Чудовищна гавра с паметта на един български герой

На 9 фервуари БНТ излъчи филма „Черните ангели”. Пропагандната лента от времето на най-мракобесния комунизъм с героичен патос възпява терористичните групи на БКП, който подготвят и извършват убийства на свои идеологически противници.

Деянията, извършвани от „Черните ангели” могат да се нарекат само по един начин – тероризъм – ялвение, еднозначно осъдено от целия цивилизован свят и обявено за основен враг на човечеството.

Комунизмът, изповявдван и проповядван от героите на „Черните ангели” е еднозначно осъден от Съвета на Европа като престъпление срещу човечеството.

Убийствата на държавници, организирани и извършени в интерес на чужда държава (СССР) могат да се окачествят само по един начин – като срамна държавна измяна.

Невероятно е, че в 2009 години националната телевизия на страна в Европейския съюз показва този филм.

В позорния филм на БНТ се разказва за убийството на ген. Христо Луков – български офицер с богата политическа биография и забележителна 30-годишна военна кариера, герой, двукратен кавалер на ордена „За храброст”.

Цинизмът на това безобразие добива чудовищни размери от факта, че шефовете на БНТ решиха да покажат филма тъкмо в навечерието на годишнината от убийството на генерал Луков – 13. февруари. С този акт, провокацията придоби характер на открита гавра с паметта на видния български офицер.

Ген. Христо Николов Луков* е най-популярен като водач на Българските национални легиони. Тези последни години от живота на генерала се експлоатират от някои днешни крайни националисти. Но за нас, като потомци на офицерския корпус ген. Луков е преди всичко български офицер отдал над 30 години от живота си в служба на Родината и проявил безпримерен личен героизъм на бойното поле в най-трудните за България мигове.

Христо Н. Луков е роден във Варна през 1888г.  Завършва ВНВУ с 27-ми випуск През 1907г. Кариерата му като строеви артилерийски офицер го заварва като командир на отделение в 27-ми  артилерийски полк кум края  на Първата световна война. Тогава комунисти и земеделци провокират бунтове сред войската. Войниците масово дезертират от фронта и тръгват към София. Врагът безпрепятствено навлиза в нашите позиции.

По това време отделението на майор Луков е на позиция край Кюстендил. Войниците му се разбунтуват, напускат поста си и побягват към Радомир. Насреща напредва мощна сръбска пехотна част. Майор Луков останал съвсем сам зад четитите оръдия започва трескава стрелба. Видяли трогателната сцена, трима овчари от близките села се притичват на помощ и започват да му подават снарядите. Стрелбата продължава цяла нощ и сърбите не успяват да преминат позицията. На другият ден е подписано примирието. Границата е очертана. Кюстендил остава в България. Полковникът, командвал сръбската пехота не може да повярва, че е бил спрян от един единствен човек – майор Христо Луков.

След войната офицерската кариера на Хр. Луков продължава като командир на полк (4 арт п.) и началник на Артилерийската школа. Той е автор на десетки научни трудове, някои от които и днес са основни пособия в областта на артилерията. На края на кадровата си кариера Луков е последователно командир на 2-та и 3-та пехотни дивизии.
През 1935г. е министър на войната в правителството на Георги Кьосеиванов.
Генералският кръст на ген. м-р Луков е от 1-ва степен на ордена „За военна заслуга”. Генералът кавалер и на „Св Александър” (4 и 3 ст.) и немския Железен кръст (2 ст.) Заслужава си да обърнем специално внимание на факта, че Луков е двукратен кавалер на ордена „За храброст” – носител е на първи и втори клас на четвъртата степен на най-престижното отличие. Четвърта степен на В.о.Хр. се дава на кадрови офицери от средните чинове за проявена храброст на бойното поле. Въпреки силните си политически позиции като член на Военния съюз и министър, неговите ордени за храброст не са плод на конюнктура, а са спечелени с кръв по фронтовете. Христо Луков е истински български военен герой!

На 13 февруари 1943г. е застрелян от нелегални комунисти пред скромния си дом, къщичка някаква, с нищо не подсказваща че вътре живее бивш министър, генерал, човек с огромно политическо влияние. Убит е пред очите на малката си дъщеричка, която изтичала да отвори вратата.

Сред организатоврите на убийството, представени като „добрите” герои във филма е Иван Буруджиев – партизански командир, впоследствие издигнат до генерал от народната армия.  Тези два образа – на убития от засада офицер от кариерата и на издигналия се до генерал бивш терорист много точно илщстрират злините, които комунистите причиниха на България и целия срив на българското офицерство, което причиниха, като поставиха недоучилите си другари – терористи, поклонници на чужда държава начело на българската войска. Точно заради такива като Буруджиев няма как възпитаниците на Военното на Негово Величество да застанат в един строй до „патриотите” от БНА.  Няма как! Масло и вода не се смесват!

Днес дъщерята на „черният ангел” Иван Буруджиев гради научна кариера като социолог, учи студентите на политическа мисъл и коментира обществените нрави от позициите на БСП. Начело на Националната телевизия пък е дама с името Уляна Пръмова, очевидно кръстена на Владимир Улянов – Ленин, снаха на бившия партизанин и дългогодишен член на ЦК на БКП Иван Пръмов. Такива хора днес имат наглостта да подменят историята, да потулват истината, да лъжат. Те са морални убийци на българския дух, както техните бащи бяха физически убийци.  Можем да им кажем само: Бог вижда!

_
* В българската военна история има и други офицери с името Луков – братята ген. Христо Цонев Луков (1855-1923) и ген. Иван Цонев Луков (1871-1926), родени в Габрово, роднини на ген. Христофор Хесапчиев. Няма данни те да са роднини с Христо Н. Луков.

* * *

коментар от http://templar.blog.bg

Представете си как се е чувствал този човек! Целият му свят е рухнал пред очите му. Идеалите, в които е възпитаван и на които е служил са претърпели пълен крах. 
Армията е обърната в бягство. 
Пагонът е опозорен от масово дезертьорство и бунт.
Държавата е загубила войната. 
Из нея вече маршируват и плячкосват  румънци от север и сенегалски негри от юг. 
Правителството се е оляло в корупция и безсилие и е изгубило всякакъв авторитет. 
Чиновниците мародерстват имотите на вдовиците.
Започнала е гражданска война. 
Царят се готви да абдикира.
Мизерията е чудовищна.  
Не се знае дали все още има България и изглежда сигурно, че утре няма да има. 
Собствените му войници са го изоставили и са тръгнали да плячкосват своята столица. 
Командир, изоставен от войниците си… дори не са го убили, а просто са го зарязали – има ли по-тежък удар за една чест?

Той е съвсем сам. Представете си на снимка от Google Earth. Едно малко човече, стърчащо самотно на гол хълм. Вятъра свири в треволяка. Пред него –  море от врагове. Зад него – море от предатели и нещо, за което изглежда не си струва да воюваш, защото е разбито, смазано и опозорено – от чуждите и от своите.

Няма кой да ти каже какво да правиш. 
Няма кой да ти даде заповед. 
Няма нещо, което можеш да спасиш.
Нама кой да те види ако побегнеш. 
Няма кой да те съди ако оцелееш. 
Няма нищо и никой.

Само вятър в тревите, 
4 оръдия,  
знаме, захвърлено от знаменосеца си
и една клетва, произнесена преди 11 години … 

Клетва 
пред  Бог, който те е изоставил, 
към  Цар, който ще абдикира, 
за  Отечество, което вече го няма…

Време за решение…

Почивай в мир, генерале!