Инициатива за паметник на майор Векилски в София

Кой е майор Георги Векилски? Като че ли името на доблестния офицер от Българската армия се свързва предимно с улиците, носещи неговото име в София и Добрич, както и на едно добруджанско село, а животът и подвизите му, посветени на военното дело и осъществяването на националната кауза за обединение на българските земи, остават малко познати за широката българска общественост.

Георги Векилски е роден на 4 ноември 1882 г. в гр. Ловеч в семейството на виден просветен деец. Приет е да се обучава във Военното училище в София, което завършва с отличие през 1903 г. и веднага като подпоручик е назначен за командир на батарея от 4-ти арт. полк, разположен в София. Само две години по-късно е произведен в звание поручик, а на 1 януари 1910 г. е вече капитан. В състава на полка си участва активно в бойните действия по време на двете Балкански войни (1912-1913 г.). Безупречното управление в сложна бойна обстановка на огъня на батареята, командвана от капитан Векилски, му донасят заслужено признание. Той получава последователно ордените „Св. Александър” – V ст. и „За храброст” – ІV ст., както и медал „За 10 г. отлична служба”.

През 1914 г. във военните среди се разгаря дискусия за формирането в България на конна батарея. В нея се включва и капитан Векилски. Негова статия под заглавие „Конна артилерия” се появява на 5 юли 1914 г в сп. „Военни известия”. Такава батарея се създава в хода на Първата световна война, в която през 1915 г. България се присъединява към Централните сили, а през 1916 г. предприема бойни действия срещу румънската армия, действаща под командването на Антантата. Съвсем логично за пръв командир на конната батарея е назначен капитан Векилски. Тя е подчинена на конната дивизия на ген. Иван Колев, действаща в състава на Трета българска армия, командвана от генерал Стефан Тошев. С тази батарея капитан Векилски активно участва в боевете при Добрич.

Но сражението при село Мустафа-ачи ще запише с големи златни букви името на офицера Векилски в родната ни военна история. Тук капитан Векилски успява не само да спаси от пленяване оръдията на славната си батарея, но и така да организира отбраната на поверената му позиция, че да я превърне в непревзимаема крепост. Събирайки разпръснати групи пехотинци и кавалеристи, командирът Векилски, въпреки зле оборудваните (поради недостиг на време) окопи и нищожното количество боеприпаси, успява да изгради шест карета жива сила около 6-те български оръдия. Уверените му и властни команди кънтят над позицията и дават необходимата увереност на бойците: „Никой няма да отстъпва! Нито крачка назад! Тук ще се мре!… Тури ножа! Пълни карабините! Наблизо! Наблизо около оръдията!…”. Така личният пример на командира превръща шепата бойци в гранитна скала, която се изправя пред многочисления противник, чиито плътни редици методично и решително се покосяват от шрапнелните снаряди на 6-те български оръдия, стрелящи с право мерене. На многобройните румънско-руски части са нанесени тежки загуби, а устремът им е спрян. Тогава генерал Колев, внимателно наблюдаващ развитието на сражението, заповядва атака и разстроените противникови части се превръщат в лесна плячка за българската конница. Възхитен от българската отбрана и контранастъпление, командващият съюзните сили на Балканите фелдмаршал Август фон Макензен, пристига в щаба на конната дивизия и лично поздравява конната батарея на капитан Векилски. Легендарното сражение е описано и от големия български писател Йордан Йовков, който по това време е военен кореспондент в Добруджа.

На 27 февруари 1917 г. капитан Векилски е произведен в чин майор и е назначен за пръв началник на новосъздаденото конно-артилерийско отделение. В хода на войната майор Векилски използва подчинената му артилерия с въвеждането на нови и непознати за този род войска тактически подходи. Често е нареждал незначителен брой конници да се движат пред бойните позиции на противника, за да го примами да предприеме нападение и „лесна победа” срещу тях. Когато това се случвало, той се е натъквал на безпощадната кинжална стрелба на българските оръдия.

На 15 март 1918 г. при разузнаване в делтата на Дунав (до село Беш-тепе близо до гр. Тулча) и при неизяснени обстоятелства, вследствие разрив на бомба, загива 35-годишният прославен български офицер Георги Векилски. Погребан е с военни почести на 22 март в двора на църквата „Св. Георги” в Тулча и на следващия ден посмъртно е произведен в звание подполковник. През 1930 г. тленните му останки са пренесени в гробница на „Алеята на героите” в двора на Артилерийските казарми в София, а впоследствие са преместени в Софийските военни гробища, където и до ден днешен почиват ведно с тези на загиналите по бранните полета български войници.

 

На 22 ноември в Дома на военноинвалидите в София с православен молебен официално стартира инициатива за изграждане на паметник на майор Векилски в София.  Инициатори са Съюзът на военноинвалидите и военнопострадалите, Фондация „Епископ Йосип Щросмайер“ и потомци на майор Векилски.

„За мен е чест да поднеса своите поздравления по повод на Вашата инициатива за издигане паметник в София на майор Георги Векилски… За Столична община е от изключителна важност да поддържа жива паметта за героите от нашата история, защото народ, който не почита своето минало, няма и бъдеще.”. Това написа в поздравителния си адрес до председателите на управителните съвети на Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите (СВВП) мл. лейт. о.з. инж. Петър Велчев и на Гражданско сдружение „Епископ Йосип Щросмайер” Трифон Павлов, столичният кмет Йорданка Фандъкова. Поводът бе обявяването на инициативата на двете организации за издигане на паметник в София на майор Георги Векилски, участник в три войни за национално обединение на България. Начинанието бе благословено по православния ритуал от отец Кирил, свещенослужител от столичния храм „Св. Николай”.

С присъствието си на обществения форум, съпричастност и подкрепа за идеята заявиха представители на държавни ведомства и културни институции, представители на Столична община, военнопатриотични съюзи и организации. На форума присъстваха Васил Маринов – секретар по отбраната на Президента Росен Плевнелиев, който е и Върховен главнокомандващ на Въоръжените сили и Патрон на СВВП, представителят на Столична община г-жа Ивана Пасева, председатели и почетни председатели на основните военнопатриотични съюзи, между които Атанас Илев и полк. о.з. инж. Никола Рухчев от Съюза на възпитаниците на ВНВУ, председателят на Съюза на военноинвалидните кооперации в България Борис Николов, полк. о.р. проф. Димитър Минчев – председател от българска страна на Международната комисия за военна история, много офицери от кадъра и резерва на Българската армия. Присъстваха и потомци на майор Векилски, между които и телевизионната водеща Мариана Векилска. Клуб “Един завет” също бе представен – от Димитър Петров и Николай Митриков.

Да се увековечат подвизите на този доблестен български офицер, кавалер на ордена „За храброст”, да се отдаде заслуженото на конният артилерист, победител в сраженията от Добрич през Мустафа-ачи до делтата на Дунав! Да се популяризира военния тактик-иноватор, за когото полковник Павел Шойлеков казва: „Майор Векилски съединяваше в себе си сърцето и храбростта на кавалериста с ума на артилериста”. Единодушно бе мнението на присъстващите, че от тук нататък името на майор Векилски следва да се споменава редом с имената на неговите командири – прославените генерали Иван Колев и Стефан Тошев.

 майор о.р. Манол Тенчев, офицер за връзки с обществеността на СВВП

 

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: