Аристократите

exiled french_aristocrats

В неотдавнашното минало единствената приемлива достойна кариера за благородниците бе войската. След завършване на „Сен-Сир” аристократът се отправяше към кавалерията. Училището за офицери в Сомюр беше магнит за благородни имена

Френската аристокрация е изключително разнородна – аристократи от провинцията, от Париж, от Версай…; благородници на Империята и благородници на Стария режим; реакционери и сноби, отшелници и бохеми, разорени и богаташи, индустриалци и безработни, писатели и алитерати… При все това, въпреки всички разлики помежду им – в състоянието, културата и поведението, повечето благородници имат странното чувство, че принадлежат на същото голямо семейство и общи ценности. Тази взаимност има често навяващи усмивки ритуали, характерен код на поведение, и най-вече – тази обща за всички благородници гордост, че са издънки на една оцеляла наследственост, съумяла да възтържествува напреки всичко с една поетична непобедимост с привкус на безсмъртие.

„Масата на господин Графа е сложена…”, съобщава тържествено икономът в бяла ливрея. Намираме се в една от малките чайни зали – „Жокей клуб” на улица „Рабле” в Париж. Това е едно от редките места в републиканска Франция, в които благородническите титли и обръщения са все още в употреба. В този храм на чистокръвните се срещат повече от 1200 члена, подбрани според тяхното pedigree (документ за предците, родословно дърво)! Около 6000 семейства твърдят с основание или не, че принадлежат на тази много странна каста, наречена френско благородничество. странно племе наистина, в което всички са малко или повече братовчеди, всеки знае кой кой е, в което родословните дървета се възкачват назад във времето, подобно на бръшляните по стените на замъците, поне достигайки до 1000 години история. Най-старите семейства крият понякога в клоните на тези многовековни дървета исторически герой, министри на Луи XV, куртизани с перуки, храбри кръстоносци, перове на Франция, светци („Кой ли не произлиза от св. Луи”) и не чак дотам свети кардинали… Повече от двеста и двадесет лета след като Френската революция обезглави такова множество измежду тях в кървавата си баня, благородниците са все още тук, бунтовни срещу настоящото време и дръзки, както винаги.

„На разочароващата картина на човешкия живот благородничеството противопоставя дълговечността на семейството, чиято продължителност изглежда да педизвиква безмилостните векове”, според Филип дьо Пюи дьо Кланшан.„Благородникът предизвиква смъртта и се вижда неин победител, чрез подчинението на личността, предопределено пътник, през една раса, трайността на която е неопределена…”

Да се родиш в тази среда (бабите ни казваха простичко „да си роден”), независимо дали ни харесва или не, не е без значение. Всичко започва от най-ранна възраст с осъзнаването, че животът вкъщи не е като този на другарчетата по клас: Защо са всички тези фамилни имоти? Този помпозен девиз? И най-вече предците в доспехи, които ви гледат от висотата на позлатените рамки на стената с семейната столова и със строг поглед сякаш ви питат: „Ще бъдеш ли някой ден достоен за името си?” От много рано, младият благородник е научен, възпитан, откърмен в кредото на кастата си: чувството за чест, щедрост, вяра, семейство, но също така за служба и за дълг. В ден днешен аристократите страдат от една странна болест – един вид генетичен анахронизъм, който ги превръща в странни бунтовници в един свят, превъзнасящ освободената личност без вяра, ценности и задръжки…

Мнозина сред благородниците таят съзнателната или не надежда, че могат да съградят бъдеще толкова славно, колкото миналото на предците… Често това е вяла надежда, ако и личните успехи да са често срещани в племето. В тези вестибюли на управлението, които са френските Големи висши училища аристократите не са слабо представени, нито са свръхпредставени, пропорционално сравнени с едрата буржоазия, и подобно на нея, тези школа им отварят после широко вратите към високи държавни постове или много добре платена частна кариера. Това е вярно дори за кралското семейство – принц Жан д’Орлеан, херцог на Вандом, дофин на Франция, работи последователно като консултант при Lazard & Cie, Deloitte & Touche и към финансовата група Banques populaire, или принц Жан-Луи Орлеански, който е изпълнителен директор на JPMorganChase – Париж.

В днешни дни аристократите са едни от най-изобретателните и дръзки предприемачи.

В до неотдавнашното минало единствената приемлива достойна кариера за благородниците бе войската. След завършване на „Сен-Сир” аристократът се отправяше към кавалерията. Училището за офицери в Сомюр беше магнит за благородни имена… Времената се менят, нравите също. Аристократите днес работят във всички области на живота, ако и войската да продължава да бъде силен притегателен център за мнозина сред тях.

Последните години виждаме немалко благородни предприемачи, които основават успешни нови компании, като един Хуберт Орнански например, който създаде Sisley и я превърна в световно известна марка. Сред младото поколение аристократи има цял легион успешни предприемачи като Готие дьо Вансе с Expertissim.com, Мишел дьо Ровира (Michel &Augustin), Ерве дьо Кермадек (BePrems.com), Полин дьо Бретoй с Winaretta, Франсоа-Ксавие дОрнела (ClassM), Арман дьо Васело (OptimPraess), Криситиан дьо Боасредон със Spartnews или пък Лоран дьо Горкуф, чието дружество NoctisEventзакупи последните 4 лета 16 от най-известните парижки нощни клубове и това му създаде прякора Кралят на парижките нощи!

Сред по-кротките, принц Людовик дьо Полиняк, с дванадесет лета опит в частното управление, решава да заложи на финансите. Вдъхновен от един разговор със Сирил Берже, отсетне негов съдружник, принцът създава ClayAssetMenagement, спомоществователно дружество за отдадено стопанство, съставено изцяло от предприемачи. „Ежедневието ни е изпълнено със срещи с хора, успели да развият таланти или идеи от всякакъв род. Тръгнали често от нищо, тези люде са съумели да пробият. Нашата роля е да утвърдим техния успех. И ние го правим, напреки изключително неясната и сложна финансова среда.” Само за година дужеството сто двадесет и пет милиона евро. Не е зле за насред най-голямата икономическа криза! Впрочем, утвърждаването на успехите е за Людовик „семейна история”.

„От съвсем млад ми бе дадено да разбера, че съм само брънка във веригата и трябва да докажа, че съм на висота и съм разбрал родовия завет: Вземи най-доброто, присъщо на твоя век и го подобри, всяко поколение се преоткрива, нищо не взимай за даденост! Същото, добавя принцът, важи и за нашите клиенти. Трябва да посочим много ясна цел и същевременно да не забравяме, че средата се променя непрестанно. Ето ежедневната ни мисия в Clay Asset Menagement.”

Автор: Гислен дьо Монталемберт

„Le Figaro Magazine“, 16 март 2013 г.

Източник: Младежки консервативен клуб

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: