Сп. „Един завет“ бр. 2 / 2014г.

Излезе бр. 2 за 2014г. на сп. „Един завет“.

Тук може да видите съдържанието:

Статия за клуб „Един завет“ в списание ТЕМА

В бр.34 (663) от 1-7 септември списание ТЕМА помества обширна статия на Искра Ценкова за клуб „Един завет“

 

ИСТРОИЧЕСКИ РАКУРСИ

За честта на пагона

ИСКРА ЦЕНКОВА

Членовете на „Един завет“ могат лесно да бъдат разпознати. По еднаквите значки на реверите им. Отличителният знак не се продава, не се разменя. Получава се лично от жив възпитаник на ВНВУ и кавалер на ордена за храброст. Значките са произведени в Италия през 90-те години от офицери, част от старата емиграция, и са точно копие на значката на Съюза на запасните офицери, носена от офицерския корпус преди 9-ти септември. На повечето от снимките си като кмет на София ген. Владимир Вазов е с тази значка на ревера.

„Един завет“ е името на Клуба на потомците на царския офицерски корпус. Неформалната организация възниква през 1996 г.  като младежка секция към Съюза на възпитаниците на Военните на Негово Величество училища. През 2008г. клубът е преучреден като организация на потомците, а членовете й не са само младежи, обединява над 80 души на различна възраст – от 18 до 80 години. Разпръснати са из цялата страна, в различни краища на света. Като кръвни потомци на офицерския корпус от Третото българско царство и на Обществото на кавалерите на ордена за храброст, те претендират за правото да възкресят дълго потулваната и забравена история на предците си под пагон. Сред тях има и такива, които до скоро  не знаят почти нищо за своите родственици, дълги години имената им са споменавани в семейството с половин уста. Тази част от фамилната история е била строго пазена тайна по време на комунизма, защото, нарушаването й се е наказвало с лагер в Белене.

 

Сабите, снимките, потретите, ордените

 

на героите от войните са били крити или ограбени от милицията при многократните обиски. Случвало се е тези семейни реликви да се загубят и при някое от поредните изселвания.

Историята на българския офицерски корпус е драматична, а за да бъде разбрана трябва да се върнем към 1907 г., когато се създава Съюзът на запасните офицери, разказва Борис Станимиров, председател на Клуба на на потомците на царския офицерски корпус. Борис е потомък на седем български офицери с името Станимиров, сложили пагон преди 9 септември. Дядо му по бащина линия Иван Станимиров е бил офицер и командир на мостовата дружина. Строил е мостовете при боевете на река Драва. По време на Втората световна война е ранен, награден е с орден за храброст.

Офицерският корпус на Третото българско царство не е многоброен, но е гръбнакът на държавата. Кадровите офицери, избрали пагона за свое професионално поприще, са малко над 8 хил. души. Толкова са кадрите на Военното на Негово Величество Училище (ВНВУ), изковани от създаването му след Освобождението до 1944 г. Голяма част от тях загиват по фронтовете. В офицерския корпус влизат и възпитаниците на Школата за запасни офицери, мобилизирани по време на войните. Уставът и членството в Съюза на запасните офицери давали право на бившите бойци под пагон да посещават приеми, да

 

обличат на Гергьовден старите си униформи,

 

да се събират на чествания. Така честта на храбрия български офицер е съхранена дори след излизането му от строя. Офицерското съсловия сформира и голяма част от държавния елит на Царска България – академици, политици, индустриалци, художници, писатели. Войните отвеждат   младежите с дипломи от престижни европейски университети в Школата за запасни офицери, за да заминат за фронта под пагон. Униформата обличат художникът Константин Щъркелов, писателите Димитър Димов и Йордан Йовков, Кирил Христов, Чудомир, а басът Борис Христов е запасен поручик от Първи конен полк. Царски офицери са и наследниците на Каравелов, на Каблешков, на Райна княгиня. ВНВУ кове и бъдещите дипломатически кадри на България.

„Царските салони в сградата на ВНВУ са били най-луксозните му парадни помещения. В тях царят е приемал лично офицерите при производството им в чин. Сядал е до всеки, разговарял е с него, оказвал им е височайша чест. Цар Борис III е познавал отлично всичките си офицери. Професията е потомствена като традиция, много от възпитаниците на ВНВУ са били

 

второ или трето дори поколение под пагон.

 

Царят се е интересувал поименно от бащите им, от родствениците им“, разказва Борис Станимиров, който е и създател на патриотичния исторически сайт „Един Завет“.

Софийската организация на запасняците се появява в 1907 г. с благотворителна цел и идеята да обедини излезлите от служба офицери. Година по-късно софийският клуб се слива с клубовете от други градове в национална структура, която години наред ще участва в пренареждането на сложните и бурни обществени и политически промени в страната. Офицерите от запаса устройват кървави политически преврати, част са от противоречивите събития в страната.

След Ньойския договор от 1919 г. Съюзът на запасните офицери придобива особена мощ и влияние. Редиците му нарастват, подхранени са от влялата се в него огромна армия от запасни офицери, извадени под диктат от редовна служба. Клаузите на договора посичат редовната ни армия, забраняват съществуването на военна академия, флот, авиация, а випуските на ВНВУ са намалени до няколко десетки души. България има право само на погранична стража и жандармерия. За да се съхрани, армията ни минава в полулегалност. Създават се много граждански институции, които на практика функционират като военни. Железопътните войски скриват цялата инженерна част на армията, Морското на Неговото Величество Училище е замаскирано като Рибарско на остров Св. Кирик край Созопол. Войниците и подофицерите укриват по къщите и плевните оръжието, което трябва да се унищожи и предаде на съюзниците. В големите гарнизонни градове като Плевен и Шумен, ветераните от войните пренасят по цели нощи картечници и ги крият в тайници.

След 9 септември организацията е забранена като „фашистка”. Българското офицерство е унизено, жестоко разгромено и репресирано. Много от офицерите, проливали кръвта си за родината, са избити без съд и присъда още в първите дни след преврата. Председателите на Съюза на запасните офицери са разстреляни. Точно на 9 септември полк. Славейко Василев, който по това време оглавява организацията,

 

се самоубива, скачайки от прозореца.

 

Той е и последният й председатал преди разпадането й. Полк. Славейко Василев е офицер, герой от няколко войни, участва и в деветоюнския преврат през 1923 г., депутат е в няколко народни събрания, министър е в кабинета на Андрей Ляпчев, но най-вече е човек с железен характер. Самоубийството му и до днес е под съмнение. Само въпрос на поругана чест ли е?

В годините на социализма възпитаниците на ВНВУ се събират рядко на срещи на випуска. Стотици от тях са изпратени в концлагера в Белене. Тези, които остават отвън телените решетки, са зорко следени и преследвани. Досиетата им в Държавна сигурност преливат от доноси, включително и за това, че пеят на сбирките си националния химн „Шуми Марица“ и други патриотични песни.

След 10 септември 1989 г. офицерите от Третото българско царство се събират и през 1992 г. основават Съюза на Възпитаниците на Военното Негово Величество Училище. В организацията на бившите членове на офицерския корпус на Царство България членуват и кавалерите на Военния орден „За храброст“, завършили ВНВУ или Школата за запасни офицери. Учредителите са 570 души, а членовете– няколко хиляди в цялата страна. Събират се в клубове по випуски. Възрастта им е достолепна, въпреки това все нещо в стойката на тия доблестни мъже издава, че са били командири под пагон, че са се клели във вярност на Родината. Някога са учили заедно, след това са били бойни другари, днес пак са неразделни. Живите представители на випуските вече са се стопили до трима-четирима ветерани, но сбирка не прескачат. Срещат се във фиксиран ден и час,

 

клуб с клуб не си мешат фуражките, по-младите зачитат старшинството на випуските преди тях,

 

Повече от 20 години беловласите ветерани издават и свое списание – „Един завет“, наследник на юнкерското „Родна стряха“. Като млади са участвали в редакционната му колегия, ентусиазмът им не е секнал и до днес.

„Нашият клуб няма претенции да е в широк спектър патриотическа организация, нито военно-историческа в широкия смисъл – да разглеждаме битки, въоръжение, стратегии. Гледаме на тези аспекти косвено. Ние изследваме личността на българския офицер, съдбата му и така на практика се опитваме да обхванем целия офицерски корпус. Целта ни е да извадим от забвение колкото е възможно повече имена. Качваме на сайта пълните списъци за отделните випуски на ВНВУ. Успяхме да изровим от архивите и пълния списък с имената на загиналите при атентата в църквата „Света Неделя“ в 1925 г.“, разказва Борис Станимиров.

Работата на потомците по възстановяването на късчетата родовата, а оттук и националната историческа памет, е изцяло на доброволни начала. На този етап събират информация от наследниците и я обработват. Още не са стигнали до ровенето по прашните държавни архиви. Випуските преди 1929 г. са най-трудни за изучаване. За пръв път през 1929 г. юнкерите от 47-ми випуск събират фотографиите си в луксозен юбилеен албум и тази практика става традиция. Пети випуск, от който излизат капитаните и офицерите, участвали в Сръбско-българската война, също подвързва в албум ликовете си за 50-годишния юбилей от завършването си. Имената на офицерите, загинали във войните, пък са изписани на плочи в църквата „Светите архангели“ към Военната академия. Някога в храма са минавали за молитва и причастие всички юнкери. Произвеждани са в офицерски чин пред иконата, разказва Борис Станимиров. След 9 септември

 

светинята става склад за сено.

 

Едва преди две години Военната академия възстановява църквата с помощта и на спомените на живите възпитаниците на ВНВУ от Съюза. Възстановени са и унищожените плочи, на които са изписани по випуски имената на всички загинали на фронта възпитаници на Училището. Офицерските потомци подготвят проект за описване на гробовете на офицерите и генералите в Централните софийски гробища. Част от гробовете да минат под патронажа на общината или министерството на отбраната, за да има кой да се грижи за тях. Някой от офицерите нямат живи наследници, семействата им са били погубени до крак от комунистите.

 

Сп. „Един завет“ бр. 1 / 2014г.

Излезе бр. 1 за 2014г. на сп. „Един завет“.

Вижте съдържанието:

Сп. „Един завет“ издаде юбилеен сборник „Сто години Балкански войни 1912-1913“

Вместо последните два редовни броя на сп. Един завет за 2013г, редакцията издаде обемнен луксозен щбилеен сборник, посветен на 100-годишнината от Балканската и Междусъюзническата войни (1912 – 1913гг).

Изданието съдържа богата информация за всички аспекти на военния и обществен живот около паметните събития. Интересът към сборника се оказа значително по-голям от предвиденото. Целият тираж е изчерпан.

Вижте съдържанието:

Излезе книжка 2 на сп. „Един завет“ за 2012г.

 

В този втори брой за годината и в същото време юбилеен брой по случай 20-тата годишнина на Съюза има няколко статии от членове на клуб „Един завет“

В статията „Господа офицери!“ председателят на клуба Борис Станимиров се връща към основанията и историята на офицерския корпус.

Валентина Иванова, Васил Дончев и Николай Митриков изразяват своята мотивация за членство в клуб „Един завет“

Иван Стамболов – Sulla разказва за своя дядо майор Стамен Радков.

Лилия Христова представя „Моята служба“ – военната автобиография на дядо и полк. Величков.

Манол Тенчев – майор. о.р. пише за оръжието на победите на българскара армия в Балканската война.

Борис Станимиров представя историята на дворцовите приеми в Третото българско царство.

Цялото съдържание:

 

Списанието може да бъде закупено от книжарницата на Военно издателство на ул. Иван Вазов, както и в канцеларията на Съюза в дните понеделник и петък от 11 до 12 ч.  Абонатите ще го получат по пощата.

 

 

Съдържание на сп. „Един завет“, кн.1 / 2012г.

EДИН ЗАВЕТ-1/кн 2012 г.

ЕСE

Пътя на кръста Веселин Бараков

TЕМА НА БРОЯ:

Сто години военна академия на България.. Димитър Колев

ТРЕВОЖНИ ПРОБЛЕМИ

Холокостът във Вардарска Македония и Беломорието през 1943 г.

Спас Ташев

ИСТОРИЯ

Политическата и военна обстановка на Балканите преди Балканската война

Константин Трошев

ВОЕННО ДЕЛО

20 години от участието на българските „Сини каски” в Камбоджа

НАШИТЕ КОМАНДИРИ

Генерал майор о.з. Иван Аврамов- Борис Аврамов

НАУКА

Д-р Стамен Григоров – Димитринка Станолова

Интернет –зависимост – Иваничка Червенкова

ИЗ ПРЕИЗПОДНЯТА

Дни и часове – Иван Банковски

Българската голгота на Картал тепе – Надежда Любенова

СВОБОДНА ТРИБУНА

Те живяха и загинаха за България- Хараламби Петров

Приказка за стотния юнкер – Красимир Узунов

ФАКТИ И ДОКУМЕНТИ

Архивите говорят

ДРАНГ НАХ ОСТЕН – Антон Рачев

СЪЮЗЕН ЖИВОТ

12-то Национално събрание на Съюза

Доклад на УС на Съюза пред 12-то На;ионално събрание

Привестствия- президент, министър-председател, министър на отбраната

Началник на отбраната

Призив на Западните покрайнини- Иван Орешков

Вечер на Родината –Димитър Колев

КРИТИКА И БИБЛИОГРАФИЯ

Войници на милосърдието – Иван Орешков

МАРШ- На стреме! Текст Николай Подгоров, музика- Подгоров.

ДАРЕНИЕ

Сп. „Един завет“, бр. 4/2011г.

Съдържание:

 

Джобните календарчета на Съюза на ВНВУ през годините

Това е непълна колекция на джобните календарчета, които издаваме всяка година . Далеч по-известни са красивите стенни календари, които ще представим отделно.

Участие на 11 пехотна дивизия в Дравските боеве през март 1945 г.

      Кръстю Крапачев ( 65 в.)
      
      Тази година се навършват 65 години от знаменитите Дравски боеве на Първа българска армия през март 1945 г. Тези боеве бяха кулминацията на участието ни във Втората световна война. Независимо че водещите държави в световната антихитлеристка коалиция (вкл. и Съветският съюз) при подписване на мирния договор с България през февруари 1947 г. в Париж, не признаха нашата страна за съвоюваща държава. Това тяхно отношение, естествено, няма да върне живота и здравето на около 32 000 убити и ранени български бойци и командири в боевете на югославска и унгарска територия.
      Използвайки кръглата годишнина, ще припомня на съвременния читател участието на 22-ра пехотна дивизия в Дравските боеве през март 1945 г., поради факта, че тя и 12 пд бяха единствените български дивизии, които участваха и в двете фази на войната.

Рискованият десант

      Митко Димитров (60 в.)      
      
      На 7/3 рота от 12-и пех. полк с командир поручик М. Димитров е възложена задачата с подчинената му рота да премине р. Драва, да завладее противниковата територия и да остане там до второ нареждане. Това означава, че на командира на ротата се отнема каквато и да е инициатива.
      В първата част задачата е изпълнена – овладян е един полуостров, отделен от сушата с дълбок дол. През него слава Богу не можеха да преминат танкове.
      За всички десантчици са изкопани окопи за цял ръст, построени са подземни землянки за почивка на свободните от дежурство. Направено е всичко, което е необходимо за един десант.
      Допусната е груба тактическа грешка. Според военната наука всеки десант трябва да се разширява непрекъснато, не ежедневно, а ежечасно с мощни, енергични атаки да се заемат нови територии.
      При нас бе обратно – още на втория ден поддържащата ни 75-а м.л. батарея бе изтеглена, а също и една тежкокартечна рота.
      7-а рота в продължение на 7 дни води и денем, и нощем сражения с предизвикващия ни противник.

Честита Нова 2010 година!

Военна периодика – вестници и списания (1886-1944)

Институцията на Българската войска започва да се създава още в хода на Временното руско управление през 1878 г. Българите схващат армията като един от основните стълбове на своята възстановена държавност. Общественият престиж на офицерската професия е много висок и към нея се насочват най-талантливите и амбициозни младежи.
Първото българско военно издание е плод на частна инициатива. На 30 май 1886 г. в Търново започва да излиза вестник „Народна защита“. Негов издател е Киро Тулешков, а редактор и единствен автор – командирът на рота в 6-ти Търновски пехотен полк поручик Иван Фичев

Съюзът на бившето българско войнство в изгнание

Една почти непозната у нас емигрантска организация, обединила български офицери – емигранти, избягали от комунистическите репресии. Организацията е създадена през 1953г. в Париж. Истинският и възход е след 1955-58г, когато се премества във Франкфурт и е поета от  майор Иван Минчев Банковски – офицер от генералния щаб, емигрант в немския град. Съюзът на бившето българско войнство в изгнание издава свой печатен орган – списание „Български войн“. 

„Юнкерска родна стряха“ – ковачница на българския дух

Неповторимият дух на чист патриотизъм и спояващо редиците единство на възпитаниците на ВНВУ се поддържа от списание „Юнкерска родна стряха”. Списанието е основано през 1930г. със съдействието на тогавашния началник на училището полк. Мих. Йовов.  В редакционната колегия влизат юнкери и кадети от пребиваващите в училището випуски, като след производството си те предават щафетата на следващите.

15 години списание „Един завет“

 

На 18 декември 2007г. бе проведена последната за миналата година лектория на Съюза на възпитаниците на ВНВУ. Този път поводът бе особено значим – 15-тата годишнина на списание „Един Завет“. Зала „Тържествена“ на Военния клуб беше препълнена с членове на съюза, членове на редакционната колегия и техни близки, журналисти.
Събранието започна с изпълнение на марша „Един завет“. На пиано акомпанираше д-р Тодор Стоев, а редиците пееха сърцато,  вярно,  на няколко гласа, все едно че още са на платца пред Колоната.