Българският въздушен ас ген.майор Стоян Стоянов

Стоян Илиев Стоянов е роден на 12 март 1913г. в с. Галата, Варненско. Пет месеца преди раждането му, неговият баща  – Илия Стоянов  – подофицер, знаменосец на 8-ми приморски полк загива при Люлебургаз на 16 октомври 1912г.  Погребан е в гробището на близкото с. Колиби.  Стоян е отгледан от майка си. Завършва Духовната семинария. През 1934г. постъпва  в ШЗО като кавалерист, но няколко месеца по-късно е приет във Военното на Н.В. училище като летец. След завършването през 1937г. с 56-ти „Княз Симеоновски” випуск, Стоянов е изпратен в Авиаторската школа в Казанлък, където пръв от курса полага I и II пилотски изпит при инструктора Добри Доневски и курс за висш пилотаж при Дончо Димитров. Показва изключителни пилотски качества и през 1938г. е изпратен на специализация в школата за висш пилотаж на Луфтвафе „Вернойхен” до Берлин. (вдясно: бащата Илия Стоянов /седнал/ през Балканската война) Там се дипломира като първенец и старши на випуска инструктор – изтребител и става първият българин летял на Месершмит. Във „Вернойген” Стоянов се квалифицира и в безмоторно летене.  При завръщането си в България през 1939г. е назначен за инструктор към Изтребителната школа в Карлово. През август 1940г. сключва брак със съпругата си Мина.  През 1942г. е командир на 682-ро изтребително ято – Балчик, а през февруари 1943г. е командирован да приеме от фабриката поръчаните за българските ВВС самолети Месершмит и да ги изпита на летище Карлово.
През втората половина на годината започват англо-американските бомбардировки над България. На 1 август 1943г. е бойното кръщение на поручик Стоянов: защитавайки родното небе той сваля един B-24 Liberator и поврежда друг такъв самолет.  Лично Цар Борис III му закачва орденът „За храброст” (първото награждаване с Ордена след Ньойския договор). Германското командване го награждава с Железен кръст II ст. В следващите месеци Стоянов участва в още над 40 въздушни боя в които сваля още един B-24 Liberator, два P-38 Lightning и  една „Летяща крепост” B-17 (съвместно), а поврежда три други самолета. По системата на ВНВВ има 15 точки.  Той е четирикратенкратен кавалер на ордена „За храброст” ! С победите си Стоянов се превръща в най-резултатния български военен летец в историята и единствен, който може да се нарече „въздушен ас” (т.е. 5 свалени противникови самолета). 

Сватбата на Мина и Стоян Стоянови в Карлово 1940г.. Кумува летецът Чудомир Топлодолски

След комунистическия преврат на 9 септември 1944г. поручик Стоянов участва в бойни полети над Югославия срещу изтеглящите се на север германски войски. През 1945г. е началник на изтребителната школа в Долна Митрополия и обучава българските летци на нововъведения съветски изтребител ЯК-9. През 1947г. е началник на изтребителната авиация, а през 1951г. – вече с чин полковник – зам. командир на ПВО.  Поради изключителните му качества „народната власт” не може да си позволи да се лиши от опита му веднага, но тъй като е „царски офицер”, при това обучен в  Германия и награждаван с Железен кръст, той и семейството му са под постоянно наблюдение от ДС (оперативна разработка „Фриц”). През 1956г. по време на Унгарските събития  е уволнен „по политически и идейни съображения за сигурност”.

Орлякът в Балчик  1941-42-седнали отляво на дясно:Иван Русев, Ст. Стоянов,  командира Кр.Атанасов-над Стоянов е Иван Бонев, до него вдясно  са Д. Вуйчев, Цанков а най отгоре в средата е Йордан Славов /пирата/.

Останал без работа на 43 години, известно време Стоян Стоянов работи като строител, театрален осветител, статист. През 1960г. намира работа като уредник в музея на Рилския манастир. Там остава 30 години. Семейството му живее в София, но често го посещава.  В работата си като екскурзовод Стоянов среща много бивши въздушни асове от различни страни, които посещават Манастира като туристи. Един австрийски журналист  е силно впечатлен от съдбата на героя – летец, работещ като гид и пише статия за него във виенски вестник. Заради статията на австриеца, Стоянов е привикан в ДС да обяснява как е дал повод за този материал и е станал оръжие на антикомунистическата пропаганда.
Стоян Стоянов е автор на книгата със спомени „Ние бранихме тебе, София”, която претърпява три  издания, но е силно цензурирана – комунистическите идеолози премахват цялата глава в която се разказва за героизма на кап. Димитър Списаревски, спомените за награждаването от цар Борис III и още много „неудобни” текстове.

Летците Бочев, Топлодолски, Стоянов и Кръстев след боя от август 1943г. Бочев, Стоянов и Кръстев носят току-що получените железни кръстове.

След демократичните промени Стоян Стоянов получава заслуженото признание. През 1992г. е повишен в чин генерал-майор от ВВС. Със съпругата си заживяват в града, в който са се срещнали и е започнала кариерата на летеца – Карлово, в старата къща на нейните родители.
Ген-майор Стоян Стоянов умира на 13 март. 1997г. На погребението му в Карлово присъства началникът на ГЩ ген. Михов, целият главен щаб на ВВС и много летци ветерани. Докато отекват залповете на почитната рота, в небето над Карлово пикират изтребители.  На следващата година в родното място на летеца – кв. Галата във Варна е поставена паметна плоча.

Няколко спомена от обучението на Стоян Стоянов в школата „Вернойхен“ (1938-1939г):
В школата Стоянов става близък с легендарния ас на Луфрвафе със 108 въздушни победи Гюнтер Лютцов (Gunther Lutzow) – носител на рицарски кръст с дъбови листа о мечове.  Лютцов е роден през 1912г. в стара пруска аристократична фамилия от 13-ти век, дала много видни офицери на пруското княжество и Германия. По време на испанската гражданска война участва в легиона „Кондор” и спечелва 5 въздушни победи срещу комунистите. През 1940г.  сваля 15 английски изтребителя над Ламанша, за което получава „Рицарки кръст”. След това лети срещу руснаците на Източния фронт, където при 40-тата си победа получава „Дъбови листа”. Над Краснодар самолета му е ударен, но летецът катапултира зад вражеската линия.  Успява да се спаси и отново полита. След 89-тата си победа получава „Мечове”. През 1942г. вече е полковник със 102 победи и командва Първа изтребителна дивизия на Луфтвафе.  През юни 1942г. при него идват хора от СС и поискват да отдели от хората си доброволци за наказателни отряди. Като офицер от кариерата и пруски аристократ от старата армия на кайзерова Германия, Лютцов презира парвенютата от партийната милиция на националсоциалистите*. Строява подчинените си и наричайки СС варвари заявява, че ще хвърли униформата си ако дори един от хората му премине към тях.  Това поведение му докарва проблеми с нацистите и с Гьоринг, който е маршал на Луфтвафе. Лютцов е разследван по делото за „бунта на летците-изтребители” и изпратен на ниска длъжност в Италия. С помощта на своя приятел – аса Адолф Галанд успява пак да полети и с реактивен Ме-262 извоюва последните си две победи.  Изчезва в бой на 24 април 1945г.  (герб на рода Лютцов)

За близкото приятелство на Стоянов и Лютцов  говори тяхната кореспонденция. Ето какво пише немският ас през януари 1941г:

„ … Радвам се много, че вие и ст. лейт. Топлодолски сте се оженили. Пожелавам ви много щастие в семейния живот и много малки летци – изтребителчета. Поздравете задочно Вашата съпруга от мен. Тя сигурно е прекрасна жена. .. Жена ми и синът ми, който тези дни става на 1 година, както и аз сме добре. Много ми се иска скоро да Ви видя, пък тогава ще вдигнем голямо тържество…”

През 1939г. Стоянов е поканен на тържествения военноморски „Скагерак бал” по случай победата на Кригсмарине в протока Скагерак.  Балът с маски се провежда в сградата „Мраморните стълбове” в Берлин, под патронажа и домакинството на друг пруски офицер от старата имперска армия, герой от двете световни войни – командващия флота гросадмирал (звание равносилно на маршал на флота) Ерих Рaйдер (Erich Raeder)(дясно) Стоянов отива маскиран като казак, с костюм, който му дава Лютцов.

По време на демонстрацията на празника на немската авиация същата година, Стоянов лети начело на група от 9 самолета, прелитращи ниско над града.  После българските летци изпълняват песента „Един завет”. Публиката екзалтирано скандира „Елизабет – бис!” и българските офицери я изпяват отново. Немският инструктор Рьодерс заедно с българските летци Стоянов и Дим. Тамахкяров изпълняват фигури от въздушната акробатика във формация.  Изпълнението е заснето на филм и показвано като кинопреглед в целия Райх.

След контузия на  Рьодерс, да обучава българските летци е изпратен пор. Венд от  най-елитната „гвардейска” ескадра на Луфтвафе – „Рихтхофен” . В тази елитна част, базирана на летище Темплхоф за да пази Берлин  са подбрани най-добрите немски летци, които носятна ръкава си специална нашивка. Новият инструктор се отнася към българите с високомерно пренебрежение и пожелава да изпробва въздушен бой срещу най-добрия от българските курсисти. Фелдфебелът посочва Стоянов. Двамата излитат и ученика Стоянов побеждава прехваления немски пилот. Инструкторът е понижен и пратен на друга служба, тъй като става очевидно, че  няма на какво да научи българските летци.

След като придобива правата на инструктор, на Стоян Стоянов е възложено да обучава на Месершмит двама новопристигали от България летци –подпоручиците  Димитър Списаревски (сн. дясно) и Чудомир Топлодолски. И двамата са с буйни характери. На една вечеря в памет на трагично загиналите при учебни полети български летци Матей Тодоров и Георги Георгиев, Списаревски става свидетел на обида към българите от страна на пиян немски капитан. Става сбиване, при което изключително силният Спаич  пребива 5-тима немски офицери. Случаят се разчува и назрява дипломатически скандал. Тогава се намесва началникаът на школата подполк. Тео Остеркамп – легендарен летец, единствен ас и от двете световни войни, носител на Рицарски кръст. Той постановява, че след като един немски капитан се е оставил да го набие подпоручик, по-добре да не повдига въпроса… още повече, че българинът е защитавал националната си чест.  Така случаят приключва.

 Материалите и снимките за статията са предоставени специално за „Един завет“ от инж. Веселин Стоянов – син на ген.майор Стоян Стоянов и  член на групата „Един завет“ във Facebook.  Негов сайт, посветен на баща му можете да видите ТУК >>

___

* Представителите на стария офицерски корпус на Германската империя, аристократи от древни рицарски родове,  носители на вековни традиции  презират SS, които са партийни формирования на Националсоциалистическата работническа партия и са попълвани от  партийни функционери от нисък  произход, подбирани по „расов“ и политически признак.  Същото мълчаливо презрение изпитва „царското“ офицерство в България към бившите партизани – произведени набързо офицери след 9 септември 1944г и назначени за политкомисари (зкпч) в БА