65-ти боен „Дравски“ випуск на ВНВУ (1940-1945гг.)

65vip-1993

65- ти випуск на В.Н.В.У. се нарича „Боен Дравски”. Причината е, че това е единственият в историята випуск, който е произведен не просто във време на война, но на самия фронт. Влизат като кадети през портала на 15.септември 1940. На 27 март 1945г. предсрочно са произведени фелдфебел-портупей юнкери и са изпратени в бойните части на Първа българска армия на „боен стаж”.  На 6 март 1945г. с Регентска заповед са произведени в първи офицерски чин. За краткото си участие във войната двама от випуска загиват на фронта, а близо една трета получават орден „За храброст”. Има уникални случаи на двойни кавалери на ордена, чийто първо награждаване е с войнишки кръст (като юнкери), а след това, вече като офицери заслужили рубинения офицерски орден.

Много превратности преживяват младите мъже.  Най-напред, като кадети  ликуват при присъединяването на Добруджа, Македония и Западните покрайнини. На дипломите им за завършване на военната гимназия стои датата 28 август 1943г. – денят на смъртта на Цар Борис III. След като полагат отново клетва пред невръстния цар Симеон II, юнкерите преживяват бомбардировките на София. Района на ВНВУ не е подминат от съюзническата авиация.

65v-march
Няколко месеца по-късно става преврата на 9 септември. Случва се така, че юнкерският корпус дава последния караул в Двореца – на 9 срещу 10 септември. След това започват чистките. Няколко момчета са изключени от училището, защото бащите им попадат под ударите на „Народния съд”. Останалите са изпратени на фронта. Там голобрадите 22-годишни офицери без никакъв опит се справят блестящо.

„Наградата” страховита…
Статистика:
170 кадети постъпват през 1940г.
151 подпоручици са произведени на фронта през 1945г.
31 получават орден „За храброст”
2 загиват в бой
149 са уволнени от войската при голямата чистка на „царските офицери” след 1946г.
27 са лично тежко репресирани по лагери и затвори.
65vip-diplomirane


Отвъд и освен тази статистика се крият няколкостотин съсипани човешки съдби. На голяма част от юнкерите са репресирани семействата – родителите са хвърлени в лагери, изселени, домовете им са конфискувани. На повечето от тях е отказано право да следват, а онези, които успяват да се запишат са изключвани след 2-ри курс като „неблагонадеждни”. Младите мъже са принудени да работят каквото намерят за да изхранват семействата си – работят като каруцари, носачи, строители, миньори…
Все пак, удивително е че почти всички показват огромна упоритост и след нмогократни опити успяват да завършат през втората половина на 50-те години.  В последствие представителите на 65-ти випуск се доказват като блестящи специалисти във всички области на науката – лекари, архитекти, строителни инженери, творци, преводачи… никой от тях не посрамва випуска, въпреки тежките условия.

Kadeti65vИ днес никой не може да отговори на въпроса: Какъв враг видяха комунистите у тези 20-тина годишни момчета, станали офицери след 9.септември и то на фронта? Очевидно е, че те по никакъв начин не са съпричастни на гоненията срещу партизаните, в които участва армията, тъй като по това време са били зад стените на училището. Защо трябваше да изтърпят толкова терор и унижения? Отговорът е, че Военното училище ги бе научило на фанатичен патриотизъм. Този патриотизъм беше смъртно опасен за комунистите. За този свой патриотизъм младите офицери платиха с мечтите, младостта, здравето, а някои и с живота си.

През 1942г. към юнкерския клас са причислени и 8 млади хървати – завършили хърватската кадетска школа, те идват в България да учат за офицери. Още на 10 септември ОФ ги предава на югославските власти край Пирот. Никой повече не чува за тях… Повече за хърватските юнкери можете да прочетете ТУК>>

65vip-1990Поради уникалния начин по който биват произведени в офицери – в окопите на Унгария, 65-ти випуск е единствения, който не прави свой юбилеен албум.  Всъщност правят го… 50 години по-късно, по случай половин век от завършването. Това прави албума на 65-ти випуск уникален. Страниците му са пълни със спомени за живота в училището, за командирите, за фронта, за изгубените другари.  Възпитаниците са представени с щнкерските си портрети, а от другата страна на страницата – със своя цивилна снимка в зряла възраст. За всеки има кратки биографични данни. От тях виждаме, че всеки трети випускник е син на офицер – величествената традиция на българския офицерски корпус е жива до последния му ден.

65vip-neznvoinВъзпитаниците на ВНВУ от випуска започват да се събират на приятелски срещи през 50-те години. След една такава среща голяма част от тях са привикани в Милицията, някои са уволнени, а други изселени. Ледващата им обща среща е през 1990г. – някои не могат да се познаят и се налага да се запознават. В същност тази среща на випуска в сградата на ВНВУ през 1990г. предшества с две години създаването на съюза. На нея присъстват 93 живи випускници. През 2009г. са останали тридесетина…

Rihchev-kadetRuhchev-nagrada-1-webОт 65-ти боен Дравски випуск е председателят на Съюза на възпитаниците на ВНВУ, ШЗО и РВГ полк. Инж. Никола Рухчев.  Той е роден в град Карнобат на 1 май 1924г в семейството на офицер.  Завършва Втора мъжка гимназия в София и постъпва във ВНВУ. Изпратен е на фронта като командир на инженерен взвод. След войната служи до 1956г., когато е уволнен. След уволнението си завършва строително инженерство. Автор е на исторически трудове и статии.  Председател на СВ ВНВУ, ШЗО и РВГ от 2000г.

 

 

KrKrapachev-kadetKrapachevМатериала за випуска, както и за 64-ти випуск дължим на съдействието на подполк. Кръстю Крапачев – председател на клуб „65-ти випуск”. Посреща ни в дома си близо да столичния Южен парк. Целия хол е отрупан с книги – две от стените са целите библиотеки. „Имам още две библиотеки в другата стая. Само в тази къща има над 2000 тома, всичките описани в каталог”.  Ако не ви покаже личната си карта никога няма да повярвате, че пред вас стои 86 годишен мъж!. Написал е над 200 страници спомени от живота си.

Кръстю Василев Крапачев е роден на 25 юли 1923г. в с. Елешница Разложко. Родът му е стар и уважаван в селото и околността. Завършил непълната гимназия в Лъджене (дн. Велинград). Постъпил във ВНВУ като кадет с 65-ти випуск през 1940г. През 1945 г. е изпратен на фронта като пионерен фелдфебел-портупей юнкер. На 6 май 1945г. е произведен  в подпоручик от инженерните войски. След войната завършва ГЩА и служи в различни части до 1958г., когато е уволнен „поразпореждане”. Тъй като е с богата обща култура и говори няколко езика, работи във Военно издателство, Балкантурист,  изд. Медицина и физкултура и др. като редактор и преводач.
Кръстю Крапачев е сред основните двигатели по издирването на материали и подготовката на юбилейния албум на випуска. Усилието отнема близо 10 години – издирване на изгубени съвипускници, търсене на контакт с потомци на отдавна починали хора, преглед на военни архиви. Кръстю Кръпачев е неизчерпаем източник на знания за военната история и офицерския корпус.

Кръстю Крапачев споделя:
„Никога няма да забравя първата вечер във ВНВУ, първата вечерна проверка и думите на нашия първи взводен командир портупей-юнкер Райно Каблешков (60 вип). Той ни стри на платца и каза:

Господа, вие днес се обрекохте да бъдете водачи на въоръжения български народ. Запомнете нещо от своя първи взводен командир. От днес, до края на дните ви, животът ви принадлежи на България. Сърцето ви – на любимата. Но честта – тя си е само ваша! „

В списъка по-долу даваме имената на випускниците с кратки данни за тяхната биография. Посочени са получените ордени, годината на уволнението, завършеното в последствие образование и професия. Посочени са и репресиите, които офицера и неговото семейство са претърпели. Споменато е и също на  кои от випускниците бащите им са офицери.

65v-kletva

65-ти “боен Дравски” випуск на ВНВУ

Командване:

Щаб на ВНВУ:
Полк. Александър Попдимитров – н-к ВНВУ
Полк. Христо Ив. Сапунджиев – н-к ВНВУ (сл1943)
Майор Стефан Колев Павлов – адютант
Подполк. Христо Димитров Бакърджиев – инспектор на класовете

Подполк. Игнат Кочев Кандев – к-р кадетска дружина
Подполк. Еню Цветков Кароле – к-р кадетска др (1942)
Майор Никола Стоянов Ботев – к-р кадетска др (сл1942)
Майор Ив.Г.Георгиев – к-р 6 кадетска рота
Майор Стойне Петков Алексов – к-р на 5 кадетска рота
Майор Димитър Атанасов Попантонов – к-р 4 кадетска рота, 3 юнкерска рота (до 9.9.1944)

Инструктори:
Майор Никола Стефанов Димов – артил
Майор Кирил Василев Георгиев – конница
Майор Светослав Мих. Семов –инж.св част
Майор Величко Гинев Недев – инж.св част
Майор Асен Атанасов Йончев – инж.св част
Майор Петко Попганчев – летателна част
Майор Никола Панайотов  Николов – летателна част
Кап.лейт Пенчо Хростов Вангелов – морска част.

 

Пехотинци:

Александър Любенов Димов – баща офицер – полк. Любен Димов –к-р на 14 п Македонски полк – разстрелян 1945г, ув1946, лекар (изключван), поч1994
Александър Любомиров Кузупов – баща офицер, спасил бойно знаме през ПСВ, осъден на 12г. затвор, ВОХр, ув1946, счетов – уволнен, конфискувано жилище
Андрей Евгениев Полянов – ув1947, счет, поч..
Антон Алексиев Попов – ув1947, мед
Богдан Трендафилов Цветанов – ВОХр, ув1955, писател
Божил Петков Божилов – загива 1945 в Ястребци, до Марибор. Посм ВОХр.
Боян Любомиров Босилков – баща генерал, к-р Лейбгв.НВкп, ув1946, юр, поч1987
Васил Йорданов Вълчанов – ув1946, затвор, лагер, поч 1954
Велико Великов Иванов – загива 1945 Щиргово (до Марибор), Посм ВОХр.
Владимир Георгиев Контев – ув1946, затвор, лагер, баща му убит в милицията.
Владимир Иванов Николов – ув1946, лагер, инж.
Генади Георгиев Славов – баща офицер, ув1946, юр, поч.
Георги Ангелов Доцев – баща генерал, ув1946, лекар, изключван, родителите му са изселвани.
Георги Димитров Демиров – напус1945, инж, к.х.н., ст.н.с.
Георги Георгиев Янков – ВОхр, напус1945, лекар
Георги Николов Арнаудов – ВОхр, ув1946, баща –съден от „Нар.съд”
Григор Илиев Хаджииванов – ув1948, поч1968
Димитър Бончев Балабанов – баща генерал, ув1946, поч 1968
Димитър Минчев Острев – баща – офицер, военном.инж – конструирал първата българска морска мина, ув 1946, затвор (10г) стро-инж.
Димитър Стойков Иванов – ув1946, юр, поч1986
Димитър Теофилов Чалъков – ув1948, През 1950г. бяга в Гърция, където 10 г. подпомага горянското движение. През 1958 заминава за САЩ. След 1974 аботи в радио „Гласът на Америка” поч 1983
Димитър Христов Близнаков – ВОХр, ув1947, поч1987
Драгия Нанев Драгиев – ув1946, юр-изкл. , изчезнал „безследно” през 1949г.
Евгени Василев Попенчев – баща офицер, ув1946, юр-изкл, поч 1974
Евгени Георгиев Обрешков – ув1945, инж
Евтим Пейчев Недялков – баща офицер, ув1955,
Здравко Койнов Аврамов – ув1947, не му разрешават да следва
Здравко Иванов Айнаджиев (Брадваров) – ув1946, затвор (8г), юр
Иван Борисов Петров – баща офицер, ув1946, лекар. Баща му е осъден от „Нар.съд”, бил в лагер.
Иван Колев Иванов – ВОХр, ув1946, затвор, лагер (без присъда), щр, поч 1975
Иван Николов Агалов – ранен на фронта, ув1947, поч1974
Иван Христов Иванов – ВОХр, ГЩА
Иван Христов Ненков – ВОХр, ув1946, изселен, лагер. Баща му – в белене.
Иван Цанков Балдев – ув1946, лекар
Игнат Николов Умников – баща офицер, ув1949, поч 1992
Илия Манолов Манолов – баща му изчезва при бомбардировките, адютант на Дамян Велчев, ув1948, стр-инж, поч1986
Йордан Георгиев Нанов – ув1948, инж, ст.н.с.
Кирил Димитров Главинов – ув1946, узкл-унив, поч1988
Константин Христов Костов – ув 1945, проф.д-р филос.н.
Крум Ананиев Стайков – ув1947, поч 1992
Лазар Петров Лазаров – баща офицер, ув1946, лагер, юр, поч1984
Любомир Страшимиров Васков – ув1945, лекар, поч11990
Мильо Цветанов Мумджиев – баща офицер, ГЩА, ув1958, баща му в лагер.
Митко Атанасов Драгиев – баща генерал, ув1958, катедра 22 СДУ.
Михаил Стоянов Драгиев – баща офицер, ув1946, баща му в Белене
Неделчо Неделчев Стоянов – ув1946, затвор, изкл-унив, бяга в Гърция – Н.Зенландия, зъболекар, поч1991
Ненчо Стефанов Кротев – ув1947, юр
Никола Георгиев Михайлов – баща генерал, ув1949, юр
Никола Милков Дюлгеров – НОВЗ, ув1947
Никола Стойков Иванов – баща офицер, ув1947, итал.филол, преводач, журналист
Павел Любенов Дръндаров – ув1948, поч1994
Петко Пенчев Цокев – ВОХр
Петър Димитров Георгиев – баща – полиц.гл.инсп.изчезнал безследно на 9.9.1944. , ув 1945, лагер, емигр Австрия – Канада, поч 1975
Петър Йорданов Петров – ув1946, лагер, лекар, поч1990
Светозар Стоянов Радев – ВОХр, ув1948, счетов
Стефан Тинев Данаилов – баща офицер, ранен, ВОХр, ув1948, инж
Стойко Цонев Ганев – баща офицер, ВОХр, ГЩА, поч 1993
Стоян Николов Ботев – баща офицер, ранен, ВОХр, НОВЗ, уя1947, лекар, к.м.н.
Тодор Борисов Кокинов – баща офицер, ув1948, юр, родителите са изселвани2 пъти.
Филип Георгиев Клявков – Ранен. Два бр. ВОХр, ув1946, изкл-унив, емигр Гърция – Бразилия –САЩ. Брат му – лагер.
Христо Николов Йонков – НОВЗ, ув1945, лекар, журналист, Баща му изчезва безследно след 9.9.1944. Майка му е изселена. Поч.1995

Артилеристи:

Анани Иванов Явашев (Иван Явашов) – ув1946, преселва се в Прага, инж,
Ангел Стоянов Лабов – ВОХр, ув1946, учител по матем.
Атанас Дечев Стоянов (Конкалиев), ув1946, юр, стр-инж. Поч 1964.
Борис Петров Будинов – ГЩА, инж
Васил Димитров Димитров – баща офицер – полк.-отнета пенсия , ВОХр, ув1946, зъболекар, поч 1991
Венцеслав Александров Игнатиев – юр, поч1985
Веселин Георгиев Райнов – поч.
Владко Иванов Вълков – баща офицер, преподават ВВАУ до 1955
Димитър Стефанов Георгиев – преподава до 1955, инж.
Жеко Параскевов Жеков – ув1946, лекар
Здравко Александров Русев – ув1946, лекар, изселван, поч 1962
Иван Димитров Иванов – ВОХр, инж, н-к КАТ – Плевен.
Иван Николов Попов – ВОХр, ув1946, изкл-унив, затвор (3г), лагер, лекар, емигр. Н.Зенландия, поч 1990
Йордан Рачев Цонев – ув1948, инж, доц, ст.н.с.
Климент Георгиев Цанев – баща офицер, ув1946, муз-акад, музикант, поч 1979
Константин Николов Конов – ув1948, счетов
Любомир Трифонов Смилков – ув1946
Никола Йорданов Бенчев – ув1946, инж, затвор
Никола Стефанов Йовков – поч 1967
Панко Крумов Пинтев – баща офицер, ув1946, счет, затвор, поч1972
Петър Филев Петров – катедра 22 в СДУ.
Пею Димитров Шишманов – строи-инж
Стоян Петков Караджов – ГЩА
Стоил Георгиев Нанков – ув1946
Цано Доков Цанов – ув1948, затвор

Конници:

Владимир Стефанов Даскалов – баща генерал – загинал в Белене, ВОХр, Лейбгв, ув1949, изкл-унив
Димитър Павлов Георгиев – икон.
Максим Борисов Матев – баша н-к на сог пож команда, ув1946, затвор, лагер. Поч1977
Никола Вълчанов Шищков – баща офицер, ВОХр, ув1948, икон
Марин Николов Конов – баща офицер, ранен, ВОХр, ув1947, зъболекар. Брат му съден от „Нар.съд” и изселен.

Пионери:

Алеко Василев Алеков – ув1946. юр, икон
Богдан Цветков Иванов – ранен, ув1946, инж, лагер, поч1989
Георги Димитров Цеков- инвалид от войната
Иван Матеев Ангелов – ув1948, иконом
Кирил Стефанов Хумбаджиев – баща офицер,  катедра 22, юр, поч1994
Кръстю Василев Крапачев – ГЩА, военно издателство, журналист и редактор.
Мильо Симеонов Митев – ув1948, капелмайстор на ДМТ „Ст. Македонски”, затвор, изселване, родителите му също са изселвани и лежат в затвора.
Никола Димитров Рухчев – баща офицер, ув1956, строит-инж, военен историк.
Рашко Стойчев Рашков – баща офицер, ВОХр, ув1948, арх., поч1986
Светослав Стефанов Петев – баща офицер, ВОХР, ув1947

Свързочници:

Антон Николов Андреев – НОВЗ, ув1946, лекар
Васил Начев Вълев – ув1946, инж
Георги Тодоров Логофетов – ув1946, счетов
Емил Александров Копанданов – ГЩА
Камен Георгиев Примов – уя1948, икон. Баща му убит без съд на 9.91944. Двамата му братя – съдени и изселвани. Поч.1989
Кръстю Наков Кръстев – ув1946, изкл-унив, лекар, поч1976
Райчо Томов Антимов – ГЩА, инж
Стефан Йорданов Великов – ув1945, инж
Стефан Стоянов Златев – ГЩА, затвор (4,5г.)
Христо Максимов Хумбаджиев

Летци:

Атанас Йорданов Ненков – баща морски офицер, ув1946, икон, арестуван, поч1971
Ангел Кирилов Цветанов – ув1946, счетов, лагер, поч1987
Атанас Костадинов Войнов – поч 1990
Божидар Тодоров Стоянов – ув1946, счетов. Баща му е осъден ит „Нар. съц” – 2г. затвор, семейството е изселено 8 г.  поч 1987
Веселин Марков Иванов – ув1946, икон.
Георги Димитров Станчев – „Царя” – ув1946. Сина му – продуцентът Димитър Станчев финансира щбилея на випуска и издаването на албума.
Георги Цачев Ликов – баща офицер – загинал при атентата Св. Неделя. , ув1947, два пъти съден
Димитър Христов Дилчев – ув1946, лекар
Иван Симеонов Пехливанов – баща офицер. През 1946 е пратен в Трудови войски. Убит 1951 на границата.
Иван Стоянов Игнатиев – баща офицер, ув1946, счетов. Брат му – в Белене.
Иван Рафаилов Писев – ув1946, изкл-унив
Иван Николов Кондев – ув1946, изкл-унив, затвор , баща му затвор, поч 1981
Йордан Николов Загоров – ув1946, инж, поч1994
Йосиф Димитров Захов – ув1948, нв му дават да следва
Любомир Николов Бабаджов – ув1946, лекар к.м.н.
Митко Ангелов Попдимитров – ув1946, щр-изкл-унив, изчезнал „безследно”1949
Михаил Василев Любенов – баща офицер, уво1953. Баща му командва 3-та дивизия в Унгария през ВСВ, но въпреки това прекарва 2 години в Белене.
Никола Стоянов Николов – баща офицер, уво1945, затвор, лагер, изкл-унив. Пребит от ремсисти на улицата – кракът му е ампутиран, счетов, През 1975 уволнен като „врах на народа”
Никола Христов Попов – ув1948, англ.филол и право, поч1994
Никола Янков Мизински – ув1948
Спас Николов Начев- ув1948, актьор.
Спас Лазаров Христосков – загива след контузия 1945
Стефан Ангелов Данчев – баща офицер, ув1946, изкл-унив, инж.
Стоьо Костадинов Бакърджиев – ув1946. 12-годишна присъда в затвор и лагер. Реабилитиран през 1955. поч 1990

Моряци:

Белчо Иванов Белчев – ув1955
Васил Иванов Родев – баща – кап.инж.корабостроител, ув1946, изселван, лагер, отнето жилище. поч 2008
Владимир Жечев Арнаудов – ув1955
Деян Парасков Попов – ув1946, поч1993
Димитър Светославов Димитров – ув1953, поч1976
Емил Константинов Сарийски – ув1946, изкл-унив
Иван Василев Зографов – ув1946, инж, поч1974
Иван Христов Христов – зам.к-р на „Смели”, ув1948, инж
Константин Стоянов Константинов – ув1961, поч1983
Любомир Анастасов Чифудов (Маринов), к-р на подводница М-203 в Одеса, инж.
Любомир Стефанов Атанасов –ув1946
Михаил Димитров Михайлов – ув1952
Петър Желев Чаушев – ув1946, изкл-унив
Стоян Александров Стоянов – ув1955, капитан далечно плаване. Поч 1989
Стоян Александров Шахларски – ув1948, кдп

Хърватски юнкери:

Милош Ивеша
Мариан Себастиян
Станко Маринов
Милан Николич
Видо Гаспери
Сречко Вициц
Драган Гърганя
Франьо Райхер

Напуснали преди производство:

