Спомен на капитан А.Андреев, участвал в защитата на границата ни срещу гръцката агресия през 1925 г.

Публикуваме спомени на полк. Андрей Андреев ( 1896-1964 ) за т.нар. „Петрички инцидент“ от 1925г, в който авторът е непосредствен участник. Материалът е предоставен от неговия син Иван Андреев – член на  нашия Съюз.  Спомените на полк. Андреев бяха издадени в книга „Моят живот и моята съдба„,

 * * *

Със своите черни и размирни за страната ни дни 1925 година подхрани апетитите на нашите гръцки съседи. Те бяха готови за интервенция. Сръбският крал Александър мечтаеше да прибави още един бисер на царската си корона. Мина Перник беше сладък залък за царската му уста. От друга страна гърците, които бяха яли страшен пердах в Мала Азия от Кемал паша, търсеха отдушник за насъбралото се голямо недоволство сред народа срещу управляващата клика и за да отвлекат вниманието на масите от вътрешните разправии, предприеха поход срещу България.
 Техният диктатор Пангалос решил да направи военна „разходка” към българските покрайнини и да си спечели евтина слава. Претекстът му да нахлуе с войска и бойна техника на наша територия бе едно българско гранично куче. На един наш граничен пост, някъде на Беласица срещу с. Горни Порой, имало едно зло куче, което не позволявало на гръцките патрули да наближават граничната бразда. На заставата срещу нас  гръцкият капитан постоянно се заканвал, че ще убие кучето. Нашите войници му отговаряли пък, че те ще убият него. Един ден той застрелял кучето, а един наш войник му теглил куршума и за да има оправдание завлякъл трупа му на наша територия. Гръцките граничари открили огън и се завързало истинско сражение. Фуражката на капитана обаче останала на гръцка територия и това щяло да разкрие нашата вина. Ето тази кучешка история Пангалос използва, за да нахлуе на българска територия.
 Нашето правителство взима бързи мерки и отнася въпроса до Обществото на народите в Женева. На 22 октомври 1925 г. в същия ден секретарят и председателят на ОН предприемат бързи мерки като задължават България и Гърция да прекратят огъня, а Гърция да изтегли войските си от българска територия. Българското правителство сезира също и военното аташе Лимперони и др. На първото си заседание ОН решава да  свика тричленна комисия, която да разследва причините и последствията.
 Този ден беше бойният празник на 4-ти артилерийски полк. Командирът на полка спешно ме извика и ми съобщи заповедта на Генералния щаб на Министерството на войната. Заповядват капитан Андреев с първа батарея още същата вечер да замина за гара Св. Врач. Подробна заповед ще получа там. Назначен съм да организирам отбраната и че ще  бъда вероятно парламентьор при преговорите между Гърция и България с наблюдатели от ОН.
 Вестта се разнесе между празнуващите гости и много запасни офицери пожелаха да дойдат доброволци, за да прогонят навлезлите в наша територия гърци. Такъв беше случаят със запасния полковник С.П.Стоянович, артилерист, който искаше да го приема в батареята ми като обикновен войник. Отказах му, защото беше крайно неудобно като мой бивш командир на артилерийското отделение. (Полковник С.П.Стоянович е участвал в Балканската и Първата св. Война, в която той е един от творците на Тутраканската епопея, а от 1919 г. е командир на 4-ти артилерийски полк). Заведох го при полковник Христо Луков, командир на артилерийското отделение. Той му разрешил. Аз го представих следобед на моята батарея. В 19 часа батареята започна да се изтегля към изходната врата на казармения район. До вратата стоеше запасният полковник Стоянович в бойни дрехи, без пагони и шинел. Той застана  мирно и ми съобщи, че ще бъде мой помощник. Към моята батарея взех един от доброволците на име П.Димитров, който владее немски, френски и гръцки и ще бъде мой ординарец и преводач. Поставихме голям бял флаг на колата на полковника и потеглихме към Кулата и Демир Хисар. За границата с нас потеглиха и чужди журналисти, за да наблюдават как ще се развият действията.
 На 20ти октомври гръцките войски бяха навлезли по фронт от 45 км и нанесли много щети с артилерия и тежки картечници по селата близо до границата.
 На 23ти сутринта пристигнахме в Св.Врач. Дежурен офицер ни посрещна и ми съобщи, че командир на 7-ми пехотен полк полковник Банковки ме очаква. Бързо се явих в щаба и се представих: „капитан Андреев, командир на І-ва батарея на 4-ти артилерийски полк е на Ваше разположение”. Банковски цитира заповедта на Военния министър да се оказва сериозна съпротива на гръцките войски и да ги прогонваме от българската територия. „Ще поддържаме тясна връзка”.
 Още същата вечер заехме позиция северно от с. Марикостино. Докато гърците стреляха през деня, ние ги обстрелвахме нощем когато чужденците се прибираха да нощуват в Св.Врач. Македонски чети тършуваха главно през нощта и разпитваха заловените от тях гръцки войници. Стоянович казваше: „Отплащаме се за злините, които Василий Българоубиец ни беше сторил”.
 Все пак беше елиминирано най-важното доказателство – фуражката на капитана. Наши гранични селяни минали тайно на гръцка територия и кой знае откъде домъкнаха една капитанска фуражка.
 Една сутрин бях извикан  в щаба на граничния ни сектор в Св.Врач, където полк. Пенчо Златев (същият е участвал в Балканската война, Първата световна война, а по-късно е бил Инспектор на конницата и Министър на войната през 1934 г.) ми потвърди, че ще бъда парламентьор. Трябваше да занеса един пакет и да го предам на полк. Делтел – френско военно аташе в Атина. На другия ден пристигнах на моста при Кулата. Вързаха очите ми и на войника преводач и преминахме на гръцка територия в заставата им. Посрещна ни гръцки офицер и ме покани да вляза вътре. Отвързаха ми очите и трябваше да чакам, докато влязат във връзка със своя началник в Демир Хисар. Навън непрекъснато сновяха камиони. През прозореца видях планина от бодлива тел. Значи нашият нападател не беше много сигурен в своите войници и за всеки случай докарал тел за създаване на препятствия.
 Тази авантюра на Пангалос излезе скъпа на гръцката държава. Много гръцки войници бяха убити. Освен това Гърция е била принудена да заплати 40 милиона лева обезщетение на България за щетите и пострадалото население, от които 20 милиона в срок от 3 месеца. Това е следствие, че България е била за мирно уреждане на конфликта и бързо подаване на вербални ноти до ОН, чиято намеса е предотвратила нова война на Балканите. Този случай повдигна авторитета на България пред ОН.
 Когато посетих Ньой през април 1925 г., където България беше  жестоко наказана, че е минала на страната на Централните сили, си помислих, че ние три години ги принуждаваме да напъват последни сили, за да ни повалят. С болка си спомням за тази ситуация, да спрем нашето настъпление само заради роднинството на гръцкия крал Константин с германския император Вилхелм. Едва ли гръцкият крал щеше да остане на престола си, ако бяхме продължили да преследваме англичаните, французите и гърците до Солун.

Advertisements

2 коментара to “Спомен на капитан А.Андреев, участвал в защитата на границата ни срещу гръцката агресия през 1925 г.”

  1. гърците и италианците са най-калпавите войници в европа, ако не ив света!!!

  2. Ангел Николов Says:

    Мисля, че капитан Андреев греши относно повода за инцидента. Гръцкия войник е убит на българска територия след като се е опитал да убие български граничар. В инцидента не е участвало никакво куче.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: