Герой на два народа

nezabravkaПубликуваме този текст в знак на почит и памет на жертвите на турския геноцид над арменския народ (1915-1921).
Бог да им даде покой!


Автор: Михран Бохосян


Пламенен дух, фанатично родолюбие, умна храброст, гражданска доблест, умения на военен тактик и стратег, интелектуална мисловност и не на последно място – първокласен оратор и страстен публицист – това далеч не са всички качества, които характеризират изключителната личност на арменския национален герой Гарегин Нъждех (1886-1955 г.). Един борец за свободата на родната му Армения, но за свободата и на свидната за сърцето му България, човек с богата ерудиция, с магнетично излъчване, последователен в идеите и революционно-борческите си дела. Дела, с които остави ярка диря в паметта на два народа. Нека проследим, макар и накратко жизнения му път.
Името му е Гарегин Тер-Харутюнян, но още на младини възприема революционния си псевдоним Нъждех, който на арменски означава странник, емигрант. Роден е в с. Къзнут на древната арменска област Нахичеван, която днес е азербайджанска територия. Основно образование получава в гр. Нахичеван, завършва арменска гимназия в Тбилиси и две години следва юридически науки в Санкт-Петерсбургския университет. Същевременно става активен член на партията Арменска революционна федерация (по-известна с краткото име „Дашнакцутюн“). Именно партията го изпраща в България с група младежи да получи военно образование, за да бъде полезен в борбите на народа си за освобождаване от турско робство. През 1907 г. Г. Нъждех завършава Школата за запасни офицери в Княжево край София с чин подпоручик. Завръща се в Тбилиси, тогава задкавказки център на Царска Русия и взима дейно участие в арменското национално-освободително и революционно движение, за което е арестуван и затворен от царската полиция през 1909 г. След освобождаването си през 1911 г. Нъждех емигрира в България, където се свързва с дейците на Македоно-одринското освободително движение.
През следващата година избухва Балканската война. Арменците в България не могат да стоят безучастни в борбите на българите за освобождаване на родните им земи, все още пъшкащи под ятагана на османския поробител.. Той е вековен враг и на арменския народ. В Българската армия има мнозина български арменци, свикани на редовна служба – бойци и офицери, дори и полковници. Но тук живеят и мнозина арменски емигранти, граждани на други държави или просто без гражданство. Те също копнеят да се сражават срещу омразната турска държава-поробител. По това време емигрант в България е и легендарният арменски хайдушки войвода Андраник Озанян. По молба на общо взето малобройната арменска общност в страната, българското правителство със Заповед № 2 от 3 октомври 1912 г. разрешава формирането на Арменска доброволческа рота в състав до 120 души „с арменско национално знаме и арменци – офицери и войводи“. По призива на общонародния любимец Андраник тук се стичат още млади арменци от Европа и Кавказ и ротата набъбва до 231 души, а в хода на бойните й действия се включват още 42 арменци и окончатгелният състав на ротата достига 273 души плюс двама командири. ( Нека мимоходом споменем, че общият брой на чуждите доброволци в Българската армия през тази война е към 550 души). За командир на ротата е назначен подпоручик Гарегин Нъждех, а за войвода – Андраник Озанян, който още няма войнско звание. Ротата е придадена към Лозенградската дружина на Македоно-одринското опълчение под командата на ген. Никола Генев.
Славен е бойният път на ротата. Макар и слабо въоръжена и зле екипирана в началото, тя се сражава с осъзнат героизъм при Мъстанлъ (дн. Момчилград), селата Узун-Хамитлер и Балкан Тореси, при освобождаването на Беломорска България, при пленяването на Явер паша край Мерхамлъ и в редица други бойни действия. В тези битки Нъждех се проявява като умел и безстрашен тактик, сам засатава начело на ротата и я води уверено в боя. Неговият боен вик „Хара-ач“ (напред) вдъхновява, вдига и хвърля в ожесточено сражение и ръкопашни битки бойците, последвали личния му пример на юначество. Неведнъж проявява военни хитрости в кръвопролитните битки в края на 1912 и началото на 1913 г. Бойците от ротата го следват омаяни от пламенните му слова (както и от словата и примера на войводата Андраник) срещу общия враг на българи и арменци. В боевете падат 7 свидни жертви от ротата и над 40 бойци са ранени. Бойните заслуги на подпор. Гарегин Нъждех са възмездени с Български офицерски кръст за храброст.

Следващата година започва Първата световна война. Нъждех отново е в Кавказ и се включва доброволец в Руската армия. Назначен е за зам. командир на Втори арменски доброволчески полк, който се сражава на Кавказкия фронт срещу Турция. Обаче през 1917 г. по призива на Ленин руските войници отказват да се бият за империалистически интереси и масово напускат позиците, прибират се по родните си места. Кавказкият фронт се оголва, единствени негови защитници остават арменските бойни части -редовни и доброволчески, но те нямат осигурен тил, снабдяване с муниции и храни. Принудени са да отстъпват. През м. май 1918 г. Нъждех е един от командирите при Каракилиса (дн. гр. Ванадзор, Армения), които в ожесточен, епическо сражение на живот и смърт успяват да спрат вероломното турско нахлуване. Тъкмо тогава, на 28 май се обявава Първата арменска република. Още с първите й дни Нъждех се заема с организирането и обучението на националната армия. От октомври 1919 г. е назначен да командва въоръжените сили в източната планинска област Зангезур, чест обект на нападения от страна на тюрко-татарски пълчища. Издигнат е в чин полковник. Талантът му на тактик изпъква при прогонването на тези орди от района, които често нахлуват, плячкосват, колят, и издевателстват над арменското население, подтиквани от Турция. Народът на тази юначна област, наричана още и Сюник или Планинска Армения, въздига Нъждех в чин генерал и му възлага неограничени правомощия, в името на отбраната.

Нъждех не се примирява със съглашението, сключено от правителството на Армения със Съветска Русия за настаняване на Червената армия в областта. В началото на декември 1920 г. в Армения се установява съветска власт, а през февруари 1921 г. избухва антисъветско въстание. Нъждех е един от ръководителите му. След кървавото потушаване на въстанието Нъждех емигрира през Иран в България. В София Гарегин Нъждех поддържа тесни връзки с българския военен и интелектуален елит. Тук развива енергична партийно-пропагандаторска дейност, пише статии, издава вестник, произнася пламенни слова за арменската кауза, участва в арменските междупартийни ежби. Тук се заражда идеята му за арменско националистическо младежко движение „Цехагрон“, което се опитва да внедри в САЩ. Движението има за цел етно-религиозно възпитание на арменската младеж в родните традиции и съхранение на националното им самосъзнание в условията на Диаспората.

Има един период от живота на големия родолюбец, който обикновено се пропуска или завоалира от официалните му биографи. Отнася се за периода на Втората световна война, когато хитлерова Германия нападна Съветския съюз. По това времае в тила на германската фашистка армия имаше много съветски военопленници, в това число и арменци. Ген. Нъждех, ген. Дро, бивш министър на войната на Армения и други дейци на партията „Дашнакцутюн“, организират помощи за тях и сформират Арменски легион от тези пленници. В легиона са привлечени и доброволци, млади арменци от България.

Този легион, обаче, никога не влиза в бой, защото междувременно войната взима решителен обрат и Червената армия започва да прогонва хитлеристите от родната си страна. Тогава легионът е разпуснат и ген. Нъждех се връща в София. Малко преди преврата на 9 септември 1944 г. съмишлениците му го съветват да избяга на Запад, предвид навлизането на сънетските войски в България, но той проявява офицерска доблест и остава тук. Скоро след преврата той и редица активисти на „Дашнакцутюн“ по нареждане на съветското разузнаване са арестувани от милицията и изпратени в СССР. Нъждех е изправен пред арменски съд в Ереван. Присъждат му 25 години строг затвор. Отведен е в затвора на руския град Владимир, където след време приключва земния си път при тежко боледуване. По-късно негови съмишленици пренасят тайно тленните му останки и ги приютяват на родна земя. След като Армения обяви откъсване от СССР и суверенитет, много улици и площади там вече носят името на националния герой и негови статуи ги красят. Такъв е трънливият и славен път на този родолюбив войн и командир, проливал кръв за свободата на Армения и България. Той остави на поколенията блестящ пример на патриотизъм и интернационализъм в името на светлия идеал – свободата на човешкия дух. И нека ми бъде позволено , вместо епилог да цитирам откъс от книжката „Арменската рота през Българо-турската война 1912-13 г.“ „Арменската рота в това време се намира на самия скат на споменатата кота и е изложена в нощния мрак както на неприятелския огън, така също и на огъня на някои наши роти, изостанали назад…Положението е критично. Арменците са на 200 крачки от турските окопи, откъдето се обстрелват силно и падат жертви. Понататъшното настъпление е трудно и почти невъзможно… Когато нашите бойци приближиха неприятеля на 30-40 крачки, последният откри гъста стрелба, а след това даде гръб да бяга… Всяко бавене щеше да бъде престъпление. Сгоден момент се отдаде за преследване на бягашия неприятел и ето че прозвуча гласът на подпоручик Гарегин: „Хара-ач! Напред на но-ож!“ И екна мощният глас на опълченците по цялата верига „Ура-а, напред на нож!“… и се нахвърлиха върху бягащите турци. По този начин арменската рота завладя силната неприятелска позиция, от която турците задържаха настъплението на целия Кърджалийски отряд.“

Статията и снимките са предоставени от автора специално за „Един завет”

Един коментар to “Герой на два народа”

  1. Kirk SIMON Says:

    Покойният вече автор – М. Бохосян, имаше тая склонност понякога да изопачава фактите, но общо взето всичко е точно и правилно. Въпреки това трябва да поясним, че националният герой ген. Карекин Нъждех не е арестуван от българската милиция, защото тогава все още е нямало сформирана такава – вижте датите!!! Арестуван е от съветски чекисти-окупатори на улицата, защото ги е било страх от неговите симпатизанти и веднага е екстрадиран в СССР, въпреки факта, че е български гражданин! „Цехагрон“ не младежко движение, а партия! За ген. Карекин Нъждех има издадени в чужбина поне дузина книги, поради което не е необходимо да ползвате съчиненията на неспециалисти като М. Бохосян – бивш зам. гл. редактор на казионния в. „Ереван“.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: