Archive for the Uncategorized Category

Откриха паметник на трима летци-герои

Posted in Uncategorized on октомври 12, 2016 by edinzavet

letci

Мемориален комплекс в чест на летци-герои, участвали във въздушната отбрана на България през 1941-1944 г., бе открит днес край Свиленрад. Така заслужено признание получиха трима летци (майор Николай Бошнаков – кавалер на орден „За храброст“ и орден „Св. Александър“, капитан Руси Русев и поручик Йордан Йорданов), които оцеляват от вражеския огън, но не успяват да избягат от съдбата си след 9 септември 1944 г.

В резултат на бягство на двама техни колеги авиатори от страната, незаслужено са подложени на репресии. Оправдани са от съда, но са уволнени от армията и семействата им остават без препитание. Решават да напуснат България, но са предадени и са убити при опит за нелегално преминаване на българо-турската граница през нощта срещу 16 август 1948 г. в м. Голямата чешма до с. Георги Добрево, недалеч от това място е и откритият паметник. Гробните места на летците остават неизвестни и днес.

Идеята са изграждане на мемориала е на Клуба на летците „Капитан Димитър Списаревски“ към Съюза на възпитаниците на ВНВУ, ШЗО и РВГ. Наследници на убитите са дарили средства за построяването.

В откриването на мемориалния комплекс участваха депутати, представители на местната власт, висши военни, членове на клуб „Капитан Димитър Списаревски“, наследници на тримата пилоти. Съюзът на възпитаниците на ВНВУ, ШЗО и РВГ бе представен от председателя капитан далечно плаване Атанас Илев, а Клуб „Един завет“ – от подполковник от резерва Манол Тенчев – главен експерт в отдел „Военни паметници и военно-патриотично възпитание“ в Министерство на отбраната.

На церемонията, което се водеше от Иво Антонов – Директор на Дирекция „Социална политика“ в МО и член на нашия Съюз, слова за живота и делото на загиналите офицери произнесоха членовете на клуба на летците Добромир Миладинов, Дянко Марков и Момчил Кючуков. Почетният караул и Военният духов оркестър бяха от ВВС.

Паметникът бе открит от бригаден генерал Иван Лалов, Добромир Миладинов, Момчил Кичуков и Йордан Пашев. Бяха поднесени венци, а  отец Константин освети паметника и отслужи заупокойна панихида.

***

Във въздушната война през 1941-1944 г. майор Николай Бошнаков е командир на 2/6изтребителен орляк от 6-ти изтребителен полк; капитан Руси Русев е командир на 1/6изтребителен орляк от 6-ти изтребителен пок, а поручик Йордан Йорданов е от 5-ти бомбардировъчен полк.

Източник: otbrana.com, със съкращения

На снимката: летецът-изтребител, кавалер на Орден „За храброст“, о.з. полк. Дянко Марков (вляво) и Иво Антонов – Директор на Дирекция „Социална политика“ в МО

 

Отбелязахме Деня на Независимостта – отново пред липсващия Военен мемориал на София

Posted in Uncategorized on септември 22, 2016 by edinzavet

1i6

Клуб „Един завет“ отново отбеляза 22 септември (Ден на независимостта на България) на същото място, където и през последните две години – в парка на НДК, до оградата около липсващия Паметник на загиналите от 1-ви и 6-и пехотни полкове на Първа софийска (Желязна) дивизия. Цветя, знаме и снимка на автентичните мемориални плочи с надпис: КОГА? – за да напомним, че София иска своя войнишки паметник и е крайно време той да бъде възстановен. Поклонихме се пред паметта на героите, дали живота си за свободата, обединението и независимостта на България! В дълг сме към всички тях. Светла им памет!

„Имаше известно затишие по казуса с връщането на плочите, но наскоро от 4-те основни военно-патриотични съюза отново поставихме въпроса пред властите. Желание има, възможност има, вече има и съгласие Мемориалът да бъде поставен точно на мястото, където беше преди. Надяваме се в най-скоро време да имаме отново нашия войнишки паметник“, увери ни председателят на Съюза на Възпитаниците на ВНВУ, ЩЗО и РВГ кдп Атанас Илев.

„Няма по-подходящо място за честване на Независимостта от липсващия паметник на 1-ви и 6-и полк. Само независимите народи могат да честват свободно своите герои. Вече четвърт век ние им отказваме почитта, платена с младите им животи и доказваме, че не сме достойни за свободата и независимостта си.

Този паметник ни е нужен, за да ни напомня, че независимостта не е даденост, а е свобода, за която се воюва и се умира. Когато сами не се уважаваме като нация, винаги ще се намерят външни хора, които да се държат цинично с нас.

koga

Затова ние ще се събираме на мястото на паметника и ще напомняме за неговата липса. Докато не ни го върнат, а заедно с него и достойнството на независима нация“, каза председателят на „Един завет“ Борис Станимиров.

„Точно преди една година, на това място ние си пожелахме днес да празнуваме Деня на българската независимост пред възстановения Военен мемориал. Междувременно ни напусна почетният председател на нашия Съюз о.з. полк. инж. Никола Рухчев, а вчера е починала г-жа Виолета Енчева – член на Клуб „Един завет“, внучка на полк. Величко Величков, командир на противовъздушната отбрана на София през Втората световна война. За голямо съжаление те не можаха да видят нашия паметник възстановен. Затова паметните плочи трябва да бъдат върнати тук час по-скоро, за да не се налага да научаваме, че и други отдадени на каузата хора, не са могли да ги дочакат“, припомни секретарят на клуба Димитър Петров.

(Клуб „Един завет“ изказва съболезнования на близките на г-жа Енчева. Поклонението ще се извърши на 23 септември (петък), от 14.30ч. в църквата на Централни софийски гробища.)

 

Битката срещу комунизма не е битка за права, а е битка за ценности

Posted in Uncategorized on септември 9, 2016 by edinzavet

 

img_7392_web

От клуб „Един завет“ отново спазихме традицията да почитаме жертвите на комунистическия терор – в навечерието на злокобната дата 9 септември поднесохме цветя и сведохме глави в памет на българските мъченици.

За голямо съжаление, близо 27 години след рухването на комунизма, все още не е ясен точният брой на загиналите от комунистическите репресии български граждани. В „Спомени“ на царица Йоанна се твърди за близо 138 хиляди жертви на червения терор (убити и безследно изчезнали), но книгата е издадена през 1966г. и по тази причина няма как да обхване целия период между 09.09.1944г. и 10.11.1989г. Дори за избитите непосредствено след идването на отечественофронтовската власт няма безспорни данни, като за най-достоверни се приемат изчисленията на американския журналист и анкетьор Марк Итъридж, според когото в седмиците между 9 септември и приемането на Наредба – закон за Народния съд са убити без съд и присъда около 30 хиляди българи. Наш дълг е да разкрием цялата истина – кой друг, ако не ние, които сме приели съхраняването на паметта за наша кауза?

Битката срещу комунизма не е битка за права, а е битка за ценности. С почит към всеки, избрал да направи своята лична жертва, но да остане верен на принципите си, на вярата си, на разбирането си за добро и зло. Поклон пред личната морална победа над аморалния тоталитарен режим!

На празника на Военноморските сили

Posted in Uncategorized on август 17, 2016 by edinzavet

parad

Представители на Съюза на Възпитаниците на ВНВУ, ШЗО и РВГ присъстваха на честванията по случай 137-ата годишнина от създаването на българския боен флот. Делегацията, начело с капитан далечно плаване Атанас Илев, прие парада на на випускниците на Висше военноморско училище – Варна, като преди това бе издигнат националния трикольор на палубата на бойния кораб „Дръзки“, а курсантите от Випуск 2016 на ВВМУ бяха произведени в първи офицерски чин. След официалната част, корабите „Дръзки“ и „Смели“ на българските ВМС бяха открити за посещение и бе проведена демонстрация по завземане на плавателен съд, похитен от терористи. Присъствието на ветерана от Втората световна война и кавалер на Орден „За храброст“ кдп Атанас Илев не остана незабелязано и от кмета на Община Варна г-н Иван Портних.

Честването на годишнината на българските военноморски сили по традиция се провежда във втората неделя на месец август във Варна. Българският боен флот бележи своето начало на 12 август 1879г., когато в Русе е създадена Дунавската военна флотилия. Тази година тържествата бяха предшествани от церемония по връчване на дипломите на випускниците от ВВМУ – Варна (търговски флот) и концерт, посветен на 137 години ВМС.

balchik

Нашето присъствие бе част от по-мащабна екскурзия, организирана от Министерство на отбраната за членове на основните военно-патриотични съюзи. След Варна, групата посети Балчик. На кея кап. Атанас Илев разказа спомени за десанта, с който на 27 септември 1940г. градът е зает от Българската армия. След това бяха поднесени цветя на паметника на бреговата батарея, командвана от кап. Георги Радков, която отблъсква руска ескадра през Първата световна война.

NVU

На следващия ден посетихме Националния Военен Университет „Васил Левски“ във Велико Търново – паметниците на Апостола и на възпитаниците, параклиса, тържествената зала, двора, музея. „Основна задача на нашите военно-патриотични съюзи е да възродим достойнството на българския офицер“, така кап. Илев приветства  ръководството и курсантите на Националния Военен Университет.

„Велик е нашият войник“ навърши 100 години!

Posted in Uncategorized on август 4, 2016 by edinzavet

„Велик е нашият войник“ – марш на 23-ти пехотен шипченски полк и химн на Българската армия, навърши 100 години! Вековният юбилей бе отбелязан тържествено в Централния военен клуб – София под патронажа на министъра на отбраната Николай Ненчев като част от събитията, посветени на 100-годишнината от Първата световна война.

Водещ на събитието бе Иво Антонов, и.д. директор на Дирекция „Социална политика“ към МО и член на нашия Съюз. Поздравителни адреси бяха отправени от постоянния секретар на отбраната д-р Добромир Тотев и началника на отбраната ген. Константин Попов. От името на военно-патриотичните съюзи емоционално приветствие бе изказано от нашия председател кдп Атанас Илев, ветеран от Втората световна война и съгражданин на автора на текста на марша подпоручик Константин Попов. „От дете съм закърмен, с тази песен, войнска песен. От дете я помня, продължавам да я тананикам“, сподели кап. Илев.

ПОВЕЧЕ ЗА ИСТОРИЯТА НА МАРША И АВТОРИТЕ НА ТЕКСТА И МУЗИКАТА ЧЕТЕТЕ ТУК!

Препълнената зала „Концертна“ и засиленото медийно присъствие придадоха истински блясък на това значимо юбилейно честване. Водещият Иво Антонов, внук на офицер от 23-ти пехотен шипченски полк, на моменти едва сдържаше вълнението си. Началникът на Военна академия „Г.С.Раковски“ ген.-майор Тодор Дочев изнесе завладяващо слово за историята около създаването на „Велик е нашият войник“ и бойните подвизи на шипченци през Първата световна война. Михаил Шекерджиев, внук на автора на музиката на марша редник Михаил Шекерджиев, също бе специален гост на тържеството. „Магичният марш не може да изгуби своята сила, защото е истински, защото е описал преживяното от тези млади мъже, жертвали живота си за майка България“, каза г-н Шекерджиев.

2016-08-04 11.07.03

Кметът на община Казанлък г-жа Галина Стоянова представи проект за паметник на марша, а естествената кулминация на тържеството бе изпълнението на „Велик е нашият войник“ (с оригиналния текст!), „Един завет“ и „Шуми Марица“ от формация „Армейска песен“.

 

„ВЕЛИК Е НАШИЯТ ВОЙНИК“ В ОРИГИНАЛНИЯ ВАРИАНТ НА ТЕКСТ, ИЗПЪЛНЕН ОТ ВЪЗПИТАНИЦИ НА 65-ТИ „БОЕН ДРАВСКИ“ ВИПУСК НА ВНВУ МОЖЕТЕ ДА ВИДИТЕ ТУК!

От Клуб „Един завет“ изказваме своето уважение към Дирекция „Социална политика“ на Министерство на отбраната за перфектно организираното събитие и отново констатираме с гордост, че каузи, които в близкото минало бяха отстоявани почти единствено от нас, вече са официална държавна политика!

 

ДРАГИЯ ПАВЛОВ ДРЕХАРОВ

Posted in Uncategorized on юли 5, 2016 by edinzavet

кап.Дрехаров 6 na 8Драгия Павлов Дрехаров е роден в гр. Копривщица на 18.06.1893 г. и умира в София на 08.11.1959 г. Майка му Стайка е от Пеевия род, а опълченецът Павел (Панче) – от Дрехаровия.

Дрехаровият род е стар копривщенски род, сведения за който съществуват още от 18 век. Фамилията Дрехарови се появява в  „Юбилеен сборник по миналото на Копривщица 1876-1926” съставен от Архимандрит Евтимий,  както и в сборника за Копривщица от 1936 г. с автор Христо Пулеков.  В раздел „Висши и други военни” са цитирани имената на: поручик Дрехаров – пехотинец, на майор о.з. Цончо Дрехаров, на запасният ефрейтор Илия Ц. Дрехаров и на подполковник Драгия П. Дрехаров-командир на артилерийски полк. Последният е дядо ми.

Когато Драгия е десетгодишен, майка му остава вдовица и сама издържа децата си. До трети прогимназиален клас Драгия учи в Копривщица, но тъй като в града не е имало гимназия, Стайка се мести с двете си живи деца в Пловдив.

В Пловдив Драгия завършва Пловдивската мъжка гимназия през 1910 г.

юнкер ДрехаровВойните до голяма степен определят житейския път на дядо ми. През  1913 г., едва 19-годишен, е мобилизиран в 64-ти пехотен полк, с  който взема участие в Междусъюзническата война. С демобилизацията на 31.08. 1913г.  възниква и идеята, предложена му от неговия командир, да постъпи във Военното на Негово Величество училище, което отново отваря врати същата година.

На 25 август 1915 г. портупей юнкер Драгия П.Дрехаров е произведен в първи офицерски чин. Дипломира се като артилерист с 35-ти Рилски випуск и още преди думите на цар Фердинанд към випускниците да са заглъхнали, отново заминава за фронта. България се включва в Първата световна война.

Подпоручик Др.П.Дрехаров участва в  Първата световна война с 3-ти артилерийски на Н.Ц.В. Престолонаследника Княз Търновски полк, първоначално с 6-а, а от началото на 1916 г. с 5-а с.с. батарея.

През 1915г., в самото начало на войната 2-ро артилерийско отделение от 3-и арт. полк, част от което е и 6-а батарея, минава в състава на 14-и  артил. полк и действа заедно с 26-ти пехотен Пернишки полк в състава на 1-а пехотна Софийска девизия  и 13 пехотен Рилски полк, от състава на 7-ма пехотна Рилска девизия.

В историята на 6-а батарея е записано: „На 17 септември 1915 г., в 8 часа пр. пл. 2-ро Артил.отделение, в състава на което влизаше и 6-а батарея с 2-ма офицери-Капитан Попов Св. и Подпоручик Дрехаров, 186 долни чинове 175  коня, 4 оръдия, 8 ракли, 23 коли бе построена на полето източно от казармата.”

От началото на бойните действия до 23 октомври батареята осигурява настъплението на 26-ти пехотен Пернишки полк, като се сражава за овладяването на стратегическите височини Букова глава, Пладнище, Панчин гроб, Кушлин гроб. Клисурски пост, Шоин рид, Върло Присое, Страшер.

На 24 октомври батареята преминава р. Морава при гара Гърделица, а на 25 октомври заедно с частите на 26 пех. полк влиза в гр. Лесковац, преследвайки отстъпващите сръбски войски.

За тези победи научаваме и от бойния марш на 26-ти пехотен Пернишки полк, където се казва:

Кат орлите ний летяхме.
По Чемерник, Кушлин гроб.
Много лаври ний събрахме
При Власина, Панчин гроб.

От 3 до 9 ноември батареята поддържа атаките на 13-ти пехотен полк по сръбските позиции на Козница планина в района на с.Събици, Бърдо, Прековци, а в периода 10-16 ноември, заедно с 13-и пехотен полк батареята настъпва по маршрут: Янево, Скуланово, преминава през брод река Ситница и продължава за Турино, Ботуровци, Краище, Феризовач, Качаник.

На 16 ноември при много тежки зимни условия батареята преминава през Качанишкия проход, като остава да нощува на открито при много голям студ.

От началото на 1916 год. подпоручик Драгия Дрехаров преминава като взводен командир от 6-а с.с., в 5-а с.с. батарея, като и двете батареи отново са в състава на 3-и Артилер.полк.
През първата половина на 1916 г. 5-а с.с.батарея е позиционирана за стрелба по аероплани в различни райони на южния фронт: с. Валандово,  гр. Петрич. с.Тополница при Рупелското дефиле, с.Кана за охраняване с. Левуново.

На 23 август заема позиция при с. Шематос, а на 24-ти при с. Провиста за поддържане на атаката на Кара баир.

В периода септември-октомври 5-а батарея заедно с 21-и пехотен полк задържа заетите от българската войска позиции при Тахинското езеро и по левия бряг на р. Струма.

През ноември 1916г .батареята е придадена към 38 пех.полк, в състава на 10-а пехотна Беломорска дивизия и заема позиция южно от с.Субат Кьой (днешно Нео Сули). Успешно отбива атаките на противника като не му позволява да завземе чифлиците Нихор, Верженли и Тефик бей.

