Обучение по бой със сабя от кон и фехтовка в Българската войска

 „Да възродим атавистичния дух на конен народ, разчитащ   на най – обикновеното и ефикасно оръжие-сабята.
Народ, който отдавна е изгорил в огъня на битките
всички  книжни понятия за войната и помни само  катехизиса, изписан на острието на сабите ………“

/Ген.Иван Колев- Командир на Конната дивизия, Добруджа, 1917г. /


 Представяме на вниманието на читателите новия проект на „Един завет“, посветен на подготовката на българското офицерство по езда, бой със сабя и фехтовка. В тази рубрика ще публикуваме поредица материали по темата, в това число и специалното ръковоство за фехтовка на Военното на Н.В. училище. На следващ етап идеята може да прерасне в създаване на клуб по фехтовка към „Един завет“, който да изучава не спортно-състезателната дисциплина, а историческата традиция, преподавана във ВНВУ. Водещ на темата и автор на този обзорен материал е кап. Милен Петров – действащ офицер от БА и член – учредител на Клуб „Един завет“, експерт по бойни изкуства, със специални интереси в областта на военната история, хладните оръжия и униформите. Илюстрациите към статията са негови.

Думите  на великият генерал и последен боен водител на българската  конница, са  словесно везмо за  душата на българския войн. Възторжено, като в стара юнашка песен  с неподправения патос и възрожденския дух на една отминала епоха , те  възпяват хилядолетната съкровена  връзка на българина с коня – побратим и сабята – мила сестрица. 
 Дошли по тези земи като едни от първите изкусни владетели на това страшно оръжие , българите  са и последните, които го използват в огъня на истински кавалерийски битки . 
 С възстановяването на българска  държавност след Руско-Турската  Освободителна война 1877-1878г, постепенно се възраждат и старите войнски традиции на българите. По това време сабята все още шества по бойните полета на Европа. Тя е  неотменен символ на офицерството във всички армии, а в кавалерията и оръжие , чийто атакуваща бойна мощ неизменно носи със себе си венеца на победата. Със заповед №1  от 8юли  1878г. на императорския комисар по военното управление в България , е поставено началото по сформиране и на  Българската  Земска войска. С утвърждаването в края на  1879 г. на ,,Привременно положение за Българската войска” се установявят и основните принципи за по-нататъшното  развитие на въоръжените сили на младото тогава княжество България. Сформира се и квалерията (първоначално в състав от шест конни сотни) , която първоначално е снаряжена по образец  на руските казашки части. Това води до характерни особености в  облеклото на конниците (широк  казашки панталон и високи ботуши без шпори), конската амуниция (високо  казашко седло), снаряжението ( казашка шашка на презраменен портупей , нагайка) и  обучението на кавалерията1. 
      При обучението се използвали строевите устави за казашката служба, а също и съответните наставления за езда,  работа със шашка от коня и фехтовка2 . В спомените на  И . А. Русев от 14 випуск (1889-1892г) на Военното училище се  споменава:  ,,Руския език изучавахме практически..Всички устави-руските устави. Командите-руските; когато бяхме в средния клас, 1891г., командите станаха български. ……. „ (из спомените на  И . А. Русев от 14 випуск 1889-1892г)3

Обучението със сабя(шашка)  започвало от работата на земя, като  изпитано средство за правилно овладяване на оръжието, развитие на гъвкавост и сила на ръката и изработване на правилна преценка за разстоянието и бойната ситуация. Получили първоначални познания кавалеристите преминавали към  обучението по изпълнение на хватки и действие със сабята от коня. Всички конници били обучавани до степента да водят  свободен бой пеша, да секат и мушкат от коня и атакуват поредично в състава на конните ескадрони. Най -добрите ездачи и бойци се усъвършенствали във воденето на свободен бой и от коня.
      За бой със сабя освен кавалеристите се обучавали офицерите и  долните чинове от другите родове войски с цел да се развие у тях ловкост и находчивост необходими в сраженията.

      През 1884 г в Българската войска е извършена реорганизация и се преминава от дружинна на полкова организация . Формираните до тогава 4 конни полка са обединени в кавалерийска дивизия , а към пехотните полкове са придадени отделни конни сотни. С възкачването на престола на новия български княз Фердинанд  Сакс-Кобург  Готски през 1887г. , сформирането и обучението на кавалерията по подобие на казашките части постепенно е заменено с това на редовната кавалерия.
      В българската конница обучението със сабя на младите войници започвало в началото на втория период на единичното обучение, а  сабята  се давала след като са добили до известна степен увереност  при стоежа на едно място, обръщанията и движенията. 
      При обучението се използвало щатното оръжие , а при отработване на сеченето, с цел съхранение на  щатните саби се използвали бракувани такива. Използвали се както старите руски шашки и кавалерийски саби така и нови образци европейско хладно оръжие, които постепенно заменят руското такова . Това са образците участвали във всички войни за национално обединение и използвани в хода на битките  както от редовия състав така и от българското офицерство: сабя гвардейска войнишка обр.1903 (1924/1936) кавалерийска обр. 1908,,Напред”; кавалерийска немска ,,Ерзац”;  палаш кавалерийски войнишки обр.1889 ,,Орел”(Лъв); кавалерийска обр. 1925,,Лъв”, подофицерска обр.1927 4. 
     
      Обучението за бой със сабя от кон в началото се провеждало пеша, после на дървен кон и накрая започвали уроците с оръжието от гърба на строевите коне. В строевите устави и инструкции за подготовка на конницата 5, обучението на бойците е описано най-кратко така:
,,Обучението за бой със сабя от кон в началото се провежда пеша, после на дървен  кон и накрая започват уроците с оръжието на коня.
Обучението със сабята в пеши строй служи за подготовка при обучението от коня и за заучаване на използваните някога във войската начини за отдаване  на чест в пеши строй при срещане на началници или прегледи и паради.
Целта на обучението със сабята на кон е да подготви конниците до
съвършенство в ловкост и умело владеене и действие със сабята. Обучението започва след като конниците усвоят пеша всички упражнения с оръжието и свикнат с управлението на коня с една ръка. Обучението се поделя на: Държане и носене на сабята; Хватки със сабята;Действие със сабята”.


      Обучението със сабята включвало още бойни упражнения изразяващи се в свободен бой,  двубои , преследване, атакуване на пехота, кавалерийски бой  в сгъстен  и разсипан строй и др.
      В спомените на  И . А. Русев от 14 випуск се описва и обучението за кавалеристи  на бъдещите млади офицери , което започвало през втората година (средния клас )от престоя им в училището:  ,,Занятията за нас се почнаха веднага, разбира се, преди всичко с езда. Нашето добросъвестно старание помагаше по-скоро да ни научи да яздим. След тринеделно единично обучение на езда се разотидохме по ескадроните и влязохме в строя. Минахме хватките със сабята на кон и пеш, и сечене на чучелите; яздехме по разнообразна местност.  Разузнавателната и охранителната служба минахме. Когато се почнаха ескадронните учения, дадоха ни да командваме в строя взводове. Аз яздех хубав, висок сиво-бял кон, който сам чистех и седлаех. Беше ми много драго да нося тежката кавалерийска сабя и да се уча с нея да сеча при всички алюри. Кавалерийската служба развива нападателен дух и устрем към победа……”
      Освен обучението насочено към използването на хладното оръжие на бойното поле, във Военното училище  се изучавала и добилата популярност през 19 век  модерна фехтовка  със сабя.  
     
       Обучение по фехтовка в Българската войска съществувало от  първите години на нейното създаване. Още през 1884г., със заповед № 108, за офицерите е въведена и специална униформа   състояща се от тъмносиня куртка за езда и фехтовка , сиво сив кавалерийски панталон (който се изработва и от кожа), сиви ръкавици и ботуши6.
      Това обучение , обаче първоначално се провеждало по руските военни ръководства  в които е направен опит да се пригоди техниката на модерната фехтовка към непривичната за тази цел тежка щатна шашка или кавалерийска сабя.


         Постепенно в обучението по фехтовка навлизат  и новите модерни европейски традиции. Налага се използването на лека учебна сабя със затъпено острие и връх, и пружиниращ гъвкав клин ( фр.eспадрон)7 , а като офицерски  саби се въвеждат образци , които са класически пример за La Sciabola da Terreno-сабя за земя или дуелна сабя, сабя за бой от земя. Този тип саби се появяват в края на XIX в. , когато честолюбивото и енергично военно съсловие често изразходва енергията си в дуели до смърт или първа кръв .  Дуелните кодекси8 изискват  равни условия за провеждане на дуела , което довежда до появата на тези специални облекчени саби с по-тясно и тънко острие , понякога дори изправени, предназначени първоначално за носене извън строя, а също за офицерите от артилерията, инфантерията и т.н. 
      В Българската войска такива са образците: сабя флигел-адютантска  обр 1883г; нов вариант  на шашка обр1884 с вензела на Фердинанд, а по-късно  и на  княгиня Елеонора;  сабя обр. 1905г; генералска обр. 1905; гвардейска офицерска обр.1909; артелерийска офицерска обр 1909; офицерска 1927г(1944)9. Те  отговарят напълно на критериите  за  фехтовално оръжие  и отразяват последния етап от развитието на сабята , като инструмент обслужващ европейското фехтовално изкуство.   
       Във Военното училище фехтовката става учебна дисциплина изучавана в горния клас , през последната трета година от обучението на юнкерите.  Отново в спомените на юнкер И . А. Русев от 14 випуск намираме:


      ,, За пръв път в Училището се въведе обучение по фехтовка с рапири и със саби. Един белгиец бе извикан за учител. За обучение във фехтовка бяхме назначени ограничено число юнкери. Учехме се да владеем рапирата и сабята с голямо увлечение и имахме добър успех. Фехтовката е най-добрият, най-полезният спорт. Независимо от това, че се изучава владеенето на носимото оръжие, то във фехтовката взема участие целият организъм-крака, ръце, тяло, глава, очи; развива се до крайния предел вниманието и съобразителността. Телесната сила, пъргавина и умът се сплитат в едно.10
      Обучението било основано на  водещите тогава френска и италианска фехтовални школи , а също и на съществуващия своеобразен европейски микс наложен в Германия, Полша и Унгария, залегнал по-късно в създаването на класическа спортна фехтовка със сабя. 
      В Русия модерната фехтовка също бързо набира скорост. От  1880г. нататък  в С. Петербург  и Москва се отпечатват множество ръководства за фехтовка със сабя, еспадрон и шпага написани от френски, италиански и руски фехтовачи (  Г. Бленджини , Сивербрик, А.Глебович,  Л. Барбазети,  Александър Люгар, В. Олсуфьев и др.)- преподаватели в Александровското военно училище, Императорския Московски университет , Офицерската  кавалерийска школа на Конния  -Гренадирски полк и т.н. 
      През 1894г. и в България се появява първото преведено от руски ръководство за фехтовка с еспадрони, наречено ,, Ръководство за фехтование  съ еспадрони”.  В него се казва:
      ,,Известно е че фехтоването съставя един от важните отдели на военното изкуство. За това всякой , който е въоръжен с шашка, необходимо е да изучи добре фехтовалното изкуство. Фехтоването има за цел да сближи човека с оръжието му. То го научава да предвижда мигновенно всяко движение на противника, да парира ударите на последния, да го предизвиква на промахи и да му нанася удари. То създава изкусни борци, придава им увереност в силите и с това повдига нравствения им дух. Не ще съмнение, че в единичния бой победител ще бъде винаги онзи, който по-добре владее своето оръжие. С настоящото Ръководство се дават необходимите сведения за изучаване фехтовалното изкуство. Ръководството е подразделено на шест отдела, от който първите три са с обяснения за изпълнение нужното по съответстващата команда, четвърти и пети отдели са съединение на първите три, а последните три отдела-дават възможност на обучаващия да комбинира командите според необходимостта, знанието и физическото развитие на обучаемия. Пловдив,1893г.„11  
       Фехтовалното изкуство  преподавано  първоначално  само на най-изявените възпитаници-юнкери във  Военното на Негово величество училище,  става неотменна част от учебната програма , както става ясно от  ,,Възпоминателен сборник, 32 випуск на Военното на Н.В.Училище” :  ,,В портупей-юнкерския клас се изучава фехтовка по 2 часа седмично. Изучава се също музика, рисуване, градинарство и др. Освен традиционната програма, юнкерите артилеристи и пионери изучават пълен курс висша математика. Всички юнкери изучават френски или немски език.12”
      Освен като средство за решаване на спорове и подготовка на войните, фехтовката със сабя бързо се налага и като популярна спортна дисциплина . За пръв път за българската фехтовка  в международен мащаб е отбелязано  във френският вестник „Фигаро“ където се споменава за български спортисти на първите олимпийските игри в Атина през 1886г. Сред тях е и  белгиецът , от  спомените на юнкер И.А.Русев –  Сирил Вербюж,  главен професор по фехтовка във Военното на Негово Величество училище, член-кореспондент на Парижката фехтовална академия. Според „Фигаро“ Вербюж участва за България на първите олимпийски игри и за Белгия на вторите – в Париж 1900г. 
     
      
       По- късно, като преподавател във ВНВУ идва и руския полковник Владимир Андреев бележит фехтовач за своето време, бивш началник на Варшавската военна фехтовална и гимнастическа школа и преподавател по италианска фехтовка във Военното на Негово Величество  училище.  Основоположник на преподаваната от него италианска  школа за фехтовка е Джузепе Радаели, майстор по фехтовката от Милано, Директор на Военната Школа за Фехтовка  в Милано . Той е учител на водещите фехтовчици на Италия: Салватор Пекораро; Карло Песина; Луиджи Барбазети. Други знаменити  фехтовачи  от това време са Луиджи Зангери  и неговия ученик Виторио Ламбертини . След смъртта на Радаели Военното министерство на Италия закрива школата му в Милано и открива нова в Рим, за чийто ръководител е поставен Масаниело Паризе. В нея преподават и учениците на Радаели.
      Полковник Андреев е ученик на двама от тях-Салватор Пекораро и Карло Песина – директори на  Римската учителска школа  Scuola Magistale Militare di Scherma и  написва  едно от първите български ръководства по фехтовка със саби, наречено „ Кратко ръководство по фехтовката съ сабли (еспадрони) по италианската школа „13. То започва с думите:  ,, Дълбока признателност изказвам на моя ученик поручик Д.Н.Бербенко за превода на това ръководство  на български език. Нека неговия труд послужи за полза на родната  му армия.  Авторът (т.е. полк. Вл.Андреев)” 
      В това ръководство се разясняват както причините за създаването му , така  и основните принципи на преподаваната италианска школа:  ,,През време на преподаването  на фехтовка на офицерите и юнкерите от Военното на Н. В. Училище, чувах да се казва желанието щото да се издаде едно ръководство по фехтовка по италианската школа.Заех се с този труд да съставя исканото ръководство. Тук аз приемам само основните(идеални) положения на нормална дистанция на двете страни. Имайки постоянна практика от 1898г., следейки този чисто военен спорт по чуждестранни източници, аз получих усъвършенствана подготовка в 1910г. в Scuola Magistale Militare di Scherma от  знаменитите майстори – учители по фехтовка – Pecoraro  и  Pessina – директори на тази  Римска учителска школа  ……….Както всеки труд и всяка работа си имат свои основи, така и фехтовката има своя специална основа. По тази основа се различават фехтовалните школи една от друга.Основата на предлагаемата италианска школа за фехтовка със саби се състои в изработването на такова движение на ръката, при което китката, през цялото време на удара и отбива , трябва да съставлява едно цяло с лакетната кост. Всички движения се правят от лакътя, който през време на работа трябва да бъде на височина на рамото и да съставлява продължение от линията съединяваща двете рамена. С всичко това и при правилното държане на сабята с пръстите на ръката, се постига вярност и сила на удара”.
     
      Обучението по фехтовка започвало без саби, за да се избегне излишното уморяване на ръката. В началото ученикът   се научавал да заема правилно бойната стойка (итал. En garde), след което се преминавало към  предвижването на краката. След усвояване на основните принципи, на ученика се давала сабя и той бивал запознаван с нейните основни части и начина по който тя се държи в ръката. Обучението със самата сабята започвало от изпълнението на мулинети (мелнично колело) или още упражнения на ръката по отработване на основните движения . Едновременно с изпълнението на  мулинети  се показвали и усвоявали основните позиции. Същинското изучаването на фехтовката било разделено на три отдела: Работа с нагръдник -взимане на урок; Инструкторски отдел -даване на урок;  Свободен бой.


       Ревностни почитатели на ездата и фехтовката офицерите участват не само в ежегодните войскови прегледи и състезания по езда и бой с оръжие , но и в нарочно организирани турнири по модерна фехтовка , провеждани във  ВНВУ.
         Под   ръководство на техния преподавател полковник Андреев, през 1926г е създаден  Българският фехтовален клуб  -БФК. Заражда се фехтовалния спорт у нас, изнасят се показни уроци, провеждат се демонстративни боеве и състезания . Три години по-късно БФК  е приет и за член на Международната федерация по фехтовка (FIE). Офицерите са първите, които представят фехтовката и на международната арена. Като фехтувачи те започват да участват в международни състезания, а Д. Василев и А. Лекарски са първите български сабльори, участници в олимпиада – IX-ти олимпийски игри в Амстердам през 1928 г.,където те стигат до осмина финал. Освен на олимпиадата в Амстердам , Асен Лекарски участва и във военния шампионат на Унгария (1929 г.), в Балканските игри в София (1931) и в Европейското първенство в Будапеща (1933). Лекарски е един от малцината български спортисти, които носят олимпийския факел по пътя му от Атина до Берлин през 1936 г. Недостигът  на средства води до самозакриването на БФК през 1940г.  с което завършва и първият опит за развитието на фехтовалния спорт у нас.
      Във годините след Втората световна война със промяната на обществения строй, като част от монархията и нейната символика са снети от въоръжение и хладните оръжия от времето на Третото Българско царство.  Въведени са нови образци хладно оръжие, но с разформироването на конницата като вид въоръжени сили, сабята запазва функциите си единствено на представително оръжие използвана във военните ритуали на представителната гвардейска част, наследник на Гвардейския на Н.В. конен дивизион. 
      Днес във войската  сабята продължава да бъде представителното оръжие на българските гвардейци и  символ на нашата войнска чест и слава.  Офицерите от Националната гвардейска част, утвърдена като представително  формирование на Българската армия  с гордост носят  гвардейска офицерска сабя обр.2003г , изработена по проект на художника Ал. Въчков , участвал и във възстановяване автентичния вид на гвардейските униформи.  За съжаление, обаче фехтовката със сабя  и ездата макар и развивани като модерни спортове, отдавна нямат място в редовете на Българската армия ,  дори и само като средство за физическото възпитание на войните. 
      За славата на нашата родина и за възкресяването на нейните славни войнски традиции мисля време е отново да отворим очите и сърцата си за това отдавна забравено на стената оръжие,  в чието ,,НАПРЕД”   е вкован бойния дух на нашия народ.
      И нека ,,С НАС Е БОГ”. 

Кап. Милен Петров, член на клуб „Един завет”

________

 Бележки:
1 Александър Въчков. Български военни униформи 1879-1945 , Военно издарелство, 2010г, стр. 13, 17,
  20 .
2Книжка для молодых солдат кавалерии и казаков. Сведения, знание которых обязательно для каждого рядового кавалерии и казака, на основании приказа по Военному Ведомству от 11 декабря 1880 г., за №335 . Составил Гвардии-Ротмистр Крестовский (СПб, 1887)
3 И. А. Русевъ Юнкерски спомени отъ Военното училище, 1889-1892 години, 14-и випуск., стр 16
4 Пламен Петров. Образци дълго хладно оръжие ……………, стр. 39, 73-75, 77-82, 87-88, 93-96.
5 Уставъ за строевата служба въ кавалерията, София 1904г;   Уставъ за строевата служба въ кавалерията (Конно учение), Част II- Единично, редично и взводно учение, София 1893;  Инструкция за обучение на кавалерията-Част I. Обучение по ездата и действие съ оръжието, София 1904г
6 Александър Въчков. Български военни униформи…………., стр. 77, 80
7 Пламен Петров. Образци дълго хладно оръжие …………….,стр. 64-66.
8  Маркиони и Цезар Енрикети. Правила на дуела и задачи на секундантите, Флоренция, 1863; 
  Жак  Николети. За гражданските и военни дуели поводи за тяхното премахване, Флоренция.
  1863;  Антонио Тулябуе . Дуелът, Милано, 1867 г; Ц. А. Бленджини. За дуелите и за главните
  условия, необходими за спазване, също и за задълженията на секунданти и свидетели, Падуа.
  1868;  Павел Фамбри. За дуелите, Венеция, 1869.
9 Пламен Петров. Образци дълго хладно оръжие ……………,стр. 37-38,  43-48, 55-59, 70-72, 76, 83-86.
10 И. А. Русевъ Юнкерски спомени …………, стр 38
11 Ръководство за фехтование  съ еспадрони – превелъ от руски Подполковник В.П.Делов , София, 
   Държавна печатница,1894.
12  https://edinzavet.wordpress.com/2010/04/02/vnvu-32vip1912/.  Възпоминателен сборник, 32 випуск на Военното на Н.В.Училище (1905 – 1912 –  1938г.)  ,  София 1938г, 
13 Владимир В. Андреев. Кратко ръководство по фехтовката съ сабли (еспадрони) по италианската школа, София , 1925

Advertisements

5 Коментари to “Обучение по бой със сабя от кон и фехтовка в Българската войска”

  1. Мартин Кичуков Says:

    Здравейте, желая да попитам чии са рисунките към статията, започнат е проект, който има нужда от точно този тип художник, който не само умее да рисува, но да усеща войската.

  2. поздравление за статията.винаги ми е било чудно какви умения със сабията са имали нашите военни.дано да се създаде въпросната школа.поздрави!!!

  3. Милен Петров Says:

    Благодаря за добрите отзиви относно статията ми. Рисунките към нея са мои и макар в тях да е вложен повече ентусиазъм отколкото умение се радвам, че Ви харесват. Благодаря още веднъж.

  4. Има ли книга за обуч. по езда за кавалерията?

  5. Поздравления за статията и за проекта „Един завет“.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: