Катин – in memoriam

katyn1.jpg

СВЕЖДАМЕ ЗНАМЕНА В ПАМЕТ НА ПРЕЗИДЕНТА НА ПОЛША, НАЧАЛНИКА НА ГЕН. ЩАБ НА ПОЛСКАТА АРМИЯ И КОМАНДВАЩИТЕ ВСИЧКИ РОДОВЕ ВОЙСКИ  И ПОЛСКИТЕ  ДЪРЖАВНИЦИ ЗАГИНАЛИ ПРИ САМОЛЕТНАТА КАТАСТРОФА!

 

Pan jest moim pasterzem, 
nie brak mi niczego.

Pozwala mi leżeć na zielonych pastwiskach. 
Prowadzi mnie nad wody, gdzie mogę odpocząć:
orzeźwia moją duszę. 
Wiedzie mnie po właściwych ścieżkach
przez wzgląd na swoje imię.

Chociażbym chodził ciemną doliną, 
zła się nie ulęknę, bo Ty jesteś ze mną.
Twój kij i Twoja laska są tym, co mnie pociesza.

Stół dla mnie zastawiasz wobec mych przeciwników;
namaszczasz mi głowę olejkiem; mój kielich jest przeobfity.

Tak, dobroć i łaska pójdą w ślad za mną
przez wszystkie dni mego życia
i zamieszkam w domu Pańskim po najdłuższe czasy.

Малко известно у нас е че през 1940г. след споразумение между СССР и нацистка Германия и съвместната окупация на Полша, червената армия  разстрелва над 8000 полски офицери и още 14000 свещеници, учители, учени. В гората край Катин, смоленска област, западна Русия е изтребен командния състав на полската армия и елита на полската нация. Ужасът на катинското клане е пресъздаден от големия полски режисьор Анджей Вайда, чийто баща е сред разстреляните в Катин.

Полската военна храброст е пословична. Известни са полските хусари с техните „крилати“доспехи. Известни са и отчаяните атаки на полската конница срещу танкове – боен подвиг без аналог в новата история. Тези храбри мъже заслужават да им отдадем чест. В блога на Георги Грънчаров попаднахме на статия за филма „Катин“:katyn.jpg„Катин“ – забравената трагедия
Преди няколко месеца разбрах от блога на Март Лаар за новото творение на полската филмова индустрия – „Катин“. Лаар беше писал за него в контекста на историческата памет и с надеждата, че филмът ще спечели „Оскар“, защото наистина го заслужава. Още тогава се заинтересувах от филма, но чак сега успях да го открия. И да го гледам. Всъщност, гледах го още в събота, но до днес не ми идваха думи, с които да го опиша. Изстрелите от последните 10 минути на филма се бяха загнездили в главата ми и пулсираха там, правейки я неспособна да пресъздаде впечатленията си с думи.
Катин е от онези думи, които се изричат с една особена предпазливост. Като Треблинка. Като Аушвиц. Като Нанкин. Като Хирошима и Нагасаки. Като сакрално място, пред което трябва да склониш глава и да помълчиш, отдавайки почит на тия, дето лежат под краката ти.
Събитието, което пресъздава филмът, ни връща в горещата 1939 г. Германия напада Полша и слага началото на Втората световна война. 17 дни по-късно съсипаната и колабираща славянска държава е ударена от Съветския съюз от изток. Предварително споразумение между Сталин и Хитлер чертае нова карта на Европа, на която Полша не съществува, а полският народ е осъден на изтребване. Докато нацистите окупират Западна Полша и установяват там система на терор, в източната част Червената армия пленява всички полски офицери и ги депортира навътре в руска територия – в горите край Смоленск.
Филмът показва драмата на един народ, изправен пред лицето на унищожението и изоставен от всички в своята отчаяна борба за съществуване. Режисьорът Анджей Вайда проследява тревогите на семействата на пленените офицери, които нямат никаква информация за своите синове, бащи и съпрузи; прониква в умовете на обречените мъже, които вече предусещат жестоката съдба, която ги очаква. В същото време камерата показва смелостта и доблестта на полския офицер, който остава верен на дълга си към родината и избира пътя на достойната смърт пред позорното бягство.
Комунистическите завоеватели обаче нямат намерението да позволят достойна смърт на пленниците. По предложение на своя довереник Берия Сталин подписва заповед за убийството на пленените полски офицери. В продължение на няколко седмици над 20 000 души – офицери, генерали, учители, свещеници, университетски преподаватели, научни работници – цялата интелигенция и движещата сила на полското общество – са превозени с камиони в горите край Смоленск. Всички са разстреляни и заровени с булдозери в черната пръст. Повече от 4000 полски офицери оставят костите си в масовите гробове на Катинската гора.
Режисьорът не спестява нищо от потресаващите събития, разиграли се през зимата на 1940 г. Почти като на сън зрителят вижда как грубите ръце на червеноармейците свалят уплашените хора от камионите и ги изправят пред огромната яма насред гората, която вече е почти пълна с тела. С лекарска прецизност и магазинерска досада руснакът насочва немски пистолет към тила на пленения и един куршум пръсва мозъка му, излитайки през челото. Всичко се върши толкова рутинно, толкова безпристрастно, сякаш някой отваря бутилки или чупи орехи за сладкиш. Булдозерът минава над телата и засипва всичко с пръст.
Драмата на Катин не свършва с масовата екзекуция и точно тук блясва майсторският клас на филма. Режисьорът ни показва документални кадри от немските архиви – при настъплението си в Съветския съюз през 1942 г. Вермахтът се натъква на масовите гробове и ги отваря. Назначена е международна комисия, в която участва дори български експерт патолог и германската пропаганда съобщава на целия свят за варварското деяние на болшевиките. Само няколко години по-късно ситуацията се променя и Червената армия отново се връща в Катин. Гробовете наново са разровени и за страшното престъпление са обвинени нацистите. И така 45 години…
Чак по времето на Елцин руската страна признава, че жестокото клане е извършено от съветските специални части на НКВД. А болките и страданията на десетките хиляди хора, чиито мъже, бащи и синове лежат в гората на Катин, докато техните убийци шестват като победители в собствената им държава, остават, уви, в забравените страници на историта. „Катин“ ги извади наяве отново и ги показа на света по брилянтен начин. Защото истината, макар и застреляна в тила като куче, макар погребана от булдозери и приписана на други, никога не може да остане скрита.

Към оригиналния източник

Advertisements

3 Отговора to “Катин – in memoriam”

  1. По повод премиерата на филма „Катин“ на А.Вайда у нас беше проведена широкомащабна работа за „опресняване паметта на поколенията“ . В нея участваха почти всички телевизионни канали. Благодарение на това отново се повдигна въпросът за т.н. „българска следа“ в това дело, чийто главен участник „по волята на съдбата „става българският лекар д-р Марко Марков- единстевният изслушан на процеса в Нюнрнберг свидетел от проведената от немска страна международна медицинска комисия. От обвиняем, д-р Парков се превръща в свидетел по делото Катин- Виница , разглеждано от ІІІ състав на Народния съд от 1945 г. Важното е, че в него за първи път на подсъдимата скамейка са поставени и творци- художниците, отразили това събитие в пресата чрез своето творчество. За съжаление И ДО ДНЕС НЕ СЕ НАМИРАТ СРЕДСТВА , за да бъдат събрани в един тематичен албум „осъдените карикатури“и представени пред публиката у нас и в чужбина.А те са дело на Ал. Божинов, Камен Каменов, А. Добринов,Н. Андреев, Р. Алексиев. За мен е удоволствие да ви предложа все пак статията си “ Залогът Катин и българската следа в него. -сп. Историческо бъэдеще, С., 2005, 2004,скн.1-2,206-2330.“, която се опитва да даде отговор на някои от поставените от дистаницията на времето въпроси…А всички знаем, че за престъплението НЯМА ДАВНОСТ !

  2. Судоплатов П.А. Says:

    Защо се тиражират неистини. На 17 септември войските на СССР не окупират никаква Полша, а освобождават украински, белоруски и ЛИТОВСКИ територии, окупирани от Полша след войната през 1920 година. На въпросните територии през периода 1920-1939 година от страна на полското правителство е провеждан геноцид, католитизация и ополячване на местното руско, украинско, белоруско, литовско население сравними единствено с гръцкия варваризъм и геноцид в Беломорска Тракия и Южна Македония през периода 1918-1941 г., когато са обезбългарени напълно тези територии, а населението е погърчено. Да се тиражира неистината, че Работническо-селската Червена армия е окупирала Полша на 17 септември е все едно да се каже, че нашата армия окупира Южна Добружда през септември 1940 година. Убитите в лагера в Осташково полски граждани отказали да подпишат декларация, че няма да воюват против СССР, е много повече от тези в Катин , но е чудно защо никой не говори за Осташковска трагедия, а само за Катин. Основна вина за убийството им има емигрантското правителство на Сикорски, което през ноември 1939 година намирайки се във все още неокупирана от германците Франция обявява война на СССР. Убитите поляци са само онези които са отказали да подпишат декларация, че няма да воюват против СССР. Подписалите такива декларации/военни лица/ са оставени живи, а след това се включват във войната срещу Германия/предимно в Армия Людова, но има и в Армия Крайова и в армията на Андерс/ . Техният брой е над 160 000 души/напълно тенденциозно никой никъде не споменава за тях, макар че все още има живи от тези лица/.
    Така наречената международна комисия е съставена само от лица на сателитните на Германия държави/държавите от Оста/ и затова нейните резултати са отхвърлени като необективни, също както и резултатите на комисията на професор Бурденко направени през 1944 година след освобождаването на Смоленска област.
    Филма на Вайда е добър като филмово внушение, но в много моменти пресъздаденотo в него не отговаря на действителността.
    Обективността не трябва да е пристрастна, а е нужно да отразява точно събитията и фактите такива каквито са били, а не да са резултат на последващи манипулирани факти и документи.

  3. Момчил Стаевски Says:

    Аз към поляците и чехите изпитвам огромно уважение!
    Единствените ,които най-упорито се съпротивляват на СССР(Русия)!!!
    До сега освен турските сериали,новини,български филми в ,които се тиражира това ,че с турците едва ли не сме братя,книгите на балева и така нататък не съм видял нещо положително!!!
    Вижте те поляците,мисля ,че и чехите и други „страни“ имат филми за комунистите,тук в България пъм имаме филми ,които го възхваляват!!!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: