Archive for the личности Category

Честит имен ден на кап. Атанас Илев!

Posted in личности on януари 18, 2017 by edinzavet

ilev-atanasovden

Днес имен ден празнува председателят на нашия Съюз, кавалерът на Орден „За храброст“ кдп Атанас Илев!

От клуб „Един завет“ му желаем здраве и нека още дълго време да бъде близо до нас! Винаги ще имаме нужда от неговото значимо присъствие, боен дух и бистър ум!

На снимката: кдп Атанас Илев (третият от ляво на дясно, с бялата коса) празнува в компанията на членове на Управителния съвет, представители на другите основни военно-патриотични съюзи и Отдел „Военни паметници и военно-патриотично възпитание“ към Министерство на отбраната в лицето на нашите членове Иво Антонов и подп. Манол Тенчев

Снимка: pan.bg

Полк. Любен Миланов навърши 80 години!

Posted in личности on септември 2, 2016 by edinzavet

milanov

На 1 септември о.з. полк. Любен Миланов, член на управителния съвет на Съюза на Възпитаниците на ВНВУ, ШЗО и РВГ, навърши 80 години!

Клуб „Един завет“ пожелава на юбиляря здраве и непресекващ боен дух! Честито, бай Любо!

(на снимката: о.з. полк. Любен Миланов (с тъмния костюм) получава награда щик-нож за АК-47 със Заповед на началника на отбраната ген. Константин Попов)

Кап. Атанас Илев на 93 години

Posted in личности with tags , on август 6, 2016 by edinzavet

atilev13x18

 

Клуб „Един завет“ честити 93-ия рожден ден на капитан далечно плаване Атанас Илев – ветеран от Втората световна война, кавалер на Орден „За храброст“ и председател на Съюза на Възпитаниците на ВНВУ, ШЗО и РВГ!

Попътен вятър, капитане! Бъди здрав и на многая лета!

20 години без кап. Даню Петков

Posted in личности on юли 31, 2016 by edinzavet

ddpetkov-remastered-s

На 31.07.2016 год. се навършват двадесет години от смъртта на кап. Даню Дочев Петков (1912-1996).  Завършил с отличие 55-ти „Тракийски“ випуск на ВНВУ. Кавалер на Военния орден „За храброст“.

 
Поклон пред светлата му памет!

 

Още за кап: Даню Петков:

Кап. Даню Дочев Петков – първенецът на 55-ти „Тракийски“ випуск

55 – ти „Тракийски“ випуск на ВНВУ 1933 – 1936г.г.

100 години от рождението на кап. Димитър Списаревски

Posted in личности on юли 19, 2016 by edinzavet

plocha-cvetya

По случай 100-годишнината от рождението на кап. Димитър Списаревски, членове на „Един завет“ и потомци на български военни летци поднесоха цветя пред паметната плоча на героя на ул. Хан Аспарух 57 в София. Събитието бе уважено от зам.-кмета на столичния район „Средец“ г-н Любомир Ковачев. Специален гост бе и бившият общински съветник и настоящ народен представител проф. Вили Лилков, с чиято помощ преди 4 години нашият Съюз постави паметната плоча на фасадата на дома, в който Спаича е живял от 1932 година до деня на геройската си гибел.

oreshkov

Д-р Иван Орешков от Управителния съвет на Съюза на ВВНВУ, ШЗО и РВГ произнесе въздействаща реч, в която описа както живота и войнската кариера на кап. Списаревски, така и интересни спомени от своето детство, когато през 30-те години на миналия век се възражда интереса на младите българи към нашата военна авиация. От своя страна, зам.-кметът г-н Ковачев припомни, че „благодарение на личности като кап. Списаревски нас изобщо ни има тук и сега“. „Поетът на Съюза“ Кирил Дачевски (68-и випуск) декламира стихотворение, специално посветено на Спаича, след което всички отдадохме минута мълчание в памет на българските орли, загинали, докато бранят родното небе.

pochit

Събитието бе част от мащабна програма за честване на вековния юбилей от рождението на първата българска „жива торпила“. По същото време, с участието на представители на Министерство на отбраната, местната власт, Военна академия „Г.С.Раковски, военно-патриотични съюзи и граждани, бе почетена паметта на кап. Списаревски на различни места в столицата и страната – паметникът на кап. Списаревски в ж.к. Дружба, мемориалите на летците в кв. Иван Вазов и до сградата на Народното събрание, паметната плоча на кап. Списаревски в 22-ро СОУ, в с. Пасарел, гр. Добрич, гр. Лом… Верни на нашата традиция, ние от „Един завет“ избрахме да отидем пред паметната плоча, преди 4 години поставихме, за да покажем, че отново сме там, където нашите предци очакват да бъдем. Искаме също да напомним, че това, което в близкото минало отстоявахме почти сами (паметта за офицерския корпус на Царство България), днес вече се споделя от много други обществени среди.

ilev

Заключителната част на честванията се проведе в зала „Тържествена“ на Централния военен клуб. Приветсвия към препълнената аудитория поднесоха Началника на отбраната ген. Константин Попов, председателят на нашия Съюз кдп Атанас Илев, представители на други военно-патриотични съюзи… Обширен доклад за живота и подвига на кап. Димитър Списаревски бе изнесен от о.з. полк. Иван Петков. Кулминацията на програмата бе излъчването на документален филм, посветен на българския герой.

audience

 

Още за кап. Димитър Списаревски:

„Върни се с щита си, или върху него!“

„Един завет“ постави паметна плоча на дома на Списаревски в София

С военни почести беше открита паметната плоча на дома на Списаревски

 

 

 

О.з. полк. инж. Никола Рухчев бе погребан с почести

Posted in личности, Uncategorized on май 30, 2016 by edinzavet

urna-ruhchev1

На 28 май 2016г. с църковно-военен ритуал и гвардейски почести погребахме урната с тленните останки на о.з. полк. инж. Никола Рухчев, офицер от 65-ти „Боен Дравски“ випуск на Военното на Негово Величество училище, дългогодишен председател и почетен председател на Съюза на възпитаниците на Военните на Негово Величество училища, ШЗО и Родолюбивото войнство и гражданство. Ще почива в гроба заедно с покойната си съпруга, с която премина през 3 епохи – Велика България, НРБ и днешната демокрация, за да се срещнат отново във вечността. Вечността, където един по един си отиват последните Българи, последните, които градиха и се сражаваха за Велика България и пренесоха спомена за нея до нас, днешните останки от някогашните Българи. Нека свещите, които  държахме пред гроба на героя поддържат огъня, който полк. Рухчев запали в мен и много други българи със своя дух, морал, доблест и офицерска чест.

Мир на душата му, светъл път във Вечността! Бог да го прости!!!

urna-ruhchev2

Текст и снимки: Иво Антонов – Директор на Дирекция „Социална политика“ към Министерство на отбраната

ОЩЕ ЗА ПОЛК. РУХЧЕВ ЧЕТЕТЕ ТУК

Бог да прости о.з. полк. инж. Никола Рухчев!

Posted in личности on май 2, 2016 by edinzavet

ruhchev

Навръх Възкресение Христово и на 92-ия си рожден ден ни напусна българският военен герой и почетен председател на Съюза на Възпитаниците на ВНВУ, ШЗО и РВГ о.з.полк. инж. Никола Рухчев!

Отново бе спазена традицията Господ да прибира при себе си велики хора на голям християнски празник!

Никола Рухчев е роден на 1 май 1924г. в гр. Карнобат, в семейство на български офицер. През 1943г. завършва Военната гимназия и постъпва във Военното на Н.В. Училище. През пролетта на 1945г., преди да е произведен в офицерски чин и без да е навършил пълнолетие (по тогавашния закон) е изпратен на фронта като взводен командир в 11-та дивизионно-инженерна щурмова дружина. Въпреки младата си възраст и липса на практически опит, успява да върне у дома живи всички негови подчинени войници. Произведен е в офицерски чин на фронта, като част от 65-и „Боен Дравски“ випуск на ВНВУ.

ruhchev1

След края на войната преподава във Военното Училище до 1955г., когато е уволнен при поредната чистка на „царски“ офицери, извършена от комунистическата власт. Впоследствие работи като инженер на различни места, а дори и след пенсионирането си е хоноруван преподавател във Военно инженерно-строителното училище в Суходол.

След демократичните промени участва активно както във възстановяването на Съюза през 1993г., така и в неговата организационна дейност. През 2000г. е избран за председател на Съюза на Възпитаниците на ВНВУ, ШЗО и РВГ и остава на поста до 2012г., когато е наследен от настоящия председател кдп Атанас Илев. През този период е и главен редактор на сп. „Един завет“. При оттеглянето му от председателския пост е обявен за почетен председател на нашия Съюз.

В началото на 2013г. излиза от печат книгата му „Военното училище на България“.

Клуб „Един завет“ се прекланя пред паметта на о.з. полк. инж. Никола Рухчев и изказва съболезнования на неговите близки! Бог да го прости и вечна да бъде паметта му!

ВИЖТЕ СЪЩО:

Спомените от войната на о.з. полк. инж. Никола Рухчев

Интервю на о.з. полк. инж. Никола Рухчев за Радио „Бинар“ – ПЪРВА и ВТОРА част

 

 

Кап. Атанас Илев на 92 години

Posted in личности on август 7, 2015 by edinzavet

На 6 август председателят на Съюза на Възпитаниците на ВНВУ, ШЗО и РВГ кдп Атанас Илев навърши 92 години!
Клубът на потомците „Един завет“ честити рождения ден на ветерана и му пожелава здраве, сили и нека той да посрещне още много рождени дни!

Илев92

На многая лета!

71 години от подвига на „живата торпила” кап. Димитър Списаревски

Posted in личности, последна статия on декември 20, 2014 by edinzavet

„Летците изтребители не умират, те отлитат!” (о.з. полк. Петър Манолев, доайен на българската изтребителна авиация)

20 декември 1943г. е един от дните в разгара на Втората световна война, през които София е подложена на особено ожесточени въздушни атаки. Над столицата са пуснати 270 бомби, убити са 71 човека, ранените са над 100. Въпреки огромното числено преимущество на англо-американските сили, българите успяват да свалят 5 самолета. Във въздушните сблъсъци загиват двама български пилоти – подпоручик Георги Кюмюрджиев и поручик Димитър Спирасаревски, останал завинаги в историята с храброто си дело, спечелило му прозвището „жива торпила“.

“Българските летци се бият с ожесточение, като че ли защитават най-скъпата светиня на света. За мен те надхвърлят понятието ненадмината ярост в авиацията.” (лейт. Едуард Тинкър, участник във въздушния бой на 20 декември 1943г.)

Измъквайки се от два американски изтребителя, Списаревски се насочва към група от 16 “Либърейтъра”, изплъзнала се от българските изтребители и взела необезпокоявана курс към София. Той атакува устремно и поврежда тежко един бомбардировач, но в ожесточената битка за по-малко от две минути изразходва всички боеприпаси на бордовата картечница, а самолетът му е сериозно прострелян от бомбардировачите и охраняващите ги британски изтребители. Въпреки това, без колебание, той насочва изтребителя си и нанася унищожителен таранен удар на водещия формацията тежък американски бомбардировач. Вражеският самолет е разцепен и се разпада във въздуха, спасява се само опашният стрелец, който е изхвърлен заедно с картечниците от ударната вълна. Самолетът на Списаревски пада разбит на височините над село Пасарел, Софийско, а тялото му е открито сред отломките.

Димитър Списаревски, наричан от другарите си Спайч, е роден на 19 юли 1916 г. в окупирания по време на Първата световна война от българската армия град Добрич. След попадането на Южна Добруджа в рамките на Румъния, заради нетърпимостта на бащата към румънската окупация, семейството на Списаревски последователно се мести в Лом, Белоградчик и София. Младият Димитър завършва Втора мъжка гимназия, а между 1933 и 1935 година е футболист на „Левски” (София).

Димитър Списаревски постъпва във Военното на Н.В. Училище, но е буен и непокорен и остро реагира на всяка несправедливост. Поради това, още преди да завърши първата година, го изключват и е изпратен да служи в Ямбол. За отлично поведение, след няколко месеца е възстановен като юнкер в училището и го завършва през 1938г.

Когато е обявен конкурс за летци, той е сред първите, кандидатирали се за новата специалност. По-късно с целият випуск е изпратен на обучение в Германия. От април 1938 до юли 1939 той се обучава в авиационната школа в Кауфбойрен. След това усъвършенства своето майсторство по висш пилотаж в авиационното училище в Шлайсхайм. и накрая завършва престижната изтребителната школа във Верхойнен през 1939г. От м. юли 1939 г. е в 6-ти изтребителен полк в Карлово и по-късно, в 6/3 изтребителен орляк. През лятото на 1943г. с още един български пилот е изпратен край Ламанша, където участва във въздушните боеве и усвоява в бойни условия модерната тактика на германските летци. В България е офицер във Военновъздушното и свързочно училище в Скопие, командир на 2-ра свързочна рота на летището. Тогава сам пленява тежък американски бомбардировач и го заставя да се приземи на българското летище Скопие. Впоследствие е изтеглен в София за отбраната на столицата.

Така се стига до епичната въздушна битка от 20 декември 1943 година. Има различни свидетелства за тарана, но единствен близък очевидец е лейт. Джон Маклендън (американски пилот на „Лайтнинг“ от изтребителното прикритие, бордов номер 43-2352, 97-а изтребителна ескадрила (97th Fighter Squadron), който малко след това също е свален и пленен. Той дава може би най-точното описание и оценка на извършения от поручик Списаревски военен подвиг. Спасилият се в боя на 20 декември 1943 г. американски лейтенант разказвайки за стореното от Списаревски, той споделя:

„Шест минути преди да бъда свален станах свидетел на нещо нечувано и страшно … летящия като вихър български изтребител се отдалечи от поразената вече и падаща към замята наша «летяща крепост» и хвърляйки се с цяла мощност към друга се стовари върху нея, отсече опашката ѝ и крепостта се разруши като голям дъб ударен от мълния…Наистина страшна смърт дори и за най-смелия пилот!“

Подофицер Робърт Хенри Ренър, единственият оцелял от екипажа на сваления с таран бомбардировач, по-късно моли да се види с майката на Списаревски, за да й предаде своите лични медали и ордени в знак на дълбоко уважение пред подвига и родолюбието на нейния син.

Подвигът на Списаревски няма нищо общо със специално обучаваните за самоубийствени мисии японски и други „камикадзе“. Той е най-забележителен защото той въобще не тръгва в бой с предварителен план този му полет да бъде саможертва, а храбро и дълго се бие като нанася поражения на противника до последния си патрон и тръгва с цялото си себеотрицание и патриотизъм на таран едва когато разбира, че това остава последната възможност да спре американския „Либерейтър“ да изсипе смъртоносните си бомби на мирното население на София. Героизмът му сякаш е въплътен в доскорошната войнска клетва на българите „Заклевам се да защищавам родината си мъжествено, умело, с достойнство и чест, без да щадя кръвта си и дори живота си за постигане на пълна победа над враговете.“

На 24 септември 1944 година поручик Димитър Списаревски е произведен посмъртно в чин капитан.

По време на комунистическия режим подвигът на Списаревски е потулван, но след 1989 година паметта за храбрия „български орел” започва да се възражда – издават се книга, статии, брошури, улици и булеварди се именуват в негова чест, поставят се паметни плочи на места, свързани с живота и подвига на летеца.

По инициатива на Клуб „Един завет” на 19 юли 2012г. (годишнина от рождението на героя) бе поставена паметна плоча на фасадата на сградата, където е живял между 1932 и 1943г. Същата плоча бе открита тържествено с военни почести на 20 декември 2012 година.

Албум със снимки, правени от ген. Йеротей Сирманов (1861- 1954)

Posted in книги, личности on юли 14, 2014 by edinzavet

snimki 020

Луксозният албум, издаден през 2008г. съдържа няколкостотин висококачествени фотографии, направени от ген. Сирманов, открити наскоро в Пловдивския държавен архив на стъклени плаки. Изданието е дело на ДА – Пловдив, РИМ -Пловдив, финансирано от Министерство на културата.  Редактор на изданието е н.с. Стефан Шивачев.

Албумът е дарен на клуба от нашия член Владимир Миланов, за което му благодарим!

Сборник за 20-годишнината от възшествието на Цар Борис III – 1938г.

Posted in книги, личности on юли 9, 2014 by edinzavet

b1

Сборникът e дарен от Иван Стамболов – член на ръководството на клуба, за което му благодарим от сърце!

 

Проф. Христо Баларев на 80 години!

Posted in личности on юни 23, 2014 by edinzavet

Изображение

На 23 юни  уважаваният член на клуб „Един завет“ проф. д-р Христо Баларев отпразнува 80-годишен юбилей. В голямата зала на Българската академия на науките няколкостотин учени, колеги, приятели и ученици на професора му поднесоха своята почит на тържествено събрание. След тържеството имаше коктейл в двора на централната сграда на БАН. Председателят на Съюза на възпитаниците на Военното на Н.В. училище поднесе на проф. Баларев почетния плакет на Съюза.  Проф. Баларев е внук на ген. Иван Попов, син на ген. Христо Баларев и племенник на ген. Васил Баларев. Повече за професионалния път на Христо Баларев и за рода Балареви можете да прочетете ТУК >>  Проф. Христо Баларев е  председател на Националния клуб за демокрация „Светослав Лучников“, общественик и радетел за демокрация и европейско бъдеще на България.  Бил е зам. министър на образованието и науката в правителството на Иван Костов (1997-2001гг).

Изображение

Освен от председателя, съюзът на възпитаниците на ВНВУ беше представен от полк. Дянко Марков и брат му проф. Георги Марков,  председателя на клуб „Един завет“ Борис Станимиров, Венцислава Станоева от клуб „Старши випуски“ и др.

Заветът на проф. Баларев към младите е „Имайте крила, но не изоставяйте корените си!“

Изображение

Изображение

 

 

101 години от геройската смърт на полк. Константин Каварналиев

Posted in личности on юни 22, 2014 by edinzavet

Kavarnaliev-2

Полк. Константин (Коста) Великов Каварналиев е роден в Шумен през 1866г.  Постъпва във  Военното на Н.В. училище с 7-ми випуск. Като юнкер е изпратен на фронта  в Сръбско-българската война през 1885 г.  и се отличава в сраженията при Сливница, Цариброд и Пирот, късето е произведен в офицерски чин. Завършва Военна академия в Белгия и специализира и в Италия. На 15 декември 1907 е назначен за началник-щаб на 5-а пехотна дунавска дивизия. През 1912 – 1913г. в началник щаб на 4-та пехотна Преславска дивизия. През Междусъюзническата война е назначен за командир на 3-та бригада от Трета пехотна балканска дивизия.

Без да позволят да бъдат обкръжени, българските полкове се изтеглят на север. Кукуш е изгорен до основи и гръцката армия се устремява към Дойран. Полковник Каварналиев разполага само с два полка – 32-ри и 42-ри, които на всичкото отгоре са непълни и имат общо едва 3000 бойци. Гърците атакуват с 42 000 бойци. Един срещу четиринадесет.

Боят пламва със страшна сила на 18 юни 1913 г. Резерви и поддръжки от тила не идват. На 22 юни полковник Каварналиев изпраща в тила адютанта си поручик Дуров с думите: „Поручик, тръгни по пътя за София и ако срещнеш дори един български войник, прати ми го, за да го хвърля в боя!“ Дуров среща много български войници. Но те също се сражават отчаяно – при Злетово, Щип, Занога, Кресна, Предела, Пехчево, Берово, Криволак, Калиманци. И на 23 юни полк. Каварналиев хвърля в боя единствения резерв – себе си. Напуска командния бункер и с пушка в ръка контраатакува с войниците си в първия боен ред. Противникът е отбит, позицията удържана, гърците се отказват от настъпление към България. По време на сражението полковник Каварналиев е ранен в крака. Раната изглежда лека и той не напуска бойното поле, но се оказва, че куршумът е пронизал важна артерия. Няколко часа по-късно полк. Каварналиев умира от загуба на кръв.

Kavarnaliev-3

През 1916 г. в чест на Константин Каварналиев от 9-а Плевенска дивизия е издигнат паметник със 7-метров обелиск на мястото, където е погребан полковникът. Намира се на малък хълм, непосредствено до пътя за Валандово, на 3-4 км от Дойран.  Той е  с надпис „Полковник Каварналиев, загинал за свобода и родина, от 9-ата Плевенска дивизия“. Паметникът е открит с прочувствена реч на полк. Борис Дрангов (загинал по-късно на завоя на Черна). В присъствието на войскови части от 9-а Плевенска пехотна дивизия е извършена панихида от полковите свещеници. Монументът е бил взривен през 1966 г. по време на акцията по унищожаване на всички български военни паметници в Македония, като отломките му са били разхвърляни в района. През 2009г.  паметник, копие на разрушения е поставен в гр. Шумен.

Kav-mem-Shu

Декорации:  Кавалер на В.О. „За храброст” ЗВО 4, ОЗ, НОВЗ5 к, Х, ХХ, НОВЗ4кл., Кр Нез, СБи др.

Семейство: Вдовицата на полк. Константин Каварналиев – Елена Стоилова  Каварналиева е от стария калоферски род на поп Димитър Малинков.  Неин чичо е врачанският митрополит Константин. Елена Каварналиева е сред ранените в атентата в църквата Св. Неделя. Имат две дъщери.   Костадина е завършила музикална академия в Дрезден. Починала е през 1983 г. Веселина е родена на 11. 01. 1903 г. Завършва медицина в Женева, Швейцария, и живее в София. Почива на 27. 11. 1997 г. Роднини няма. Приживе обаче възрастната жена предава ордените за храброст на баща си във Военноисторическия музей. Съпругата Елена Каварналиева почива през 1947 г. Константин Каварналиев е имал трима братя – Янко, Стефан и Иван

Kavarnaliev-5

Клуб „Един завет“ издири семейния гроб на фамилия Каварналиеви в Централните софийски гробища. Какво прави впечатление: Името на Полк. Каварналиев фигурира на паметната плоча с бащино име Костов, а не Великов, както е според повечето източници. Не е известно дали костите му са пренесени в София, или името му е само надпис върху семейния паметник. Едната му дъщеря – Костадина е записана  второ име Калчова. И двете дъщери са родени 1903 г., което означава, че или са близначки, или са породени.

Проф. Вили Лилков разкрива истината за репресиите на ДС върху „бившите хора“

Posted in личности, съобщения on юни 13, 2014 by edinzavet

vl1

„Бивши хора“ е заглавието на едночасовата лекция на проф. Вили Лилков, която той изнесе пред изпълнената до краен предел зала на Клуба на архитектите в София.  Изследването представя механизмите и хронологията на червения терор над всички категории българи, свързани с обществения живот преди 9 септември 1944г.  Политици, индустриалци, адвокати, чиновници, духовенство, търговци, банкери, академична общност, никой не е защитен от злодействата на комунистите.

ViliLilkov2

Може би в най-голяма степен репресиите са насочени към „бившите царски офицери“ . Всички лица, свързани със стария режим и техните деца носят кодовото название „бивши хора“, което остава като официален термин до самия край на комунизма през 1989г.

vl4

Проучването на Вили Лилков ще бъде в основата на документален  филм със същото заглавие.  Подробното изследване на архивите на ДС дава различен поглед върху жертвите, върху „вербуваните“ и „вербовчиците и върху „хилядите честни комунисти“, които днес ни обясняват, как не са знаели и нямат нищо общо с престъпленията на тяхната партия и нейната политическа полиция.

vl7

За изключителните си заслуги като общински съветник към каузата на Съюза на възпитаниците на ВНВУ, за стотиците преименувани улици, поставени паметни плочи и най-вече за неотменния си ангажимент за възстановяване на паметните стени на 1 и 6 полк, проф. Лилков получи от председателя на Съюза кап. Атанас Илев наградния знак на Съюза .

 

Скоро ще представим презентацията от лекцията на Вили Лилков „Бивши хора“.

 

vl5

vl3

vl-2

Клуб „Един завет“ почете жертвите от Св. Неделя

Posted in личности, съобщения on април 16, 2014 by edinzavet

EdinZavet-16-4-14-4

Както всяка година на този ден,  клуб „Един завет“ почете паметта на жертвите на атентата в катедралата Св. Неделя, извършен от комунистическа терористична група по нареждане от Москва на 16 април 1925г.

Това е най-кървавият терористичен акт в историята ни! Извършен в храм, на Велики четвъртък! На място или от раните си загиват над 200 души – мъже, жени, деца, военноинвалиди, представители на висшия държавен елит. За един миг България губи повече генерали и висши офицери, отколкото в четирите войни след своето Освобождение! Ранените са над 500.

Поставихме фототипно копие на некролога на загиналите от 1925г. и две бели рози. Със запалени свещи изобразихме Малтийския кръст на Военния орден „За храбрость“.

Поклон пред светлата им памет!

Нека Възкръсналият Христос, който победи смъртта да ги постави от дясната си страна!

 

157 години от рождението на княз Александър I – репортаж от семейното имение – замъка Хайлигенберг

Posted in личности, специални проекти on април 4, 2014 by edinzavet

Sandro

 

По случай годишнината от рождението на първия владетел на Третото българско царство, българският консул във Франкфурт Иван Йорданов, член-основател на клуб „Един завет“, и Александър Ненов, член на Управителния съвет на Германо-българското дружество в Дармщат и внук на офицера от Сръбско-българската война кап. Атанас Ненов посетиха свързаните с живота на княз Александър в Германия семейно имение на рода Батенберг – замъка Хайлигенберг и замъка Шьонберг.

Княз Александър I  е роден на 05 април 1857 г. във Верона и произхожда от владетелския дом на великите херцози и ландграфове на Хесен и Рейн /Hessen und bei Rhein/, които са част от най-старата германска аристокрация. Основател на династията е Хайнрих I, който през 1263 г. по силата на Лангсдорфския мирен договор е въздигнат за ландграф на Хесен. Столетия наред неговите потомци властват над областта от своите дворци в Марбург. Ландграф Филип Смелият е първият протестантски княз в Германия и основател на Университета в Марбург през 1527 г. След неговата смърт през 1567 г. Хесен е разделен между четиримата му синове, като ландграф Георг Благочестивият се възкачва на престола на Хесен-Дармщат.

 

През 1806 г., в хода на похода на Наполеон в Германия, ландграф Лудвиг I фон Хесен – Дармщат се присъединява към учредения със силата на френското оръжие Рейнски съюз, обединява земите на своите деди и се провъзгласява за велик херцог на Хесен и Рейн. По-младият внук на великия херцог Лудвиг I – Александър фон Хесен и Рейн – се жени за графиня Юлия Хауке, дъщеря на полския министър на отбраната граф Ханс Мориц Хауке. Семейството се установява в Дармщат в Германия. На 05 ноември 1851 г. великият херцог Лудвиг III присвоявя на Юлия Хауке титлата графиня фон Батенберг, а седем години по-късно, на 26 декември 1858 г., я обявява за „нейна светлост княгиня фон Батенберг”. С този акт е положено началото на владетелския род Батенберг. През 1862 г. великият херцог дарява на семейството двореца „Алекдсандър” в Дармщат /Alexanderpalais/ и двореца Хайлигенберг в Зеехайм-Югенхайм. Хайлигенберг се превръща не само в лятна резиденция и любим дворец на семейството, но и място за летен отдих на руското царско семейство. Семейството продава Хайлигенберг през 1920 г.
Княгиня Юлия има пет деца. Второто дете Лудвиг фон Батенберг, под името Луи, е основополжник на рода Маунтбатън във Великобритания. Александър е третото дете в семейството. Детските и юношеските си години той прекарва в двореца Хайлигенберг. И днес уредниците на двореца и тачещото спомена за семейството население го нарича Сандро. В семейната крипта, недалеч от двореца Хайлигенберг и до руините на готически манастир, е запазена паметта за първия българския княз, а сред местните германци е жива и връзката с България. Историкът на рода Батенберг, пасторът Манфред Кнот, до смърта си през 1995 г. е член на Германо-българското дружество в Дармщат. През 2007 г. със съдействието на Германо-българското дружество и почетния консул на Република България за Хесен Инго-Ендрик Ланкау на входа на двореца Хайлигенберг и в Гимназията „Лудвиг” в Дарщат са поставена възпоминателна плочи на княз Александър I Батенберг.

Напълно неизвестен в България факт е и наличието на третата паметна плоча на княза в Германия, издигната от неговата сестра Мари принцеса и графиня цу Ербах и Шьонберг и принцеса фон Батенберг. Принцеса Мари и Александър са били силно емоционално свързани. След смъртта на княза, принцесата посещава България и публикува в своите мемоари глава, посветена на Александър и нашата страна. Преди смъртта си, тя издига недалеч от двореца Шьонберг скромен паметник на своя брат и му посвещава с инициалите си епитафията:

„На Александър!

Сине на Хесен, ти, предводителю на българите,

Вярно ще пази историята твоята слава….”

Памет: Годишнина от „народния съд“ – най-масовото убийство на български офицери

Posted in личности, съобщения on февруари 1, 2014 by edinzavet
kirilgrave-web.jpg

„На осъдените, преди да ги убият бе отнета последната надежда да видят отново близките си, тъй като семействата бяха депортирани и това бе причината, поради която поисках да ги видя един по един преди екзекуцията…
…Ескортът беше подреден в двора на Съдебната палата от входа към ул. Алабинска. По този път се простираше конвой от шест камиона, към които бяха отправени жертвите. Беше дадена заповед да се удря и убива всеки, който протестираше, повишавайки глас. Един млад депутат, Иван Батембергски, извика: „Помощ“, но веднага му бе счупен черепа с приклад. Друг, министърът Тодор Кожухаров, инвалид от войната и блестящ писател, вървеше, опирайки се на бастун; изведнъж извика: „Не трябва да плачем за нас, а за България.“ И запя националния химн „Шуми Марица“. Бе убит с удар от револвер. Тримата регенти Кирил, Филов и Михов бяха изведени последни заедно с двама тежко болни осъдени. Качиха ги на един полупразен камион. Духаше леден вятър. цялата статия

Тази година ще честваме 100 години от рождението на великия бас Борис Христов – подпоручик от Първи конен на Н.В. Княз Александър I полк

Posted in випуски, личности, специални проекти on януари 18, 2014 by edinzavet


Борис Христов като школник в ШЗО към Първи конен полк с любимия си кон Урал

Автор: Борис Станимиров

Когато казваме, че офицерският корпус е бил високият обществен елит на Царство България, казваме го съвсем буквално и нямаме предвид само военното дело. Повечето велики български писатели, художници, дипломати, учени, държавници, творци са минали през ВНВУ или ШЗО.  Малко известен факт е, че великият Борис Христов – най-големият басов глас на света е подпоручик от Първи конен на Н.В. княз Александър I полк. цялата статия