Митко Димитров тържествено отпразнува 90-годишнина!


Музеят на спорта в Националния стадион не можа да побере всички приятели, почитатели, колеги и ученици на Митко Димитров (60 випуск на ВНВУ), специално дошли да почетат неговия 90 – годишен юбилей. Гостите бяха над 100 души, представители на 2 общности, колкото различни, толкова и приличащи си по волята за победа: На тържеството присъства целият Управителен съвет на нашия Съюз, живите представители на 60-ти випуск, представители на „Старши випуски” и членове на клуб „Един завет”. Тя бяха дошли да почетат офицера и военен герой Митко Димитров, активен член и бивш заместник председател на Съюза на възпитаниците на ВНВУ. Другата голяма група присъстващи бяха представители на елита – минал, настоящ а и бъдеш на българския волейбол. Спортната част от биографията на Митко Димитров е по-малко известна на читателите на Един завет, А тя е не по-малко блестяща и драматична от бойния му път.


Смесването на спортисти от всички поколения и стари офицери направи събирането освен вълнуващо и изключително интересно.


90-годишният юбиляр в елегантен костюм и вратовръзка със златен мотив посрещаше новодошлите и приемаше поздравления. Големият брой на телевизионните камери и светкавиците на фотографите създаваха в препълнената зала усещане за „VIP- събитие”, каквото то си беше – в последствие бе отразено от всички спортни медии и в спортните емисии на националните телевизии.

Официалната част започна с председателя на Клуба на потомците на царския офицерски корпус „Един завет” Борис Станимиров, който разказа за кратката, но изпълнена с вълнуващ героизъм военна кариера на Митко Димитров и участието му като ротен командир в последната война (вж. накрая). Подвизите, достойни за перото на романист развълнуваха много от присъстващите, в чиито очи се появиха издайнически сълзи.


След това думата взе известният спортен журналист Асен Минчев – автор на двутомника „Легенди на българския спорт”. Той с трепет и вещина разказа за изключителните заслуги на Митко Димитров не само за българския волейбол, а и за спорта въобще. По думите му, волейболът е от т.нар. „бели“ или „академични“ спортове – онези, при които мислълта има огромно значение. През 1949г. Митко Димитров е в шестицата, която донася бронзовите медали на България на Световното първенство в Прага.

Прага 1949 – първи световен медал в българската история. Митко Димитров е крайният в дясно.

Този бронз на Димитров и колегите му е първият изобщо в българската история медал от световно първенство! За награда, първите ни шампиони получават … горнището на анцуга, гуменките и 12 книжки „Народен спорт”. Тази щедра награда получават всички, без един – „царският” офицер Митко Димитров. Петима от отбора получават званието „майстор на спорта”. Един не го получава – „царският” офицер Митко Димитров… Спортният журналист изтъкна, че Митко Димитров има три висши образования – ВНВУ, Право в СУ и Висша треньорска школа (днес НСА). Той е единственият в цялата история спортист с три дипломи!


След Манов, да поздрави юбиляра излезе неговият съотборник, волейболната легенда Тодор Симов – също част от велкиката шестица. След многократните шампионски титли – като състезател и като треньор, вторият голям връх в кариерата на Митко Димитров е годината 1979, когато като треньор на женския отбор на ЦСКА той печели всички възможни награди – Републиканската купа, Спартакиадата и Купата на европейските шампиони (КЕШ) – триумф, неповторен до днес.

Като представителка на този знаменит женски отбор говори Цветана Божурина. Тя бе трогната от военните подвизи на своя треньор и го упрекна, че никога не е разказвал за тези неща на възпитаничките си.
Бе прочетен поздравителен адрес до рожденика от президента на Европейската федерация по волейбол Андре Майер.

След това президентът на Българската федерация по волейбол, която бе и организатор на събитието г-н Данчо Лазаров подари на Димитров почетен плакет. Митко бе поздравен и от скиорите ветерани – за малцина е известно, че на младини той е печелил и ски състезания. Неговите приятели и възпитаници от родната му Стара Загора му подариха пуловер. Поздравления и подарък връчи и спортен клуб „Левски”. Димитров е работил известно време в клуба, но в по-голямата част от кариерата си му е бил най-опасен спортен противник.

Затова президентът на клуба Стоян Хранов го окичи със златен медал на Левски. Заместник ректорът на Националната спортна академия и възпитаник на Димитров във волейбола доц. Дим. Михайлов награди юбиляра от името на НСА.

Красавиците от днешния женски отбор на ЦСКА бяха дошли в пълен състав да поздравят ветерана от името на клуба.

От името на Съюза на възпитаниците на ВНВУ официален адрес към Митко Димитров поднесе председателят полк. Рухчев. Самият той във ВНВУ също е тренирал волейбол, така че поздрави приятеля си и в това си качество.

Прочувствено слово за големия човек Митко Димитров държа Дянко Марков. Той нарече Димитров „човек на века” и му пожела да живее още дълго за да заразява с примера си.

Председателят на клуб 68-ми випуск, духовитият поет Кирил Дачевски поздрави героя на деня със стихотворение.
На тържеството присъства и общинският съветник доц. Вили Лилков – самият той бивш баскетболист. По случай юбилея си Митко Димитров бе провъзгласен за почетен гражданин на София.
Потомците на 90-годишния рожденик едва смогваха да поемат всички плакети, грамоти и дарове.


Накрая думата взе самия юбиляр. Той беше много развълнуван и трогнат до сълзи, но не загуби неизменното си чувство за хумор:
– Когато се върви след катафалка и на 90-годишнина се говорят само хубави неща. Чувствам се като дете в предучилищна възраст, започващо живота си. Благодаря ви, че ме почетохте, в този студен ден!

Накрая присъстващите се почерпиха и вдигнаха наздравица за здравето на рожденика в залата на пресклуба.

Още същия ден на страницата на Международната федерация по волейбол (FIVB) се появи голямо заглавие и статия „Българската легенда Митко Димитров почетен на своята 90 – годишнина” Съобщение и снимки се появиха и на сайта на Европейската федерация (CEV)

http://www.fivb.org/en/Infomedia/PressReleaseDB.asp?No=23184&Language=0

http://www.fivb.ch/viewHeadlines.asp?No=23184&Language=en

http://www.cev.lu/mmp/online/website/news/news_online/755/4285/16319_EN.html

*  * *

Представяне на бойната кариера на Митко Димитров от Борис Станимиров – председател на клуб „Един завет”:

Господа офицери,
Дами и господа,

От името на клуб „Един завет” – организация на потомците на царския офицерския корпус ще имам честта да представя накратко бойната биография на нашия юбилияр. Обикновено в такива моменти се чете, но аз нямам нужда от писан текст, защото Митко Димитров е сред най-впечатляващите личности, които съм срещал. Сами ще се убедите, че история като неговата остава в главата на всеки, който веднъж се докосне до нея.

Митко Илиев Димитров е роден на днешния ден през 1920 г. в семейството на учител.
През 1937г. издържа тежките конкурсни изпити и е сред малцината щастливци, избрани да постъпят като кадети в 60-ти випуск на ВНВУ. Това е годината, в която българската династия се сдобива с престолонаследник, а страната ни отхвърля ограниченията на Ньойския договор и започва с бързи темпове да модернизира армията си и да възстановява военната си мощ. Тези събития няма как да не се отразят на самочувствието и волята на бъдещите офицери. Димитров завършва и е произведен в първи офицерски чин през 1941г. Преминава различни назначения, главно по южната граница. След влизането на България във войната Митко Димитров заминава на фронта като боен командир на 7/3 рота от 12-ти балкански пехотен полк на 8-ма тунджанска дивизия в състава на ПБА. Като ротен командир за осем месеца активни военни действия той проявява бойни, човешки и командни качества, които показват характера на неговата личност и обясняват по-късните му успехи в спорта, а и във всяка една област на живота.

„Личният пример, изучаван и втълпяван ни през целия период на обучение, беше така дълбоко проникнал в съзнанието ни, че бе станал повече от безусловен рефлекс. Не е имало и един поход, колона или разгърнат строй, когато съм бил във втора линия, зад първата верига. И тогава и сега съм мислил, че до ротен командир включително, всички полеви командири трябва да бъдат редом с най-първите. Така и постъпвах…”

През декември 1944г. край гара Оролик ротата на Димитров достига бункер, където противника се е укрепил и с картечен огън осуетява всяка атаки и нанася жертви. В нощта на 24 декември ротният командир Митко Димитров излиза начело на 5-тима от своите войници безшумно се приближават до самия бункер и успяват да го взривят. За тази проява Митко Димитров е награден с Военен орден „За храброст”. Но блестящите прояви на Димитров като способен командир и храбрец не свършват, а едва започват от боя при Оролик. През март 1945г. Димитров получава заповед под прикритието на нощта да форсира река Драва и да извърши десант на полуостров, образуван от завой на реката, който да задържи под контрола си до второ нареждане. Операцията е изпълнена блестящо и трите взвода на поручик Димитров заедно с придадените им поддържащи подразделения завземат полуострова и се окопават. Следват 8 дни на тежки боеве, в които самите войници казват, че са по-близо до смъртта отколкото до живота. Противникт извършва постоянни атаки, понякога достигайки на метри от нашите окопи, които една след друга са решително отбити от хората на Димитров с унищожителен картечен и пушечен огън. Поради добрата организация и високия дух, противника дава 64 убити, а ротата на Димитров – само четирима. На осмия ден обаче, ситуацията се усложнява – мунициите са на привършване, а противника срещу тях получава свежи нови подкрепления. Заповедта си е заповед – полуострова трябва да се задържи. Връзката с щаба на полка е прекъсната. Тогава Митко Димитров взима тежко лично решение. На своя глава решава да спаси поверените му момчета, които без патрони са обречени на сигурна смърт. В нарушение на заповедта на командването той дава нареждане ротата да се изтегли през реката. Един по един взводовете напускат полуострова. В първата лодка са телата на убитите им другари. В последната лодка се качва командирът пор. Димитров. Военният закон е еднозначен – за неизпълнение на заповед пред лицето на врага наказанието е смърт чрез разстрел. Когато един от войниците, по образование юрист напомня това на Димитров, той отговаря: „Знам. Но по-добре да плаче една майка, вместо 130.” Тази проява на Митко Димитров не е признак на лоша дисциплина или малодушие. Напротив. Той осъзнава обективната обстановка и отговорността си за живота на поверените му хора . Командирът е затова, за да поема отговорност в тежки мигове. И той я поема. Митко Димитров и помощникът му са арестувани и дадени на военен съд. Въпреки очевидния здрав разум в техните действия, законът е нарушен. Осъдени са на доживотен строг тъмничен затвор. Тогава се завихря низ от събития, по които може да се напише роман. Мълвата за саможертвата на ротния командир, който обрекъл себе си за да спаси хората си се разпространява по целия фронт. При гледането на делото на втора инстанция се случва нещо, което е прецедент в цялата съдебна практика – прокурорът по делото, вместо да атакува обвиняемия развълнувано пледира в негова защита, нарича го герой и настоява за освобождаването му. Присъдата е отменена и делото е върнато за преразглеждане. В това време всички войници от ротата искат среща с командването и заявяват твърдо, че няма продължат настъплението, ако не ги води техния командир поручк Димитров. Митко Димитров е възстановен като командир на ротата. Началниците на 1БА не съжаляват за тази своя отстъпка. В следващите седмици под командването на Митко Димитров ротата извършва чудеса от храброст и героизъм и записва името си във вечния пантеон на българската бойна слава.

Ротата участва в превземането на град Чурго, като в тежки улични боеве взима 70 пленници. След Чурго пред 12 –ти полк стои укрепената отбранителна линия „Маргит”. Ротата на Митко Димитров е първата бойна част, която начело със своя командир прави пробив през укрепената вражеска линия, преминава в тила на противника и взима в плен една батарея, обоз, полева болница и над 130 войници и офицери. Настъплението продължава през р. Мур на унгарска територия където ротата участва в боеве с остъпващите немци до самия край на войната. Стигат до авсррийските Алпи.
За блестящите бойни прояви при превземането на гр. Чурго, пробивът на линията„Маргит” и пленяването на над 200 военни, една батарея и много тилово имущество по всички правила на войнската чест се полага най-високият орден. И командира на полка, прославеният полк. Димитър Димитров, герой от две войни предлага ротния командир Митко Димитров за втори орден „За храброст”. Вместо орден обаче, нашият приятел е награден с … 1 година арест без обвинение в Старозагорския затвор. Изхвърлен е от армията като „царски офицер”, както повечето свои колеги, възпитаници на Военното на Н.В. училище. Спортът се оказва областта, в която Димитров може да прояви качествата придобити във Военното училище и доказани в битките Човек, който месеци наред е водил 130 уморени от смърт и кръв мъже през ужаса на битките няма как да не успее да доведе до победа отбор мотивирани спортисти. И той го доказва, продължавайки своя низ от блестящи победи.

Днес на неговата 90 – годишнина искам да благодаря от свое и от Ваше име на бай Митко за честта да го наричаме свой приятел и да му пожелая още години напред да е все такъв вдъхновяващ пример за достойнство, оптимизъм и висок дух.
На многая лета!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: