Все още малко се знае за убийството на 147-те държавници на 1 февруари 1945г.

Валентина Иванова, заместник-председател на клуб „Един завет” пред Агенция „Фокус” по повод годишнината от смъртта на 147 български държавници на 1 февруари 1945 г.

VIvanova_ez

 

Фокус: Г-жо Иванова, какво точно се е случило на 1 февруари 1945 г.? По какъв начин са намерили смъртта си 147-те български държавници, осъдени от Народния съд?
Валентина Иванова: На 1 февруари 1945 г. са обявени присъдите по Дело Номер 1 от така наречения Народен съд. По това дело са били подсъдими бившите регенти, дворцови съветници, министри и народни представители от 25-то Обикновено Народно събрание, както и висши български офицери. Присъдите са смъртни, и са изпълнени още същата вечер край една яма в Софийските гробища, където практически елитът на българската държавност и интелигенция е бил разстрелян и заровен, за да може да бъде заличена българската държавност, такава, каквато е била до този момент.
Фокус: По какъв начин се отбелязва днес паметта на загиналите държавници?
Валентина Иванова: Клуб „Един завет” има традиция да почита 1 февруари, още преди той да бъде обявен за ден на почит и признателност към жертвите на комунизма. Нашият клуб беше част от по-голям съюз – „Съюз на възпитаниците на военните на Негово Величество училища”. Този съюз е участвал в инициативния комитет за изграждане на паметник на гробищата, където са разстреляни регентите, министрите и депутатите. Традицията за почитане на паметта на загиналите не е прекъсвана 23 години. Клуб „Един завет” се учреди, като самостоятелен клуб преди 3 години и оттогава поехме организацията по почитането на паметта на загиналите през 1945 г. Тази година мемориалното тържество е пред Софийски университет „Св. Климент Охридски”. Избрахме да бъде там, защото в Аулата на Софийския университет са се провеждали заседанията на Народния съд.
Фокус: Как очаквате да премине събитието и колко хора очаквате да дойдат?
Валентина Иванова: Клуб „Един завет” никога не се е стремял да прави масови събития. Миналата година пред паметника на жертвите на комунизма, пуснахме в небето над София 147 летящи фенера. Тогава на 1 февруари президентът Росен Плевнелиев почете паметта на жертвите на комунизма. Тази година очаквам хората, които тогава уважиха нашата традиция, да дойдат отново и да се преклоним пред паметта на българските държавници от онова време. Всички хора, които биха искали да отдадат почит на жертвите на комунизма са добре дошли.
Фокус: Сред хората, които ще посетят събитието ще има ли потомци на загиналите от Народния съд?
Валентина Иванова: Клуб „Един завет” е потомствена организация. Ние сме клуб на потомците на Царския офицерски корпус. Сред нашите членове има хора, които са преки потомци на загиналите, дори и, ако не са потомци на загиналите на 1 февруари, тъй като Народният съд произнася 2730 смъртни присъди. Много хора са избити без съд и присъда. Очакваме потомци на тези хора на нашите събития.
Фокус: Кои са най-известните имена, които са убити тогава?
Валентина Иванова: Тогава са убити тримата регенти, убити са министър-председателите на правителствата от 1941 г. и от 1944 г., като само последният министър-председател Константин Муравиев не е осъден на смърт. Убити са много хора и ние се опитваме да възстановяваме тяхната памет, човек по човек, в нашия сайт – „Погубените 1945 г.”. Там представяме хората в техните добри години, тъй като, ако се погледнат снимките, с които разполагаме, може да се види, че по време на самия процес тези хора са смачкани и унищожени. Ние се опитваме да възстановим истинския облик на хората, които са определяли съдбата на България от 1930 г. – 1940 г. Забележителна е фигурата на проф. Александър Станишев, който е бил министър на вътрешните работи и народното здраве, световноизвестен хирург и създател на Медицинска академия, но също и професори, архитекти, доктори на науките…
Фокус: Реабилитирани ли са впоследствие убитите тогава?
Валентина Иванова: Законово те са реабилитирани с Решение номер 4 от 1998 г. Конституционният съд приема, че издадените присъди не могат да се окачествят като съдебни актове, те са актове на саморазправа. През 2000 г. беше приет специален закон, който обявява комунистическия режим в България за престъпен. За съжаление, тази история не се познава, липсва памет, а е странно, защото става дума за нашите дядовци или за техни съвременници, както и за събития, които не са толкова отдалечени във времето. Ние се опитваме да възродим тази памет.
Фокус: Какви са документалните свидетелства за тези събития?
Валентина Иванова: Има снимки от архива на Тодор Славчев, които са предоставени от неговата внучка, снимки от процеса, снимки от Съдебната палата, където се водят част от делата. Документите не са много, има архивни документи, има една чудесна книга, озаглавена „Българската гилотина”, в която документално се описва целият процес и механизмите на работата на Народния съд. Не е известно на публиката – какво точно се е случило и какви са мащабите на това престъпление.
Фокус: По какъв начин се отразяват последиците от това престъпление днес?
Валентина Иванова: Когато една нация е обезглавена и лишена не само от държавните, но и от моралните водачи, тя се губи в исторически смисъл. В момента ние сме във финансова и морална криза, нямаме накъде да се върнем, нямаме място, в което да се чувстваме уютно и сигурно, не сме уверени в това, какво сме били, и колко струваме. Оттам ни липсва увереност за това – какво може да постигнем и какво може да бъдем. Това е жестоката последица от унищожаването на националния елит. Тази празнина се усеща и до днес. В едно от делата – Дело Номер 6 са съдени 101 писатели, журналисти и художници, които дори не са участвали във властта. Нацията е била обезглавена. Всеки евентуален противник на режима, човек с достатъчно силна позиция и авторитет, е бил смачкван, по един или друг начин.
Фокус: Какво друго предвижда клуб Един завет за 2013 г.?
Валентина Иванова: Клуб „Един завет” продължава да поддържа сайта – „Загубените 1945 г.” и да възстановява човек по човек паметта за националния ни елит. Призовавам всички, които проявяват интерес, или имат сведения, да се свържат с нас, а ние с радост ще публикуваме техни данни, разкази и сведения. Всяка година отбелязваме още две дати – 16 април, когато е годишнината от кървавия атентат в църквата „Св. Неделя”, както и 9 септември като деня, в който започва окупацията на България от Червената армия и, който води до тежки последици.
Емили ВАСИЛЕВА, агенция Фокус

Вижте запис от участието на Валентина Иванов в livenews.bg

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: