Войници на Милосърдието – книга за човещината по пътя на 1БА в Хърватия
За книгата „Войници на милосърдието” на сънародничката ни Диана Гласнова от Загреб, Хърватия ни съобщи професор Иван Дреников, при последното си идване в София, който каза, че Съюзът на възпитаниците на Военното на Негово Величество училище има намерение да я преведе на български език и да я издаде. Професорът предостави електронния адрес на авторката и тя беше любезна да разкаже накратко за историята на написването на книгата и за отзвука в хърватското общество:
Книгата е не само за връзките между българската и хърватската армия. Тя е основно за участието на Първа българска армия в заключителните операции на Втората световна война. Цели 60 години в бивша Югославия са разпространявани, без доказателства, лъжи и обиди по адрес на българските войници и офицери. Преди 4 години председателят на Националната общност на българите в Хърватия Рашко Иванов и Хърватско-българското дружество ми поставиха за задача да напиша книга-отговор на тези лъжи. Никога не бях писала на военна тема и малко се притеснявах как ще се справя. Работила съм цели 3 години над тази книга и миналата година на 1 юни бе промоцията в Загреб. Използвах българския военен архив, руски източници, сръбски, хърватския държавен архив, украински и словенски източници, голямо количество книги и мемоари, разговарях с още живи участници във войната – българи и хървати. Малко е нескромно, но истината е, че на промоцията имаше повече хора, отколкото на промоцията на която и да е хърватска книга в последните години – над 300 души. Книгата предизвика голям интерес, защото съм написала неща, които нито един хърватски историк, поради жестоката югославска цензура и автоцензурата (която съществува и днес), не си е позволил. Но има и неща, които и нито един български историк до днес не си е позволил подробно да напише – например за бунта в армията през януари 1945 година и спасяването на хърватски пленници при Дравоград от жестокото ликвидиране, на което са подложени от югославските партизани. Съюзът на възпитаниците на Военното на Негово Величество училище, който издава списание „Един завет” в България прави постъпки тази година книгата да излезе на български.
Ето и части от някои рецензии за книгата:
Рецензия на преподавателя по български език и култура в Университета в Любляна, Словения д-р Людмил Димитров, която е публикувана в сп. „Български войн”, бр. 11/2009 г:
МИЛОСЪРДИЕТО НА ДИАНА ГЛАСНОВА
(Диана Гласнова. Войници на милосърдието. Загреб, „Алфа” 2009, 414 стр.
Diana Glasnova. Ratnici milosrda. Zagreb, Alfa 2009, 414 str.)
Дължа уговорката, че не съм историк и написаното по-долу не е аналитична рецензия на наскоро издадена в чужбина книга от българска авторка, заслужаваща сериозно внимание, а огласяването й преди всичко като факт.
Невероятна смелост, но и посветеност в националната кауза се изисква, за да се ровиш днес, когато основните идеологически тези в световната политика лицемерно и евфемистично проповядват търпимост и толерантност към другия (на фона на които не е предотвратен нито един въоръжен конфликт на планетата), в десетилетия наред табуирани теми, внедрени в съзнанието на доскорошните ни съседи от бивша Югославия като трудноизличими негативни стереотипи за България и българите. Журналистката Диана Гласнова, от тринайсет години живееща в Загреб, от доста време „си търси белята”, разследвайки една не само интригуваща и приносна, но и твърде опасна тема от времето на Втората световна война, свързана с истината за поведението на Българската армия на територията на Сърбия, Хърватия и Словения. Тя превърна темата на издирването си в толкова своя, че в определен момент самата тема я „допусна” в своите „потайности”, предлагайки й документи и свидетелски разкази, чудовищно противоречащи на официозната югославска историография, но подреждащи се в последователна фактологическа парадигма, попълвайки повечето липсващи места за така необходимото ни детайлно реконструиране на действията на българските войници в края на войната, приемането им от местното население и неподправеното отношение към тях. Със своите документални репортажи авторката разрешава една много трудна и деликатна дилема: завоеватели или освободители са българите, разказвайки не само за настъпления, битки и фронтови обрати, но най-вече за индивидуални човешки съдби, упорито следвайки поредната поизбледняла диря на поредните безследно изчезнали.
Д-р Анделко Миятович, хърватски историк и обществен деец, сътрудник на първия хърватски президент д-р Франьо Туджман – рецензент на книгата:
Въпреки, че подходът в разследването на проблематиката е преди всичко журналистическо-изследователски, постигнатите в книгата резултати са историческо- изследователски – емоционалният журналистически стил за ролята на Българската армия и съдбата на Хърватските въоръжени сили в края на Втората световна война засилват впечатлението от изнесените редица нови и непознати факти за трагичната и исторически свързана съдба на българите и хърватите.
Авторката използва всяка възможност, предоставена й от документите и личните свидетелства на още живи участници в събитията, да подчертава фактите, които в духа на традиционно добрите българо-хърватски отношения променят натрупаните с години негативни клишета в изследваната проблематика. Този подход най-силно е изразен в последната глава на книгата, в която са публикувани заповедите и известията на Щаба на Първа българска армия, касаещи отношението на българските войници и офицери към пленените хърватски войници и офицери и бягащото пред югославските партизани хърватско цивилно население. От тези документи ясно се вижда, че българите са постъпвали според изискванията на Женевските конвенции и са осигурявали храна и защита на пленените от каквито и да било изстъпления на Югославската армия. „Става дума за онова човешко милосърдие, което краси победителя и го прави не само победител, а достоен победител”, с право заключва авторката.
Книгата на Диана Гласнова ще допринесе за още по-доброто опознаване на нашите два народа и за по-нататъшното развитие на тяхните добри отношения. Това е нейната най-голяма ценност, за което авторката заслужава всеобщо признание.
Проф. д-р Йосип Юрчевич, хърватски историк и обществен деец, кандидат за президент на Хърватия на президентските избори през 2009 г. – рецензент на книгата:
Темата за отношението на Българската армия към хърватското население и войници до сега не е цялостно обработвана нито в хърватската или българскта, нито в която и да е друга историография и публицистика. Само в някои малки публикации „по път” са споменавани откъслечни факти, които са се отнасяли до „Блайбургската трагедия на хърватския народ” и присъствието на български части близо до мястото, където трагично е завършил пътя на хърватските въоръжени сили. Освен това авторите най-често са разполагали с изключително оскъдни и непълни факти, контекстът и интерпретациите са повърхностни и често необективни, а по адрес на Българската армия югославските комунистически издания редовно са употребявали злонамерени стериотипи и клевети.
Затова книгата на Диана Гласнова е първото цялостно изследване на тази важна тема, а това което е още по-важно е, че е използвала много и различни извори, особено българския архив, който досега нито е използван при разработването и споменаването на хърватските страдания в края на Втората световна война, нито е било познато, че този архив представлява толкова богат източник на данни по тази тема.
Книгата е написана на много разбираем и интересен стил – една комбинация от публицистика и научен подход и терминология. Впрочем, изворите на всички директно обявени или описани многобройни данни и факти са методично посочени в бележка под линия, което допринася за научното ниво на ръкописа.
ЕДИН ЗАВЕТ 
Вашият коментар