Една историческа снимка

Днес цялото общество приема Гергьовден като празник на армията. Парадът ни се струва най-естественото нещо. Забравили сме защо и откога е така.
Демократичните промени от 1989-90г. заварват една индоктринирана с комунизъм Българска народна армия, чиито официален празник е 23 септември – денят на т.нар. септемврийско „антифашистко“ въстание от 1923г. Бойните знамена са червени на цвят и носят лика на Г. Димитров, червени петолъчки, сърпове и чукове.

Първи за Гергьовден като ден на Храбростта и празник на армията се сещат офицерите – възпитаници на Военното на Н.В. училище. И няма как да е иначе, те са носителите на спомена за войнските традиции от преди 1944г. Веднага след преучредяването на Съюза през април 1992 ръководството иска среща с военния министър и настоява за официален празник на Българската армия да бъде възстановен празника на Св. Вмчк. Георгий Победоносец, а денят да бъде честван и като ден на храбростта и кавалерите на Военния орден „За храброст“.

През 1992 времето на стига, но през следващата година – 1993 Гергьовден е възстановен. Провежда се първият в новата ни история военен парад.

На този парад с нарочна заповед на министъра от военноисторическия музей е извадено бойното знаме на Военното на Н.В. училище.

В парада, освен представителните части на Военната академия и родовете войски ще премине един специален блок: кавалерите на Военния орден „За храброст“, възпитаници на Военното на Н.В. училище.

64 кавалери в блок 8х8, пред тях кавалерът Митко Димитров (61в.), пред тях знаменната група от двойни кавалери на ордена – знаменосец Венелин Попов (60в.). Най-отпред върви първият председател на Съюза – Любомир Банковски (58в.)

На следващата година на възпитаниците на ВНВУ е поставено условие: заедно с тях да дефилират и другите ветерани. Те категорично отхвърлят предложението. Останалите, произведени офицери в БНА не са възпитаници на ВНВУ и нямат моралното право да вървят под бойното му знаме. Така този парад и тази снимка от първия Гергьовден си остават уникални и неповторени. Днес повечето от мъжете в стройния блок вече ги няма… Погледнете белите точки на реверите им – ордените „За храброст“. Скоро ще можете да ги виждате само в музея.  Но тези мъже и техният тържествен марш 59 години след последния им парад като офицери ще останат завинаги в историята,  като възстановителите на войнската традиция на Гергьовден и като последните рицари на България, носили на ревера си рубинения кръст на Военния орден. А ние, които сме ги видели наживо, ще знаем, че сме срещнали историята.

Още по темата >>

За снимката изказваме специална благодарност на Георги Стаменов – художник на сп. Един завет.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: