История на Съюза на възпитаниците на ВНВУ (1992-2008)

 

След промените от 10 ноември 1989 г. група възпитаници на ВНВУ започват да се събират в дома на летеца Дянко Марков от 63-ти випуск и да коментират помежду си политическите събития и своите спомени за военното училище и офицерската си служба. Постепенно кръгът се разширява с представители на по-старите випуски, както и с по-младите,  до 68-ми. Включват се и техните съученици от страната. При една от бурните дискусии, пор.о.з. д-р Юлиян Писарев критикува компанията, че е потънала в спомени за отминали времена и не отговаря на очакванията на времето да се включи в бурните обществено – политически промени. Политиката заема все по-голяма част от времето на срещите. Междувременно бившите колеги вече са се сплотили по випуски.
На 11 ноември 1991г. е избран инициативен комитет, който да подготви събрание за учредяване на единен съюз на бившите офицери. Комитетът е в състав: Любомир Банковски /58. в./, Николай Предов /67. в./, Дянко Марков /63. в./,  Васил Марков /67. в./ и Димитър Дучев /62. в./Автор на учредителните документи  е  Димитър Дучев. Ценна помощ като консултанти му оказват юристите Тодор Поборников /58. в./, Дянко Йорданов /61. в./ и Румен Чешанков /62. в./. Изготвените документи – Устав и Програма, както и многото  въпроси около името на Съюза, организационната структура, правото на членство и други, са дълго и задълбочено обсъждани. С много усилия,  старание и чувство на отговорност се провежда подготовката на Учредителното събрание.Решено е то да се състои на 20 март 1992 г. в Централния военен клуб, София. Разпратени са и покани за целта.
 Интересно е, че още преди 1992 г. извън столицата се създават „клонове” на някаква бъдеща федерация на клубове на възпитаници на ВНВУ. Така на 6 юни 1991 г. във Варна е основан първият извънстоличен клон на федерацията от 9 души членове – основатели от 58-и, 60-и, 63-и, 64-и, 66-и и 67-и випуск.

УЧРЕДИТЕЛНО СЪБРАНИЕ

 Идва денят – 20 март 1992 г., когато унизяваните, преследваните, руганите от комунистическата власт като родоотстъпници, „фашисти” и какви ли не “престъпници”, се събират отново в своя Военен клуб – София. Големият салон се оказва тесен за надошлите. Всички очаквания на организаторите са надхвърлени. Присъстват 547 възпитаници на ВНВУ – оцелели представители на българското офицерство.Като представители на своите родители   – офицери от старшите випуски, присъстват и Надежда Константин Лукаш – Червенка /29. в./, Мила Младенова – дъщеря на полковник Димитър Младенов / 37. в./, Мариета Братоева – дъщеря на  Георги Преславски /38. в./.  От най-старшите випуски  лично участват Илия Герджиков /46. в./, Петър Цанев / 46. в./ и много други.
 И така, точно в 10 часа, завесата на сцената се вдига и открива строените и стегнати в празнична униформа хористи от Представителния военен ансамбъл.Над сцената се откроява  огромен надпис   “Съюз на възпитаниците на Военното на Негово Величество училище”,а  под него –  цветното  изображение  на българския орден “За храброст”.
 Още при първите звуци на  химна “Шуми Марица” всички стават на крака и застават “мирно”. Гръмват и старите  бойни маршове “Велик е нашият войник”, “Един завет”, “Бдинци, лъвове титани”, “Ломци на Чеган” –  все войскови песни, с които българската войска е летяла от победи към победи, а присъстващите са били закърмени, възмъжавали и ставали офицери на България. Залата гърми!  Хорът на Военния ансамбъл се слива и губи в мощния припев на  възпитаниците на ВНВУ. Сълзи на радост, въодушевление  и възторг се стичат по лицата на тези сурови войни, които  близо половин век са  преследвани, унизявани, измъчвани, осъждани, другарите им  убивани и въпреки всичко  са устояли с достойнство и чест офицерското си име пред свещената плът на България.
След официалната част започва деловата работа на събранието. Разгледани, обсъдени и приети са  Уставът и Програмата  на Съюза

Избран е и първият Управителен  съвет на организацията в състав:
председател –  Любомир Минчев Банковски  /58. в./, 
зам. –   председател –  Николай Иванов Предов  /67. в./,
секретар – Йордан Рачев Цонев /65. в./,
касиер – Александър Любомиров  Кузупов /65. в./;
членове: Христо Владимиров Дипчев /61.в./, Дянко Георгиев Марков /63.в./, Илия Ангелов Галчев /59.в./, Борис Цветков Богданов /66.в/  и Лазар Петров Петрунов /66.в./.
Избран е и Контролен съвет в състав:
председател – Венелин  Атанасов Попов /61. в./
секретар – Васил  Марков /67. в./
членове: Александър Иванов Видолов  /57. в./, Райно Николов Каблешков /60. в./ и Атанас Георгиев  Тановски  /68. в./.
Подгласници: Александър Любенов Димов  /65. в./ и Иван  Стефанов Кожухаров /66. в./.

 След избора  председателят на Съюза  Любомир Банковски произнася кратко слово, което завърша с крилатото пожелание “Бъдете горди, че сте учредители и членове на Съюза на възпитаниците на Военното на Негово Величество училище!”.
Делегатите на събранието се поклониха  и положиха  венец пред Паметника на Незнайния войн.
 Участващите в това историческо събитие се разотиват въодушевени и обнадеждени.
 Веднага след учредителното събрание започва усилена организационна работа. Управителният съвет заседава всеки понеделник. Определени са задачите и задълженията на всеки член от  съвета.Започва изграждането на основните звена на организацията – клубовете. Решено е в столицата те да бъдат съставени на базата на випуските, а в страната – на териториален принцип.В София са изградени 11 клуба, а именно:  клуб “Старши випуски” /включващ възпитаниците на всички випуски до 58. в. вкл./, “Клуб 59. в. “Клуб 60. в.” и т.н. ….до “Клуб 68. в.”.По – късно поради малкия числен  състав на 59. в. и  той преминава към клуб “Старши випуски”.
 В страната първоначално са изградени 17 клуба –  в Ботевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Казанлък,  Кюстендил,  Пазарджик, Перник, Плевен, Пловдив,  Русе, Самоков, Сливен, Стара Загора и  Шумен.
Решено е клубовете  да имат свои събрания най-малко веднъж в месеца.Същевременно  Управителният съвет представя в съда необходимите документи за регистриране на Съюза съгласно Закона за лицата и семействата. Решението на съда излиза на 6 юли 1992 г. – № 442, т.VІІ, р.V, стр. 191 на Фирменото отделение на Софийски градски съд по дело № 14 551 от 1992 г.
До края на 1992 г. Управителният съвет  провежда 52 заседания, на които са решени важни въпроси за Съюза, на първо място недопускане за членство  в Съюза на възпитаници на училището, които  са били членове на комунистическата партия /това е категорична постановка на  чл. 6 на Устава/.
Още на заседанието на Управителния съвет на 6 април 1992 г. е решено да се издава двумесечен служебен информационен бюлетин „Съюзни вести”. В средата на април с. г. се правят постъпки  пред Министерството на отбраната за възстановяване на 6 май –   Гергьовден, като Ден на храбростта и Празник на българската армия. Поради краткия срок  тогава не  можа да се осъществи  национално празнуване  и ние отбелязахме този ден само с наше тържествено събрание. Но идеята не остава чужда за армията. Все по същото  време се поставя и  въпросът  за ново ръководство на Сдружението за войнишките паметници, което да се оглави от наши представители. В последствие този почин  се осъществява.
 По това време възникна  един много съществен  въпрос. Този за производство в офицерски чин на всички юнкери и кадети, които след 9 септември 1944 г. са изгонени от Военното училище и не са могли да го завършат. Това засяга възпитаниците от 66. , 67. и 68. випуск, както и двама от 65. випуск /Иван Донков и Серафим Чальовски/. Съответно подготвен, този въпрос е предоставен на вниманието на Министерството на отбраната.
В съюзните среди назрява и становището за разширяване на организацията и във връзка с това  и  изменение на нейното име. Има се предвид постъпването в Съюза на офицери,  завършили Военноморското на Негово Величество училище – Варна, Школата за запасни офицери и всички други патриотично настроени запасни войни, стига те да отговарят на изискванията на чл. 6 от устава. Но за такова изменение би трябвало да се свика ново Национално събрание. Този въпрос се поставя от председателя Л. Банковски официално на 14 септември 1992 г. и на заседанието си на 21 септември Управителният съвет решава на 12 декември 1992 г. да бъде свикано  второ извънредно национално събрание на Съюза.
Междувременно  е изградена и редакцията на сп. ”Един Завет” в състав: главен редактор ст. н. с. к. арх. н. Здравко Дафинов /57. в/, зам. -главен редактор д-р Николай Предов /67. в/, отговорен секретар Мариета Преславска и членове на редколегията: ст. н. с. к. физ. н. Ангел Станолов /67. в. /, доц. к. ф. н. Димитрина Нанева, д-р Димитър Дилчев /65. в. /, д-р Лазар Петрунов /66. в. /, ст. н. с. Михаил Станчев /64. в. /, Мила Младенова, Петър Илинов /64. в. / и Христо Дипчев /61. в. /, художник Георги Стаменов, коректор Лидия Стоянова. По-късно към Редколегията са привлечени още Иван Петров /61. в. /, инж. Михаил Бакърджиев /64. в. / и инж. Никола Рухчев /65. в. /. В края на м. ноември 1992 г. излиза и първият брой на списанието, посрещнат с огромен интерес преди всичко от членовете на Съюза, които виждаха в него възродената  „Юнкерска родна стряха”. Началото бе насърчително.
Заедно с усилената организационна  работа се развива и утвърждава и научно-публицистичната и лекционна  дейност на Съюза, получила по-късно популярното название  ЛЕКТОРИЯ. Тя започва своята работа на 5 май 1992 г. с провеждането на тържествено събрание в Централния военен клуб по случай Деня на храбростта и празника на Българската армия –  6 май. Тържеството продължава и следващия ден – шести май, с  шествие по централните столични улици. Тези прояви допринасят много за обявяването на 6 МАЙ отново за Ден на храбростта и празник на българската армия. .
На 12 декември 1992 г. в концертния салон на Централния военен клуб заседава  важното второ извънредно Национално събрание на Съюза. То трябваше да прецени дали ще бъде целесъобразно вратите на Съюза да се отворят и за завършилите Военноморското на Негово Величество училище – Варна, Школата за запасни офицери, а също и за всичките родолюбиви запасни войни.
Събранието приема  ново име на Съюза: “Съюз на възпитаниците на военните на Негово Величество училища, Школата за запасни офицери и родолюбивото запасно войнство”. То отхвърля предложението за промяна на чл. 6 от Устава /в смисъл, макар и „по изключение”, да се приемат  за членове на Съюза лица, въпреки  и завършили военните училища, но  били членове на БКП/.

 Направени  са и промени в ръководството на Съюза и то се оформя, както следва:
 Управителен съвет:
 председател – Любомир Минчев Банковски,
 зам. -председател – Николай Иванов Предов,
организационен секретар – Георги Христов Деспотов,
секретар – Димитър Христов Дилчев,
касиер – Александър Любомиров Кузупов,
членове:Христо Владимиров Дипчев, Дянко Георгиев Марков,
Илия Ангелов Галчев, Борис Цветков Богданов, Лазар Петров Петрунов, Никола Василев Ружеков;
подгласници: Петър Петров Илинов и Михаил Николов Бакърджиев.
 Контролен съвет:
председател – Венелин Атанасов Попов,
секретар – Йордан Рачев Цонев,
членове: Александър Иванов Видолов, Райно Николов Каблешков, Атанас Георгиев Тановски;
 подгласници:
 Александър Любенов Димов, Иван Стефанов Кожухаров.
 В доклада на Контролния съвет е изтъкната особено добрата работа на касиера на Съюза  Александър Кузупов. И то не само за работата му като касиер, но и като добър стопанин  на имуществото на Съюза и осигуряване на помещения за текущите събрания на клубовете.

* 1993

Новата 1993 година започва с още по-дейна работа на  Управителния съвет.  На първото си заседание на 4 януари пред  УС се постави въпросът за създаване на самостоятелен клуб на летците, но до решение не се достига. На 11 януари с. г. се разглежда и въпросът за възстановяването на църквата на  Военното училище. След 9 септември 1944 г.  тя бива превърната в склад за зърнени храни, а впоследствие  е  преустройвана за магазини, бръснарница, склад и др. . С тази задача се заема инж. Михаил Бакърджиев /64. в. /. На същото  заседание се определя и групата, която трябва да се срещне с новия министър на отбраната  Валентин Александров /министър от 30. 12. 1992 г. / във връзка с  искане и предложения, които са изпратени до него. Групата е в състав: Любомир Банковски, Николай Предов, Илия Галчев, Здравко Дафинов и Димитър Дилчев.
 Усилната работа на Управителния съвет продължава. Поставен е въпросът за създаването на взаимоспомагателна каса към Съюза. Социалното и материално положение на съюзните членове е лошо. Това е  резултат от тежките години  след 9 септември 1944 г. , когато много от тях са  по затворите, лагерите, изселвани са и след освобождаването им са допускани  само до нископлатена, неквалифицирана   работа, довела по-късно и до ниски пенсии и силно нарушено здравословно състояние. С изработването на правилник за взаимоспомагателна  каса е натоварен Симеон Кожухаров. На 29 януари 1993 г. , със скромно тържество във Военния клуб, се представя първата книжка на списанието “Един завет”.
Началото е поставено.
 В средата на февруари 1993 г. се провежда дългоочакваната среща с министъра на отбраната  Валентин Александров. Едно от важните решения на тази среща е до 1 март с. г. в Министерството на отбраната отново да се представят списъци за производство на отстранените по политически причини след 9 септември 1944 г.  от войската юнкери и кадети от 65. , 66. , 67. и 68 випуск, а също така за производство в по-горен чин на  членове на Съюза – летци. Министър Александров изпълни обещанието си. На 4 май 1993 г. в навечерието на Деня на храбростта и празника на българската армия 6 май, той издаде Заповед № 284, с която се присвоява първо офицерско звание „лейтенант” на представените  юнкери и кадети, а също и удостояване  с  по-високо звание на офицери-летци. Най-после тези наши колеги получиха поне морално удовлетворение за насилственото прекъсване на обучението им във Военното училище и службата им във войската. Официалното обявяване на заповедта стана на 18 юни 1993 г. на специално тържество във Военната академия “Г. С. Раковски”.

Производство на уволнените юнкери и кадети  от 65-68 випуск
 Знаменателно събитие за Съюза през тази година е и участието му  в парада на 6 май – ден, който  по искане на Съюза бе възстановен като Ден на Храбростта и Празник на българската армия. Съставен е представителен блок от 64 души кавалери на ордена “За храброст”. Начело на блока е председателят  на Съюза  Любомир Банковски, след него знамето на училището, носено от кавалера на два ордена „За храброст” Венелин Попов и асистирано от Христо Дипчев и Румен Чешанков. Стройните редици на бившите български офицери са възторжено акламирани от официалните лица и гражданството  на София.
На 25 август 1993г. , за да присъства на препогребването на сърцето на О Бозе почившия Цар Борис ІІІ в Рилския манастир ще пристигне Н. В. Царица Йоанна.  На тази церемония на 28 август в манастира присъства и делегация на нашия Съюз начело с председателя Л. Банковски. Той полага венец и поднася на Царицата-майка и на Н. Височество Княгиня Мария Луиза, която придружава майка си, съболезнованията на Съюза.


Продължава традиционното внушително  участие на Съюза на Голямата задушница. През тази 1993 година тя е на 6 ноември. Поднесени са венци и цветя в памет на загиналите и починали  български войни.  
Отбелязана е и 50-годишнината от убийството на талантливия български военачалник генерал Христо Луков.
 На 13 март с. г. , по случай 80-годишнината на славната Одринска епопея /13 март 1913 г. /, в големия салон на Военната академия “Г. С. Раковски”, при масово посещение, е проведено тържествено честване. Основен лектор е инж. Никола Рухчев /65. в. /, който с помощта на свои съвипускници и подходящо онагледяване, представя по  впечатляващ  начин това историческо събитие. По искане на Министерството на отбраната, тази лекция, по-скоро спектакъл, се повтаря по-късно  в Школата за запасни офицери в Плевен и пред курсантите от Общовойсковото военно училище във Велико Търново.
В два дни, на 30 ноември и 1 декември във Военната академия се провежда научно-публицистична сесия на тема: “Българското офицерство – вчера, днес и утре”. Сесията предизвиква особен  интерес. Участват над 20 лектори – запасни и действащи офицери. Представителят на Съюза инж. Н. Рухчев говори за българския офицер вчера. В изказванията ясно проличават големите идеологически различия между някогашните и сегашните офицери, главно в областта на морала.
 Последната за годината лектория се провежда пак във Военната академия под формата на тържествена сесия в памет на летеца-изтребител  капитан Димитър Списаревски – живата торпила. Доклади изнасят генерал Михо Михов и членовете на Съюза Асен Ковачев и Дянко Марков.

* 1994

ТРЕТО НАЦИОНАЛНО СЪБРАНИЕ

 Открива  се на  8 април 1994 г.
Голямата концертна зала на Централния военен клуб – София не може да побере стотиците ентусиазирани делегати и гости. В началото отец Анатолий Балачев прочита молитва в памет на починалите членове на Съюза и за успеха на събранието. Хорът при Представителния ансамбъл на армията изпява с автентичния им  текст няколко наши стари бойни марша, които делегати и гости, станали на крака, запяват дружно.
След гласуване единодушно са избрани за :
Управителен съвет:
председател –  Дянко Георгиев Марков /63. в. /
зам. – председател – д-р Николай Иванов Предов /67. в. /
организационен секретар – д-р Димитър Христов Дилчев /65. в. /
административен секретар – д-р Иван Петров Орешков /ШЗО/
 касиер – Александър Любомиров Кузупов / 65. в. /.
 Членове:
Димитър Василев Димитров – председател на      подофицерско дружество “Гургулят-потомци”,
Георги Константинов Захов /62. в. /,
инж. Георги Дичев Георгиев /64. в. /,
Д-р Богдан Николов Ланджев /ШЗО/.
Подгласници:
Георги К. Генчев /ШЗО/,
инж. Никола Василев Ружеков /68. в. /.
 Контролен съвет:
 председател – Венелин Атанасов Попов /61. в. /.
 Членове:
 Тодор Стоев Стоев /66. в. /,
 Митко Илиев Димитров /60. в. /,
 Георги Любомиров Савов / ШЗО/.
 Подгласници:
 инж. Хрисан Стефанов Златев /67. в. /,
 инж. Михаил Николов Бакърджиев /64. в. /
По предложение на  Дянко Марков с пълно мнозинство Любомир Минчев Банковски е избран за Почетен председател на Съюза, а Георги Деспотов – за почетен член на Съюза.  Здравко Дафинов прочита резолюцията на събранието. Поздравителната телеграма до Негово Величество Цар Симеон ІІ е приета и изпратена с всеобщо одобрение. След  края на Събранието е положен венец пред Паметника на Незнайния войн.
 На първото си заседание след Третото Националното събрание, Управителният съвет се конституира и избира помощните си органи както следва:
 1. Организационен отдел
ръководител – организационен секретар Димитър Дилчев,
          зам. – ръководител – Митко Димитров, той и завеждащ секция „Клубове в страната”
 секция “Софийски клубове” – Борислав Попстоименов,
  редактор “Съюзни вести” – Таня Танева.
 2. Административен отдел
  ръководител – административният секретар на Съюза д-р Иван Орешков,
  зам. – ръководител –  Кръстю Кръстев,
  счетоводител – Йордан Попов,
  касиер – Александър Кузупов,
  домакин – Чудомир Младенов,
  секция “Юридическа” –  Здравко Брадваров.
 3. Социален отдел.
  ръководител –  Георги Захов,
  зам. – ръководител –  Райно Каблешков,
  секция “Социално-битови въпроси” –  Георги Захов,
  секция “Репресирани” –  Георги Захов,
  секция “Военни паметници” –  Илия Хаджиилиев,
  секция “Медицина и екология” – проф. Йордан Червенков.
 4. Външен отдел.
  ръководител – д-р Николай Предов,
  зам. – ръководител – инж. Георги Д. Георгиев,
  секция “Организации и  лица от чужбина” – Г. Генчев,
  секция “Организации и лица в страната” – Г. Генчев,
  лектория – д-р Николай Предов.
 5. Отдел  “Пропаганда, печат, публични изяви”
  ръководител – д-р Лазар Петрунов,
  зам. – ръководител – Дечко Драгиев,
  пресгрупа – д-р Лазар Петрунов,
  секция “Литература, печат, публичност – Тодор Стоев,
  секция  “Чествания и ритуали” – арх. Любен Савов,
  секция “Витрини, афиши, аудио-видео”-худ. Георги А. Георгиев,
  секция “Военна история” – инж. Никола Рухчев.
 6. Отдел “Издателска дейнос
  ръководител – Здравко Дафинов,
  зам. – ръководител – инж. Никола Рухчев,
  списание “Един завет”  Здравко Дафинов,
  фондация “Един завет” – Мариета Преславска.
 7. Отдел “Сигурност”
  ръководител – Румен Геранлиев,
  зам. – ръководител – д-р Димитър Лабов.
 На 22 април се провежда честване на българската конница със слово от члена на Съюза –  кавалериста Борислав Йорданов
 Една от първите задачи на новото ръководство след Третото национално събрание е организиране участието  на Съюза в  парада на 6 май, Гергьовден, особено след като миналата година той се представи по блестящ начин със своя блок. Но тази година президентът и върховен главнокомандващ  д-р Желю Желев заповядал запасните офицери да участват в парада с общ блок.  Нашият Съюз отказа да участва в такъв блок заедно с комунистическите офицери, още повече това участие да стане  под знамето на Военното на Негово Величество училище. Така тази година на 6 май нямаше блок на запасното войнство.
Станало  е вече традиция випуските да празнуват юбилейните годишнини от постъпването или завършването на Военното училище. На 27 май 66-ти випуск чества 50 години от завършването на кадетската гимназия /1944 г. /
През декември 1994 г. са проведени изборите за 37-то Обикновено Народно събрание на страната. На тези избори  председателят на Съюза  Дянко Марков е избран за народен представител от листата на СДС в Плевен. По-късно е избран и за председател на партията Български демократичен форум /БДФ/. При създалото се положение, съгласно Устава на Съюза,  Дянко Марков губеше правото  да заема ръководна длъжност в Съюза. Нов председател обаче може да бъде избран само от Национално събрание. Затова до свикването на  този форум изпълняващ длъжността /и. д. / председател на Съюза става неговият зам. -председател д-р Николай Предов. Това е решено  на 4 януари 1995 г. на заседание на Управителния съвет.

*1995

На 31, януари в Дома на киното, се състоя прожекцията на филма “Кадети”, създаден по инициатива и осъществен от  “Клуб 62. випуск”. Това е първият значителен успех в пропагандирането на  идеите на Съюза сред обществото. По-късно този филм на няколко пъти е прожектиран и по Българската национална телевизия.

Поклонение на паметника на Незнайния войн 8 май 1995г.
Важна придобивка на Съюза  по това време  е  учредяването през м. юни с. г. на Фонд за подпомагане на крайно нуждаещите се съюзни членове. От него следва да се отпускат три вида помощи: безвъзмездни, срочни безлихвени заеми и срочни заеми с лихва, определяна от самия заемоискател. Средствата на фонда се набират от дарения. В края на юли е одобрено и името на спомагателната каса – “Спомагателна каса “Един завет”, а на 2 август е приет и Правилникът на касата.
Същия ден Управителният съвет приема и “Становище на Съюза по важни въпроси на нашата държава и народ”. С това е подчертано, че Съюзът не страни от проблемите на държавата, независимо че е  обособена непартийна организация.
Както винаги, и тази година  на 16 октомври представители на Съюза поднасят цветя пред паметната плоча на летците в градинката до Народното събрание, а след два дни и пред  плочата на парашутистите в същата градина. На 25 ноември негови представители присъстват в Централните софийски гробища при откриването на  Мемориала   на осъдените на смърт от т. нар. „народен съд” и екзекутирани на 1 срещу 2 февруари 1945 г. държавни мъже на България.
На 6 декември  Димитър Станчев, син на нашия член от 65. випуск Георги Станчев, разказва за посещението си при Цар Симеон ІІ в Мадрид, комуто поднася екземпляр от луксозния  албум на випуска.  Освен това Димитър Станчев прави дарение на Съюза от 120 000 лева.
 На 20  декември е открит барелеф на кап. Димитър Списаревски на преименувания на негово име булевард в столицата.

*1996

На 19 февруари, както всяка година членове на Съюза присъстват на възпоменателното тържество със заря пред паметника на Васил Левски  по повод 123 години от обесването му.
Започва възраждането на някои от традициите във войската. На 1 март например в Резиденция Бояна се провежда  “Бал на офицерите”. Поканени са  и членове на Съюза.
В Управителния съвет продължава дискусията относно правото да бъдат приемани за членове на Съюза лица, които по някое време са били членове на БКП. Преобладава мнението, че такива лица не трябва да се приемат за наши членове, независимо от сегашното си поведение.

ЧЕТВЪРТО НАЦИОНАЛНО СЪБРАНИЕ
 
 Заседанието  е открито в 10 часа от почетния председател на Съюза  Любомир Банковски. Представителният военен хор изпълнява  поради великденските празници  “Христос воскресе”. След това, станали прави, присъстващите делегати и гости посрещат знамето на Военното училище, носено от  Венелин Попов, асистиран от  Симеон Кожухаров и Васил Кунделов. Военният хор, заедно с присъстващите, изпълнява последователно химна “Шуми Марица” и маршовете “Велик е нашият войник”, “Един завет”, “Ний ще победиме”, “Изгрей зора на свободата”, изпратени с продължителни ръкоплескания. С едноминутно мълчание е почетена паметта на починалите членове на Съюза след Третото национално събрание.

След речите на официалните гости д-р Предов прочита  поздравителни писма и телеграми, изпратени до събранието.  Прави и с мощно „Ура”!  участващите   в  събранието    делегати и
гости изпращат знамето.
След проведения избор ръководните органи  имат следния състав:
Управителен съвет:
председател  -– Любомир Минчев Банковски,
 д-р Николай  Иванов Предов – зам. -председател,
 Гочо Георгиев Чакалов – зам. -председател,
 д-р Александър Георгиев Лозанов – зам. – председател,
 Митко Иванов Димитров – организационен  секретар,
 инж. Хрисан Стефанов Златев – зам. -организационен секретар,
 Атанас Николов Юруков – зам. -организационен секретар,
 д-р Иван  Петров Орешков – административен секретар
 Добри Борисов Добрев – касиер; както и
членове:
 Георги Константинов Захов,
 Георги Дичев Георгиев,
 Никола Василев Ружеков,
 Стойчо Георгиев Стойчев,
 Кръстю Антонов Кръстев,
 Антон Георгиев Антонов.
 Контролен съвет:
председател – Димитър Иванов Шишков;
членове: Тодор Стоев Стоев, инж. Борислав Попстоименов,
Здравко Христов Брадваров.

Едно от най-вълнуващите събития за членовете на Съюза е срещата им с  Н. В. , която се провежда  на 27 май 1996 г. от 15. 30 часа в зала “София” на хотел “Кемпингски-Зографски”   /Японския хотел/. В сравнително малката зала се събират /при ограничени квоти за клубовете/  над 300 души. Мнозина не могат въобще да влезат в залата. Там присъстващите са  изправени като в строй. При влизането на Негово Величество, Председателят на Съюза Л. Банковски командва “Мирно! За среща на Негово Величество Цар Симеон ІІ, глави на –ляво!” и му рапортува. След това, с кратко слово,  Банковски изразява задоволството на членовете на Съюза, че имат възможност да се срещнат със своя Цар след толкова години на изгнание.

Поднесени са му много подаръци, между които и пълното течение на излезлите до тогава книжки от списание “Един Завет”.  Но най-впечатляващ и оригинален е подаръкът  осигурен  от члена на Съюза  Йордан Цонев от 65. випуск – уникална сабя с инкрустиран вензел “С-ІІ”. Сабята е единствен екземпляр,  доставен през 1944 г. от Италия като образец на саби  за портупей-юнкерите от 65. випуск. Поради  настъпилите  събития след 9 септември 1944 г. такива саби не са доставени, а мостреният образец е закупен от  Йордан Цонев и се превръща в  уникат. Негово Величество е трогнат. По-късно научаваме, че тази сабя е поставена в кабинета му над неговото бюро в Мадрид. 

Когато служителите от фирмата, наета да осигурява охраната му по време на пребиваването му в страната, се опитва да го предпази от натиска и желанието на всеки от членовете на Съюза да се доближи до него, той ги отстранява с думите:”Идете настрана, аз съм между моите офицери!” А в Почетната книга на Съюза Негово Величество собственоръчно вписва: “Завинаги ще остане в съзнанието ми трогателната среща с членовете на Вашия съюз, ехото на вашето “Ура”. Възхитен бях от високия ви дух, от това, че въпреки преживяните изпитания, сте съхранили в себе си възвишените морални идеали за доблест и дълг, от вярата ви за бъдещето на България”.
Вечерта радио “ДАРИК” разказа за тази среща  и излъчва част от маршовете, които бяха изпяти. В следващите дни зам. -председателят на Съюза д-р Николай Предов придружава  Негово Величество във влака до Плевен.
В Управителния съвет на Съюза започва да се разисква и въпросът за възстановяването на някои реликви в района на Военното училище /сега Военна академия “Г. С. Раковски”/:  табелките по “Алеята на победите”, “Стълбището на началниците”, църквата и др.
На 17 юли 1996 г. Съюзът подписва с Министерството на отбраната и Генералния щаб  на българската армия “Основни положения за съвместна работа”. С този документ, публикуван със заповед на министъра на отбраната № ОХ-290 от 06. 08. 1996 г. , разпратена до всички началници на гарнизони, войскови командири, военни клубове, Военната академия, военните училища и други,  се решават някои кардинални въпроси за Съюза, като разпространяването на сп. ”Един завет” във войската, ползването на военнолечебните заведения, почивни станции, столове и др.
 В края на август същата година на заседание на Управителния съвет се предлага да бъде създадено  знаме на Съюза. Художникът Георги Георгиев дори представи негова идейна скица за художественото оформление на знамето. До решение за направа на такова знаме не се достигна, главно поради обстоятелството, че ако Съюзът има нужда от знаме, то това е бойното знаме на Военното на Негово Величество училище. Сериозно се разглежда  и въпросът  за възвръщане на имотите отнети от забранените след 9 септември съюзи на запасните офицери и подофицери. Решава се да бъде изпратено писмо по този въпрос до Министерството на отбраната. На това заседание се разглежда  и въпросът  за участието на Съюза в протестна демонстрация на 9 септември за  отбелязването на тази кървава  за България дата.
 На 10 август с. г. ръководството на Съюза е поканено на тържеството по случай завършването и връчването на дипломите на випускниците от Военната академия “Г. С. Раковски” . Управителният съвет  решава да бъдат наградени двамата първенци с по 7000 лв. и грамота. При награждаването вдъхновено слово произнася  председателят Л. Банковски.

Табло на Съюза във Военна академия „Г.С. Раковски“
В края на м. септември в клубовете на Съюза е направена анкета сред уволнените от армията след 9 септември 1944 г. офицери и възпитаници на военното училище /юнкери и кадети/ с основен въпрос как е преминал  животът им след уволнението. Анкетните листове са предадени на подполковник Петър Стоименов от Социологическия център на Министерството на отбраната. Същият, по-късно публикува резултатите от тази анкета /кн. 1/1999 г. на сп. ”Един завет”/, като прави изключително интересни заключения и изводи. Така например 75 на сто от уволнените офицери са започнали своята нова трудова дейност като общи работници и низови специалисти, независимо от висшето си образование.
На заседанието си на 23 септември УС взема решение да бъде изготвена и изпратена Декларация в подкрепа на предложението на   народния представител Надежда Михайлова “Денят на провъзгласяването на Независимостта на България” – 22 септември да бъде обявен за официален празник.
По това време научаваме, че сградата на бул. „Христо Ботев” № 48,  изградена със средства от Съюза на запасните подофицери преди 9 септември 1944 г. , като Дом-паметник на загиналите във войните, с министерско постановление  на правителството на Жан Виденов се прехвърля безвъзмездно  единствено на Съюза на офицерите и сержантите от запаса /Решение № 1173 на  Министерския съвет от 31 октомври 1996 г /. Известно е, че  след създаването на Общия съюз на запасното войнство през 1941 г. , този дом става седалище на този Общ съюз, в основата на който седи Съюза на офицерите от запаса . Така нашият Съюз, законният  и морален наследник на този дом, остана без свой покрив.

*1997

Независимо от непартийната същност на Съюза, в началото на 1997 г. , членовете му заживяват с историческите събития и политическите промени,  настъпващи в страната. Те участват  неотменно по митинги и събрания през „бурния януари 1997 г. В онези дни  големият плакат с името на Съюза можеше да се види сред десетките хиляди манифестанти на всички протестни демонстрации.


Представители на Съюза присъстват на водосвета на бойните знамена на 6 януари –  Богоявление.  Ритуалът е   изпълнен при Паметника на Незнайния войн. Това  е един възвръщащ се ритуал, в твърде изменен вид,   далеч от традиционния Богоявленски парад от годините преди 9 септември 1944 г.
На заседанието на Управителния съвет на 24 февруари За сектор “Военни паметници”, отговорникът  Илия Хаджиилиев докладва, че са издействани 400 000 лв. от Фонд “13 века България” за възстановяване на “Алеята на победите” в района на  Военното училище.
В сектора “Репресирани” / отг. Георги  Захов/е извършена  пълна регистрация на пострадалите. Така през войната са убити  776 души офицери,  ранени – 1473 и измръзнали 24 /общо 61. 57 на сто от офицерския състав/; екзекутирани са без присъда –148, с присъда 189; осъдени на дългогодишен затвор – 199, изпратени в концлагери  – 144, изселени – 66. Освен това са подложени на други репресии: изключени студенти – 75, изтезавани – 19, уволнени за груби фашистки прояви – 436, съкратени в интерес на службата – 1428 и други. Всичко 2674 души, представляващи 77. 39  на сто от офицерския корпус на България.
На 11 април 1997 г. в Централния военен клуб се провежда Тържествено събрание по случай 90 години от създаването на Съюза на запасните офицери и 5 години от възстановяването на този съюз  чийто продължител и приемник е нашият Съюз. Бяха поднесени  много приветствия. На 14 април  ръководството на Съюза е поканено да присъства при честването на  патронния празник на Военната академия“Г. С. Раковски”.
В средата на месец юли 1997г. е проведено периодичното обсъждане на списание “Един завет”. На това събиране  Иво Антонов поиска от председателите на клубовете да му представят имена на свои членове под 33 години, за да бъде организиран “Младежки клуб” към Съюза.

Юбилейно честване на Любомир Банковски и Георги Деспотов във Военния клуб, 1997г.
На 15 септември в салона на Военната академия “Г. С. Раковски” е тържествено чествана 60-годишнината от възстановяването на Кадетската гимназия /1937 /. Доклад по случая изнася  инж. Н. Рухчев.
През м. ноември от Министерството на отбраната е дадено помещение  за канцелария на Съюза в сградата на Централния военен клуб, на етажа на Централната военна библиотека /бул. ”Цар Освободител” № 7/. Това е благоприятна придобивка за Съюза. Стаята е достатъчно голяма, за да може в нея да се провеждат заседанията на Управителния съвет. Предоставени са  телефони  и скромна мебелировка.
На 22 декември Л.  Банковски съобщава, че е поставено началото на изграждането на Младежки клуб към Съюза.
Гочо Чакалов запознава членовете на Управителния съвет с участието си на Международната конфедерация на офицерите от запаса в Гармиш-Партенкирхен, ФР Германия.

*1998

На 25 февруари 1998г. с подходящо тържество в ж. к. „Люлин” е наименован и осветен нов булевард на името на генерал Асен Николов. На изявата присъства и синът на генерала и много членове на Съюза.  Събитието  идва да подчертае, че с настойчивост и последователност  Съюзът ни може да наложи  имената на достойни българи  на много нови улици и булеварди или  преименуването на такива, носещи  досега имена на комунистически  събития и дейци.

ПЕТО НАЦИОНАЛНО СЪБРАНИЕ

 Събранието се откри в 10. 00 ч. на 10 април 1998 г. от организационния секретар  Митко Димитров. Под звуците на „Срещен марш” в салона бе внесено бойното знаме на Военното на Н. В.  училище носено от Венелин Попов асистиран от Симеон Кожухаров и Васил Кунделов. Хорът и оркестърът на Представителния ансамбъл на българската армия изпълни Химна на Република България и марша “Велик е нашият войник”.

Избран е управителен съвет в състав:
председател – д-р Александър  ГеоргиевЛозанов – 58. в. ,
 зам. -председател – д-р Николай Иванов Предов – 67. в. ,
 зам. – председател – инж. Никола Димитров Рухчев – 65. в. ,
 зам. – председател – Атанас Николов Юруков – 68. в. ,
 организационен секретар – инж. Хрисан Стефанов Златев – 67. в. ,
 зам. -орг. секретар – Кръстю Антонов Кръстев  – 68. в. ,
 административен секретар – д-р Иван  Петров Орешков  – ШЗО,
 касиер – счетоводител – Добри  Борисов Добрев  – ШЗО,
членове: Георги Константинов Захов, инж. Никола Василев Ружеков, инж. Георги Дичев Георгиев, Антон  Георгиев Антонов, Тодор Стоев Стоев, Димитрина Петкова Нанева, Иво  Венциславов Антонов.
Контролен съвет:
председател – Митко Илиев Димитров – 60. в.  и членове:  Димитър Цицелков, инж. Борислав Попстоименов, Здравко Брадваров, Васил Попов, Начко Буков.

По това време излиза от печат книгата на  Л. Банковски “Моят живот – трагедията на едно поколение”. Авторът  обявява, че всички приходи от продажбата на книгата са за Съюза, които да се използват  за подпомагане на  крайно нуждаещите се наши членове.
Става известно, че идеята да се чествува  тържествено 120 годишнината от основаването на военно училище в България,  е възприета от МО и тържества по този повод ще се организират  във всички военни училища в България от юни до ноември т. г.
На 20 юни 1998 г. се състоя вълнуваща среща с Нейно Височество Княгиня Мария Луиза. От страна на Съюза на тази среща участваха  членовете на Управителния съвет – д-р Ал. Лозанов, д-р Н. Предов,  Иво Антонов, инж. Хрисан Златев, почетният председател  Л. Банковски и бившият зам. -председател  Гочо Чакалов. На  Княгинята бе поднесена маслена    картина от нашия художник Киро Киров. Разговорът  протича  непринудено  и сърдечно , като  Банковски  уверява Княгинята, че тя винаги може да разчита на нас.
 Като наш представител на голямото войсково учение край Шабла бе поканен и присъства д-р Н. Предов, приет с подобаващо уважение от ръководството на учението.
 Гочо Чакалов уведомява присъстващите на общото събрание на председателите на клубовете и членовете на УС и КС, както и присъстващите активисти на Съюза за посещението си във Военната академия на САЩ “Уест Пойнт”.
Съюзът ни редовно е канен на тържества, свързани с производство на офицери, чествания, военни  празници и т. н.
В Съюза продължава инициативата за събиране на средства за възстановяването на “Алеята на победите”. Особено активни са членовете на „Клуб 68. випуск”. Там вече са събрани близо 1. 5 милиона лева. В УС е съобщено, че нашият член, художникът-живописец  Георги Киров, е готов да дари свои картини /около 30 /,  които на изложба организирана в зала на Военния клуб да се разпродадат, като получени те средства  да се изразходват за подпомагане на нуждаещи се наши членове. Тази инициатива е приета с благодарност. Такава изложба е   организирана, разпродадени са доста картини и сумите постъпват в касата на Съюза.
На 7 ноември голяма група съюзни членове присъствува на траурната церемония на Военните гробища – София по случай “Голямата задушница”. Поднесени са цветя. Цветя са положени и на военните гробища на Италия, Франция, Великобритания и Германия в софийските централни гробища. Прави впечатление, че освен нас и представителите на Министерството на отбраната, другите военнородолюбиви съюзи не уважават този ритуал и се дистанцират от него.
Във връзка с честването на 120 години от основаването на първото военно училище в България, през м. ноември във военните училища във Велико Търново, Шумен, Варна и Долна Митрополия се провеждат възпоменателни събрания. Заключителното тържество се провежда в София на 26 ноември 1998 г. , когато Съюзът съвместно с Министерството на отбраната и Генералният щаб на БА от 9. 00 до 15. 30 ч. в Тържествената зала на Централния военен клуб провежда юбилейна научна сесия на тема: “120 години Военно училище в България”. След сесията, от 16 ч. , участващите в нея  членове на Съюза поднасят венец пред Паметника на Незнайния войн. В 17. 00 часа в Концертната зала на Военния клуб, под патронажа на министъра на отбраната  Георги Ананиев, се проведе тържествено събрание, на което доклад изнесе председателят на Съюза д-р Александър Лозанов.
На 4 декември 1998 г. след много трудности  по възстановяването на “Алеята на победите” най-после в присъствието на министъра на отбраната  Георги Ананиев и началника на Генералния щаб генерал Михо Михов и много офицери и членове на Съюза, бе тържествено открит един от символите на военното училище -–“Алеята на победите”. Главна заслуга за това имат  Кръстю Кръстев и Методи Цветанов. Слово по случая произнесе председателят на Съюза д-р Александър Лозанов. Веднага след това присъстващите се отправиха към фасадата на училището, където са открити две мраморни  мемориални плочи – за полковник Борис Дрангов и за това, че в тази сграда от 1892 до 1946 г. са  се учили и възпитавали възпитаниците на Военното на Негово Величество училище.
С тази церемония се постави началото на възстановяването на символите на нашата военна Алма матер. Предстоящо е възстановяването на църквата, стълбището на началниците /макар и в друг вариант/ и др.

*1999

По това време започва да се обсъжда и въпросът за възстановяването на “Стълбището на началниците” в района на Военната академия. Тъй като не е реалистично да искаме възстановяването  на бюстовете на началниците /вандалски унищожени след 9 септември 1944 г. /, бе предложено имената на началниците от основаването на училището до 1944 година да се изпишат на плочи.
Председателят на клуба ни в Бургас  Иван Петков уведоми Управителния съвет, че към клуба  е организирал и  функционира  хор и кани представители от София на неговия първи самостоятелен  концерт.
Отново се поставя въпросът за признаване службата на офицерите преди 9 септември 1944 г. за първа категория труд, както е утвърдено за офицерите, служещи след 9 септември. Пояснено е, че по този въпрос се работи и се очаква положителното му разрешаване. По-късно това бе направено и сега тази служба се признава за първа категория труд и правоимащите могат да направят постъпки пред Националния осигурителен институт за отразяване на промените в пенсиите им.
В края на 1999г. Любомир  Банковски поставя въпроса за написване История на Съюза и счита, че с тази задача може да се справи инж. Н. Рухчев. Рухчев прие  предложението.
В Министерството на отбраната започна обсъждането на въпроса за изработването на нови бойни знамена. От страна на  Съюза в групата по това обсъждане ще участват Л. Банковски и инж. Г. Георгиев
През м. август  Банковски връчи  традиционните награди на Съюза на първенците, завършили Военната академия през 1999 г.
При поредното пребиваване на Негово Величество в страната се осъществи среща с него в хотел “Амбасадор”, на която, в отсъствието на д-р Ал. Лозанов, поради заболяване,  присъстват Л. Банковски, Н. Рухчев, Н. Предов, Н. Ружеков, Гочо Чакалов и Ат. Юруков.  В кратка 20-минутна среща са  разисквани  въпроси, по които Негово Величество не е дал никакви конкретни отговори.
Продължава практиката наши членове да участват на големи военни учения. Така на учението на полигона край Пловдив на 26 октомври присъстват  М. Димитров и  д-р Н. Предов.
 На 6 ноември членове на Съюза присъстват на традиционното поклонение на Военните гробища по случай Арахангеловата /мъжка/ задушница. По-късно наши представители  полагат цветя на чуждестранните военни гробища  на Италия, Великобритания, Германия и Франция в София.

*2000

На 26 февруари 2000 г. почина Царицата-майка Йоанна. На заседания на УС и клубовете със ставане на крака и минутно мълчание  е  почетена паметта й.
По това време отново се обсъди въпросът за поставяне на плочи на подходящо место във Военната академия с имената на началниците на училището. Поне на плочи да останат техните имена. Правят  се опити пари да се получат и от фондацията “13 века България”. Но това не е постигнато. Председателят на фондацията  Кин Стоянов отказва дори на  министър Ноев. По същото време инж. Ружеков  разговаря с министъра на културата  Ема Москова за възстановяването на паметните плочи на 1-ви и 6-и пехотни полкове и тя  се е изказала благосклонно за идеята.

ШЕСТО НАЦИОНАЛНО СЪБРАНИЕ

 
То се състоя  на 21 април 2000 година в Концертната зала на Централния военен клуб – София.
В него вземат участие 191 делегата от столицата и страната. Присъстват и много наши членове и гости.
С подходящ ритуал, под звуците на тържествен марш изпълнен от гвардейски духов оркестър, в залата са внесени и изправят  на сцената националният трибагреник, носен от гвардейци и знамето на ВНВУ, носено от  Венелин Попов – асистиран от В. Кунделов и С. Кожухаров – и тримата кавалери на ордена “За храброст”. Изсвирен е  националният Химн на България.
В своят доклад председателят на Съюза прави преглед на изминатия път  след Петото национално събрание като отчита  извършеното през изминалия период. Той се спира по-подробно на взаимодействието на Съюза с Министерството на отбраната и Генералния щаб и съдействието, което Съюзът оказва на реформите в българската войска, особено в областта на военнообразователната система. Счита се за  голям успех, че с активните си действия  Съюзът убеди реформаторите  от необходимостта да бъде запазено единното военно училище.
Поради влошено здравословно състояние, досегашният председател, д-р Ал. Лозанов помоли събранието да го освободи от задълженията му занапред. По предложение на комисията по избора на ново ръководство, събранието прие и единодушно избра ново ръководство на Съюза, както следва:

 Управителен съвет:
  председател – Инж. Никола Димитров Рухчев
 и членове:  Хрисан Стефанов Златев, Митко Илиев Димитров, Атанас Николов Юруков,  Кръстю Антонов Кръстев, Иван Петров Орешков, Добри Борисов Добрев,  Георги Константинов Захов, Никола Василев Ружеков, Тодор Стоев Стоев,  Иво Венциславов Антонов , Георги Дичев Георгиев, Боньо Иванов Бонев, Петко Цветков Николов и  Николай Иванов Предов.
 Контролният съвет е избран  в състав:
 председател – Васил Борисов Попов
 членове: Антон Георгиев Антонов, Борислав Йорданов Стоименов,  Владимир Петров Попов, Димитър Александров Цицелков, Иван Иванов Кючуков и Начко Георгиев Буков.

Събранието завърши с традиционното общо  изпяване на марша  „Един завет” и „Шуми Марица” от присъстващите.
 Веднага след събранието новоизбраният Управителен съвет се събира, за да се конституира.
За  зам. -председатели са  определени Митко Димитров /60. в. /,  инж. Хрисан Златев /67. в. /  и   Атанас Юруков /68. в. /.
Същия ден,  на среща с министър-председателя  Иван Костов бяха приети Л. Банковски, Г. Чакалов и Н. Ружеков. Срещата бе широко отразена в медиите.
Членовете на Управителния и Контролния съвет, както и редови членове на Съюза, присъстваха на тържествата по случай Деня на храбростта и Празника на българската армия – 6 май. И тази година не бе разрешено да участваме с отделен блок. Същия ден министър Бойко Ноев и министър Ема Москова направиха първа копка за възстановяване на мемориала на 1-ви и 6-и пехотни полкове на отредения за целта терен в района на Южния парк – ІІ част – София.
На 12 май 65. боен Дравски випуск чества 55 години от производството в първи офицерски чин и 60 години от постъпването си във Военната гимназия.
В началото на м. юни художникът  от 64. випуск  Юлий Минчев постави въпроса за издаването на албум за Военното на Негово Величество училище, от основаването му до 1944 г. Идеята бе възприета с готовност  от УС и му бе възложено да подготви макет на албума. Продължават честванията от випуските по случай годишнини от производството им. На 16 юни такова честване проведе 59. випуск.
На 25 юли 2000 г. УС на Съюза изпрати протестна декларация до посолството на Израел у нас по повод свалянето на  съществуващия паметник на Цар Борис ІІІ в Израел, издигнат във връзка със спасението на евреите  в България от репатрирането им в концлагери в Германия по време на Втората световна война.
На 23 август 2000 г. делегация на Съюза в състав: председателят  инж. Никола Рухчев, почетният председател  Любомир Банковски,  Митко Димитров и  Иво Антонов са на среща с президента на Републиката  Петър Стоянов. Разговаряно бе главно за морала и възпитанието на подрастващото поколение.  Петър Стоянов обаче почти не ни даде възможност да засегнем други интересуващи ни въпроси. Срещата предизвиква голям интерес сред медиите.


Денят на смъртта на Цар Борис ІІІ – 28 август, е отбелязан подобаващо от  Съюза. Л. Банковски е изпратен в Рилския манастир, където се е среща с Цар Симеон ІІ. Той му  обещава отделна  среща. В София членове на Съюза присъстват на панихидата в храм-паметника  „Александър Невски”. Там председателят на Съюза инж. Н. Рухчев се е срещнал с княз  Кардам и съпругата му. След това са  положени цветя пред  бюста на   Цар Борис ІІІ при входа на Борисовата градина.
На 5 септември в Министерството на отбраната се проведе среща на министъра на отбраната  Бойко Ноев с официална делегация на Съюза. В тази делегация са включени: председателят инж. Н. Рухчев, почетният председател  Л. Банковски и членовете на Управителния съвет  Митко Димитров, инж. Никола Ружеков и Добри Добрев. Срещата продължава повече от два часа и половина. Разгледани са много въпроси, интересуващи Съюза, включително и такива свързани с награждаването на членове, повишаване в по-горно звание и др. На срещата присъства и директорът на дирекция “Кадрова политика” при Министерството Руси Русев.
 На 6 септември Съюзът участва в манифестацията по случай  Деня на Съединението. След обяд  наша делегация  се срещна в хотел „Кемпински-Зографски”  с цар Симеон ІІ. От Съюза присъстват председателят инж. Н. Рухчев, почетният председател  Л. Банковски, инж. Никола Ружеков, Добри Добрев и зам. -председателя на младежкия клуб  Борис Станимиров. Срещата продължи около 40 минути. Тя не довежда  до някакви реални и практически резултати.
Продължават  усилията на УС, улици и площади в София и страната да бъдат наименовани на имената  на бележити български военачалници и изтъкнати военни дейци. За тази цел се правят предложения пред съответните общински съвети.
В началото на ноември  ръководството и членове на Съюза присъстват на Голямата Архангелска задушница на Военното гробище – София. Поднесени са цветя и на панихидите  на чуждите гробища – английско, германско, френско и  италианско. Там от всички съюзи присъстваме отново  само ние.
На 19 декември в един от салоните на Военния клуб Съюзът проведе традиционната си предновогодишна среща на своите членове и техните семейства. Срещата уважи и генерал  Михо Михов.

*2001

На 19 януари 2001 г. по инициатива на Съюза, в дома в който е живял  до смъртта си генерал-лейтенантът от конницата  Иван Колев, на ъгъла на бул. „Витоша” и ул. „Узунджовска”  в София, тържествено бе открит барелеф на генерала.
В началото на март 63. випуск празнува годишнина от производството  му в първи офицерски чин /3 март 1944/. За тържественото събрание бе поканен хор „Един завет” към Клуба на Съюза в Бургас, чийто диригент Иван Петков е от същия  випуск. Концертът и събранието преминаха при голям успех. Зала 1 на Военния клуб бе препълнена.
През март, съгласно споразумение с Изпълнителната агенция “Военни клубове и информация”,  на клубовете от страната  са дадени помещения за канцеларии. Там, където стаи не достигат, се ползват помещения съвместно с някой от другите съюзи. Възможностите да се ползват средствата за комуникации на военните клубове улеснява работата и на нашите организации.
В началото на м. април 2001 г. , след изявленията на   Цар Симеон ІІ, е основано “Национално движение Симеон Втори” /НДСВ/. Изказването на Царя на 6 април предизвиква много коментарии и в УС е взето решение да не се избързва с определяне на отношението на Съюза към това движение. В случая се потвърждават  вижданията за спазване на принципа за непартийност  на Съюза. Поискана бе среща с Царя.
На 30 април 2001 г. председателят на Съюза инж. Н. Рухчев и почетният председател Л.  Банковски са приети от Н. В. цар Симеон ІІ в двореца Врана. Срещата  е продължила час и 20 минути. Представителите на Съюза са запознали Негово Величество с дейността на Съюза и са изслушали вижданията на Царя. Отношението на Негово Величество е било много благосклонно и нашите представители са останали с впечатлението, че на Него може да се разчита. По време на тази визита на Негово Величество е  поднесен първият екземпляр от току що излезлия  „Албум на Военното  на Н. В. училище”. Кратката му оценка, след като разглежда албума,   била  „уникално”. Управителният съвет, на заседанието си на 2 май, е  запознат с впечатленията от  проведената среща. На другия ден по радио  „Хоризонт” председателят  на Съюза говори за новоизлезлия албум. В следващите дни екземпляри от албума са раздадени на предварително определените лица и организации. Отвсякъде отзивите биват изключително позитивни. Такива албуми са дадени и на гостуващите ветерани от войните  от Англия. С тези гости се осъществяват   срещи и в следващите дни, като им се осигурява присъствие  на  тържествата на 6 май.  На парада  тази година за първи път от 15 години преминава  и бе демонстрирана  бойна техника.
На 17 май се проведе  разширено съвещание на Съюза  с членовете на Управителния и Контролния съвет, редколегията на сп. „Един завет” и председателите на всички наши клубове от столицата и страната. То преминава при следния дневен ред: информация от председателя на Съюза за  извършеното през изминалия едногодишен период; информация от председателите на клубовете за тяхната дейност през този период; обсъждане на сп. „Един завет”;  разисквания, включително и по отношение срещите с  Царя. В заключение е подчертано, че в никакъв случай Съюзът не трябва да изоставя  своята непартийна линия и не трябва да се обвърза като цяло с никаква политическа партия. Без да губи чувство за реалност, всеки наш член ще определя сам своето лично отношение към събитията в държавата. Само по този начин може да се запази  същността и единството на нашия Съюз.
Продължават срещите-чествания на випуските по случай годишнини от производството им в първи офицерски чин /60. випуск/. Активизират се съвместните действия с община  „Триадица”- София  по въпроса за изграждането на Мемориала на 1-ви и 6-и пехотен полк.
 На заседание на УС е обсъдено поведението на Съюза във връзка с проведените на 17 юни 2001 г.  избори  за 39-то Обикновено  народно събрание.  Общо взето Съюзът  запази възприетото решение като цяло той да не декларира привързаност към определена политическа сила. Във Варна известни изяви на председателя на клуба Марин Марков нарушават това становище. Там е изпратен  зам. -председателят   Митко Димитров, за  да  проучи  случилото се  и да  възстанови  правилното неутрално политическо поведение на членовете на този клуб.
През м. юли полк. Петър Стоименов представи  резултатите от проведеното социологическо проучване сред членовете на Съюза. Реалистично е оценено състоянието на Съюза по много показатели. Изводите от това проучване би трябвало винаги да се имат предвид при вземането на едно или друго решение.
 Ето и някои по-интересни констатации: 50. 4 на сто от състава на Съюза са завършили военно училище, 29. 6 на сто – военна гимназия, а  20 на сто – Школата за запасни офицери. Специалистите с висше образование са 51. 2 на сто, със средно – 25. 9 на сто;  80 на сто от състава е над 70 години, като почти 30 на сто от тях  са над 80 години. Средният доход на членовете на Съюза е около и малко над средния за страната /за 2000 г. –117. 61 лв/ като само 8. 9 на сто получават над 200 лв. Различни степени на финансови затруднения изпитват 83. 4 на сто.
По традиция членовете на Съюза присъстват на Голямата задушница на Военното гробище в София. По-късно те почитат  паметта и  на  починалите и  погребани у нас чуждестранни  военнослужащи на съответните техни  гробища.
 При ставащите реорганизации в МО и ГЩ, историци от Центъра за военна история, обезпокоени за съдбата на военноисторическата библиотека се обръщат  към нас за съдействие и  за решаване по най-добър и целесъобразен начин съдбата на  мястото, където да бъде съхранена така ценната уникална библиотека. Пред фактори от министерството изказахме нашите виждания за нейното запазване като самостоятелна единица. По-късно този въпрос се реши по подходящ начин, като тя се премести във Военната академия. Този факт показа как Съюзът ни се търси при решаване на важни проблеми и как неговият авторитет способства за вземане на правилни решения по съществени въпроси.
По инициатива на Съюза на 15 ноември се състоя среща на  представители на Съюза  – Н. Рухчев, Ив. Орешков и Д. Добрев с чуждестранните военни аташета  акредитирани у нас.
На 4 декември 2001 г. инж. Н. Рухчев, Л. Банковски и инж. Н. Ружеков са приети от премиера Симеон Сакскобургготски. Срещата   продължава около един час. Поставени са въпроси и искания, свързани с имотите, пенсиите, войнишките паметници в страната и чужбина, включително и въпросът  за изграждане на Мемориала на 1-и и 6-и пехотен полк в София.  През цялото време премиерът си води бележки върху сигналната записка, която му бе предоставена предварително,  но в последствие  реални решения от това не последваха. Съюзът остана   с известно разочарование  не толкова от самата среща, колкото от липсата на някакви резултати от нея.
 На 18 декември 2001 г. е проведена традиционната среща на ръководството на МО и ГЩ с представители на четирите военно-родолюбиви съюза. А вечерта във Военния клуб се състоя нашата предновогодишна вечер за 2002 г.
На съвещание на четиримата председатели на военно-родолюбивите съюзи се решава  обща делегация да посети Сърбия. За наш представител в тази делегация бе определен инж. Н. Ружеков. Ще бъдат посетени Белград, Ниш, Враня, Прокупле с цел  опазване на нашите  военни паметници и гробници.

*2002

На 30 януари  „Клуб 61. випуск” провежда тържествено събрание по случай производството на випуска в първи офицерски чин /1942 г. /. Поднесени са и цветя пред барелефа на Цар Борис ІІІ в Борисовата градина.
От Съюза  са започнати постъпки  за назначаването на компетентен служител в Министерството на отбраната, който да отговаря за войнишките паметници и гробища у нас и в чужбина. По този въпрос е разговаряно с главния секретар на Министерството на отбраната  Пламен Петков и с директора на дирекция „ Кадрова политика и социална дейност” Руси Русев. И двамата проявяват готовност при първите структурни промени да се открие такава длъжност. Ние предлагаме  на нея да бъде назначен  Иво Антонов.
На 26 март се провежда тържествено честване на 10-годишнината на сп. ”Един завет”. Препълнен салон, много поздравления, вкл. и от Царя. Присъства и генерал Михо Михов. Добрата оценка за списанието дава стимул за развитието  му  в бъдеще.

СЕДМО НАЦИОНАЛНО СЪБРАНИЕ  
 
Събранието се провежда на 19 април 2002 г. в Концертната зала на Централния военен клуб, София. То започва в 10. 15 часа със ставане на крака и посрещане на знамето на Военното на Негово Величество училище под звуците на „Срещен марш”, изпълняван от състав на Представителния гвардейския духов оркестър.
 С прочувствено слово почетният председател на Съюза Любомир Банковски открива събранието. С едноминутно мълчание е почетена паметта на починалите съюзни членове след Шестото национално събрание.
 След това председателствуващият д-р Предов дава думата последователно на представителите на държавните и обществени институции,  организации, съюзи и учебни заведения за приветствия към Събранието.
Под звуците на марш “За среща” и станали прави, делегатите и гостите изпращат знамето на ВНВУ.
Председателят на мандатната комисия  Митко Димитров съобщава състава на делегатите на Събранието: от избраните 193 делегати на събранието присъстват 161, които съставляват 84 на сто от избраните. Това прави събранието легитимно и взетите от него решения ще бъдат законосъобразни.

След гласуване за председател на Съюза е преизбран о. з. полк. инж. Никола Димитров Рухчев.
За членове на  Управителния съвет са избрани: Атанас Николов Юруков /68. в. /, Георги Константинов Захов /62. в. /, арх. Георги Константинов Радонов /63. в. /, Димитър Москов Грънчаров /РВГ/, Добри Борисов Добрев /ШЗО/ д-р Иван Петров Орешков /ШЗО/, Иво Венциславов Антонов /младежки клуб/, Красимир Атанасов  Герджиков /Клуб Варна/, Кръстю Антонов Кръстев /68. в. /, д-р Митко Иванов Косев /64. в. /, Недко  Йорданов Попов /Клуб Шумен/, д-р Николай Иванов Предов /67. в. /, Тодор Стоев Стоев /66 . в. /  и  инж. Хрисан  Стефанов Златев /67. в. /.
 За председател на Контролния съвет е избран  Венелин Атанасов Попов /61. в. / и
членове: Йордан Попов /64 в. /, Владимир Пенов /67. в. /, Георги Д. Георгиев /64. в. / и Владимир Матев /61. в. /.

На 23 април председателят на Съюза е приет от началника на Генералния щаб на БА генерал Михо Михов, пред когото е поставил редица въпроси, между които и този да се изразява необходимото уважение към кавалерите на ордена “За храброст” на предстоящите тържества за 6 май както и за участието на Съюза със самостоятелен блок на парада. Следобеда председателят на Съюза отново е повикан от началника  на ГЩ и му е съобщено, че на парада може да участва сборен блок с другите военно-родолюбиви съюзи. Нашият Съюз не възприема това предложение.
Традиционно на 6 май членовете на Съюза присъстват на парада по случай Деня на Храбростта и Празника на българската армия. След парада е даден коктейл в манежа на Военната академия, вкл. и за всички ветерани.
 На 7 май в зала „Тържествена” на Централния военен клуб е чествана 85-годишнината на почетния председател на Съюза  Любомир Банковски. Присъстват много гости. Министерството на отбраната го награждава с „Награден знак за вярна служба под знамената” – ІІ степен, а от Съюзът му бе поднесен сувенир –   символична малка сабя.
На 14 юни бяхме поканени на празника на Сръбската армия в тяхното посолство.
Продължават нашите постъпки на заслужили военни дейци от миналото  да се  наименуват  улици и площади в   градовете. УС се обърна с молба към Столичния общински съвет за  наименуване на улици на имената на полковник  Антон Кръстев и генерал Коста Георгиев. В последствие молбата е удовлетворена.
На 23 юли се провежда организационна среща на инициативния комитет за организирането и провеждането на научната сесия за Балканската война /90 години от започването на войната/. На 24 юли е подписано съвместно писмо между Съюза ни и кмета на община “Триадица” до Министерския съвет с искане изграждането на Мемориала на 1-ви и 6-и п. п. да се включи в бюджета.
На 7 август в канцеларията на Съюза се провежда среща с военното аташе на Федерална република Германия подполковник от ГЩ Детлеф Маас, на когото с писмо са  предадени  спомените на двама наши членове от 1944 г. /3-6 септември/, тогава кадети, които са съдействали на оттеглящите се германски военнослужащи  от страната. Подполковник Маас обещава, че ще предаде тези ценни документи на историческите служби в Германия.
Съюза  посещава по негова покана, военното аташе на Русия генерал Киселов, който му е предал ксерокопия от някои архивни документи, свързани със смъртта на Цар Борис ІІІ, които не допринасят за изясняване причините за смъртта на Царя.
На 4 октомври в  салона на Военната академия “Г. С. Раковски” се състоя  тържествено събрание по случай 65 годишнината от основаването на Военната гимназия към Военното училище /1937 г. /. Основен организатор е нашият Съюз.
Управителният съвет на Съюза отново се активизира по отношение изграждането на Мемориала на 1-и и 6-и пехотен полк. Сега нещата се свеждат до осигуряване на средствата. Проектантът на Мемориала арх. К. Агура раздели проекта на етапи, за да се осигури по-лесно финансирането.
 В началото на ноември членове на Съюза присъстват на Голямата /мъжка/ задушница на Военните гробища. На подобните възпоменателни молитви на сръбските, италианските, английските, германските и френски гробища присъстват  и наши представители. Това внимание,  проявено единствено от нашия Съюза, отново  е оценено по достойнство от ръководителите на чуждестранните мисии в България.
на 17 декември в Централния военен клуб се провежда традиционната среща преди Нова година на членовете на Съюза. Присъстват над 150 наши членове със семействата си. Наш гост беше началникът на ГЩ  ген. Колев Вечерта премина във весела, непринудена, приятелска обстановка.

*2003

Вечерта на 1 февруари членове на Съюза присъстват на панихидата в църква  “Св. София” по повод отбелязване годишнината от екзекуцията на регентите, министрите, народните представители и видни общественици на 1/2 февруари 1945 г.
Ръководството на Съюза присъства на вдигането на знамената пред  Паметника на“Незнайния войн” по повод Националният празник на България – 3 март. В края на м. март  е проведена интересна среща със Самуел  Рафаел, български патриот от  Израел.  На 18 години /роден е 1926 г. / той става парашутист в нашата парашутна дружина и впоследствие  участва във войните, които  води Израел.
На 14 април 2003г. в присъствие на близки и членове на Съюза, на стената на храм “Св. Седмочисленици”, в близост до мястото, където е бил убит, е открита паметна плоча на генерал Коста Георгиев.
На 8 май се провежда среща на министъра на отбраната Николай Свинаров  и началника на ГЩ на БА генерал Никола Колев с чуждестранните военните аташета, акредитирани в София, на която присъстват и наши представители. На 9 май  е положен венец и букети цветя пред Паметника на Незнайния войн
На 27 май при изключителен интерес е представен първият том на албума “Войните на България 1877-1945” . Присъстват президентът Георги Първанов, генерал Н. Колев, зам. -министър С. Янкулова, на които е връчен екземпляр от албума.
В началото на юни Управителния съвет приема за член на Съюза Борис Живков Станков, възпитаник на ШЗО, който сега живее  в Австралия. Там той е член на австралийския  “Съюз на завърналите се от фронта австралийци” /АНЗАК – австралийско-новозеландски армейски корпус/. Б. Станков разказа за това какви права и привилегии и с какво обществено признание се ползват членовете на този съюз.
На 15 и 16 октомври сборна група от четирите военнопатриотични съюза направи посещение в Македония на Дойранските позиции на Девета пехотна Плевенска дивизия по време на Първата световна война. Присъстваха по 10 души от всеки съюз. С болка разглеждахме останките от позициите при Дойран от 1918 г. и  особено разграбените и съсипани гробове. На фона на това, от друга страна,  видяхме добре подържаните гръцки и английски гробища – мемориали. Жалко! Много трябва да се направи за възстановяване паметта на нашите загинали герои. На бойните  позиции при Дойран епизоди от боевете разказаха историците полк. о. р. Димитър Зафиров, Тодор Петров, Светлозар Елдъров и председателят на Съюза инж. Н. Рухчев.
На 21 октомври в Централния военен клуб, София,  е проведено общо събрание на военнородолюбивите съюзи, за да се  отбележи спасяването на бойните знамена на българските части през 1918 г. Присъства и премиерът  Симеон Сакскобургготски. Бяха му представени синовете на спасителя на знамето на 1-ви пехотен полк  капитан Любомир Кузупов -братята  Александър и Боян Кузупови.   Негово Величество  остана силно впечатлен.
Настъпиха дните на почит към загиналите във войните  герои. Най-напред е нашата Голяма, Архангелска, задушница, когато на Военното гробище бе отдадена почит на загиналите във войните български офицери и войници. Последователно наши представители присъстваха на подобните възпоменания в София  на италианското, английското, германското, френското и сръбското гробище.
На 20 ноември във Велико Търново се провежда Научна конференция по повод 125 години на военното образование в България. От страна на Съюза доклади имат нашите представители инж. Н. Рухчев и д-р Н. Предов. По-късно председателят на Съюза  посети клубовете ни  в Добрич и Варна. В Добрич той разговаря за изграждане на паметник на Д. Списаревски.
Годината завършва с традиционната предновогодишна среща на членовете на Съюза.
Краят на годината е помрачен от гибелта на петимата наши войници от мироопазващите сили в Кербала, Ирак. На поклонението във Военния клуб на 30 декември са поднесени цветя и от името на нашия Съюз.

*2004

На 16 януари 2004 г. представители  на Съюза присъстват  на преоткриването на военния паметник в Етрополе. По време на тоталитарния режим този хубав паметник, открит на времето от Цар Борис ІІІ, е  преместен в покрайнините на града. Сега инициативен комитет от града успява да го възстанови  на старото му място   в центъра на Етрополе. Това преместване е осъществено и с помощта на нашия Съюз, който осигури и финансирането му. Арх. Георги Колчев, от 66. випуск, представи в Съюза писмо, в което описва лошото състояние на гроба на генерал Сава Муткуров в Централните софийски гробища. Паметникът е силно наклонен и  с опасност от срутване. Предлага да се окаже  помощ за укрепването му. Между другото  един бегъл поглед върху други паметници на военни дейци от миналото  показва, че те са в подобно състояние и се нуждаят от обновяване.
На 27 януари бе погребан нашият активен член Любомир Шапкарев, син на  голямата поетеса  Елесавета Багряна.
На 31 януари на Централните Софийски гробища членове на Съюза присъстват на панихидата  по случай екзекуцията на 1 срещу 2 февруари 1945 г. на видни български  държавници – регентите, министри, много народни представители. Прочувствено слово произнася Дянко Марков, акламиран от присъстващите.
 В началото на февруари председателят на Съюза  и   Иво Антонов посещават Кюстендил и Гюешево за оглед на параклиса с костницата в църквата на Гюшево. Нужен е ремонт, за който Съюзът ни ще помогне съгласно  програмата си за опазване и възстановяване на войнишките паметници.
На 10 февруари председателят инж. Н. Рухчев  е приет от министъра на отбраната  Николай Свинаров. Разглеждан е главно въпросът за възстановяването на Мемориала на 1 и 6 пехотен полк в София. Министърът се ангажира да   организира при него контакти с дейци, които могат да съдействат за решаването на  въпроса. И действително след няколко дни, пак при него, се състоя съвещание, на което присъстват министърът  на културата Божидар Абрашев, кметът  на София Стефан Софиянски и представител на Министерството на финансите зам. -министър Лингорски. Най- категорично  се заангажира кметът   Софиянски с обещания едва ли не строителството да започне още през март. Лингорски не даде категорични обещания.
На 12 март с трогателно  тържество във Военната академия 63. випуск на ВНВУ  отбелязва своя юбилей – 60 години от производството на випуска в първи офицерски чин /3 март 1944 г. /. След събранието концерт изнася хорът “Един завет” към нашия клуб в Бургас, чийто диригент и председател на клуба е  Иван Петков, който е от  същия випуск.
. Председателят на Съюза информира УС за подготвяния нов Закон за  орденската система  в България и по специално за ордена “За храброст” и докладва за проведените по този въпрос разговори с председателя на комисията в Народното събрание,  отговарящ за този закон, народният представител Явор Милушев /НДСВ/. Засега поне визуалният образа на ордена се запазва. Но статутът  му още  не е изяснен.
През м. март изтече мандатът  на английския военен аташе в София полковник Чонглински, с когото Съюзът  поддържаше добри и полезни отношения. По случай неговото отпътуване, по решение на Управителния съвет и на основание чл. 22 от Устава, той е удостоен с грамота и му е връчена значката на Съюза.
На 2 април 2004 г. България е приета в НАТО. По този случай на площада пред “Паметника на Незнайния войн”, при тържествен ритуал, са вдигнати знамената на България и НАТО. На тази церемония  са  поканени и членове на Съюза.  Вечерта председателят на Съюза и  председателят на Контролния съвет Венелин Попов участват и  в специалното предаване по случая от  Нова телевизия.
 На 6 април в информационния център на Министерството на отбраната се провежда среща, ръководена от директора на Дирекция “Международно сътрудничество” при МО  Никола Михайлов, за уточняване на подробностите  и задълженията относно  изграждането на Мемориала на 1 и 6 пп. Не присъства обаче един от важните участници – представителят на Софийската община. Срещата не довежда до видими резултати. Особено уклончиви и неясни са позициите на представителите на Министерството на финансите.
На 14 и 15 април  2004 г. , по покана на министъра на отбраната  Николай Свинаров, по двама представители от военнородолюбивите съюзи /от наша страна председателят  инж. Н. Рухчев и зам. -председателят д-р Н. Предов/ са на посещение с него в Одеса /Украйна/. Интересни са срещите  с българската общност в Одеса.
На 3 май в Централния военен клуб, в присъствието на министъра на отбраната  Николай Свинаров и на много гости, е тържествено отбелязана 80-годишнината на председателя на Съюза инж. Никола Рухчев. Той е удостоен с наградния знак на Министерството на отбраната „За вярна служба под знамената – І степен”, връчен му лично от министъра.
На 14 май 2004 г. , в основно ремонтираната  концертна зала на Централния военен клуб – София, се провежда

ОСМОТО НАЦИОНАЛНО СЪБРАНИЕ

Под звуците на „Срещен марш” и със ставане на крака, делегатите и гостите на събранието посрещат знамената на Републиката и на Военното Н. В. училище. Изслушан е и  националният химн.
 Събранието е открито с кратко слово от почетния председател на Съюза  Любомир Банковски.
По предложение на д-р Н. Предов  делегатите и гостите почитат със ставане на крака и едноминутно мълчание починалите между двете общи събрания съюзни членове.
Отец Масларов благославя събранието и пожелава успешна работа.
След това д-р Предов дава думата за поднасяне на  поздравления от държавни институции, обществени организации и гости.
По покана на коменданта на събранието  Митко Димитров събранието на крака и  с “ура!” изпраща изнасянето на знамената.
След продължителни и задълбочени разисквания са приети изменения в Устава, засягащи главно чл. 6. След гласуване /от присъстващите в залата 95 делегата, 65 гласуват “за”, което прави  68. 4 на сто, т. е. повече от 2/3 от гласувалите/ е прието изменение, с което се създава възможност бивши членове на БКП /БСП/ да биват приемани за членове на Съюза, но при  сериозни гаранции за тяхната добронамереност и зачитане следваната от  Съюза  линия.

 За председател на Съюза е преизбран о. з. полк. инж. Никола Рухчев.
 Избран е  и  нов
Управителен съвет от 14 члена, в състав:
капитан далечно плаване Атанас Илев, Атанас Юруков, Георги Захов, арх. Георги Радонов, Димитър Грънчаров, Добри Добрев, Иво Антонов, д-р Иван Орешков, Кръстю Кръстев, д-р Митко Косев, Митко Димитров, д-р Николай Предов,  д-р Тодор Стоев, инж. Хрисан Златев.
Контролният съвет се формира  от 5 члена: председател – Венелин Попов и членове Владимир Пенов, Владимир Контев, Владимир Матев и Евгени Атанасов.
 
В края на май излезе от печат книгата „Дневникът на генерал Никола Михов”, която на организирано от Съюза събрание,  бе представена на обществеността. Представена бе и книгата “Сине мой. . . ” от внучката на поета Стамен Панчев – Райна.
В началото на юли става известно, че по покана на английските ветерани от войните, които преди две години гостуваха у нас около 6 май, група български ветерани /по двама от четирите военнородолюбиви съюза/ ще гостуват в  Лондон. От нашия Съюз са  определени инж. Н. Рухчев и к. д. п. Атанас Илев. Това посещение е осъществено между 3 и 7 август 2004 г. След завръщането си двамата членове разказаха в УС впечатленията си от това пътуване и за добрия прием, на който са се радвали в Англия. Най-силно впечатление им е направил високият патриотизъм на англичаните при всяка една проява.
На среща с министър Николай Свинаров отново е поставен въпросът за финансирането на Мемориала на 1 и 6 пехотен полк  в София. Направи се опит да му подскажем възможностите за финансиране от икономиите в бюджета.
Продължават  разговорите с кмета на Казанлък инж. Дамянов за съдбата на Паметника на опълченците от 9-а и 10-а опълченска дружина в града. След като теренът около паметника е  продаден на завод “Арсенал”, паметникът сега не може да бъде охраняван от  общината  и  започва да се ограбва и руши. Особено съблазнителни за злосторниците са металните гюллета по него. Търси се  възможност той да се премести в района на оставащото военно поделение в Казанлък. УС влезе се  във връзка с Генералния щаб и той даде  съгласието си за това.
Обмисля се въпросът за прерастване на Клуба на младежите в  Клуб “Един завет”, в който да членуват тези които са надхвърлили младежката възраст. Трудностите произлизат от обстоятелството, че в този сборен клуб членуват хора, които са на работа и в различно време. А това затруднява събиранията на клуба. Очертава се перспективата техните събрания  да стават привечер във Военния клуб, обикновено всеки последен понеделник от месеца.
Традиционната Голяма  задушница на 6 ноември тази година е отбелязана в присъствието на президента на Републиката Георги Първанов, с внасянето на урна с праха на загиналите в Кербала, Ирак, наши войници. В следващите дни наши представители   поднасят цветя и  на гробищата на Италия, Великобритания, Германия, Франция и Сърбия в София.
От Руското посолство отново поискаха заявки за награждаването на наши ветерани от войната с руски юбилеен медал по повод края на Втората световна война. Много наши членове отказват да получат този медал. Затова Управителния съвет решава да се даде заявка само за тези, който желаят да го притежават.
В края на годината внезапно почина уважаваният наш член Александър Кузупов от 65. Боен Дравски випуск, син на майор Любомир Кузупов, спасителят на знамето на 1-ви пехотен софийски полк през Първата световна война.
На 28 декември в обновената  голяма Концертна  зала на Централния военен клуб –  София, при отлична организация, масово посещение /около 240 души/ и  при задушевна  обстановка се провежда вече станалата традиционна, предновогодишна среща  на членовете на Съюза. През цялото време свири салонен състав от гвардейския оркестър. Присъстват гости от министерството на отбраната и генералния щаб на БА. Вдигнати са тостове  за здраве и щастие на съюзните членове  през  настъпващата нова 2005 година.

*2005

Започва осъществяването на една полезна инициатива на Дебора Кнежевич, дъщеря на починалия вече член на Съюза  Юлий Стоянов, от 63. випуск. Тя  започва подготовката и излъчването по Военния телевизионен канал на рубриката “Кавалери на ордена “За храброст”. Досега са излъчени предавания за Любомир Банковски, Дянко Марков, Георги Радонов, Йордан  Червенков.
Тъкмо когато се надявахме, че най-сетне изграждането на Мемориала на 1-ви и 6-и пехотен полк  ще започне, дойде изненадващо писмо от главния архитект на София, че отреденото ни място е отнето. Отново трябва да се започне борба за придобиването на този терен. Още същия ден са  координирани  действията ни с кмета на община “Триадица” инж. Милев, съответната дирекция в Министерството на отбраната и др. Започнаха  продължителните процедури по изменение  на решението  и възстановяване на отреденото ни място. На 26 януари 2005 г. се състоя разширено съвещание на специалисти от Дирекция “Военна инфраструктура” , водено от неговата  директорка   инж. Яна Савова, за разпределение на задачите и отговорностите по реализирането на проекта за  изграждането на Мемориала на 1-ви и 6-и пехотен полк – София.  Съюзът, заедно с кмета на община “Триадица” инж. Емил Милев, поема задължението на върне отнетия ни терен. Останалите процедури трябва да се извършат от Министерството на отбраната.
 Продължава  работата по втория том от юбилейния  албум “Войните на България 1877-1945 г. ”, обхващащ  периодите на Първата и Втората световна война. Със съставителя, художникът от 64. випуск Юлий Минчев  се направи  преглед и подбор на снимките за Първата световна войн и текстовете към  тях.
На 27 януари във Военната академия се провежда почти двучасов разговор с началника на академията генерал-майор Евгени Манев относно взаимодействието за възстановяване на паметниците в района на сегашната академия, бивше Военно Н. В. училище – София. От спешни мерки се нуждае  и укрепването на Колоната на българския офицер, която вече леко се е наклонила. Необходимо е да се сменят вече полуразрушените лъвове около нея. Разбрахме, че отливането на такива лъвове вече  е  договорено и са поръчани, макар и не в същия вид като досегашните.
 Осигурените от Министерството на отбраната 5000 лева не са достатъчни и за ремонта на паметника в Казанлък. Обърнахме се с молба към Фонда “13 века България” за помощ от още  5000 лева.
На 4 февруари в Столичната община се провежда важна среща с председателя на Столичния общински съвет Владимир  Кисьов, който бива запознат с нашето искане за терена на Мемориала на 1-ви и 6-и пп. Помолен  за съдействие,  той   обещава да направи необходимото. Веднага след това с кмета на община “Триадица” инж. Емил Милев подготвяме материалите за обекта и той ги внася  за решаване в СОС.
На 13 март в с. Радево, Новозагорско, в присъствието на председателя на Съюза и члена на УС Иво Антонов, е открит респектиращ войнишки паметник на загинали жители на селото през войните, изграден и с помощта на Съюза .
Също в края на март 2005 г. е проведен конгрес на Съюза на военноинвалидите. Поради изтичане на срока на мандата му, досегашният председател о. з. полк. Никола Костадинов е освободен от длъжност. За нов председател е избран о. з. лейт. Петър Велчев, досегашен зам. -председател на организацията. От наше име, за доброто ни сътрудничество, полк. Н. Костадинов бе удостоен с грамота и му бе връчена значката на Съюза.
Във Военната академия продължават разговорите по възстановяването на символите на Военното училище – църквата, ремонта  на Колоната на българския офицер и др. Разбираме, че на първо време, вместо на стените на църквата да се изписват имената на загиналите във войните възпитаници на училището, каквато бе традицията  преди унищожаването им, сега те  се вписват в “Златна книга”.
В Издателство “Балкани” се работи усилено, да бъде издадена в кратък срок  книгата на Александър Гюров “Барутна пролет” с подзаглавие “Първа българска армия в Южна Унгария през 1945 г. Пълен списък и данни за загиналите на унгарска земя”. Александър Гюров е българин, литератор и историк, който живее в Унгария.  В  продължение на 10 години той  издирва и  изследва имената на загиналите и погребани на унгарска земя по време на Втората световна война български войни и с голяма прецизност е документирал изводите си в тази книга. Тя съдържа 3370 имена на загинали наши войни и представлява ценен справочник за военните историци и за запазване паметта на загиналите войни. Книгата бе издадена от нашия Съюз с финансова подкрепа на Министерството на отбраната. Нейното представяне на българската общественост стана в присъствието на автора през м. май от инж. Н. Рухчев в Информационния център на МО.
В Казанлък започна преместването на Паметника на опълченците с ценното съдействие на директора на завод “Арсенал” инж. Н. Ибушев
 По случай кръглата годишнина от атентата в софийската църква “Св. Неделя” през 1925 г. се отслужи  панихида. Пред  възпоменателната плоча,  от името на Съюза, са положени  цветя. По този случай слово  в църквата  произнася почетният  председател на Съюза Любомир Банковски.
 На 26 април  ветерани  от войните – членове на  Съюза, които пожелаха да имат руския възпоменателен медал по случай 60-годишнината от края на Втората световна война са поканени в Руското посолство в София и там  получават  медалите си.
  На 7 май, при тържествена обстановка, Президентът на Република България  Георги Първанов връчи първите български юбилейни медали по повод 60-годишнината от края на Втората световна война на представителна група от  40  ветерани от София –  по 10 души от всеки военнородолюбив съюз. След тази церемония, в НДК е даден голям концерт в чест на ветераните от войната.
 Впечатляваща  е работоспособността  и продуктивността на нашия член и бивш главен редактор на сп. ”Един завет” , 92-годишният Здравко Дафинов. На 13 май в Народната библиотека “Св. св. Кирил и Методи” са представени последните негови три книги. Литературни критици изтъкнаха делото на Дафинов и неговия принос за съхранение и популяризиране творчеството на едни от най-бележитите  български литературни дейци. На юбиляра са поднесени много поздравления и цветя.
 Същият месец  Столичният общински съвет  взема  решение, с което ни се връща мястото за издигането  на Мемориала на 1-ви и 6-и пп. Така вече няма пречки и Министерството на отбраната чрез своите органи  да осигури неговото изграждане.
На 16 юли 2005 г. почина бившият председател на Съюза д-р Александър Лозанов, който има безспорни заслуги за утвърждаването на Съюза ни. На погребението му присъства  и му отдаде последна почит голяма група наши членове. Поднесен  бе  венец  и много  букети цветя.
 В края на юли представители на Съюза присъстват на дипломирането на поредния курс на Военната академия “Г. С. Раковски”. От наше име са  наградени първенците на двата факултета.
Черната дата 9 септември както всяка година е отбелязана с панихида при параклиса пред НДК и край  черните плочи с имената на загиналите от комунистическите репресии. Присъства УС и  много наши членове от София.
На 7 ноември 2005 г. , наши представители присъстват на заупокойната молитва на Сръбското военно гробище. Тази година не бяхме поканени  и не присъствахме на подобни молитви на другите чуждестранни гробища, както всяка  предишна година.
На 5 декември министърът по европейските въпроси Меглена Кунева изнася лекция за  международното положение и присъединяването на България към Европейския съюз в хотел “Шератон”. Председателят на Съюза инж. Н. Рухчев се запознава с М. Кунева. Припомня й за баща й –  кадет от 67. випуск на ВНВУ. Тя е силно изненадана и същевременно много зарадвана от това, че и припомнят за баща й. Обещава среща със съвипускниците на баща си – Щилиян Кунев.
2005г.  завършва за Съюза с традиционната предновогодишна среща-вечеря на членовете на съюза от София. Присъства секретарят на президента на Републиката по националната отбрана контраадмирал П. Странчевски със съпругата си. Той поднася  и поздравите на президента. Салонен музикален състав от гвардейския духов оркестър разнообразява вечерта, а поканен състав за стари градски песни припомня “хубавото старо време”. С пожелание за здраве и смислено дълголетие ветераните изпратиха старата и посрещнаха новата 2006 година с много мечти и надежди.

*2006

На 20 януари във Военната академия, в присъствието на внушително множество, се състоя мило за нас тържество – откриването и освещаването на ремонтираната църква в нашето любимо военно училище. Сега църквата ще е   параклис, с надеждата, че при промяна на Закона за отбраната и въоръжените сили ще  може да се ползва като пълноценна православна църква.
Тези дни температурите в София паднаха до минус 17-18 градуса. Въпреки това, както всяка година, на 1 февруари, на Мемориала на избитите на първи срещу втори февруари 1945 г. български държавници начело с регентите, на Централните Софийски гробища е отслужена заупокойна молитва. От името на Съюза са поднесени цветя, а Дянко Марков произнася вдъхновено прочувствено слово.
На 16 февруари следобед почетният председател Любомир Банковски получава масивен инсулт и сутринта на 17 февруари почива Това е голяма загуба за организацията. Целия ден   Управителния съвет се занимава с организирането на  погребението му. От Германия пристигат неговите синове. Предложихме им погребението да се извърши на  съюзни  разноски, но те отказаха. Съгласиха се панихидата за 40-те дни да се организира и проведе от нас. Още вечерта по наше настояване Военният телевизионен канал направи съобщение за смъртта му и  с  образа му на екрана  излъчва   биографични бележки. Погребението се извърши на 18 февруари. Опелото бе  в църквата „Св. Параскева”. Присъстват много хора. Между тях са бившият министър на отбраната  Бойко Ноев, народните представители Екатерина Михайлова, Иван Иванов, Св. Тошев, целият Управителен и Контролен съвет на Съюза. От Германия освен синовете му бяха дошли и снахите  и   внуците на Банковски. Траурно прощално слово за Банковски  произнесе Дянко Марков Погребението се извърши на Централните софийски гробища в семеен гроб. Присъстват  само най-близките му и представители на Съюза. Топли думи  и вълнуващо слово на гроба произнася председателят на Съюза инж. Н. Рухчев. Издаден бе подходящ некролог. Съюзът получи много съболезнователни телеграми вкл. от министъра на отбраната и началника на Генералния щаб на БА.
На 27 март, в 17. 00 ч. се състоя  панихида по повод 40 дни от кончината на Любомир Банковски. Тя бе организирана от Съюза и бе отслужена в църква „Св. София”. От Германия  пристигна големият син на Банковски – Минчо Банковски. Присъстват повече от 100 души.
На 6 април в навечерието на Националното събрание хор „Един завет” на нашия клуб от Бургас изнася юбилеен концерт в Концертната  зала на Военния клуб- София
На 7 април 2006 г. , петък, се провежда редовното

ДЕВЕТО НАЦИОНАЛНО СЪБРАНИЕ НА СЪЮЗА
По традиция то започва с внасянето на знамената.
Комендантът на събранието Евгени Атанасов подава командата всички да станат и  под звуците на “Срещен марш”, изпълняван от военен духов оркестър,  знамената  – националният трибагреник, носен от гвардейци и знамето на Военното на Негово Величество училище със знаменосец Венелин Попов и  асистенти  Владимир  Матев и Гаврил Стоянов, са внесени в залата и установяват  на сцената. С изсвирването на Националния химн и марша „Велик е нашият войник” е поставено началото на събранието.
Председателят на Съюза о. з. полк. инж. Никола Рухчев прикани  събранието, със ставане на крака и едноминутно мълчание да бъде почетена паметта на починалите наши членове след Осмото национално събрание.

бе избран  и новият  Управителен Съвет  на организацията в състав:
председател:  о. з. полк. инж. Никола Димитров Рухчев,
първи зам. -председател – к. д. п. Атанас Христов Илев,
зам. -председатели:  инж. Хрисан Стефанов Златев и Атанас Николов Юруков;
членове: Евгени Николов Атанасов, Кръстю Антонов Кръстев, Симеонка Кирилова Петкова, Добри Борисов Добрев,  д-р Иван Петров Орешков, Георги Константинов Захов, д-р Тодор Стоев Стоев, Димитър Москов Грънчаров, Костадин Първанов Косачев, арх. Георги Константинов Радонов и Иво Венциславов Антонов.
Контролен съвет:
председател – Венелин Атанасов Попов,
членове: Владимир Иванов Матев, Владимир Георгиев Контев, Владимир Петров Пенов и Любен Борисов Миланов.

В деня на събранието в. ”Българска армия” излезе с публикации на цяла страница посветена на Съюза.
На 26 април 2006 г. по покана на президента на Републиката Георги Първанов, заедно с него, четиримата председатели на военнородолюбивите съюза  са на еднодневно посещение в Сърбия. Поднесени са   венци и цветя на гробницата – костница в  Ниш, където са положени останките  на загиналите български войни от  време на Втората световна война. По-късно,  заедно с  президента на Република Сърбия  Борис Тадич,  с отдадени военни почести  са  положени венци и цветя на Нешков връх при Цариброд, където е изградена костница и събрани костите на загинали българи и сърби по време на Сръбско-българската война 1885 г.
Продължава да подпомагаме изграждането и поддържането на военни паметници в страната. В средата на май МО ни преведе  15 хиляди лева за паметниците в община Горна Малина /10. 000 лв. / и за Ново село, Македония  /5000 лв. /
Продължава битката за мястото на Мемориала на 1-ви и 6-и пехотен полк. От отдел „Озеленяване”на общината са твърдо за това този мемориал да се строи именно на определеното ни място  и  ще ни подпомагат в това. Обаче формалностите  и натискът от мощни финансови групировки и други за заграбване и  усвояване на тези терени, е много силен.
На 5 юни  група представители на Съюза: председателят инж. Н. Рухчев, първият зам. -председател Атанас Илев,  Дянко Марков, Димитър Грънчаров и  Дечко Драгиев присъстват в Казанлък при преоткриването на преместения,  и с наша помощ, паметник издигнат още през 1902 г. в чест на опълченците от 9-а и 10-а опълченска дружина.
Нашият доайен и почетен главен редактор на сп. ”Един завет”, вече 95 –годишният Здравко Дафинов, представи пред пловдивската общественост своите книги. Той е добре познат на културните среди в Пловдив, където е служил като офицер, а по-късно вече и като библиотечен специалист е участвал при изграждането на пловдивската библиотека „Иван Вазов”. Затова на представянето на неговото творчество присъстват много негови почитатели и интелектуалци.
На 25 октомври в присъствието на министъра на отбраната Веселин Близнаков,  началника на Генералния щаб на БА генерал Златан Стойков и почетен взвод, в с. Негушево, община Горна Малина, е преоткрит  комплекс от четири паметника, реставрирани  с участие и  на нашия Съюз.
В първите дни  на ноември отново са подновени усилията ни за възвръщане мястото за Мемориала  за 1-ви 6-и пехотен полк. Особени заслуги за това има инж. Никола Ружеков.
По художествен и пластичен проект  на члена на Управителния съвет   Евгени Атанасов и с  неговото активното участие започна работата по изработването  на Почетен знак на Съюза. Сключен бе договор с  фирмата на инж. Л. Момчилов за направата на 150 екземпляра  от  знака. С изготвянето му  се запълва  една празнина в нашата символика. Той ще се връчва от името на Съюза на определени лица и институции  за заслуги и по случай важни събития или годишнини.  Изготвен е  и е одобрен от Управителния съвет  и специален статут за  присвояването на почетния знак и удостояването на притежателя му със званието “Кавалер на почетния знак”.
На 18 декември, при голям успех премина  нашата традиционна предновогодишна среща. На нея за първи път присъстваха  министърът на отбраната Веселин Близнаков и началникът на Генералния щаб  на БА генерал Златан Стойков. Наши гости  бяха  още  началникът на Политическия кабинет на министъра  Костадин Сирлещов, началникът на Протокола полковник Стефан Трашлиев, директорът на дирекция „Военни клубове” полковник Личко Денков и около 250 наши членове със семействата си.
 На следващия ден се проведе и традиционната среща на Министерството на отбраната  и на Генералния щаб с ръководства на военнородолюбивите съюзи.

*2007

Новата 2007 година започва с водосвета на бойните знамена на Богоявление, 6 януари.
При среща с президента  Георги Първанов, той заявява, че не е забравил за Мемориала на 1-ви и 6-и пехотен полк.
През февруари се получиха и първите готови екземпляри от Почетния знак. Закупени бяха и подходящи кутии за тях. Това създаде възможност първите удостоени със званието „Кавалер на Почетния знак” на Съюза да бъдат наградени по време на тържествено честване 15-годишнината от възраждането на Съюза. За това добро начинание трябва да се благодари още веднъж  на Евгени Атанасов.
В началото на март, по тържествен начин и с голям концерт, в Бургас, бе отбелязан 10-годишния юбилей на хор „Един завет” към Клуба ни в Бургас. Хорът бе поздравен и награден от Министерството на отбраната и от Управителния съвет на Съюза, а лично неговият основател и дългогодишен диригент Иван Петков /63. в. / бе отличен  от Министерството с награден знак „За вярна служба под знамената – ІІІ степен”, а от Управителния съвет  с „Почетния знак на Съюза”.
Съюзът не пропусна да поздрави почетния председател на Съюза на военноинвалидите и пострадалите от войните Никола Костадинов с неговия 85-и рожден ден и да му връчи „Почетния знак на Съюза”.
Един от най-големите успехи на Съюза през този период е , че той успя  да убеди   министъра на отбраната Веселин Близнаков  и той възприе идеята, да бъдат произведени в първи офицерски чин всички отстранени след 9 септември 1944 г. по политически причини юнкери и кадети от Военноморското на Негово Величество училище – Варна. Той  издаде заповед №  КВ – 166 от 15 . 02. 2007 с която  произведе  в чин „лейтенант” представените от Съюза лица от 41. , 42. , 43. и 44. випуск на Военноморското на Н. В. училище – Варна. С това бе поправен пропуска, допуснат при производството на юнкерите и кадетите от Военното на Негово Величество училище – София през 1993г.
От страна на новите морски лейтенанти на поздравлението отговори о. з. лейтенант Евгени Атанасов, член на Управителния съвет на Съюза. Той изказа признателността на новопроизведените към Министерството на отбраната, на неговото ръководство и лично на министър Веселин Близнаков за този човешки и държавен жест. Тържеството приключи с чаша шампанско.
По инициатива на община „Триадица” и с  наше участие и съдействие в кв. „Иван Вазов” в столицата бе изграден   и на 4 май 2007 г.  открит от Министъра на отбраната Веселин Близнаков паметник на летците – изтребители, загинали при защитата на София през 1943-1944 година.
На 9 май  зам. -министърът на отбраната  Симеон Николов, в присъствието на представителна гвардейска част, откри прекрасен военен паметник в с. Добродан, Троянско.
На 18 юни 2007 г. по тържествен начин Съюзът ни чества 15 години от възраждането на Съюза. В тържествена обстановка бяха удостоени със званието „ Кавалер на почетния знак на Съюза на възпитаниците на ВНВУ, ШЗО и РВГ” и наградени с него около 70 души. В следващите дни в. „Българска армия” помести на цяла страница интервю с председателя на Съюза по повод този празник. На 26 юни ръководството на Съюза присъства на подобен празник на Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите.
През тези дни се получи покана от Хърватския съюз на ветераните от войната – „Хърватски домобран” за посещение на наша делегация в Хърватия. Управителният съвет на Съюза определи съставът на делегацията: ръководител – председателят на Съюза, ветеран от войната и участвал в действия и на територията на днешна Хърватия; Георги Радонов, член на УС, ветеран от войната и също действал на Хърватска територия, Никола Шишков, ветеран от войната и навлязъл най-дълбоко в  Хърватска и Словенска територия – Лесковац , Марибор, Дравоград.
На 12 юли председателят и зам. -председателят на Съюза инж. Н. Рухчев и Ат. Илев присъстваха във Варна на тържествена  церемония по разпръскване праха над морето на починалия член на Съюза мичман І ранг Александър Александров. В завещанието си той пожелал след смъртта си да бъде кремиран и прахът му да бъде разпръснат над любимото му Черно море. Дъщеря му Искра, която живее в САЩ, се обръща към нашия съюз за съдействие и ние  по надлежния ред да получихме разрешение за това. Така в 12. 00 часа на 12 юли, от боен кораб в акваторията на Варненския залив, при строг ритуал, се извърши разпръскването на праха над морските простори на починалия мичман І ранг Александър Александров. Под изстрелите на почетното отделение от моряци,  български лейтенант отвори урната и от кърмата на кораба разпръсна праха. . Кръгъл венец  и цветя последваха  праха, прозвуча химнът на България. Рядък  и вълнуващ ритуал!
От 23 до 29 юли определената от Съюза  група   посети Хърватия. Посещението започна от Вуковар, граничен със Сърбия град край който през 1991 г. защитниците на града са водели тежки битки с редовна сръбска армия в защита хърватски земи. Пред  близкия град Винковци бяхме посрещнати от нашите домакини сред които бойка млада жена, Диана Гласнова, българска литераторка, патриотка, живуща в Хърватия, която през всичките тези дни бе неотлъчна сред нас и благодарение на която за малко дни видяхме и научихме много нещо за една толкова близка по дух и съдба страна като Хърватия. Целия следващ ден посветихме на героичния Вуковар и неговите околности  все още носещи следите но бомбардировките и изстрелите. . Силно въздействащи бяха модерните остъклени нови сгради до оставените  край  тях полуразрушени къщи, които да напомнят на поколенията за Вуковарската трагедия.
Край Вуковар се намира голямо българско военно гробище, където са погребани телата на 1027 български войни загинали в Сремската настъпателна операция срещу германците през м. декември 1944 г. Едно отлично поддържано от хърватските ни приятели военно гробище, което би трябвало да служи за пример и на нас. Положихме венец обвит  с българския трицвет. В следващите дни бяхме гости на нашите домакини от „Хърватския Домобран”, на младите загребски защитници  на  гр. Вуковар и на клуб „242”-  на хърватските офицери ветерани от 1944-1945 г. От центъра ни – Загреб, където бяхме настанени в хърватското военно училище, посетихме много от местата където през Втората световна война е водила бойни действия българската армия – при  Вараждин, Чаковец, Дравоград… Членът  на делегацията ни, Никола Шишков, намери дори дома в който е бил отседнал през м. май 1945 г. , за съжаление сега необитаем. През последния ден посетихме района на селцето Блайбург, сега на австрийска територия, станал символ на хърватската трагедия в края на Втората световна война. По време на посещението бяха водени официалните разговори,  разменени бяха сувенири. Разкрити бяха допирни точки за едно бъдещо ползотворно сътрудничество.
Както винаги на 3 ноември се проведе ритуалът на Софийското военно гробище по случай Архангелската, мъжка задушница. От чуждестранните гробища присъствахме на молитвата само на Италианското гробище.
На 25 ноември пред Паметника на Незнайния войн се състоя „тържество” по повод изпращането на последната смяна наборни войници в българската армия. За нас това не бе тържество, а по-скоро „погребение” на българската войска. Старите войни не бършеха сълзите си от просълзени очи.
 Едно от последните събития през отиващата си 2007 година бе тържественото отбелязване на 15-годишнината от излизането на първия брой на печатния орган на Съюза списанието „Един Завет”. С традиционната торта, 15-те свещи, чашата шампанско, отдадохме заслуженото на литературните ни творци, публицисти, историографи.
 И тази година по случай настъпването на новата 2008 г. на 21 декември 2007 г. се проведе традиционната среща на ръководството на Министерството на отбраната и Генералния щаб с актива  на военнородолюбивите съюзи.
 Разбира се, както винаги на 28 декември 2007 г. бе изпратена с традиционната предновогодишна вечеря на членовете на Съюза от София, бе изпратена 2007 година.
Специално трябва да споменем председателя на нашия клуб в Стара Загора –  летеца – щукар от 63. в. Петко Николов, който с членството си в Германския съюз на летците – изтребители и публикациите в тяхното списание разнася името на България и нашия Съюз.
Във Велико Търново Димитър Медникаров помогна да бъде изграден “Портала на генералите” на входа на бившите казарми на 18 пехотен Търновски полк. Плевен, начело с вдъхновения свой председател Иван Попов, премахна петолъчката от колоната в центъра на Плевен и я замени с ордена “За храброст”
За тези 15 години,  по различно време, в ръководните органи на Съюза са избирани  83 членове. От  тях 53 – в Управителния съвет и 30- в Контролния съвет. Сам по себе си този факт говори на каква широка основа и демократичен принцип е било поставено ръководството на Съюза. Трудно би било да се изтъкне приносът на всеки един от тях за общия просперитет на организацията. Но обстоятелството, че вземането на решения се е базирало на толкова много хора, показва с каква задълбоченост и с колко мнения и предложения е трябвало да се занимава колективният ръководен орган. Това говори и за още един факт –  колко много наши членове са били съпричастни с живота на Съюза, как са отделяли време и сили, за да допринесат с нещо за общото дело. Как не са се смущавали често пъти  да вършат на преклонна възраст и най-непривлекателна и тежка работа, с риск за здравето си, за  да помогнат и те с нещо .
През целия 15 годишен период Съюзът е имал  8  заместник-председатели:
О. з. лейт. д-р Николай Предов – с мандат от  1-во, 2-ро, 3-то, 4-то и 5-о Национално събрание;
О. з. кап. Георги Чакалов – с мандат от 4-то Национално събрание;
О. з. полк. д-р Александър Лозанов с мандат от 5-то Национално събрание;
о. з. полк. инж. Никола Рухчев –с мандат на 5 –то Национално събрание;
О. з. лейт. Атанас Юруков – с мандат от 5-то, 6-то, 7-о 8-о и 9-то Национално събрание;
О. з. капитан Митко Димитров – с мандат от 6-то, 7-о и 8-о Национално събрание;
О. з. лейт. инж. Хрисан Златев – с мандат от 6-то, 7-о, 8-о и 9-о Национално събрание и
О. з. мичман І ранг, капитан далечно плаване Атанас Илев – с мандат от 9-о Национално събрание.

Специално трябва да благодарим за организационната им дейност в Съюза на  Лазар Петрунов /66. в. /,  инж. Йордан Цонев /65. в. /, Георги Захов, Кръстю Кръстев /68. в. /, Докторът по музика на Лайпцигския университет Тодор Стоев /66. в. /, Добри Добрев /ШЗО/, Йордан Попов /64. в, д-р Иван Орешков /ШЗО/, Димитър Грънчаров, Иво Антонов,
В по-дълги или по-къси периоди в  Управителния съвет са работили още Христо Дипчев, Илия Галчев, Борис Богданов, д-р Димитър Дилчев, Никола Ружеков, Петър Илинов, Михаил Бакърджиев, Георги Д. Георгиев, Богдан Ланджев, Георги Генчев, Стойчо Стойчев, Антон Антонов, д-р Боньо Бонев, Петко Николов, доц. Димитрина Нанева, Митко Косев, Георги Радонов, Красимир Герджиков, Недко Попов, Евгени Атанасов, Симеонка Петкова, Костадин Косачев.
Председатели на Контролния съвет са били:
Венелин Попов –  6 мандата /с мандат на 1-во, 2-ро, 3-о, 7-о, 8-о и 9-о Национално събрание;
Димитър Шишков – с мандат от 4-о Национално събрание;
Митко Димитров – с мандат от 5-о Национално събрание и
Васил Попов – с мандат от  6-о Национално събраниие.
В различно време в Контролния съвет са работили: Васил Марков, Александър Виделов, Райно Каблешков, Атанас Тановски, Александър Димов, Иван Кожухаров, Тодор Стоев, Георги Севов, Михаил Бакърджиев, Борислав Попстоименов, Здравко Брадваров, Димитър Цицелков, Начко Буков, Антон Антонов, Владимир Попов, Иван Кючуков, Йордан Попов, Владимир Пенов, Георги Д. Георгиев, Владимир Матев, Владимир Контев, Евгени Атанасов, Любен Миланов.
 
През тези години  клубовете  бяха оглавявани от  десетки председатели,  които в различните периоди,  допринасяха за тяхното организационно укрепване  и  пълноценен клубен живот.
Председатели на  Софийски клубове:
 „Клуб Старши випуски”: д-р Александър Георгиев Лозанов, Георги Христов Деспотов, Димитър Владимиров Кръстев, Николай Георгиев Шопов, Любомир Минчев Банковски;
„Клуб  60. випуск”: Александър Ангелов Грозданов, Райно Николов Каблешков, Димитър Михайлов Русчев.
/След сливането  през 2004 г. на „Клуб  Старши випуски” с „Клуб -60.  випуск”  той се наименова „Клуб  старши випуски” и се оглавява последователно от: Димитър Михайлов Русчев и арх. Венелин Иванов Пенев/.
„Клуб  61. випуск”: Симеон Николов Кожухаров, Борис Луканов Попборисов, Владимир Иванов Матев.
„Клуб  62. випуск”: Димитър Александров Цицелков, Георги Илиев Генов, Арет Николов Аретон.
„Клуб  63. випуск”: Цветан Цанов, Георги Константинов Радонов, Стефан Атанасов Славов.
„Клуб  64. випуск „Д-р Димитър Доросиев”: Иван Малчев Малчев, д-р Митко Косев Иванов, Велчо Христов Велчевски, Атанас Христов Илев.
„Клуб  65. випуск” :Александър Любенов Димов, Здравко Кайнов Аврамов, Кръстю Василев Крапачев.
„Клуб  66. випуск”: Петър Василев Петров, Димитър Светославов Будинов, Милко Георгиев Йосифов.
 „Клуб  67. випуск”: Христо Маринов Пенчев, Владимир Петров Пенов, д-р Цачо Христов Цачев, Дечко Стефанов Драгиев и пак  д-р Цачо Христов Цачев.
„Клуб  68. випуск”: Иван Николов Марков, Апостол Борисов Апостолов, Иван Николов Марков, Кирил Димитров Дачевски.
„Клуб „Един завет”: Иво Венциславов Антонов, Константин Александров Явричев.
„Клуб на летците „Капитан Димитър Списаревски”: Асен Димитров Ковачев, Димитър Иванов Шишков, Ташко Стоименов Бозаджиев, Любомир Михайлов Величков.
Председатели на клубове от страната:
„Клуб  Бургас” –  Иван Кръстев Петков, Стоян Александър Шахларски.
„Клуб  Варна” –  Марин Марков, Красимир Атанасов Герджиков, Начо Овчаров.
„Клуб  Велико Търново” –  Димитър Георгиев Медникаров.
„Клуб  Добрич” –  Господин Петров Стоянов.
„Клуб  Казанлък”  Христо Иванов Памуков, Кръстю Цветков Попов.
„Клуб  Перник” –  Георги Атанасов Тихов.
„Клуб  Плевен” –  Иван Симеонов Попов, д-р Дончо Цеков Цеков.
„Клуб  Пловдив” –  д-р Боньо Иванов Бонев.
„Клуб  Русе” –  Десислав Денев, Димитър Петров Казаков, Владимир Иванов Котларов.
„Клуб  Стара Загора” –  Петко Цветков Николов.
„Клуб  Трявна ” –  д-р Димитър Николов Беров, Костадин Георгиев Семерджиев.
„Клуб  Шумен” –  Недко Йорданов Попов
Споменавайки толкова много имена на активни сътрудници , ние в никакъв случай не пренебрегваме и стотиците  редови съюзни членове, които чрез свои писания, изказвания, предложения и препоръки, по един или друг начин, са спомагали за цялостния живот  на  организацията ни.
Тук на първо място трябва да споменем плеядата от талантливи  литературни творци, които чрез издаване на свои  книги и публикуване на   статии, са издигали авторитета на Съюза като  организация на културни и ерудирани личности. Много от тези книги са животоописания, които чрез личните  преживявания на авторите отразяват и разкриват  истината по време на един трагичен за народа ни период на тоталитарното господство на комунизма. Безспорно е да се започне със Здравко Дафинов. Този неуморим творец, който и на 95 годишна възраст продължава да пише и издава. Той е подготвил и публикувал   52 книги с общо 18 585 страници. Освен това  са обнародвани   и  163  негови статии.
Илия Галчев, вече на 90 години, през 2007  година издаде седмата си книга.
А другите автори –  Желязко Стойчев  с неговото откровение „Аз бях осъден на смърт”, Любомир Банковски със своята автобиографична „Моят жевот”,  Христо Миевски с „Царски морски офицер” и „Обикновен социализъм”, Гочо Чакалов с неговия „Офицер за свръзка, Трайчо Мазаков с „Осъден на смърт”, Димитър Беров, Митко Косев, Атанас Илев, Мария Димитрова и т. н и т. н. . .  А  поетът Михаил Станчев, с  неговите „Гласове от ъглите на времената”, както и художниците Юлий Минчев, Георги Киров, Георги Георгиев, Георги Стаменов, музикантите и диригентите д-р Тодор Стоев, Иван Петков, Димитър Русчев. . . все част от големия творчески потенциал на нашата организация. И да се помъчим да изброим всички творци , все ще пропуснем някого.
Не можем  да завършим историята  на  един възраждащ се от миналото боен  Съюз на запасни офицери,   без да отбележим едно уникално за новото комерсализирано  българско общество  явление. А то е, че за всичко което е правил, прави  и сега всеки член на нашия Съюз, от председателя, от членовете на Управителния и Контролен съвет  до всеки  редови  негов член   не получава под никаква форма  възнаграждение. В Съюза няма  платена длъжност. Никой не получава заплата. Не се раздават  заседателни  пари. Няма премии или парични награди. Всичко, което се върши от  наш член, на каквото и ниво да се намира той, се осъществява  безвъзмездно, воден единствено от своето дълбоко насадено още от Военните училища чувство на гордост, на вродено родолюбие, на инстинктивното усещане, че той трябва всичко да дава за Родината, без за това да иска или да счита че  трябва да получава материална отплата.

За по-новите събития знаете от нашия сайт „Един завет“

ДЕСЕТО НАЦИОНАЛНО СЪБРАНИЕ

ЕДИНАДЕСЕТО НАЦИОНАЛНО СЪБРАНИЕ

___

Източници:
Никола Рухчев. История на СВ ВНВУ ШЗО и РВГ (София 2008)
Любомир Банковски. Моят живот. Трагедията на едно поколение
сп. Един завет
бюлетин Съюзни вести

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: