„Един завет“ постави паметна плоча на ген.-майор Ангел Панев

По инициатива на Клуба на потомците на царския офицерски корпус „Един завет” на 5.04.2022 г. бе поставена паметна плоча на генерал-майор Ангел Панев – герой от Сръбско-българската война, командир от пехотата.

Плочата, изработена от черен гранит, е поставена на южната фасада на дома му на ул. Оборище 35 в София. Къщата е построена през 1909 г. и е архитектурен паметник на културата. Проектът е финансиран от г-жа Кристина Захариева, правнучка на генерал Панев.

Генерал-майор Ангел Панев е роден в гр. Свищов през 1859 г. Дипломира се и е произведен с първия випуск офицери от Софийското военно училище, наречен „Генералският випуск“. Тези офицери участват в защитата на Отечеството по време на Сръбско-българската война като капитани. Българската победа в тази кратка война, наричана „капитаните побеждават генералите“, е предпоставка за международното признаване на Съединението на Княжеството с Източна Румелия. Впоследствие те изнасят на плещите си подготовката и участието на българската армия във войните за национално обединение и прославят българското оръжие по бойните полета на Тракия, Македония и Добруджа.

Генерал Ангел Панев е служил на щатна длъжност в Българската армия от 1879 до 1907 г. По време на Сръбско-българската война, 1885 г., взима участие като командир на дружина в 8-ми пехотен приморски полк, в сраженията при Драгоман, Цариброд и Пирот.

През времето на службата си е бил комендант на Пловдивския гарнизон, командир на 9-и пехотен Пловдивски полк, 15-и пехотен Ломски полк, 4-и пехотен Плевенски полк, 1-и пехотен Софийски полк, 6-и пехотен Търновски полк, 29-и пехотен Ямболски полк и 3-та пехотна Балканска дивизия. През 1907 г. по собствено желание е уволнен в запаса. Умира през 1911 г.

Дянко Марков – българският рицар

Военни почести от Министерството на отбраната, венец от Министерството на правосъдието, приветствие от Военно-въздушните сили и десетки роднини, приятели и съмишленици (включително солидна група от нашия Съюз) изпратихме о.з. полк. Дянко Марков в последния му земен път от Ритуалната зала на Централни софийски гробища към вечността. Почти по същото време, феновете на футболен клуб „Левски“ му отдадоха чест на клубния стадион, издигайки транспарант с надпис: „Светъл полет към небесния орляк.“ Напусна ни един от последните (не последният, все още има живи кавалери на Ордена „За храброст“) рицари на Царство България, една от вече малцината живи връзки с едно друго време и един друг морал.

Дянко Марков е роден на 4 октомври 1922г. в Плевен, в семейството на адвоката Георги Марков и гимназиалната учителка Недялка Караджова. Расте в патриотична и културна семейна среда – заедно с тримата си братя се включва в Съюза на българските национални легиони, а също така момчетата основават т.нар. „домашен оркестър на братя Маркови“ (цигулки, виола и виолончело). След завършване на 5-ти прогимназиален (сега 9-ти) клас, Дянко успешно преминава изпитите за прием във Военното на Н.В. Училище (важно е да се уточни, че като кадет напуска СБНЛ заради деполитизацията на войската). Произведен е за офицер (подпоручик) от ВВС на 3 март 1944г. (63-и випуск на ВНВУ) и се включва във военните действия през Втората световна война – първо в защитата на родното небе от англо-американските бомбардировки, впоследствие в заключителния етап на войната, когато България преминава на страната на Антихитлеристката коалиция и воюва срещу доскорошния си съюзник Германия. За проявен героизъм е награден с Военен орден „За храброст“, а спомените му от това бурно време разбиват немалко митове.

След войната е повишен в чин поручик, но националистическото минало на семейство Маркови (бащата е бивш лидер на организацията „Родна защита“ в Плевен) започва да „тежи“ при новата власт. Още докато двамата с брат му Марко са на фронта, комунистите убиват баща им без съд и присъда, а през 1947г. Дянко е арестуван покрай процеса, наречен „Втори легионерски център“. Прекарва 4 години в различни затвори, но въпреки тежките условия и грубото отношение остава верен на кредото си „да обичаш България и да не мразиш никого“. След излизането си на свобода се прехранва като цигулар.

Офицерите на Царство България са пословични не само с героизма и войнската си доблест, но и с култивираните граждански добродетели, проявявани в мирно време. О.з. полк. Дянко Марков е един блестящ пример за това.

След падането на комунистическия режим, Марков се включва активно в обществено-политическия живот. Основател и председател на Съюз „Истина“, чиято цел е разкриването на истината за престъпленията на комунистическата диктатура. На два пъти е избиран за депутат в Народното събрание, а парламентарната му дейност е образец за морален коректив, включително и на някои непремерени залитания на „своите“. В различни периоди е начело на Съюза на Възпитаниците на ВНВУ, ШЗО и РВГ и на Българския демократически форум (партията-приемник на СБНЛ). По повод 25-ата годишнина от рухването на комунистическите режими в Европа е гост на събитие в Европейския парламент, където изнася знаменитата си реч „Устояхме, защото бяхме добри хора“. Издава книгата „Свидетелствам под клетва“, в която описва малко известни и дори неизвестни факти от историята на България в средата на ХХ век – за легионерското движение, за причините, довели до съветската окупация, за съпротивата срещу комунистическия режим… През 2018г. е награден от Министерството на отбраната с Орден „За чест и достойнство“.

Дянко Марков е ярък пример не само за патриотизъм, но и за хуманизъм. Стенограмите на Народното събрание пазят онази негова реч, която винаги ни кара да настръхнем:

Дянко Марков: В Полша са унищожени 90 на сто от евреите, в Германия, Австрия и Чехословакия – 50 на сто, в Румъния – 34 на сто; в Холандия, Белгия и Люксембург – 56 на сто: в Дания 1,5 на сто. Всички други са спасени чрез лодки. В България седи 0! В България седи 0, господа! (Силни ръкопляскания и възгласи „Браво!“ от блока на ОДС.) И това е паметната плоча за хората, които спасиха българските евреи. Тази нула – аз се гордея с тази нула като българин, като гражданин и като човек! (Ръкопляскания от блока на ОДС.)

За съжаление, неговата силна гражданска позиция му навлече долни хули и клевети, които не заслужава да бъдат споменавани тук (както и устата, които ги произнасят). През последните години от живота си, той бе обект и на набези на крадци – които бяха прекратени след намесата на Националния клуб на привържениците на „Левски“.

Земята загуби един голям Човек, но на небето се появи още един ангел. Напусна ни не просто един велик българин и офицер, отиде си една от последните частици от онази България, която рискуваме безвъзвратно да загубим, ако не съхраним „Заветът на дедите“. Това, което ни завеща о.з. полк. Дянко Марков…

Казват, че в Япония всички се кланят на императора, а императорът се кланя на учителите. Тук в България, всички (следва да) се кланяме на военните си герои, на кавалерите на Орден „За храброст“, на истинската българска аристокрация (древната българска традиция повелява, че благородник е този, който е обагрил меча си с кръвта на враговете), на тези получовеци-полубогове*, излезли от Военното на Н.В. Училище. Респект за всички, които го направиха в чест на о.з. полк. Дянко Марков!

*след като си взех последно сбогом с Дянко Марков, се обърнах към дъщеря му с думите: „Госпожо, гордея се, че имах досег с този получовек-полубог!“

Полковник Васил Йонов

 

На 24 май 1886 г. в гр. Ловеч е роден полковник Васил Колев Йонов, командир на 19-ти пехотен Шуменски полк в Разград. Кавалер на ВОХр, Железен кръст за храброст от войните и други ордени и медали.

Участва във войните на царство България за Национално обединение /1912, 1913, 1915 – 1918 Балканска, Междусъюзническа и ПСВ/.

Служил е и в 38-ми пехотен Одрински полк в Кърджъли, 2- ри пехотен Искърски полк в Русе, 3-ти пехотен Бдински полк във Видин, командир на дружината в Ловеч, Началник на Ловешко военно окръжие и председател на организацията на кавалерите на Ордена за храброст в Ловеч.

Като полковник от запаса участва в Двадесет и първия редовен конгрес на Общия съюз на запасното войнство /ОСЗВ/, провел се в гр. Битоля от 23 до 25 май 1942 г. Участва и  в предходните  Деветнадесети и Двадесети редовни конгреси на СЗО, като допринася за обединяването в ОСЗВ.

 Информацията за полк. Йонов е предоставена от неговия внук Васил Василев, председател на Контролния съвет на Съюза на Възпитаниците на Военните на Н.В. Училища, ШЗО и РВГ

Още от Васил Василев:

Разгромът на „Принц Ойген“ – подвигът на Бронираната бригада при Прокупле

147 години безсмъртие

България има много герои, но само един Апостол на свободата. 147 години след като турците го обесиха, неговият свещен завет е жив сред нас: Свобода или смърт!

Когато подлъгани от  емоциите на злите си дни, понякога българите хулят свободата или славословят потисниците, благоволели да им оставят къшея хляб, наш дълг е да им припомним, че свободата е по-скъпа и от хляба. Когато нямаме свобода, скотове сме, роби сме. Когато сме свободни „времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме“ (В. Левски).

Поклон!

Снимка: Васил Левски в униформа на Първа българска легия (1862) – първото униформено българско формирование, предвестник на Българското опълчение и на войската на свободна България. Източник: Изгубената България

Генерал – майор Ангел Панев

Госпожа Кристина Захариева – правнучка на ген. Ангел Панев ни изпрати ценни снимки от семейния архив. За нас е привилегия, че бяхме избрани да върнем паметта за един от старите генерали от първото поколение български военни дейци и строители на съвременна България и нейната войска.

 

Генерал – майор  Ангел Панев

(1859-1911)

ПАНЕВ, Ангел Иванов – роден през 1858 г. в Свищов в семейството на търговеца Иван Панев. Първоначалното и гимназиалното си образование получава в родния си град Свищов.

През 1878 постъпва на служба в Свищовската 15-та дружина, откъдето е командирован да учи във Военното училище. Произведен в офицерски чин с първия випуск на Военното училище през на 10.05.1879 – в чин прапорщик 2. разряд. Назначен във Варненска 29-та (20-та)пеша дружина.

(На 18 май 1879 г., съгласно заповед № 44, Варненска № 29 пеша дружина се преименува на Варненска № 20 пеша дружина.)

През 1884 е назначен за командир на 2-ра рота в 8-ми Приморски полк, а през 1885 е произведен в чин капитан и назначен за дружинен командир в същия полк.

През Сръбско-българската война, 1885 е командир на 1-ва дружина в 8-ми пехотен Приморски полк.

След Съединението на Княжество България с Източна Румелия и във връзка с готвения отпор срещу очакваното турско нападение, младият дружинен командир Ангел Панев получава заповед да замине с дружината си за южната граница при с. Голям манастир, Ямболско.

Едва пристигнал там, с избухването на Сръбско-българската война, получава заповед незабавно да се отправи към западната граница. Като част от младата тогава и неопитна българска армия, но с дълбоко съзнание за дълг и висок патриотизъм, капитан Ангел Панев се включва с дружината си в сраженията при Драгоман на 10. ноември, а на 11. ноември участва в преследването на сръбските войски от Драгоман до Цариброд. На 12. ноември участва в сраженията при Цариброд и в преследването на неприятеля до Пирот. На 15. ноември се сражава с дружината си в Пирот, където след силен оръжеен и артилерийски бой героичният 8-ми Приморски полк влиза в щикова борба из улиците на Пирот, а сърбите отстъпват в безпорядък.

През 1886 е преведен в 9-ти пехотен Пловдивски полк и произведен в чин майор.

През 1889 е назначен за Пловдивски комендант.

През 1890 – като майор в 9-ти пеши пловдивски полк се назначава за временно командващ 10-ти пеши родопски полк.

През 1891 е произведен в чин подполковник и назначен за командир на 9-ти Пловдивски пехотен полк.

През 1893 е командир на 15-ти пехотен Ломски полк, подполковник

23.03.1894 получава заповед да сдаде 15-ти пехотен Ломски полк и е назначен за командир на 4-ти пехотен Плевенски полк. Встъпил на 10.04.1894

На 29.10.1894 е назначен за командир на 1-ви пехотен Софийски на НВ княз Александър I полк. Встъпил в командването на 25.11.1894

През 1895 е произведен в чин полковник.

През 1896 е командирован в Лондон като български представител за погребението на Хенрих Батенберг – брат на покойния княз Александър I.

През 1898 е назначен за командир на 6-ти пехотен Търновски полк.

През 1898 се жени за Недялка Касабова. От брака се раждат две деца – Богданка и Теодор. Племенницата му – Мария Панева (дъщеря на брат му Пантелей) се жени за генерал Пантелей Киселов.

През 1904 е назначен за командир на 29-ти пехотен Ямболски полк. Командир на 29-ти пехотен полк от 15.03.1904 до началото на 1905 г.

През 1905 е назначен за бригаден командир на 8-ма Тунджанска дивизия, а през 1906 – за такъв в 3-та пехотна Балканска дивизия.

През 1907 е произведен в чин генерал – майор и същата година си е подал оставката и се е уволнил в запаса.

Умира в София, през 1911 г. Домът му, на улица Оборище 35, дело на арх. Пенчо Койчев, е обявен за паметник на архитектурата от местно значение.

Производства:
24.04.1878 – Редник;
10.05.1879 – Прапорщик;
10.1879 – Подпоручик;
30.08.1882 – Поручик;
30.08.1885 – Капитан;
17.04.1887 – Майор;
02.07.1891 – Подполковник;
03.08.1895 – Полковник;
1907 – Генерал-майор

Генерал – лейтенант Рафаил Жечев (1891-1945)

Ген. Рафаил Жечев е един от българските висши военни, погубени от т.нар. „Народен съд“. Малко се знае за него, дори образът му не е познат, освен от  групови снимки от събития.

Получихме писмо от негови потомци, които ни изпратиха портретна снимка на ген. Жечев. Това е хубав повод да припомним неговата история.

Рафаил Жечев Кънев е роден през 1891г.  в Котел, в семейството на Жечо и Неша Къневи. Има четирима братя и една сестра. Двама от братята му също избират военната кариера. Кръстьо Жечев стига до чин подполковник, а Кирил Жечев е генерал – лейтенант.

Рафаил Жечев завършва ВНВУ, гради военна кариера и достига чин генерал – лейтенат. През 1934г. е командир на Първа пехотна софийска дивизия. През 1935г. е назначен за флигел-адютант на Цар Борис III и началник на военната канцелария на Царя. Член на Висшия вонен съвет на Царството. След смъртта на Цар Борис III е генерал-адютант на малолетния Цар Симеон II.

След 9 септември е арестуван, осъден на смърт и разстрелян от т.нар. „Народен съд“, заедно с другите генерали от българската войска и царските съветници.

Благодарим на госпожа Аглаида Тотева, правнучка на Венда Жечева – сестра на генерала. Нейната дъщеря Мария – баба по майчина линия на г-жа Тотева е съхранила снимката на разстреляния от комунистите генерал.

Вечна да бъде паметта му!

 

„Един завет“ уважи военни герои

Председателят на клуб „Един завет“ и членове на клуба посетиха в домовете им двама военни герои на България, възпитаници на Военното на Н.В. училище по случай рождените им дни.

О.з. майор Владимир Матев от 61-ви випуск на ВНВУ навърши 101 г. Той е последният двоен кавалер на Военния орден „За храброст“, трето поколение офицер и трето поколение двоен кавалер. Първия си орден получава за свалена командирска летяща крепост над Скопие, Тогава е награден и с немски железен кръст. Вторият му орден „За храброст“ е от боевете при Драва, където е ранен от шрапнел и престоява близо денонощие на бойното поле, преди войниците му да успеят да го изтеглят.

О.з. полк. Дянко Марков от 63-ти випуск на ВНВУ навърши 97 години. Той е боен летец – бомбардировач и кавалер на ордена „За храброст“, публицист и общественик. Със съжаление научихме за набези от крадци в дома на вече трудно виждащия възрастен човек. С бързата на меса на приятелите ни от Националния клуб на привържениците (НКП) на Левски – София, в и около дома му е монтирано постоянно видеонаблюдение и е осигурена охрана от специализирана компания за сигурност.

Да са живи и здрави! Благодарим за вдъхновяващия пример!

146 години безсмъртие

България има много герои, но само един Апостол на свободата. 146 години след като турците го обесиха, неговият свещен завет е жив сред нас: Свобода или смърт!

Когато подлъгани от  емоциите на злите си дни, понякога българите хулят свободата или славословят потисниците, благоволели да им оставят къшея хляб, наш дълг е да им припомним, че свободата е по-скъпа и от хляба. Когато нямаме свобода, скотове сме, роби сме. Когато сме свободни „времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме“ (В. Левски).

Поклон!

Снимка: Васил Левски в униформа на Първа българска легия (1862) – първото униформено българско формирование, предвестник на Българското опълчение и на войската на свободна България. Източник: Изгубената България

Честит имен ден на председателя на нашия Съюз кдп Атанас Илев!

Честит имен ден на председателя на нашия Съюз, кавалерът на Орден „За храброст“ кдп Атанас Илев!

От клуб „Един завет“ му желаем здраве и дълголетие! Щастливи сме, че продължаваме да се докосваме до неговото значимо присъствие, боен дух и бистър ум!

На снимката: кдп Атанас Илев държи впечатляваща реч на последното Новогодишно тържество на Съюза на ВВНВУ, ШЗО и РВГ

Кап. Атанас Илев на 95 години!

Днес председателят на нашия Съюз, ветеранът от Втората световна война и кавалер на Орден „За храброст“ капитан далечно плаване Атанас Илев навършва 95 години! Клуб „Един завет“ му пожелава здраве и късмет, и нека все така да продължава да бъде пример за нас! На многая лета!

Поручик Петър Бочев – българският „Ас на асовете“

Пор. Петър Ангелов Бочев е роден на 19 ноември 1920г. в село Крушето, Горнооряховско. Възпитаник на 61-ви випуск на ВНВУ, произведен в офицерски чин през 1942г.  Служил в 3-ти орляк, Карлово и Божурище, като летец-изтребител на „Месершмит“.

Първата победа над американска летяща крепост е негова – на 1.08.1943 г., за която е награден лично от цар Борис III . Води и най-големият въздушен бой в историята на българската авиация при Перник и Брезник и по този начин се превръща в спасител на Перник.

Ето и подробностите за първата му въздушна победа:

На 1 август 1943 година по време на операция Приливна вълна Бочев заедно със своя „Месершмит Bf109 G-2“ излита срещу завръщащите се от бомбардиране на нефтените рафинерии край Плоещ американски бомбардировачи. Успява да свали самолет „B-24 Liberator“. На 17 август същата година цар Борис III му връчва орден „За храброст”, а Германското съюзническо командване му дава „Железен кръст“ ІІ клас с лента.

Връченият му от цар Борис III орден е първият, който царят в качеството си на монарх вече връчва лично, със собствената си ръка – това му казва в момента на награждаването – че като престолонаследник е връчвал много ордени на бойното поле, но този е първият, който връчва лично като монарх.

В своята военна кариера пор. Петър Бочев сваля четири и поврежда два американски бомбардировача. По регистрирани данни, двамата с пор. Стоян Стоянов са двамата най-резултатни летци в историята на българската бойна авиация (според сестрата на пор. Бочев – Маргарита Бочева-Коцева, въздушните победи на нейния брат са повече, но това засега не е потвърдено).

Въздушните победи на Петър Бочев:

01.08.1943 сваля В-24
14.11.1943 поврежда В-25
22.07.1944 сваля В-17
10.08.1944 съвместно с Кр. Атанасов сваля В-17 над Нишка баня
17.08 1944 сваля В-17
26.081944 сваля В-17

Пор. Петър Бочев загива по време на въздушен бой на 5 октомври 1944г. край  Куманово, Македония.

В личния си живот пор. Петър Бочев е бил изключителен родолюбец, анти-комунист, много интелигентен и начетен (проф. Месершмит му подарява часовник за авиатори при обучението му в Германия, в знак на уважение към високите резултати, които е показал там), владеещ немски, със слабост към фотографията, литературата и музиката (свирел е на цигулка).

Сестрата на пор. Бочев, Маргарита, е била омъжена за друг български офицер – кап. Димитър Иванов Коцев, роден през 1918г., починал на 2 декември 2001г. Година на мобилизация – 1938, област – трудова повинност, щабен офицер в София и Велико Търново, уволнен през 1953 г.

Последната прикачена снимка е на кап. Димитър Коцев като младоженец, останалите три са на пор. Петър Бочев. Снимката, на която той е гологлав и по риза, е от датата на първата му победа. На нея той разказва как е успял да свали вражеския самолет. 

Клуб „Един завет“ благодари на г-н Петър Коцев (син на кап. Димитър Коцев и племенник на пор. Петър Бочев) и на г-жа Добринка Бонева (внучка на сестрата на пор. Петър Бочев и внучка по майчина линия на кап. Димитър Коцев) за информацията и снимките, които ни предоставиха!

.

Майор Крум Торчанов – възпитаник на 32-ри „Царски“ випуск на ВНВУ

Крум Богданов Торчанов е роден на 16.12.1893г. в гр. Разград. Той е петият най-малкият син в семейството. Родителите му Бернард и Жозефина Торчио, като младо семейство емигрират от Западна Европа (вероятно Швейцария или Южна Франция). Живеят известно време в Яш (Румъния), където им се раждат двама сина. След това живеят за кратко и във Видин, където се ражда третият им син. Около 1890г. се установяват в Разград и там се раждат последните им  двама сина. Родителите приемат български имена: Богдан и Петранка Торчанови , а децата си кръщават с имена на български царе.  Вкъщи говорят на френски, докато родителите научат добре български. Богдан Торчанов е завършил фармация в Париж. Учил е също филология и музика. В Разград открива първата аптека в града и създава там първия струнен оркестър в читалище „Развитие“.  В момента цигулката му се съхранява в „Къща-музей Анани Явашев“ в Разград. Първите двама сина, Тодор и Иван Торчанови, завършват Виенската консерватория и са първите професори, съответно по цигулка и пиано, в България.  Третият син Александър завършва медицина, а четвъртият Фердинанд – фармация.

Крум постъпва като кадет във военното училище в София, а по-късно във ВНВУ в 32-ри „Царски“ випуск. След завършването си е зачислен във ІІ-ри Искърски полк, където по-късно става командир на Първа картечна рота. Участва в Балканската война (1912-1913г) и в Първата световна война. Там, поради дълго стоене в окопите, се разболява, лежи в болница и  се уволнява по болест, с чин капитан. Установява се в Русе, където купува къща и се жени. Тъй като на жена му й откриват вроден сърдечен порок и й забраняват да ражда, те осиновяват една от нейните  племенници.

Записва се в първия курс за оптици на проф. Константин Пашев в София. След завършването му отваря първата оптика в гр. Русе. През Втората световна война е мобилизиран и изпратен в Пожаровац, Сърбия. Произведен е в чин майор. След войната продължава да работи в магазина  до затварянето му през 1951г. Заболява и умира на 16.12.1968г.в гр.Русе.

Клуб „Един завет“ благодари на д-р Емил Михайлов, внук на майор Крум Торчанов, за предоставените снимка и биография на този достоен български офицер.

 

О.з. полк. Дянко Марков навърши 95 години!

Една от живите легенди на българското офицерство навърши днес 95 години! Клуб „Един завет“ пожелава на о.з. полк. Дянко Марков здраве и още дълги години да бъде за нас свевтъл пример за доблест и родолюбие!

Дянко Марков е роден на 4 октомври 1922г. в Плевен. Син на плевенския адвокат Георги Марков, един от основателите на патриотичния съюз „Родна защита“ в града. Брат на Дянко е видният български историк проф. Георги Марков – председател на Съюз „Истина“.  Дянко Марков е възпитаник на 63-и випсук на ВНВУ, ветеран от заключителния етап на Втората световна война, кавалер на Орден „За храброст“. Заради искрения си патриотизъм е репресиран от комунистическата власт. След промените е един от радетелите за възстановяване на нашия Съюз, негов председател, главен редактор на сп. „Един завет”, народен представител в XXXVIII Народно събрание и председател на Българския демократически форум.

ПОВЕЧЕ ЗА ФАМИЛИЯ МАРКОВИ МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ ТУК

О.з. полк. Манол Тенчев навърши 60 години!

На 26 септември в тържествена обстановка в Дома на военноинвалидите о.з. полк. Манол Тенчев, член на „Един завет“, отпразнува своя 60-годишен юбилей! Заслужилият български офицер получи поздравления от президента и върховен главнокомандващ о.з. ген. Румен Радев, министъра на отбраната Красимир Каракачанов, колеги от военното ведомство, предствители на военно-патриотiчни съюзи и, разбира се, от ръководството на нашия Съюз.

Манол Тенчев е роден на 26 септември 1957 г.  в Смолян, в семейството на офицер от Българската армия. Той е трето поколение боец на България и второ поколение офицер от ВВС. Дядо му Манол Сулинаджиев (на когото е кръстен) участва като доброволец тежкокартечар от Българската пехота в отблъскването на гръцката агресия в района на град Петрич през октомври 1925 г. Баща му полковник Петър Тенчев е един от първостроителите на Зенитно-ракетните войски на БА, а по-късно служи като офицер в Управление „Тил“ на Командването на ПВО и ВВС.

Самият Манол Тенчев е магистър по история и журналистика. Възпитаник е на Стратегическия курс „Национална сигурност и отбрана“ на ВА „Г. С. Раковски“. Преминал е едноседмична подготовка и обмен на опит в Главната квартира и структурите на Националната гвардия на щата Тенеси, САЩ. Полковник е от резерва на ВВС. Служил е като оперативен дежурен по контрол на въздушното движение и осигуряване на полетите в Командния пункт на 25-ти изтребително-бомбардировъчен авиополк – с. Чешнегирово. Работил е като преподавател по начално военно обучение и инструктор по военнополево обучение в системата на Министерството на просветата в градовете Рудозем, област Смолян и Стара Загора до закриването на предмета през 1990 година.

От 1998 г. е служител на МО, като е заемал различни експертни длъжности в три дирекции и две изпълнителни агенции на министерството. Понастоящем е началник на отдел „Военни паметници и военно-патриотично възпитание“ на дирекция „Социална политика“.

Автор е на идеята, първата концепция и първата книга за изграждане на Национална гвардия в България като териториален армейски резерв на двойно гражданско-военно подчинение с мирновременни и военновременни функции. Книгата на Тенчев е отпечатана във Военно издателство през 2005 година под заглавие „Българската национална гвардия. Поглед към бъдещето“. Автор е на двуезичните представителни брошури на МО (на български и английски език) – „Огнестрелното оръжие на българския офицер“ и „Картечниците в Българската пехота“. Редактор е на книгата „Приложения към ритуалите в Българската армия“ и главен редактор на Информационния бюлетин на МО „Социална адаптация“ (2003 – 2007 г.). Автор е на множество публикации в средствата за масова информация и специализирания военен печат в областта на териториалната отбрана, мобилизацията и резерва, военната история и военната сигурност на България.

Кавалер е на наградния знак на МО „За вярна служба под знамената“ – III ст. и IV степен. За заслуги към българския военнопромишлен комплекс е награден от фирмата „Аркус“ – Лясковец с поименно армейско огнестрелно оръжие. Почетен офицер от резерва на БА. Почетен член на Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите. Член на Клуб „Един завет“ към Съюза на възпитаниците на Военните на Н.В. училища, Школата за запасни офицери и Родолюбивото войнство и гражданство. Член на Съюза на българските журналисти. Дарител е на Регионалния исторически музей, Държавния архив и читалище „Кирил Маджаров“ в родния си град Смолян.

Женен с едно дете.

Клуб „Един завет“ поздравява о.з. полк Тенчев и му пожелава здраве и дълголетие, за да продължи своята родолюбива дейност!

 

Кап. Атанас Илев навърши 94 години

Председателят на нашия Съюз капитан далечно плаване Атанас Илев празнува рожден ден днес – ветеранът от Втората световна война и кавалер на Орден „За храброст“ навършва 94 години! Ние от Клуб „Един завет“ му пожелаваме здраве и дълголетие, за да може все така да продължава да води кораба на Съюза в бурните води на българския обществен живот!

100 години от смъртта на ген. Иван Колев

 

Съюзът на Възпитаниците на ВНВУ, ШЗО и РВГ взе активно участие в събитията, посветени на 100-годишнината от смъртта на ген. Иван Колев – кавалеристът, разгромил руската казашка конница в Добруджа през Първата световна война.

„Делото на ген. Иван Колев е легендарно“ – това каза на церемеонията днес в Добрич Иво Антонов, директор на дирекция „Социални дейности“ към Министерство на отбраната и член на нашия Съюз. „Това е една легендарна фигура в нашата военна история. Със своя ентусиазъм, със своите командирски качества и най-вече със своя български дух този велик пълководец е вече символ в нашето общество на Освобождението на Добруджа. Именно отливането на паметните плочи с имената на хората, войниците, на българите, участвали в Освобождението на Добруджа е продължение на изграждането на паметника на самия ген. Колев“, коментира Антонов.

В същото време членове на „Един завет“ присъстваха на панихида в памет на ген. Колев, която се проведе на гроба му в София (Централни софийски гробища, парцел 48).

Възпоменанието за ген. Колев започна още на 27 юли, когато във Централния военен клуб се проведе събитие в негова памет. Организатори бяха нашият Съюз съвместно със Съюз „Атлантик“. Историкът Янко Гочев изенсе доклад за военната кариера на ген. Колев, след което бе прожектиран документален филм.

 

ПОВЕЧЕ ЗА ГЕН. КОЛЕВ ЧЕТЕТЕ ТУК

 

„Един завет“ за Деня на Ботев, героизма и саможертвата

На 2 юни – Ден на Христо Ботев и загиналите за свободата на България, секретарят на Клуб „Един завет“ Димитър Петров взе участие в публицистичното предаване „Пресечна точка“ на Военния телевизионен канал (ВТК). Темата на разговора бе посветена на личността и делото на поета, публициста и революционера Христо Ботев, на връзката между национал-революционерите от преди 1878г. и воините от българската армия след Освобождението, на ценности като героизъм, саможертва и родолюбие… Специално внимение бе обърнато и на паметта – докато Ботев е заел своето достойно място в нашата памет, то неговите приемници (войниците от 1-ви и 6-и пехотни полкове на Първа софийска дивизия) все още чакат своя паметник!

ВИДЕОЗАПИС ОТ ПРЕДАВАНЕТО МОЖЕТЕ ДА ИЗГЛЕДАТЕ ТУК (СЛЕД 26-АТА МИНУТА)

„Един завет“ подкрепя Иво Антонов

Иво Антонов (вдясно) заедно с о.р. подп. Манол Тенчев при отбелязването на годишнината от битката при с. Страцин, Македония

Клуб „Един завет“ към Съюза на Възпитаниците на ВНВУ, ШЗО и РВГ изразява своята подкрепа за директора на дирекция „Социална политика“ към Министерство на отбраната г-н Иво Антонов. Загрижени сме за неговото здраве и му желаем бързо възстановяване, за да може отново да служи вярно на Отечеството.

Иво Антонов е дългогодишен служител в Министерство на отбраната, с доказан професионализъм и искрено родолюбие. Гордеем се, че той е и един от първите членове на Клуб „Един завет“ още от втората половина на 90-те години на миналия век.

Г-н Антонов е утвърден експерт в опазването и реставрирането на български войнишки паметници както на територията на Република България, така и зад граница. Днес той е жертва на недостойни нападки заради една снимка с неясен контекст. Ето защо ние от „Един завет“ искаме да напомним, че една от професионалните дейности на г-н Антонов е организиране на исторически възстановки. Последната се състоя преди по-малко от месец край с. Негован, където бе рекоструирана Дравската битка от 6 март 1945г.  В нея Иво Антонов бе в българска военна униформа, а половината от участниците (от Клуб „Братя по оръжие“) – в немски военни униформи от Втората световна война.

Напомняме също, че ежегодно на връх Шипка се провеждат възстановки на Шипченските боеве от Руско-турската освободителна война. Как трябва да се отнасяме с хората, които на тези възстановки са в османски униформи?

Клуб „Един завет“ смята, че една снимка не може и не бива да елиминира 18 години вярна служба на Отечеството. Затова призоваваме Министъра на отбраната г-н Красимир Каракачанов да запази г-н Антонов на досегашния му пост.