Военна периодика – вестници и списания (1886-1944)

bulgVoinИнституцията на Българската войска започва да се създава още в хода на Временното руско управление през 1878 г. Българите схващат армията като един от основните стълбове на своята възстановена държавност. Общественият престиж на офицерската професия е много висок и към нея се насочват най-талантливите и амбициозни младежи.
Първото българско военно издание е плод на частна инициатива. На 30 май 1886 г. в Търново започва да излиза вестник „Народна защита“. Негов издател е Киро Тулешков, а редактор и единствен автор – командирът на рота в 6-ти Търновски пехотен полк поручик Иван Фичев, който по-късно става прославен генерал. „Народна защита“ е седмичник, обявен за „военний вестник“, който да служи за „саморазвитието на въоръжените сили и за защита на народните интереси“. Поручик Фичев си поставя за задача да издига престижа на българския офицер. Редакторът развива своите възгледи в поредица от теоретични статии. В рубриката „Чуждестранна хроника“ той помества военни новини от Австро-Унгария, Англия, Германия, Италия и от съседните балкански страни. Във всеки брой се съдържат и съобщения за появата и внедряването на нови оръжия. Силна страна на вестника са материалите с военно-патриотична насоченост. В „Народна защита“ се поместват и съобщения, реклами и обяви. Въпреки апелите за материална и морална помощ, поручик Иван Фичев успява да издържа вестника със собствени средства до 4 април 1887 г., когато излизат последният брой, който е двоен.
Две години след спирането на вестник „Народна защита“ държавата решава да се заеме с военноиздателска дейност. След изтеглянето на руските офицери от България княз Александър Iразпорежда на военния министър Данаил Николаев да назначи комисия от офицери и езиковеди, която редактира текста на военните устави.

Вече при княз Фердинанд I с приказ номер 244 от 28 април 1888 г. по военното ведомство се обявява „Правилник за редактирването на „Военнен журнал“ и се определя редакционния съвет на списанието. За главен редактор е посочен началникът на Щаба на армията майор Рачо Петров. Под негово ръководство в определения от правилника срок – 15 май 1888 г., се подготвя и излиза от печат първата книжка на „Военен журнал“ в тираж от 2000 екземпляра. Това е първата истинска българска армейска медия. На своите страници тя дава територия на оригинални и преводни статии по различни въпроси на военното изкуство, военната педагогика и психология, държи в течение офицерския състав за най-новото в българската и чужда специализирана литература.
До 1892 г. единственият източник за запознаване с командно-административните актове, заповеди, циркуляри и обяви е Държавен вестник, в който има специална рубрика „По военното ведомство“. На 14 февруари 1892 г. в София се появява „Военни известия“ – второ официално издание на Военното министерство и първият специализиран вестник на това ведомство. VIzvestiaВ „Правилник за издаване на „Военний журнал“ и „Военни известия“ целта на вестника е формулирана така: „Да се държи в течение офицерският корпус на българската армия за всичките разпоредби, станали по военното ведомство у нас и по текущите въпроси и нововъведения, станали в иностранните армии“. Правилникът задължава всеки офицер, военен чиновник, войскова част, служба или учреждение да бъдат абонати на „Военен журнал“ и „Военни известия“.
През 1895 г. редакцията на списанието се сдобива със скоропечатна машина „Аусбург“ и заработва „Печатница „Военен журнал“, в която освен периодичните издания се отпечатват укази, инструкции, документи и др
„Военни известия“ започва своя път като седмичник на голям формат в 4 страници. Първоначалният тираж е 2300 екземпляра. Вестникът излиза в продължение на 30 години, като през това време са издадени 4313 броя. От 1893 г. „Военни известия“ започва да излиза два пъти седмично, а от 1894 г. – три пъти. От 1915 г. вестникът става всекидневник.
Първите страници на вестника се заемат от „Официален отдел“, който включва височайши укази, прикази и аудиенции, заповеди по военното ведомство, циркуляри, отчети, свободни щатове и пр. От поместените административни актове може да се черпи информация за структурата на армията, номерата, имената и дислокацията на частите, назначенията, преместванията, повишаванията, наказанията и уволненията на командния състав, програмите по обучението и възпитанието на воините, състоянието на паричните средства и др. Отпечатват се и преводни и авторски статии за новости в обучението, възпитанието, употребата на нови оръжия в чуждестранните армии, както и прегледи относно бойните възможности и дислокацията на армиите на съседните на България държави. Пак от „Военни известия“ офицерите научават програмите и конкурсните изисквания за постъпване в чуждестранни военни академии. С особено предпочитание се ползва военноисторическата тематика. „Военни известия“ печата и стихове и разкази – в него публикуват  най-известните български писатели.
Интересът към вестник „Военни известия“ се засилва особено много в периода на трите войни 1912–1918 г. По време на  Междусъюзническата война, военният печат е прекъснат от цензурата.   В промеждутъкът между войните  (1913–1915 г.) българският военен печат възстановява напълно своя ритъм.
От 5 септември 1913 г. започва отново да излиза вестник „Военни известия От брой 5 на 16 януари 1914 г. изданието се разделя на две книжни тела с различен формат. Официалният отдел е във формат, удобен за подшиване и справки в щабовете на частите и службите, а неофициалният отдел има формата на обикновен вестник . Към края на Първата световна война „Военни известия“ става един от най-масовите български вестници. Тиражът му достига 40 хиляди броя, което несъмнено показва, че сред читателите му има и много граждански лица, които се интересуват от новини от фронта.
В началото на 1914 г. е възстановено редовното отпечатване и на списание „Военен журнал“. За малко повече от година се сменят четирима главни редактори на изданието – майор Димитър Азманов, подполковник Христо Лефтеров, подполковник Марко Андреев и майор Георги Картунков. Всички те са генералщабни офицери, което е доказателство за сериозността, с която Военното министерство подхожда към изданието.

В годините 1912-1918 излиза списание „Народ и армия“ в което публикуват публицисти като Йовков и Борис Дрангов.
През януари 1914 г. подновява излизането си и появилото се преди Балканските войни списание „Войнишка сбирка“. През 1915 г. то е заменено от списание „Отечество“. Новото издание е полумесечно и на практика е втори официоз на Министерството на отбраната след вестник „Военни известия“. Тиражът на „Отечество“ е 1500–2000 екземпляра. Изданието е литературно-художествено с изобилие от илюстрации.
Тежкото поражение в Първата световна война предизвиква криза в цялото българското общество. Политици и военни взаимно си прехвърлят отговорността за катастрофата, опитвайки се да отговорят на болезнения въпрос „Кой е виновен?“. Ведомственият печатен орган вестник „Военни известия“ се опитва да защити честта на офицерството, което е атакувано в партийния печат. Под силен политически натиск министърът на войната Андрей Ляпчев забранява на редакторите на „Военни известия“ да влизат в полемика с цивилните издания. В този критичен момент се взема решение за отделянето на военния печат в самостоятелен Военноиздателски фонд.

Nashata konnica Той е създаден на 19 март 1919 г. със задача да издава вестници и списания с военнонаучен характер и да печата книги. Първата мярка на редакционния комитет на фонда е да спре издаването на вестник „Военни известия“ и да го замени с друг, независим военен вестник, който да поеме всички негови активи и пасиви. Новото издание се нарича „Народна отбрана“ и първият му брой излиза на 24 март 1919 г. Животът на този вестник продължава до 8 септември 1944 г.

NOtbranaОт него излизат общо 26 годишнини, 2238 броя с нарастващ тираж от 6500 до 16 хиляди екземпляра. Вестник „Народна отбрана“ си поставя следните цели: да се бори срещу тези, които хулят армията; да пледира за запазването на реда и спокойствието в страната и да брани офицерството. В „Народна отбрана“ се утвърждават постоянни рубрики. Сред тях са: „Военни вести“, „Военнотехнически вести“, „Из живота на войската“, „Седмичен военен преглед“, „Въздухоплаване“, „Морско дело“, „Военна мощ“, „Редакционни бележки“. Освен на чисто военната тематика вестник „Народна отбрана“ обръща внимание и на четивата, подпомагащи духовното израстване на военнослужещите.
На 19 март 1919 г. със заповед на Министерството на войната „Печатница „Военен журнал“ получава статут на самостоятелно търговско предприятие, наречено „Военноиздателски фонд“. Предприятието притежава печатница, книговезница, книжарница и работилници. През 1921 г. „Военноиздателския фонд“ се преименува vifondна „Армейски книгоиздателски фонд“ – днешното Военно издателство „Св. Георги Победоносец”
През октомври 1920 г. подновява издаването си като официално издание на Щаба на армията списание „Военен журнал“. От 1920 до 1944 г. излизат 227 книжки и 35 приложения с близо 30 000 страници. Редакцията на списание „Военен журнал“ издава приложения във формата на списания. Едно от тях е „Преглед на военния печат“, което излиза в продължение на три години – от юни 1928 до март 1930 г. с общо 12 книжки и 866 страници. Приложението „Преглед на чуждестранния военен печат“ започва да излиза от юли 1930 г. и е тримесечно. До април 1943 г. книжките достигат 46, в обем средно по 12 коли и с нарастващ тираж от 3000 до 5600 екземпляра.
За да подобри финансовото състояние на Военноиздателския фонд, в началото на 1923 г. главният редактор на военните издания майор Йордан Пеев прави постъпки пред Министерството на войната да получи разрешение за издаването на ново войнишко списание. Така на 1 март 1923 г. излиза първата книжка на новото списание „Български воин“ в тираж от 8000 екземпляра. Неговото съдържание е насочено към войника – да го ободрява, да го радва, да му припомня славното минало и да му изтъква „всичко, което може да служи за пример и поука“. До 1940 г. се появяват 286 книжки от списание „Български воин“. То получава голяма популярност и тиражът му започва от 8000 екземпляра, за да достигне 55 500.
artilpregledНа 31 декември 1940 г. вместо „Български воин“ започва да излиза вестник „Войнишки вести“. Той се появява три пъти седмично, на 4 страници. На 3 септември 1944 г. „Войнишки вести“ приключва своето съществуване, при внушителен тираж от 100 хиляди броя. По това време в България има само четири цивилни вестника с по-голям тираж.
Списание „Подофицерски журнал“ е специализирано издание, което излиза в София от май 1925 до април 1944 г. Отпечатани са 191 книжки с 9757 страници. Списанието има за цел да разширява научния и културния кръгозор на помощниците и заместниците на офицерите. То поддържа 30 раздела, в които участват като сътрудници щабни и строеви командири, поети, писатели, художници, обществени дейци и др. Тиражът на списанието достига 12 500 броя .vis-web
През 1927 г. групата на военно- периодичните издания е подсилена със списание „Военноисторически сборник“. То е периодично издание на Военноисторическата комисия при Щаба на войската. Задачата му е „да подпомага търсенето на историческата истина“, за да може българският народ да получи „една изчерпателна и правдива история на войните за своето освобождение“. За постигането на тази цел списанието следва предварително изготвена програма, която предвижда публикуването на документи, спомени на военни и политически дейци, описания на събития, боеве и операции, действията на чуждите армии на балканските театри на бойните действия и др. До декември 1943 г. от списание „Военноисторически сборник“ излизат 96 книжки, средно с по 7–8 печатни коли. Публикуваните разработки обикновено са с голям обем. Някои от тях изпълват всичките страници на една отделна книжка. Приложенията към отделните книжки също представляват самостоятелни военноисторически научни трудове. Списанието бе възстановено през 2003г – в 3-4 книжки годишно се изнася интересни факти от новата военна история Вижте списанието ТУК>>
В периода между двете световни войни свои издания имат и инспекциите на отделните родове войски. Такива са списанията „Нашата конница“, „Кавалерийска мисъл“, „Артилерийски преглед“, „Съвременна пехота“, „Военноправна мисъл“, „Летец“, „Въздушен преглед“, „Морски преглед“ и др. Общо в периода 1919–1944 г. в България излизат 34 военни и военизирани издания. Според статистиката,  през 1938 shzo-spis-webг. само изданията на Военноиздателския фонд дават 5000 страници четиво за офицерите, 2000 страници за подофицерите и 800 страници за войниците. Ако се вземат предвид и печатните органи на инспекциите на родовете войска, на военните учреждения, институти и учебни заведения, тези цифри ще се удвоят.

В периода 1943 – 1944г. Школата за запасни офицери също издава свое списание – „Дух и победа“.  То се списва от школниците.  Списанието е част от вечната конкуренция между ВНВУ и ШЗО и има за свой основен „съперник“ списание „Юнкерска родна стряха“ – изданието на възпитаниците на ВНВУ.

 

 

TrudDeloТрудовите войски, официално сформирани през 1938г. на база на съществувалата дотогава Трудова повинност също имат свое издание „Трудово дело“, което излиза под редакцията на подполк. Иван П. Рогозаров

Основен източник: Българските военни медии от края на XIX в. до наши дни. ст.н.с. д-р полк. Дим. Минчев, Пламен Димитров / Военноисторически сборник бр.1/2003г.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: