Генерал – майор Ангел Панев

Госпожа Кристина Захариева – правнучка на ген. Ангел Панев ни изпрати ценни снимки от семейния архив. За нас е привилегия, че бяхме избрани да върнем паметта за един от старите генерали от първото поколение български военни дейци и строители на съвременна България и нейната войска.

 

Генерал – майор  Ангел Панев

(1859-1911)

ПАНЕВ, Ангел Иванов – роден през 1858 г. в Свищов в семейството на търговеца Иван Панев. Първоначалното и гимназиалното си образование получава в родния си град Свищов.

През 1878 постъпва на служба в Свищовската 15-та дружина, откъдето е командирован да учи във Военното училище. Произведен в офицерски чин с първия випуск на Военното училище през на 10.05.1879 – в чин прапорщик 2. разряд. Назначен във Варненска 29-та (20-та)пеша дружина.

(На 18 май 1879 г., съгласно заповед № 44, Варненска № 29 пеша дружина се преименува на Варненска № 20 пеша дружина.)

През 1884 е назначен за командир на 2-ра рота в 8-ми Приморски полк, а през 1885 е произведен в чин капитан и назначен за дружинен командир в същия полк.

През Сръбско-българската война, 1885 е командир на 1-ва дружина в 8-ми пехотен Приморски полк.

След Съединението на Княжество България с Източна Румелия и във връзка с готвения отпор срещу очакваното турско нападение, младият дружинен командир Ангел Панев получава заповед да замине с дружината си за южната граница при с. Голям манастир, Ямболско.

Едва пристигнал там, с избухването на Сръбско-българската война, получава заповед незабавно да се отправи към западната граница. Като част от младата тогава и неопитна българска армия, но с дълбоко съзнание за дълг и висок патриотизъм, капитан Ангел Панев се включва с дружината си в сраженията при Драгоман на 10. ноември, а на 11. ноември участва в преследването на сръбските войски от Драгоман до Цариброд. На 12. ноември участва в сраженията при Цариброд и в преследването на неприятеля до Пирот. На 15. ноември се сражава с дружината си в Пирот, където след силен оръжеен и артилерийски бой героичният 8-ми Приморски полк влиза в щикова борба из улиците на Пирот, а сърбите отстъпват в безпорядък.

През 1886 е преведен в 9-ти пехотен Пловдивски полк и произведен в чин майор.

През 1889 е назначен за Пловдивски комендант.

През 1890 – като майор в 9-ти пеши пловдивски полк се назначава за временно командващ 10-ти пеши родопски полк.

През 1891 е произведен в чин подполковник и назначен за командир на 9-ти Пловдивски пехотен полк.

През 1893 е командир на 15-ти пехотен Ломски полк, подполковник

23.03.1894 получава заповед да сдаде 15-ти пехотен Ломски полк и е назначен за командир на 4-ти пехотен Плевенски полк. Встъпил на 10.04.1894

На 29.10.1894 е назначен за командир на 1-ви пехотен Софийски на НВ княз Александър I полк. Встъпил в командването на 25.11.1894

През 1895 е произведен в чин полковник.

През 1896 е командирован в Лондон като български представител за погребението на Хенрих Батенберг – брат на покойния княз Александър I.

През 1898 е назначен за командир на 6-ти пехотен Търновски полк.

През 1898 се жени за Недялка Касабова. От брака се раждат две деца – Богданка и Теодор. Племенницата му – Мария Панева (дъщеря на брат му Пантелей) се жени за генерал Пантелей Киселов.

През 1904 е назначен за командир на 29-ти пехотен Ямболски полк. Командир на 29-ти пехотен полк от 15.03.1904 до началото на 1905 г.

През 1905 е назначен за бригаден командир на 8-ма Тунджанска дивизия, а през 1906 – за такъв в 3-та пехотна Балканска дивизия.

През 1907 е произведен в чин генерал – майор и същата година си е подал оставката и се е уволнил в запаса.

Умира в София, през 1911 г. Домът му, на улица Оборище 35, дело на арх. Пенчо Койчев, е обявен за паметник на архитектурата от местно значение.

Производства:
24.04.1878 – Редник;
10.05.1879 – Прапорщик;
10.1879 – Подпоручик;
30.08.1882 – Поручик;
30.08.1885 – Капитан;
17.04.1887 – Майор;
02.07.1891 – Подполковник;
03.08.1895 – Полковник;
1907 – Генерал-майор