Участие на 11 пехотна дивизия в Дравските боеве през март 1945 г.

      Кръстю Крапачев ( 65 в.)
      
      Тази година се навършват 65 години от знаменитите Дравски боеве на Първа българска армия през март 1945 г. Тези боеве бяха кулминацията на участието ни във Втората световна война. Независимо че водещите държави в световната антихитлеристка коалиция (вкл. и Съветският съюз) при подписване на мирния договор с България през февруари 1947 г. в Париж, не признаха нашата страна за съвоюваща държава. Това тяхно отношение, естествено, няма да върне живота и здравето на около 32 000 убити и ранени български бойци и командири в боевете на югославска и унгарска територия.
      Използвайки кръглата годишнина, ще припомня на съвременния читател участието на 22-ра пехотна дивизия в Дравските боеве през март 1945 г., поради факта, че тя и 12 пд бяха единствените български дивизии, които участваха и в двете фази на войната.
      При описването на част от действията на 11 пд в Дравските боеве съм се ползвал от непубликуваните спомени от 223 страници на пишеща машина на командира на дивизията и през двата периода генерал-майор Ангел Доцев под заглавието „От Пчиня и Куманово до Алпите с 11-а пехотна дивизия”. Тези спомени любезно ми бяха предоставени от сина на генерала и мой съвипускник д-р Георги Доцев – участник във войната в Унгария като взводен командир. Използвам случая най-сърдечно да му благодаря.
      Командирът на 11 пд генерал Ангел Доцев е роден на 28.IХ.1895 г. в с. Костенец, Самоковско. Произведен е в подпоручик на 5.Х.1916 г. с 36-и випуск на Военното училище. По специалност е артилерист. Участвал в Първата световна война на Южния фронт като командир на батарея. Произведен е поручик на 30.V.1918 г., капитан – на 30.I.1923 г., майор – на 26.VIII.1934 г., подполковник  – 1937 г., полковник – на 6. V.1940 г. и генерал-майор – на 6.V.1944  г. Служил е в 7-и артилерийски полк, 2-ри армейски артилерийски полк, инспектор на класовете във Военната академия. Служи в щаба на 2-ра армейска област, секретар на Висшия съвет за народна отбрана, началник на мобилизационно отделение, началник-щаб на 3-а армия, началник отдел в щаба на войската, помощник-началник на щаба на войската, командир на дивизия през двата периода на войната 1944–1945 г.
      След приключване на боевете през първата фаза на войната и преди заминаването за Унгария дивизията е попълнена до военновременния щат и има следния състав: щаб, три пехотни полка – 13-и кюстендилски и 41-ви и 42-ри военновременни, 11-и дивизионен артилерийски полк, 11-а дивизионна бронеизтребителна дружина, 11-а дивизионна инженерно-щурмова дружина, 11-а свързочна дружина, една пв батарея, един охранителен ескадрон, санитарна и ветеринарна лечебница, интендантство и превозна рота.
      Дравските боеве започват на 6 март 1945 г., когато германците форсират реката. Към тази дата положението на 11 пд е показано на приложената схема (схемата е оригинална от дневника на генерала). В този район като левофлангови на дивизията се намира 41-ви пехотен полк. Срещу него противникът преминава реката на няколко пъти с лодки, като успява да стовари сили главно в три пункта:
      – откъм Жестиловац към Кишенци и Илона чифлик;
      – през островчето на реката към Тормащелек;
      – при Дравакош към чифлика Жухес.
      Командирите на роти трудно можеха в тъмната безлунна нощ да установят силите на противника, които успяха да се закрепят на левия бряг на реката. А врагът продължаваше да прехвърля все нови и нови сили. Нашите части се отбраняваха упорито и се опитваха да контраатакуват , което бе съпроводено с много жертви от наша страна. На някои пунктове противникът беше отхвърлен и той се готвеше да се прехвърли обратно на десния бряг на реката. При тези боеве особено се отличиха ротите на поручик Вълков и поручик Порняков.
      Ожесточените боеве продължиха със същата упоритост и на 7 март. Към тази дата командирът на 41 пп, успя да обкръжи проникналият в Сапорца противник. За 8 март бе подготвена нова атака с усиления 41 пп за да се унищожи окончателно проникналия в Сапорца противник.
      В участъка на съседната 3 пд противникът беше успял да проникне на 4 до 5 км в разположението на нашите части. Негови сили успяха да овладеят селата Драваполконя и Дравачехи, които влизаха в района на 11 пд.
      При така създалото се положение командирът на IV корпус реши да контраатакува по целия фронт към 12 часа на 8 март. В разпореждане на командира на 11 пд бе придаден 29 пп от 3 пд, който бе насочен към Дравачехи и чифлика Седан.
      На 8 март 41 пп атакува селата Сапорца и Тешенфа и към 10 часа Сапорца беше овладяно.
      След отхвърлянето на противника от предмостията при Ланка и Кишенци той оказа упорита съпротива при Тармащелек и острова на самата река. Боевете около Тешенфа и Тормащелек бяха особено упорити. От изнесените на запад отделни къщурки от чифлика Тормащелек бяха изградени солидни опорни пунктове. От избените помещения се сипеше непрекъснат автоматен огън, от който нашите части понесоха доста жертви.
      13 пп бе усилен с едно моторизирано, едно возимо артилерийско отделение и две бронеизтребителни роти. Той заемаше позиции между селата Киш сен Мартен и Драва Фок с широчина на фронта около 24 км. Поделенията му обаче бяха групирани главно за преграждане на направлението Мославина–Вайсло.
      42 пп заемаше фронт за отбрана около 25 км. Срещу него действаха части от 1-ва усташка дивизия и власовци. Силите на полка не позволяваха да се изгради плътна отбрана, поради което те бяха групирани близо до посоката Вировитица–Барч–Даран, към района към Малкоча.
      Боевете при река Драва продължиха 14 денонощия. При упорити отбранителни боеве противникът бе отхвърлен с големи загуби южно от реката. Положението в участъка на IV корпус бе възстановено. С решителните се действия 11 пд допринесе много за общия успех на 1 БА. Особено с победата при Сапорца настъпи обрат и противникът беше принуден първоначално да премине към отбрана, а впоследствие да отстъпи. С успеха си 11 пд осуети замисъл на противника да достигне шосето и съвместно с удара откъм Дравасоболч да овладее Харканските височини, откъдето се откриваше пътят към Печ и на север.
      Боевете при р. Драва бяха най-тежките от участието на България във Втората световна война. Това се потвърждава и от дадените жертви и изразходваните бойни припаси и материални средства. Процентът на убитите и ранените достига до 20 %, а по отношение на командирите и по-голям. При тези боеве 11 пд даде около 450 убити и ранени бойци и командири. В продължение на две седмици упорити боеве в района на р. Драва дивизията изразходва около 13 000 снаряда, 22 000 мини, около 6000 ръчни гранати, 1 300 000 патрона, или общо около 400 тона боеприпаси.
      Командирите и бойците на 11-а  пехотна дивизия извършиха героични дела и подвизи и записаха забележителни страници в бойната история на нашата войска.

Сп. Един завет – бр. 2/2010

Реклама