Дянко Марков – българският рицар

Военни почести от Министерството на отбраната, венец от Министерството на правосъдието, приветствие от Военно-въздушните сили и десетки роднини, приятели и съмишленици (включително солидна група от нашия Съюз) изпратихме о.з. полк. Дянко Марков в последния му земен път от Ритуалната зала на Централни софийски гробища към вечността. Почти по същото време, феновете на футболен клуб „Левски“ му отдадоха чест на клубния стадион, издигайки транспарант с надпис: „Светъл полет към небесния орляк.“ Напусна ни един от последните (не последният, все още има живи кавалери на Ордена „За храброст“) рицари на Царство България, една от вече малцината живи връзки с едно друго време и един друг морал.

Дянко Марков е роден на 4 октомври 1922г. в Плевен, в семейството на адвоката Георги Марков и гимназиалната учителка Недялка Караджова. Расте в патриотична и културна семейна среда – заедно с тримата си братя се включва в Съюза на българските национални легиони, а също така момчетата основават т.нар. „домашен оркестър на братя Маркови“ (цигулки, виола и виолончело). След завършване на 5-ти прогимназиален (сега 9-ти) клас, Дянко успешно преминава изпитите за прием във Военното на Н.В. Училище (важно е да се уточни, че като кадет напуска СБНЛ заради деполитизацията на войската). Произведен е за офицер (подпоручик) от ВВС на 3 март 1944г. (63-и випуск на ВНВУ) и се включва във военните действия през Втората световна война – първо в защитата на родното небе от англо-американските бомбардировки, впоследствие в заключителния етап на войната, когато България преминава на страната на Антихитлеристката коалиция и воюва срещу доскорошния си съюзник Германия. За проявен героизъм е награден с Военен орден „За храброст“, а спомените му от това бурно време разбиват немалко митове.

След войната е повишен в чин поручик, но националистическото минало на семейство Маркови (бащата е бивш лидер на организацията „Родна защита“ в Плевен) започва да „тежи“ при новата власт. Още докато двамата с брат му Марко са на фронта, комунистите убиват баща им без съд и присъда, а през 1947г. Дянко е арестуван покрай процеса, наречен „Втори легионерски център“. Прекарва 4 години в различни затвори, но въпреки тежките условия и грубото отношение остава верен на кредото си „да обичаш България и да не мразиш никого“. След излизането си на свобода се прехранва като цигулар.

Офицерите на Царство България са пословични не само с героизма и войнската си доблест, но и с култивираните граждански добродетели, проявявани в мирно време. О.з. полк. Дянко Марков е един блестящ пример за това.

След падането на комунистическия режим, Марков се включва активно в обществено-политическия живот. Основател и председател на Съюз „Истина“, чиято цел е разкриването на истината за престъпленията на комунистическата диктатура. На два пъти е избиран за депутат в Народното събрание, а парламентарната му дейност е образец за морален коректив, включително и на някои непремерени залитания на „своите“. В различни периоди е начело на Съюза на Възпитаниците на ВНВУ, ШЗО и РВГ и на Българския демократически форум (партията-приемник на СБНЛ). По повод 25-ата годишнина от рухването на комунистическите режими в Европа е гост на събитие в Европейския парламент, където изнася знаменитата си реч „Устояхме, защото бяхме добри хора“. Издава книгата „Свидетелствам под клетва“, в която описва малко известни и дори неизвестни факти от историята на България в средата на ХХ век – за легионерското движение, за причините, довели до съветската окупация, за съпротивата срещу комунистическия режим… През 2018г. е награден от Министерството на отбраната с Орден „За чест и достойнство“.

Дянко Марков е ярък пример не само за патриотизъм, но и за хуманизъм. Стенограмите на Народното събрание пазят онази негова реч, която винаги ни кара да настръхнем:

Дянко Марков: В Полша са унищожени 90 на сто от евреите, в Германия, Австрия и Чехословакия – 50 на сто, в Румъния – 34 на сто; в Холандия, Белгия и Люксембург – 56 на сто: в Дания 1,5 на сто. Всички други са спасени чрез лодки. В България седи 0! В България седи 0, господа! (Силни ръкопляскания и възгласи „Браво!“ от блока на ОДС.) И това е паметната плоча за хората, които спасиха българските евреи. Тази нула – аз се гордея с тази нула като българин, като гражданин и като човек! (Ръкопляскания от блока на ОДС.)

За съжаление, неговата силна гражданска позиция му навлече долни хули и клевети, които не заслужава да бъдат споменавани тук (както и устата, които ги произнасят). През последните години от живота си, той бе обект и на набези на крадци – които бяха прекратени след намесата на Националния клуб на привържениците на „Левски“.

Земята загуби един голям Човек, но на небето се появи още един ангел. Напусна ни не просто един велик българин и офицер, отиде си една от последните частици от онази България, която рискуваме безвъзвратно да загубим, ако не съхраним „Заветът на дедите“. Това, което ни завеща о.з. полк. Дянко Марков…

Казват, че в Япония всички се кланят на императора, а императорът се кланя на учителите. Тук в България, всички (следва да) се кланяме на военните си герои, на кавалерите на Орден „За храброст“, на истинската българска аристокрация (древната българска традиция повелява, че благородник е този, който е обагрил меча си с кръвта на враговете), на тези получовеци-полубогове*, излезли от Военното на Н.В. Училище. Респект за всички, които го направиха в чест на о.з. полк. Дянко Марков!

*след като си взех последно сбогом с Дянко Марков, се обърнах към дъщеря му с думите: „Госпожо, гордея се, че имах досег с този получовек-полубог!“

Реклама

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: