Ветераните от Британския легион и знамената, сведени пред ген. Владимир Вазов

Историята за британските бойни знамена, които са сведени пред ген. Владимир Вазов е част от българската военна митология. Ние от „Един завет”, като членове на Съюза на възпитаниците на ВНВУ, ШЗО и РВГ трябва да знаем, че всъщност знамената са сведени пред знака, който носим на реверите си.

ген. Вазов със знака на Съюза на запасните офицери – днес знак на СВ ВНВУ, ШЗО и РВГ

През 1936г. ген. Владимир Вазов като член на ръководството и дългогодишен председател (1920-1921; 1923-1930) на Съюза на запасните офицери посещава Лондон като специален гост на Британския легион – организация на ветераните от Обединеното кралство.
Британският легион (British Legion) e създаден през 1921г. като обединение на няколко ветерански съюза. Целта му е да обедини британските войни от запаса в усилията им да съхранят историческата памет за бойната слава. Организацията развива огромна по своите мащаби благотворителна и социална дейност, организира издирване на изчезнали военнослужещи, обслужване на военните гробища и паметници. Най-известни са с мащабните шествия и поклонения, които организират ежегодно на Remembrance day – британският аналог на нашата Архангелова  задушница. През 1971г. Британският легион получи кралска грамота и правото да се нарича Кралски британски легион (Royal British Legion)

В интерес на истината, трябва да отбележим, че свеждането на британските знамена не е някакъв уникален жест, специално за ген. Вазов. Този церемониал е част от британския войнски устав – пред краля, както и при помен за загиналите, знамената се свалят докато легнат на земята. Ген. Вазов, както и представители на офицерите – ветерани от още 11 държави са почетени с този ритуал, в знак на почит към загиналите офицери.

Легионът обединява бивши офицери от кралската армия, ВВС и флота, ветерани от световните войни, участници в задграничните военни кампании на короната, както и потомци на ветерани и видни общественици.  Организиран е на принципа на „джентълменските затворени  клубове“ – традиционна форма на организация на британския елит. Клубове има из цялата страна, както и в бившите колонии. Централата на легиона се намира на най-престижното място в Лондон – Авенюто „Пал Мал“ – точно срещу двореца „Сейнт Джеймс“, в който живее Уелския принц. На същата улица се намират най-престижните британкси клубове: „Атенеум“, „Уаитс“, „Карлтън“, „Оксфорд & Кембридж“ , Кралския автомобилен клуб и др.  Отскоро Легионът се премести в нова, по-голяма сграда, която бе открита лично от Кралица Елизабет II

Нека видим как  ген. Владимир Вазов описва посещението си на конгреса на Британския легиона 1936г.

* * *

Поради тоя подвиг на българското войнство [Дойранската победа] нашите бивши противници като истински рицари се отнасят с уважение към нас. Това ясно видях през 1936 г., когато бях гост на „Британския легион“.
Как и защо отидох там?
Към края на април 1936 г. бях поканен да отида в Централното управление на Съюза на запасните офицери. Там бяха събрани всички членове на Централното управление. Председателят генерал Сирманов ми каза: „Повикахме те да ти съобщим да се приготвиш и заминеш за Англия като гост на „Британския легион“. Ти ще представляваш нашето запасно офицерство….
След като дълго ме увещаваха, а аз все отказвах, ген. Сирманов ми рече: „Иди веднага при военния министър, който знае, че тебе избираме. Ти имаш връзки с англичаните от… Дойран!“
Отидох при генерал Луков . Като му казах, че не искам да отивам в Англия, той ми отговори: „И дума да не става за отказване. Трябва да знаете, че вие сте избран по искане на самите англичани….
На 10 май тримата български пратеници пристигнахме на гара Виктория в Лондон. Тук, между посрещачите, бе и фелдмаршал лорд Милн, който командваше английските войски срещу Дойран. Когато нашият пълномощен министър г-н Симеон Радев му изказал своята благодарност, загдето, въпреки разстроеното си здраве, е направил чест да посрещне българската делегация, лордът отговорил: „Аз дойдох с удоволствие да ги посрещна и чувствам голямо уважение към българските воини, тъй като те, както и англичаните, бяха не само храбри, но и джентълмени“.
… Когато доближихме до влака, пред вагоните бе построена една почетна група от „Британския легион“ с декорации, при 29 знамена и отделни други 50 души легионери. Делегатите от всички държави минахме покрай легионерите, които отдаваха чест с навеждане на знамената.
Като минахме пред тия бойци от фронта, генерал Хамилтън, който ме придружаваше, извика високо: „Гледайте, това е генерал Вазов, който беше наш противник на Солунския фронт, а сега е наш много добър приятел!“

Официалната вечеря. Ген. Вазов е третият отдясно

На 1 юни, през време на конгреса на „Британския легион“ в гр. Бъкстън, председателят на конгреса (и на легиона) майор Годли, когато дойде моят ред да поздравя конгреса, каза: „Ще дам думата на българския генерал  Вазов. Той е от малкото чужди генерали, чието име фигурира в официалната ни история!“

* * *

Още една снимка на ген. Вазов със знака на нашия съюз на ревера. Семейство Вл. Вазови през 1942г – три години преди жестоките репресии срещу семейството му Отляво: поручик Владимир Вл . Вазов (58 вип., кавалер на орден „За храброст“ от боя за Стражин, уволнен и осъден от т. нар. „Народен съд“ на 10 г. строг тъмничен затвор), Иван Вл. Вазов (изселен заедно с цялото си семейство и възрастната си майка), ген. Вазов и съпругата му Мария Горанова, Георги Вл. Вазов  (химик, изпратен в концлагера – мина Бобовдол, откъдето се връща с избити зъби).  На 20 май 1945 Героят от Дойран получава сърдечен удар и умира на 77 годишна възраст.

Ген. Вазов и синовете му като офицери

Днес Съюзът на възпитаниците на ВНВУ поддържа отношения с Британските ветерани посредством нашия член – г-жа Дебора Юлий Кнежевич, председател на фондация „Кавалери на ордена За храброст“, дъщеря на покойния Юлий Минчев от 63 випуск. През Октомври тази година г-жа Кнежевич и летецът – „щукар“ Петко Николов (63 вип. ) получиха специални отличи на британския ветерански съюз.

____
Източници: Вазов, ген. Владимир. Животописни бележки. (Сф. 1992); Бояджиева, Елинка. Войнът – кмет (Сф 2009)