Кап. Даню Дочев Петков – първенецът на 55-ти „Тракийски“ випуск

Публикуваме биографията на Даню Петков, предоставена от внук му Михаил Петков, член на клуб. Един завет. Данните в биографията са потвърдени от богат семеен архив на семейството и съвестно изследване на потомъка на офицера в архивите. Скоро ще публикуваме отделна статия за 55-ти випуск на ВНВУ, изцяло по материали от албума, предоставен от Михаил Петков.
DDPetkov-remastered

Даню Петков е роден на 8 август 1912 год. в с.Сотево (Симеоново, дн. Славяни), Ловешка околия. Завършва средно образование в Държавно педагогическо училище „Цар Борис III“ (Ловеч) (1932 год.). Кандидаства и е приет във Военното  на Негово Величество училище с 55-ти „Тракийски” випуск. Завършва през 1936 год. като първенец на випуска.

Даню има трима братя. Петко Петков е дългогодишен начален учител и основател на училището и читалището в родното им село. Денчо е ветеринарен фелдшер, а най-малкият му брат – Цочо Петков, също офицер и известен български геолог. Завършил е 60-ти випуск на ВНВУ и парашутен курс в Германия, град Брауншвайг. Един от 10-те офицери, основатели на парашутно-десантните войски в България. Роден е на 06.11.1919 година и умира на 19.10.2009 година в гр. София.

Най-добрият приятел на Даньо е капитан Спас Иванов Цанов /Спас Лъва/ , роден на 17.03.1916 год. в с. Кирилово /носело името на принц Кирил, сегашно Градина/ Завършил през 1938 год. 57-и „Средногорски” випуск на ВНВУ. Умира на 30.03.2004 год. в гр. София

Роднина на Даньо Петков по майчина линия е летецът Петко Попганчев .

Други близки приятелски семейства на Петкови са полковник Венелин Караиванов, полковник Стефан Вълков,  както и летецът Павел Павлов, който при защитата на София е свален със самолета си, но оцелява с тежки наранявания.

Даню Петков сътрудничи активно на вестници в Свищов и Ловеч. Неговите статии и днес пазят актуалността и непримиримостта на гражданското му поведение и родолюбие, свързани с проблемите на България и Македония.

С почит към далечната и близка съдба на народа, с благодарност към освободителите. Владее френски език. Служи и е пример с високия си морал, интелигентност, с добротата си и готовността да помогне.

Военни назначения 1936-1945 г.

След завършване на ВНВУ е назначен в 2-и пехотен искърски полк. Служи на турската граница в гр. Елхово като подпоручик, след което е преместен в Свищов и Ловеч към Тридесет и четвърти пехотен троянски полк като взводен командир.

През 1941 година заминава в състава на полка си в Македония, в градовете Битола, Ресен, Охрид, Струмица и други. Като капитан е бил военен комендант на граничния район около Манастира „Свети Наум.” до Охридското езеро.

При завръщането на Петдесет и пети пехотен Охридски полк от Македония полкът и ротата от двеста и седемдесет души, която командва, воюва и попада в плен на немски части на СС дивизия „Принц Ойген”, а по-късно и с югославски партизани, от които той успява да освободи ротата си без жертви, успешно завръщайки се в Родината.

55 „Тракийски“ випуск на ВНВУ, 1936г.

През декември 1940 год. поручик Петков, се жени за Мара Михайлова Стоицева, дъщеря на известния съдия и интелектуалец Михаил Стоицев, кавалер на Ордена За храброст от Първата световна война, кмет на с. Микре, с. Александрово и гр. Угърчин, както и градски съдия в Ловеч – починал внезапно през 1936 г.

Даню и Мара Петкови имат двама сина.

арх. Михаил Д. Петков, роден 25 май 1943 год. в град Охрид, Македония

инж. Пламен Д. Петков, роден на 13 юли 1945 год. в гр. Ловеч, България

След завръщането в България през лятото на 1945 год. Дяню Петков успешно кандидатства и е приет под номер 28-и като редовен слушател за подготовка на висши офицери към Генерал-щабната академия.  След 1989 година при последвалата реабилитация и повишение в чин остава единствения непроизведен офицер. Остава капитан.

През 1946 година е уволнен с регентска заповед и изселен със семейството си в гр. Ловеч. Безработен. Разрешава му се само тежък физически труд като хамалин и превоз на дървени трупи в Троянския и Тетевенския Балкан. През 1948 година е арестуван с обвинение за връзки със Земеделския съюз на Никола Петков и военните организации „Неутрален офицер” и „Цар Крум”. Без съдебен процес е изпратен в трудово-възпитателен, концентрационен лагер Ножарово, Тутраканско, а след това в Белене, без право на свиждане първата година и редица други ограничения. След освобождаването започва работа към ел. подстанция до с. Хлевене, Ловешко.

От 1954 до 1972 година работи като каменар на кариерата „Слънчев Бряг” – концентрационният лагер край Ловеч, без право на избор. Работи като чука камъни при нечовешки условия. Продължава работа след пенсионирането си към Окръжно пътно управление Ловеч, за да бъде в помощ на синовете си. След 1989 година при последвалата реабилитация и повишение в чин остава единствения непроизведен офицер в по-високо звание. Отказва компенсация за годините прекарани в концентрационните лагери Белене и Ножарово.

Награждаван с военен Орден „За храброст“ IV-та степен 2-ри клас, Орден „Св. Александър“ V -та степен с мечове между рамената, Орден „За военна заслуга“ V-та степен без корона, Орден „За заслуга“, „За отлична военна служба“, както и редица други почетни знаци и отличия.

Умира в гр. София на 31 юли 1996 год., петдесет години след издаване на регентска заповед за уволнение номер 70 от 31.07.1946 год.

Един коментар to “Кап. Даню Дочев Петков – първенецът на 55-ти „Тракийски“ випуск”

  1. Голям българин! Да са живи и здрави потомците му!…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: