Представяне на книгата „Непобедимата конница“

Клуб „Един завет“ съвместно с нашите приятели от Сдружение „Българска история“ представихме книгата на Стоян Тачев „Непобедимата конница“ – вълнуващ разказ за битките на Първа конна дивизия, водена от легендарния ген-майор Иван Колев. Събитието се състоя на 30 септември при препълнена зала в Централния военен клуб и бе осъществено в подкрепа на Фондация за асистирана репродукция „Искам бебе“.

Председателят на „Един завет“ Борис Станимиров откри събитието с впечатляваща реч, в която обърна внимание на факта, че кавалеристите от Първа конна дивизия са едни от последните рицари на Европа. „За последно през Първата световна война битките се провеждат по рицарски – мъже на коне, със саби в ръка, се бият един срещу друг, очи в очи. С напредването на военните технологии врагът се превръща в нещо абстрактно, в силует в обсега на мерника или на визьора“, поясни Станимиров.

В тържествена обстановка, докато залата бе на крака, председателят на нашия Съюз кдп Атанас Илев връчи на автора на книгата Стоян Тачев специалния знак на Съюза. Авторът бе награден и от Министерство на отбраната.

Излъчен бе и кратък анонсиращ филм за боевете на Първа конна дивизия в Добружда – традиция на Сдружение „Българска история“. Благодарствено слово бе изказано и от г-жа Радина Велчева от Фондация „Искам бебе“.

Същинското представяне се проведе под формата на диалог между автора и Марио Мишев от „Българска история“, последва от въпроси от аудиторията.

Апотеоз на събитието бе словото на председателя на Съюза кдп Атанас Илев, който за пореден път впечатли присъстващите.

ОЩЕ СНИМКИ МОЖЕТЕ ДА ВИДИТЕ ТУК

Премиера на книгата „Погубената България“

На 15 май в София се състоя премиерата на книгата „Погубената България“, с автори проф. Вили Лилков и Христо Христов. Над 300 души уважиха събитието, за което зала „Средец“ на хотел „Балкан“ („Шератон“) се оказа тясна – най-добрият атестат за книгата и нейните автори.

Председателят на фондация „Конрад Аденауер“ за България г-н Торстен Гайслер изказа приветствие, в което разясни мотивите на фондацията да подкрепя инициативи, свързани с изследване на тоталитарното минало. Впечатляващи бяха и словата на д-р Любомир Канов, който представи книгата пред аудиторията, и на г-н Захари Карабашлиев от издателство „Сиела“. Двамата автори разказаха интересни истории, свързани с процеса на събиране на материали за книгата – не само архивни данни, но и спомени на оцелели от репресиите. Един от най-емоционалните моменти в премиерата бе когато думата взе един от героите на книгата – Иван Сираков, оцелял в няколко от комунистическите лагери, в които е въдворен само защото е син на фабрикант, собственик на единствената фабрика в България и на Балканите през 30-те години на миналия век за производство на печатарски букви в Горна Баня.

„Погубената България“ е продължение на книгата „Бивши хора“ на същите автори. В нея са включени сведения от непроучени до момента архиви на репресивния апарат на БКП за градовете Пловдив, Варна, Бургас, Сливен, Стара Загора, Добрич, Русе, Плевен, Габрово, Велико Търново, Севлиево, Горна Оряховица, Елена, Дряново, които показват безпощадната разправа с елита на тези градове след „Девети“. Отново специално внимание е отделено на репресиите спрямо офицерския корпус на Царство България и неговите потомци.

Читателите ще се запознаят и с почти неизвестните сталински политически съдебни процеси в НРБ срещу инженерно-техническата интелигенция и видни общественици; за „Xоландския процес“; делото „Красавица“; делото „Михаил Шипков“, както и със свидетелства от регионалните държавни архиви и свидетелства от наследници на т. нар. „бивши хора“.

„България в Първата световна война. Равносметката“

На 25 февруари в Централния военен клуб се състоя представяне на третия том от поредицата „България в Първата световна война“ с подзаглавие „Равносметката“. Сборниците са издание на Съюза на Възпитаниците на ВНВУ, ШЗО и РВГ, под редакцията на колегията на сп. „Един завет“. Съставители са полк. проф. д. и. н. Димитър Недялков, проф. д. и. н. Светлозар Елдъров и полк. проф. д. ф. н. Сево Явашчев.

В третия том са поместени статии, посветени на края на войната, Ньойския мирен договор и последиците от него за България.

В своето слово по време на представянето, председателят на нашия Съюз кдп Атанас Илев напомни, че участието на България в Първата световна война е период от историята ни, който никога няма да бъде забравен.

„Българският войн е знаел някога да върви само напред, под бойните знамена, с „Ура“, и с „Шуми Марица“ той е побеждавал, сгромолясвал нашите врагове. Но за нещастие, дойде Добро поле, дойде подписването на позорния Ньойски договор и обратния път на нашето войнство беше тежък, но наложителен“, каза още кдп Атанас Илев.

 

РЕПОРТАЖ НА ТВ СКАТ ЗА ПРЕДСТАВЯНЕТО ВИЖТЕ ТУК  

ЗА ВТОРИЯ ТОМ НА СБОРНИКА ЧЕТЕТЕ ТУК

„България в Първата световна война 1917-1918г.“

В Централния военен клуб се състоя премиерата на сборника „България в Първата световна война 1917–1918 г.“. Изданието е на Съюза на Възпитаниците на Военните на Негово Величество училище, Школата за запасни офицери и родолюбивото войнство и гражданство. В книгата има 21 студии и статии от 18 автори.

Преди една година беше представен първият сборник, който е за участието ни в Първата световна война през 1915–1916 г. Очаква се да видим и трета част, който ще бъде посветена на края на войната, подписването на Ньойския мирен договор и последиците за България от него.

Съставители на изданието са полк. проф. д. и. н. Димитър Недялков, проф. д. и. н. Светлозар Елдъров и полк. проф. д. ф. н. Сево Явашчев.

 

„Написаното в сборника ни кара да се гордеем с българския войник“, отбеляза в словото си капитан далечно плаване Атанас Илев, председател на нашия Съюз.

Снимки: Пресияна Станилова, клуб „Един завет“

Представяне на книгата „Бивши хора“ във Военния клуб

 

На 25 септември в Централния военен клуб се преведе представяне на книгата на проф. Вили Лилков и Христо Христов „Бивши хора – по класификацията на Държавна сигурност“. Събитието бе част от популяризирането на книгата след официалната й премиера преди няколко месеца. След серия от срещи в София и в страната авторрите на книгата направиха специален жест към общността на офицерския корпус на Царство България и техните потомци – една от сурово репресираните от комунистическата власт обществени прослойки в България.

Проф. Лилков разказа интересни факти за начините, по които ДС разработвала оперативно уволнените български офицери. Обърна внимание и на факта, че през 70-те и 80-те години БКП отчита, че „бившите хора“ вече са в напреднала възраст и е малко вероятно  да извършват „вражески прояви“, затова е преориентирала своето внимание към техните потомци – мнозина от тях родени след 09.09.1944г.

Авторите на книгата имат амбиция да направят продължение на своето изследване – по региони и включващо повече конкретни човешки и семейни съдби. „Един завет“ проявява готовност да им помогне в това блогородно начинание. Всеки, който има желание и възможност да предостави ин формация (документи и спомени за репресиите над негови близки) може да се свърже с нас на edinzavet@abv.bg. Предварително благодарим!

Премиера на книгата „Бивши хора“

На 9 май в препълнената зала на Литературен клуб „Перото“ бе представена книгата на проф. Вили Лилков и разследващия журналист Христо Христов „Бивши хора – по класификацията на Държавна сигурност“. Огромният интерес доведе дотам, че на два пъти доставените бройки бяха изкупени и въпреки това не всички присъстващи успяха да се сдобият с интересното четиво.

Книгата е посветена на хората, класифицирани от БКП като истинския класов враг на комунистическата власт в България. Значителна част от тях са български офицери от корпуса на Царство България и техните потомци. Тяхната съдба остана незаслужено непозната близо три десетилетия след началото на демократичните промени.

Категорията „бивши хора” е заимствана от Съветския съюз, където с нея болшевиките маркират онези слоеве от населението, които губят социалния и обществения си статус след революцията от 1917 г. В България тази категория обхваща широк кръг от различни представители на обществото, които са двигателят на развитието на страната ни и част от нейния политически, духовен и икономически елит до 9 септември 1944 г.

Изследването разкрива мащабите, формите и продължителността на репресиите, чрез които са заличени цели съставни части от българското общество,неподатливи на социално-икономическия експеримент на БКП, провеждан в периода 1944–1989 г. по съветски образец.

„С тази книга отваряме страницата на една нова и непрочетена до момента история именно за този сегмент от българското общество, който комунистическият режим определя като „бивши хора”, сподели Христо Христов.

От своя стран проф. Вили Лилков изтъкна следното: „Много хора твърдят, че антикомунизмът вече не е актуален. Това не е вярно. Антикомунизмът ще има смисъл дотогава, докато в България има дори и един-единствен човек, който да твърди, че при Тато беше по-добре.“

Книгата е естествено продължение на лекцията на проф. Лилков, посветена на съдбата на „бившите хора“, която той изнесе през лятото на 2014 година.

Сп. „Един завет“ бр. 2 / 2014г.

Излезе бр. 2 за 2014г. на сп. „Един завет“.

Тук може да видите съдържанието:

Албум със снимки, правени от ген. Йеротей Сирманов (1861- 1954)

Луксозният албум, издаден през 2008г. съдържа няколкостотин висококачествени фотографии, направени от ген. Сирманов, открити наскоро в Пловдивския държавен архив на стъклени плаки. Изданието е дело на ДА – Пловдив, РИМ -Пловдив, финансирано от Министерство на културата.  Редактор на изданието е н.с. Стефан Шивачев.

Албумът е дарен на клуба от нашия член Владимир Миланов, за което му благодарим!

Сборник за 20-годишнината от възшествието на Цар Борис III – 1938г.

Сборникът e дарен от Иван Стамболов – член на ръководството на клуба, за което му благодарим от сърце!

 

Сп. „Един завет“ бр. 1 / 2014г.

Излезе бр. 1 за 2014г. на сп. „Един завет“.

Вижте съдържанието:

Сп. „Един завет“ издаде юбилеен сборник „Сто години Балкански войни 1912-1913“

Вместо последните два редовни броя на сп. Един завет за 2013г, редакцията издаде обемнен луксозен щбилеен сборник, посветен на 100-годишнината от Балканската и Междусъюзническата войни (1912 – 1913гг).

Изданието съдържа богата информация за всички аспекти на военния и обществен живот около паметните събития. Интересът към сборника се оказа значително по-голям от предвиденото. Целият тираж е изчерпан.

Вижте съдържанието:

Най-после студиен хоров запис на „Велик е нашият войник!“

Неведнъж сме отбелязвали срамния факт, че вече близо две десетилетия откакто „Велик е нашият войник“ официално е химн на българската армия, но за всичките тези години не беше произведен студиен запис на бойния марш в неговия оригинален величав вид. Вместо това се пускаше кастрираната версия, която БНА пускаше по времето на комунизма, с редактиран според повелите на онова време текст.  Единственият оригинален запис на марша беше спонтанното му изпяване на честване на 65-ти „боен“ Дравски“ випуск на ВНВУ от 1995г. качено в youtube каналa на клуб „Един завет“

Доживяхме това да се промени! Най-авторитетният мъжки хор – „Гусла“ записа „Велик е нашият войник“ в цялата му прелест! Заслугата не е на Министерство на отбраната, нито на правителството или Народното събрание.  Осъществена е от Агенция „Фокус “ и радио „Фокус“ с техни сили и средства.

Излязоха от печат книгата и музикалният диск „Бойните маршове на честта и славата на България“
В книгата са събрани историята и оригиналните текстове на 17 бойни маршове, които през последното столетие са се превърнали в символ на борбите на българския народ за национално освобождение и обединение.  След комунистическия преврат през септември 1944 г. голяма част от тези песни са били забранявани по чисто идеологически съображения и са определяни като политически нецелесъобразни, вредни и великобългарски по своето звучене. Други впоследствие са допуснати до изпълнение с променени текстове цели десетилетия след смъртта на техните автори като в повечето случаи промените нямат нищо общо с оригиналния замисъл и конкретния повод за тяхното написване.
В книгата и музикалния диск към нея са включени „Марш на 23-ти пехотен Шипченски полк“, известен още като „Велик е нашият войник“, който през 1997 г. бе обявен за химн на Българската армия, държавният химн на Царство България от 1879 г. до 1947 г. „Шуми Марица“, маршовете „Тракийски кумир“, „О добруджански край“, „Бдинци“, „Ломци на Чеган“, “ Един завет“, както и песните на българската национална революция – „Вятър ечи…“, „Стани, стани, юнак балкански“, „Жив е той, жив е !“, „Боят настана…“, „Тих, бял Дунав“.
Тук са и песните на живите рани на България: „Маршът на македонските революционери“, известен още като „Изгрей зора на свободата“ – песента на българите от Македония, „Химнът на Западните покрайнини“ – песента на българите от отнетите и предадени на Сърбия части на отечественото землище в резултат на Ньойския мирен договор от 1919 г, „О, Добруджански край“ – маршът на борбата на българите от Добруджа срещу румънската окупация на люлката на българската държава, „Тракийски кумир“ – песента на българските бежанци от Беломорска и Одринска Тракия.
За първи път след повече от 70 години в книгата и дискът към нея присъстват бойните маршове на три от полковете на 6-та пехотна Бдинска дивизия – Марш на 3-ти пехотен Бдински полк или „Бдинци, лъвове, титани“ – за първи път в пълния си текст, Марш на 15-ти пехотен Ломски полк или „Ломци на Чеган“ – забранен като текст след 1945 г. и Марш на 36-ти пехотен Козлодуйски полк или „Козлодуйски марш“.
След 1945 г. партитурите на част от маршовете са обявени за „зловредна великобългарска литература“ и са забранявани и унищожавани. Въпреки това, Агенция „Фокус“ успя да издири част от тях и да ги предостави за изпълнение. Авторските права са запазени от Агенция и Радио „Фокус“.
Записът на песните е направен в Студио 1 на Българското национално радио в София на 15, 16 и 29 март 2014 г.
Изпълнението е на Академичен мъжки хор „Гусла“, създаден през 1924 г. от композиторът Добри Христов. Обработката за мъжки хор и пиано е направена от маестро Валентин Бобевски, ръководител на Хор „Гусла“, а изпълнението на пиано е на Лилияна Станиславова.
Книгата и музикалният диск „Бойните маршове на честта и славата на България“ са част от закъснялото извинение пред делото на поетите и композиторите Добри Чинтулов, Христо Ботев, Иван Вазов, подпоручик Константин Георгиев, подполковник Александър Морфов, Никола Живков, Иван Йончев, Милан Митов, Димитър Генев, Любомир Бобевски, Георги Шагунов, Добри Христов, Димитър Попниколов, Петър Бояджиев, Александър Кръстев, Емануил Манолов, Павел Стефанов, Георги Безлов, Боню Кирчев. Всички те са само частица от безсмъртието и славата на България.
Книгата и музикалният диск „Бойните маршове на честта и славата на България“ са преклонение пред паметта на хилядите знайни и незнайни герои, паднали за свободата, независимостта и обединението на страната ни.
Книгата дискът са посветени на героизма на българските войници и офицери през Първата световна война (1914-1918), разгоряла се точно преди 100 години.

Проектът е по идея и с финансиране от Агенция „Фокус“ и радио „Фокус“, които притежават авторските права върху изпълнението.

Председателят на клуб „Един завет“  Борис Станимиров изказва специална благодарност на госпожа Меглена Щ. Кунева, която дари скъпото луксозно издание на клуба. Преди да бъде европейски комисар и български политик, г-жа Кунева е дъщеря на Щилиян Кунев, офицер от 67-ми випуск на Военното на Н.В. училище. Неговият баща Георги Стоянов Кунев също е офицер, завършил ВНВУ с 34-ти випуск.

Българският офицер не предава оръжието си!

„Българският офицер не предава оръжието си!“

Така отговаря подпоручикът от 10-ти конен полк Петър Добрев Петров на дошлите да го разоръжат на 9 септември червеноармейци.  След това изважда Валтер-а и се застрелва в слепоочието.

Постъпката му трогва дълбоко дори съветските офицери, които връщат оръжието на обезоръжените български офицери и изпращат венец на погребението на подпоручика.

На 30 септември 2013г. в рамките на традиционната лектория на възпитаниците на ВНВУ във Военния клуб беше представена биографичната книга „Подпоручик Петров“.  Авторът Борис Войнов дълго и трудно е издирвал свидетелства, документи, снимки и е описал живота на непознатия за широката общественост герой.

Петър Добрев Петров (1903  –  9.9.1944) е роден в Шумен. Той е син на опълченеца Добри Петров (1859-1944).  Завършва шуменската мъжка гимназия през 1921г. и постъпва във Военното на Н.В. училище като бъдещ кавалерист . През 1923г. седмици, преди да приеме назначението си в Лейбгвардейския на Н.В. конен полк е принуден да напусне след конфликт с тогавашния началник  Дамян Велчев. Петър Петров заминава за Унгария, където завършва Кралското висше училище по телесно възпитание. Завръща се в Шумен и става преподавател по физкултура в Учителския институт.  Знаменосец на българските юнаци на Балканските игри в Атина през 1934г. През войната е мобилизиран. Окупацията и превратът на 9 септември го заварва дежурен по караул. При желание на съветски войници да предаде оръжието си отказва и се самоубива. Оставя вдовица Мария и дъщеря на 5 години. Баща му, старият опълченец умира от мъка 4 месеца по-късно.

Книгата бе представена от Дянко Марков.

Благодарим за снимките на Марияна Цонева!

Книгата „Военното училище на България“ от полк. Никола Рухчев

 На 28 януари 2013г. в голямата бална зала на Военния клуб при изключително тържествена атмосфера се състоя официалното представяне на книгата на полк. Никола Рухчев „Военното училище на България”.

На тържеството присъстваха над 160 души гости, сред които освен членове на Съюза личаха и редица официални лица. На първият ред на залата стояха зам.министърът на отбраната Августина Цветкова, Началникът на отбраната ген. Симеон Симеонов, съветникът на Президента по въпросите на отбраната ген.о.з. Стоименов, началникът на Военната академия комодор Ангелов, членове на ръководствата на другите официални военно-запасни съюзи. Присъстваха и десетки любители на военната история, членове на Военно-историческата комисия, офицери от Българската армия. В преддверието на залата се изви дълга опашка от желаещи да закупят пристигналите в последните минути преди началото на срещата направо от печатницата книги.

В своето изложение, председателят на Съюза кап. Илев каза: “Книгата е един рапорт към поколенията, които трябва да знаят как стъпка по стъпка, знание след знание, достойнство след достойнство, марш след марш, поход след поход, випуск след випуск, са се калявали българските офицери. Всеки, който прочете книгата, ще знае защо нашият народ винаги е обичал и уважавал българския офицер.”

Дянко Марков на свой ред каза сподели с характерния си ораторски патос: “Чувствам се щастлив, че доживях до едно събитие, което за мен и за цяла България е празник! Авторът заслужава поклон, защото това не е само исторически очерк, това е едно възкресение на духа на армията на българската държава. Този дух на себеотрицание, жертвоготовност и отговорност съпътства всеки миг от живота на хората, които са завършвали Военното училище.”

Съдържанието на книгата беше представено от полк. доц. Станчо Станчев – началник на военноисторическата секция във Военна академия.

“Историческият очерк, както полковник Рухчев скромно нарича своето творение е намерил най-подходящия си автор. Самият Рухчев е част от представените в книгата воински традиции които е съумял да пренесе до наши дни през превратностите на времето, понякога – и с цената на компромиси.”

След официалните поздравителни адреси и представянето на книгата от военния историк, думата взе развълнуваният автор.

“Аз се потопих в духа на това училище в края на 20-те години на миналия век. Потопих се, защото заживях със спомените на моя баща – също завършил Военното училище с 27-ия випуск през 1907 г. От него чух първите разкази и първите спомени, които той записвше до края на живота си в своя дневник. От тогава, та до ден днешен аз заживях с армията и досега не съм се разделял с нея.” Полк. Рухчев разказа няколко поучителни истории, които подчертаха изключителната роля на традицията и дисциплината във военното образование и изтъкна ролята на Военното училище за високия престиж на българския офицер в обществото, както и за твърдостта, която тази школа вгражда в живота на своите възпитаници, включително ролята и за оцеляването по време на комунистическия режим. Авторът добросъвестно си призна, че в оценката за събитията от историята на Училището преди и след 9 септември, е проявил пристрастност и помоли за разбиране онези, които биха се почувствали засегнати.

Изказването на автора бе аплодорано бурно. Последваха няколко поздравителни слова от представители на военно-патриотичните съюзи.

В края на тържествената част бе прочетена заповед на Министъра на отбраната Аню Ангелов, за награждаване на полк. Рухчев с почетния плакет на Министерството. Първото отличие на МО за 2013г. бе връчено на наградения от зам. министър Цветкова. В заповедта за награждаване се изреждат по-важните факти от военната биография на полк. Рухчев и големите му обществени заслуги като дългогодишен председател на Съюза.

След тържеството полк. Рухчев повече от час дава автографи, за които се изви дълга опашка от сцената до входа на залата. Някои приятели и почитатели му подаряваха букети с цветя, други го молеха да се снима с тях за спомен. Настроението, което струеше от всички, показа за пореден път, че Никола Рухчев е внушил искрена любов и уважение у всички хора, с които е общувал и работил през годините. Имаме огромното щастие, този авторитет на нашия почетен председател да се пренесе и върху нашия Съюз!

В галерията са използвани снимки на Клуб „Един завет“,  Министерство на отбраната, вестник Българска армия и Военноисторическа комисия. 

Честита Нова 2013 Година!

Александър Въчков издаде „Балканската война 1912-1913“

 

Александър Въчков е художник, експерт по военни униформи и колекционер с богат снимков архив на военна тематика. Поредната му публикация е сборникът „Балканската война 1912 – 1913“ Илюстрованата хроника представя над 600 фотографии от войната. За изданието сериозен принос има и Пейо Колев и уникалния фотоархив на Изгубената България.

Вижте чудесно интервю на Сашо Въчков в „Нека Говорят“ по БТВ >>

Александър Въчков е член на клуб Един завет.

През 2010 г. той издаде книгата „Български военни униформи“, която по мненията на много специалисти е ненадминат пример за качествен научен каталог, както по отношение на компетентна и пълна информация, така и като полиграфическо оформление.

Поздравяваме Сашо с новата му книга и и желаем успех!

 

Лектория: Дянко Марков за Балканската война

В понеделник, 24 септември при сериозен интерес премина лекторията на Съюза. Близо 80 души слушаха словото на Дянко Марков, посветено на 100- годишнината от Балканската война.

90-годишният летец – ветеран, кавалер на ордена „За храброст“, възпитаник на 63-ти випуск за пореден път удиви аудиторията с ораторските си способности, бистър ум и богата култура. Марков представи не просто разказ за фактологията на войните 1912 – 1913, но и забележителен политически анализ на мотивацията и стратегията на участниците във войните и великите сили.  Няма да преразказваме думите на Дянко Марков, защото който го е слушал поне веднъж знае, че този дух и чар няма как да бъдат предадени с прост разказ на думите.

След лекцията на Дянко Марков, председателят Атанас Илев накратко представи новоизлязлата книга на Зоя Захариева – Цанкова „Щастлива емигрантска песен няма“. Книгата представя биографиите и интервюта с 27 емигранти, политически бегълци от комунистическия режим.

Сред гостите на вечерта беше основната спомощесъвувателка на книгата – г-жа Снежа Велкова, съпруга на Джеймс Велков – един от най-успелите български емигранти. Последният разказ в книгата е на Рафаил Рафаилов, ветеран от 64 випуск на ВНВУ, дългогодишен емигрант в Испания, член на нашия съюз. Рафата ни напусна по-рано тази година.

Вместо с традиционната музикална програма, вечерта започна с едноминутно мълчание в памет на починалия член на Контролния съвет на Съюза Иван Андреев Андреев.

Сред гостите бяха и двама кандидати за членове на клуб „Един завет“, потомци на офицери, които предстои да приемем официално при първа възможност.

 

 

Видеозапис на словото на Дянко Марков, качен от Милен Радев в Youtube

Вечер на Родината

С известно закъснение отразяваме едно паметно за Съюза събитие, състояло се в края на м. март.

Съюз „Истина”
и Съюзът на възпитаниците на ВНВУ, ШЗО и родолюбивото войнство и гражданство

ВЕЧЕР на РОДИНАТА

На 26 март, понеделник, от 18 часа
в партерния салон на Военния клуб

Част І
Поетично-музикална програма
в чест на 100-годишнината от Балканската война

„Шуми Марица” – изпълнява вокална група „Здравец” от гр. Трявна
„Шуми Марица”, стихотворение от Йордан Стубел
„Де е България” – изпълнява вокална група „Здравец”
„Ечи ти, горди наш Балкан” – изпълнява вокална група „Здравец”
„Българската реч” от Кирил Христов – рецитира артистът Сава Георгиев
Българска рапсодия „Вардар” – изпълняват проф. Йосиф Радионов – цигулка и Зорница Бегунова – на рояла

Част ІІ
Представяне на книгата „Свидетелствам под клетва”
от Дянко Марков

Водещ на вечерта – авторът

Снимки: Форум “Де зората”