Archive for the последна статия Category

71 години от подвига на „живата торпила” кап. Димитър Списаревски

Posted in личности, последна статия on декември 20, 2014 by edinzavet

„Летците изтребители не умират, те отлитат!” (о.з. полк. Петър Манолев, доайен на българската изтребителна авиация)

20 декември 1943г. е един от дните в разгара на Втората световна война, през които София е подложена на особено ожесточени въздушни атаки. Над столицата са пуснати 270 бомби, убити са 71 човека, ранените са над 100. Въпреки огромното числено преимущество на англо-американските сили, българите успяват да свалят 5 самолета. Във въздушните сблъсъци загиват двама български пилоти – подпоручик Георги Кюмюрджиев и поручик Димитър Спирасаревски, останал завинаги в историята с храброто си дело, спечелило му прозвището „жива торпила“.

“Българските летци се бият с ожесточение, като че ли защитават най-скъпата светиня на света. За мен те надхвърлят понятието ненадмината ярост в авиацията.” (лейт. Едуард Тинкър, участник във въздушния бой на 20 декември 1943г.)

Измъквайки се от два американски изтребителя, Списаревски се насочва към група от 16 “Либърейтъра”, изплъзнала се от българските изтребители и взела необезпокоявана курс към София. Той атакува устремно и поврежда тежко един бомбардировач, но в ожесточената битка за по-малко от две минути изразходва всички боеприпаси на бордовата картечница, а самолетът му е сериозно прострелян от бомбардировачите и охраняващите ги британски изтребители. Въпреки това, без колебание, той насочва изтребителя си и нанася унищожителен таранен удар на водещия формацията тежък американски бомбардировач. Вражеският самолет е разцепен и се разпада във въздуха, спасява се само опашният стрелец, който е изхвърлен заедно с картечниците от ударната вълна. Самолетът на Списаревски пада разбит на височините над село Пасарел, Софийско, а тялото му е открито сред отломките.

Димитър Списаревски, наричан от другарите си Спайч, е роден на 19 юли 1916 г. в окупирания по време на Първата световна война от българската армия град Добрич. След попадането на Южна Добруджа в рамките на Румъния, заради нетърпимостта на бащата към румънската окупация, семейството на Списаревски последователно се мести в Лом, Белоградчик и София. Младият Димитър завършва Втора мъжка гимназия, а между 1933 и 1935 година е футболист на „Левски” (София).

Димитър Списаревски постъпва във Военното на Н.В. Училище, но е буен и непокорен и остро реагира на всяка несправедливост. Поради това, още преди да завърши първата година, го изключват и е изпратен да служи в Ямбол. За отлично поведение, след няколко месеца е възстановен като юнкер в училището и го завършва през 1938г.

Когато е обявен конкурс за летци, той е сред първите, кандидатирали се за новата специалност. По-късно с целият випуск е изпратен на обучение в Германия. От април 1938 до юли 1939 той се обучава в авиационната школа в Кауфбойрен. След това усъвършенства своето майсторство по висш пилотаж в авиационното училище в Шлайсхайм. и накрая завършва престижната изтребителната школа във Верхойнен през 1939г. От м. юли 1939 г. е в 6-ти изтребителен полк в Карлово и по-късно, в 6/3 изтребителен орляк. През лятото на 1943г. с още един български пилот е изпратен край Ламанша, където участва във въздушните боеве и усвоява в бойни условия модерната тактика на германските летци. В България е офицер във Военновъздушното и свързочно училище в Скопие, командир на 2-ра свързочна рота на летището. Тогава сам пленява тежък американски бомбардировач и го заставя да се приземи на българското летище Скопие. Впоследствие е изтеглен в София за отбраната на столицата.

Така се стига до епичната въздушна битка от 20 декември 1943 година. Има различни свидетелства за тарана, но единствен близък очевидец е лейт. Джон Маклендън (американски пилот на „Лайтнинг“ от изтребителното прикритие, бордов номер 43-2352, 97-а изтребителна ескадрила (97th Fighter Squadron), който малко след това също е свален и пленен. Той дава може би най-точното описание и оценка на извършения от поручик Списаревски военен подвиг. Спасилият се в боя на 20 декември 1943 г. американски лейтенант разказвайки за стореното от Списаревски, той споделя:

„Шест минути преди да бъда свален станах свидетел на нещо нечувано и страшно … летящия като вихър български изтребител се отдалечи от поразената вече и падаща към замята наша «летяща крепост» и хвърляйки се с цяла мощност към друга се стовари върху нея, отсече опашката ѝ и крепостта се разруши като голям дъб ударен от мълния…Наистина страшна смърт дори и за най-смелия пилот!“

Подофицер Робърт Хенри Ренър, единственият оцелял от екипажа на сваления с таран бомбардировач, по-късно моли да се види с майката на Списаревски, за да й предаде своите лични медали и ордени в знак на дълбоко уважение пред подвига и родолюбието на нейния син.

Подвигът на Списаревски няма нищо общо със специално обучаваните за самоубийствени мисии японски и други „камикадзе“. Той е най-забележителен защото той въобще не тръгва в бой с предварителен план този му полет да бъде саможертва, а храбро и дълго се бие като нанася поражения на противника до последния си патрон и тръгва с цялото си себеотрицание и патриотизъм на таран едва когато разбира, че това остава последната възможност да спре американския „Либерейтър“ да изсипе смъртоносните си бомби на мирното население на София. Героизмът му сякаш е въплътен в доскорошната войнска клетва на българите „Заклевам се да защищавам родината си мъжествено, умело, с достойнство и чест, без да щадя кръвта си и дори живота си за постигане на пълна победа над враговете.“

На 24 септември 1944 година поручик Димитър Списаревски е произведен посмъртно в чин капитан.

По време на комунистическия режим подвигът на Списаревски е потулван, но след 1989 година паметта за храбрия „български орел” започва да се възражда – издават се книга, статии, брошури, улици и булеварди се именуват в негова чест, поставят се паметни плочи на места, свързани с живота и подвига на летеца.

По инициатива на Клуб „Един завет” на 19 юли 2012г. (годишнина от рождението на героя) бе поставена паметна плоча на фасадата на сградата, където е живял между 1932 и 1943г. Същата плоча бе открита тържествено с военни почести на 20 декември 2012 година.

С почит към жертвите на комунистическия терор

Posted in последна статия on април 16, 2013 by edinzavet

По традиция клуб „Един завет“ поднесе цвете пред паметната плоча на загиналите в кървавия атентат от 16 април 1925 г, при който група крайнолеви дейци на Военната организация (ВО) на Българската комунистическа партия (БКП) взривява покрива на църквата „Света Неделя“ в София. Само за миг загиват повече български генерали и офицери, отколкото във всички войни в новата ни история. Голяма част от жертвите са ветерани, кавалери на ордена “За храброст”, герои от Сръбско-българската, Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни.  Загиват много жени и деца, ученици, студенти и  военноинвалиди.

16_2012 copy_small

За нас беше чест да поставим първото цвете под портретите на загиналите в този ден 213 български народни представители, царски генерали и офицери и граждани.
16april2013

В присъствието на официалани гости, потомци на загиналите и миряни, в храма беше отслужена заупокойна св. литургия и панихида.

16april2013_ru

Бог да даде покой на загиналите, а на нас сили, за да запазим жив спомена за тях!

Служебната биография на кап. Герхард Венгел

Posted in личности, последна статия on декември 3, 2012 by edinzavet
G. Wengel

G. Wengel

Личността на кап. Герхард Венгел вълнува нашите читатели. Щастливи сме, че по наши дипломатически канали, след усилена кореспонденция с различни институции в Германия получихме от немски колеги достъп до служебното досие на офицера, загинал в защитата на София.

Изказваме благодарност на Иван Йорданов, както и на немския Народен съюз за поддържане на военните гробища!

Предоставяме оригиналния файл, включително снимка на летеца, правена през 1939г.

Служебната биография на кап. Герхард Венгел.

Служебната биография на кап. Герхард Венгел - 1

  • Роден на 14.01.1915 г. в гр. Кьонигсберг, Източна Прусия
  • Баща: Валтер Венгел (към 1942 г. е живеел в Шьонвалде /Schönwalde/, Източна Прусия)
  • На 17.02.1936 г. е зачислен като юнкер – подофицер във Военното училище в Хановер. Не е известно дали е бил в германските въоръжени сили преди това.
  • На 19.08.1938 г. е произведен в първи офицерски чин – лейтенант и откомандирован в учебната рота на Военновъздушното училище А в град Детмолд.
  • На 01.11.1939 г. е бил в 72-ри Учебен полк за летци, 6-та рота в същото училище.
  • Между април и ноември 1940 г. е зачислен в Изтребителна ескадрила 54 – 5-та група.
  • Между 04.09.1942 г. и 07.07.1943 г. е в 9-та група на 5-та изтребителна ескадрила „Ледено море” (Eismeer)
  • Към смъртта си на 10.01.1944 г. е офицер в щаба на 5-та изтребителна ескадрила „Ледено море”, командир на група.
  • На 9.01.1944г. частта му е предислоцирана от Плоещ (Румъния) във Враждебна (София)
  • На 10.01.1944г. загива на 2 км източно от Радомир във въздушен бой. Според информацията, е загинал при нападение срещу самолет Lightning, който е охранявал бомбардировачите на съюзниците. Венгел се е намирал в изтребител Messerschmitt Bf 109 G-6, производствен № 26051. Според книгата на Вернер Гирбиг „5-та изтребителна ескадрила „Ледено море” от 1975 г., Венгел е улучен в главата от картечницата на вражеския самолет.
  • Погребан е на „почетното гробище” /Ehrenfriedhof/ в Банкя. Няма информация дали гробът съществува днес. Името му е отбелязано върху плочата на Германските военни гробища в София.

Още за кап. Венгел:
https://edinzavet.wordpress.com/2008/02/22/hauptmangwenge/
http://pamet.edinzavet.org/2012/06/21/virtual-memorial-wengel/
https://edinzavet.wordpress.com/2012/06/20/wengel-6-12/
https://edinzavet.wordpress.com/2010/10/16/16-10-2010/
https://edinzavet.wordpress.com/2010/01/10/10/
https://edinzavet.wordpress.com/2009/10/16/letc/
https://edinzavet.wordpress.com/2008/02/21/pam-letci/

Величието на 22 септември като национален празник

Posted in личности, последна статия on септември 22, 2012 by edinzavet

 

Борис Станимиров*

.


Наистина потресаващо е колко много уж-грамотни хора вече двайста година не могат да научат какъв празник е 22 септември.

Стотици хиляди  подпийнали в неработния ден българи за пореден път ще се питат:

– Абе, къф празник е неска?
– Не знам, някво там съединение май беше…

Най-големият празник е! Съизмерим е само с Великден, Коледа, Съединението и 24-ти май.

цялата статия

За паметниците и моралните дефицити на днешния ден

Posted in последна статия, съобщения on октомври 8, 2010 by edinzavet

Общественият дебат, породен от паметника, издигнат от САЩ до тяхното посолство  в памет на загиналите в България американски летци през Втората световна война извади на дневен ред въпроса: Защо България не почита паметта на своите герои?  Защо няма паметници на българските грои?  Често се споменава сравнително новия паметник на българските летци, загинали бранейки София, за който нашият съюз има заслуга . Но отворен и болезнен остава въпросът, защо на площада на всяко българско село има паметник на загиналите във войните жители, а в столицата такъв паметник липсва?

Една от легендарните български бойни части е  I Софийска пехотна дивизия, известна като „Желязната“. В Балканската война дивизията се бие с турците при Люлебургаз, Гечкенли – Селиолу, Бунархисар и стига до Чаталджа 1-6-polkВ междусъюзническата война I Софийска бие сърбите към Ниш и се сражава с гърците по поречието на Струма. През първата световна война : В Сърбия Дивизията участва в Моравската операция, после в Косовската операция, след това превзема Лясковац и Пирот. На Румънския фронт победният марш на дивизията  започва с  участие в превземането  на Тутраканската крепост. После на 15 октомври 1916г. при Кубадин шопите прегазват на нож руските части. Няколко седмици по-късно полковете от дивизията преминават в тържествен марш по улиците на Букурещ… цялата статия

Военното на Н.В. училище

Posted in последна статия, съобщения on юли 10, 2009 by edinzavet

vnvu-7Разделът за Военното на Н.В. училище е основно обновен. Освен редактираната история на училището са добавени и много снимки от сградите, интериора, забележителностите и живота в училището.Вижте ги ТУК>>

Списък на убитите и ранените при атентата в катедралата „Св Неделя” на 16 април 1925г

Posted in последна статия, специални проекти on април 14, 2009 by edinzavet

svnedelya-atentat

Много неща са казани и изписани за кървавия Велики четвъртък – 16 април 1925г.  когато дейци на комунистическата партия взривяват столичния катедралвн  храм „Св Неделя“ (Св. Крал). Злодейството е осъдено като най-смъртоносен терористичен акт, при който загиват над 200, а ранените са над 500 – представители на българския военен, политически и обществен елит.  Само за миг загиват повече български генерали и офицери, отколкото във всички войни в новата ни история. Голяма част от жертвите са ветерани, кавалери на ордена „За храброст“ герои от Сръбско-българската, Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни.  Загиват много жени и деца, ученици, студенти и  военноинвалиди.

При цялата популярност на атентата и последиците от него, считаме за  позорен факта, че списъкът с имената на жервите вече 84 години не е широко известен.  Стотици човешки имена, стотици семейства, неродени деца, съсипани съдби … са превърнати в статистика.

Ние от „Един завет“ решихме да поправим този пропуск. Издирихме, набрахме и публикуваме най-пълния списък на убитите и ранените при атентата – днес, през  Страстната седмица на Христовите мъки,  в навечерието на годишнината от престъплението. виж цялата статия и СПИСЪКА

Подпоручик Никола Блажев и неговия безсмъртен марш „Ечи ти горди наш Балкан“

Posted in личности, последна статия on февруари 26, 2008 by edinzavet

scan1Подпоручик НИКОЛА К. БЛАЖЕВ
 /1877  – 1945/ 

Ето една песен, пред която никое българско сърце не може да бъде равнодушно! В кратко време през Балканската война, тя си спечелва такава популярност, каквато никоя друга българска песен.

Благодарим на Валентин Дончев, внук на подпор. Н. Блажев за предоставените снимки и писмен материал, който публикуваме с незначителна редакция. цялата статия

Паметник на летците – защитници на София (1943-1944)

Posted in последна статия on февруари 21, 2008 by edinzavet

Един от най-новите военни паметници в България е откритият през 2007г. паметник на летците от 6-ти орляк, защитавали небето над София през 1943 – 1944г. Гранитената скулптура на орел се намира в столичния кв. Иван Вазов, в градинката до 14-та поликлиника . На стените на паметника са изписани имената на 16 летци, загинали при защитата на София. Автор на проекта и скулптор е Николай Зиков. Този принос на художника не е случаен. Николай Зиков е син на Петър Атанасов – подофицер, участвал в боевете при Стражин и Страцин. Прадядото на художника – Никола Велинов пък е участвал в обсадата на Одринската крепост, а неговия дядо – Стоян Зиков е деец на Нишкото въстание. Сред инициаторите на проекта е клуб на летците „Дим. Списаревски” към СВ ВНВУ цялата статия