Възрожденският род „Ламбринови” от Арбанаси – истинска офицерска династия

Имам удоволствието да разговарям с 90-годишния офицер Димитър Ламбринов, завършил 60-ти випуск на ВНВУ, кавалер на военния орден „За храброст”. Поводът за срещата ни е юбилейния албум по случай 25 години от производството на 32-ри випуск на Училището, с който е завършил бащата на моя събеседник – майор Христо Ламбринов. Историята, която ми разказва Димитър Ламбринов е толкова интересна, а албумът –  богат с ценни щрихи от историята на офицерския корпус, че плановете се променят. Вместо една статия за Ламбринов и 32-ри випуск, ще излязат няколко. Първата ще посветим специално на възрожденската фамилия Ламбринови – една истинска офицерска династия. Приятно четене!

Lambrin1Началото на рода Ламбринови е от с. Беброво в Еленския балкан. Оттам в началото на XIX век в Арбанаси се заселва богатият търговец Ламбрин Генов. (на снимката). Той купува от изселващи се албанци известната „Ламбринова къща” – истинска крепост с дебели цял метър каменни зидове – една от най – впечатляващите  къщи в Арбанаси. Родът  дава на България петима офицери.
Синове на родоначалника Ламбрин са учителят  Димитър Ламбринов и ген. Коста Ламбринов.

Генерал Коста (Константин) Ламбринов (1868-1919) е сред първите български офицери. Участник в 4 войни, като капитан е ротен командир в 6-ти търновски пехотен полк. През първата световна война с чин полковник участва в Добруджанската епопея. На негово име е кръстено с. Полк. Ламбриново до Силистра. Женен е за Велислава Тулешкова – дъщеря на възрожденския книжовник,  педагог, печатар, опълченецът Киро Тулешков.

полк. К.Ламбринов и съпругата му В.Тулешкова – Ламбринова

Учителят Дим. Ламбринов  е дядо на Димитър Ламбринов, който носи неговото име. Трима сина на даскал Димитър в участват във войните като офицери.

 Бащата на Дим. Ламбринов – Майор Христо Ламбринов е роден през 1894г. в Арбанаси. През 1905г. издържа тежките приемни изпити и постъпва като кадет в 32-ри „Царски” випуск на Военното на Н.В. училище. През 1912г. е произведен подпоручик и е зачислен в Инженерни войски – Понтонна дружина. Участва в Балканската и Междуъюзническата война като командир на понтонен взвод, а после и на рота.

Родителите на Дим. Ламбринов – майор Христо Д.Ламбринов и съпругата му.

В Първата световна война командва рота в понтонната дружина на I соф. Пех. на Н.В. Княз Аленсандър I полк.  Кавалер на В.о. „За храброст” IV ст. 2 кл., Н.О.”За военна заслуга” V ст. на военна лента, Орден „За заслуга” на военна лента, немски „Железен кръст II кл. През 1919г. със съкращенията на армията под Ньойския диктат е уволнен от служба и изпратен в запаса. Завършва право в парижката Сорбона и работи като адвокат в София.

Ламбрин Дим. Ламбринов завършва ШЗО. Мобилизиран е в Първата световна война и заминава за добруджанския фронт като офицер. Тежко ранен при превземането на Тутраканската крепост.

Петър Ламбринов е запасен офицер. Участва в боевете за зашитата на София от бунтовниците- дезертьори по време на т.нар. „Владайско въстание”.

Ето че стигнахме и до моя събеседник. Димитър Христов Ламбринов е роден на 20 юни 1920г. в София. По това време баща му, току-що уволнен от армията следва право в Париж. Димитър израства във франкофонска среда и съвсем логично е приет във Френския колеж в Пловдив, където изучава френски и немски език. След завършване на колежа  постъпва в гимназия в Американския колеж в София. След завършването на перестижното училище е приет във Военното на Н.В. училище като кадет от 60-ти випуск.  Завършва през 1941г. и е произведен в първи офицерски чин – подпоручик. Зачислен е в 7 пех. полк като взводен командир. В първата фаза на българското участие във Втората световна война взима участие в Нишката настъпателна операция в направлението Ниш – Прокупле. Участва в боевете за завземането на гр. Подуево, където е ранен от гранатомет „тромблон”. Награден е с орден „За храброст”.
След края на войната е в първата група уволнени от армията „царски” офицери.  Както и баща му при уволнението след Ньойския диктат, Дим. Ламбринов не се отчайва и записва да следва право задочно. Завършва, но заради „неблагонадеждната” си биография и произход не му позволяват да работи като юрист. Всъщност не му позволяват да работи нищо. Хваща се на случайни временни работи – препитава се като закупчик.  В началото на 50-те години среща случайно своя съученик от Френския колеж Виктор Гаврилов. Бащата на Гаврилов е загинал по време на септемврийските събития от 1923г. и той е добре поставен при „народната власт”. Гаврилов успява да препоръча Димитър Ламбринов за работа в Либия, където тогава държавата изпраща работници. За двете години, които прекарва в арабската държава, Ламбринов се доказва като работлив и способен служител. Той говори перфектно английски , френски и немски, научава и италиански и става много ценен на работодателите си, защото може да общува  с всички доставчици. След завръщането си в България го взимат на работа в Радио София, където в продължение на 15 години работи като „прослушвач” – слуша чуждестранните радиостанции и изготвя бюлетин. Разбира се с неговата биография е немислимо някога да бъде допуснат до ефир. Той върши черната работа, а заслугите и хонорарите отиват в началниците му – партийци, които цензорират „вражеските” новини, записани от Ламбринов преди да ги допуснат до обществеността.
Със своите познания по чужди езици Димитър Ламбринов успява да си докарва допълнителни доходи и като преводач. До средата на 90-те години на XX век превежда от английски, френски и немски редица технически спецификации, книги, сборници. Негов е превода на фейлетона „Първобитният звяр” от Джек Лондон. Няколко пъти дори го използват като симултантен преводач при посещения в чужбина. При една такава делегация превежда на президента на кипър архиепископ Макариус.

Дим. Ламбринов (най-дясно) с архиепископ Макариус – президент на Кипър
Учредител и активен член на Съюза на възпитаниците на ВНВУ, Дим . Ламбринов е сред най-енергичните представители на старото офицерство и един от малцината доживяли 90-годишна възраст представители на своя 60-ти випуск. Димитър Ламбринов е в добро здраве, с отлична памет, бистър ум и интелигентно чувство за хумор. Почти всяка седмица той се среща със своите приятели, колеги и бойни другари от клуб „60-ти випуск”. Той и потомците му ценят и пазят с чест родовата памет на Ламбринови.

Advertisements

3 Коментари to “Възрожденският род „Ламбринови” от Арбанаси – истинска офицерска династия”

  1. Asya Lambrinova Says:

    Mnogo hybav material, a dqdo…. mn gotin e izlqul na snimkata!

  2. Вяра Ламбринова Says:

    Страхотна статия!!!

  3. Красимир Великов Says:

    Попаднах слуайно на сайта търсейки информация за Полк.Ламбриново баща ми е роден в това китно добруджанско село.
    Моля ако имате снимки с Полк.Ламбриново пратете ми някоя на E-mail lz2vdk@abv.bg предварително ви благодаря за отделеното време ще се радвам да науча повече за патрона на това село .
    с уважение Красимир Великов -Силистра

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: