32-ри „Царски”випуск на ВНВУ (1905-1912)

Тридесет и вторият випуск на ВНВУ е емблематичен и исторически в българската военна история по няколко причини. На него се пада честта да преживее всички исторически събития на българския XX век. Випускът влиза във Военното на Негово Височество училище на васалното Княжество България през 1905г. В училището току-що преминалите от кадети в юнкери младежи посрещат с възторг обявяването на независимостта на 22 септември 1908г. На  2 август 1912г. са произведени в подпоручици на вече независимото Царство България – събитието е част от тържествата за четвъртвековния юбилей от Възшествието на цар Фердинанд I.


Випускът е наречен „Царски”, защото към него е зачислен престолонаследникът Княз Борис Търновски, който едва 6 години след производството ще стане български цар. Още с раждането си князът е произведен подпоручик (за да може да му се отдава чест като на офицер и да носи ордени). При постъпването му във ВНВУ е произведен поручик, а при навършване на пълнолетие (20 януари 1912г.) – капитан. През 1915г. за бойно отличие на фронтовата линия князът е произведен майор. На следващата година завършва курса на Военната академия. За възшествието си на трона през 1918 е произведен генерал-майор. Десет години по късно слага пагон на генерал от пехотата. През 1943г. по случй четвърт век на трона българската войска решава да произведе царя в най-висшето почетно звание – маршал. Внезапната смърт на монарха осуетява връчването на маршалския жезъл.

Но да се върнем към 32-ри випуск. Историческият момент на производството е неповторим. През лятото на 1912г. цялото българско общество с невиждан ентусиазъм очаква обявяването на война срещу Турция. Огромна мобилизирана армия събира всички мъже на младото царство  годни да носят оръжие със задачата да обединят българите в една държава. Възпитаниците на 32 випуск са най-младите офицери, които по фронтовете на Тракия сбъдват една петвековна мечта и обръщат в бяг омразния поробител.
Девизът на випуска, изписан в албума е „Помни! Търпи! Готви се! Вярвай!” Става така, че тези думи много точно описват живота на забележителните мъже.
Възторгът от победата спира дъха, за да може няколко месеца по-късно провалът да донесе тежко разочарование. Едва две години по-късно идва надеждата за реванш. Устремът отново е неудържим, победите са бляскави, българските войски набиват крак в триумфален марш по улиците на Ниш, Скопие, Прищина, Букурещ…  но обратът на войната е неумолим. Пробивът при Добро поле слага край на мечтите и начало на кошмара. Част от българските полкове са взети в плен, България е разгромена и окупирана от чернокожи войници от френските колонии. Ньойският договор поставя страната на колене. Хиляди офицери са принудително уволнени. Разбира се най-напред си отиват най-младите – поручиците и капитаните от 32-ри випуск – около две трети от випуска преминава в запаса. Тогава са около 25-годишни. По-голямата част бързо се преориентират към други професии – завършват право, медицина, икономика, някои учат в чужбина. В голямата си част се утвърждават успешно в цивилното българско общество. Някои правят политическа или дипломатическа кариера. В годините между двете войни нараства обществената мощ на Съюза на запасните офицери (СЗО), който обединява в редиците си хилядите уволнени от армията. Разочарованието и гнева прерастват в решителност и нови надежди. Идва златният век на българския междувоенен национализъм, който черпи сили и от белезите на епохата – силния ревизионизъм в победените държави и модерните политически течения на авторитарната държава. Запасните офицери са представени във всички патриотични организации. След близо две десетилетия обществени усилия, в края на 30-те години България отхвърля ограниченията на Ньой и под ръководството на военния министър ген. Хр. Луков българската войска рязко и бързо възстановява своята мощ и самочувствие. След присъединяването на Южна Добруджа и подписването на тристранния пакт де-факто се осъществява националният идеал – българското знаме се вее от Добруджа до Охрид и от Морава до Бяло море.

Уви, вече зрелите мъже от 32-ри випуск са обречени за трети път да видят националната си мечта осъществена, и за трети пореден път всичко рухва пред очите им. България е окупирана от Съветската армия, на власт идват комунистите и техните съюзници и започва червен терор. Фанатичните патриоти проливали кръв за България в три войни са припознати като най-върли врагове на „народната” власт. От Москва Георги Димитров пише инструкция (на руски език) „да се гори с нажежено желязо българския национализъм и шовинизъм”. И заповедта му е изпълнена. Мнозина офицери са варварски избити без съд още в първите дни след 9 септември. Други са осъдени от т.нар. „народен съд” и ликвидирани след скалъпени процеси. Все пак онези, които са на служба са най-опитните военни, в разцвета на своята кариера и способности. Те изнасят тежестта на наложената им война и достигат до Австрийските Алпи. Това не пречи веднага след това всички да бъдат уволнени от армията, а голямата част – репресирани по затвори и концлагери.

Сборникът, който представяме е издаден през 1938г. по случай 25 години от завършването на випуска.  Негов съставител е  ген. Антон Ганев – началник на Трудови войски, убит на 10 септември 1944. За него писахме в статията за ШПТО.

През 1932г. випускът отбелязва особено тържествено 20-тата годишнина от производството си.

Малко цифри:
През лятото на 1905г. във ВНВУ кандидатстват над 500 момчета. Приети са  193, а през следващите години са причислени още 49 души. По различни причини напускат 107 д. През 1906г. с Височайше благоволение към випуска е зачислен престолонаследника княз Борис Търновски.
На 2 август 1912г. подпоручици са произведени 138 д.
Първенци на  випуска: подпор. Иван Милков Хайдудов и подпор. Иван Иванов Багрянов – имената им са записани със златни букви на мраморна плоча в училището.
22д (15%) загиват в трите войни. Ранени в 3-те войни са 68 д., като 3-ма са ранявани 4 пъти, 3-ма – 3 пъти, 12 души – по 2 пъти. Военно-инвалиди остават 7 д.
Към 1938г. 11 д са починали в мирно време.
30 д. в последствие са работили като  преподаватели във ВНВУ или ШЗО

Курсът на обучение в училището е 7-годишен. Пет години е кадетската гимназия, а последните две – специалните класове. По време на първите три години от гимназията випускниците се наричат кадети, последните две години от гимназията и първия специален клас от училището – юнкери, а втория специален клас – портупей-юнкери.  В гимназиалните класове обучението е платено (720 лв/год) с изключение на синовете на поборници и опълченци (ок.25%), които са с държавна стипендия. Специалните класове са изцяло на държавна издръжка.
В училището има дисциплинарен комитет, в който влизат всички началници и преподаватели – офицери. Този комитет разглежда успеха и поведението на възпитаниците.

По време на обучението на випуска като началници на ВНВУ се сменят генералите Атанас Назлъмов, Вичо Диков,  Кирил Ботйов, Никола Жеков, а като техни помощници: Сава Савов, Панайот Бърнев, Иван Пачев, Михаил Сапунаров.  През последната година 32-ри випуск има за командир на портупей-юнкерската рота майор Борис Дрангов. Сред преподавателите им са още Ив. Шкойнов, Дим. Азманов, Иван Вълков и др.

В портупей-юнкерския клас се изучава фехтовка по 2 часа седмично. Изучава се също музика, рисуване, градинарство и др. Освен традиционната програма, юнкерите артилеристи и пионери изучават пълен курс висша математика. Всички юнкери изучават френски или немски език.

Списъкът по-долу е уникален с няколко неща: Вижда се, че много голям брой възпитаници са уволнени и принудеин да напуснат училището преди да завършат. В списъка са маркирани с „упз”. Това е показателно за строгите правила и безмилостната дисциплина, която не допуска компромис дори по отношение на синовете на действащи генерали и висши политици. Който се провини – с бягство, слаб успех, пушене или някаква лудория бива изгонен.
32 випуск е последният „кадетски” випуск. След него не следват нови кадетски класове, затова онези ученици, на които се наложи да повторят годината поради невзети изпити се принуждават да напуснат училището. Това е и причината за толкова много уволнени преди завършване.
Отбелязани със „з”, място и година са загиналите по фронтовете.
Отбелязани са командированите випускници за обучение в чужди военни училища, както и младежите, които се присъединяват към випуска след конкурс през някоя от годините на обучение (обозначени са с „п“).

Виж още:

ИЗ ЮБИЛЕЙНИЯ СБОРНИК ЗА 25-ГОДИШНИНАТА НА ВИПУСКА

ПРОИЗВОДСТВОТО В ПЪРВИ ОФИЦЕРСКИ ЧИН

Пълен азбучен списък:

Александър Костов Чуков
Александър Петров Палазов – п.1907
Александър Стефанов Сливков – упз
Анастас Ангелов Димитров –з.1913 Калиманци
Анастас Василев Георгиев
Ангел Величков Попов – з.1915 Струга
Ангел Георгиев Душев –конкурс 1910
Ангел Петков Червенаков – командирован в Кавалерийско в.у. Елисаветград
Ангел Смилов Смилов- упз
Андрей Атанасов Икономов – упз
Антон Антонов Табаков – упз
Антон Панайотов Николаев – упз


Антон Стефанов Ганев – по-късно ген-майор, началник на Трудови Войски, съставител на сборника, убит след 9 септември

.
Асен Асенов Трашлиев – упз
Асен Василев Кикименов – з.1913 Щип
Асен Драганов Драганов – упз
Асен Константинов Тошев – упз


Асен Николов Николов – п.1910. Генерал. Герой от трите войни, двоен кавалер на ордена „За храброст“ и на още 12 високи ордена. Командир на 2-ра пех. Тракийска дивизия. Командир на Първи български корпус (известен като „окупационен“) в Югославия. След обявяване на война на Германия на 2 септември 1944г. щабът в Нишка баня е обкръжен от немците, които му предлагат да премине на тяхна страна, защото в България комунистите са му издали смъртна присъда. Ген. Николов с презрение отказва. Връща се в България, където е екзекутиран.

.
Асен Николов Руменов – упз
Асен Тодоров Коджов – упз
Аспарух Маламенов Маламенов – упз
Атанас Атанасов Стефанов – убит от терористката Митка Гръбчева от БКП
Атанас Георгиев Атанасов – упз
Атанас Иваницов Данчев – п.1907
Атанас Михайлов Веселинов – п.1907
Боби Рачев Пашев
Богомил Василев Андреев – п.1908
Богомил Павлов Павлов – упз
Бойко Иванов Цветанов
Борис Николов Мишев
Васил Антонов Дяков – упз
Васил Антонов Куманов
Васил Георгиев Георгиев – упз
Васил Димитров Каракулаков
Васил Димитров Хранов – 1910 от ШЗО, з.1917 Румъния
Васил Иванов Беров – упз
Васил Йорданов Кулаксъзов – з.1912 Чаталджа
Васил Николов Мечкуевски – п.1906
Васил Стоилов Търнев – п. 1909


Васил Тенев Бойдев – по-късно генерал, началник на Въздушните на Н.В. войски.
Васил Якимов Якимов – упз
Велко Тодоров Ганчев – упз
Веселин Хараламбиев Янакиев – упз
Владимир Димитров Георгиев – з.1916 Добруджа
Владимир Иванов Иванов – 1910 постъпил от чужд кадетски корпус
Владимир Цонев Господинов -упз
Гавраил Ярославов Вешин – син на художникът Ярослав Вешин, упз
Георги Атанасов Шипочлиев – 1910 от ШЗО
Георги Божилов Божилов – упз
Георги Георгиев Дандулов – упз
Георги Георгиев Малев
Георги Георгиев Славянов – командирован да следва в Русия – Морско в.у. в Петербург
Георги Илиев Григориев – з.1912
Георги Йорданов Йорданов – генерал, тъст на Любомир Банковски
Георги Кръстев Бараков – 1910 от ШЗО
Георги Маринов Касъров – конкурс 1910, з.1913
Георги Нейчов Попов – упз
Георги Ненов х. Стойчев – 1908г. командирован да следва в Русия – Морско в.инж.у. – Кронщад
Георги Николов Буюклиев – упз
Георги Николов Генев – син на ген. Никола Генев, командирован в Кавалерийско в.у. Елисаветград
Георги Петков Клисуров- упз
Георги Петров Буков – 1908г. командирован да следва в Русия – Морско в.инж.у. – Кронщад
Георги Христов Лобутов
Герасим Миленков Попов
Господин Господинов Димитров – 1910 от ШЗО
Дико Русинов Махони – упз
Димитър Андреев Богданов – п.1908
Димитър Богославов Калев –з.1918 София
Димитър Вълчев Марчев – 1910 от ШЗО
Димитър Георгиев Генчев
Димитър Георгиев Ходжов – упз
Димитър Димитров Бошнаков – п.1908
Димитър Димитров Димитров – упз
Димитър Димитров Каролев – упз
Димитър Димитров Кусев – упз
Димитър Димитров Яранов – упз
Димитър Добрев Минков – з.1916
Димитър Иванов Горанов
Димитър Йорданов Тропчиев
Димитър Климентов Бояджиев – п. 1908, син на ген. Климент Бояджиев
Димитър Кръстве Митрушев – з.1915 Криволак
Димитър Николов Христов – п.1907
Димитър Петров Бакърджиев – 1910 от ШЗО
Димитър Петров Генов
Димитър Петров Кокошков – п.1906
Димитър Петров Кънчев – п.1908
Димитър Петров Саулов – упз
Димитър Петров Шарлаганджиев – упз
Димитър Радев Радев – упз
Димитър Райчев Райчев – упз
Димитър Стефанов Цветков – упз
Димитър Христов Начев
Димитър Христов Черкезов – упз
Димо Атанасов Беров – упз
Добри Стоянов Палиев
Драгомир Димитров Сахатчиев – упз
Драгомир Михайлов Евров – з.1913
Евгени Петров Георгиев – п.1909
Емануил Станчев Станчев – упз
Енчо Златев Петров – п. 1909
Ерусалим Петров Василев
Жеко Николов Николов – упз
Иван Атанасов Стефанов –з.1913
Иван Гавраилов Грозданов
Иван Генков Мархолев – син на ген. Генко Мархолев, упз
Иван Генков Милошев – упз
Иван Георгиев Алтънов – упз
Иван Георгиев Герганов – упз
Иван Георгиев Гергов – конкурс 1910
Иван Георгиев Фратев – п.1910
Иван Григоров Григоров – упз
Иван Емануилов Йовович – упз


Иван Иванов Багрянов – Завършва като първенец на випуска. Герой от три войни, двукратен кавалер на орден „За храброст“ и на още 8 ордена. Министър на земеделието и държавните имоти, адютант на цар Борис III, народен представител. Министър председател (1 юни – 2 септември 1944), убит от Народния съд.

.
Иван Иванов Едеров – упз
Иван Иванов Темистоклиев – упз
Иван Йовчев Иовчев – упз
Иван Константинов Минков
Иван Константинов Пенев
Иван Марков Марков – упз
Иван Миланов Миланов
Иван Милков Хайдутов – конкурс 1910, з.1913 Щип
Иван Николов Клисуров
Иван Николов Ранчев
Иван Петров Данчов – уволнява се веднага след производството
Иван Славчев Кесяков – поч.1908г.
Иван Спасов Павлов – п.1907
Иван Тенев Узунов
Илия Василев Ризов – упз
Илия Иванов Халачев – упз
Илия Наков Люцканов – п.1909


Йордан Андреев Севов – архитект, таен съветник на Цар Борис III, убит от „нар.съд”, упз
Кирил Славчов Найденов
Кирил Стефанов Христов –з.1915
Константин Викторов Шкуренко – упз
Константин Димитров Коцев
Константин Иванов Константинов – конкурс 1910
Константин Константинов Георгиев – упз
Константинн Михайлов Минков
Крум Богданов Торчанов
Крум Илиев Басмаджиев – конкурс 1910
Крум Константинов Попов
Кръстю Иванов Кръстев – упз
Лазар Търпов Поповски
Любен Мирославов Момиров – конкурс 1910
Любен Харалампиев Тошков
Любомир Иванчев Иванчев – упз
Любомир Трифонов Сарафов
Маноил Петров Петров – з.1913
Манол Иванов Ангелов –з.1918
Марин Илиев Цоловски
Марко Тодоров Първанов
Матю Иванов Иванов – упз
Милое Йованович Банашевич (Черна гора) – п.1906
Михаил Стефанов Икономов
Михаил Тодоров Проданов
Младен Георгиев Тодоров – упз
Неделчо Василев Мумджиев
Никола Анастасов Анастасов – упв
Никола Ангелов Данаилов
Никола Захаринов Вълчев
Никола Константинов Генков
Никола Михайлов Панов – з.1913 Щип
Никола Николов Тотев – п.1906
Никола Петров Русев – упз
Никола Цветков Василев – уволнява се веднага след производството
Никола Йорданов Павлов –з.1916 Добрич
Пантелей Теофанов Хранов – упз
Панчо Салчов Чернев
Пенко Николов Николов – упз
Пенко Николов Пенков – упз
Пенчо Иванов Божков – упз
Пеню Борисов Джамбазов
Петко Василев Дервишев – упз
Петко Димитров Събев
Петко Стоянов Махони – п.1906
Петър Ангелов Горанов
Петър Апостолов Апостолов – упз
Петър Апостолов Стратиев
Петър Атанасов Лугов – з.1913
Петър Георгиев Крушев
Петър Димитров Димитриев


Петър Иванов Кацаров
Петър Иванов х. Иванчев – упз
Петър Костов Костов – упз
Петър Стефанов Каракунев – упз
Радуш Цонев Симеонов – упз
Роман Кирков Лилов – конкурс 1910
Сава Николов Иванов – командирован да следва в Русия – Морско в.у. в Петроград
Сава Савов Санков – упз
Светозар Димитров Митев
Светослав Иванов Алексиев
Светослав Константинов Машаров
Симеон Андреев Блъсков – п.1907
Симеон Георгиев Пехливанов –
Симеон Тодоров Ничев


Сирко Петров Станчев – герой от три войни, раняван при Одрин, двоен кавалер на ордена „За храброст“, завършил ГЩ академия, преподавател в ШЗО, завършва дипломация и търговия, адютант на цар Борис III, министър, Народен представител, убит от „народния” съд.

.
Сотир Димитров Тешев – упв
Станислав Атанасов Градинаров
Стефан Александров Зарзанов – п.1908
Стефан Ангелов Димитров –з.1916
Стефан Василев Загоров – упз
Стефан Василев Мечконев- упз
Стефан Георгиев Кашев
Стефан Дойчев Каров – 1910 от ШЗО
Стефан Иванов Желязов – п.1906
Стефан Иванов Илев
Стефан Иванов Кираджиев – упз
Стефан Малчев Банков – упз
Стефан Николов Станев
Стефан Николов Унтерберг – п. 1906, упз
Стефан Петков Николов
Стефан Стоев Маринов – упз
Стефан Трифонов Генов – п. 1908, з.1916 Кюстенджа
Стефан Янков Ковачев – упз
Стоил Йосифов Йосифов – упз
Стоян Николов Димов – упз
Тихол Маринов Тихолов – упз
Тодор Банов Банов – упз
Тодор Георгиев Тодоров – упз
Тодор Георгиев Тъпанаров
Тодор Маринов Шишков – конкурс 1910


Тодор Павлов Кожухаров – Герой от трите войни, два пъти раняван в битка, произведен предсрочно капитан за бойни заслуги, военно-инвалид, преподавател във ВНВУ. Два пъти министър на железниците, пощите и телеграфите, нар. Представител, журналист и писател, убит от „нар.съд”

.
Тодор Тодоров Малеев – упз
Тодор Филипов Панайотов
Тома Костов Костов -упз
Трайко Николов Николов -упз
Фердинанд Андреев Андреев – упз
Франц Янков Ангелов – упв
Христо Димитров Бърков
Христо Димитров Димитров -упз
Христо Димитров Ламбринов – баща на Дим. Ламбринов от 60-ти вип.
Христо Димитров Минков – конкурс 1910
Христо Иванов Велчев – конкурс 1910
Христо Колев Баев
Христо Панов Рогозаров – п.1907, вж. материала за фамилия Рогозарови
Христо Петров Манев – п.1906
Христо Стоянов Божилов – п.1908
Христо Тачов Терзиев – упз
Христо Фиков Фиков – упз
Христо Христов Желев – п.1908
Цвятко Тошев Евстатиев
Янкул Донков Донков – упз

ИЗ СБОРНИКА НА 32 ВИПУСК НА ВНВУ

ПРОИЗВОДСТВО НА 32 ВИПУСК В ПЪРВИ ОФИЦЕРСКИ ЧИН

Advertisements

3 Коментари to “32-ри „Царски”випуск на ВНВУ (1905-1912)”

  1. Ясен Тодоров Койчев Says:

    Аз съм внук на о.з. Майор д-р Стефан Георгиев Кашев
    Написал първа българсак военна история в три тома .
    Аз съм горд внук на дядо ми!
    Самия аз държах да отбия службата си в ШЗО и да бъда поне малко офицер, макар че днешното /тогавашното 1995г./ обучение няма нищо общо, както няма нищо общо с уважението към офицерите, но все пак до някъде съм офицер ор резерва и продължих няклаква традиция.
    Комунистите му разказали играта след преврата ….
    Това е вече история, дано се помни…

    инж. Ясен Тодоров Койчев

    П.П. имам снимки на о.з майор Стефан Кашев с униформа и кон, мога да ги сканирам и да Ви ги пратя

  2. Велико Димитров Says:

    Здравейте.
    Имам един въпрос.Атанас Иваницов Данчев, син ли е на Иваница Данчев.
    Поздрави.

  3. Нямаме конкретна информация, но от името е очевидно.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: