Подпоручиците от 32-ри випуск заедно със своите преподаватели във Военното училище
През втората половина на м. юлий с все по-голямото доближаване на производството, едно особено трескаво състояние бе обхванало всички портупей-юнкери. Започнахме да смятаме не само дните, но и часовете, които ни отделяха от това съдбоносно за нас събитие…
Каква радост и какъв неописуем възторг беше изпълнил гърдите ни, когато след парада по случай празника на 25-годишнината от Възшествието на Н.В. Царя на Престола, началникът на Училището полк. г.щ. Жеков обяви пред целия випуск, строен в училищния двор, че сме произведени от Н.В. Царя в чин подпоручици! Всички випуски на Военното училище са изпитали очарованието на този жадуван, светъл ден, но 32 випуск беше произведен във времена извънредни, изключителни. Тогава всички българи чувстваха, че големи събития са надвиснали над Балканите, че народът ни, очакващ от години да се хвърли в борба с угнетителите на братята ни отвъд Рила, не може повече да трае, че е дошъл най-после часът за върховната и кървава разплата…
Гръмко „ура”, най-силното и най-сърдечното, каквото сме извиквали някога изпрати думите на нашия началник. Всички се втурнахме към ротното помещение, за да облечем офицерските дрехи. Колко бързо навлякохме куртки и панталони и как детски се радвахме на хубавата си форма и на новия ни вид в нея. По софийските улици тоя ден нямаше по-горди и по-важни минувачи от нас, а вечерта се прибрахме в Училището, кой когато си искаше. Нали вече бяхме офицери и не бяхме задължени да се строяваме на вечерна проверка!
Преди да заминем в обичайния едномесечен отпуск, съобщи ни се, че трябва да останем в София още няколко дни, понеже Н.В. Царят изявил желание да ни приеме. И действително, след няколко дни всички се озовахме в Червения салон на Двореца, където дочакахме идването на Н.Величество.
Н.В. Цар Фердинанд I ни поздрави със следната паметна реч:
Господа,
Особено Ми е приятно, че днес мога лично да Ви поздравя с производството ви първи офицерски чин.
В знак на Моето благоволение към Вас и Армията, Аз избрах за ден на Вашето производство една бележита дата – 25 годишнината на Моето Царуване.
Господа, от сега нататък Вие встъпвате в редовете на преданата ми Армия и се посвещавате в служба на Престола и Отечеството.
Употребили толкова дълго време за Вашето военно образование и възпитание, Аз съм уверен, че Вие вече съзнателно и дълбоко сте проникнати от тежките задължения, които доброволно възлагате на себе си.
Съвременният офицер, като строител на военната мощ на народа, за да изпълни с успех сложната си мисия, трябва да притежава високи морални качества, обширни научни познания и съвършени военни добродетели.
Принадлежащи, към един рицарски корпус, вие грижливо трябва да пазите честта на мундира и офицерското си достойнство. Постоянни хранители на народните идеали, Вие винаги трябва да се въодушевявате от възвишен патриотизъм, който трябва да намери израз в безстрашното Ви самопожертвувание за благото на България…
Аз, Главнокомандващият на Армията, с пълна надежда ще очаквам от Вас вярна и честна служба в полза на Престола и Отечеството.
Нека Всевишният Бог благослови всички Ваши начинания и винаги Ви закриля!”
След речта си, Н.Величество започна да ни приема един по един, по реда на старшинството в близък съседен салон. Приемът продължи около 3 часа. Н.В. Царят разменяше по няколко думи с всеки от нас, като всекиму даваше напътствия с кратки и ободрителни слова за новата служба.
Съюзът на възпитаниците на Военните на Негово Величество училища е създаден на 20 март 1992 г. като приемник-възродител на забранените и разтурени след 9 септември 1944 г. „Съюз на запасните офицери“ и „Общество на кавалерите на ордена „За Храброст“.
ЕДИН ЗАВЕТ 
