Героите моряци

В дните, когато повечето от нас се любуват на морския бряг, решихме да разкажем за героите моряци през Балканската война – публикуваме една статия от зам.председателя на съюза, отпечатана преди години във в-к Анти.

Кап. Атанас Илев (64 в.)

В корабните журнали малко е записано за тях, малко са и историческите извори. Живата памет обаче е разказвала по кораби и на брега за подвизите на българските моряци. Отправяйки поглед към бъдещето, трябва да се опираме и гордеем с миналото и да съхраним героите в сърцата си. Навеки!


Когато през 1912 г. нашите войски се насочиха на юг, за да осъществят националните интереси, Черноморският флот разполагаше с шест 97-тонни торпедоносеца, кръстени със звучните имена: “Летящи”, “Шумни”, “Строги”, “Смели”, “Дръзки” и “Храбри”, учебния крайцер “Надежда”, имаше три плаващи торпедни батареи и 240 френски котвени мини “Соте-Арле”. Противникът ни превъзхождаше стократно и за първи път черноморският бряг създаваше тревоги, криеше неизвестни. Именно Балканската война подсказваше необходимостта от модерен и силен флот. Върховното командване отчете незаслуженото му пренебрегване, но пропиляното време трудно се наваксва. За щастие имахме достойни морски офицери, които въпреки рехавата наличност на съвременни плавателни съдове, успяха да подготвят боеспособни екипажи, закърмени с отколешния победен дух, създал безсмъртни епопеи.
Първият успех на моряците ни е в радиоразузнаването. На 2.10.1912 г., три дни преди обявяването на войната, румънският кораб “Принцеса Ана”, предвождан от наш миноносец през минния проход, акостира във Варна, за да превози до Цариград турски граждани. Радиотелеграфистите на “Надежда”, ръководени от капитан-лейтенант Неделчо Недев, изненадващо засичат кодирано съобщение до турското командване, излъчено от борда на “Принцеса Ана”, с координатите на минните заграждения. Оказва се, че този шпионски акт е извършен от двама турски разузнавачи, пътували с румънския кораб. Те са задържани, но за да се запазят добросъседските отношения с Румъния, на “Принцеса Ана” се разрешава да отплава. На следващия ден се променят и разстановките на минните полета.
На 7.10.1912 г. турските крайцери “Меджидие” и “Хамидие” обстрелват Каварна, разрушават митницата и без да бъдат обезпокоявани, се оттеглят. Командването на флота, базирано във Варна, бързо преосмисля обстановката и решава да действа в открито море. За командир на подвижната охрана е назначен капитан II ранг Димитър Добрев, опитен морски специалист с голям боен опит. Като български моряк-доброволец, включен в екипажа на крайцера “Дмитрий Донски” от Втора тихоокеанска руска ескадра, той е участвал в морската битка през 1905 г. при Цушима между флотите на Русия и Япония.
На 7.11.1912 г. от Букурещ се получава секретно донесение, че египетските кораби “Ак-Денис” и “Кара-Денис”, натоварени с 80 оръдия и боеприпаси, предназначени за подсилване турската отбрана на Чаталджа, отплават от Кюстенджа, охранявани от броненосеца “Хайредин Барбароса”, крайцера “Хамидие” и контра-миноносците “Яр-Хисар” и “Берж-Сатфет”. Капитан II ранг Димитър Добрев незабавно свиква командирите на “Летящи”, “Смели”, “Строги” и “Дръзки” и заповядва още тази нощ конвоят да се пресрещне и атакува. С малките като орехови черупки торпедоносци българските моряци не се колебаят да излязат срещу турските стоманени исполини, подобно нашите четници и въстаници, които с кремъклийки и един черешов топ, готови за саможертва, тръгнаха срещу османската империя.
В 22,25 часа, в килватерен строй и без светлини, отрядът се изнизва през северния минен проход, курс – североизток. Малко след полунощ на безлунната утрин на 8 ноември наблюдателят на водещия торпедоносец забелязва на около 2 мили силуета на военен кораб и веднага докладва. Оказва се, че това е крайцерът “Хамидие”. Веднага капитан II ранг Димитър Добрев разпорежда: “Торпедна атака!” Челният “Летящи”, обезпокоен да не изпусне крайцера, избързва с торпедния изстрел, но не го улучва. Това е и моментът на откриване на отряда и от турския кораб затрещяват десетки оръдия. Морето закипява, но без да обръщат внимание на убийствения огън, последователно “Смели” и “Строги” атакуват – също неуспешно. Идва ред на последния “Дръзки”. Той пресича курса на врага, оставя го от десния борд и при успоредни галсове и дистанция около 100 метра – торпеден залп, адски взрив и успех. Мощното “ура” на екипажа заглушава артилерийската канонада. Гордият “Хамидие” клюмва, на носовата част зейва пробойна, убити са 8 моряци, 32-ма са ранени.

Взет на буксир, с кърмата напред, крайцерът е довлечен до Цариград. Светът е изненадан, чуждите специалисти не са очаквали такава изразителна победа на българските моряци.
Командирът на “Дръзки” мичман I ранг Георги Купов и торпедният офицер мичман I ранг Кирил Минков донесоха първия и със стратегическа значимост успех на военния ни флот. Без нито една жертва, само с незначителна дупка на димохода, видна и днес на “Дръзки”, застанал кротко на брега край Варна като исторически експонат. Командващият Трета армия генерал Радко Димитриев изпраща благодарствена телеграма до морските герои и лично до капитан II ранг Димитър Добрев. Морското поражение над “Хамидие” действа съкрушително на турското командване. То се принуждава да отдалечи транспортните конвои от нашите брегове. Това поражение ускорява подписването на първото споразумение за примирие в село Плая на 23.11.1912 г.


Екипажът на Дръзки на борда на своя кораб-герой

Плод на безпределна обич към родината е подвигът на капитан-лейтенант Евстати Винаров. Енергичен и добре подготвен морски офицер, изготвил през 1905 г. чертежните планове на първата българска мина. Командването на флота познава неговите качества и го назначава за началник на морските служби на Бяло море и на Мраморно море. Внася ред в пограничните служби и с моторници и ветроходи снабдява с хитри ходове крайбрежните поделения с храни и муниции. Безсилен е обаче срещу турския броненосец “Тургут-рейс”, застанал на котва на около 4 мили от брега на Мраморно море, срещу десния фланг на нашата армия, укрепена на Чаталджа. Ден и нощ с канонаден огън той разравя войнишките землянки и окопи. Командирът на Втора армия генерал Стилиян Ковачев разставя на брегови позиции една планинска батарея, но изстреляните снаряди цопват пред броненосеца, даже не го обливат с пръски. На капитан-лейтенант Евстати Винаров хрумва смелата идея да торпилира досадника. Давид излиза срещу Голиат! От командването изисква само една-единствена помощ и нищо повече – да му се доставят две 380-мм торпеда. Молбата му се изпълнява и на 9.03.1913 г. те пристигат в Шаркьой – малко пристанище на Мраморно море. Междувременно в беломорското пристанище Карачели той е преоборудвал една моторница в импровизиран торпедоносец. “Дарданелите”се контролираха от турците и прехвърлянето на примитивния боен кораб в Шаркьой се осъществява по суша. Теглена от волска кола, моторница и моряци без море, шляпат в кал, вместо вълни-възвишения. Полагат се неимоверни усилия и на 13.03 1913 г., когато пада и Одрин, торпедоносецът е вече в определената база на атака – Шаркьой. Извършен е величествен подвиг, но българското племе е готово на чудеса, за да защити свещените земи на дедите ни. Торпилирането на “Тургут-рейс” се планира на 15.03.1913 г. около полунощ. Горивото на моторницата обаче закъснява и то се осуетява. Както се казва, на война като на война. На следващия ден времето се влошава, броненосецът сменя котвената си стоянка и атаката отново се отлага. За да се изпреварят нови изненади и капризи на времето, взима се решение тя да се осъществи незабавно след подобряването на метеорологичната обстановка. Бурята затихва едва в края на март и върховният момент настъпва. В ранните часове на 1.04.1913 г. врагът трябва да се накаже. Сигурен в успеха си, капитан-лейтенант Евстати Винаров си представяше как торпедата покосяват нахалния “Тургут-рейс” и той бързо се пречупва, оръдията му заглъхват и потъва във водната паст. Правят се последни оглеждания на пусковите механизми. Настъпва виолетовият здрач и когато той се предава на звездната нощ, моряците изкачат на палубата на торпедоносеца в очакване на командата: “Снемаме от вързала”, следва: “Пълен напред”, доближаване до броненосеца, залп – и победа. Съдбата обаче поднася нова, последна изненада. Телеграфът изненадващо иззвънява и ниже съобщението: “От 1 април т.г. военните действия между България и Турция се прекратяват…” Примитивният торпедоносец, останал и без име, не отплава, не провежда победния залп. Капитан-лейтенант Евстати Винаров измънква “жалко” и като дисциплиниран български морски офицер изпълнява заповедта. Все пак беше щастлив. Беше дошъл мирът… Една волна чайка се стрелва към него, крясва и за първи път той проследява дирята й към вечно бягащия хоризонт.

Advertisements

2 коментара to “Героите моряци”

  1. Белия капитан Says:

    На 13 юни 1913 г. под командването на капитан-лейтенант Евстати Винаров отряд български военни моряци поставя минни заграждения пред беломорските пристанища Кавала и Порто Лагос. Те възпрепятстват гръцкия флот в Междусъюзническата война да води наблюдение и да обстрелва крайбрежието. Минните заграждения намаляват значително и опасността от стоварване на противников десант в тила на българската армия, действаща в Източна Тракия.

  2. Капитан Лейтенат Кирил Минков е мой роднина 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: