Новогодишно тържество на Съюза на възпитаниците на ВНВУ

И тази година, според повелята на традицията, Новогодишното тържество на Съюза на възпитаниците на ВНВУ се проведе след приключване на Рождественския пост, в навечерието на Новата година.

Тържеството беше открито с изпълнение на „Шуми Марица“. След химна с минута мълчание бяха почетени членовете на Съюза, починали през изминалата година, както и всички покойни Царски офицери – съвипускници, наши бащи, деди и прадеди. С Господнята молитва беше поставено началото на официалната вечеря.

Председателят на Съюза – кап. Атанас Илев, приветства присъстващите с прочуствено слово за мимолетността на човешкия живот и вечната повеля на дълга. И тази година Съюза изпълни безупречно своята обществена роля като пазител на традицията и носител на рицарския дух на Офицерския корпус на Царство България.

Тази година, за първи път, клуб „Един завет“ беше символичен домакин на Новогодишното тържество на Съюза. За нас беше огромна чест и привилегия да продължим традицията и да посрещнем възпитаниците на ВНВУ и техните потомци в празничната вечер. Председателят на клуба – Борис Станимиров, отново подчерта, че основна задача на клуба е да съхраним и пренесем във времето и да направим известни онези ценности и дух, които са възпитавани единствено във Военното на Н.В. училище, които са живели само в семействата на онези офицери и до които, ние (по волята на Съдбата) сме имали невероятното щастие да се докоснем лично.

Традицията се предава от поколение на поколение, от както свят светува. На тържеството се срещната три поколения с надежда и в очакване на ново – четвърто поколение през Новата 2019 година.

Кап. Атанас Илев (95) – един от последните живи кавалери на В.о. „За Храбростъ“ връчва значката на клуб „Един завет“ на потомците на поручик Петър Бочев – летец от 61 випуск на ВНВУ, един от двамата признати въздушни асове на България, свалил четири американски бомбардировача Б-17 „Летяща крепост“ (единият съвместно с друг пилот), един Б-24 „Либърейтър“ и повредил един Б-25 „Мичъл“. 13 – точки по класификатора за въздушни победи. Загинал във въздушен бой с Луфтвафе на 5 октомври 1944 край Куманово, Македония.

След емоциите, спомените, разказите – от фамилните архиви до случките през последната година, тържеството приключи с пожелание за нови срещи и „На многая лета!“.

Благодарим на Пресияна Станилова за прекрасните снимки!