Archive for the специални проекти Category

157 години от рождението на княз Александър I – репортаж от семейното имение – замъка Хайлигенберг

Posted in личности, специални проекти on април 4, 2014 by edinzavet

Sandro

 

По случай годишнината от рождението на първия владетел на Третото българско царство, българският консул във Франкфурт Иван Йорданов, член-основател на клуб „Един завет“, и Александър Ненов, член на Управителния съвет на Германо-българското дружество в Дармщат и внук на офицера от Сръбско-българската война кап. Атанас Ненов посетиха свързаните с живота на княз Александър в Германия семейно имение на рода Батенберг – замъка Хайлигенберг и замъка Шьонберг.

Княз Александър I  е роден на 05 април 1857 г. във Верона и произхожда от владетелския дом на великите херцози и ландграфове на Хесен и Рейн /Hessen und bei Rhein/, които са част от най-старата германска аристокрация. Основател на династията е Хайнрих I, който през 1263 г. по силата на Лангсдорфския мирен договор е въздигнат за ландграф на Хесен. Столетия наред неговите потомци властват над областта от своите дворци в Марбург. Ландграф Филип Смелият е първият протестантски княз в Германия и основател на Университета в Марбург през 1527 г. След неговата смърт през 1567 г. Хесен е разделен между четиримата му синове, като ландграф Георг Благочестивият се възкачва на престола на Хесен-Дармщат.

 

През 1806 г., в хода на похода на Наполеон в Германия, ландграф Лудвиг I фон Хесен – Дармщат се присъединява към учредения със силата на френското оръжие Рейнски съюз, обединява земите на своите деди и се провъзгласява за велик херцог на Хесен и Рейн. По-младият внук на великия херцог Лудвиг I – Александър фон Хесен и Рейн – се жени за графиня Юлия Хауке, дъщеря на полския министър на отбраната граф Ханс Мориц Хауке. Семейството се установява в Дармщат в Германия. На 05 ноември 1851 г. великият херцог Лудвиг III присвоявя на Юлия Хауке титлата графиня фон Батенберг, а седем години по-късно, на 26 декември 1858 г., я обявява за „нейна светлост княгиня фон Батенберг”. С този акт е положено началото на владетелския род Батенберг. През 1862 г. великият херцог дарява на семейството двореца „Алекдсандър” в Дармщат /Alexanderpalais/ и двореца Хайлигенберг в Зеехайм-Югенхайм. Хайлигенберг се превръща не само в лятна резиденция и любим дворец на семейството, но и място за летен отдих на руското царско семейство. Семейството продава Хайлигенберг през 1920 г.
Княгиня Юлия има пет деца. Второто дете Лудвиг фон Батенберг, под името Луи, е основополжник на рода Маунтбатън във Великобритания. Александър е третото дете в семейството. Детските и юношеските си години той прекарва в двореца Хайлигенберг. И днес уредниците на двореца и тачещото спомена за семейството население го нарича Сандро. В семейната крипта, недалеч от двореца Хайлигенберг и до руините на готически манастир, е запазена паметта за първия българския княз, а сред местните германци е жива и връзката с България. Историкът на рода Батенберг, пасторът Манфред Кнот, до смърта си през 1995 г. е член на Германо-българското дружество в Дармщат. През 2007 г. със съдействието на Германо-българското дружество и почетния консул на Република България за Хесен Инго-Ендрик Ланкау на входа на двореца Хайлигенберг и в Гимназията „Лудвиг” в Дарщат са поставена възпоминателна плочи на княз Александър I Батенберг.

Напълно неизвестен в България факт е и наличието на третата паметна плоча на княза в Германия, издигната от неговата сестра Мари принцеса и графиня цу Ербах и Шьонберг и принцеса фон Батенберг. Принцеса Мари и Александър са били силно емоционално свързани. След смъртта на княза, принцесата посещава България и публикува в своите мемоари глава, посветена на Александър и нашата страна. Преди смъртта си, тя издига недалеч от двореца Шьонберг скромен паметник на своя брат и му посвещава с инициалите си епитафията:

„На Александър!

Сине на Хесен, ти, предводителю на българите,

Вярно ще пази историята твоята слава….”

Тази година ще честваме 100 години от рождението на великия бас Борис Христов – подпоручик от Първи конен на Н.В. Княз Александър I полк

Posted in випуски, личности, специални проекти on януари 18, 2014 by edinzavet

Борис Христов като школник в ШЗО към Първи конен полк с любимия си кон Урал

Когато казваме, че офицерският корпус е бил високият обществен елит на Царство България, казваме го съвсем буквално и нямаме предвид само военното дело. Повечето велики български писатели, художници, дипломати, учени, държавници, творци са минали през ВНВУ или ШЗО.  Малко известен факт е, че великият Борис Христов – най-големият басов глас на света е подпоручик от Първи конен на Н.В. княз Александър I полк. цялата статия

58-ми „Родопски“ випуск на ВНВУ – 1939г.

Posted in випуски, специални проекти on октомври 5, 2013 by edinzavet

DIGITAL CAMERA

 

58-ми „Родопски“ випуск е последният произведен преди началото на Втората световна война в Европа. Випускът влиза през 1937г. при възстановяването на Кадетската гимназия след отхвърляне на ограниченията на Ньойския договор. Тогава едновременно в училището влизат 3 випуска – 58, 59, 60 и 61-ви, като 58-ми випуск постъпва в първи юнкерски клас, а другите три – в кадетските класове. От випускът са първият председател на възстановеният ни Съюз – Любомир Банковски, брат му Иван Банковски, четвъртият председател – Александър Лозанов, летецът Петър Манолев и др.

 

DIGITAL CAMERA

 

58-ми Родопски випуск на Военното на Н.В. училище

Н.В. Цар Борис III

Н.В. Царица Йоанна

Н.Ц.В. Княз Симеон Търновски – престолонаследник

Ген. Лейт. Теодосий Даскалов – министър на Войната

Ген.м-р Никола х. Петков – нач. На ВНВУ до 3.03.1938

Ген.м-р Никола Михпв – нач. ВНВУ от 3.03.1938

Полк. К.х.Атанасов – пом. н-к ВНВУ

Подполк. Гено Генов – к-р на юнкерската дружина

Подполк. Стамен Савов – инспектор на класовете

 

DIGITAL CAMERA

 

ПЕХОТА

 

Никола Д. Рогачев

Любомир Т. Найденов

Светослав Стоянов Калоянов

Алек. Ценович Александров

Тодор К. Поборников

Димитър М. Диков

Борис Ал. Астарджиев

Иван Т. Паралингов

Драгомир Хр. Николов

Тодор Н. Петракиев

Венелин К. Кирчев

Рангел Г. Дърмонов

Иван Н. Иванов

Таню Т. Танев

Цветан Ив. Палански

Георги Ив. Цанков

Емил Цв. Бонев

Георги Хар. Георгиев

Любомир Й. Йорданов

Борис Гр. Яначков

Димитър Ас. Македонски

Борис Д. Каролев

Никола Д. Гостилничаров

Петър Т. Пенев

Трайчо Г. Мазаков

Станчо Вл. Димитров

Тодор Д. Георгиев

Станимир Н. Станимиров

Владимир М. Станев

Кръстю Ч. Чорбаджийски

Георги П. Георгиев

Васил Ст. Василев

Станчо Д. п.Станчев

Кирил П. Ганов

Цоню Д. Рашков

Симеон Хр. Щилянов

Радослав Д. Балтов

Венцислав Н. Петров

Кръстан Г. Шуменов

Александър В. Жеков

Илия П. Мавров

Димитър Кс. Янков

Стефан Я. Стойнов

Иван Л. Банковски

Кирил Д. Миленков

Атанас В. Кръстев

Венцислав Ст. Толтуков

Петко П. Рангелов

Дойчин Вл. Захаринов

Иван Ст. Сименонов

Асен Ил. Михайлов

Никола Г. Джуров

Асен Сп. Асенов

Кирил К. Пазов

Станислав Л. Петров

Тодор Г. Велков

 

DIGITAL CAMERA

 

АРТИЛЕРИЯ

 

Тодор Ст. Дрангажов

Любомир М. Банковски

Мирчо Ив. Кулински

Живко Д. Узунов

Димо Хр. Калфов

Любомир Ст. Събев

Николай Хр. Чернев

Михаил Ил. Гърбузанов

Евстати В. Попов

Владимир Хр. Чавдаров

Николай Люб. Стоянчов

Данаил Г. Герджиков

Никола Н. Цеков

Петър П. Атанасов

Николай Дим. Мутафчиев

Димитър И. Димитров

Никола Н. х. Генчев

Иван Н. Няголов

Любомир Ц. Жилов

Александър Ст. Воденичаров

Асен Мих. Михайлов

Стрез Ал. Стрезов

Петко Ел. Емануилов

Борис Г. Драганов

Илия Анг. Иванов

Христо Ст. Никифоров

Ангел Хр. Младенов

Христо Дим. Минев

Колю Едрев Христов

 

DIGITAL CAMERA

 

ЛЕТЦИ

 

Конст. Т. Константинов

Петър Вл. Димов

Александър Г. Лозанов

Владимир Ст. Стоичков

Симеон П. Симеонов

Стефан Н. Михайлов

Иван В. Бояджиев

Петър Б. Кантарджиев

Христо К. Пазвантов

Борислав Вл. Константинов

Драгомир Хр. Стефанов

Васил Др. Василев

Петко Ст. Куклов

Васил А. Велчев

Захари Г. Перниклийски

Борис П. Иванов

Васил Б. Матеев

Иван Анд. Андонов

Иван Ив. Русев

Младен М. Гаврилов

Петър Д. Манолев

Ганчо Д. Чернаев

 

DIGITAL CAMERA

 

ПИОНЕРИ

 

Петър Г. Петров

Никола Ив. Джеваиров

Станислав К. Иванов

Страшимир Д. Лазаров

Радостин Р. Радев

Пею Кр. Пеев

Цоню Ст. Влаев

Николай Н. Николов

Марин Ив. Янкулов

Захария П. Ханджиев

 

DIGITAL CAMERA

 

КОННИЦИ

 

Мито И. Митов

Христо П. Пенчев

Георги Хр. Деспотов

Ангел К. Ненков

Иван Хр. Кацаров

Стойчо Ст. Стамболийски

Константин Хр. Тодоров

Стефан Ат. Дженанов

Спиридон Г. Герасимов

Светослав Т. Йоцов

 

DIGITAL CAMERA

 

МОРЯЦИ

 

Неделчо Хр. Сяров

Петър Ст. Димитров

Христо Ст. Иванов

Никола х. Кинов

 

40 – ти випуск на ВНВУ (1917г.)

Posted in випуски, специални проекти on януари 3, 2013 by edinzavet

01

40-ти випуск на Военното на Негово Величество училище е един от историческите випуски. Като военновременен випуск той е много голям. На 8 май 1917г. (а не както обикновено на 1 септември) са приети 697 младежи, които започват да се обучават по ускорена програма. Бушува Първата световна война. На 28 април 1918г. юнкерите полагат клетва пред Цар Фердинанд I, който приема всеки от тях поотделно.
През септември 1918г. под въздействието на пропагандата на БЗНС войници от 3 Балканска дивизия при Добро поле дезертират и се разбунтуват. тълпи клетвопрестъпници се насочват към София, като плячкосват всичко по пътя си. В София почти няма военни части. Силата, която спира метежа се оказват юнкерите от Военното на Н.В. училище, които влизат в бой с бунтовниците при Захарна фабрика, Горна баня, Княжево, Мало Бучино, Владая, Перник и Радомир. В сраженията загиват 4-рима юнкери
На 3 октомври 1918г, в Радомир випускът полага клетва пред новия Цар – Борис III.
След тежкия Ньойски договор, училището, както и цялата българска войска е разформировано. От близо 700 випускници, едва 123 са произведени в първи офицерски чин на 4. 10. 1920г. Останалите са принудени да напуснат армията и да се насочат към други професии и гражданско образование. Такава е съдбата на огромната част от българския офицерски корпус. Някои преминават в паравоенните структури, които формално са граждански, но по същество са военни – Географския институт, Трудова повинност, ЖП дружина и др. Повечето завършват гражданско образование и се реализират успешно като юристи, чиновници, лекари и т.н.
Албумът е издаден през 1943г. и съдържа информация за онези випускници, които са се отзовали. Ценното е, че те присъстват със званията и занятията си към този момент и така можем да проследим съдбата на цяло едно поколение българи, съкрушено в разцвета на силите си  от Ньойския диктат.
Сред известните фигури във випуска е артистът Асен Русков, придворният фотограф Бончо Карастоянов, кметове, министри, народни представители…

02
Починали
Иван Димитров Гешанов – 29.09.1918
Никола Стоянов Царибашев – 29.09.1918
Ангел Иларион Иларионов – 2.10.1918
Янко Иванов Петков – 2.10.1918
Грую Рашков Фингаров – 16.06.1923
Любен Димитров Зуйбаров – 19.09.1923
Стефан Кръстев Бекяров – 25.01.1935
Христо Димитров Алексиев – 26. 11.1939
Никола Константинов Грозданов – 14.12.1939
Тодор Иванов Белопитов – 24.05.1942

Участвали в юбилейното честване през 1942г. (по старшинство)

Петър Ламбринов
Тодор Долапчиев
Георги Матеев Грънчаров
Христо Бърдаров
Георги С. Банков
Мирчо Йорданов Мирчев
Георги К. Ватев
Симеон Инджиев
Дяко Ив. Халаджов
Иван П. Иванов
Стоян Русев Стоянов
Сава Генов
Илия Иванов Илиев
Иван К. Търнев
Тодор Ив. Казанджиев
Славейко Савов
Пеньо Василев
Тодор Ник. Попов
Иван Тодоров Дедов
Димитър Хр. Димитров
Иван Стоянов Иванов
Кирил Стефанов
Георги М. Манов
Борис Д. Рогев
Димитър П. Карамаждраков
Богдан М. Генчев
Димитър А. Стамболджиев
Иван Мих. Икономов
Димо Хр. Кърпчаев
Стефан Стеф. георгиев
Стокно Алексов
Христо Д. Караджов
Владимир Дограмаджиев
Алекси Ст.Мартинов
Младен Петков Костов
Христо Н. гайтанджиев
Тодор Д. Ставрев
Иван Хр. Цонев
Никола Милушев
Петър Д. х. Иванов
Лозан М. Вишков
Асен Г. Кирков
Филип Ив. Тотоманов
Пенчо Б. Сарафов
Георги Д. Славов
Генчо Панчев
Петър Георгиев Високов
Иван Георгиев
Кирил Киселички
Евстати Т. Беджев
Никола константинов
Тодор Ив. Ахтимов
Стефан Димитров
Любен Т. Колев
Кирл И. Овчаров
Яко Николов Кръстев
Димитър Ив. Симидчиев
Борис Сариянов
Иван Стефанов Генов
Панайот Василев
Георги П. Пипалов
Борис Ив. Делов
Тодор Ст. Икономов
Владимир Йор. Стефанов
Михаил Рачев
Георги Хр. Георгиев
Васил П. Иванчев
Стефан Ц. Ковачев
Тодор Ст. Радославов
Асен Д. Русков
Петър Панов
Харалампи Ив. Лесов
Добри Добрев
Бончо Д. Карастоянов
Христо Г. Тотев
Кирил Попов п. Стоичков
Стефан Топалов
Величко К. Дюкмеджиев
Илия Я. Баталов
Владимир Несторов
Марко В. Попов
Димо С. Попов
Драган Апостолов
Любен Хр. Мутафов
Никола Ст. Орловски
Пенчо В. Маджаров
Петър Камбуров
Александър Атанасов
Асен Райков
Йордан Велев
Цоню Минев Русчев
петко Д. Топалов
Трайко Кръстанов
Димитър Ян. Мавров
Любомир Андронов
георги Атанасов Шулев
Петър Стефанов Недев
Борис В. Кочев
кирил Н. Пъдарев
Марин Х. Станчов
Иван Мончев Павлов
Георги Паскалев
Асен Пенев
Павел Анг Павлов
Петър Д, Денчев
Борис Дянков коджабашев
конст. п. Радулов
кирил Д. Фудулов
Иван Дончев Долмов
Радослав Ст. Ангелов
Александър П. Киселов
Боян Р. Антов
Васил гатев Венков
Васил. К. Желязков
Георги Антонов Стоянов
Александър П. Енчев
Васил Ив. Иванов
Димитър П/ Димитров
Трайко Георгиев Илиев
Генчо Върбанов Стойков
Христо Ив. Печев
Михаил Ангелов
Иван Рачев Гатев
Асен Матеев Стоянов
Михаил Ив. Радинов
Конст. Ив. Константинов
Георги Димчев Спасов
Христо Стефанов
Христо Н. Христов
Ангел Димитров Алексов
Лазар Димитров Мирчев
Николай Данков
Йордан Младенов Стаменов
Михаил Павлов
Иван Г. Кираджиев
Крум Гр. Кралев
Васил Сотиров
Атанас Зах. Санкев
Димитър Костов Димитров
Георги Петр. Панагонов
Спиридон Ст. Сапунов
Михаил Ст. Камбуров
Димитър Николков Ганев
Борис Ив. Белокапов
Стефан Б. Стоянов
Петър Ник. Константинов
Иван Ил. Стефанов
Стефан Ник. Чернаев
Диаманд Геор. Касабов
Христо Ат. Пеев
Петко Илиев Раев
Васил Тотев Даалов
Иван Тод.Геров
Янаки Ж. Попов
Илия Ив. Вучков
Христо Димитров Христов
константин Манчев х. Костов
Димитър Хр. Никифоров
Христо Стефанов Христов
Георги Бъркашки
Любен Ив. Самарджиев
Тодор Ив. Стойков
банко Д. Въчев
Мирчо Лалев Илиев
Григор Я. Каракашев
Борис Янакиев
Стоян Мих. Николов
Любомир Тод. Цветков
Иван П. георгиев
Иван Р. Овчаров
Димитър С. Гилев
Милуш Ст. Здравков
Асен Ник. Петков
Асен Хр. Попов
Борис Симов Господинов
Петър Ник. Мицков
Георги Филипов
Никола Ст. Додев
Ганчо Минчев Чучев
борис Геор. Василев
Тодор Йор. Кожухаров
Любен Ил. Бутилов
Радослав Кузманов Тричков
Георги Ангелов Зарков
Руси Гочев
Димитър Зах. Димитров
кирил К. Чобанов
Игнат К. Игнатов
Борис Я. Драганов
Методи Янев Константинов
ганчо М. Абаджиев
Г. Липовански
Юрдан Ник. Юрданов
Велизар Ст. Панайотов
Рахни Чалъков
Петър Грънчаров
Лука Н. Юруков
Стоян З. Балканджийски
Владимир Дим. Ганчев
Васил Обретенов
Пенчо Минков Тодоров
Георги Колев Митев

ШЗО – противоброневици, випуск 1929-30

Posted in випуски, специални проекти on декември 1, 2012 by edinzavet

Школа за запасни офицери

Специална рота

Противоброневи взвод

1929 – 1930г.

Снимките от албума на випуска са предоставени на Съюза от доц. Райна Панчева – внучка на школник.

Алекс. Стоянов

Александър Василев целия списък

42-ри випуск на Военноморското на Н.В. училище (1942-1948)

Posted in випуски, специални проекти on ноември 28, 2012 by edinzavet

Списък на офицерите от 42 випуск на Военноморското на Н.В. училище

Варна, 15.09.1942 – май 1948г.

Приети са общо 90 кадети в три отдела на випуска, един е прехвърлен от 41 вип.

I. Строеви офицерски отдел

1. Антон Недялков Беджев

2. Асен Михайлов Велчев целия списък

Маршът „Тракийски кумир“

Posted in личности, специални проекти on ноември 2, 2012 by edinzavet

Един от най-красивите бойни маршове, познат като инструментален аранжимент, но рядко срещан в хорово изпълнение.

Посвещаваме този архивен хоров запис на марша на светлата памет на генерал-майор Васил Делов (1861-1938) и на героизма на Хасковския отряд, проявен по поречието на Арда  през Балканската война!

Груба провокация с неговото име стана причина личността му да бъде отличена измежду героите на Балканската война и да стане обект на евтини политически спекулации.  Обидното за България решение на общинския съвет в Кърджали доведе до обществен отзвук, който има своята положителна страна – през новините името на героя влезе във всеки български дом.

Васил Петров Делов е роден в Котел. Баща му Петраки х. Николов  е роднина на Георги Бенковски и кап. Г. Мамарчев, а по майка е племенник на Гавраил Кръстевич – вторият генерал-губернатор на Източна Румелия. Жени се за Надежда Душанова – дъщеря на възрожденския учител Димитър Душанов.

Васил Делов завършва Априловската гимназия.  По време на Руско-турската война помага на руските войски като доброволец, а след това работи във временното губернаторство на град Тулча.  След това влиза в първия випуск на Военното училище и става един от първите произведени офицери на българското княжество.  Първият си орден „За храброст“ печели като капитан в Сръбско-българската война.  Вторият му военен орден е от Балканската война, в която прогонва османските войски южно от Арда и участва в обсадата на Одрин.  В междусъюзническата война командва  дивизия.  В Първата световна война е Генерал за специални поръчки към ГЩ и началник на Втора дивизионна област.  Автор е на много научни публикации и учебници по военно дело. Почива през 1938г.

Нека докато слушаме войнишката песен да помислим за онова славно поколение, към което принадлежи генерал Делов. За онези мъже, родени в робство, на които Бог бе отредил да разкъсат оковите, да победят робската психика и като офицери – водачи на въоръжения български народ да триумфират над  петвековния поробител  със своето смазващо „На нож!“

Маршът „Тракийски кумир“ е писан през 20-те години на XX век. Автор на музиката е капелмайсторът на 24 пехотен черноморски полк Павел Стефанов. Вълнуващият текст е излязъл под перото на свещеник Димитър Попниколов. Този забележителен духовник, преди да сложи расото е участвал във войните, първо като войник, а след това като офицер в 24 п.п. След първата световна война приема духовен сан и дълги години е архиерейски наместник на Бургас. Почива през 1954г. Свещ. Димитър Попниколов е брат на писателя Константин Петканов.

Тракийски кумир
(Марш на бежанците тракийци)

Музика Павел Стефанов- капелмайстор на 24-ти черноморски пех.полк
Текст свещ. Димитър Попниколов

На стража, синове тракийски!
Зора разсейва робский мрак,
сирота, майката робиня
синовно ще прегърнем пак.

Тя чака ни с’свещена клетва,
заклела ни всред кръв и дим!
Ний Странджа ще ли забравим,
полето, родний край любим?

На стража! Гробници светини
блестят пред нас и ден и нощ,
завет са те на наш’то племе,
печат на страшната му мощ.

Забравени, на нас те гледат
за братска грижа в близък час
Ний Одрин ще ли да забравим,
светците при Люле-Бургас?

На стража! Царствената сянка
на орлекрилия юнак
тревога бий над нас – вещае
отплата на жестокий враг.

Момчила помним ние! Вихър
и огън той в сърцата грей.
Юнака ще ли да забравим,
Родопа – Беломорский змей?

На стража! Погледът на Рила,
духът на родния Балкан,
те сочат ни през вековете
в борбите пътя очертан.

Закрилници народни пазят
Родината от враг незван,
Марица ще ли да забравим
Егея – наш народен блян?