Archive for the специални проекти Category

„Един завет“ поздравява Рота „Гражданско-военно сътрудничество“

Posted in специални проекти on септември 2, 2017 by edinzavet

CIMIC

На 1 септември се навършиха 12 години от създаването на Рота „Гражданско-военно сътрудничество“ (CIMIC) към Сухопътни войски на БА.  „Един завет“ прие поканата, отправена ни от бойците, като секретарят на клуба Димитър Петров връчи подаръци от името на Съюза на Възпитаниците на ВНВУ, ШЗО и РВГ.

Рота „Гражданско-военно сътрудничество“ е специализирана в осъществяването на координацията между армията и гражданите при кризисни ситуации. Развива сътрудничество с полицията, Български червен кръст, международни хуманитарни организации и аналогични военни части на партньорски държави. Участва в учения както на територията на България, така и в други държави-членки на НАТО. Наскоро командирът на ротата кап. Милен Раданов се свърза с нас и изяви желание и готовност за сътрудничество между нашия Съюз и рота CIMIC.

„Един завет“ възторжено приема подадената ръка. Напомняме, че наша основна цел (наред със съхраняването на паметта за офицерския корпус на Царство България) е и осъществяване на връзка между поколенията в армията – ценностите и идеалите на старото българско офицерство да бъдат възприети от днешните военнослужещи.

На добър час и ползотворно сътрудничество!

 

Advertisements

Сп. „Един завет“ бр. 2 / 2014г.

Posted in военна периодика, книги, специални проекти on декември 10, 2014 by edinzavet

Ез2-2014

Излезе бр. 2 за 2014г. на сп. „Един завет“.

Тук може да видите съдържанието:

Ез2-2014_съдържание

Становище на Съюза на възпитаниците на ВНВУ за възстановяване на мемориала на 1-ви и 6-ти полкове на Първа пехотна дивизия

Posted in специални проекти, съобщения on август 22, 2014 by edinzavet

1-6polk

До г-жа Йорданка Фандъкова
Кмет на гр. София

Г-н Петър Диков
Главен архитект

Направление „Архитектура и градоустройство”
Столична община
Ул. „Сердика”N5

СТАНОВИЩЕ

от Съюза на възпитаниците на военните на Н.В. училища, ШЗО и родолюбивото войнство и гражданство,
военно-патриотичен съюз, съгласно нормативната класификация на Министерство на отбраната

Относно:
Обществено обсъждане на конкурс „Зоната на архитектурно-художествен синтез „Тринадесет века България“ в контекста на реконструираното пространство на НДК – пл. „България“ гр. София

Уважаема Госпожо Фандъкова,
Уважаеми дами и господа,

На мястото на днешния полуразрушен паметник „13 века България” в периода между двете войни благодарни и родолюбиви софиянци издигнаха три мемориални стени, на които бяха изписани имената на близо 4000 офицери, подофицери и войници от Първа пехотна софийска дивизия, загинали по бойните полета на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Заради своя героизъм дивизията получава прозвището „Желязната”. Първа Софийска е един от върховете на българския боен дух.

При изграждането на днешния комплекс НДК военният мемориал беше разрушен и на мястото му бе издигнат паметника „13 века България”, който днес е в руини.

За изминалия четвърт век след падането на комунистическия режим, нашият Съюз многократно, постоянно и настоятелно се обръщаше към всички държавни институции с искане да бъде възстановено емблематичното за стара София място на синовна почит и национална памет. Уви, до този момент без особен резултат, въпреки активното съдействие на няколко общински съветници и редица обществени отганизации.
Не прилагаме преписката по случая, защото тя представлява тъжна равносметка на четвъртвековни безплодни усилия да върнем на софиянци тази памет, която им принадлежи и да окажем християнско уважение към нашите герои.

Във връзка с текущото обществено обсъждане на конкурс за пространството около бившия паметник „13 века България” категорично настояваме:

Няма друго почтено, отговорно и справедливо решение, освен възстановяване на някогашния паметник на софийските герои в оригиналния му вид и на истинското му място! Когато отново изпишем в мрамора имената на предците си, това ще бъде като да прелеем с вино изсъхналите затревени гробове из целия бурен европейски Югоизток, отъпкан от цървулите им!

Госпожо Фандъкова,

Нашият съюз обединява последните живи кавалери на Военния орден „За храброст”, възрастта на повечето от нас е над 90 години. Физическите сили вече не достигат, но духовните са крепки. Ще се борим за възстановяването на този паметник! Ако не го дочакаме, след нас ще се борят нашите деца и внуци.

От горчивия опит си даваме сметка, че ще се намерят наредби и алинеи, които формално да попречат на възстановяването на паметника. Вярваме, че изборът все пак е Ваш. Изборът, да се наредите в дългата редица български държавници, които намериха оправдание да не възстановят паметника, или да направите това, което трябва, като християнин, като българин, като софиянец, като учител и като кмет!

С уважение и надежда,

Кап. Атанас Илев
Председател на СВ ВНВУ, ШЗО и РВГ

София, 22.08.2014г.

snimki 001 snimki 002

Сп. „Един завет“ бр. 1 / 2014г.

Posted in военна периодика, книги, специални проекти on юли 6, 2014 by edinzavet

snimki 006

Излезе бр. 1 за 2014г. на сп. „Един завет“.

Вижте съдържанието:

snimki 007

Сп. „Един завет“ издаде юбилеен сборник „Сто години Балкански войни 1912-1913“

Posted in военна периодика, книги, специални проекти on юли 3, 2014 by edinzavet

snimki

Вместо последните два редовни броя на сп. Един завет за 2013г, редакцията издаде обемнен луксозен щбилеен сборник, посветен на 100-годишнината от Балканската и Междусъюзническата войни (1912 – 1913гг).

snimki 001

Изданието съдържа богата информация за всички аспекти на военния и обществен живот около паметните събития. Интересът към сборника се оказа значително по-голям от предвиденото. Целият тираж е изчерпан.

Вижте съдържанието:

snimki 002

snimki 003

snimki 005

Най-после студиен хоров запис на „Велик е нашият войник!“

Posted in книги, специални проекти on юли 1, 2014 by edinzavet

Marches-book

Неведнъж сме отбелязвали срамния факт, че вече близо две десетилетия откакто „Велик е нашият войник“ официално е химн на българската армия, но за всичките тези години не беше произведен студиен запис на бойния марш в неговия оригинален величав вид. Вместо това се пускаше кастрираната версия, която БНА пускаше по времето на комунизма, с редактиран според повелите на онова време текст.  Единственият оригинален запис на марша беше спонтанното му изпяване на честване на 65-ти „боен“ Дравски“ випуск на ВНВУ от 1995г. качено в youtube каналa на клуб „Един завет“

Доживяхме това да се промени! Най-авторитетният мъжки хор – „Гусла“ записа „Велик е нашият войник“ в цялата му прелест! Заслугата не е на Министерство на отбраната, нито на правителството или Народното събрание.  Осъществена е от Агенция „Фокус “ и радио „Фокус“ с техни сили и средства.

Излязоха от печат книгата и музикалният диск „Бойните маршове на честта и славата на България“
В книгата са събрани историята и оригиналните текстове на 17 бойни маршове, които през последното столетие са се превърнали в символ на борбите на българския народ за национално освобождение и обединение.  След комунистическия преврат през септември 1944 г. голяма част от тези песни са били забранявани по чисто идеологически съображения и са определяни като политически нецелесъобразни, вредни и великобългарски по своето звучене. Други впоследствие са допуснати до изпълнение с променени текстове цели десетилетия след смъртта на техните автори като в повечето случаи промените нямат нищо общо с оригиналния замисъл и конкретния повод за тяхното написване.
В книгата и музикалния диск към нея са включени „Марш на 23-ти пехотен Шипченски полк“, известен още като „Велик е нашият войник“, който през 1997 г. бе обявен за химн на Българската армия, държавният химн на Царство България от 1879 г. до 1947 г. „Шуми Марица“, маршовете „Тракийски кумир“, „О добруджански край“, „Бдинци“, „Ломци на Чеган“, “ Един завет“, както и песните на българската национална революция – „Вятър ечи…“, „Стани, стани, юнак балкански“, „Жив е той, жив е !“, „Боят настана…“, „Тих, бял Дунав“.
Тук са и песните на живите рани на България: „Маршът на македонските революционери“, известен още като „Изгрей зора на свободата“ – песента на българите от Македония, „Химнът на Западните покрайнини“ – песента на българите от отнетите и предадени на Сърбия части на отечественото землище в резултат на Ньойския мирен договор от 1919 г, „О, Добруджански край“ – маршът на борбата на българите от Добруджа срещу румънската окупация на люлката на българската държава, „Тракийски кумир“ – песента на българските бежанци от Беломорска и Одринска Тракия.
За първи път след повече от 70 години в книгата и дискът към нея присъстват бойните маршове на три от полковете на 6-та пехотна Бдинска дивизия – Марш на 3-ти пехотен Бдински полк или „Бдинци, лъвове, титани“ – за първи път в пълния си текст, Марш на 15-ти пехотен Ломски полк или „Ломци на Чеган“ – забранен като текст след 1945 г. и Марш на 36-ти пехотен Козлодуйски полк или „Козлодуйски марш“.
След 1945 г. партитурите на част от маршовете са обявени за „зловредна великобългарска литература“ и са забранявани и унищожавани. Въпреки това, Агенция „Фокус“ успя да издири част от тях и да ги предостави за изпълнение. Авторските права са запазени от Агенция и Радио „Фокус“.
Записът на песните е направен в Студио 1 на Българското национално радио в София на 15, 16 и 29 март 2014 г.
Изпълнението е на Академичен мъжки хор „Гусла“, създаден през 1924 г. от композиторът Добри Христов. Обработката за мъжки хор и пиано е направена от маестро Валентин Бобевски, ръководител на Хор „Гусла“, а изпълнението на пиано е на Лилияна Станиславова.
Книгата и музикалният диск „Бойните маршове на честта и славата на България“ са част от закъснялото извинение пред делото на поетите и композиторите Добри Чинтулов, Христо Ботев, Иван Вазов, подпоручик Константин Георгиев, подполковник Александър Морфов, Никола Живков, Иван Йончев, Милан Митов, Димитър Генев, Любомир Бобевски, Георги Шагунов, Добри Христов, Димитър Попниколов, Петър Бояджиев, Александър Кръстев, Емануил Манолов, Павел Стефанов, Георги Безлов, Боню Кирчев. Всички те са само частица от безсмъртието и славата на България.
Книгата и музикалният диск „Бойните маршове на честта и славата на България“ са преклонение пред паметта на хилядите знайни и незнайни герои, паднали за свободата, независимостта и обединението на страната ни.
Книгата дискът са посветени на героизма на българските войници и офицери през Първата световна война (1914-1918), разгоряла се точно преди 100 години.

Проектът е по идея и с финансиране от Агенция „Фокус“ и радио „Фокус“, които притежават авторските права върху изпълнението.

Председателят на клуб „Един завет“  Борис Станимиров изказва специална благодарност на госпожа Меглена Щ. Кунева, която дари скъпото луксозно издание на клуба. Преди да бъде европейски комисар и български политик, г-жа Кунева е дъщеря на Щилиян Кунев, офицер от 67-ми випуск на Военното на Н.В. училище. Неговият баща Георги Стоянов Кунев също е офицер, завършил ВНВУ с 34-ти випуск.

157 години от рождението на княз Александър I – репортаж от семейното имение – замъка Хайлигенберг

Posted in личности, специални проекти on април 4, 2014 by edinzavet

Sandro

 

По случай годишнината от рождението на първия владетел на Третото българско царство, българският консул във Франкфурт Иван Йорданов, член-основател на клуб „Един завет“, и Александър Ненов, член на Управителния съвет на Германо-българското дружество в Дармщат и внук на офицера от Сръбско-българската война кап. Атанас Ненов посетиха свързаните с живота на княз Александър в Германия семейно имение на рода Батенберг – замъка Хайлигенберг и замъка Шьонберг.

Княз Александър I  е роден на 05 април 1857 г. във Верона и произхожда от владетелския дом на великите херцози и ландграфове на Хесен и Рейн /Hessen und bei Rhein/, които са част от най-старата германска аристокрация. Основател на династията е Хайнрих I, който през 1263 г. по силата на Лангсдорфския мирен договор е въздигнат за ландграф на Хесен. Столетия наред неговите потомци властват над областта от своите дворци в Марбург. Ландграф Филип Смелият е първият протестантски княз в Германия и основател на Университета в Марбург през 1527 г. След неговата смърт през 1567 г. Хесен е разделен между четиримата му синове, като ландграф Георг Благочестивият се възкачва на престола на Хесен-Дармщат.

 

През 1806 г., в хода на похода на Наполеон в Германия, ландграф Лудвиг I фон Хесен – Дармщат се присъединява към учредения със силата на френското оръжие Рейнски съюз, обединява земите на своите деди и се провъзгласява за велик херцог на Хесен и Рейн. По-младият внук на великия херцог Лудвиг I – Александър фон Хесен и Рейн – се жени за графиня Юлия Хауке, дъщеря на полския министър на отбраната граф Ханс Мориц Хауке. Семейството се установява в Дармщат в Германия. На 05 ноември 1851 г. великият херцог Лудвиг III присвоявя на Юлия Хауке титлата графиня фон Батенберг, а седем години по-късно, на 26 декември 1858 г., я обявява за „нейна светлост княгиня фон Батенберг”. С този акт е положено началото на владетелския род Батенберг. През 1862 г. великият херцог дарява на семейството двореца „Алекдсандър” в Дармщат /Alexanderpalais/ и двореца Хайлигенберг в Зеехайм-Югенхайм. Хайлигенберг се превръща не само в лятна резиденция и любим дворец на семейството, но и място за летен отдих на руското царско семейство. Семейството продава Хайлигенберг през 1920 г.
Княгиня Юлия има пет деца. Второто дете Лудвиг фон Батенберг, под името Луи, е основополжник на рода Маунтбатън във Великобритания. Александър е третото дете в семейството. Детските и юношеските си години той прекарва в двореца Хайлигенберг. И днес уредниците на двореца и тачещото спомена за семейството население го нарича Сандро. В семейната крипта, недалеч от двореца Хайлигенберг и до руините на готически манастир, е запазена паметта за първия българския княз, а сред местните германци е жива и връзката с България. Историкът на рода Батенберг, пасторът Манфред Кнот, до смърта си през 1995 г. е член на Германо-българското дружество в Дармщат. През 2007 г. със съдействието на Германо-българското дружество и почетния консул на Република България за Хесен Инго-Ендрик Ланкау на входа на двореца Хайлигенберг и в Гимназията „Лудвиг” в Дарщат са поставена възпоминателна плочи на княз Александър I Батенберг.

Напълно неизвестен в България факт е и наличието на третата паметна плоча на княза в Германия, издигната от неговата сестра Мари принцеса и графиня цу Ербах и Шьонберг и принцеса фон Батенберг. Принцеса Мари и Александър са били силно емоционално свързани. След смъртта на княза, принцесата посещава България и публикува в своите мемоари глава, посветена на Александър и нашата страна. Преди смъртта си, тя издига недалеч от двореца Шьонберг скромен паметник на своя брат и му посвещава с инициалите си епитафията:

„На Александър!

Сине на Хесен, ти, предводителю на българите,

Вярно ще пази историята твоята слава….”