руско-турската война през 1878 година.
    Благодаря Стефка

  2. Митко Белчев Says:

    търся повече информация за същноста на полковник Хижняк.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: