Цар Симеон II

Цар Симеон II
Княз Търновски (1937-1943)
Цар на Българите – при регентство с принц –регент (1943-1944)
Цар на Българите – при регентство от ОФ (1944-1946)
Цар на Българите – в изгнание, малолетен, но без регенти (1946 – 1955)
Цар на Българите – в изгнание (1955 – 2001)
Министър – председател на Република България (2001-2005)
* 16.юни 1937г. в София 
 

На 16. юни 1937г. царица Йоанна ражда престолонаследник – Княз Симеон Търновски. Новината е посрещната с голяма радост от българския народ и е ознаменувана с веселби и тържества. Обявена е амнистия, военните са повишени в чин, а оценките на всички ученици са повишени с една единица – през 1937г. няма незавършили или повтарящи класа. Не е писано идиличното битие на малкия княз да продължи дълго. На 28 август 1943г. баща му Цар Борис III умира внезапно.  5-годишният князът се възкачва на трона като  Цар Симеон II. От негово име управлява регентски съвет с принц-регент чичо му Княз Кирил Преславски. Другите двама регенти са проф. Богдан Филов и генерал Никола Михов.
На 09.09.1944г. Съветската армия нахлува в България, извършен е преврат и е установен марионетен режим на Отечествения фронт. Регентите са арестувани и няколко месеца по-късно са разстреляни след смъртни присъди на комунистически трибунал – т.нар. Народен съд. На тяхно място за регенти правителството на ОФ назначава проф. Венелин Ганев, Цвятко Бобошевски и Тодор Павлов. През 1946г. в условията на червен терор е проведен референдум за държавното устройство и България е обявена за Народна република. Царското семейство е изгонено от страната.
Царицата – майка Йоанна заминава с децата си за Египет, където в изгнание живее баща и – бившия италиански крал Виктор-Емануил III. В Египет Симеон учи в училището към колежа Виктория. През 1951г. правителството на Франко дава убежище на семейството и те се преселват в Испания. Имат и вила в португалския курорт Ещорил. В Мадрид Симеон завършва френски лицей и посещава лекции по право, бизнес и политически науки. През 1955г, по случай пълнолетието си прочита Манифест до българския народ, който подписва като Цар Симеон II.

През 1958г. завършва военния колеж Вали Форж в САЩ под името кадет Рилски. Граф Рилски е един от често използваните псевдоними от монарха – изгнанник. След военния колеж се завръща в Испания и започва да се занимава с бизнес в няколко международни компании. Поддържа Царска канцелария в Мадрид, която управлява взаимоотношенията му с българската емиграция и европейските монархически дворове.
През 1962г. Цар Симеон II се жени за Маргарита Гомес-Асебо-и-Сехела, дъщеря на маркиз, роднина на испанското кралско семейство.
След падането на комунистическия режим в България, Цар Симеон II има няколко обществени прояви, но се завръща в родината си чак през 1996г.

Посрещнат е с небивал възторг от привържениците на антикомунистическата опозиция. Стотици хиляди хора с цветя, знамена и плакати с лика на царя като дете блокират София – трябват няколко часа, за да може кортежът му да се придвижи от летището до центъра на града, където е посрещнат от кмета. Въпреки всенародния ентусиазъм, Цар Симеон се въздържа от политическа позиция и не подкрепя дясната опозиция. По-късно правителството на Иван Костов връща на Симеон голяма част от имотите, принадлежали на царското семейство.

През 2001г. Симеон декларира, че се завръща трайно в България. Той основава политическа партия, носеща неговото име, която печели абсолютно мнозинство в 39-тото Народно събрание. Симеон II e избран за министър-председател на Република България, за което полага клетва пред републиканската конституция от 1990г. под името Симеон Сакскобургготски.
По време на неговото управление (пълен мандат 2001-2005г.) правителството запазва проевропейския курс, започнат от предшественика му Иван Костов. През 2004г. България става член на НАТО, а на следващата година подписва договор за предстоящо присъединяване към Европейския съюз. Въпреки това част от първоначалните възторжени привърженици на Симеон са разочаровани от него. Основните критики са няколко: За много хора, актът на заклеване пред републиканската конституция представлява признаване на референдумаот 1946г. и отказ от Търновската конституция. Симеон е критикуван и за това, че при завръщането си и в последствие при управлението си се свързва с кръгове от комунистическите тайни служби и бившата комунистически елит, отговорни за убийството на чичо му и репресиите над привържениците на монархията.  В края на 90-те години Симеон продава на аукцион колекцията от ордени на Цар Фердинанд – тя става единствената българска владетелска колекция, която не се намира в Националния военноисторически музей. Негови опоненти оспорват и редица имоти, за които твърдят, че Симеон е възстановил неправомерно.

Симеон II  е единственият европейски монарх в историята, който се завръща в страната си при републиканско управление, печели демократични избори и като лидер на партия става републикански министър-председател. Въпреки някои спорове, той никога не е подписвал декларация за абдикация, което го превръща в единствени жив аристократ, носещ титлата цар. В подкрепа на тази теза е получения през 2004г. орден „Златното руно” – най-вискокото християнско отличие, което представлява признание от страна на европейската аристокрция. 
 

От бракът на Цар Симеон II и царица Маргарита се раждат 5 деца. По монархическата традиция те носят титлата княз, а мъжете – и град, над който имат патронаж.
–         Кардам Търновски (1962), женен за Мириам Унгрия, имат синове Борис и Белтран
–         Кирил Преславски (1964), женен за Росарио Надал, имат дъщери Матилда и Олимпия и син Тасило
–         Кубрат Панагюрски (1965), женен за Карла Мария Ройо, имат трима сина: Мирко, Лукас и Тирсо
–         Константин-Асен Видински (1967), женен за Мария Гарсия де ла Расия, имат близнаци Умберто и София
–         Калина (1972), омъжена за Антонио „Китин” Муньоз Валкарсел. Те имат син Симеон-Хасан (кръстен на краля на Мароко)

На снимките:
1. Владетелски герб на Цар Симеон II, снимка от времето на царуването му в България и вензел
2. Личен герб на цар Симеон II, с елементи от хералдиката на предците му
3. Снимка на младият цар в изгнание, заедно със Стефан Груев – син на бившия началник на дворцовата канцелария Павел Груев и автор на книгата „Корона от тръни“ – биография на Цар Борис III
4. Посрещането на цар Симеон II в България 1996г.
5. Министър председателят Симеон Сакскобургготски
6. Личен герб на Симеон II като кавалер на „Златното руно“ (2004)
7. Цар Симеон II (в изгнание) със семейството си в Мадрид: зад цар Симеон и царица Маргарита са: (отляво)Кирил, Калина, Константин, Кардам, КубратДворът при  Цар Симеон II (1943-1946)
.

Царски дом:
Царицата-майка Йоанна 
Княгиня Мария Луиза
Княз Кирил Преславски – принц-регент
Княгиня Евдокия
.
Свита:
Полк. Христо Бърдаров – адютант и инспектор на дворците
Ген. Рафаил Жечев – генерал-адютант, наставник по военното образование
Генерал Христо Мархолев – адютант
г-ца Дейкова – възпитетелка
отец Сунгарски – дух. наставник
Димитър Андонов – камериер
подполк. Малчев
ген Ганчо Манчев
Антон Разсуканов- интендант на дворците
Марко Рясков – шеф на наставничеството на Симеон II и настойник на управлението на имотното състояние на малолетния цар.
проф. Михаил Арнаудов – наставник на Симеон II по общото и гражданско образование 
 Епископ Филарет – наставник на Симеон II по религиозното образование
.
Други:
Славчо Стаменов– представител на интендантството (1946)
Ефтим Хараламбиев – секретар на Интендантството на цивилната листа. (1946)
Христо Атанасов – директор на двореца Врана (1944)
Петър Ценов Мелчовски– управител на двореца Кричим (1946)
Н. Мумджиев– управител на двореца Евксиноград (1946)
Захари Вучков – управител на двореца Царска Бистрица (1946)

 
Регенти (1943 – 1944):
Княз Кирил Преславски
Проф. Богдан Филов
Ген. Никола Михов
Регенти (1944 – 1946), наложени след преврата от правителството на ОФ
Проф. Венелин Ганев
Цвятко Бобошевски
Тодор Павлов
.
Дворът в изгнание (1946-2001):
Елена Петрова-Чомакова
Мария Петрова – Чомакова
г-ца Стайкова
Стефан Груев
Стефан Попов – възпитател
полк. Антон Разсуканов
подполк. Малчев с госпожата си и двете си деца
Проф. Зайц (Берлин) – лейбмедик в Мадрид
Полк. Джорджо Генчев – адютант (50-те г.)