На „17.11. Към 8 ч.пр.пл., използвайки гъстата мъгла, противникът настъпи с цел да завладее чифлика :Тефик бей”, като повечето си сили бе насочил през горичката западно от чифлика, за да атакува последния във фланга. След като се поразреди мъглата, към 8 ½ пр.пл. батареята го обстреля с чест огън и не позволи на по-нататъшното му напредване. Във време на стрелбата и след прекратяването ѝ, от Командира на полка и отделението се получи благодарност за отличната стрелба на батареята. На другия ден сутринта се оказа, че противникът е отстъпил, като е оставил в горичката повече от 100 трупа.

На 19.11. Противникът отново се опита да настъпи към чифлика Тефик бей, но точния и убийствен огън на батареята, спря настъплението му и го застави да търси закритие в горичката, където почна да се окопва. През нощта, след като се бе опитвал три пъти да завладее чифлика и трите пъти бе кърваво отбит – противникът отстъпи, като остави голямо количество убити.”

В периода 10-12 декември , противникът оттегля пехотата си към селата Какараска и Беглик махле и изтегля батареите си на десния бряг на р. Струма.

На 13.12.1916 г., участъка на 38-ми пехотен полк се заема  от 144 пехотен турски полк. Артилерията остава на същата си позиция. Именнно от този период е запазената и до днес снимка с офицери от турската армия, сред които и подполковник Али Раза паша, един от последните велики везири на султан Мехмед VI (1919-1920 г.).

През май 1917 г. Драгия Дрехаров е произведен в чин поручик.

В периода август-септември същата година е командирован в Стрелковата Артилерийска школа в гр.Сливница, където завършва „курс за подготовка на батарейни командири”.
За участието си във Първата Световна война дядо ми е награден е с Орден „За храброст” IV ст.  II кл.

След Ньойския договор остава кадрови офицер до ноември 1940 г., когато се пенсионира като полковник и преминава в запаса.

По време на военната си кариера е бил Офицер на служба във Военното на Н.В. училище в периода 1924-1930 г., както и командир на 4-то товарно артилерийско отделение в гр. Берковица през 1935 г., а от 1936 г. до пенсионирането си е командир на 4-ти Армейски артилерийски полк към Школата за Канд. Подофицери, в гр.Плевен.

През 1928 год. Драгия встъпва в законен брак с Тана Николова Додова, учителка. Тана упражнява професията си до 1935 год., когато семейството се  премества в Берковица. Имат две дъщери Анастасия р. 1929 г. и Николина р.1932 г.

Освен с Орден „За храброст” полковник Дрехаров е награден със следните мирновременни военни отличия:

Орден „Свети Александър” V ст без мечове
Орден „Свети Александър” IV ст с корона без мечове
Орден за военна заслуга V ст. без корона
Орден за военна заслуга III ст.
Възпоменателен медал за участие в Балканската война 1912-1913 г.
Възпоменателен медал за участие в Първата Световна война 1915-1918 г.
Офицерски знак за 10 год. отлична служба
Офицерски знак за 20 год. отлична служба


Източници:

  1. Проф. Архимандрит д-р Евтимий Сапунджиев, Юбилеен сборник по миналото на Копривщица 20.04.1876-20.04.926, С. 1926 г.
  2. Христо Пулеков, Туристико-исторически водач за гр. Копривщица, 1936 г.
  3. ДВИА, фонд 513а, оп.2, а.е.134, История на 6 с.с.батарея от 3-ти артилерийски на Н.Ц.В.Пр.К.Т. полк, подпис: Капитан Попов
  4. Автор редник Иван Н. Караиванов, октомври 1916 г.

Клуб „Един завет“ изказва специални благодарности на г-жа Таня Кондарева – внучка на подполковник Драгия П. Дрехаров и член на клуб „Един завет“, за написания от нея текст и предоставените снимки.

 

 

 

XIV Национално събрание на Съюза. Престижни награди за наши ветерани

Posted in Uncategorized on юни 28, 2016 by edinzavet

ns

На 27 юни 2016г. в Централен военен клуб – София се проведе 14-ото Национално събрание на Съюза на Възпитаниците на ВНВУ, ШЗО и РВГ. Събитието започна с тържествено внасяне на знамето на Военното на Н.В. Училище и изпълнения на „Мила родино“ и „Велик е нашият войник“, последвани от Господнята молитва „Отче наш“. Гости на форума бяха заместник-началникът на отбраната генерал-майор Пламен Атанасов, съветникът на министъра на отбраната Николай Василев, командирът на 68-ма бригада „Специални сили“ бригаден генерал Явор Матеев, директорът на дирекция „Социална политика“ на МО Иво Антонов, полк. доц. д-р Георги Димов от ВА „Георги С. Раковски“, председателят на Сдружението на жените военнослужещи подп. Невяна Митева, председателят на СОСЗР о.з. генерал-лейтенант Стоян Топалов и неговият заместник о.р. ген. Златан Стойков, председателят на Съюза на ветераните от войните доц. д-р Иван Сечанов и почетният председател на съюза д-р Тодор Анастасов, председателят на Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите младши лейтенант от запаса Петър Велчев, председателят на СОР „Атлантик“ генерал-майор от резерва Съби Събев и др. Те поздравиха делегатите, благодариха им за активната военно-патриотична дейност и пожелаха успех на нашия най-висок форум.

 

14ns

Със Заповед на министъра на отбраната Николай Ненчев № КН-102 от 14.06.2016 г.  за вярна служба под знамената на Отечеството бяха наградени членове на нашия Съюз. Директорът на дирекция „Социална политика“ Иво Антонов връчи награди от името на военния министър. Заповедта беше прочетена от подполковник от резерва Манол Тенчев, главен експерт в отдел „Военни паметници и военно-патриотично възпитание“ в дирекция „Социална политика“. Със „Знак на МО“ бяха наградени полковник от запаса Кирил Дачевски, полковник от запаса Боньо Бонев и лейтенант от запаса Хрисан Златев, с награден знак „За вярна служба под знамената“- трета степен – 97-годишният майор от запаса Владмир Матев, носител на два ордена „За храброст“ и на германския Железен кръст; със същото отличие, но четвърта степен – о.з. лейтенант от запаса Евгени Атанасов.

n1

Наши ветерани бяха наградени и със Заповед на началника на отбраната генерал Константин Попов № ЗНО-103 от 24.06.2016 г. Наградите връчи генерал-майор Пламен Атанасов. Бинокли получиха лейтенант от запаса Димитър Казаков, капитан от запаса Любомир Кожухаров и младши лейтенант от запаса Иван Орешков, с хладно оръжие – щик-нож за АК-47 – полковник от запаса Любен Миланов, подполковник от запаса Стефан Славов и майор от запаса д-р Велчо Радев, с грамоти – полковник от запаса Веселин Тенев, полковник от запаса Иван Петков, лейтенант от запаса Стоян Шахларски, капитан от запаса Димитър Цицелков и капитан от запаса Тодор Власев.

n2

Деловата част на събранието започна с отчетен доклад на председателя на Съюза кдп Атанас Илев, финансов отчет на председателя на Контролния съвет о.з. лейт. Владимир Матев и отчет за дейността на сп. Един завет, представен от г-жа Тина Грънчарова. В последвалата дискусия бяха представени визии за бъдещето на Съюза. Председателят на Клуб „Един завет“ г-н Борис Станимиров отбеляза, че за последните 20-ина години основната цел на Съюза (налагане на истината за офицерския корпус на Царство България) е до голяма степен постигната, и следващата ни сериозна цел може да бъде грижа за паметта – конкретната памет за конкретните герои (живи или покойници), воювали за Отечеството. Емоционално изказване направи и друг наш представител – г-н Христо Анастасов, който пламенно призова ветераните и потомците да запалят у своите внуци искрата на любовта към нашия Съюз и неговите ценности.

delegati

Представено бе и предложение за създаване на Дружество за военна и история и военно-патриотично възпитание, като структура на Съюза.

Събранието даде на кдп Атанас Илев нов мандат начело на Съюза. Гласуван бе и нов състав на Управителния съвет. В него представители на нашия клуб са г-жа Валентина Иванова и г-н Димитър Петров.

Клуб „Един завет“ пожелава успех на новото ръководство на нашия Съюз!

Благодарим на г-жа Анелия Зиновиева (Клуб „61-ви випуск“), Лилия Христова (Клуб „Един завет“) и подп. Манол Тенчев (Клуб „Един завет“) за съдействието им под формата на снимки и информация.

ПОВЕЧЕ СНИМКИ МОЖЕТЕ ДА РАЗГЛЕДАТЕ НА НАШАТА ФЕЙСБУК-СТРАНИЦА