Archive for the книги Category

Сп. „Един завет“ бр. 2 / 2014г.

Posted in военна периодика, книги, специални проекти on декември 10, 2014 by edinzavet

Ез2-2014

Излезе бр. 2 за 2014г. на сп. „Един завет“.

Тук може да видите съдържанието:

Ез2-2014_съдържание

Албум със снимки, правени от ген. Йеротей Сирманов (1861- 1954)

Posted in книги, личности on юли 14, 2014 by edinzavet

snimki 020

Луксозният албум, издаден през 2008г. съдържа няколкостотин висококачествени фотографии, направени от ген. Сирманов, открити наскоро в Пловдивския държавен архив на стъклени плаки. Изданието е дело на ДА – Пловдив, РИМ -Пловдив, финансирано от Министерство на културата.  Редактор на изданието е н.с. Стефан Шивачев.

Албумът е дарен на клуба от нашия член Владимир Миланов, за което му благодарим!

Сборник за 20-годишнината от възшествието на Цар Борис III – 1938г.

Posted in книги, личности on юли 9, 2014 by edinzavet

b1

Сборникът e дарен от Иван Стамболов – член на ръководството на клуба, за което му благодарим от сърце!

 

Сп. „Един завет“ бр. 1 / 2014г.

Posted in военна периодика, книги, специални проекти on юли 6, 2014 by edinzavet

snimki 006

Излезе бр. 1 за 2014г. на сп. „Един завет“.

Вижте съдържанието:

snimki 007

Сп. „Един завет“ издаде юбилеен сборник „Сто години Балкански войни 1912-1913“

Posted in военна периодика, книги, специални проекти on юли 3, 2014 by edinzavet

snimki

Вместо последните два редовни броя на сп. Един завет за 2013г, редакцията издаде обемнен луксозен щбилеен сборник, посветен на 100-годишнината от Балканската и Междусъюзническата войни (1912 – 1913гг).

snimki 001

Изданието съдържа богата информация за всички аспекти на военния и обществен живот около паметните събития. Интересът към сборника се оказа значително по-голям от предвиденото. Целият тираж е изчерпан.

Вижте съдържанието:

snimki 002

snimki 003

snimki 005

Най-после студиен хоров запис на „Велик е нашият войник!“

Posted in книги, специални проекти on юли 1, 2014 by edinzavet

Marches-book

Неведнъж сме отбелязвали срамния факт, че вече близо две десетилетия откакто „Велик е нашият войник“ официално е химн на българската армия, но за всичките тези години не беше произведен студиен запис на бойния марш в неговия оригинален величав вид. Вместо това се пускаше кастрираната версия, която БНА пускаше по времето на комунизма, с редактиран според повелите на онова време текст.  Единственият оригинален запис на марша беше спонтанното му изпяване на честване на 65-ти „боен“ Дравски“ випуск на ВНВУ от 1995г. качено в youtube каналa на клуб „Един завет“

Доживяхме това да се промени! Най-авторитетният мъжки хор – „Гусла“ записа „Велик е нашият войник“ в цялата му прелест! Заслугата не е на Министерство на отбраната, нито на правителството или Народното събрание.  Осъществена е от Агенция „Фокус “ и радио „Фокус“ с техни сили и средства.

Излязоха от печат книгата и музикалният диск „Бойните маршове на честта и славата на България“
В книгата са събрани историята и оригиналните текстове на 17 бойни маршове, които през последното столетие са се превърнали в символ на борбите на българския народ за национално освобождение и обединение.  След комунистическия преврат през септември 1944 г. голяма част от тези песни са били забранявани по чисто идеологически съображения и са определяни като политически нецелесъобразни, вредни и великобългарски по своето звучене. Други впоследствие са допуснати до изпълнение с променени текстове цели десетилетия след смъртта на техните автори като в повечето случаи промените нямат нищо общо с оригиналния замисъл и конкретния повод за тяхното написване.
В книгата и музикалния диск към нея са включени „Марш на 23-ти пехотен Шипченски полк“, известен още като „Велик е нашият войник“, който през 1997 г. бе обявен за химн на Българската армия, държавният химн на Царство България от 1879 г. до 1947 г. „Шуми Марица“, маршовете „Тракийски кумир“, „О добруджански край“, „Бдинци“, „Ломци на Чеган“, “ Един завет“, както и песните на българската национална революция – „Вятър ечи…“, „Стани, стани, юнак балкански“, „Жив е той, жив е !“, „Боят настана…“, „Тих, бял Дунав“.
Тук са и песните на живите рани на България: „Маршът на македонските революционери“, известен още като „Изгрей зора на свободата“ – песента на българите от Македония, „Химнът на Западните покрайнини“ – песента на българите от отнетите и предадени на Сърбия части на отечественото землище в резултат на Ньойския мирен договор от 1919 г, „О, Добруджански край“ – маршът на борбата на българите от Добруджа срещу румънската окупация на люлката на българската държава, „Тракийски кумир“ – песента на българските бежанци от Беломорска и Одринска Тракия.
За първи път след повече от 70 години в книгата и дискът към нея присъстват бойните маршове на три от полковете на 6-та пехотна Бдинска дивизия – Марш на 3-ти пехотен Бдински полк или „Бдинци, лъвове, титани“ – за първи път в пълния си текст, Марш на 15-ти пехотен Ломски полк или „Ломци на Чеган“ – забранен като текст след 1945 г. и Марш на 36-ти пехотен Козлодуйски полк или „Козлодуйски марш“.
След 1945 г. партитурите на част от маршовете са обявени за „зловредна великобългарска литература“ и са забранявани и унищожавани. Въпреки това, Агенция „Фокус“ успя да издири част от тях и да ги предостави за изпълнение. Авторските права са запазени от Агенция и Радио „Фокус“.
Записът на песните е направен в Студио 1 на Българското национално радио в София на 15, 16 и 29 март 2014 г.
Изпълнението е на Академичен мъжки хор „Гусла“, създаден през 1924 г. от композиторът Добри Христов. Обработката за мъжки хор и пиано е направена от маестро Валентин Бобевски, ръководител на Хор „Гусла“, а изпълнението на пиано е на Лилияна Станиславова.
Книгата и музикалният диск „Бойните маршове на честта и славата на България“ са част от закъснялото извинение пред делото на поетите и композиторите Добри Чинтулов, Христо Ботев, Иван Вазов, подпоручик Константин Георгиев, подполковник Александър Морфов, Никола Живков, Иван Йончев, Милан Митов, Димитър Генев, Любомир Бобевски, Георги Шагунов, Добри Христов, Димитър Попниколов, Петър Бояджиев, Александър Кръстев, Емануил Манолов, Павел Стефанов, Георги Безлов, Боню Кирчев. Всички те са само частица от безсмъртието и славата на България.
Книгата и музикалният диск „Бойните маршове на честта и славата на България“ са преклонение пред паметта на хилядите знайни и незнайни герои, паднали за свободата, независимостта и обединението на страната ни.
Книгата дискът са посветени на героизма на българските войници и офицери през Първата световна война (1914-1918), разгоряла се точно преди 100 години.

Проектът е по идея и с финансиране от Агенция „Фокус“ и радио „Фокус“, които притежават авторските права върху изпълнението.

Председателят на клуб „Един завет“  Борис Станимиров изказва специална благодарност на госпожа Меглена Щ. Кунева, която дари скъпото луксозно издание на клуба. Преди да бъде европейски комисар и български политик, г-жа Кунева е дъщеря на Щилиян Кунев, офицер от 67-ми випуск на Военното на Н.В. училище. Неговият баща Георги Стоянов Кунев също е офицер, завършил ВНВУ с 34-ти випуск.

Българският офицер не предава оръжието си!

Posted in книги, личности, съобщения on септември 30, 2013 by edinzavet

pporPetrov-1

„Българският офицер не предава оръжието си!“

Така отговаря подпоручикът от 10-ти конен полк Петър Добрев Петров на дошлите да го разоръжат на 9 септември червеноармейци.  След това изважда Валтер-а и се застрелва в слепоочието.

Постъпката му трогва дълбоко дори съветските офицери, които връщат оръжието на обезоръжените български офицери и изпращат венец на погребението на подпоручика.

На 30 септември 2013г. в рамките на традиционната лектория на възпитаниците на ВНВУ във Военния клуб беше представена биографичната книга „Подпоручик Петров“.  Авторът Борис Войнов дълго и трудно е издирвал свидетелства, документи, снимки и е описал живота на непознатия за широката общественост герой.

Петър Добрев Петров (1903  –  9.9.1944) е роден в Шумен. Той е син на опълченеца Добри Петров (1859-1944).  Завършва шуменската мъжка гимназия през 1921г. и постъпва във Военното на Н.В. училище като бъдещ кавалерист . През 1923г. седмици, преди да приеме назначението си в Лейбгвардейския на Н.В. конен полк е принуден да напусне след конфликт с тогавашния началник  Дамян Велчев. Петър Петров заминава за Унгария, където завършва Кралското висше училище по телесно възпитание. Завръща се в Шумен и става преподавател по физкултура в Учителския институт.  Знаменосец на българските юнаци на Балканските игри в Атина през 1934г. През войната е мобилизиран. Окупацията и превратът на 9 септември го заварва дежурен по караул. При желание на съветски войници да предаде оръжието си отказва и се самоубива. Оставя вдовица Мария и дъщеря на 5 години. Баща му, старият опълченец умира от мъка 4 месеца по-късно.

Книгата бе представена от Дянко Марков.

Благодарим за снимките на Марияна Цонева!