Александър Димитров Алексиев – баща офицер, влиза като първенец на випуска, напуска през 1945, инж, ст.н.с.
Борислав Георгиев Бояджиев – баща офицер,нап1945, фармация, радио София – говорител, поч1989
Ваньо Тодоров Боснев – нап 1940, зав ШЗО, участва във войната, ранен, ВОХР, счетов, поч1994
Васил Захариев Тасев – нап1944 здравосл.причини. журналист, юрист
Васил Неделчев Хадживасилев – нап.здравосл. сл кадетската гимн, щрист,поч1989
Георги Иванов Райчев – ув1945 като син на осъден от „Нар.съд” Народен представител, счетов, изкл-унив, поч1973
Дафин Димов Тодоров – напуска сл кадет гимн, д-р по филос Виенския у-т, журналист, проф, д.ист.н, поч1989
Димитър Ангелов Гюлев – ув194, изкл-унив, баща му-лагер
Димитър Христов Димитров (Черкезов), нап 1944, изкл-унив „кулак” затвор (3г), учител, поч1986
Димчо Петров Даскалов – нап сл кадет гимн, лекар, к.м.н., проф.
Захари Цветков Игнатов – нап сл кад гимн, затвор (3г) делото „Никола Петков”, лекар, поч 1990
Иван Богданов Иванов – нап1944, стро-инж, полк.от ГУСВ, поч 1977
Иван Димитров Дюлгеров – по здрав.прич. лекар.
Иван Петров Донков – баща офицер-к-р 29 ямб.пех.п.- осъден на смърт, ув1945, затвор, изкл-унив.
Йордан Николов Наумов – баща военен юрист, лекар, сем е изселено, баща му умира в Белене, поч1991
Иван Стойков Гюлев – здравосл прич, поч1986
Иван Фердинандов Манчев – по болест, баша – затвор, конфиск имущ, изселени, поч 1992
Кирил Спасов Илиев – нап 1941, поч 1987
Константин Стефанов Вълчев – по болест, инж, поч1984
Любомир Веселинов Бакалов – нап 1940, зав ШЗО
Панчо Андонов Панчев – нап1944, инж, поч1969
Серафим Манолов Чальовски – ув1945, през 1993 е произведен, поч1993.
Стамен Борисов Иванов – баща офицер, самоубива се сл 9.9.1944 , нап 1940, зав ШЗО, юр- изкл-унив,

Advertisements

4 Отговора to “65-ти боен „Дравски“ випуск на ВНВУ (1940-1945гг.)”

  1. Богдан Трендафилов Цветанов – ВОХр, ув1955, писател

  2. Aurora Di Cugno Says:

    За тези хора знам много добре, защото имахме един и същ инструктор. Той беше смел, изискан, начетен. До последния ден на живота си носи морално свойата униформа и удъжа на клетвата си.
    С право са се страхуваха комунистите от патриотизма на старите офицери.
    Чак и на мен пратиха един юнак по – висок от входната врата, за да ме осведоми, че никога няма да публикувам нищо, така че би било добре да се откажа да пиша. На времето бях последна година в СУ, българска филологиа, годината беше 1988. Независимо от това през 2008 година в Италия, излезе първата ми книга с приказки по български фолклорни мотиви. С добра рецензия от офицялната литератуна критика и с много поздрави от покойният ми дядо
    Полковник Асен Атанасов Йончев. Вечна му памет.
    Зорница Бориславова Йончева или Aurora Di Cugno 🙂

  3. Антония Златева Says:

    Моят свекър, Стефан Златев, ни остави спомени, в които последните му думи за Военното училище бяха следните: “ Никой от нас не стана генерал. Много си останаха подпоручици. Една човеконенавистническа политическа система ни осъди на пълна забрава. Но ние, кадетите, юнкерите и офицерите от 65-ти боен “ Дравски “ випуск на Военното на Негово Величество Училище никога не сме били СОЛДАФОНИ! “ Гордея се, че синът ми носи неговото име, дух и характер!

  4. Този випуск е завършил и моят дядо, казва се Здравко Иванов Айнаджиев (брадваров). Репсресиран и смазан от машината на ДС и БКП . Лежал в затвора в Белене без каквито и да е явни причини- наречен враг на народа.
    ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА ТИ ПАМЕТ.
    ПОКЛОН ПРЕД ВСИЧКИ ОТ ТОЗИ ВИПУСК, ЗНАЙНИ И НЕ ЗНАЙНИ, ЖИВИ И ПОЧИНАЛИ ХРАБРИ ОФИЦЕРИ.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: