Имперската военно-запасна асоциация на Япония

Пилоти Камикадзе през Втората световна война – избрани представители на стари самурайски родове

Японският народ е доказал, че е способен на  храброст, която оставя безмълвен всеки враг. Чувството за чест и вярност на японския войн е легенда и пример за мъжете под пагон по целия свят. Съпричастни към Япония в сполетялото я нещастие, възхитени от нейния стоицизъм и уверени в бързия и възход, решихме да посветим този материал на нашите  колеги и приятели – Имперската асоциация на запасните военни

Императорската военна академия

Знакът на Имперската военна запасна асоциация

Имперската военно-запасна асоциация –  Zaigo Gunjinkai е създадена през 1910г. от генерал барон Гиичи Танака – глава на клана Чошу и министър-председател на Япония (1927-1929) и група японски благорородници – офицери от Имперската японска армия, потомствени самураи.

Катастрофата на България – 9 септември 1944г.

     Дянко МАРКОВ (63 в.)
      
      На 09.09.1944 г. бях назначен за началник на караулите в Пловдивски район. По това време летателният състав на ІІ ято от V бомбардировъчен полк завършваше на летище Пловдив курса „Б – сляпо летене”[1]в пълен летателен  състав – пилоти, наблюдатели (навигатори)  и радиотелеграфисти.
      Вечерта на 5 септември 1944 г., след като обиколих с предоставения ми мотоциклет и въоръжен войник караулите  – някои отстояха  от центъра на града на 10–12 км, полегнах, за да си отпочина в сградата на караулния началник. Малко време след това бях разтърсен  от комендантския адютант с думите: „Ставай, момче, и отново обиколи постовете и ги предупреди, че СССР ни е обявил война. Изправени сме срещу целия свят!”.
      След драматичната дата 6.09.1944 г. на 7.09. с.г. при относително спокойствие слушахме радиопредаванията, в които се подчертаваше, че независимо от обявената ни война Червената армия не е навлязла в страната. Същевременно се цитираше решението на Министерски съвет (правителство К. Муравиев)  при нахлуване на Червената армия да не се оказва никаква съпротива.
      На 8.09.1944 г. вечерта в трапезарията на летище Пловдив, където офицерите вечеряхме, се втурна поручик Борислав Семов – 55 в., придружен от още един подпоручик-летец и извика: „ Г-да, нямате представа какво става в града!  Площадът е изпълнен с народ, партизански групи, червени знамена и по всичко личи, че ще предприемат действия срещу войсковите поделения”.  

Разгромът на кадровото офицерство в Старозагорско (1944-1946)

Висок морал, духовни ценности и традиции заварва 9-и септември в българската армия. Една от първите задачи на новите властници е нагледно да покажат, че героите не са вече герои. В Стара Загора жестоко е поругана паметта на поручик Георги Кюмюрджиев, загинал заедно с капитан Списаревски през декември 1943 в неравен бой за въздушната отбрана на София. Бюст-паметникът на летеца герой, издигнат в градската градина, изчезва безследно, а улицата, наречена на негово име, е преименувана.

Разгромът на българското офицерство след 9 септември 1944г.

Любомир Банковски (1917-2006) – първи председател на Съюза на ВНВУ, почетен председател

Няма по-черна дата в най-новата история на България от 9 септември 1944. Датата, на която с помощта на съветската армия 17 часа след нахлуването є в България бе извършен преврат и властта бе заграбена от комунистите.
Тъмночервен мрак покри хубавата ни Родина, в който взеха надмощие най-низките човешки страсти – завист, отмъстителност, омраза, жестокост.
Комунистите знаеха, че войската, по-специално командният є състав и особено офицерският корпус, е най-опасният им враг. Но те въпреки че се страхуваха от него, не можеха, а знаеха и че не трябва да го ликвидират изцяло и веднага, тъй като нямаха кадри от свои съмишленици, с които да го заменят, за да водят войната, която обявиха на Германия.

Стряма – вторият Батак – 1944г.

„Стреляйте вярно! Забивайте ножа по-дълбоко! Цялата страна ви гледа със затаен дъх!„…/“Отмъщение“, уводна статия в Работническо дело. бр. 7 от 25.IX. 1944 г/

На 21.10  в дома в препълнената до краен предел зала на Съюза на военноинвалидите бе представена книгата на Надежда Любенова

СТРЯМА – ВТОРИЯТ БАТАК – 1944г.

Книгата разказва за страшните дни след 9 септември, когато село Стряма става свидетел на клане, което по варварщина може да съперничи с баташкото. Това е едно от най-кървавите изтъпления на „народните синове“, извършено от криминални подбуди – с цел грабеж и уреждане на лични сметки. Избити без съд са 57 души – това е 3% от цялото население на селцето.  Още стотици са убитите от околните села. 18 от убийците доживяват 10 ноември 1989.  Възмездие няма. Присъстваха много членове на Съюза на възпитаниците на ВНВУ от София и  Пловдив и летци от клуб „Списаревски“ (един от убитите е летец).  Водещ на срещата беше д-р Боньо Бонев от 67 випуск на ВНВУ, председател на пловдивската организация на Съюза и син на последния командир на 9 пловдивски пехотен полк полк. Иван Бонев.  Дянко Марков, в пламенна реч представи авторката и изданието. Присъстваха много членове на съюза на репресираните, както и хора от с. Стряма, които разказаха за перипетиите по събиране на информация за събитията пред очите на все още живите убийци и техните потомци – местни селски бабаити. С аплодисменти бе посрещнат разказа за издигнатия паметник – чешма в центъра на селото, край който всяка година през септември се извършва  помен.

Племенникът на Ив. Вазов майор Иван К. Вазов – жертва на комунистите

Баща и син на фронта през Първата световна война.  Д-р Кирил М. Вазов – лекар на 12 Балкански пех. полк. Кап. Иван К. Вазов – ротен командир в същия полк
___

Сред жертвите на масовото избиване на високия български елит  в нощта на 1 срещу 2 февруари 1945г. е и племенникът на Иван Вазов – д-р Иван Кирков Вазов.  Възпитаник на 31-випуск на ВНВУ, участник в три войни, кавалер на два ордена „За храброст“ и два немски железни кръста, доктор по право на Лайпцигския университет, общественик и благодетел, безкрайно обичан от съгражданите си, избран за Народен представител като независим кандидат, той е един от 147-те видни българи, които са разстреляни от пияните главорези и заровени без кръст в една яма от паднала бомба. Отгоре „народните синове“ правят сметище, за да не идват близките на поклонение.

22 СЕПТЕМВРИ – ДЕН НА НЕЗАВИСИМОСТТА И ПРАЗНИК НА БЪЛГАРСКОТО ЗНАМЕ

ДО ПРЕЗИДЕНТA НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Г-Н ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ
ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА
ДО МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Г-Н БОЙКО БОРИСОВ
ДО ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ И МИНИСТЪР НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ Г-Н ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ
ДО МИНИСТЪРА НА ОТБРАНАТА Г-Н АНЬО АНГЕЛОВ
До областните управители и представителите на местната власт

До средствата за масова информация

До обществените организации

ОБРЪЩЕНИЕ
ОТ СЪЮЗА НА ВЪЗПИТАНИЦИТЕ НА ВОЕННИТЕ НА НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО УЧИЛИЩА, ШКОЛАТА ЗА ЗАПАСНИ ОФИЦЕРИИ РОДОЛЮБИВОТО ВОЙНСТВО И ГРАЖДАНСТВО

ОТНОСНО: Честването на Деня на независимостта на България – 22 септември и като празник на българското знаме

Уважаеми госпожи и господа,

Драги български граждани,

.
Вече 12 години 22 септември – Денят на независимостта се чества като официален празник на Република България. Въпреки това, със съжаление констатираме, че все още празникът не среща нужния отклик, не се познава неговият смисъл и не получава онази висока оценка, която заслужава.
Независимостта се чества като най-важно историческо събитие от всички народи по света. Световна практика е държавите да отбелязват деня на своята независимост като украсяват улиците, държавните учреждения и частните домове с националното знаме. За да отдадем заслуженото уважение към празника – 22 септември и той да влезе завинаги в сърцето на всеки българин ние, най-възрастните представители на патриотичното офицерство и потомци на героите на българската бойна слава, призоваваме облечените в народно доверие български държавници да подкрепят със своя авторитет и служебни правомощия нашата идея за утвърждаване на
22 СЕПТЕМВРИ – ДЕН НА НЕЗАВИСИМОСТТА И КАТО ПРАЗНИК НА БЪЛГАРСКОТО ЗНАМЕ.

Нека в този ден българският трикольор да се развява от всяко училище, казарма, държавна институция и най-важното – от всеки български дом! Обявявайки българското знаме за символ на празника, денят на независимостта ще получи свой облик наравно с други светли исторически дати: националният празник – 3 март, денят на храбростта – 6 май и денят на Съединението – 6 септември. Честването на българското знаме ще присъедини към празника и нашите сънародници от българските общности в чужбина, като им напомня, че мисията на независима България е да бъде Родина, подкрепа и закрила за всички тях.Убедени сме, че няма по-подходящ ден за празник на българското знаме от деня на независимостта – 22 септември.
Призоваваме институциите на държавната власт, обществените организации и гражданите да подкрепят инициативата.

Управителен съвет на Съюза на възпитаниците на Военните на Негово Величество училища, Школата на запасни офицери и родолюбивото войнство и гражданство

София,6 септември 2010 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /полк. о.з. инж. Никола Рухчев/

* * *

ИНСТИТУЦИИ ПОДКРЕПИЛИ ПРИЗИВА:

Съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва

Съюз на военноинвалидите и военнопострадалите

Съюз на ветераните от войните

Район Лозенец – София – кметът Прошко Прошков лично се свърза с нас и подкрепи инициативата

Община Смолян-кмет Дора Янкова

Община Тетевен

Община Троян

Обучение по бой със сабя от кон и фехтовка в Българската войска

 „Да възродим атавистичния дух на конен народ, разчитащ   на най – обикновеното и ефикасно оръжие-сабята.
Народ, който отдавна е изгорил в огъня на битките
всички  книжни понятия за войната и помни само  катехизиса, изписан на острието на сабите ………“

/Ген.Иван Колев- Командир на Конната дивизия, Добруджа, 1917г. /

 Представяме на вниманието на читателите новия проект на „Един завет“, посветен на подготовката на българското офицерство по езда, бой със сабя и фехтовка. В тази рубрика ще публикуваме поредица материали по темата, в това число и специалното ръковоство за фехтовка на Военното на Н.В. училище. На следващ етап идеята може да прерасне в създаване на клуб по фехтовка към „Един завет“, който да изучава не спортно-състезателната дисциплина, а историческата традиция, преподавана във ВНВУ. Водещ на темата и автор на този обзорен материал е кап. Милен Петров – действащ офицер от БА и член – учредител на Клуб „Един завет“, експерт по бойни изкуства, със специални интереси в областта на военната история, хладните оръжия и униформите. Илюстрациите към статията са негови.

Думите  на великият генерал и последен боен водител на българската  конница, са  словесно везмо за  душата на българския войн. Възторжено, като в стара юнашка песен  с неподправения патос и възрожденския дух на една отминала епоха , те  възпяват хилядолетната съкровена  връзка на българина с коня – побратим и сабята – мила сестрица. 
 Дошли по тези земи като едни от първите изкусни владетели на това страшно оръжие , българите  са и последните, които го използват в огъня на истински кавалерийски битки . 

„Един завет“ посвети Фейсбук група на ордена „За храброст“

Съюзът на възпитаниците на ВНВУ е наследник на Обществото на кавалерите на ордена за храброст (ОКОХ) – организация създадена през 1934 и обединила кавалерите на Военния орден и носителите на знака му (войнишки кръст).  Само за 4 години организацията се разраства и наброява над 18 000 члена, обединиени в 661 местни дружби.

Немската асоциация на носителите на Рицарски кръст

Асоциацията на носителите на Рицарски кръст / Ordensgemeinschaft der Ritterkreuztrager des Eisernen Kreuzes e.V. (OdR) / е немска неправителствена организация, основана през 1955г. В нея членуват носители на високата степен (рицарски кръст) на немските висши бойни отличия за храброст „Железен кръст”, „Пруски златен военен кръст” и „За заслуги” (Pour le Merite) от двете световни войни.

Съюз на запасните офицери (1908-1944)

Учредяване
На 16 септември 1907 г. група запасни офицери от Софийския гарнизон основават клуб и приемат проекто-устав за създаването на градска организация на запасните офицери в София. На 1 октомври 1907 г. избират и Управителен съвет на софийския клуб начело с пет души запасни генерали: Бочев, Андреев, Балабанов, Цончев и Блъсков, четирима полковници, трима подполковнци, двама майори и един капитан.

Производство в първи офицерски чин 32 випуск – 2 авг.1912г.

Подпоручиците от 32-ри випуск заедно със своите преподаватели във Военното училище

През втората половина на м. юлий с все по-голямото доближаване на производството, едно особено трескаво състояние бе обхванало всички портупей-юнкери. Започнахме да смятаме не само дните, но и часовете, които ни отделяха от това съдбоносно за нас събитие…
Каква радост и какъв неописуем възторг беше изпълнил гърдите ни, когато след парада по случай празника на 25-годишнината от Възшествието на Н.В. Царя на Престола, началникът на Училището полк. г.щ. Жеков обяви пред целия випуск, строен в училищния двор, че сме произведени от Н.В. Царя в чин подпоручици! Всички випуски на Военното училище са изпитали очарованието на този жадуван,  светъл ден, но 32 випуск беше произведен във времена извънредни, изключителни. Тогава всички българи чувстваха, че големи събития са надвиснали над Балканите, че народът ни, очакващ от години да се хвърли в борба с угнетителите на братята ни отвъд Рила, не може повече да трае, че е дошъл най-после часът за върховната и кървава разплата…
Гръмко „ура”, най-силното и най-сърдечното, каквото сме извиквали някога изпрати думите на нашия началник. Всички се втурнахме към ротното помещение, за да облечем офицерските дрехи. Колко бързо навлякохме куртки и панталони и как детски се радвахме на хубавата си форма и на новия ни вид в нея. По софийските улици тоя ден нямаше по-горди и по-важни минувачи от нас, а вечерта се прибрахме в Училището, кой когато си искаше. Нали вече бяхме офицери и не бяхме задължени да се строяваме на вечерна проверка! 
Преди да заминем в обичайния едномесечен отпуск, съобщи ни се, че трябва да останем в София още няколко дни, понеже Н.В. Царят изявил желание да ни приеме. И действително, след няколко дни всички се озовахме в Червения салон на Двореца, където дочакахме идването на Н.Величество.

Н.В. Цар Фердинанд I ни поздрави със следната паметна реч:

Господа,

Особено Ми е приятно, че днес мога лично да Ви поздравя с производството ви първи офицерски чин.
В знак на Моето благоволение към Вас и Армията, Аз избрах за ден на Вашето производство една бележита дата – 25 годишнината на Моето Царуване.
Господа, от сега нататък Вие встъпвате в редовете на преданата ми Армия и се посвещавате в служба на Престола и Отечеството.
Употребили толкова дълго време за Вашето военно образование и възпитание, Аз съм уверен, че Вие вече съзнателно и дълбоко сте проникнати от тежките задължения, които доброволно възлагате на себе си.
Съвременният офицер, като строител на военната мощ на народа, за да изпълни с успех сложната си мисия, трябва да притежава високи морални качества, обширни научни познания и съвършени военни добродетели.
Принадлежащи, към един рицарски корпус, вие грижливо трябва да пазите честта на мундира и офицерското си достойнство. Постоянни хранители на народните идеали, Вие винаги трябва да се въодушевявате от възвишен патриотизъм, който трябва да намери израз в безстрашното Ви самопожертвувание за благото на България…
Аз, Главнокомандващият на Армията, с пълна надежда ще очаквам от Вас вярна и честна служба в полза на Престола и Отечеството.
Нека Всевишният Бог благослови всички Ваши начинания и винаги Ви закриля!”

След речта си, Н.Величество започна да ни приема един по един, по реда на старшинството в близък съседен салон. Приемът продължи около 3 часа. Н.В. Царят разменяше по няколко думи с всеки от нас, като всекиму даваше напътствия с кратки и ободрителни слова за новата служба.

 

Из сборника на 32-ри випуск на ВНВУ

Бог и България – единство в двойна плът!
Бог и България на клетва ни зоват!
И тая клетва ний пред кръста да дадем:
За Нея да живеем, за Нея да умрем!

Духът у възпитаниците бе твърде висок. Времето на следването съвпадаше с едно време на общ материален и морален възход във всички области на живота в страната. Със своя голям и всестранен напредък България с право бе спечелила името на първа държава на Балканския полуостров. Духът на народа бе висок и това хвърляше най-силно отражение върху младежта, която живееше с големи и чисти идеали. У кадетите и юнкерите, като подбрани из най-добрите среди на нашата младеж, твърде естествено бе, че идеализмът и духът стояха на най-високото стъпало.

32-ри „Царски”випуск на ВНВУ (1905-1912)

Тридесет и вторият випуск на ВНВУ е емблематичен и исторически в българската военна история по няколко причини. На него се пада честта да преживее всички исторически събития на българския XX век. Випускът влиза във Военното на Негово Височество училище на васалното Княжество България през 1905г. В училището току-що преминалите от кадети в юнкери младежи посрещат с възторг обявяването на независимостта на 22 септември 1908г. На  2 август 1912г. са произведени в подпоручици на вече независимото Царство България – събитието е част от тържествата за четвъртвековния юбилей от Възшествието на цар Фердинанд I.

История на Съюза на възпитаниците на ВНВУ (1992-2008)

 

След промените от 10 ноември 1989 г. група възпитаници на ВНВУ започват да се събират в дома на летеца Дянко Марков от 63-ти випуск и да коментират помежду си политическите събития и своите спомени за военното училище и офицерската си служба. Постепенно кръгът се разширява с представители на по-старите випуски, както и с по-младите,  до 68-ми. Включват се и техните съученици от страната.

Придворни длъжности и дворцови институции

Дежурният флигел-адютант на работното си място

Дворцовите служители имат специален статут. В Англия са титуловани Лордове, а първите в дворцовата йерархия (шамбелана, маршала, началника на дворцовата канцелария и частния съветник) са с ранг на министър. За разлика от държавните служители на бюджетна заплата, придворните се издържат от самия владетел чрез цивилната му листа. Българският двор до голяма степен повтаря практиката от европейските дворове по отношение на длъжностите, статутите и церемониала. Единствената разлика е, че докато в Европа е прието придворните да носят благороднически титли, то в България, където такива титли не съществуват като държавна система, придворните длъжности се заемат от офицерския корпус.

Царският щал (конюшня и гараж)

Цар Фердинанд в Евксиноград

Щалът е службата, която се грижи за конете на Двореца, поддръжката на амуницията – седлата и украсата по конете за различни парадни случаи. Там се съхраняват и поддържат и каласките на короната. През XX век освен щал се създава и Царска автомобилна служба, която поддържа автопарка на Двореца.

Царски научни институти

Цар Фердинанд I и проф. Буреш – началник на Царските научни институти на експедиция в Египет

Страстта на Княз Фердинанд към природните науки датира още от младежките му години. При пристигането си в България през 1887, новият княз донася част своята колекция от животни и растения. През 1889г. княза излага публично част от своята колекция от живи и препарирани животни и това в началото на Естествено-историческия музей на Н.В.