68-ми випуск на ВНВУ – последният „царски“

vnvu-68-vip-Shumen-parad-web168-ми випуск на ВНВУ е последният  влязъл преди 9 септември 1944г.  Тези 221 кадети, които преминават през портала в свежата есенна утрин на 15 септемри 1943г. едва ли допускат, че им е съдено да бъдат тъжния епилог на българското офицерство. Едва две седмици по-рано нацията е изпратила в последния му път цар Борис III. Патрон на училището вече е невръстният цар Симеон II. Политическата и военна обстановка е непредвидима. Европа се гърчи в агонията на най-зловещата война, чийто тътен все по-отчетливо наближава България. Въпреки това, тези 16-годишни момчета са твърдо решени да следват мечтата си: да подарят живота си на Родината. Само няколко месеца след началото на занатията на първата кадетска година започват тежките англо-американски бомбардиривки над София. Училището е евакуирано в Шумен, където обучението продължава. Тъкмо в Шумен на 3-ти март 1944г. кадетите от 68-ми випуск излизат на своя първи парад (от този уникален парад на ВНВУ – единствения в историята проведен извън столицата са двете снимки)

Съветската окупация на 9 септември и установената комунистическа власт преобръщат живота на младите юнкери. Те стават неволни свидетели на най-страшните месеци в новата българска история. В училището влизат партизаните, бюстовете на началниците са вандалски разрушени, уникалните порцеланови сервизи с царския вензел са изпотрошени, храмът на училището е поруган. Все пак благодарение на военния министър Дамян Велчев – офицер и бивш началник на училището, своеволията са прекратени и учебния процес е възстановен. България се включва във войната – горните випуски заминават на фронта. Скоро Военното на Негово Величество училище е прекръстено на Народно военно училище „Васил Левски”.
След края на войната офицерите се завръщат по частите си. Завръщат се в Училището и произведените на фронта по-възрастни съученици от 65-ти випуск. През 1946г. по нареждане лично на Георги Димитров е извършена пълна чистка на войската – хиляди „царски” офицери са уволнени от служба, много са арестувани и хвърлени по затворите. По политически причини са изключени от училището и много от неговите възпитаници. Чистката не пощадява и 68-ми випуск – 17 от току-що произведените юнкери са изключени като политически неблагонадеждни – момчета на по 19 години остават на улицата унижени, в безпътица, без шанс да си намерят работа. Тяхната съдба е дори по-тежка от тази на по-възрастните им съученици, защото не могат да ползват облекченията на участници във войната и шансовете им да следват  в университета са нулеви.
Останалите в училището завършват през 1948г. – вече като офицери на Народната Република (провъзгласена след н.нар „референдум” от 9.9.1946). Випускът е наречен 68-ми „Димитровски” випуск на Народното военно училище „Васил Левски”. Най-ерудираните преподаватели и военни авторитети са изхвърлени от училището по време на чистката. По алеите вече се движат полуграмотни примитивни партизани  и партийци –  съветски възпитаници, които трябва по ускорена програма да добият най-общи военни знания, за да заемат висшите военни длъжности в Народната армия. За една нощ капитани и майори стават генерали…
С честта на пагона и славните традиции на офицерския корпус е безвъзвратно свършено. На плаца около колоната на българския офицер вече никога няма да се пее „Шуми марица”…
Когато днес споменаваме тези последни сенки от старата българска слава, нека склоним глава пред тяхната трагично прекършена мечти – да служат на Отечеството.

vnvu-68vip-Parad-Shumen-webПрез 1992г. със заповед на Министъра на отбраната Димитър Луджев в правителството на Филип Димитров, 17-те изключени от училището при комунистическата чистка юнкери от 68-ми випуск са произведени в първи офицерски чин. Една несправедливост е поправена след 46 годишно унижение. Мечтата на 16-годишните момчета се сбъдва на все още държеливите старци… Оркестърът свири „Шуми Марица”, дежурният командва „Господа офицери!”, а почетната рота войници застава „за почест”…

Списъкът на 68-ми випуск е изготвен през 90-те години на XX век по случай юбилейната среща на випуска.  В него отделно са отбелязани починалите към датата съученици. Посочени са и онези, които са емигрирали и живеят в чужбина.

Stoqn_Radev-webСписъкът, както и снимките са предоставени от Валентина Иванова – член на „Един завет“, внучка на о.з. лейтенант Стоян Радев. 

Стоян Василев Радев  (1927-2001) от Добрич остава сирак на 12 години. За да помага на майка да издържа семейството, започва работа в канторите в града, където учи машинопис. Сред възторженото множество, посрещнало връщането на Добруджа в границите на България е и тринадесет годишният Стоян, който не след дълго се записва „Бранник“ и през есента на 1943г. кандидатства във ВНВУ и е приет като кадет – кавалерист. На 3 март 1944г. участва в парада в Шумен. През 1948г. е изключен от училището, преди да бъде произведен в първо офицерско звание. Не му позволяват да следва в университет и той е принуден да работи и учи в техникум вечерно. През 1949г. заради овладяната във ВНВУ стенография и машинописни умения го взимат на дребна чиновническа работа в завода за трансформатори. Скоро се прехвърля в проектантското бюро. Дисциплината, познанията и уменията, получени във ВНВУ казват своето: Стоян Радев се проявява като изключителен служител. По ирония на съдбата, тъкмо той внедрява новости с огромен икономически ефект за „народното стопанство“. Като рационализатор през 1969г. става индивидуален „Лауреат на Димитровска награда” без да е партиен член, по-късно – „Герой на социалнистическия труд“ и е сред първите записани в Златната книга на ИНРА. Пенсионира се в завода след 38 години работа през 1987г. След промените 1989г активно участва в издирването на курсантите от 68 випуск от ВНВУ.  През 1992 е един от произведените в първо офицерско звание „Лейтенант” по запаса.

В същия випуск прави впечатление името на Йордан Асенов Дипчев (1928-1993) – той принадлежи на голямата  офицерска фамилия Дипчеви – потомци на Райна Княгиня (баба на Йордан) Баща му – полк. Асен Дипчев и тримата му чичовци – ген. Иван, Георги и Владимир са офицери, както и братовчед му Христо Дипчев. Всички те са тежко репресирани от комунистическия режим.

 
68-ми випуск на ВНВУ (живи към 1993г.)

Асен Николаев Куюмджиев
Александър Стафанов Великов
Александър Тодоров Попнеделев
Апостол Борисов Апостолов
Андрея Георгиев Бъркашки
Алекси Пантелеев Никовски
Атанас Борисов Гинчев
Атанас Иванов Дишков
Асен Станков Илиев
Асен Георгиев Георгиев
Атанас Николов Юруков
Ангел Тодоров Георгиев
Атанас Тенев Желев
Асен Ангелов Христов
Атанас Георгиев Тановски
Атанас Андреев Ранделов
Бойко Борисов Чилингиров
Борислав Александров Златанов
Борис Иванов Дяковски
Богомил Стефанов Костурков
Богдан Рачев Пеев
Блажо Николов Блажев
Валентин Христов Кузев
Венелин Димов Русев
Владимир Марков Насилевски
Васил Петров Доцев
Владимир Димитров Величков
Веселин Христов Московски
Владимир Иванов Деведжиев
Витан Янков Янчев
Георги Асенов Дикански
Георги Найденов Георгиев
Георги Иванов Македонски
Георги Стефанов Балинов
Георги Йорданов Петков
Грозю Маринов Янакиев
Георги Димитров Стефанов
Георги Панайотов Панов
Георги Петров Греков
Георги Стоянов Спасов
Георги Иванов Стамов
Георги Атанасов Петров
Димитър Михайлов Туцов
Добри Христов Киранов
Димитър Христов Арнаудов
Дечо Димитров Дечев
Димитър Пенчев Цанев
Димитър Пенчев Цанков
Дечко Дамянов Узунов
Дамян Иванов Дамянов
Димитър Киров Стоянов
Димитър Христов Василев
Евгени Димитров Генов
Енчо Андонов Дойчинов
Емил Денчев Митев
Емил Петков Попов
Иван Стефанов Венков
Ивайло Николов Иванчев
Иван Цанков Насалевски
Иван Николов Марков
Иван Петров Петров
Иван Кръстев Василев
Иван Павлов Джамбов
Иван Тодоров Иванов
Илия Иванов Джонджоров
Иван Тодоров Пачилов
Иван Петков Христев
Иван Макариев Старирадев
Иван Костадинов Спасов
Илия Иванов Пеев
Илия Ангелов Василев
Иван Неделчев Ангелов
Иван Делчев Григоров
Иван Симеонов Попов
Иван Николов Дряновски
Йовко Пройков Пройков
Йордан Иванов Червенков
Йордан Иванов Йорданов
Йордан Димитров Балабански
Йордан Манчев Стоянов
Йордан Асенов Дипчев
Кирил Димитров Дачевски
Кирил Андреев Банков
Константин Димитров Костов
Константин Дончев Капанов
Кръстю Антонов Кръстев
Крум Димитров Гюндуров
Кънчо Стефанов Бонев
Константин Иванов Анаджиев
Константин Стилиянов Данев
Кирил Димитров Киров
Константин Георгиев Занков
Любомир Кирилов Станчев
Любомир Георгиев Узунов
Любен Стефанов Личев
Любен Маринов Спасов
Мильо Христов Милев
Михаил Георгиев Милтенов
Методи Иванов Радев
Младен Иванов Бъчваров
Методи Иванов Милушев
Митко Енчев Мирчев
Манол Михайлов Шопов
Михаил Кръстев Ковачев
Нако Атанасов Наков
Николай Костов Чернев
Николай Василев Ружиков
Начко Георгиев Буков
Николай Светославов Апостолов
Николай Стоянов Никифоров
Никола Христов Велчев
Никола Русев Бъчваров
Никола Костадинов Попниколов
Никола Йорданов Пиндиков
Недко Йорданов Попов
Никола Димитров Луковски
Огнян Илиев Ковачев
Петко Георгиев Мечков
Пейко Георгиев Вълчев
Пейчо Петров Пеев
Петко Стефанов Карагитлиев
Петко Василев Монев
Пенчо Тодоров Георгиев
Петко Станев Пиперков
Петко Лалев Попов
Розин Николов Андреев
Райко Асенов Семерджиев
Радуш Цветанов Радушев
Рашко Василев х. Рашков
Ранко Стефанов Дюлгеров
Рафаил Михайлов Бунарджиев
Радой Минчев Алексиев
Сава Стоянов Савов
Светослав Ненчев Начев
Сладун Николов Златанов
Стоян Ценов Нестеров
Стефан Делчев Стефанов
Симеон Кирилов Константинов
Славчо Обрешков Славов
Стамен Борисов Дончев
Сава Маринов Конов
Стефан Кръстев Стефанов
Симеон Ангелов Вачков
Стоян Григоров Наков
Стефан Петков Коев
Стоян Василев Радев
Тодор Георгиев Стоянович
Тодор Трифонов Илиев
Тодор Рачев Тодоров
Тодор Стефанов Иванов
Тано Симеонов Танев
Тодор Христов Цонев
Филип Николов Бояждиев
Христо Атанасов Попов
Христо Христов Владков
Харалампи Евт. Харалампиев
Христо Петков Велчев
Христо Николов х. Христов
Христо Василев Джамбов
Христо Ангелов Марков
Цаню Костадинов Цанев
Цветан Младенов Савов
Юли Петров Преславски
Явор Стефанов Вълчев
Йонко Данчев Йотов

В емиграция:

Борис Б. Кючуков
Борислав П. Гицов
Васил Г. Бъчваров
Георги Ив. Генчев
Константин В. Константинов
Кръстю В. Костов
Петко П. Първанов
Пантелей П. Живков
Николай Ст. Николов
Никола Величков
Рангел П. Христов

Починали (към 1993г.):

Атанас Ф. Атанасов
Атанас Ст. Трайков
Атанас М. Сакарски
Борислав М. Михайлов
Борис П. Сарафов
Владимир Г. Паунов
Венелин Д. Крушев
Васил Ив. Петков
Антон Г. Захариев
Георги Н. Стоилов
Георги Ив. Чепишев
Георги Б. Кръстевич
Георги Кр. Георгиев
Димитър Т. Чакъров
Дочо Т. Бангеев
Димитър Н. Гарванов
Иван Ан. Швелянов
Илчо К. Протич
Иван Т. Нешков
Йордан Хр. Стомоняков
Живко Вл. Динков
Живко Б. Петков
Любен Б. Коков
Любомир А. Катерински
Любомир Д. Гюндуров
Любен Ив. Кръстев
Митко М. Димитров
Марин Г. Камбуров
Никола Цв. Стоянов
Никола П. Добрев
Петър Ив. Пъцков
Пейчо Л. Апостолов
Петко Ц. Василев
Рахни Ж. Стоев
Стоян Д. Стоянов
Стоян Ив. Димитров
Светослав Н. Василев
Свилен П. Убуров
Тодор Б. Недков
Тодор Ат. Атанасов
Христо Н. Димов
Димитър М. Скачоков

*
Заповед на Министъра на отбраната на Република България N154 /14 май 1992г.
… Повишавам в първо офицерско звание „Лейтенант” по запаса, завършили 68-ми випуск на ВВОВУ „В. Левски” през 1948г. и уволнени по политически причини както следва:

Асен Николаев Куюмджиев
Алекси Пантелеев Никовски
Борис Иванов Дяковски
Иван Петков Иванов
Любомир Кирилов Станчев
Райко Асенов Семерджиев
Стоян Григоров Наков
Стоян Василев Радев
Тодор Георгиев Стоянович
Филип Николов Бояджиев
Христо Христов Владков
Михаил Георгиев Милтенов
Добромир Иванов Иванов
Атанас Андреев Ранделов
Богдан Рачев Пеев
Петко Станев Пиперков
Стефан Кръстев Стефанов

Advertisements

7 Коментари to “68-ми випуск на ВНВУ – последният „царски“”

  1. Людмила Бунарджиева Says:

    Радвам се че попаднах на тази страница, научих неща които не знаех. Татко ми се казваше Рафаил Михайлов Бунарджиев и почина на 13.04.1993год.

  2. Plamen Nikovski Says:

    Казвам се Пламен Алексиев Никовски и съм син на Алекси Панталеев Никовски. Смятам, че името на баща ми в списъка на живите към 1993г. е сгрешено с Александър. По-долу е написано правилно -Алекси.Много съм развълнуван, след като открих тази страница и много искам да науча нещо повече за тези години от живота на баща ми (той почина през 1995г.)

    Отговор: Грешката е поправена! Поздрави, ЕЗ

  3. Atanas Bozhilov Says:

    Желая да се свържа с гореписалия Пламен Никовски
    тел. 0887 030606

  4. Цветелина Цанкова Says:

    С интерес прочетох това.Аз съм дъщерята на Димитър П.Цанков.
    Татко почина преди 8 години. Много неща не е казал дори на
    мен.Сега е добре да науча повече за младините му.Младото
    поколение е много слабо информирано.
    Дано поне не е обременено с такава печална семейна история.

  5. Никола Филипов Бояджиев Says:

    Вчера почина баща ми Филип Николов Бояджиев,един от седемнадесетте изключени по политически причини.Поклон пред светлата му памет.Имам запазени негови снимки от Военното училище.След като ги сканирам мога да ги споделя със заинтересувани.Никола Филипов Бояджиев GSM 0888219497 SKYPE:nikola.boyadgiev

  6. alexander Konov Says:

    Аз съм Александър Савов Конов. Син съм на Сава Маринов Конов от 68-ми випуск на ВНВУ- последният „царски“. Баща ми почина на 20. 12. 2012. Поклон пред светлата му памет!

  7. Мариан Димитров Says:

    Днес се запознах с офицер, випуск 68, на спирката на „Орлов мост“.Огромни благодарности за това, че го срещнах.На 20 ноември ще съм клуба.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s

%d bloggers like this: